Изменена посока
Каква бъше последната лекция от миналата година? Някой път искате да знаете миналото, т. е. вашето минало прераждане. Чо-вък лесно забравя. Коя е причината, че сте забравили? Аз се интересувам, не за самия процес на забравянето, но защо вие сте забравили. Забравянето има отношение към нежеланието, не желаеш да направиш нъ-що. Защо някога човек не иска да прави добро, е н-Ькой пли иска да прави добро? Защо някой път чов-Ьк е разположен да прави лошото, а някой път не е разположен? Мислите ли, че цигуларьт, като свири по са-лоните, от любов свири на хората? Понъ-ксга свири от зор, за прехраната си. Българските гайдарджии и гадулари свирят повече по смътка, те нямат идея. ТЕ казват: Бед-нотия, трябва да се свири! Докато земедъле-цът употребява цяла година да изкара житото, цигуларьт в половин или един час посее и жъне плодовет. Той скоро свершва работата си. Музикално всички работи се свершват лесно. Та и вие сте забравили лекцията, защото не сте музикални. Ноже след
51
година да си спомните. Какъв беше послед-ният петък, помните ли? Колко души бяха в класа? Колко пъсни се пъха? Коя молитва се чете?
Представете си, че двама души гледат един предмет. ТЕ са попаднали на фокус, и двамата имат известни впечатления. Когато предметът се отдалечава от гЬх, става по-малък, т. е. смалява се. Смаляването става по причина на това, че жгълът на зрението се намалява. Също така се намалява и пространството. И слънцето, което има диаметър около 1,429,500 километра, се вижда малко, защото е много далеч от нас. Когато предметът се приближава, той се увеличава, жгълът на зрението се увеличава. Същевремен-но и пространството може да се увеличи.
Кога предметите се виждат ясно, и кога смжтно? Нвкои неща са смжтни в нашите умове. Значи, не са на фокус. Ако предметът се постави точно на фокус, имаме ясна представа за него. Всички неща, които в вашия ум, или в вашите чувства са на фокус, вие ги обичате, защото образите им са ясни. Казвате: Имам ясна представа. Ясната представа е зрял плод; неясната, смжтната представа е неузръл плод. Представата в умствения свят е плод; мисълта в умствения свъг е плод. Ония, които жив-Ьят в умствения свъг, и те имаг плодове. По
52
подобие на физическия свет, тк имат и цветове. Ще кажете, че не ви е ясно, как така в умствения свет има цвътове. Като мислите за любовта и за мъдростта, нали имате никаква идея в вашия ум? Нали имате ясна представа за тях? Каква е представата в вътрешния ви свет за любовта? Даже и животното има никаква, макар и животинска представа за любовта. Неговата представа не е като на човека, но според своята представа, и животното има отношение към свята. Колкото по-високо стои дадено същество, толкова и представите му са по-ясни и всеобе-мащи.
Представете си сега, че пред вас стои една къща. Едно същество, което е много повдигнато, вижда къщата от четирите страни, също и отгоре, и отдолу. Едно неразвито същество вижда сомо едно малко прозорче на къщата. Коя е причината, че то вижда така ограничено? – /пхълът на зрението му е малък. Колкото жгълът на зрението на едно същество е помалък, толкова предме-тите и представата за тях са по-неясни. Срвщате един човек и казвате, че е добър. Кое ви дава повод за това? Под ка-къв жгъл на зрението виждате? Отде знаете, че е добър? Добрият човек има няколко чърти, които изпъкват повече или по-малко. Като видите тия чърти, познавате, че тоя чо-
53
вък е добър. Добрият човек проявява дейност. Доброто е като белия цвят. Как познавате белия цвЬт? – По отражението на светлината. Б-Ьлият цвят отразява напълно светлината. Черният цвЬт никак не я отразява. И доброто отразява напълно, затова е добро. Злото няма никакво отражение – черно е то. Доброто има свой цвЬт, милосърдието има свой цвът, правдата има свой цвъг. Какви са цветовете на тия добродетели, н^ма да кажа сега, но те си имат свой цв4т. Ако правдата н-вма цвЬт, тя остава неразбрана. ЦвЪтът я прави достъпна за нас. Чрез цвета ние изучаваме нейните качества. Правдата поставя диехармоничните нЬ-ща на местото им. Без правда, в свита щеше да има пълна анархия. Без добро, нъ-щата цгЬха да бъдат без съдържание.
