Разлика между версии на „Класическата книга на Любовта“

Версия от 15:34, 1 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Четирите кръга

КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВТА

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление» Чете се темата: „Защо съмъ пратенъ на земята ?" Изпййте упражнението: „Изгр-йва слънцето". Колко отговори могатъ да се дадатъ на зададената тема? Колко отговори могатъ да се дадатъ специално на думата „защо" ? Сега ще напиша нйколко действия, върху които трйбва да разсжждавате: 2 + 4-6 2 /\ 4 — 8 4:2 — 2 Това сж прости, аритметически действия» Защо между числата 2 и 4 се туря знака плюсъ ? За да се покаже, че действието е събиране. Числото 6 е отговорътъ на това действие. Има ли другъ отговоръ? Не, този е единствениятъ. Допуснете, че това сж живи сжщества, напримйръ, яйца, отъ които могатъ да се излупятъ пиленца. Колко пиленца могатъ да се излупятъ отъ тия яйца? Шесть пиленца. Ще имате ли печалба отъ тйхъ? За да живйятъ, гйзи пиленца тр-йбва да се хранятъ. Числото шесть е неутрално. Щомъ съберете числата 2 и 4 на едно мйсто, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато отъ числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията въ свйта. Щомъ го раздйлите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитватъ голймъ страхъ, безъ да знаятъ причинитъ за страха. Коя е причината за страха имъ? Че могатъ да счупятъ нЪкой прозорецъ и после трйбва да плащатъ. Питамъ: има ли такива прозорци въ тйхъ, които могатъ да се счупятъ? Има, но гй могатъ да се счупятъ само при условие, ако вйтърътъ се усили. Щомъ вйтърътъ престане, и опасностьта за счупването на прозор- цитй е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическигй действия, натъкваме се на редъ закони, които иматъ приложение въ самия животъ. Напри- м-йръ, числото 4 представя краенъ предйлъ на н1зщо. Съ него се изобразява квадратътъ. Който попадне въ квадрата, той се намира въ крайно напрежение, въ положението на пълна бомба. За да излйзе отъ него, човйкъ трйбва, или да го изпразни, или да го пукне нйкжде, да направи дупка въ него. Ето защо, когато човйкъ се намйри въ напрегнато състояние, явяватъ се страданията. Въ този смисълъ, страданията не сж нищо друго, освенъ изтичане на излишна енергия. Щомъ излишната енергия отъ човйка изтече, и страданията за него преставатъ. Напри-

169' мкръ, различнитк болести, които човекъ изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не сж нищо друго, освенъ напрегнати състояния. Тия състояния се дължатъ на известни подпушвания, които ставатъ, както въ нервната, така и въ останалите системи на човека. Често хората под- пушватъ мисъльта си отъ страхъ. Напримеръ, имате синъ, който следва въ странство. Въ първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университетъ, великъ човекъ ще стане. Единъ день отивате при една врачка, да ви каже нещо за вашия синъ. Тя хвърля карти, хвърля бобъ и казва, че на 33 годишната си възрасть синътъ ви ще умре. Отъ този день вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вервате на врачката повече, отколкото на вашето вж- трешно чувство. Досега азъ не съмъ срещ- налъ човекъ, който да не верва въ некоя врачка. Човекъ все верва въ некоя врачка. Нема човекъ, който да не е лековеренъ въ едно, или въ друго отношение- Ветърътъ духа, прозорците се подвижватъ, приказватъ нещо тайнствено на човека, и той става лековеренъ. Ветърътъ влиза отвънъ, иска да се разговаря съ насъ, а пазачите на прозорците пазятъ, не го пущатъ да влезе,, защото има карантина. Задоволителенъ ли е този от- говоръ ?

