Изпитай и виж

Изпитай и виж

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстаналъ".*)

„Изпитай и вижъ". Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал? Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между гЬх. Значи, от Ерусалим е излъзъл, пророк но от Галилея още не му е дошло времето.) Отдето да излезе пророк, той нтьма да оправи света. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират. Докато е носител на една Божествена идея, човтзк е на прав път. Обаче, в който момент помисли, че може да оправи света, той изпада в заблуждение. Въпръки това, всички хора искат да оправят свънга. Като се оженят, мъжът и жената искат да оправят своя дом. Духовенството иска да оправи своето паство. Учителите искат да оправят ученицитт си.;,Външно, и държавите, и църквите, и училищата, и домовете са в пълен ред и порядък, но влезте в вътрешния живот на хората и вижте, ка-къв е редът и порядъкът там. Външно Царството Божие е на земята, но вътрешно не е дошло още. Идете на гробищата, в затворите, в болниците и лудниците, да видите, какви страдания и нещастия има между хората.

Като изучавате степеньта на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина. Животът трябва да се изучава. Той е билъ" изучаван от най-стари времена до днес. Той ще се изучава и в бъдеще, като едно от великите блага, дадено на човека. Сам по себе си животът е добър, чист, изправен – нема какво да се оправя. Яко има нещо неестествено в живота, това са примеси, вложени, от самия човек. Махнат ли се тия примеси, животът остава такъв, какъвто първо-

160

начално е създаден. Мнозина казват, че човек трябва да жертвува живота си. За кого? Животът не може да се жертвува нито за самия човек, нито за неговия ближен. Човек може да жертвува живота си само за Бога – за никого другиго. Да жертвуваш живота си за Бога, това значи, да го употръбиш правилно. Не жертвуваш ли живота си за Бога, за никого не можеш да го жертвуваш. *Животът е благо, дадено от Бога и принадлежи само на Него. Изгуби ли живота си, човек може да го намъри само в Бога. За да не го изгуби, той иска да бъде обичан. Кой може да обича човека? Само Онзи, Който го е създал, Който му е дал живот. В този смисъл, любовта не е нищо друго, освен начало, източник на живота. •Мъхтото, отдето животът излиза, наричаме любов.

Днес всички хора търсят любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиит в живота^те желанието си да намъри любовта, човек се натъква на никаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия.^Вмъхто да намери идейната любов, т. е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда. Едно от качествата на любовта е, че тя дава потик на човека да верви на-пред. Искате ли да следвате нейния път, вервете с нея–никога не оставайте зад гърба й. Който верви пред любовта, и мъртав да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте на-зад, в миналото, да плачете за своит гръхове, за страданията на Христа. Няма защо да плачете за Христа. Вмъсто да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щом Го обичате, не Му причинявайте нови страцания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любов е неразбрана. Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-голями страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява чов-вк в ближния си, това значи, да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законит на живота.^Ще кажете, че съмнението се дължи на страха в човека

161

да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има в подхлъзването? Както се е подхлъзнал, така ще стане. Ама слаб бил, трябвало да се пази. Случва се, че и силният човеж може да падне, да умре, или да фалира.

В една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислела, че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видела на тетрадката си няколко погр-вшки! Учительт й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погр"вшкитрБ й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил по-гр-кшкит й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе в внимание поправкитв, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрЪ-шки. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своитъ1 произведения? При това, той всЪкога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всъкога имала желание да го задоволи. Като виждал нейната готовност да учи прилежно, той оста-вал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намЪри поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мЪрка за нЪщата. Любовта е мЪрка, с която човек определя всички нЪща. Тя е магическата пржчка в живота на всбки човек. Който е придобил тази пржчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов чов+зк едва ли може да изверши наполовина своитъ- задължения.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме пред вид един от великитъ- закони в света. Този закон работи в всички форми и, според степеньта на неговата проява, съдим за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различават един от друг. Колкото повече мътто е дал човек на любов-