Днес мнозина изучават физиогномия. Според физиогномистите, колкото очите са по-отдалечени от носа, толкова човек приема повече впечатления; колкото очите са по-близо до носа, толкова по-малко впечатления приема човек. Казвам: Вие не помните миналата лекция, защото жгълът на зрението е бил малък. Възприели сте малко впечатления, повече смжтни, затова всичко се заличило в паметта ви. Ако увеличим тоя жгъл, веднага ще си спомните. Ако ви се даде една премия от 250 лири, веднага ще си спомните
54
всичко, И лекцията цяла ще се възстанови в вашия ум. Разбира се, това няма да стане изведнъж, но постепенно. При това, парите няма да бъдат книжни, но златни.
Човек, за да учи, все трябва да има някакъв стимул, някаква подбуда.' Без по-будителна причина човек не може да мисли Ти мислиш само за нвща, които ти правятъ-впечатление. Всяко впечатление е никаква подбуда. Всеки предмет за нашия ум е дотолкова важен, доколкото произвежда никакво приятно впечатление. Обичаш да слушаш музика, понеже изпитваш нещо приятно чрез ухото. Обичаш да гледаш цвътята, понеже възприема ш нещо приятно чрез окото. Обичаш да се движиш около цвътята, да въз* приемаш аромата им, понеже деиствуват приятно на носа ти. Обичаш някоя храна, понеже е вкусна, внася нещо в организма ти. Тоя закон е вврен. Една мисъл е толкова важна за тебе, колкото е приятна за твоя ум. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърд* цето ти.
Взимам думата приятност в прост смисъл. Само добрите нвща са приятни. По* някога лошите нвща са приятни в началото, а на края горчиви. Има нвща, които в началото са горчиви, а на края – сладки. На земята почти всички плодове, с малки изклю-
55
ченйя, в началото са горчиви, после стипчавй, кисели и най-после стават сладки. Растенията имат знание, могат да превръщат горче-вината въ' сладчина. Те изваждат горчивитй ^елементи от почвата и ги превръщат на сладки. Някои растения не прилагат изкуството си, затова плодовет им остават горчиви. В този смисъл, растенията не са тъй невежи, както ги мислят. ТЕ имат обширни познания по своята специалност. Казвам: Следвайте и вие пътя на растенията. Имате една горчива опитност, искате да я изхвърлите. Тя е плод на вашия живот, ще я превърнете.
Как превръщате горчивш- мисли? Ка-къв е вашият опите? Например, никоя ваша приятелка или ваш приятел ви огорчи. Как превръщате горчевината в сладчина? Тоя процес става в вас, без да го знаете. Горчивите неща имат дълги вълни, а слад-ките нтзща имат къси вълни. Всички плодове, които имат дълги вълни, са горчиви. Плодове, които имат къси вълни, са сладки. Какво ще кажете за червея, който се движи бавна, полека? Умно същество ли е той? Не е умен. Защо? Същества, които се движат полека, имат вътрешни недостатъци; тт, са сверзани с своя вътрешен живот, отвън нищо не ги интересува. Тб не се интересуват нито от цвътята, нито от небето. Те казватъ}
5$
Сверзани сме" 6 земята, към нея мбжем само да гледаме. Ако гледаме нагоре, малкото влага, която носим в себе си, ще пресъхне, ще отиде животът ни. Главата на» червея е много малка. Вашата глава е милиарди пати по-голяма от тая на червея. Върху много, неща могат да мислят съвременните хора/ но те малко мислят. Някои мислят само за обувки, за шапки, за дрехи, за ядене; понъ-кога само ще помислят за някоя книга, за някоя звезда, за нъког цвете. Казват за нъ-кого: Глава има!
Главите на съвременните хора не са много културни. Някои обичат да критику-ват, намират погрЬшки в хората. Чо-вък, на когото умът е зает с погръш-ките на другите, не може да бъде културен. Погрвшките са отражение на човешкия жи-вот. Кой какъвто е, това вижда. Добрият човек, като види еднн лош, вижда доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него. Той мисли, че добрият е намърил някакво изкуство да го замотае някак, да прикрие нещата. Той не верва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това. Виждате, че Бог, Който по-стъпва само добре с хората» все още Го по-
5?
