от ПорталУики
Версия от 11:42, 9 април 2011 на Донка (Беседа | приноси) (Нова страница: == Идеалът на ученика == 7 ч. с. К. Тулешков Природата обича само ония, които иматъ високъ идеал...)

Направо към: навигация, търсене


Идеалът на ученика

7 ч. с. К. Тулешков

Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресени¬ето е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитЬ изби на материалния свЬтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всЬки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрЬзъ подчиняване на вжтрЬ- шната и външна природа, е цЬлъта на живота. Постигнете го чрЬзъ работа, чрЬзъ молитва, чрЬзъ психическо подчинение, чрЬзъ философия само чрЬзъ единъ, чрЬзъ нЬколко, или чрЬзъ всички тия методи, и бждете свободни! 8. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извЬстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всЬка форма, независимо отъ какво естество е тя, прЬдставлява отъ себе си постигната цЬль - идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзмо-женъ. Ако си прЬдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всЬка вЬра въ възможноститЬ за постигане «а нЬщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прЬдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смЬняващи се идеали - цЬли. Това сж факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сжществата - хора, или си създаватъ идеали, или тЬ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срЬдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засЬга мислитЬ и чув-ствата му, или като дЬйствува чрЬзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тЬсенъ смисълъ ка-зано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сжщества сж ученици на единъ учителъ - скритиятъ безкрайно разуменъ животъ. ИдеалитЬ на не ученика сж наложени отъ външнитЬ условия, които въздЬйствуватъ на неговитЬ инстинкти и чувства. ТЬзи идеали непрЬстанно се мЬнятъ, а често си противорЬчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човЬкъ прави впечатление на не- ориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вЬченъ. Той самъ по себе си никога не уголЬмява величината си; остава винаги задъ границитЬ на личното домогване. Той расте по сила не Вънъ, а ВжтрЬ. Гоненъ непрЬ- станно Вънъ, Въ външните обекти, той се реализира равномерно Въ всичките си посоки, но вжтрЬ. ВсЬка създадена форма се стреми да го реализира поне отъ части, но Въпреки това, никоя създадена или създа¬ваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прЬзъ всичко сжществуващо, задъ всичко сжщестВуВащо, но не и Въ всичко сжщестВуВащо. Той може да се съзре и задъ целата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на приро¬дата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ некое отделно свое творение, или чрезъ всичките купно, да долови и предаде неговия образъ. Образите се менятъ. Следователно, и приро¬дата като човекъ - ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границите на нейните постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едВа ли не недейсгпвителенъ, зато¬ва обикновено е пренебрегнатъ. Нема по-действителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свети надъ небосклоните на Всички сжщества и на целата природа до сконча- нието на вековете. Ще се въплощава въ разни форми, били те физичес¬ки или умствени, ще кърми Велики идеи. Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа Воля, ще изчезнатъ съ Времето, а той ще наджувЬе и Времето и вечностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пжть, по който тече Великия животъ. Ученикътъ тъй схВаща идеала, тъй живее съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че учени¬кътъ и идеалътъ сж едно, но не по сжщина, а въ непреривния процесъ на реализиране на идеала Въ ученика презъ Вечностьта. Какъ ще бждатъ разрешени ония Въпроси, които се слагатъ за разрешение предъ стжпките на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пжть? Тия въпроси сж много, ще взема два-три. - 1. Дейность или бездействие. Дейностьта, движението, смената на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуслаВятъ еволюцията. Несполучливите опити въ живота каляватъ воля, харак- теръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дей-ностьта създава плодове, които обвързватъ дееца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия две положения? Само вещия, прозиращиятъ презъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейностьта съ огледъ на резултатите и ще я превърне въ дейность - непрЬривно вЬчно реализирване на вЬчностьта въ всЬки насшоящъ мигъ. Подъ такава свЬтлина практическитЬ въпроси и задачи ста- ватъ пакъ практически, но отъ единъ по-вжтрЬшенъ характеръ. За ученика сжществата изобщо и хората въ частность сж едно нЬщо, а именно частично реализиранъ и непрЬкжснато реализи- ращъ се вЬченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ общест-вото? Какъ би се поставилъ тамъ? - Много ясно става отъ горЬ- казаното. Тъй разрЬшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сжществува само единъ въпросъ: "дали всЬки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вЬчния идеалъ?" Идеалътъ на ученика е вЬченъ. Той никога се не мЬни по сжщина. ПрЬслЬдванъ вънъ, той непрЬстанно се реализира вжтрЬ. Той непрЬстанно се въплощава въ мислови и физически форми, непрЬстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитЬ тЬ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врЬмето, а той ще надживЬе врЬмето и вЬчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пжть, по който тече великия животъ.