162

та в себе си, толкова по-голями са и неговит възможности. Срещате един човек с широко и късо лице, друг – с дълго и тътно лице, трети – с къс нос и низко чело, четверти – с дълъг нос и високо чело, пети – с красива уста и правилна линия на уст-нитб. Като изучавате живота на тия хора, виждате, че колкото по-правилни и красиви са чъртит на лицето, както и неговите чисти очи, уши, нос, уста, толкова повече любов има той в себе си. Човек се определя по формата на своята глава и на лицето си.-/Седалището на духа е нъкъде в главата на човека, на душата – в бълитъ- дробове, а на материалното – в стомаха. С други думи казано: главата представя Божественото начало в човека, гърдите – духовното, а стомахът – физическото.

„'Изпитай и вижъ'^ Какво трябва да се изпита? Че пророк от Галилея не е възстанал. Яко пророк дойде от Галилея, на «акво ще научи хората? Той ще ги научи да живеят добре, разумно, защото лю-бовьта се проявява само при разумния живот. Чов-бк не може да бъде обичан, докато не е изработил нъчцо красиво в себе си, т. е. докато не е дал път на Божественото, в душата си. Който не е проявил Божественото в себе си, той никога не вижда красивото и положителното в живота. Дето погледне, той вижда само отрицателното. Това не се дължи на неговата зла воля, но на неестественото положение, в което се намира. Колкото добър да е даден човек, ако кожата на ръката му се обели, той непременно ще свие вежди и ще страда. И той иска да е разполо-жен като всички хора, но ръката го бопи. Болна ли е ръката, цълата психика на човека се измъня. Ръката крие в себе си ред сили и способности. Яко някой човек отиде при банкер, да иска пари на заем, от ръкуването му зависи, дали ще получи пари, или няма да получи.

Млада, красива мома отива при един банкер да иска пари на заем. Тя влиза в кантората му, учтиво го поздравява, ръкува се с него и казва, защо е дошла. Той я поглежда в очит и веднага изважда от касата си сумата, която момата иска. Като излиза тя от кантората, банкерът си казва: Никога досега не бях хващал такава ръка. Никога досега

163

не бях изпитвал, при ръкуване с жена, такова меко и приятно чувство. Това ръкуване произведе в мене такава топлина и приятност, че аз бях готов да дам, каквато сума пожелаеше. Чрез ръкуването си с красивата мома банкерът възприел Божествена енергия, която го разширила и вдъхновила. Дъ-дигб и прадъдит-в на тази мома са работили в миналото, да развият Божественото в себе си, което са предали и на нея. Има случаи, обаче, когато при ръкуване с 1-гбкои хора, човек чувствува голям упа-дък и понижение на силите си. Това показва, че тия хора не само че не са дали ход на Божественото в себе си, но са се отклонили от правия път. Благодарение на това отклонение, много хора се намират под тежестта на ред ненужни мисли и желания, които изопачават живота им. Т трябва да се осво-бодят от непотръбнит мисли и желания, както пу-шачът трябва да се освободи от пушене на тютюн. Не е голям недостатък пушенето, но все човек трябва да се справи с тази слабост. Първоначално хората не са пушили, но впоследствие са въвели в употр-Ъба тютюна, като средство против нервно разстройство. Тютюнът се е пренесъл от Турция в Ямерика, а оттам в цъла Европа. Особено много се е препоржчвал против стесняване на гърдит. За предпочитане е да не се пуши тютюн, отколкото да се пуши. Човек не трябва да употребява нищо, което да произвежда дим, било в главата, било в гърдит, било в стомаха му. Чов-бк се нуждае от чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, без никакъв пушек и дим.

