Размишление върху вярата. Четоха се темиг: „Качества на милосър-дието и причини за обществената криза". Като слушам темитт> ви, забелязвам, че в Т-БХ отсжтствува онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. В това отношение вие приличате на онзи гер¬мански ПрОПОВЪ\ДНИК, КОЙТО В ПЪрВИТТз ГОДИ¬НИ на своята работа проповъ\двал много до¬бре, но след време изгубил вдъхновението си. Защо? Един ден германският император присжтствувал на една от неговиг проповеди и останал възхитен от нея. На излизане от събранието, той казал на своя пръв ми-нисгър, който го придружавал: Този млад, даровит проповъущик трябва да се възна-I ради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не жив-Ье в лишения. След две-три години гласът на този проповъ\дник не се чувал вече. Той от време на време само държал някоя проповътц. Това дошло до ушитЕ на императора, и той запитал министъ¬ра си, коя е причината, че проповЪдникът престанал да държи своитт^ хубави проповеди. — Много естествено!—отговорил министърът. Когато затлъстее, п-втелът престава да п-ве.
155 Сега. като писахте върху кризата, каква дума е тя? — Гръцка. Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват, заприм-Бр, за болния, че се намира в кризата на своята болест. Това значи, че болестта е дошла до положение, което определя, ще жив-ве ли болният. или ще умре. На какво се дължи кризата? На не-доимък на Н-БЩО. Кризата на болния се дъл¬жи на недоимък на живот. В широк сми-съл на думата, недоимъкът на живот изо¬пачава човешкия характер, вследствие на кое¬то внася известна дисхармония в всички не¬гови прояви. Казват за никого, че станал безвтзрник. Защо станал безверник? Защото има много да дава, не му достига нещо. Той изгубва доверие към кредитора си и търси начин да избъта. да се освободи от дълго¬вете си. Като не разбират проявите на жи¬вота. мнозина мислят, че вярванията са. при¬чина за критичното състояние на човека. Не. дълговет са. причина за състоянието, което чо-вък преживява. Недоимъкът на средства за живот изопачава характера на даден човтж. Ние наричаме безверник вевки човтж, който не иска да плаща дълговетъ- си. Верващ пък е онзи, който е готов да плаща дълговег си. Какво представя новото учение? Всвки който втЧрва, може ли да следва новото уче¬ние? Новото учение седи в новото разбиране и приложение на любовьта. Нов елемент вли¬за сега в света. Този елемент, именно, опре-
156 д'Ьля посоката на човешкото движение., Ако не-ма нрв елемент в жцвота, н^Ьма да има ни¬що ново в света. Ново има в мислите, в чувствата и в постъпките На хората. И в Пи¬санието е казано: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". За новото сърце говорят днес всички хора. И тъй, като говорим за обществена кри¬за, ние разбираме криза в живота на хората: парична криза, хлебна криза и т. н. Като на¬стане хлебна криза, всеки започва да търси хдеб. Ако срещнете човеж, който не е ял десетина деня, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, си¬лите му се възстановяват, и той верви дм^-ло, решително, с дигната глава. От недо-имък в храната се явяват различни болести. Но болести се явяват и от пресищаце. Ще кажете, че^, богатите ядах най-хубава храна. И това се случва, но срещате богати, на които вкусът е много изопачен, вследствие на кое¬то често употребяват нехигиенична храна. Ако отидете вср-вд културни народи, каквито сд. германците, французите, американците, ще видите, колко неестествено се хранят. Поня¬кога германците употребяват месо, което е пресед'Ьло н'Ькодко деня. Те не се замислят, какви пакости може да им причини това месо. Американците пък обичат в големите го¬рещини да цият студени сиропи. Те просту-дяват гърлото си и сами си причиняват нещастие Културни народи са и германците,
