Изпълнение и отлагане
Т. м.
Къде съществуват противоречията? Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото. Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта", а долната – „област на желанията". В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията – низшият човек, наречен „човек–животно"
Като знаете това, как примирявате висшия човек с низшия? Има начини зз примиряване на човека с противоречията, обаче, докато намери тия начини, човек минава през голяма борба. В този смисъл вътрешната борба в човека не е нищо друго, освен търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява там, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намерила начини за определяне на неизвестните. Тя е разпределила задачите с неизвестните на задачи с едно, с две, с три и с повече неизвестни. В елементарната математика има задачи от просто и сложно тройно правило, в които има само по едно неизвестно. Например, имате следната задача от сложно трйно правило: двама работника за десет деня ушиват 15 ризи; колко ризи ще ушият пет работника пак за десет деня? Вие нареждате задачата по следния начин: 2 р. – 10 д. – 15 р.; 5 р. – 10 д. – х.
Числото две, двама работника, представя две разумни сжшества. Числото десет е също разумно. Какъв е резултатът от взаимодействието между две разумни числа? И резултатът е разумене Числото 15 е също разумно. Оттук вадим следния закон: разумното произвежда разумни резултати. С други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че в сегашния живот на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да наме-риш зло".
Задачата на съвременния човек е да се
240
примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са. нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, . Неизвестните величини са неджзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видъл недостатъците си, човек е смълл и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заяк. Докато никой не го гони, заякът е смъ\л и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бъта. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? См-Ьл трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всЬкакъв кураж. За да не изпада в състоянието на заяка, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на никаква добра мисъл или никакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всвка добра мисъл, или вевко добро чувство, които не се прилагат на време, произаеждат лоши резултати. И обратно: всвка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете, защо добрите мисли раждат лоши чувства, а ло-
241
шите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответствуват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответствуват нереализирани добри мисли.
Казвате: Верен ли е този закон? За да се уверите в истинността му, трябва да го опитате в живота. Докато не е опиган, той остава като предположение, или въфоят-ност. Преди да докаже една теорема, мате-матикът казва: Да допуснем, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинността на закона, ще допуснете, че е верен. Докато не сте приложили добрите мисли, вие се чудите, защо трябва да ги приложите. Щом ги приложите, виждате, че законът е прав. Прилагайте добрите мисли, за да се освободите от лошигб чувства, които се явяват като последствие на нереализиране на добри-те мисли. Натъкнете ли се на лошите чувства, на горчевините, които те произвеждат, тогава ще разберете, какво значи нереализиране на добрите мисли.
Като знае този закон, разумният го прилага при проявитъ1 на злото. Той знае, че злото е резултат на нереализарано добро и, за да се освободи от него, прилага закона за превръщането. Той владее изкуството за превръщане на живитъ1 сили в природата. Тъй щото, ако човек не реализира Божественит мисли, всвкога ще се натъква на злото въ
16
242
св"вта. То събужда в Човека енергии, за които никога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате, защо трябва да отлагате реализирането на злото. Оттук вадим заключение: мързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т. е. не работи върху тЬх, чов^к става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептиг. Защо? Защото никога не са. работили върху себе си, отлагали са реа-лизирането на Божествените мисли и чувства, които са дошли до т"Ьх. Подаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време, и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се подава на мързел и да отлага изпълнението на Божествените мисли.
Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание, да следите, какви мисли и чувства минават през вас, за да разберете състоянията, които т произвеждат. Вие трябва да знаете, да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъл. От изпълнението или неизпълнението на известна мисъл зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на голямит противоречия. Тб са гол-бми тежести, които не са по силите ви. Да носиш едно голямо
243
противоречие на гърба си, това значи, да се осакатиш. На същото основание, казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите.
За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката гб присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като зна-менател на дробьта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клонете на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства пред-ставят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клонете на дървото. Обаче, ако при добрите мисли и чувства вие циментирате корените на дървото, лошите мисли и чувства, т. е. горчивите им сокове остават завинаги в земята. Който се опита да вкуси от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия. И обратно: ако един клон, в който се крият добри мисли и чувства, се посади в земята, след време той ще пусне коренчета. Неговите сокове ще слезат в корена, но ще станат горчиви. В този случай, добрите мисли и чувства стават лоши. Значи, както лошият човек има усло-
244
вия да стане добър, така и добрият има възможност да стане лош.
Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на ученитъч Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния Човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си. Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своигб, и на чуждите постижения. Този чо-в"Ьк наричаме ние истински добродетелен и силен.