За да се развива правилно, човек тр-Ьбва да бъде добре развит, всички негови органи и сетива трябва да бъдат нормални. Само при това положение той може да схваща нещата правилно, да има верна представа за всичко, което става около него. Като види един чов-бк, той няма да пита, добър ли е, или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на никого пари на заем, той н-вма да се безпокои, дали ще ги получи обратно; той предварително знае, с какъв човек има работа и трябва ли да му даде пари на заем, или не трябва. За човека с добре развита интуиция н-вма скрито–покрито, всичко е ясно като бъ\п ден. За

164

мъдреца няма нищо скрито-покрито. Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи и уши, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човека представя Божественото начало в него; лицето – вложеният капитал, който трябва да се тури в обръщение; ръката – капиталът който принася полза. Силата на човека седи в добре устроената глава, в правилното лице и в добре сформираната ръка. Който е могъл да обработи тия три полета в себе си, той е красив човтзк. Неговата ми-съл е светла, а чувствата му – благородни и възвишени. Той може да се нарече ангел. Отличителното качество на ангела е неговата светла мисъл. От главата му излиза светлина, а от сърцето – топлина.

„Отговориха слугит: „Никога не е говорил чело-втзк тъй, както този сега говори." (–46 ст.). Защо правоверният народ в времето на Христа не прие учението Му? Н-бкои приеха учението на Христа, но мнозина не го приеха. На тт$х Христос казваше: „Защо държите ключовет на Царството Божие в себе си, че нито вие влизате, нито на другит, които искат да влъзат вътре, давате да влъзат?" Съвременнит хора са дошли до положение да изпитат намъсата на Божия Промисъл в живота си. Днес всички хора, светски и религиозни, са на голями изпитания. Т-б се го-нят, едни други, изтезават се, било за убежденията си, било за своите религиозни възгледи. В тия изпитания, именно, гб ще видят ръката на Провидението. Не е добре културни народи, културни хора да се избиват и преследват, но по този начин ще се внесе пречистване, освобождаване на различнит секти и религии от в-бковнитб заблуждения. По този начин, именно, т ще познаят, къде е истината. Хората трябва да вер-ват само в онзи, който може да ги избави. Как ще в-врват в богове, в религии, в догми, които не могат да ги избавят от мъчнотиигб и противоречията, в които се намират? Човек трябва да верва в онова, което може да го освободи от мъчнотиигб, което може 'да внесе в него живот. Дойде ли до мъртвитБ нъща, човек не може да втурва в гбх. Мнозина говорят за старата истина. Истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя вевкога е една

165

и съща: и в миналото, и в настоящето, и в бъде-щето. От истината излиза и старостта, и младостта. От истината излиза и животът, и смъртта. Истината дава живот на всеки, който верви в стъпкитъ- й, тя го оставя да страда, лишава го от живот. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-гол-в-ми са отклоненията му от пътя на истината. Следователно, който страда, той трябва да търси причинитв за страданията си в отклонението си от пътя на истината. За да се отклони от този път, причината е в самия него.

„Изпитай и виж, че пророк [от Галилея не е възстаналъ". Време е вече пророкът от Галилея да дойде в вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към Царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се до-могне до истината. Всвки сам трябва да намери пътя към истината. Всеки сам трвбва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другитв хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другитв. Нвкой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защо? Защото формит на материята отговарят на различни видове и количества енергии. Различнитв енергии пък отговарят на различни категории мисли, които минават през човешкия ум. Човек трябва да изучи всичко това, за да може да си състави ясна представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отра-зяват различно върху човека. Запримвр, ако съдържа в себе си желъзна материя повече, отколкото му тр-вб-ва, човек се чувствува енергичен, силен, но лесно се окислява. Като се изложи на въздух и на влага, желязото ръждясва, а с това се разрушава. На ръждя-сването на желязото в човека се дължат много болести. За да не ръждясва, това желвзо трябва да се впрегне на работа. Хора, които имат много злато в кръвьта си, също са изложени на страдания, различни от тия, които желъзото предизвиква. Дко н-вкой има много злато в кръвьта си, той е оежден на гол-вмо