Дозират. ТЕ казваТ: Кой знае, дали Господ не си играе с Нас. Някой казва; Ето, детето ми взе, вола ми взе. – Кой му прати детето» кой му даде вола? Значи, да умре детето ти, Бог е причината. Да умре волът ти» пак Той е причина. За всичко, което става в свита, все Бог е причината. Някой не се оже-нил навреме, детето му не е заченато навре1 ме, жената не е здрава, детето му умряло» Кой е крив? – Пак Господ. Онова, което Господ е създал, никога не умира.
Кое е Божествено? Което никога не умира. Кое е Божествено? Което никога не губи своята красота. Кое е Божествено? Което никога не губи своята разумност. Кое е Божествено? Което не губи своята доброта. Всички ония неща, които се измЬнят, имат друг произ-ход – не са от Бога. Така, именно, ще си съставите ясна представа за Божествените неща. Вие носите отпечатъците на хиляди поко-лъния. ТЕ са оставили в вес,някой свои ведостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат Божествените качества, вложени в вас от начало още. Божествените неща са дълбоко заровени в човешка* та душа, покрити с дебел слой. Тоя слой трябва да се премахне. Божествените зароди* ши трябва да излъзат на повръхността на човешката душа, да дадат своите плодоЕв.
58
Сега в вашия ум стой йДеята: Защй Бог създаде свете такъв? – Хората го създадоха такъв. В стария турски език, върху някои букви поставяха точки. Всъка точка означаваше нещо. Ако някоя муха кацне върху една книга, може да остави точка там, дето не трвбва. Тогава се измъня смисълт, чете се едно вместо друго. Така са постъпили и хората с книгите на Божествения свет. ТЕ натуряли точки, дето не трябва, и днес неправилно четат. Обаче, точките, които хората турят, се изтриват, а точките, турени от Бога, остават завинаги. За да опиташ, кое е човвшко и кое – Божествено, вземи една гжба напоена с вода, и провери, кое се заличава и кое не. Човешкото се изтрива, а Божественото остава – по никой начин не може да се изтрие.
рп (^.Често вие се обиждате. Това е човешко нещо, човешка точка. Обидил си някого, ту-рил си точка. Изтриваш точката, изчезва обидата. Изпадаш в безверие – човешка точка е. Изтрий с гжба, и безверието ще из* чезне. Лесно може да накараш кого и да е, да мисли лошо. Първо имаш добро мнение за един човек. Той взима хиляда или две хиляди лева на заем и не плаща. Ти веднага започваш да мислиш лошо за него. Казваш: Много добър човек бвше, но не плаща. Това е човешка проява. Но и Божествено не е
59
да измвняШ доброто си мнение за човека. Защо тоя човек не плаща? Някаква точка има върху написаното. Вземи гж.ба, иЗтрий точката, и той веднага ще плати.