И тъй. когато говорим за гениалния и за разумния Човек, имаме пред вид онзи, който е господар на условията. Той е извън зако-ните на обикновения живот. Защо? Защото има висок морал, който регулира негови-те прояви. Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. Разумният знае, кога да работи и кога да не работи. Той знае, кога да се въздържа и от какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човек само да говори за въздържане, без да знае, от какво да се въздържа,
245
Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържане има смисъл. Обаче, има ли смисъл да се въздържа човек от пиене на вода? Има смисъл човек да се въздържа от желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошките. От тази лю-бов той може да се въздържа, но не и от любовта си към Бога и към своя ближен. Да лгобиш, за да изядеш своя възлюбен, тази любов не е на мътто.
Като се говори за любовта, мнозина изпадат в противоречия. Противоречията не са нещастие. Т'Б крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има чо-в^вк, толкова по-голями са. условията за неговото развитие. Ако при днешните условия на живота се махнат противоречията, човек би се пукнал като м-Ьхур. Ако противоречията на даден човек са. външни, те се явяват като външно нал-вгане върху него, за да се уравновесят с вътрешното напрежение. Ако пък противоречията му са вътрешни, тб се явяват като вътрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното нал-вгане. Човек се развива правилно, благодарение на външното нал-вгане и на вътрешното напрежение в него, които взаимно се ура-вновесяват. Ако премахнете външното нал-вгане, човек ще се пръсне; ако премахнете вътрешното напрежение, той ще бъде смачкан от външното налътане. С големината на външното налътане си обясняваме, защо нтжои
246
хора са. високи и слаби, а други – низки и дебели. Когато външното налагане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек расте слабо, вследствие на което по ръст е дре-бен, низък. Ако външното налътане е по-слабо от вътрешното напрежение, човек расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстът на човека се определя от храната и от добрите или лошите условия, при които живее. Това е отчасти втерно.
Като ученици, вие трябва да знаете, на вевко време, колко храна да употребявате, за да можете да уравновесявате външното налагане с вътрешното напрежение. Ако туряте в стомаха си повече храна, отколкото трябва, вие ще изразходвате много енергия за смилането й. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, в организма на човека настъпва известна диехармония. Същата диехармония се явява, когато човек яде по-малко, отколкото трябва. Следователно, човек трябва да знае, на всбко време, колко храна му е нужна. Някои животни познават този закон и, когато чувствуват приближаване на неблагоприятни условия в природата, те тър-сят начин да се запасяват. ЗапримЪр, кокошката предчувствува приближаването на неблагоприятните условия, вследствие на което отива на току що засетите ниви и вади житото от гбх.
Следователно, видите ли, че н-бкой чо-
247
вЪк търси начин да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този чо-В"Ьк идат голями изпитания. Ьтекой иска да стане богат, но не успива. Не само че не става богат, но голъчма сиромашия го налъта. Някой ученик отива на училище с добре приготвени уроци и си мисли, че като го ди-гнат на урок, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учите-льт му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспеха на ученика? Голямата самоувереност Понеже мисли, че много знае, учительт става положи-телен към него. Ученикът е положителен, и учительт – също, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскват. Ако ученикът е скромен и не мисли, че знае много, учительт нгЪше да бъде по-снизходите-лен към него и щЪше да му тури шесторка. Сега, да се вернем към въпроса за причините на доброто и на злото. Мнозина го-ворят за доброто, искат да бадат добри, да оправят работит-Б си, но не знаят, как да направят това. Много просто. Дойде ли в ума ви н-вхаква Божествена мисъл, не я пж-дете, не отлагайте реализирането й, но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всбки малък потик към доброто е свещен тласък в човешкия
248
живот. Вслушвайте се и в най-малките добри потици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките потици към добро, защото, от една страна ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатитъч Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днес огрева цЪлата земя, се е създало в един момент? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, в което днес го виждаме. Днес много хора четат, пишат и говорят правилно, но колко работници преди т-Ьх са взели участие в създаване на писмеността и на речьта! Колко години са работили т в това направление! Ние намираме нещата готови и продължаваме да работим за техното усъвершенствуване. Следователно, за да разберете произхода на н-Ьщата, вие трябва да изучавате законит на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото – добро? Слушали сте да казват: „Венко зло за добро". Въз основа на същия закон, казвам: „Всяко добро за зло". – В какъв случай тия поговорки са в^рни? – Когато човек не реализира добрите мисли и когато не отлага реализирането на лошите мисли. Заприм*Ьр, някой иска да каже лошо по адрес на своя
249
ближен и се бори в себе си, да каже, или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: да вземе една тръба от кау-чук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50–60 см. и широка 1 – 2 см. и отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думит-в, които му тежат. По този начин, именно, той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивите сокове в сладки.
Знаете ли, какви са. последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вер-вЪл из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го на-стъпил по крака и продължил пътя си. Тур-чинът започнал да вика след него: Ти сл-вп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек верви? Как смЪеш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продъъжил пътя си. След н-бколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го поглед-нал спокойно и му казал: Щастлив съм, че ср"Бщам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене, да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спр-вл, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Ра-
250
зумните хора възнаграждавам, а неразумнит- – на земята повалям. Когато разумният знае, как да постъпва с злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!"