166

внимание от страна на хората. Той прилича на млада, красива мома, около която се трупат момци: всеки иска да я види, да се разговори с нея, да й поднесе букет от красиви, ароматни цвътя. С букетите, които поднасят на красивата мома, момците искат да й се извинят, да изправят погр-вшката си, която в миналото са направили. В далечното минало, когато са били груби и жестоки, гб са й причинявали ред пакости и нещастия. Днес с голямото внимание към нея, г изправят погрЪшкитъ1 си.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстаналъ". В бъдеще ще излезе пророк и от Галилея, който ще има свойството на призмите,– или да събира, или да разсейва светлината. И животът, както призмите, има две страни: изпъкнала, или, тъй наречена, „субйктивна" и вглъбната или „обективна." В обективната страна на живота светлината се разсейва, осветява по-големи пространства, и образите на предметите изглеждат естествени. В субективната страна на живота светлината се събира на едно место, осветява малки пространства, вследствие на което образите изглеждат по-големи, отколкото са в действителност. Докато разглежда нещата субективно, човек всекога ще прави погрешки. Запример, той вижда, че някой прави по сто и повече поклони на ден, целува икони, кръсти се, и вади заключение за този човек, че е много рели-гиозен. Да правиш по сто поклони на ден, да целу-ваш икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо, външното гледане на нещата не крие в себе си абсолютната истина. Що е истина? Как може човек да се домогне до истината? За да познае истината, човек трябва да бъде абсолютно здрав. Що е живот? Животът е река, която тече. Що е любовта? Начало, глава на извора, отдето реката изтича.;» Следователно, ако човек може да даде път на любовта в душата си, да блика като извор, да напоява всичко живо, той е развил Божественото в себе си, той е дошъл до прага на Царството Божие.

Днес всички хора са призвани като работници в новото. Всеки човек трябва да вземе участие в градежа на Божествената сграда. 3а тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за наежщния хлеб. Щом е дошъл на земята

167

и работи, чов-вк е осигурен. Кога ще се оправи свЪ-тът? Това е задача на Бога, а не на човека. Боже-ственият свет е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свет, това зависи от самия чо-вък. Щом чов"бк изправи себе си, заедно с това и неговият свет ще се изправи. Старият свет, като стара дреха, си заминава. Нов свет се гради сега. Нови хора – нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нежни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вершат, трябва да изчезнат, да се зам-внят с нов ред и порядък. Невидимият свет не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. Ще кажете, че всички хора не вершат големи престъпления. И малките, и големите престъпления са под един и същ знаме-нател. Малкият огън може да стане голям, и го-лъмият огън може да стане малък. Малък или голям огъньт трябва да бъде на своето място. За да не прави пакости с своя огън, човек трябва да бъде внимателен, да държи съзнанието си будно. За да не изпада в погр"вшки, човек трябва да има пред вид закона, че всъкога има възможност да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае. Колко пъти човек гръши благодарение на този закон! Запримтзр, срещате някой, който иска да стане учен, да придобие знания, но н-вма метод за реализиране на своето желание. И вмъсто да стане учен, да допринесе нещо за благото на човечеството, той придобива знания, чрез които причинява ред нещастия на хората. Истинско знание се придобива само от слънцето. Истински учен е само онзи, който е ходил на слънцето. Отиването на човека на слънцето подразбира свързване с неговата светлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя към всбко живо същество особен род лъчи, които се отразяват благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лъчи, човек коренно се преобразява. По отношение на човека ние наричаме този момент „Възшествие на Духа Светаго". На обикновен език този момент е наре-мен „излизане на специфична енергия от слънцето и попадането й в душата на чов-вка." Мойсей казва, ме в четвертия ден Бог е създал небесните свети-

168

ла: слънцето, луната, звездите. Числото четири се взима за мерка на нещата. Следователно, ако не знае, как да употребява тази мерка, човек не би могъл да се ползува от енергията на слънцето и на луната, нито от енергията на останалите светила.