И апашът обича да взима пари, без да има право за това. Ецин религиозен човек отишъл при един милионер, в името на Бога, да иска пари. Милионерът му ка-зал: Ти нали верваш в Бога? Той ти даде ум, сърце, да работиш. Защо просиш? Намври си някаква работа. Човек, който проси, ще намъри затвора. В Англия, ако някой отиде да проси, или да иска пари, непремънно трябва да сверши някаква работа срещу това, да направи нещо: да изсвири, да изпее някаква песен, или да направи един фокус. Само тогава той има право да поднесе чиний-ката си, за да му дадат нещо. Като не полу-чил нищо, религиозният започнал да изучава характера на милионера. Една вечер той успъл да влъзе в кантората му, с револ-вер в ръка, и се скрил под масата. В това време, богатият извадил торбата с златото си, започнал да го брои и да му се радва. Бедният веднага застанал пред него и му посочил револвера. – Моля ти се, не ме убивай! Вземи, колкото искаш. Като на-пълнил джобовет си, той запитал милио* нера: Знаеш ли, кой съм? Аз съм оня човек, който искаше пари от тебе, в името
ш
на Бога. Той нищо не Ми даДе и каза да отида да работя. С силата на това орж.жие, което си купихъ» аз се научих вече да работя. Сега ти плащаш за него, а аз ти давам един урок. Като дойде друг някой при тебе, да проси, дай му, колкото ти искаш. Така той ще вземе по-малко. По-напред и На мене можеше да дадеш, колкото искаше, а сега, за изкуството си, взимам толкова, колкото йз намирам за добре;
Така постъпват много От съвременните хора, така постъпваме и ние. Щом дойде револверът – ненежните страдания, веднага сме готови на всички жертви. Не е лошо това, учим се. Тоя прим&р верен ли е? Идейно е версн, но доколко фактически е верен, не .зная. Ще си послужа с още един пример за изяснение на първия. Слшшят човек отишъл при друг милионер да го убива, с цел да иска пари. Милионерът знаел изкуството да овлажнява барута. Като се насочи револвер, барутът овлажнявал. Ааашът влЬзъл при него, насочил револвера си, но милионерът казал: Ти искаш да ме уплашиш, но твоят веволвер не хваща. Я цъкни. Той цъкал, цъкал, но револверът не хванал.
Казвам: Ако искате да не ви обиждат хората, трябва да знаете изкуството да овлаж-нявате барута. Дойде никой при вас, иска
61
да ви обиди, но обидата не хваща. Докато се обиждате, вие сте слаб човек. Докато вярвате на всичко в света, вие сте слаб човек. И който верва, и който не верва, и двамата са прави. За духовните хора благото все от Бога иде. Каквото стане, духовният казва : Благодаря на Бога за станалото. На никого другиго не мога да благодаря. Като му помогне някой, той казва: Бог те накара да ми по-могнеш, ти нямаш думата. Безверникът не благодари на Господа, благодари на хората, които му помагат. Де е погрешката? Ще кажете, ч* духовният човек е прав. И двет страни са прави, но не са абсолютно прави. Защото всеки човек е ваш ближен – и верващият, и неверващият. Първият за-кон е Божественият. Вторият закон е чо-въшкият. Когато дойде първият закон, едновременно трябва да дойде и вторият – законът за ближния. Безверниците първо дей-ствуват с закона на ближния, а духовните първо действуват с закона на Бога. Те оставят закона на ближния настрана. И двата закона трябва да действуват едновременно. Представете си, че ви дават задача, как да постъпите, когато някой ви направи една услуга. Например, богат човек ви дава 20 – 30 хиляеи лева, вие му благодарите. Тоя добър, умен човек, като ви направи това добро, наблюдава, как ще постъпите рие, ще
62
направите ли на никого добро. Ако не направите на никого добро, при друг случай той ще ви даде по-малко. Първият път ви даде 20 хиляди, после ще ви даде 10 хиляди и пак ви наблюдава. Третият път, като отидете, ще ви даде пет хиляди. Най после нищо не ви дава.
Та когато никой се оплаква от съдбата, ще знае, че първоначално Бог му е давал много наведнъж, докато постепенно намаля-вал и най-после нищо не му давал. Как ще се измени съдбата? Отвори сърцето си и започни да даваш. Тогава и Господ ще се отвори. Ти, богатият, теглиш единъ- чек от 20 хиляди лева. Срещне те един беден, казва: Може ли да ми услужиш с нещо? Ти махнеш с ръка и продължиш пътя си. Но Господ те гледа. Казано е в Писанието, че никога, без да знаете, сте угостили някой ангел. Ако угостиш един ангел, той ще се отплати за услугата, която си му направил. Доброто не трЬбва да се прави, както днес мнозина го правят. Дадеш пет лева и ми-слиш, че си направил нЬщо. Колко са пет лева? Казано е: „Ако имаш две ризи, дай едната на бедния.* Какво обяснение ви е дадено за тоя стих? Да имаш две ризи, това е нещастие. Затова дай едната, да се освободиш от нещастието.
