Разлика между версии на „Идеалът на ученика - К. Тулешков“

Версия от 00:00, 15 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Идеалът на ученика

7 ч. с. К. Тулешков

Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресени¬ето е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитЬ изби на материалния свЬтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всЬки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрЬзъ подчиняване на вжтрЬ- шната и външна природа, е цЬлъта на живота. Постигнете го чрЬзъ работа, чрЬзъ молитва, чрЬзъ психическо подчинение, чрЬзъ философия само чрЬзъ единъ, чрЬзъ нЬколко, или чрЬзъ всички тия методи, и бждете свободни! 8. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извЬстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всЬка форма, независимо отъ какво естество е тя, прЬдставлява отъ себе си постигната цЬль - идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзмо-женъ. Ако си прЬдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всЬка вЬра въ възможноститЬ за постигане «а нЬщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прЬдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смЬняващи се идеали - цЬли. Това сж факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сжществата - хора, или си създаватъ идеали, или тЬ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срЬдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засЬга мислитЬ и чув-ствата му, или като дЬйствува чрЬзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тЬсенъ смисълъ ка-зано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сжщества сж ученици на единъ учителъ - скритиятъ безкрайно разуменъ животъ. ИдеалитЬ на не ученика сж наложени отъ външнитЬ условия, които въздЬйствуватъ на неговитЬ инстинкти и чувства. ТЬзи идеали непрЬстанно се мЬнятъ, а често си противорЬчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човЬкъ прави впечатление на не- ориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вЬченъ. Той самъ по себе си никога не уголЬмява величината си; остава винаги задъ границитЬ на личното домогване. Той расте по сила не Вънъ, а ВжтрЬ. Гоненъ непрЬ- станно Вънъ, Въ външните обекти, той се реализира равномерно Въ всичките си посоки, но вжтрЬ. ВсЬка създадена форма се стреми да го реализира поне отъ части, но Въпреки това, никоя създадена или създа¬ваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прЬзъ всичко сжществуващо, задъ всичко сжщестВуВащо, но не и Въ всичко сжщестВуВащо. Той може да се съзре и задъ целата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на приро¬дата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ некое отделно свое творение, или чрезъ всичките купно, да долови и предаде неговия образъ. Образите се менятъ. Следователно, и приро¬дата като човекъ - ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границите на нейните постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едВа ли не недейсгпвителенъ, зато¬ва обикновено е пренебрегнатъ. Нема по-действителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свети надъ небосклоните на Всички сжщества и на целата природа до сконча- нието на вековете. Ще се въплощава въ разни форми, били те физичес¬ки или умствени, ще кърми Велики идеи. Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа Воля, ще изчезнатъ съ Времето, а той ще наджувЬе и Времето и вечностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пжть, по който тече Великия животъ. Ученикътъ тъй схВаща идеала, тъй живее съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че учени¬кътъ и идеалътъ сж едно, но не по сжщина, а въ непреривния процесъ на реализиране на идеала Въ ученика презъ Вечностьта. Какъ ще бждатъ разрешени ония Въпроси, които се слагатъ за разрешение предъ стжпките на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пжть? Тия въпроси сж много, ще взема два-три. - 1. Дейность или бездействие. Дейностьта, движението, смената на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуслаВятъ еволюцията. Несполучливите опити въ живота каляватъ воля, харак- теръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дей-ностьта създава плодове, които обвързватъ дееца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия две положения? Само вещия, прозиращиятъ презъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейностьта съ огледъ на резултатите и ще я превърне въ дейность - непрЬривно вЬчно реализирване на вЬчностьта въ всЬки насшоящъ мигъ. Подъ такава свЬтлина практическитЬ въпроси и задачи ста- ватъ пакъ практически, но отъ единъ по-вжтрЬшенъ характеръ. За ученика сжществата изобщо и хората въ частность сж едно нЬщо, а именно частично реализиранъ и непрЬкжснато реализи- ращъ се вЬченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ общест-вото? Какъ би се поставилъ тамъ? - Много ясно става отъ горЬ- казаното. Тъй разрЬшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сжществува само единъ въпросъ: "дали всЬки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вЬчния идеалъ?" Идеалътъ на ученика е вЬченъ. Той никога се не мЬни по сжщина. ПрЬслЬдванъ вънъ, той непрЬстанно се реализира вжтрЬ. Той непрЬстанно се въплощава въ мислови и физически форми, непрЬстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитЬ тЬ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врЬмето, а той ще надживЬе врЬмето и вЬчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пжть, по който тече великия животъ.