В Битието се говори за седем деня, през които Бог е създал света. Значи, дните се вземат също като мерка на времето. Времето и пространството представят две величини, които опредъчпят хода на човешката еволюция; Светлината пък е мастилото, с което се пише историята на козмоса. Тази мисъл е отялечена, но тя става понятна, когато човек спре вниманието си върху фотографията. Не е ли светлината която чъртае образите в фотографията? Не е ли светлината, която отразява образите в човешките очи? Същата тази светлина е причина за очъртаване границите на нещата. Значи, светлината е мастилото на природата, на целата вселена. Съвременните хора имат механическо разбиране $т светлината, вследствие на което не могат да си обяснят нейната сила и влияние.* Ще дойде ден, когато те ще разберат, че зад светлината се крие нещо по-високо от нея. Те ще гледат на светлината като на разумна сила.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстаналъ". Едно трябва да се знае: всеки пророк е изпратен от невидимия свет. В този смисъл всеки пророк представя написана книга, от която може да се чете онова, което Бог иска да каже на хората. Пророкът не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводил. Той работи за любовта, в която нема никакви изключения. Когато Адам беше в рая, там немаше никакви църкви, паметници, както днес ги има. Казва се за Ддама, че бил гол. Думата гол подразбира състояние на чистота и светост. Щом сгреши, той се облече в модерни дрехи. Днес виждаме Адама навсекъде обле-чен в модерни дрехи, но грешен. Той се е откло-нил от закона на любовта, от чистотата и светость-та. За предпочитане е човек да бъде гол, но чист и свет, отколкото да бъде облечен, но грешен. Има два вида голота: голота на грешника и голота на праведния. Първият човек е бил направен по образ и подобие Божие – духовният човек, а след него

169

е бил направен физическия човек, наречен втори Адам. Той е бил направен от пръст, в която Бог внесе диханието си и стана жива душа. На първия човек Бог даде власт на земята и на небето.

И тъй, иска ли да се развива, човек трябва да се стреми към първичния образ на човека. Ако някой пророк дойде в името на първичния човек, той ще изнесе пред света онази истина, към която всеки се стреми. В какво се заключава тази истина? Да се домогне човек до истината, това значи, да е изработил красива, добре оформена глава, красиво лице и правилни линии на тълото. Не е достатъчно само да има добре устроена глава, но и космит на човешката глава трябва да отговарят на нея. Дали са космиг остри или меки, това зависи от мозъчните енергии. Колкото по-правилни и хармонични са мозъч-нит енергии, толкова по-голями са възможноститтз на човека да изпълнява волята Божия. Човек трябва да започне първо с себе си, да изучава силит и способ-ностит, с които разполага. Щом изучи себе си, той може да спре вниманието си и върху това, което ближ-нит му крият в себе си. Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере от живота на другит хора. Какво ще се ползува човек от книгит на старит пророци, ако нищо не знае за себе си? За-прим-вр, хората боравят с различни числа, без да разбират значението им.зДнес мнозина говорят за числото 666. Т го разглеждат като число, което означава организиране на сили. Това число го търсъха в Рим, в Франция – в времето на Наполеона, в Русия – в времето на Толстоя и т. н. Като изучават значението на това число, хората се натъкват на ред криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиня-ват. Причината за тия криви възгледи и учения не е в самия човек, но в онъзи хипнотични състояния, на които той се подава. Тези състояния идат отвън, а не отвътре. Когато войникът отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповъд от началника си да отиде на война, а не по своя воля. При това, тази заповъд, като мисъл, е минала през умовет на мнозина, докато дойде до войника. Тази мисъл е дошла до войника отвън, а не отвътре.

170

Изобщо, всеки човек възприема добри или лоши мисли отвън и, ако е слаб и се влияе от т-юс, той може да стане по-добър или по-лош, отколкото е бил по-рано. ЗапримЪр, ако за някой слаб по характер чов"бк казват, че е лош, той може да стане лош. Силнигб, обаче, не се подават на чужди влияния. Колкото повече се говори за тях, добро или лошо толкова по-силни стават. Т са огън, който никога не изгасва. Който е завладан от Божествената истина, той никога не се разколебава. Никаква сила в света не е в състояние да го помъсти. Той е канара, която нито се руши, нито се колебае. Евреите се помъчиха да се освобо-дят от Христа, но освободиха ли се? Цълата бъла раса прие Христа, а евреит търсят закрила, именно, от нея. Значи, и до днес т са в зависимост от нея, т. е. от Христа. Днес т търсят благоволението на Онзи, Когото разпнаха. Франция, Англия, Италия, Русия са все християнски държави, които Христос управлява. Това се потверждава от стиха, в който Христос казва: „Даде ми се всъка власт на небето и на земята". От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замтзсти с нов. Св-бтът ще се преустрои по разу-мен начин. Всички напреднали хора от бълата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие в въвеждане на нов ред и порядък в света. ;,Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат голями постижения. Т ще посещават раз-личнит планети, както богатите хора на земята имат възможност да пътуват от една държава в друга. Беднит, обикновенит хора, не могат да пътуват по света, и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой. Т и тук се заблуждават. Раят е място за ония, които са завершили своето развитие на земята.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея, не е възстаналъ". Пророкът, който в бъдеще ще дойде, ще научи хората да живЕят правилно, да бъдат господари на материята. Нко не стане господар на мате-

171

рията си, човек никога не би могъл да управлява своит мисли и чувства. Какъв човек е този, когото трябва да убеждавате в реалността на живота? Трябва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравил баща си, ще му донесете едно писмо от него. Като прочете писмото, той веднага ще си спомни, че баща му е жив и мисли за него. – Яма истина ли е това? – Лесно можете да пров-врите истината. В един ден само, от изгртьване на слънцето до залъз-ването му, човек може да провери, истинен ли е из-вестен факт, или не. Пропусне ли това време, пропуща и истината. За да се домогне естествено до истината, човеж трябва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена ръка. Срещнете ли такъв човек, вие изпитвате приятност и пожелавате втори път да го срещнете. Човек трябва да има не само добре оформена ръка, но и мека, с приятна топлина. Пипне ли такава ръка, и най-голямият скж-перник отваря сърцето си и дава.

И тъй, пророкът, когото хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколъние, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да при-ложат идеит на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреит, но евреин ли бъше? Ще кажат, че Христос е произлъзъл от Давидовия род. Давид евреин ли бЪше? Давид бъше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цълото човечество, а не нтькакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато над-расне нацията си, когато се опредъли като Син Божи. Всбки човек е излъзъл от Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казал? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при-раждането си? УГолстой разправя един свой спомен от най-ранното си детинство, когато бил още в пелени, но скоро този спомен се заличил от паметта му. За един момент само той си спомнил, как майка му го кжпала един ден в коритото, и той пожелал свободно да порита в водата. Това приятно разполо-

1?2

жение се прекратило веднага, и той почувствувал, че н+зщо го стега силно. Това стегане се предизвикало от пелените, в които го увили. Всеки човт^к трябва да дойде до нт^какъв проблЪсък в съзнанието си, да си спомни нещо от далечното минало. Когато но-вият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробл-всъкът, т. е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание в човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човт^к себе си, ще се преустрои и външният свет.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде свободен, човек трябва да се стреми към истината, като цел в неговия живот. Истината представя онази вътрешна сила в човека, която му дава възможност да преустрои себе си. Тя впръта всички сили в човека, заставя го да работи. Любовта разширява човека, а мъдростта отваря пътя му към великите сватове. За да се домогне до това, човек трябва да приеме любовта, мъдростта и истината в гбхното приложение. Само по този на-чин човек може да преустрои себе си.