Един свещеник проповЪдвал в църквата върху даването. Той цитирал стиха;
63
„Който има две ризи, да даде една на беднитъ". Попадията чула проповъдьта и, като се вернала вкъщи, решила да я изпълни. Един про-сек похлопал на вратата и поискал нещо. Попадията му дала едната риза на попа. Като се вернал от църквата, свещеникът поискал чистата риза да се преоблече. Попадията казала: Няма я, дадох я на един про-сек. Постапих така, както ти проповядваше. – Аз говорих това за другите, то не се отнася до нас. Свещеникът потърсил ризата си, защото се изпотил, искал да се преоблече. Кога се изпотява човек? – Когато се намъри в зор, в мъчнотия. Здра-вият човек не се поти, болният се поти. Когато човек е здрав, има магнетизъм в организма си, влага, която чисти. Чрезмерното изпотяване не е добро, не е здравословно състояние.
Сега ние говорим за нормалния живот, който функционира правилно. Към него тръб-ва да се стремим. Трябва да имаме правилна мисъл в живота. Често се казва, че с даване нищо не се постига. Верно е, но и с недаване нищо не става. Ако житото на една нива е много гъсто, не става хубаво. Гъсто посЬтото жито малко плод дава. Житото трЬб-ва да се сЬе рвдко, да расте добре, да бра-тясва. Да правиш добро, това е упражнение, но, ко1ато човек прави д<?бро, другите да не
т
знаят това. Ако правиш добро, и хората знаят, ти не се ползуваш от него. Какво ще стане, ако целувате струните на цигулката на един цигулар? Ще развалите струните му. Всеки човек, който очаква да му благо-дарят, разваля струните на цигулката. Ако целувате струните, цигуларьт не може да свири. Цигулката не се нуждае от целувки. И цигуларьт не се нуждае отъ' целувки. Докато свири, нито ще го целувате, нито ще му благодарите. Като сверши концерта, тогава може да му благодарите. Кога майката целува детето си? Когато се сверши концертът. Защо майката трябва да целува детето си? Ка-къв концерт се дава? В целувката има нищо егоистично. Някои деца са пълни с магнетизъм, с магнетична сила, всеки иска да вземе от тоя магнетизъм. Обикновено хората целуват магнетичните деца; ония, които нямат магнетизъм, не ги целуват. Децата на богати родители ги целуват повече, бедните деца по-малко ги целуват. Някое дете, като го целуват, вика, крещи. То казва: Не искам да ме целувате. Защо? Някои хора, като целуват, само взимат; някои, като целуват, дават нещо от себе си. Майката дава нещо от себе си, затова целува детето си. Разумност се иска от всички.
Направете един опите за една седмица. Представете си, че някой ви обиди, каже ви
65
обидна дума, погледне ви криво, или направи някое движение с ръката, което не ви се харгсва. Който от вас се обидил, нека намери свой близък и го запита, как да се справи с обидата. Какъвто съвет получиш, приложи го, да видиш, дали е прав. Не питай само едного, но десетина души поне, да видиш, кой от методитт, най-скоро ще премахне обидата. Ако не се намъри човек да ви обиди, не съжалявайте за това. Всички не могат да обиждат, и всички не се обиждат. Ако и вас питат, и вие дайте съвет. Следете, колко време трае обидата ви и, след като приложите съвета, за колко време ще изчезне тя. Опредълено е траенето на всъка обида, както е определено траенето и значението на всвки препинателен знак. Напримвр, четете нвкоя книга и срещате точка, запетая и други знакове.
Какво означава точката? – Знак за спиране, за отдъхване. Колко време трябва да спреш след точката? И в музиката има знакове за почивка: ц-Ьла пауза, половина, четвъртина, осмина. Какво означава запетаята? Какво означава двоеточието? Колко време трае спирането при твх? Ще кажете, че паузата е знак за мълчание. Четеш едно изречение и спираш. След това трябва да дойде някой суфльор да ти подскаже, какво да четеш. Значи, точката е спиране, докато
66
дойде суфльорът, запетаята – също. Суфльо-рите помагат при четенето. При точката спи-раш, слушаш, че н-Ькой говори. Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже нещо, продължаваш да четеш и пак спираш. Много естествено, обмена става между човешките мисли. И паузите в музиката вервят по същия закон. Музикан-тът, като спре, вдъхновява се, приема нещо чрез паузата. Сега и вие искате да поставите всеки знак на своето място, но не знаете, точно къде да го поставите. Точката се туря там, дето предложението свершва.
Кой е най-трудният въпрос, който ви смущава? Казвате: Неразположен съм. Значи, смущението е вашето голямо неразположение. Ставате сутрин, неразположени сте; давате концерт, неразположени сте; движите се, ходите, неразположени сте; обувки имате, дрехи имате, не сте разположени. Мъчно е чо-вък да бъде разположен. Някой поглежда към краката си, неразположен е. Обувките го стъгат. Друг повдига рамото си, дрехата го смущава нЬщо на рамото, или под миш-цата. После, бута шапката си – смущава го нещо. Ту нахлува шапката си, ту я повдига да приеме повече светлина. Казвам: Научете се, когато обувките ви стъгат, да не гледате към тях. ТЕ произвеждат дисонанс в вас. Кажи си: Добре ходя с тия обувки,
67
много са хубави. Върви напред и не гледай обувките си. От гледището на съвременната хигиена, обувката трябва да бъде точно по крака, да няма никакъв недостатък, да не стъга ник/кде, нито пък да бъде широка. И дрехата също трябва да бъде свободна, никъде да не стъга, но да прилъга добре.
Като ученици, наблюдавайте хората, как ходят, да видите, колко от тях ходят правилно. Намърете нещо хубаво в хода, в движението им. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате верно физическия свет, не можете да вадите в\ рни заключения от фактите, от всичко, което ви окрлжава. Ако нямате прави заключения за физическия свет, как ще наблюдавате ми-слите и чувствата, които са отялъчени? Ако видимите неща не разбирате, как ще разберете невидимите? Ако доброто не можете да оцените, злото никога няма да оцените. Човек от злото не се възпитава, доброто го възпитава. Злото не може да даде възпитание, то само ограничава. Например, злото ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, което може да възпита човека, това е доброто – то е храна за сърцето. Злото ще те ограничи да не ядеш много, а доброто ще те нахрани. Що е възпитанието? – Резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добра храна, добри ми-
68
ели, добри чувства, добри постъпки – всичко това е видимото в света.
Кои са основните мисли на лекцията? – Доброто, което възпитава човека, и злото, което го ограничава. При възпитанието важна рол играят дрехите, обувките, шапката. Важно е при това, какви са дрехит: памучни, копринени или вълнени. Различните видове материя оказват различно влияние. Опитът е показал това. Ако едно дете се облича само с копринени дрехи, характерът му ще се изопачи, понеже хиляди копринени буби са станали жертва. Най-хубавите дрехи за възпитание са ленените и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Болният да носи вълнени дрехи. Най-малко престъпление прави човек, когато носи лен и памук. За да вземе вълната от овцег, той ги остритеа преждевременно; за да вземе коприната от пашкула, той го убива преждевременно. Хубави, топли са вълнените дрехи, но при самовъз-патаиието се препоржчват ленени и памучни. В бъдеще, добре е вълната да се стриже в топло време, когато и овцата с любов я дава. Ще погладиш овцата, ще я помилваш, и тя ще бъде доволна, че си остригал вълната й. Такава дреха ще бъде добра. Тъй както днес постъпват с овцег, ползата е малка. Днес хората шият дрехи от хубава вълна, с копринена или с памучна подплата. То-
69
ва не е добре. Дрехите трябва да се шият без подплата. Сега въпросът с дрехите и платовет е труден. Имаш зимна дреха, но лътно време не може да я носиш; имаш лът-на дреха, зимно време не може да я носиш.
Правил съм опите, да нося зимно време вълнена дреха без подплата. Забелязах, че дрехата държи топло, даже когато съм я носил разкопчана. Ако си здрав и носиш такава вълнена дреха, вмвсто подплата образува се магнетична обвивка между тялото и дрехата, която не пропуща външния студ. И най-тънкате дреха, проникната от магнети-зъм, държи топло. Не всъкога дебелите дрехи държат топло. Направи си дреха от чист вълнен плат, внеси в нея своите хубави мисли и чувства и я облъчи. Тя крие в себе си магнетична сила, която я прави здравословна. Ето защо, не раздавай дрехите си, които си носил като болен. Не е добър обича-ят да се раздават дрехи на умръли. Не носете дрехи на умръл човек. И от умръли буби, и от умръли овце дрехи не носете. Като спазвате тия неща, вие създавате в себе си характер.
