Изостаналите укрухи

Изостаналите укрухи

И като се наситиха, казва на учениците си: „Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо."*)

Аз ще се спра върху думиг: „Да се не изгуби нищо." В живата природа, както и в живота на човека има три важни момента. Първият момент е да давашъ – качество, свойствено на Бога. Вторият момент е да приемашъ – качество» свойствено на човека и на всЬко живо същество» Третият момент е да задържашъ – качество, свойствено на разумния човек. Умният, мъдрият, добрият човек се отличава по това, че той може да задържа.

„Да се не изгуби нищо". Кое не трябва да се изгуби? Ценното у човека не трябва да се загуби. Не е достатъчно човек само да добие не-*що, било знание, богатство, красота или животъ» но важният въпрос в света е да не изгуби чо-век това^ което е придобил, т. е. да задържи това, което е спечелил. Всички нещастия в съвременната култура било в личния, било в семейния, било в обществения живот или най-лосле и в самото човечество се дължат на загубите. Адам б%ше велик човек, поставен -от Бога в райската градина, при най-добри условия, като прие Божието благословение, но и той изгуби всичко това. Ева също така прие Божието благословение, но и тя го изгуби. Тя беше една от най-красивите жени, каквито светът е по-знавал некога, но изгуби и красотата си. Когато Адам я виде, той я хареса и каза: отлична е моя-^$ другарка! Тя ще се нарече Ева – начатък на всека култура, на всеко добро, Ева или Иеховаг почти една и съща дума, показва, *1е жената съдържа в себе си всички творчески сили, които могат дз се разработят. Следователно, под ду*

• ) Иоанд $12.

86

мата жена се разбира зародиш, който съдържа в себе си всички сили в потенциално състояние и чакат момента на своето развитие. Под думата м^ж пък се разбира същество, коета започва да се развива. Какво нЬщо е жената? Жената е зрънце, поставено в хамбаря, или скъпо-цгЬнен камьк, поставен в н^коя каса, или в н^кое скривалище.

Литам: какво ще се ползува скъпоц.енният камък, ако се извади от дълбочините на земята? Ползува се нещо. Колко сълзи е пролял. той пр^з течение на хилядиг години, които е пр^ка-рал в земята, докато стане красив! Някои отъ-съаръменните геолози казват, че скъпоц^нните камъни са се образували от газовег в земята. – Скъпоценниг камъни са минали през газовете, но н^ са образувани от тях. Те^ коренно се. разлкчаззг от газовегк Други учени пък казват, че диамангъг, наприм^р, не е нищо друго, осв^н чист въглерод. Не, диамантът не е въглерод. Чакто човешката душа е облечена в тялото, така и диамантът е обл^чен в материята на въглерод, но сам по себе си той не е въглерод. В това отношение всеки скъпоц^-нен камък има свое гкпо, но ако речем да гозорим, от какзо е направен той, не можемъ-положително да се произнесем. Едно трябва да се знае, че тялото на скъпоц^нния камък не е самият камък. Той е само неговото външно облекло. Значи, скъпоц-енният камък представя един затворен живот, който очаква своето-бжцеще развитие. И когато питат, защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече при^ чината. Хората обичат скъпоценииг камъни, защото т крият в себе си сили в потенциално състояние, коиго очакват своето развитие. Тъй' щото, и в скъпоценниг камъни има нещо Божествено, Те-Е не са прости същества, както ги виждаме вънишо. Казвате: защо съвр-еменните» учени не ни обясняват нещата, както трябва?

87

За да ви обясня, защо ученит-в не изнасят Истината, както трябва, ще ви приведа един внекдот из арабския живот. Двама арабски дервиши живели дълго време в пустинята. По-старият отътях билъизложенъна големи нещастия и страдания. Страданията го сл-бдели непрекъснато едно сл-бд друго. Той упогр^бил сре-щу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посЬщавят неговата колиба. Той си ка-звал: навярно Лллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това. По че-тири-пет пъти на ден се молил, помагал на хората, викал ги да им говори, да им проповядва за Бога, правил добрини, но нищо не помагало. Единствената утвха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко. Като нямал на кого да се оплаче, разгова-рял се с нея. Тя му била единствената другарка в живота. По едно време случило са\ че ма-гапицата заболяла и умряла. Дервишът си ка-зал: и туй тр-вбваше да ме сполети! Това животно ми б^ше единственият другарьв живота, но ето, и него изгубих. Той плакал, страдал за нея и най-после решил да я погребе тържествено, като избрал за ц^льта най-хубавото м%сто в околността на своята колиба. Той избрал м"всто при един голям извор, д-кто изкопал нейният гроб и там я заровил. Погребал я с най-големи почести, каквито могъл да измисли. От това вр*вме той не пр-встанал да я посещава и да мисли за нея. Когато минавали кервани край това място, всички се спирали и се чудели на този хубав гроб. Те-б си казвали: навярно тук трябва да е погребан н-вкой виден светия, защото и дервишът си е направил колиба до неговия гроб. Кой как минавал, всесеспирал, а мнозина нарочно идвали на това м^сто, понеже го считали за свето. Обаче, дервишът си мълчал; той никому не казаал, кой епогребанъ