157 и американците, но в тяхната култура лип¬сва нещо съществено. В културата на всички съвременни на--роди липсва нтзщо съществено вследствие на което преживяват ред кризи, външни и вж-трешни. Под думата „култура", в тяхен смисъл, разбираме обработване на семена, на растения, на плодни дървета. В ши-рок смисъл тази дума подразбира разви¬тие на индивида, на семейството, на общество¬то, на народите, на цялото човечество. ДнеС всички говорят за новия елемент, който е ВЛ"БЗЪЛ в културата. Кои е този нов еле¬мент? Любовьта. Значи, любовьта влиза в кул¬турата, с цел да я подобри, да я подигне и обнови. Влезе ли този елемен в културата, той ще внесе обрат въежички области на жи¬вота. Влезе ли в ДОм, дето има болести, той ще изгони болестите навън. Влъзе ли в чо¬века, той ще го преобрази, ще го преверне в нов чов-вк. Съвременните хора преживяват различни кризи: сърдечна, умствена и материална. По¬ради отрицателни чувства, обиди и огорчения, т са подпушили естествените си чувства, вне¬сли са известно наслояване в своето сърд-це. Поради ред умствени противоречия и съм¬нения, т са внесли големи наслоявания в умствения си живот. И най-после, поради не¬разбиране великите закони на природата, те са изопачили своя материален живот. Днес те се нуждаят от нови енергии, от нови тече-
158 ния в организъма си, да изчистят всички на-слоявания, всички утайки на миналото, които са подпушили ГБХНИЯ живот. Само любовьта е в състояние да внесе тези нови енергии в живота, да освободи човечеството от чужди¬те вещества, останали в него от далечното минало. Както болестите се дължат на на¬трупване на чужди вещества в организъма, така и кризиг в обществения живот на чо¬века се предизвикват от чужди, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Любовьта е един¬ствената сила, която е в състояние да осво¬боди от тия чужди вещества и наслоявания, както отделния индивид, така и ц-Ьлото чове¬чество.^ Като се намЪрят в затруднения, в ли¬шения, хората започват да се оплакват, че гладни ще умрат, че децата им ще останат невежи и т. н. Да придобива чов-Ьк знания, да стане учен, това не зависи от неговото материално състояние. Много богатски синове са. останали невежи. Защо? Не са били спо¬собни, не са имали желание да учат. Уче-ността се опредътш първо от вложениг дар¬би и способности в човека. След това вече идат материалните условия. На способния, тъ-дават възможност да развие онова, което при¬родата е вложила в него. На неспособния т могат да причинят по-гол-вма вреда, отколкото полза. За да се развива чов'Ьк правилно, в ума и в сърцето му трябва да има постоя-нен прилив на енергии. Прекрати ли се при-
159 иждането на тия енергии, чов-вк започва да остарява. Всяко остаряване води към втвердя-ване. Както градинарьт полива всички зелен¬чуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тЬх енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са. нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Казват за едного, че е отличен музикант; за друг казват, че е отличен поет. Ако музикантът и поетът се проявяват само в своята област, в му¬зиката или в поезията, г не са истински майстори. Гениалният музикант е всестранно развит. Гениалният поет — също. ВСБКИ обикновен музикант, поет, учен или ху-дожник е едностранчив. За обикновения му-зикант музиката е забава, а не е изкуство, ни¬то творчество За обикновения поет поезията е забава, а не творчество. В обикновен сми-съл на думата и поезията е музика, защото в нея има ритъм, такт, стъпка, но това е външна страна на музиката. Истинска музика, истинска поезия е онази, която засъта ц-влия душевен живот на чо¬века. Срещате един музикант, който е май-сторъ-изпълнител. Друг музикант е май-стор в творчество. Трети —в импровиза¬ция. Истинският музикант, или пЪвец е силен в всички области. Той има всестранно развитие. Музикант, който има строго опре-
160 дЪлен рйтмус, се отличава с голяма съ-образителност. Той поставя нещата точно на време и на место. Тактът пък е особена музикална способност. Когато истинската му-зика, поезия и наука дойдат на земята, живо-тът на съвременните хора ще се оправи. Пре¬ди две хиляди години още е казано, че е на¬ближило Царството Божие на земята. Сега и аз казвам, че е наближило времето да дой¬де Царството Божие на земята. — Кога ще дойде това време? — Когато хората се домо-гнат до великата музика, поезия и наука, ко¬гато приложат великото изкуство за живеене в своите лични и обществени отношения., Днес всички се запитват, кога ще из¬чезне злото в света. Казвам: Злото ще из¬чезне, когато хората престанат да