Това се отнася до вашия личен живот а не до социалния. Социалните работи вер-вят по свой опредвлен път – това е неизбежно. Обществото не може да се изправи лесно. Себе си може да изправим, можем
70
да правим опити, но когато дойдем до обще* ството, методите ще бъдат други. Пазете правилото : Не обличайте дреха, която не обичате. Не обувайте обувки, които не обичате. Какво правят хората, това е тяхна работа. За вас, пжлът, по който може да създадете характер, е следният: Никога не носи неща, които не обичаш.
Колко нъш.а запомнихте от лекцията? Всичко не може да се запомни. Години се из-искват, за да може чов&к всичко да приложи. Днес де ще намЬриш чиста вълна? Де ще намъриш кожа да си направиш обувки, каквито искаш? Де ще намЬриш подхо-дящ материал за шапка? Как си правят растенията дрехи? Кой дрехар им шие? Кой учи цв-Ьтята да си правят цвътове? Кой дрехар е направил перата на птицата? Вижте райската птица, как е облЪчена, като царкиня. Най-хубавата дреха има тя. Кой се е погри-жил за нея? Ако и ние се решим да жи-в-вем по тоя начин, има кой да се грижи и за нас. Понеже ние не се интересуваме, затова и невидимият свет не се интересува от нас. Ако ние бихме се интересували от това, веднага разумният свет ще вземе участие в нашия живот. Ние не се интересуваме, и за нас не се интересуват. Птиците, за които те се интересуват, имат хубави дрехи. Защо дрехите на никои птици са хубави, а на дру-
71
ги не са? Има птици, на които цвятът на перата не е иа място. Голвмо различие има в птиците и в твхните дрехи.
Първото нвщо, което се изисква от вас, е да измените посоката на вашите мисли, посоката на вашите чувства и посоката иа вашите постъпки. Не е нежно да се откажете от старото. Вашите стари навици да бъдат корени, както корените на дърветата. Новите ви навици да бъдат клоне с плодове. Ще живвете едновременно отвън и отвътре – едни в коренитв, други в клонет, и така ще примирявате противоречията. Взимайте при-мвр от растенията.
Изпвйте пвсеньта „Аз мога да любя".
Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са чо-ввшки. Божествената святлина сама иде; въз-духът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по цвлия свят, ще намврите Божественото. Чо-ввк трябва само да измвни своята посока, и Божественото ще го намври. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човвш-кото добре. Понеже не сте усвоили Божественото, както трвбва, и човвшкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрвшки. Ако Божественото се усвои добре, и човвш-
72
кото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.
В чов-вшкия живот, в всвка възраст, има по една основна мисъл, която е ръко водЪла човека. Имайте разположение само към основното. Ед- н пример ми се е ха-ресвл, който донъкъде изяснява, какво нещо е Божественото. Едно бедно момиче, останало без баща и майка, кръгло сираче, се отличавало с голям стремеж към музиката. Веднъж то чуло, че един голям цигулар дава концерт. Искало да го посети, но нямало средства. Опитало се тук - там да намъри на-чин да чуе видния цигулар, но никой не му се отзовал. То отишло, дето се давал кон-цертът, и останало вън. Като излъзъл от салона, цигуларьт спръл вниманието си върху момичето, което било с насълзени очи. Той го погледнал и запитал, какво иска. То казало: Дойдох да те слуша м, яъмах пари за би-лет и останах вън. Цигуларьт взел адреса на момичето и отишъл в дома му, дето дал за него специален концерт. Помнете: Когато ние имаме това Божествено желание, цигуларьт ще дойде. Ония, които нямаха силен стремеж към Божественото, купиха си билети и отидоха да слушат цигуларя. При момичето той сам дойде. НЬкои хора сами отиват при Божественото, а други Божественото само ги посещава. При човешкото ние
73
отиваме, а Божественото само иде при нас. – Кога? – Когато го желаем. Сега тоя артист, може би, и вас ще нам-Ьри нъкъде.
Само Божията любов носи пълния и изобилен живот .
13. Беседа от Учителя, държана на 27 октомврий, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.