Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
КВАДРАТУРА НА КРЪГА
Тринадесета лекция 11 януари 1925 г.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление
Прочете се резюме от темата“ Защо се ражда и умира човек?“
Прочетоха се работите върху темата „Произход на съзнателните и несъзнателните движения“.
Как бихме отговорили на въпроса: коя е най-близката цел на човека в живота?
Отговор: Слънцето.
Ами за други кое е най-хубаво?
Отговор: Небето.
За всеки човек най-хубаво е това, което в даден момент му липсва.
Сега ще ви задам един философски въпрос: защо Питагор искал да намери квадратурата на кръга? Какви са били неговите съображения? Защо именно в окултната наука се стремят да определят квадратурата на кръга? Защо искат да намерят това, което не може да се намери?
Отговор: Това нещо като проблем на геометрията е невъзможно да се определи. То представлява символ в алхимията.
Да допуснем, че квадратът представлява проекция с четири точки, насочени някъде от пространството към дадена плоскост. Ние можем да приемем, че тия четири точки на квадрата АВСD са проекции на физически сили или на подсъзнателни сили, или пък на съзнателни сили. Мислите ли, че резултатите на всички тия четири проекции на точките А, В, С и D ще бъдат еднакви? Всяка линия показва възможностите на дадена проекция. Например точката А има само две възможности: от А към В и от А към С.Еднакви ли ще бъдат възможностите на проекцията В?
Отговор: Те са еднакви само количествено.
Да допуснем, че точка А представлява един извор, а точка В – друг извор в Природата. На единия извор е построено едно динамо, за да осветлява града, а на другия извор е направена една воденица. По количество водата на тия два извора е еднаква, но разумните сили, които използват тази вода, не са еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили. Следователно резултатите на тия две проекции няма да бъдат еднакви.
Да приемем, че този квадрат е образуван от четири реки, които са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Да кажем, че едната река е на Северния полюс, другата – в умерения пояс, третата – на Южния полюс, а четвъртата – на самия Екватор. Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки?
Отговор: Течението на водата ще бъде различно.
Сега ще ви обясня какво показва квадратът. Той изразява закон, според който една погрешка може да се изправи в четири поколения. В това отношение квадратът е мярка, с която могат да се разрешат погрешките. Значи ти можеш да изправиш една погрешка още при линията АВ; ако изгубиш този случай, ще можеш да я изправиш при линията СD; и най-после, имаш и четвърта възможност – да изправиш погрешката си при линията DВ –тя е крайният предел за изправяне на погрешките, по-нататък не можете да отидете. Всяка погрешка трябва да се изправи в четири поколения най-много. Затова, щом напишете един квадрат, ще знаете, че той означава закон, според който погрешките ви трябва да се изправят най-много до четири поколения. Това е вътрешното значение на квадрата. Четирите проекции на квадрата пък показват начините, смекчаващите условия, при които можете да изправите погрешките си. Ето защо вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може да манипулирате при изправяне на погрешките си. Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността и с това искал да намери квадратурата на кръга, той се стремял да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората. Когато впишете квадрата в кръга, само тогава ще определите в кое поколение ще може да се изправи една погрешка – дали в първото, във второто, в третото или в четвъртото поколение. Могат ли да се слеят в едно четирите проекции на квадрата?
Отговор: Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще ни се представи като права линия.
Значи четирите му проекции ще се слеят в права линия, а правата линия при бързо движение ще се слее в една точка. Та една погрешка може да се изправи с бързината на светлината, а това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, той може да изправи една своя погрешка още в първото поколение. Някога между бялата и черната раса става прекръстосване: майката може да е от бялата раса, а бащата – от черната. Какво ще стане тогава? Коя раса ще се прояви по-напред? – Понеже бялата раса е по-силна, по-голяма е възможността да се родят повече бели деца, отколкото черни. Все пак ще има възможност поне през едно от четирите поколения да се прояви и бащата. Той може да се прояви още в първото поколение. Ако не се прояви тогава, поне през второто, третото или четвъртото поколение ще се прояви и с това въпросът се свършва. Ето защо квадратът е необходим за изправяне на известна погрешка.
Когато става въпрос за реализиране на добрите неща, там вече квадратът не е необходим. Доброто се изразява с кръга. Пределът на Доброто е по-голям. За да се реализира едно добро, изискват се две хиляди и петстотин години. Това показва, че ти не можеш да реализираш едно добро нито само в първото, нито във второто, нито в третото, нито в четвъртото поколение, а се изискват най-малко хиляда поколения. Значи и след хиляда рода все пак ти се отдава случай да направиш едно добро. Та виждате колко широка е възможността да се направи едно добро. Като говоря за Доброто, не разбирам обективно добро, но идейно Добро. Например ти искаш да направиш едно добро някому, да се пожертваш за някого или да посветиш живота си на някого. Ако не успееш да направиш това добро още в първото поколение, ще можеш да го направиш във второто или в третото, или в четвъртото поколение, или най-после след хиляда поколения все ще имаш възможност да реализираш това добро. Голям е срокът, през който ще имаш възможност да направиш това добро. Значи замисленото от тебе добро е валидно през всичкото време от хиляда поколения.
Питам сега: какво е отношението между срока за изправяне на погрешките, на злото, и този за правене на добро? В първия случай имате отношението едно към четири, а във втория случай – едно към хиляда. Значи злото работи само в един свят, а доброто работи едновременно в три свята. Всяка нула в числото 1000 представлява един свят. Когато погрешките засягат само физическия свят, те се отнасят само до тялото, затова човек, като пострада малко, всичко се ликвидира. За доброто обаче има по-големи условия – то се проектира в няколко свята. Широк простор има за доброто. Когато човек иска да направи едно добро, той може да започне от физическия свят и да стигне до Причинния свят – там да направи доброто. Понеже доброто може да се направи в няколко свята, затова силата на доброто е мощна. Грешникът или престъпникът не може да направи зло от Духовния свят. Затова именно един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда лоши хора направят хиляда злини, а един добър човек направи едно добро, доброто унищожава тия хиляда злини. Някои мислят, че злото е по-мощно. Не е така. Злото е по-мощно количествено, но по своята интензивност доброто всякога взема надмощие – то прониква злото. Затуй, когато дойде злото, не трябва да се обезсърчавате: ще знаете, че то е на кората само, т.е. на повърхността.
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в това Учение, не можете още да го разберете. Вие казвате: „Как мога да повярвам, докато не опитам нещата?“ – Не, първо вие трябва да приемете нещата, а след това ще почнете да работите върху тях. Това е нещо, подобно на аксиомата в математиката. Най-първо ще допуснеш нещата, а после ще работиш върху тях. Не мислете, че като се съмнява човек, това е наука. Не, първо нещата трябва да се допуснат, а после да се докажат. Като се върви по този начин, пътят на ученика е безопасен. Ако само допуснете нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че можеш да станеш музикант, и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник, и започваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш дотогава, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща. Има едно ограничение в допусканията, а именно: допускат се само разумните неща. Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща. Например не може да се допуска, че човек с празна глава, без мозък, може да мисли. Един глупав човек може да допусне това нещо, но един разумен човек никога не може да допусне, че една празна глава, една чутура може да мисли. Разумният човек никога не може да помисли, че житото може да расте върху леда или че може да се съгради една къща върху окото. Тия неща можеш да ги помислиш, но не и да ги допуснеш. Има неща, които законите на разума не допускат. По-висшите същества от тебе ще ти кажат, че не можеш да допуснеш това, което си реализирал. Ето защо ние можем да оперираме в живота само с разумни сили.
Често казвате: „Аз мога да направя всичко.“ Какво разбирате под тия думи? В това изречение ще прибавите нещо, защото не е пълно, липсва му нещо. Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: „Аз мога да направя всичко, което е разумно.“ Кажете ли така, законът работи отлично. И в Писанието се казва: „Просите, но не получавате.“ Защо? – Защото глупаво просите, глупаво говорите. Някой казва: „Аз мога да направя всичко.“ – Не, не можеш да направиш всичко. На окото си къща можеш ли да съградиш? Във въздуха палат можеш ли да издигнеш? Цялата Земя от диамант можеш ли да направиш? Та като казваме, че можем да направим всичко, трябва да разбираме, че можем да направим онова, което е разумно, което е в кръга на възможностите в нашия живот. Като разбираме така нещата, и законите са верни за нас, и ние можем вече да работим разумно.
Ще ви запитам следното: коя мисъл е по-силна в съвременните хора – че те са лоши или че са добри? Някои казват: „Ние сме добри хора.“ Други казват: „Ние сме лоши хора.“ Коя от двете мисли преобладава в света? Някои употребяват думата лош човек в смисъл на добър човек. Кога именно? – Когато някой човек иска да се похвали, той казва, че е лош човек, а подразбира, че е добър. Друг казва, че е добър човек, а подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва, че е от много добрите хора – това подразбира, че в известни условия е добър.
Първото нещо: всеки от вас трябва да се стреми да научи закона на единството – единство на мисълта. Например ако ви кажа, че вие мислите много добре, права ли е тази мисъл? – Тя е права за случая, но ти нищо не можеш да извършиш с тази мисъл. Когато някой ти каже, че мислиш много добре, и ти повярваш и се зарадваш, как мислиш – на права посока ли си? Значи ти досега не си вярвал, че мислиш право, а трябваше от този момент да повярваш в това. Тогава аз ще те питам вярно ли е това, на което ти отсега започваш да се радваш? Ето как гледам аз на тия и на ред други въпроси. Седим двамата, аз и приятелят ми, в тъмна стая, държим книга в ръка и никой от нас не може да чете. Казвам на приятеля си: „Чети!“ – „Не мога да чета.“ Той ми казва: „Ти чети!“ – „И аз не мога да чета.“ И двамата не можем да четем. Защо? Дали и двамата сме невежи? Но отварям свещта и казвам на приятеля си: „Чети!“ Той започва да чете. Как стана това? Нима за толкова кратко време той се научи да чете? Той ми казва: „Чети сега и ти!“ Аз чета. И двамата можем да четем. Светлината ли дава възможност да четем? Не, да четем – това е възможност, вложена у нас, а светлината е само условие, при което тази възможност може да се прояви. Следователно, когато някой ти казва, че мислиш право, какво показва това? – Той иска да каже, че схващаш някъде добре въпроса. Значи у тебе има Светлина, при която можеш да четеш. В твоята къща има светлина, затова отвори книгата си и чети! Туй трябва да разберете.
В света има само едно Същество, което може да мисли – то е Бог. Всички други йерархии и същества изразяват само Великото, Безличното. Ние само изразяваме Божиите мисли. И ако кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право – в Него няма крива мисъл. Следователно ти трябва да си кажеш: „Аз мога да мисля при Светлината, която Бог ми дава.“ Или можеш да кажеш: „Бог в мен мисли право.“ Това трябва да кажеш в себе си – нищо повече. Когато кажете, че можете да мислите право, това нещо има двояко значение. Ако в тази мисъл вие разбирате проявлението на Великия безличен закон, който се проявява навсякъде, тогава сте на права страна, но ако под това подразбирате своето индивидуално и лично същество, вие сте на крива посока.
Та ако се схващате като разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл, и подразбирате това велико начало у вас, това е друг въпрос. Ако обаче схващате, че човек мисли право, вие сте на крива посока, и няма да се мине дълго време, сами ще се уверите, че не можете да мислите право. Вземете например най-видните математици, които разбират математиката до най-големи подробности, и ми кажете дали са изчислили какво е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра е разликата в изчисленията им. Аз определям половин милиметър разлика. Доколко ще бъда сигурен в техните изчисления, че след като пътувам определеното от тях време, с разлика само един сантиметър, ще стъпя право на Слънцето? Ако излезе така, ще кажа, че тяхната сметка е много права. Днес ред окултисти са изчислили по опитен начин колко е разстоянието от Земята до Слънцето. Тези адепти, като излизат от тялото си, ходят до Слънцето, затова имат своя вярна мярка и точно знаят колко време им е нужно да отидат до Слънцето. Те знаят още и какви празни места има в пространството. Това пространство, което дели Земята от Слънцето, не е съвсем празно.
Въпрос: Какво има в него?
Чудесии има, там е цяла „Хиляда и една нощ“.
Та казвам: в света може да се изчисли всичко. Съвременната наука си служи със стари методи, но за в бъдеще учените хора ще отиват към новите, окултни методи, затова ще имат и по-правилни мерки. Сегашната математика например се отнася повече до Земята. Нейните изчисления имат своето приложение в постройката на пътища, при определяне движението и отклонението на планетите, на различните слънчеви системи и др. При тази си работа учените се домогват постепенно до все по-нови методи. Това е едно упражнение за тях. Това са задачи, които те сами трябва да разрешат – никой друг не може да им ги разреши. Великите Учители знаят колко е разстоянието от Земята до Слънцето, но не казват никому. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии: например изучава се вътрешното устройство на Земята. След това се изучава вътрешната страна на математиката и геометрията и най-после се пристъпва към великите мистерии на Слънцето, към изучаване разстоянието от Земята до Слънцето. Да знаеш какво е разстоянието от Земята до Слънцето – това е един лозунг, една парола. Това значи, че знаеш една Истина, знаеш как са нещата в Природата. Щом произнесете тази дума, Природата веднага ще ви отговори. Говорите ли на езика на Природата, тя веднага обръща внимание на вас; не говорите ли на нейния език, тя си мълчи, не ви обръща внимание. Затуй, когато изучаваме законите на Природата, когато изучаваме нейния език, трябва да бъдем крайно внимателни. Тя е много строга. Нейният език е крайно изразителен и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи. Като са изучавали физиология, законите на тялото, те са достигнали до следните резултати: един индус може да направи разрез на ръката си и след като положи здравата си ръка върху болната, за десет минути болното място е съвсем заздравяло. Докато според сегашните методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко три-четири месеца, и пак раната няма да се премахне напълно, все ще остане малък белег.
Ще се стремите към вътрешното знание, към разбиране на Природата. Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм. Когато някои хора губят кураж, това се дължи на човешкото в тях. Кога изгубвате кураж? – Когато правите Земята от диамант, когато градите къща върху окото си. Значи мислите за неща невъзможни. Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в късмет, в лотария и др. Някой от тях вземе лотариен билет и чака да спечели първа премия от петстотин хиляди лева. Тегли веднъж – нищо не печели; тегли втори път – пак нищо; тегли трети път – празен номер, но все пак вярва. Как се обяснява тази вяра?
Преди две години един господин ми разправяше следното: от двадесет години наред той се занимавал с търсене на имане – заровени богатства, съкровища. Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от древността, заровени в земята. Веднъж прокопал едно разстояние от половин километър да търси големи богатства. Цели двадесет години той все копал. Казвам: ако беше си купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева. Но той още вярва,че ще намери заровено богатство в земята. Казвам му: „Напусни тази вяра, вземи си едно лозе, тия богатства в земята не са за тебе.“ Питам: отде се е зародила в неговия ум мисълта, че той именно е лицето, което ще намери тези съкровища? Той казва: „Ако намеря тия пари, ще си оправя работата. Това са петдесет-шестдесет чувала злато!“ Това са неща вероятни, възможни, но досега нито един човек не е намерил толкова голямо съкровище в България. Туй злато обаче съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко с развитието на своя организъм, той би намерил златото. В България има богати рудници и толкова много злато, че можеш да натовариш с него и десет хиляди катъра, но работа трябва. Каква гениалност се изисква от човека, за да извади рудите, да ги разтопи и да ги прекара през огън. Аз ви привеждам този пример, за да ви предпазя от иманярство. Под това аз разбирам, че този човек иска да се домогне до лесния път на живота. Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил; не избягвайте възможностите, които Природата е вложила – това са най-красивите неща в живота. Не се плашете от мъчнотиите – всичко това ще се превърне за ваше добро. Не се оплаквайте от съдбата си, но работете – след време съдбата ви ще се усмихне. Това, което вие наричате съдба, представлява кармически закон.
Всички се нуждаете от известна опитност, която, за да добиете, трябва да минете през страданията. Без страдания няма да имате опитност, а без опитност няма да имате знания. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат другояче, освен чрез страдания. Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? Значи страданията на човека отварят врата, дават подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно страданията на този човек донасят хубав плод, отварят широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от него? Те не допринесоха нищо на света.
Тъй щото този закон работи над всекиго. Ако някоя ваша идея повидимому се разпъне, вие трябва да знаете, че тази ваша идея ще донесе блага за други някои ваши идеи, които идат след нея. Това са закони, с които трябва да боравите, за да преодолявате мъчнотиите, с които ще ви посрещнат в живота. При сегашните условия, при гъстата материя, в която се движите, при всяка стъпка изобщо, ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но докато срещнете опасността. Например някои казват: „Да видя мечка, няма да се плаша.“ Като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. Колко изкушения има да мине човек при условията, при които днес живее! Човек трябва да бъде много умен, за да надвива на изкушенията.
И тъй, при закона на квадрата имате числото 4. В него има една възможност – всяка погрешка може да се изправи чрез закона на внушението. Значи тук има само едно условие, при което може да се ликвидира със старите погрешки. При закона на кръга обаче имате числото 1000. Тук човек е по-свободен, защото неговите възможности са повече – той едновременно действа в четири свята. Тук наследствеността е изключена. Доброто е творчески закон. Погрешките влизат в закона на наследствеността.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.