Съвременните хора се нуждаят от нови методи за възпитание. Това не значи, че човек трябва из-веднъж да се откаже от старите методи, от стария живот. Старият живот е с&нка на новия. Без него новият живот не може да се очъртае. В новия живот ще се оформят истинските отношения между мъже и жени, между родители и деца. Днес се говори за братство, но тази идея е далеч още от истинското й приложение. Днес хората са братя по кръв, но по идея още не са достигнали до истинското й реализиране. Братството по кръв продължава до четири поколения най-много. След четири поколения то се изглажда. В Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човечеството трябва да се проникне, именно, от тази идея за братство и към нея да се стреми. За да дойде до това положение, човек трябва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законите на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човещина и ще ги освободи от ненежни страдания и нещастия.

Съвременният свет се нуждае от нови възгле-

173

ди за живота, от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свет. Той ще бъде извор, който навсъкъде ще разнася Словото на Бога. Прие-мат ли този пророк в себе си, хората ще се освобо-дят от сегашнит мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вера, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облъ-че в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облъче ли дрехата на истината, човек ще се изпълни с знание и светлина, с сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдъли от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват. Истината е една и съща в всички времена и епохи, но човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своит възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения свет, да я предаде, както я приел, без да се влияе от мнението на окржжава-щит. Всеки човек трябва да се проявява според изискванията на природнит закони. Съдията осжжда престъпника на нъколкогодишен строг затвор. Знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са извадени от природата. Природата е опредъли-ла точно за всяко престъпление съответен срок на наказание.

Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият убил другаря си. Измъч-ван от съвестта си, той влъзъл в контакт с разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрез тях да се роди този, когото той убил. Той разбрал, че този е единственият начин за изправяне на погръшката си. Само по този начин ще се заличи престъплението му. Наистина, той се оженил и му се родил син, уби-тият, който му създавал голями страдания. В тази форма наказанието за известно престъпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всяко ^убийство евреит оежждали убиеца на смърт, но с това не допринесоха нищо за изправяне на човечеството. Убийствата и престъпленията продължаваха

174

да се вершат. Христос дойде на земята да разреши и този въпрос. Той показа на хората, че правият път за изправяне на погръшкитв е пътт на любов-та и на жертвата.

~ В миналото съдът осъдил една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престъпление, което не е извершила. Като не могли да намърят истинския ви-новник за престъплението, съдът попаднал на тази вдовица, несправедливо уличена от нейни неприятели, и я осъдили на доживотен затвор в Сибир. Един млад момък, който нямал близки в света, чул за нещастието на вдовицата и се явил в съда, дето се признал за виновник на извершеното престъпление. Престъплението се заключавало в това, че някой изго-рил къщата на един богат чифликчия. Момъкът казал, че той запалил къщата на чифликчията. Съдът веднага освободил бедната вдовица и вмъсто нея турил в затвора младия момък. Десет години след това един свещеник, нъкъде в Русия, бил повикан да изповъда един умиращ. Умиращият изповъдал престъплението си, което някога направил, а именно: за да отмъсти на един богат чифликчия, той запалил къщата му и вмъсто да си, признае престъплението той хверлил вината върху една бедна вдовица. Тази из-повъд дошла до съда, и съдията се разпоредил да освободят момъка от затвора. Обаче, късно било вече – момъкът не бил между живитв. Той пожертвувал живота си за бедната вдовица и малкит сирачета. Колко хора са готови днес за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи света. Съвременното човечество се намира пред великата задача–да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата – цълото си тъло. Яко ръката, езикът, устата, тъпото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентност? Докато не стане господар на себе си, човек никога не може да бъде господар на другит. Човек трябва да стане живо тъло, едно с тълото на Христа. Неговит мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога–като глава, Христа – като душа, а ние – като живи чов-вци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне

175

на своя живот, както и живота на своит ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.

„Пророк от Галилея не е възстаналъ". Дошло е време, този пророк да възстане в всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовет на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат, и Син Челов-вчески ще се яви в об-лациг. Това значи: Син Человъчески ще влЪзе в умовет, в сърцата и в душит на хората. Т ще се почувствуват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в св-вта като ръка, която има стремеж към морето, към въчния живот.

25. Беседа от Учителя, държана на 16 февруарий, 1930 г. София. – ИзгрЪв.