хранят свинете си. Отворете своите кочини и пуснете свинете в гората на свобода. Докато кори¬тата на свинет^ са пълни с каша, и дворът ще бъде пълен с свине. С други думи казано: Докато храните греха в себе си, той вевкога Ще има условия за живот в вас. Престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, в които сте му туряли храна, той сам ще ви напусне. — Къде ще отиде? — В гората. — С какво ще се храни? — С ко¬рени.) Ленивите хора създадоха греха и пре-стъпленията в света. Българите често упо-требяват поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде умъ". Наистина, ако на-караш мързеливия на работа, той ще обикаля
161 от-гук - оттам, ще започне да те учи. как по-лесно да изкараш прехраната си. без да гу-биш сила и време. Той ще ти преподава раз¬лични теории за бедни и за богати, за непра¬вдата в света, но никаква работа н-Ьма да сверши. Следователно, за да стане господар на злото, на гртзха в себе си, ЧОВ-БК трябва да работи. Природата прилага особени възпита¬телни методи към ВС-БКИ. който не работи. Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия. Като му изпрати нъкаква болест, тя го заставя да се верти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здрав, той не е правил упражнения, не се е движил, не е работил, но сега. като бо-лен, прави всичко, каквото болестта го кара, а същевременно изпълнява и съветитъ- на ле¬каря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залътеания. Един млад поет изпаднал материал¬но и отишъл при един банкер да иска една сума на заем. Банкерът не го приел лично, но каго разбрал нуждата на пое¬та, казал на слугата си: Кажи, че не съм в къщи. Н-БКОЛКО години след това банкерът имал нужда от поета и оти¬шъл в дома му. Поетът подал главата си от вратата и казал на банкера: Поетът не е у дома си. — Как тъй? Аз чувам него¬вия глас. — Чудно нт^що, отговорил поетът. 11
162 Аз пов-врвах на Твоя слуга, а ти на. доене не1 трябва ли да верваш още повече? Като ученици, вие трябва да внимавате в СВОИГБ прояви, да чистите МИСЛИГБ, чув¬ствата и постъпките си от всички чужди ве¬щества, които са. причина за ред болезнени състояния в.,вашия живот. ЗапримЪр, нЪ-кой казва, че'не му се работи. Това е болез¬нено състояние. — Не ми се мисли. — Това е болезнено състояние. — Тревожно, тежко ми е на сърцето.—И това е болезнено състояние. За да се освободи от болезнените състояния, човеж минава през голями страдания. Кога¬то искат да заставят нъкого да каже исти¬ната, подлагат го на голями страдания. В турско време, когато са искали да заставят богатия български чорбаджия да каже, къде е скрил парите си, туряли на шията му наже¬жена желязна верига. Докато не е виждал на¬жежената верига, той не казвал, къде са пари-Т-Б му, и се представял за сиромах. Щом ви¬ждал нажежената верига, веднага казвал. къде е скрил парите си. Сега, като знаете, че енергиит на лю-бовьта са в състояние да освободят човтжа от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото слаби да са тия тече¬ния, не прекжевайте техното прииждане. Този прилив на енергии опред-вля вашето съще-ствуване на земята.) Всвка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовьта, който се втича в чо-
163 в-вшкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно се-дем. Астролозит-в наричат тия притоци зо¬дии. Всъка зодия представя творческо те¬чение в природата. От 12-ГБ творчески те¬чения пет са. запушени, остават само седем. Астролозит са сверзали тия седем течения с седемг планети. Меркурий е сверзан с творческия принцип на конкретния ум. Ве¬нера — с любовьта. Земята — с крайния материализъм. Луната—с въображението. Тя представя утробата, в която идеиг се за-раждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които ЧОВ"БК си пробива път. Юпитеръ— с благородството. Сатурн — с разумность-та, с философията на живота. Сверже ли се с творческит енергии на тия седем изто¬чника, човтж може да жив^е. Запушат ли се т-Б, той е оежден на смърт._,Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не за¬пушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той тр-вбва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и послед-нит пет, човешката душа ще дойде в свое¬то първично състояние, както нтжога е из¬лязла от Бога. Когато всичкит 12 източници в човежа са отпушени, той се намира в по¬ложение на безсмъртие. | Мнозина казват, че човтж не трябва да бъде см-Ьл. Не, см-Ьл ще бъде, убеждение