170' Сега, като умножите 2X4 или 4X2, получавате числото осемъ. Защо между гйзи две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъвъ процесъ представя поставянето на яйца подъ нккоя кокошка? Това е процесъ на събиране. Какъвъ процесъ се извършва при излупване на пиленцата ? Умножаване. Значи, при умножаването влиза единъ елементъ по-високъ отъ този, който влиза при събирането. Събирането е законъ на приготовление. Отъ редъ години вече вие се занимавате съ окултната наука, но все още не сте се до- могнали до ония елементарни правила, съ които можете да си обяснявате вжтрешнитй преживявания. Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате презъ една область на настроения. Напримйръ, както седите и размишлявате, изведнъжъ дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подиръ малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още—и се връщате назадъ. Можете ли да си дадете отчетъ, кои сж сжщественигй причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? Единъ добъръ методъ срещу настроенията е четенето на книги отъ различни автори. Яко имате нйкакво мрачно, тежко настроение, четете нЪкоя книга отъ ав- торъ, който е идеалистъ, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете н-Ькоя книга отъ материалистъ писатель, и ще видите, че настроението ви веднага ще се по

171' нижи. Яко имате нйкакъвъ усъвършенству- ванъ термометъръ, м-йрете съ него температурата си, да видите, какви понижавания и повишавания ставатъ съ нея при раз- личнигй настроения и преживявания, които минавате. Когато 'се съмнявате, достатъчно е да изживйете нйщо силно, за да не остане сйнка отъ съмнението ви. Това показва, че малко или много, човйкъ все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай нй- кое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете отъ нея. Яко това дете ви запита, дали сте боленъ, защо имате малко жълтъ цвйтъ на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате, какво ви боли. Като мислите по този начинъ, ще намйрите, че имате нйкакво възпаление въ чървата, или въ бъбрецитй, или въ слйпото чърво и т. н. Съвременнитй хора още не сж дошли до положението на гжската, или на патицата, да мажатъ перата си съ нйкаква мась, благодарение на която да не потъватъ въ водата. Като намаже перата си съ мась, въ колкото дълбока вода и да влйзе, гжската никога не потъва. По сжщия начинъ и дяво- лътъ постжпва съ себе си. Като види, че може да пострада нйкжде, той намазва перата си съ нйкакво масло да не потъва въ водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвамъ, че не сте патици, но сте кокошки, имамъ предъ видъ, че като плава въ водата, патицата намазва перата си съ мась,

372' за да не отнима водата топлината на гЬлото й. Кокошката, обаче, която живке на суша, не се занимава съ това изкуство, да се маже съ мась. Мнозина казватъ, че животътъ е море. Да, зависи, какъ чов%къ живке. Ако животътъ е море и може да ви удави, требва да имате малко мась на перата си. На въпроса „защо", никога не може да се отговори, т. е. по-право не може да се даде поло- жителенъ, абсолютенъ отговоръ. Тъй щото, на въпроса, защо числата се събиратъ, изва- ждатъ, умножаватъ и д-кпятъ, не може да се даде никакъвъ отговоръ. Напримеръ, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дкпи и т. н. На въпроса, защо Богъ е изпратилъ човйка на земята, сжщо така не може да се даде абсолютенъ отговоръ. Отъ това, че Богъ е изпратилъ чо- в-Ька на земята, разбираме законъ на ограничаване. Казваме, че Богъ е изпратилъ човека на земята, но може и никжде да не го е изпратилъ. Нйкой сънува, че е ходилъ въ Америка, въ Англия, или другаде нЪкжце. Сгава сутриньта, вижда, че никжде не е ходилъ. Тъй щото, когато нккой казва, че е ходилъ на слънцето, това е толкова вЪрно, колкото, че е ходилъ на сънь въ Америка, въ Англия, или другаде н-Ъкжде. Значи, идейното ходене не трЪбва да се смесва съ физическото. Идейниятъ свктъ е св-Ьтъ на освобождаване, а физическиятъ — свктъ на ограничаване. Да бждете близо до Бога, това значи да сте въ свЪта на освобождаването, т. е. да