88

на това место. Защо не казвал Истината? Той знаел, че ако каже Истината, нещастията ще за» почнат да го следват едно подир друго. Преведено на съвременен език това нещо подразбира: интересите не ми позволяват да кажа това, което зная, защото то ще ме компрометира, ще изложи личността ми, както и моето обществено положение. От човешко гледище този чо-век е прав.

Сега, на мнозина се вижда чудно, как е възможно около гроба на едно животно да се вършат толкова чудеса? Ако отидете при източните народи, при някой дервиш, например, те дце ви обяснят това нещо добре, но ако отидете при западните народи, те не ще могат да ви -обяснят това положение. То е неясно и на самите тех. Аз, обаче, нема да обяснявам този факт. Когато предприемете едно пътешествие до източните народи, те ще ви обяснят, какви са. техните вярвания. Аз ви приведох този при-мер, да видите, защо съвременните учени не лскат да казват Истината. Защо дервишът не иска да каже Истината на хората? По същата лричима и учените не искат да кажат Истината. Когато не иск"ат да кажат Истината, все има нещо, което съзнателно крият. Ако един учен премине цели 20 – 30 години през ред страдания и после му се усмихне щастието, мислите ли, че ако той се натъкне на некаква лъжлива теория, ще се разправя с нея? Той ще се държи само за онези факти, които са верни и истинни, а за другите, които не са верни и не са още доказани, ще каже: нека с останалите факти и теории се занимава младото поколение. Нека един ден то да се произнесе, кои факти са верни, и кои не. Трудно е да се определи, кое е верно, и кое не. Истината и лъжата в света са така преплетени, че мъчно могат да се раз-плетат,

И когато са задали на Христа въпроса, що

89

е Истина, Той им отговорил с огЬдната притча. „Уподоби се Царството небесно на человек, който пос добро сЬме на нивата си. Като спяха человецит-, дойде неприятелят му, пос плевели между пшеницата и си отиде. Слугиг на домакина дойдоха и казаха му: Господине, не пос ли добро сЬме на нивата си; огд" се взеха плевели-т-? Д той им рече: враждебник человек е направил това. Слугиг му рекоха: искаш ли да огидем да ги оштЬвим? Той им рече: не, за да не би, като плевите шгЬвелит, да изтръгнете заедно с гЬх и пшеницата. Оставете да растат наедно и дв*Ьг до жетва; във вр-емето на жетвата ще река на жетвариг: Съберете първо плЬвелиг и вержете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми."

От психологическо гледище тази притча подразбира, че не е добр човек да се занимава с греховег и с погрешкиг на хората. Защо? – Защото и когато обича, и когато мрази, човек се сверзва с греховег и със слабостите на даде-.ния човек. Когато обичате някого, вие се сверзвате с този човек и придобивате неговиг качества. И когато мразите никого, вие пак се сверзвате и придобивате неговиг качества. Заб-еле-зкете, наприм*Ьр, как пишат във вестнициг про-тив правителството, как изтъкват гр-ешкиг и неправдиг, които то върши. Дойдат ли, обаче, т- на власт, веднага обръщат политиката. И като наблюдавате тяхните постъпки, ще видите, че и г вършат същото, каквото е вършило и предишното правителство. Те- затварят тевтера, на който са писали гр-ешките на бившето правителство, и вервят по неговия път. Какво показва това? Че светът не може да се изправи чр*Ьз критикуване. Да се говори, че някой човек имал грахове, това и децата могат да кажат. Няма защо да се разправя на човека, че е гро-зен. Дохожда при мене един човек и ме пита: харесваш ли ме? Казвам му: аз не съм тол-

90

► , I

ь |

кова компетентен, не разбирам от това изкуство, но ако искаш да знаеш истината по този* въпрос, ето, вземи моето огледало, то е по-умно от мене. Огледай се в него, и то ще ти каже истината тихо, мирно, без да те чуе някой. Каквото ти каже то, ти трябва да го повярвашъ~ Ако аз ти кажа н^що, може да те обидя, а огледалото нЬма да ти каже нито една горчива дума„ но ще знаеш ц&лага истина. Огледалото представя Божествения Дух у човека. Когато дой-дем до Бога, Той никога не се нахвъоля въоху нас, както правят другите хора, но само ни показва, какви сме. И когато ние се обезкуражимъ„ обезсърдчим, Той се приближава до нас и ни казва: има един начин, по който можеш да изправиш грозотията си. Като дойдете до това огледало, вие ще разберете, че нито сте учени хора, нита музиканти, ниго добри, както сте мислили дотогава. Обаче, огледалото ще ви покаже, че вие можете да бъдете и учени, и добри, и музиканти. Освен, че ще ви покаже отрицателните страни, огледалота ще ви покаже едновременно и пътя, по който можете да постигнете Божествения живот.

Следователно, все трябва да се даде н%ща на хората. Ако майката не може потенциално да-вложи некакви дарби в душата на детето си, от това дете нищо не може да стане, Ако гра-динарят посажда семена в градината си и не ги полива, от тези семена нк.що не може да излезе. Ако каменаоят не дела камъните, които? разчупва, от тех нищо не може да стане. От неоделани камъни къща не се гради.

Хоистос казва на учениците си: „Съберете изостаналите укрухи, за да не се изгуби нишо!"" С този стих Хписюс е искал да постави един велик закон в умовете на своите ученици. Той искал да им обърне внимание на силата Божия, която е в състояние да увеличи хле-бовете. След това Той им каза: „Аз съм хле-бът на живота; ксйю иде при мене, нема да?

9Т*

огладнъе; и който вярва в мене, никога-нямада ожаднее." Според мене, всички хора във времето- на Христа, които ядоха от този хляб, сжч щастливи, защого г и до днес живеят. Отът-бзи1 пет хиляди души, които са яли от този хляб, и днес можете да намерите из н/кпия свет: и в Америка, и в Днглия, и в Германия, и в България – навевкъд са пръснати. Т4 сами мо- гат да ви кажат, че, наистина, са яли от живия хлъб на Христа. От дв хиляди години на<сам т-в още живеят от този хлъб. Може ли* да умре човек, който се е хранял с хлъб, който излиза от Бога? Смъртьга е влязла в живота по причина на това, че човек е пръчта- нал вече да се храни с Божествения хлъб.-Храненето е пооцес на сърцето, а асимилирането, употреблението на храната, на хльба^ е процесъ на чов-ьшкия ум. ;;|

В съвременния свят често се говори за чувствата, и нвкой казва: накърниха се моите чувства. Ако в духовния свят влъзе човек с накърнени чувства, той ще види, че неговит-в чувства ' там са тверди, като камъни, От такива' тверди^ чувства може да се направи кжша. Питам: тогава какво понятие може да има човек за своиг чувства? И затова, когато се говори, че трябва да се възпитават човешките чувства, разбираме, че тази тверда материя, каквато днес представят чувствата, трябва да се смекчи, да се впрегне в работа. Възпитанието ще даде съотвътни методи. За тази цъл трябва да се дойде до умствения' свет. Както водата на физическия свят представя ереда, която прънася необходимите елементи за развитието на растенията, така и мисълта^ в духовния свят служи за сп-ьда, която доставя нужните елементи за растенето и развитието на чувствата, Дко човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен,-хармоничен ред. Човек може да прояви Лю-бовьта само чрез закона на мисълта. Да чув –

32

ствуваш, това още не значи, че любиш. То е само поставяне камъни при една постройка. Лю-бовьта е процес, който подразбира растене, разширение на човешката душа във всЬко направле-,ние. Да любиш, значи дасезадоволяват вечните жопнежи на човешката душа и на човешкия дух. И ако човек не може да постигне своите желания и копнежи на земята, причината за това е, че той изгубва добрите условия за тяхното реализиране. На всички хора се дават добри условия, но тъ" ги изгубват. На коя майка не са дадени де-ца? На всека майка се дават деца, но много майки са изгубили децата си. Кому не са дадени приятели? На всички хора се дават приятели, но някои изгубват приятелите си, а някои ги запазват. Кому не е дадена красота? На всЬки човек е дадена красота, но не се минават 20 – 30 години, и човек изгубва красотата си. Кому не са дадени знания? На всички са дадени знания, но не се минава много време, мозъкът на някои хора се поврежда, и тъ* изгубват знанията си. Смисълът на живота седи в това: каквото имаме, да не го изгубваме.