104 ще има. — С наука, с философия не трябва1 да се занимава. — Не, ще се занимава и с на¬ука, и с философия. Някои казват, че лю-бовьта била празна работа. — Любовьта е ве¬лика, мощна, творческа сила. Ако сърцето не трепти от свещенит чувства на любовьта, човек е осъден на смърт. Ако умът не въз¬приема светлината на мислит, човек е осж-( ден на смърт. Изобщо, ако не може да про¬яви благородството на своя характер, да раз-сжждава дълбоко философски, човек не мо¬же да се развива. Той не трябва да бъде по-верхностен в своит заключения. Разсжждава ли поверхностно, утре ще чуете, че е умръл. Истияският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т. е. минанане от едно състояние в друго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се из-м-Ьним." И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушените притоци на живота, вие трябва да имате прави разбирания. Тогава само ще излезете от хамбарите си и ще се поса¬дите в земята, да изгниете и след време отново да изникнете. Това подразбира излизане от стария живот и влизане в новия. Това значи: ако при мъчнотиит, в които се нами¬рате, не можете да приложите един от 12-т творчески принципи, да се посадите в него и отново да изникнете, вие нямате никаква сила. Къде е силата на новото учение? Да живъе човек в новото учение, това значи, да е отво-
165 рил пжл в себе си за възприемане на Боже-ствения живот. Това не подразбира, че ЧОВ^БК ще стане светия. Без да е светия, чов-вк мо¬же да бъде образец на Божествения животъ^ Светията, геният, Учительт са заверши¬ли своето развитие. Те слизат на земята между хората, да държат матура. И Хри-стос дойде на земята да държи матура. Кър-рав пот излезе от порите на челото му, докато сверши матурата си. — В какво се състоеше Неговата матура? — Да отвори един от запушените източници. Той сам требваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постъпи и Мой-сей. С тоягата си той удари канарата, и вода потече от нея. След това той каза на хора¬та: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. — Кой запушва изворите на жи¬вота? — Човетакият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизъм и престанете да живеете само за себе си. Приложете новото, което иде в света. Новото се заключава в отхверляне на егоизъ-ма и в прилагане на общия животъ^ Не за¬държай благата само за себе си, но ги спо¬деляй с ближнит-в си, като им покажеш, как трябва да обичат Бога. Труден е този въпрос, но е приложим. Казано е в Пи¬санието: „Ако не обичаш брата си, когото си видел, как ще обичаш Бога, Когото не си
166 ВИД-БЛ?" Наистина, да обичаш Бога, Когото не си видъл, е мъчна задача. Щом възлю-биш Бога с всичкото си сърце, ти ще Го видиш. Правило е: Докато не възлюбиш Бога, ти не можеш да Го видиш. В човеш¬кия живот е точно обратно: първо трябва да видиш нъкого и после да го възлюбиш. Мно¬зина запитват, как трябва да възлюбим Бога. Това е тяхна работа. Когато момата за-люби н-Ькой момък, пита ли, как трябва да го люби? Както светскит хора знаят, как да любят, така и вие трябва да знаете, как да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човек става см-Ьл и решителен, жизнерадо-стен. готов за работа. Докато не е възлю-бил Бога, човек се стреми към външно бо¬гатство. Обаче, всеки може да отнеме външно¬то богатство. За човека е важно вътрешното богатство, което никой не може да отнеме. Когато се говори на учени хора, мисъл-та, че човек трябва да възлюби Бога, може да се изрази с отношението А:Б. В това отношение А представя човека, който тр-Ьбва да възлюби Бога — Б. Щом възлюби Бога и се сверже с Него, човек се изпълва с си¬ли и мощ, може да разреши всички мъчнотии в живота си. Той ще има страдания, ще бо¬ледува, но всичко това ще счита за привиле¬гия. | Това са. задачи за разрешаване. Религиозните лесно разрешават мъчно-тииг си, но на теория. Като видят н-Ькой чорЪк в затрундение, т-. казват: „Пов/Ьр.