173' сте освободени отъ всйкакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте въ една атмосфера чиста и възвишена и да живеете между сжщества, които напълно разби- ратъ вашия умъ, вашето сърце, вашата душа и посгжпватъ съ васъ тъй, както вие разбирате. Да сте далечъ отъ Бога, значи да сте между хора, които никакъ не ви разбиратъ. Учительтъ разбира ли ученика си? Не го разбира. Щомъ ученикътъ не знае урока си, учительтъ веднага му пише слаба бележка, Ученикътъ разбира ли учителя си ? И той не го разбира. Щомъ не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писалъ слаба бележка Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременнитй хора не се разбиратъ помежду си. Сега всички трйбва да изучавате основ- нитй принципи и закони на живота, за да разбирате своитй вжтрешни състояния. Следователно, когато човйкъ дойде до положение да разбира своитй вжтрешни състояния, само тогава той може да живйе идейно. Яко не разбира своитй вжтрешни състояния, той всйкога ще се излага на закона на илю- зиитй. Въ съвършения чов-йкъ всичко е хармонично. Той живйе въ голймо изобилие. Идейниятъ чов-йкъ живйе въ чистота, въ широчина на своитй идеи, въ сила, въ мощь, въ вжтрешно разбиране и прилагане на Боже- ственигй закони. Представете си една майка, която има две деца. Единъ день бащата донася въ кж-

174' щи два килограма круши, отъ два вида : вейка круша отъ единия видъ тежи по четвъртъ килограмъ, а вейка круша отъ втория видъ тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една отъ хубавигй круши, които те- жатъ по 250 грама, а на другото дава една отъ крушигй, които тежатъ по 50 грама. Детето, което е получило голяма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката кру ша, има друго мнение. Първото дете е доволно отъ майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Н"йма нищо, деца сж Не, това сж символи, въ които се криятъ известни закони. Лко дамъ на едного едно хубаво самопишещо перо, съ златенъ писецъ и съ златна верижка, а на другиго дамъ едно просто, желйзно перо, което струва едва Ю —15 лева, какво ще бжде разложението на тия двама души по отношение на мене ? Или, да допуснемъ, че на едного дамъ една хубава класическа книга, а на другиго — единъ простъ букварь за първо отдйление, какво разположение ще иматъ гйзи двама души къмъ мене? Следователно, който само говори н-йко му за любовьта, безъ да я прилага, той му подарява букварь за първо отдйление — букварь на любовьта. Който пъкъ говори нйко- му за любовьта, но сжщевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовьта. Питамъ: еднакво ли струватъ тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „букваря на любовьта",

175' той се надува като пйтелъ, като пуякъ. Защо? Такива сж качествата на букваря Който че те „класическата книга на любовьта", или „книгата на съвършенството", той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото въ тази книга има сухи формули, които той требва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нйщо отъ тйхъ. Букварьтъ на любовьта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мжчи да научи азбуката на моя езикъ. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовьта казва: Който ме е взелъ веднъжъ въ ржцетй си, той ще разбере, че сълзитй отъ очитй му трйбва да пресъхнатъ. Тя изисква отъ човйка готовность за всйко добро дйло, добро начинание. Яко нйкой е богатъ, той трйбва да знае, че ще дава. И тъй, които сж чели букваря на любовьта, като заминатъ за онзи свйтъ, ще влй- затъ въ небето на букваритй. Значи, има едно небе на букваритй, въ което влизатъ само малкитй деца. На какво сж емблемъ децата ? Въ живота си, старитй хора четатъ букваря на любовьта, а децата — класическата книга на любовьта. Защо е така? Защото децата плачатъ. Яко нйкое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически законъ. Когато при зачеването на нйкое дете майката плаче, като се роди, детето сжщо ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Яко майката е

176' била болна, и детето ще бжде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бжде невежо. Затова се казва, че греховете на майката сж грахове и на децата. Оттукъ мо- жемъ да извадимъ следния законъ: за да роди човекъ една здрава, светла и благородна мисъль, или едно здраво и благородно желание, те непременно требва да се родятъ безъ охкане и пъшкане. И мислите, и чувствата, и желанията се зачеватъ, раждатъ и жив-Ьятъ като човека. Следователно, всека мисъль, която човекъ е родилъ въ некакво болезнено състояние, сжщо като него ще стене, ще плаче. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!" Това е състоянието на детето. Питамъ: ако въ ума на некой човекъ едновременно се родятъ неколко идеи. какво заключение ще извадите за него? Яко въ ума на некой човекъ се родятъ едновременно петь-шесть идеи, той е млекопитаещо; ако въ ума му едновременно се родятъ десетина идеи, той е отъ рода на птиците; ако въ ума му едновременно се родятъ хиляди идеи, той е отъ рода на рибите; и най-после, ако въ ума на некое сжщество се роди само една сжществена идея, това сжщество е човекъ. Единъ день срещнахъ една стара баба, която ми каза: Ехъ, синко, родихъ азъ 20 деца, но нито едно не ми остана. Питамъ: не беше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно отъ техъ да не остане живо?

177' Лко вие сте имали 20 вйрвания въ живота си, но нито едно отъ тйхъ не ви е останало, какво ви ползуватъ тия 20 вйрвания ? Вие започвате съ мисъльта, че Богъ е Любовь, а после казвате, че съ любовь не може да се живЪе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Правда, вървите известно време съ тази мисъль, но после казвате, че и съ правда не може да се живйе. Казвате, че Богъ е Истина, искате да живйете споредъ тази Истина, но после намирате, че и съ истина не може да се живйе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Мждрость, но казвате, че и съ тази мждрость не може да се живйе. Намирате, че по-добре е човйкъ да живйе по простому, отколкото съ Божията Мждрость. Искате да живйете споредъ Божията Добродетель, споредъ Божията милость, но въ края на краищата, отъ всичко това се отказвате, докато останете само съ една проста мисъль въ ума си, че Богъ за всичко промисля. Какво разбирате подъ думитй, че Богъ промисля за всичко ? Когато нйкой работникъ копае лозето на господаря си съ любовь, последниятъ ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникътъ седи нйкжде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последниятъ нйма да промисли за неговата прехрана. Изводътъ, който можете да направите отъ. говореното, е следниятъ. Казвате: Толкова време живйхме на земята, но какво научихме? Наистина, вейки трйбва да се запита, какво» 12

178' е научилъ, следъ като е живклъ известно число години на земята. Вие не сте направили една анализа въ себе си да видите, какво сте придобили отъ живота. Вие живеете като царски синове, като велики хора и току се обръщате къмъ единъ или другъ авторъ, да прочетете, какво сж казали тк за слънцето. Четете единъ, втори, трети авторъ и казвате: Зная вече, какво е писалъ еди-кой си авторъ за слънцето. Зная, какво е писалъ втори авторъ за слънцето и т. н. Сега, като задавамъ въпроса, защо Го- сподъ ви е пратилъ на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратилъ на земята? Преди всичко, въпросъ е, дали вие сте на земята. Да не излезе, че сънувате, че ■сте на земята ? Лко това е сънь, вие ще се намерите въ положението на онази млада мома, за която се говори въ една приказка : тя сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро следъ това умркло. Като станала сутриньта, момата разправила съня на майка си, и двете започнали да плачатъ за умрялото дете. Реалниятъ животъ не допуща никакви противоречия. Щомъ има противоречия въ живота, този животъ е сънь, хипнотическо състояние. Следователно, докато живке въ противоречия, човйкъ още не е реално сжщество. Който се съмнява, той не е реално сжщество. Съмнението е изразъ на излишна енергия. Чов-йкъ се съмнява въ недействителни нЪща. Нйкой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотребна, излишна и не

179' може да я употркби. Такова нйщо представя съмнението въ човека. Всички говорятъ за реалностьта на нещата, търсятъ реалностьта и не я намиратъ. Защо? Защото се движатъ още въ свЪтъ на илюзии, на заблуждения. Хората требва да изживкятъ своитЪ заблуждения; като излЪ- затъ отъ тйхъ, тогава ще влкзатъ въ реалния свЪтъ — въ свкта на Истината. Нккой казва, че не вЪрва въ Господа, че съществуването на Бога не е реално и т. н. — Кое е реално, споредъ васъ ? Тъй както хората живйягь, реаленъ животъ ли е тйхниятъ ? Т1з се раждатъ, растатъ, развиватъ се, боле- дуватъ, биятъ се, каратъ се, убиватъ се, докато единъ день изчезнатъ отъ лицето на земята. Не, това още не е истинскиятъ животъ, това е животъ на раници. Единъ день, като свалите всичкитй си раници и ви претеглятъ, колкото тежите, това сте вие, това е животътъ на душата, животътъ на реалностьта. ВеликигЬ, ученитк хора казватъ, че душата на човкка тежи само 33 грама. Докато чо- вккъ е живъ, ще го теглятъ, да видятъ, колко килограма тежи. Като умре, пакъ ще го теглятъ. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза въ реалния свктъ. Въ това отношение, азъ не съмъ правилъ опити, не съмь теглилъ човкка като живъ и като ум- рйлъ, да видя, колко тежи. Това сж твърдения на н пкои учени хора. Т-й казватъ, че душата на човйка тежи 33 грама. Доколко е в-йрно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите, колко излишъкъ носи човЪкъ на

180' гърба си, направете изчисления. Претеглете нйкой човекъ, раздълете теглото му съ числото 33 и ще намйрите отношението, което показва, колко пжти човЪкъ е по-тежъкъ отъ нормалното си тегло. Яко нйкой човйкъ тежи, наприм"йръ, 66 клгр. или 66,000 грама, като раздйлите 66,000 :33 — 2000. Значи, отношението е 1 : 2000. Питамъ: вйрата ви, съ която посрйща- те мжчнотиитй въ живота си, намира ли се въ отношение 1 : 2000 ? Значи, животътъ на човйкъ, който тежи 33 грама, трйбва да издържа на мжчнотии, които сж 2000 пжти по- голйми отъ теглото му. Този законъ, това отношение е в-йрно и за вйрата, и за силата на живота, вложена въ вейки човйкъ. Ето защо, когато се натъкне и на най-гол-ймт-й страдания, човйкъ трйбва да разшири душата си и да каже: Животътъ, който Богъ ми е далъ, има само външни, но не и вжтрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човйкъ ще бжде спокоенъ и ще каже: Каквато температура да имамъ, азъ зная, че нйма да умра, защото вжтрешната ми температура е толкова голйма, колкото животътъ я изисква. Като дойде смъртьта при такъвъ човйкъ, той ще я хване за ушитй, ще я разтърси и ще каже: Язъ не искамъ да умра ! Смъртьта ще го погледне, ще види, че не може да се бори съ този човйкъ и ще си отиде. Като ви говоря по този начинъ, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови из- веднъжъ всичко да направите. Затова, ката

181' видите, че нйкой има мжчнотии и страдания, намирате, че т-й нищо не представятъ. Обаче, щомъ мжчнотиигй и страданията дойдатъ при васъ, веднага кармата ви става тежка и губите всйкакво самообладание. И наистина, най-трудната наука въ св-йта е самообладанието. Най-мжчнб чов"йкъ влада себе си. Следъ като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най- малко десеть пжти ще побЪлЪе главата ви, докато се научите да се самовладате. Най- трудната, най-мжчнопостижимата наука е на-' уката на самообладанието- Съвременните хора едва сж въ въведението на самообладанието. Говорите нкщо на нккого, давате му нйкакви съвети, а той казва: Да ми падне този човйкъ въ ржцетй, ще го науча азъ!—Да, чов-йкъ всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния въ човека, които не зависятъ отъ него. Има грйхове, които чов-йкъ върши несъзнателно, независимо отъ своигй разбирания. Има тайни грйхове, за които човйкъ не е отговоренъ. Наприм-йръ, , какъ ще изплатите грйховегй и пресгжпленията си, направени на сънь? За тия гр-йхове ще ви сждятъ пакъ на сънь, а не въ будния ви животъ. Яко правите добро на сънь, пакъ на сънь ще ви възнаградятъ. Има разлика между доброто и злото, което чов-йкъ върши въ сънния и въ будния си животъ. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса, защо чов-йкъ е дошълъ на земята ? Който се наеме да отговори на този въпросъ,

182' той трЪбва да го обоснове съ всички аргументи, научни и теоретически, както способ- ниятъ студентъ защищава свояга докторска теза. Той навежда доказателства отъ 99 автори. Следователно, въ връзка съ зададения въпросъ, се явяватъ въпроситй, защо Господъ създаде човйка и какъ го създаде ? Въпро- сътъ „какъ Богъ създаде човека", се отнася до знанието, до желанието му да учи занаятъ. На въпроса „защо Богъ създаде чов-Ька", т. е. защо създаде кальта, се вижда желанието му да знае, за какво може да употрйби тази каль. Тази каль е създадена за продаване И тогава, на въпроса, защо Богъ ви е изпратилъ на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола Изпййте пйсеньта : „Богъ е Любовь"!" „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"

40. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1927 г. София