Следователно, когато голямо зло ви на-стъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е слЪ-по, че трябва да бвде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настж-пи такъв гол^м герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на м-б-сто е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.
Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вер-шат поне малки добрини, мнозина се чудят, какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Тъ* си каз-ват: Има смисъл човек да прави добро,
251
но да е гол-Ъмо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловец." Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пж.тник. Пчелата се обърнала към него с думит: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се верна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другаркитъ* си да се верна на време, но ето, нещастие ме сполети. Някога и аз ще ти бвда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър Човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скж.-сал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гж.ста гора, дето живЪли разбойници. Един от тех се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе^ парите му. Неочаквано, отн-Ъкъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпу-снал пушката на земята, а пжл-никът успъ\л да избъта. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всвкога по-държайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивитъ1
252
съчетания на разумнодействуващи сили в човека. Когато всички сили в човека са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всъкаква разумна работа, за приложение на доброто в всички негови прояви, от най-малките до най-гол-вмит-. Това значи, да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.
И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвам: Една от причи-ните за противоречията се дължи на нарушаване вътрешния мир и равновесие в човека. Алчността, стремежът за придобиване на много нъща, създава противоречия в живота. Когато човек стане богат, около него се тру-пат хора, крадци, които искат да го оберат. Ако усп-вят да го оберат, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богат, човек се страхува да не го оберат. На този вътрешен страх, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници в св^та. Като осиромашее, чо-в-Ьк казва: Н-вма морал в света. В^рно е, че в света н-вма още онзи велик морал, за който копнъе човешката душа. Днес в много хора липсва и разумност. Богатият не знае, защо е богат; бедният не знае, защо е беден; добрият не знае, защо е добър; лошият не знае, защо е лош и т. н.
Как може човтж да изправи живота
253
си? По два начина: Чрез въздържание и чрез приложение.–Къдетр-Ъбва да прилагате закона на въздържанието? – На земята, дето действу-ват отрицателнитъ1 сили. Обаче, влЪзе ли в Божествения св-бт, чов^к трябва да проявява приложението. В Божествения свет дей-стеуват положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владее злото, човт>к трябва да се въздържа от злото, т. е. да отлага прилагането на лошите мисли и чувства. ВлЪзе ли в Божествения свет, в св-Ьта на положителните сили, дето съществува само добро, човек трябва да прилага, да изпълнява и да реализира добрите мисли и чувства. Като жив-Ье на земята, чов"бк се стреми да бъде добре обл-Ъчен, нахранен и на добра служба. Той не обича дрехи с кръпки. Това показва, че чов^к се стреми към лесния път. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъж. Ако не може да я свърши извед-нъж, той не иска да я започва отново. В Божествения св-Ьт, обаче, човек започва и прекъсва една работа по н-Ьколйр пъти, докато я свърши. За предпочитане е човек да има кръпки на дрехите си, но да разполага с знания, отколкото дрехите му да бъдат без кръпки, а да няма знания. На земята кръпкитъ-са необходимост, а на небето никаква кръпка не се приема. УспЪхът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. Ако не е доволен от условията, при които в даден момент се намира, чо-
254
вЪк приключва живота си с малък ми-нус. Минусът не е истинският живот. Добрият живот завершва с плюсове. Минусите в живота на човека показват, че той е работил с отрицателни величини; плюсовете в живота на човека показват, че той е работил с положителни величини. От гледището на Божествения живот и отрицател-ните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват, и доброто н-вма да съществува. Когато чов^бк е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. Как ще прояви доброто? Като се въздържа от правене на зло.
И тъй, основната мисъл от днешната лекция е следната: изпълнението на добрите мисли произвеждат добри чувства, а неизпълнението им ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошите мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението им ражда добри чувства. Като прилагате лошите мисли, а отлагате приложението на добрите, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добрите мисли, а отлагате изпълнението на лошите, вие си съдавате дихармата. Само чрез ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава светлото бъдеще на човека. Не живее ли съзнателно и разумно, чо-век играе на лотария, в която, или ще спечели, или ще изгуби.
Животът на съвременните хора е жи-
255
вот на лотария. Тъ~ непрекъснато бъркат в торба с плодове. Ако знаят, как да вадят, ще напипат най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаят, ще напипат кисели, горчиви и гнили плодове. В науката на живота се събират или само ц-Ьли числа, или само дроби, но в никакъв случай не се събират дроби с ц-Ъли числа, или цЪли числа с дроби.
Т. м.
15. Лекция от Учителя, държана на 20. декемврий, 1929 г. София. – Изгр-Ьв.