7 ч., с. К. Тулешков

Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. (Високият Идеал). Душата на всеки един съдържа Божественото в потенциал. Проявяването на тази Божественост чрез подчиняване на вътрешната и външна природа е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия, само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи и бъдете свободни.

Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Без идеал еволюцията е невъзможна. Идеалът е основния подтик за проявана живота, за това живот без идеал е невъзможен. Ако си представим един максимален песимизъм, който да изключва всяка вяра във възможностите за постигане на нещо, ние ще имаме резултат равносилен на смърт. Еволюцията представлява само стремежа на будното съзнание към реализиране на постоянно сменяващи се идеали – цели. Това са факти. Тъй мислят всички. Явно е, съществата – хора, или си създават идеали, или те им биват налагани от природата (защото тя има средствата за създаване на идеали, дори и у най-пасивния, като засяга мислите и чувствата му, или като действа чрез инстинкта). В този пункт се отличава ученикът от неученикът, в тесен смисъл казано. В широк смисъл взето, всички същества са ученици на един учител – скрития безкрайно разумен живот.

Идеалите на неученика са наложени от външните условия, които въздействат на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на не-ориентиран, хаотичен. Идеалът на ученика е един и вечер. Той сам по себе си никога не уголемява величината си; остава винаги зад границите на личното домогване. Той расте по сила, не вън, а вътре. Гонен непрестанно Вън, във външните обекти, той се реализира равномерно във всичките си посоки, но вътре. Всяка създадена форма се стреми да го реализира поне от части, но въпреки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа в себе си. Той е тъй обширен, че може да съзре през всичко съществуващо, зад всичко съществуващо, но не и във всичко съществуващо. Той може да съзре и зад цялата природа. Идеалът на ученика е идеалът на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми в някое отделно свое творение, или чрез всичките на куп, да долови и предаде неговия образ. Образите се менят. Следователно, и природата като човек – ученик, само съзерцава върховния идеал, а той остава извън границите на нейните постижения. Тъй изнесен този Идеал е едва ли не недействителен, за това обикновено е пренебрегнат. Няма по-действителен идеал от него. Този идеал е поставен от началото на битието и ще свети над небосклоните на всички същества и на цялата природа до скончанието на вековете. Ще се въплащава в разни форми, били те физически или умствени, ще кърми велики идеи.Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнат с времето, а той ще надживее и Времето и вечността дори. Към него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото към него води единствения път, по който тече великия живот. Ученикът тъй схваща идеала, тъй живее с него. Само при едно такова положение можем да кажем, че ученикът и идеалът са едно, но не по същина, а в непреривния процес на реализиране на идеала в ученика през Вечността. Как ще бъдат разрешени ония Въпроси, които се слагат за разрешение пред стъпките на ученика и които имат капитално значение в неговия път? Тия въпроси са много, ще взема два-три.

1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната на постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращия през всичко, но невъплатения в нищо Идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – неприривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг. Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер. За ученика съществата и изобщо хората в частност са едно нищо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствал ученикът в обществото? Как би се поставил там? Много ясно става от горе-казаното. Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“Идеалът на ученика е вечен. Той никога не се мени по същина. Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре. Той непрестранно се въплъщава във мислови и физически форми, непрестанно заражда и кърми велики идеи. Но всичките те, появили се по силата на творческата му воля, изчезват във всепоглъщащата паст на времето, а той ще надживее времето и вечността дори. Към него се стреми всички живо, защото към него води единствения път, по който тече живота.