Сега ще задам един въпрос на религиозните хора: защо те се съмняват? Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора. Запример, някой религиозен човек, след като е вервел неколко години в правия път, усъмни се нещо и се запитва: дали пътт, в който вервя, е прав? Докато човек е млад, той има вера в себе си, но като дойде на средна възраст, той започва вече да вижда, че ста-рост иде и казва: ще изгубя силата си. Той повтаря тези думи всеки ден в ума си, докато най-после се намери в положение на безпомо-щен човек, взима тояжката си в ръка, подпира се и търси помощ от малките деца. Хората, като го виждат подпрен на своята тояжка, ка-зват: този човек се подпира, защото силите му

93

вече го напущат. Не, той не се подпираг но търси нещо. Какво търси? Той търси изгубеното. И ако го пита н^кой, какво е изгубил, той ще каже: изгубих здравето си, изгубих силата си, изгубих паметта си. Много нещо имах, но всичко изгубих. Този дядо верви замислен, подпрян на тоягата, но изведнъж, някое дете мине покрай него, хване го за джоба и го пораз-клати. Мине друго дете покрай него, хване го пак за джоба, потегли го. Дедото се поспре, погледне децата и си казва: така е, дядовото, чо-век, като остарее, става посмешище на децата. И турците имат подобна поговорка: когато въл-кът остарее, става посмешище на кучетата.

Съвременните хора казват: ние трябва да имаме култура, да се развиваме. – Съгласен съм с тях. Обикновените хора трябва да имат култура, трябва да имат цивилизация, но питам: това, което имат и което придобиват, могат ли да го запазят? Проследете историята на българите от хиляда години насам и ще видите, пр*Ьз какви пертурбации са минали. Какво е останало от България от времето нф Симеон Велики? Днес всички българи, всички

I европейски народи се хралят все с това, какво са били едно време. Гърците се хвалят с Со-крата, с Платона, със своята стара култура, но де^ са днес Сократ и Платон? И Лдам едно време беше в райската градина, но де е днес? И Ева едно време беше в райската градина, но де

е тя днес? Днес Ева е в своята кухня, с престилка и лъжица в ръка, готви, недозолна от положението си, стара, като баба. Всички казват: какво бехме едно време! Не е важно, какво сте

били едно време, важно е, какво сте сега. Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: едно време какво бехме! Питам: де е славата и величието на стария Рим? И българите казват: какво бехме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, сегашният моментт> е важен.

м

И в Писанието е казано: „И ще създам нов земя и ново. .небе.* Там не е казано да вярват ,в. това, което Богъедно вр^ме е създал. Занас не е важен миналият момент, важен е се гашният момент, какво можем да направим от това, което сега имаме. И Бог казва: аз .създавам за вас нова религия, нова мъдрост койю в^рва в това, което сега създавам, то *ще бъде благословен. И днес, който дойде пр .мене, все ще, ми разправя, как са живели еди вр.ме.светиит-. Не е важно, как са живял свегиите едно вр%ме; важно е, как вие живеет днес. Аз зная, че светииг са живели чист свят живот в пу стиниг; важно е, какво ст вие сега, как вие трябва да живеете. Или ще ми разправят как са живели едно време б гарите. Не е важно това; важно е, как вие живеете днес. Друг пък ще ми разправя: баща ми беще честен човек. – Остави, какъв б%ш баща ти. Кажи ми, ти честен човек ли си? Баща ми беще добър човек. – За мене не важно, какъв човек беше баща ти; аз искам да зная, ти добър човек ли си.

Съвременниг религиозни хора казват: н вярваме в Хоиста, който дойде на земята пр- дв хиляди години. Знаем, че Той беше ра пнат, погреба.н, на третия ден възкръсна и от де на д-кснопои Отца си. Да се в*Ьрва само в то Христос, който е живял преди дв хиляди г дини на земята, това е заблуждение. Сам Хри тос е кззал на учениците си: „Идете и проп вядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанл то на вт^ка". Христос още тогава е говорил себе си, не като личност, но като Дух, кой ще пребъдва на земята поез всички време до скончанието на века. Значи, Той подразбирал че ще бъде с учениците си през всички ус вия, п^ез времената на насилието, на злото, к„ то днес виждаме в света, т. е. до скончание на века; след това ще настане нова епоха, вр

95

>ме на нова земя и на ново небе. Христос имал *лред вид новия ден, когаго хората н-ъма да субят своя живог. Които дочакат този ден, ще получаг новия живот. Изгубеното трябва да -се въззьрне. Сега настава епоха, когато ние тря* баа да намерим изгубеното. Казвате: как ще .намеоим изгубеното? Мислите ли, че вие ще намерите изгубеното в университета? Ако изгубеното може да се намери в унивеосигетиг, аз '<бих повикал всички видни европейски професори, да ни покажат, как може да се намери изгубеното, а същевременно да ни покажат начинч» за спасение. Ако пък изгубеното може да се на->меои в черквите, и това мо>ке да се провери. Нека всички свещеници, владици и проповедници от разните черкови, били т- >поавославна, протестантска, католическа, мохамеданска, будиче-ска или каква и да е, дойдат и кажат: този е тштт на спасението! Ние веднага ще* тръгнем тюдир гЬх. За Истината ние-сме готови на всичко – достатъчно е да се намери някой да ни покаже пжгя към нея. Ако децата могат да ни покажат Истината, ние и на гЬх ще благода-фиме Ние не се считаме унижени, ако едно дете ни посочи пътя. Ако един туоист се заблуди -в пътя си и срещне едно малко дете, което може да го оправи, той ще счита ли това за унижение, че детето го е упътило? Туристът трябва да каже: благодаря на Бога, че ми показа пътя, макар и чрез това малко деге. Не е достатъчно само човек да тръгне в поавия път, както не е достатъчно само студентът да слуша лекции в университета, но изисква се един вътре-'шен пооцес на разбиране, към който всбки тр-вбва да се стреми. Не е достатъчно само чо-век да придобива знание, но това знание изисква и приложение. Значи, вг живота тр-ябва да <е имат пред вид два важни вътрешни процеса: процес на разбиране и процес на приложение. Запример, съвр^меннит-в християни поето-

95

янно гОворят за Любовта Христова, но тази Лю-бов нито е разбрана от гюс, нито е приложена, Изкуство е да се приложи Любовта в животаР Казвате: как може да се приложи Любовта в живота? За да се приложи Любовта, изисква се преди всичко човек да се освободи от своето минало. Под „минало" ние разбираме съ-вокупност от ред човешки предубеждения и заблуждения. Знаете ли, защо съвременните хора пропадат във всички свои изпити? – Защото не вярват в Христа, не вярват и в Бога. Коя е причината, че те не вярват в Бога? Ддам, на-пример, стана безверник, откак Бог му даде жена. Той повярва в жена си, а изгуби верата си в Бога. Жената го съблазни. И Ева стана без-верница, откак виде змията, която я съблазни-Змията започна да говори хубаво, убедително, н Ева, като я слушаше, каза: значи, не само Бог може да говори така хубаво; и змията може да говори красноречиво и убедително. Аз мога да. вярвам и на нея. И съвременните хора, като че-тат книгите на разни учени и професори, казват: ето какво казва еди-кой си професор за човека. Какво казва този професор? Той казва, че чо-век, като умре, се разлага на множество частици. Питам: този професор знае ли, какво предста* вя б същност разлагането? Професорът казва, че всички неща, след като се разложат, започват да миришат, понеже от тех се отделят миризливи газове. Не, при този процес миризмата още не подразбира разлагане, както професорът разбира. Миризмата е резултат на известни дисонанси, които се предизвикват от срещането на противоположни мисли или чувства в човека. Тези противоположни мисли и чувства се отличават по бързината на трептенията или на вибрациите си и, вследствие на това различие, те се отразя-ват неприятно върху нашата нервна система. Миризмата показва още, че и окржжаващата ср^да* в която живеем, е дисхармонична. В този сми**

97

съл ние считаме и умрелите хора за живи.

Питам: каква е разликата между умрелия и живия човек? Когато човек е жив, той е един, а когато умре, става на милиарди. Докато човек е жив, ние го познаваме под разни имена – Иван, Драган, Петко и т. н., като единица, но като умре, от него се образуват един и половина милиарда хора. Тогава той става множество. От единицата се образуват много човечета, които се наричат със същите имена, каквито единицата имала и всички се питат: кой е този„ който ни роди? Тъ1 го търсят и никъде не мо-гат да го намерят. Някои ще кажат, че тази теория е невъзможна, не може да се приеме. Питам: теорията на Кант – Лапласа за създаването на света, права ли е? Там ли бяха Кант и Лаплас, когато Бог създаваше света? За да повярваме в теориите на съвременните учени, ние трябва да имаме картини, с които да ни убе-дят в истината. В природата съществуват карт[ ните за създаването на света, но ние трябва да насочим фотографиите си срешу гЬзи картини и послт^ да ги пръ\цставим на света. Дт> е била фотографията на Лапласа, с която да увъ*-ри днес хората в своята теория за създаването на св^та? За сътворението на света учените създадоха една приблизително верна картина, но тя още не е истинска картина. Всички тия теории, обаче, не са в ущърб на науката. Те са по-принесли нещо за развитието на човечеството. Ка-звам, обаче: официалната и същинската наука са две различни нт^ща. Лз не разглеждак, какво говори официалната и какво истинската наука за създаването на света, но казвам, че истинска наука е тази, която осмисля нещата и дава стре-меж на човешкия дух да търси Истината. Знанията пък на официалната наука, за да станст истински, положителни, те трябва да минат през Божествения огън, та всичко скъпоцЬнно

98

да изпъзе от тяк, а да остане само сгория, която ще се изхвърли навън,

Казвам: в умовете и в сърцата на съвременните хора има много материали, натрупани от в-БКОвет-в, които днес трябва да минат гтркез Божествения огън, за да се пр*вчисгят. Още старите алхимици са казвали, че всбки човтбк трябва да има в себе си такава една пещ, в която всичко непотребно да се постави на изгаряне. Питам съвременните християни: в какво втурвате? – Ние зйрваме в Господа Исуса Христа. – Радвам се, че вярвате в Христа, но даде ли ви Хоистос план за тази свещена пещ? – Не. – Идете тогава при Него, да ви даде план за тази Божествена пещ. Послтб, даде ли ви Той план, как да си палите огъня на свещеното огнище? – Не ни е дал още такъв план. – Даде ли ви Христос свещеното кандило, което, като запалите веднъж, никога да не изгасва? – За него дори и нз сме сънували. Разправят някои, че съще-ствува такова кандило, но ние нямаме още. – Оне-зи, коато имаг свещеното кандило, т-б разбират, какво гозоря, и затова при гбх няма защо да се спирам. Онези пък, които имат свещената пещ, ще ми кажат, какво остава в пещьта, сл"Б,д като изхвърлят сгорияга навън.

Тъй щото, от това гледище, страданията в живота не са нищо друго, осегЬн свещеният огън, който изважда скаитите богатства, дълбоко заровен'-! в нашата земя. Ето защо, без страдания човт^к не може да стане гениален: без страдания той не може да стане и светия; без страдания от чоз-Бка не може да излезе нищо добро. Единственото велико нещо в живота на хората, това са стоаданията, които са направили човека велик, Щом минат страданията, ще дойде пе-риодътъна Любовта. Страданията приготвят пътя на великата Любов. Който не е минал пр*вз страданията, кракът му не може да стъпи в Любозьта, да опига всички нейни велики блага.

99

^Който не е минал още прт^з пътя на страданията, той мисли само за ядене и пиене, и казва: пари, пари ми деше! Нека този човек отиде в Америка, или в Русия, да намери там милиар-деоиге и да ги пита, щастливи ли см? Срещате във вестниците, 45 някой княз се самоубил. Защо се само/бил ? – Нзмирал, че животът няма сми-съл. Това С/Ж хора, които не искат да страдат. Който казза, че иска да умре, това подразбира, че този човтбк иска да се освободи от стоада-.нията. Той тъиси лесния гшт в живота. На та-кива хора казвам: ако искате да влезете в свещения път на Любовта, вие трябва да се освободите от страданията, т. е. да преминете през тт5х. Те ще отворят пътя ви по-нататък; те щ§ отворят очите ви да виждате и да разбирате н*ещата. Като говоря, че чов^к трябва да мине през страдания, аз не подразбирам, че Бог иска да мъчи хората. При сегашните разбирания на хооата, страданието е най-великият учител; то е Божествен процес, кой го отезря очите не хората. Баз страдания жизогът н"вма смисъл. Питам: Бог, койго създаде толкова светове, не можа ли да намери друг начин да спаси чове-чеството, но требваше да изпрати единствения си син на земята, да бъде бит и поруган от хората? Не можаха ли римските войници да не го бият? Защо требваше, именно, Христос да пострада? Значи, Христос требваше, по този начин именно, да се изпита, да се види, доколко може да издържи. Силата и величието на Христа седи в страданията, които Той понесе. Нъжои казват, че Христос не е страдал толкова много. Доуги пък казват, че страданията на Христа били толкова големи, че пот от коъз текла по лицето Му. Това говори за голямото напрежение, за силната мисъл, която имал Христос. Този епж-тт на героите, както и на великите хооа. Тъй щото, ако човечеството иска да се избави от злото, непременно трябва да премине през го-

103

л+зми страдания. Ако човек разбере страданията^ той ще разбере и смисъла на живота.

Сега, аз не говоря за обикновените страдания. глз имам пр"вд вид в^трт^шното недоволство, вътрешните страдания на човека. Човек може да се намира при големи удобства в живота, да има най-добри условия, но пак да се чувствува самотен, нгразСран от никого. Той' чете тази, онази книга, но пак е незадоволен, вижда, че н*вма кой да го упъти. Той търси вече истинския път, към който само Учителят може да го напъти. Забълт^жете, напримт^р, сега чувате навевкъде да се говори за прераждането,. за теософско движение и за ред още нови мисли и положения, но при всичко това и тия хора на новото пак чакат да дойде един великъ-Учител, да ги научи. На какво ще ги научи? Има-нещо, което и т не знаят. Някой учен ще каже едно, друг учен ще каже друго, но в края? на краищата, и тия учени очакват нещо. Има н"вща, които и т-е не знаят. Те виждат нещог но в това виждане са като в затвор. Виждат една запалка, но са ограничени, не могат да се доближат до нея и да я запалят.

Ще ви приведа един прим-ьр, да видите, как действува тази запалка върху душата на човека. Ср-ьщате един млад момък, койго и в гимназията, и в университета бил извъстенъ* като най-лошия, най-неержчния; никой не е сме.-ел да се доближи до него. Каквато пакост се направи в гимназията или в университета, все той бил виновен. Каквато разпря стане, все той ще се бие: иусизп пояса си, никой не може да мине, да се приближи до него. Майка си не слуша, баща си не слуша, учителите, професо^рит-в също така не слуша, свещениците не слуша, никой не може да поговори с него, като с чо-в"ьк. Дв"Б думи не могъл да размени спокойно, все бил готов на скандали и на бой. Най-малкото недоразумение той усежаал с нож. Единъ

101

ен, както вервял на улицата, среща една мла-;а, красива мома, която го поглежда, усмихва му се и си заминава. Изведнъж той слага оржжието си, спуща кобурит-в и трътеа подир нея. От този момент той става мек, внимателен към всички. Кой каквото му каже, все слуша. Майка чу каже нещо, той е готов веднага да го изпълни. Всички се чудят, какво е станало с този млад момък. Нъжои си говорят: какво ще е станало? Навярно нъжоя млада мома го е срещнала и му е запалила чергата. АДайката пък казва: Господ му е обърнал нъжак ума. Ка-звам: не се е запалила чергата му, но сърцето .му се е запалило, запалила се е неговата пещ и хега гори, чисти, отделя ценното от сгорията! Седи ли, ходи ли, той все мом-ата носи в ума си и казва: само с тази мома мога да бъда щаст-лиз! Този голям, страшен юнак сега омекна, .на всичко се съгласява и пр-вд всичко отстъпва, само да може момата да постигне. Кой професор го научи на тази обхода? Кой проповт^дник го обърна към Бога? Нито професорът го е нау-чил, нито проповедникът го е обърнал към Бога, но тази мома, с никаква магическа сила ,можа да смекчи неговото сърце, да направи от страшния чов-вк кротко агне. Тази магическа сила е Любовта.

Трябва ли след това хората да казват, че тази мома му омотала ума, или че това са младежки работи? Нито момата му е омотала главата, «нито можем да наречем това младежка работа, .но казвам: има един велик закон, който работи в света. И моментът, в който този закон работи, е Божествен. В този момент, -именно, Бог среща младия момък и му казва: знаеш ли, защо те изпратих на земята? Знаеш ^и, защо ти дадох живот? – Не зная. Тръгни тогава подир мене. И момъкът трътеа. Бог говори на този момък чрез момата. Бог го пита: ти човек ще станеш ли? Момата се усми-

102

хва. Той трътеа подир момата и се бои, да не-би най-малко някак да се намръщи тя, да се. разсърди. Защо? – Бога е срещнал той. В лицето на младата мома той вижда Бога и затова. трътеа ло.цир нея. Иначе, не може да се обясни, как този пехливан момък, който внушава. страх на всички свои познати и близки, да тръгне подир една мома. Ще кажете: истина ли е: всичко това? Това е Истина, това са обяснения,.. каквито дервишът дал на минувачите в пустинята. И затова, когато ние не искаме да кажем Истината, като този дервиш, казваме: това е ма-гнетическо, или особено психическо състояние, което замотава главата на момъка. Не, вие трябва да говорите Истината, да кажете: Бог б^ше^ в сърцето на младата красива мома, и затова, като го срещна, тя му се усмихна, погледна го и.* му каза: животът има друг смисъл от този,, който ти търсиш и разбираш. Не е този пж^ тт, по който трябва да вервиш, за да се из-дигнеш и да те обичат хората. От погледа \\\ усмивката на момата той намери смисъла на живота, намери пътя, който душата му търсеше № тръгна подир нея. Това наричам аз събуждане на човешкото съзнание.

Казвате: как ще се оправи света? – Като дойде Господ и ви погледне с очите си и ви се: усмихне. Един ден Господ ще срещне всички хора, ще им се усмихне, ще ги погледне и ще им посочи пътя, който трябва да сл^дват. Казвате: как ще стане това? – То може да стане и в сън, и в будно състояние.

Сега ще ви предам една арабска приказка, да видите, как стават нещата в сън. Една; царска дъщеря била много недоволна от живота си, станала вече на 22 години и не могла да намери човек, когото да обича. Тя постоянно плакала, не могла да се примири с положението-си. В ц*Ьлото царство не могла да нам%ри някой> млад, красив момък, когото да обикне. Една>

103

вечео тя сънувала, че вижда този, когото търси, и сугринье станала рано, но вече доволна, щастлива, че поне на сън видяла този, когото обича и когото душата й търси. Тя си казала: не го ви-дъх в действителност, но щом го видях на сън, ще го видя и в будния си живот.

Питам: как ще си обясните туй нещо? Това показва, че нещата най-първо сгават на сън, а посд-к и н!Я8ъ\ Първо човек си мечтае това-онова, но което си мечтае, то става и в будния живог, т. е и в действителност. Под думата мечта ние разбираме онова, което става в истинския живот, а не и в онзи живот, койго се е проявил, защото Любовта не се изразява в цъ-лувки, з гтригрждки, в подаръци, в писане на писма и т. н. Любовта се изразява чръз неиз-казаните неща, чръз ненаписаното и чръз нъ-щата, които се чувствуват, но не се изказват. Който има Любовта в себе си. той духом не може да падне; той има дълбок мио в себе си, какъвто другитв" нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на цълия свет. И в лицето на Христа ние виждаме, именно, такава Любов. Христос издържа страданията, защото в душата Му цари Божията Любов.

И тъй, когато говорим за страданията, ние подразбираме онъзи страдания, с които можем да се удостоим, да влъзем в света на Любовта и да видим нейното лице. Псалмопеве-цът казва: „Когато видя лицето Ти, Господи, аз ще бъда задоволенъ". Сега, кой от вас не иска да бъде красив? По колко пъти на ден се оглеждате в огледалото? Добр е да се оглеждате, но вие сами виждате, доколко сте красиви и казвате: няма го още този образ. Един ден, когато всеки се огледа в огледалото и види образа на Господа, ще каже: аз вече съм чо-чек. И всеки, който може да каже с положите лност за себе си: аз мисля, аз чувствувам, аз действувам, аз виждам, това показЕа, че

104

Бог се е прояаил в ума, в сърцето и във волята на този човек. Да кажеш, че любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце. Да кажеш, че мислиш, това значи, че Господ се е проявил в твоя ум. Да кажеш, че имаш душа, това значи, че Господ се е проявил в твоята душа. Да кажеш, че имаш дух, това значи, че Господ се е проявил в твоя дух. Докато нямате тази опитност, вие можете да се съмнявате в Господа.

Каззам; онези, които са изгубили н-бщо, нека търсят изгубеното, да го намерят. Онези пък, които са го намерили, нека го пазят, да не го изгубяг, защото то е свещеното у гбх. Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. То е свещеното за човека. Докато имзте страдания, радвайте се. Н-бкои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден т няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. Тя не е скъсана дреха, но хубава, здрава, от най-ц-ьнна материя. По-красива дреха от тази на страданието досега на съм вмъдал. Тя е дреха, като на райската птица.

Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама, Когато Богъсъ-здал Адама, пратил някои от птицитъ" да се произнесат за него. Най-напръ-д изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже н-бщо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. Слъ\ц нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забъл*взала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай чов-Бка, лебедът забелязъл, че някой плюл върху него и затова се спръ\п и внимателно из-

105

чистил плюнката. Като вид-вл постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши ед-,«а хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът пр-вкарал гол-бмо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го вид+бл тжжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъп-ка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи. Лебедът се зарадвал и успокоил.

Кое положение искате да имате: положението на гаргата, на враната или на лебеда? И още, кое от двете положения искате да заемате: положението на счупеното перце от крилото на лебеда, или положението на здравото перо? Следователно, всички велики и красиви неща се дължат на страданията. Страданията представят падналото крило от лебеда, с което се пишат най-великите и красиви поезии в живота.

Сега, за този Велик ден и аз пожелавам на всички да бъдете такива пера, с които да се пишат най-красивите поезии!

28 беседа от Учителя, държана на 24 април, 1927 година в гр. София