16^ вай в Господа Исуса Христа, и работите ти ще се оправятъ". Аз казвам: Не запушвай източниците на живота си. Бъди внимателен, докато не си ги запушил. Запушиш ли ги вед-нъж, колкото и да верваш, в'Ьрата нема да ти помогне. Отпушени ли са. източниците на живота, ти можеш да не верваш, но живо-тът в тебе ще тече. В всеки чов'Ьк има вж.трешна вера. която в нищо не се разколе-бава. Докато тази вера живее в него. източ¬ниците на живота му нико1а н'Ьма да се за-пушват. Опасно е тази втера да не се изгуби. Ако н'Ькой казва за себе си, че в'Ьрва, а не е изпитал в-врата си. тази вера нищо не стру¬ва. Ако казва, те не в-врва. но не е пров-врил неверието си, и това неверие не е валидно. Каквото говори, човгЬк трябва да го е опи-' тал. Последен има думата опитът. Един англичанин работил усилено ц"Ь-ли 20 години върху една хверчаща машина. Той постоянно въвеждал нови приспособле¬ния към машината, но през всичкото време не направил нито един опит, да види, как хверчи. След 20 I одишна усилена работа, той оповестил в вестниците за своето откритие и опредъ\лил деня и местото, дето ще произ¬веде своя опит. В определения ден и на определеното место се събрали големо множе¬ство хора, да видят новото изобретение. Из-обретательт погледнал самодоволно към публиката, с което подчъртавал своето пре¬възходство над нея, Машината чакала своя
168 изобретател. Той разказал принципит. върху които била построена. Обаче, трябвало да се направи опит, да видят, как ще лети. Ма¬шината започнала да пръхти, да дига шум, но не се дигнала от мъстото си. Всички присжт-ствуващи започнали да се смеят. а изобрета-тельт. силно засрамен, дигнал машината си и напуснал залата. Следователно, искате ли да изнесете свое-то изобретение пред публиката, първо напра¬вете опита си сам, да видите, ще хверчи ли, или не. Не направите/ ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравкит на хора¬та. Ама той бил уверен в добрия резул-тат на работата си. Такава увереност е край-ност. Имаш ли нъкаква идея, първо сам ще я изпиташ, и после ще я изнасяш пред хората. Като видят, че машината ти хверчи, т ще кажат: Работил е този човек, ма-шината хверчи. За човека е важно да има та¬кива идеи, които да го подигат в въздуха, над обикновенит условия на живота. Не мо¬же ли идеята му да го подигне. той не е свер-шил работата си, както трябва. Истинската наука има за цел да подигне човека в въз¬духа, да му открие широкия свет, да види. какво се крие в него. Не може ли да постиг¬не тази наука, всичката му деятелност се све¬жда до нула. Следователно, дойдете ли до нъ-какво постижение, задайте си въпроса: Мога ли да хвръкна с своето постижение? Ако може¬те да хверчите, всички ще ви ръкоплъскат.
169 Не можете ли да хверчите, ще бъдете изло-жени на см-вх и на подигравки. Съвременните хора са решили много от своит задачи, но съществената не са. ре¬шили. Когато реши своята съществена задача и направи десетки сполучливи опити, човек може свободно да излъзе пред света, да па¬тентова своето изобретение. Когато принципит, върху които почива неговото изобретение, са изпитани и на практика, т. е. в самия живот, той ще се ползува от Божието благословение. За да придобие това благословение, човек трябва да се държи за великит, положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Запри-мъф, мисълта „аз живея" е положителна. При каквито мъчнотии да се намърите, кажете си: Аз ЖИВ-БЯ._ За предпочитане е да стра-дам, да съм беден, невежа, но да жив-Ья, отколкото да съм в положението на най-го-лъмия милионер, но мъртав. Какво струват почестиг, с които изпращат милионера за онзи свет? Животът е за предпочитане пред всички материални блага в света. Всеки фи-лософ, който не може да приложи филосо¬фията си в живота, е мъртав. ВсЬки музи-кант, поет, художник, който не може да приложи своето изкуство, сам да се подигне, е мъртав.,Той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съжи¬ви. да го направи приложимо. Някой музикант казва, че хората не могат да го оценят. То¬ва е невъзможно. Когато великото се изявява
170 в свъ"га, непременно има и ценители. Иначе, великото не би дошло. То чака своето време да се изяви. Като ученици, вие тр-вбва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Дето има лъжа, кражба, мързел, безверие, суша, там всЬкога се явя-ват кризи. Махнете причиниг за кризит-в, и кризите ще престанат. Намерите ли се пред нЪкаква криза, не казвайте, че Господ ви е забравил, но възстановете свещения образ на Бога в себе си. Постигнете ли това, всич¬ки кризи ще се разрешат благополучно., Желая ви сега да възстановите свещения образ на Бога в душата си. — Богъе Любов. Богъе Мх-дрост. Богъе Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Бо¬жи я т а Истина пребъдват сънасъ X 10. Лекция от Учителя, държана на 30 октомврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв.