от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Които гладуват)
Ред 1: Ред 1:
==Които гладуват==
+
== Които гладуват ==
  
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“. (Матей 5:6)
+
 
 +
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“. *)
  
 
Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на планината? Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили да я произнесе? Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само един, който знае, какво е мислил Христос, той е самият Христос. Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само да предполагаме. По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно. И действително, туй наше състояние е вярно. Денем всичко виждаш, пътят ти е отворен, накъдето погледнеш – сигурен си, смел, решителен си, смело водиш. Щом се свечери, обаче, щом стане тъмно като в рог, ти веднага се спираш, не си тъй смел вече, почваш да се спъваш, знанието ти се ограничава.
 
Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на планината? Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили да я произнесе? Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само един, който знае, какво е мислил Христос, той е самият Христос. Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само да предполагаме. По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно. И действително, туй наше състояние е вярно. Денем всичко виждаш, пътят ти е отворен, накъдето погледнеш – сигурен си, смел, решителен си, смело водиш. Щом се свечери, обаче, щом стане тъмно като в рог, ти веднага се спираш, не си тъй смел вече, почваш да се спъваш, знанието ти се ограничава.
  
И тъй, някои запитват: защо аз някой път мисля, че зная, а някой път ми се струва, че нищо не зная? Психологически аз обяснявам този факт така: знаеш, защото ден има у тебе; не знаеш, защото вечер има у тебе. Други запитват: защо някой път аз се чувствам тъй смел, решителен, всичко мога да направя, а някой път ми се струва, че нищо не мога да направя? Казвам: като изядеш по 2–3 кокошки, силен си, а като ядеш само сух хлебец, нищо не си. Онзи кон, който яде зобчица, той е силен, подскача, подскача; а онзи, който яде само сухата слама, той си прави своите разсъждения, защо не може да подскача. Тия двата коня се съберат и първият казва на втория: какво си се свил, подскочи като мене. – Е, аз не ям като тебе зоб, ами слама ям.
+
И тъй, някои запитват: Защо аз някой път мисля, че зная, а някой път ми се струва, че нищо не зная? Психологически аз обяснявам този факт така: Знаеш, защото ден има у тебе; не знаеш, защото вечер има у тебе. Други запитват: Защо някой път аз се чувствам тъй смел, решителен, всичко мога да направя, а някой път ми се струва, че нищо не мога да направя? Казвам: Като изядеш по 2–3 кокошки, силен си, а като ядеш само сух хлебец, нищо не си. Онзи кон, който яде зобчица, той е силен, подскача, подскача; а онзи, който яде само сухата слама, той си прави своите разсъждения, защо не може да подскача. Тия двата коня се съберат и първият казва на втория: Какво си се свил, подскочи като мене. – Е, аз не ям като тебе зоб, ами слама ям.
  
Питам сега: когато тълкувателите създават своите теории, кои са подбудителните причини за това? Когато известни писатели, известни моралисти, известни философи пишат върху някой въпрос, кои са подбудителните причини, които ги заставят? Интимната им мисъл дава директива, направление на цялата им работа. Но коя е интимната им мисъл? Сега, започват философските разсъждения. Влиза ученикът в училището, да кажем, в първи гимназиален клас и учителят започва да обяснява що е точка. Учителят казва, че точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи, туй, което не заема никакво място и пространство, съществува като някаква идея. Тогава, според нашите схващания, само туй е реално, което заема някакво място. При всичко това, учителят започва да разправя на учениците си за точката, която не заема никакво пространство. И тогава запитват: какво нещо е точката? Казвам: точката е първото проявление на един разумен живот. Е, какво иска тази точка? После запитват: ами какво означава правата линия? Казвам: правата линия, това са възможностите на точката. После учителят разправя за плоскостта, за квадрата. Какво означава квадратът? Той казва: квадратът е пространство, затворено от четири линии. Аз казвам: квадратът, това са възможностите на правата линия. Най-после идваме до 3-то измерение, до куба. Какво нещо е кубът? Кубът, това са възможностите на квадрата – нищо повече. Питам: сега разбрахте ли всичко това? В разбирането трябва да има вътрешни отношения. Да разясня мисълта си. Учителят разправя на учениците си за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата от 1–10. Добре. Отиде си малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва. Да, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1+2, какво означава това? – Значи да ги съберем. Е, може ли 1+2 да се съберат? В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи да събираш 1+2, туй малкото число да го събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата. Има известни условни знаци в математиката, с които изразяват действията. Те могат да бъдат плюс или минус, могат да бъдат знакът за умножение или деление. Питам: тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата? Не, природата си има съвсем други числа, съвсем друга азбука. Тя не признава нашите числа. Символите, с които ние си служим, никъде в природата ги няма. Азбуката, с която ние си служим, няма я в природата. После, где срещаме в природата геологията тъй, както ние я знаем? Да, писали са учените, че еди-кой си пласт бил тъй пречупен, еди-кой си иначе, но това доказано ли е? Ние казваме: еди-кой си геолог го е доказал. Може да го е доказал, може и да не го е доказал. Не, има един вътрешен закон, има известни вероятности, които определят нещата. Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури съществуват в природата. Следователно, геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката. Да превърнем това нещо в ума си. Какво означава тази мисъл? – Че всяка една сила, която действа, трябва да й се даде направление.
+
Питам сега: Когато тълкувателите създават своите теории, кои са подбудителните причини за това? Когато известни писатели, известни моралисти, известни философи пишат върху някой въпрос, кои са подбудителните причини, които ги заставят? Интимната им мисъл дава директива, направление на цялата им работа. Но коя е интимната им мисъл? Сега, започват философските разсъждения. Влиза ученикът в училището, да кажем, в първи гимназиален клас и учителят започва да обяснява що е точка. Учителят казва, че точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи, туй, което не заема никакво място и пространство, съществува като някаква идея. Тогава, според нашите схващания, само туй е реално, което заема някакво място. При всичко това, учителят започва да разправя на учениците си за точката, която не заема никакво пространство. И тогава запитват: Какво нещо е точката? Казвам: Точката е първото проявление на един разумен живот. Е, какво иска тази точка? После запитват: Ами какво означава правата линия? Казвам: Правата линия, това са възможностите на точката. После учителят разправя за плоскостта, за квадрата. Какво означава квадратът? Той казва: Квадратът е пространство, затворено от четири линии. Аз казвам: Квадратът, това са възможностите на правата линия. Най-после идваме до 3-то измерение, до куба. Какво нещо е кубът? Кубът, това са възможностите на квадрата – нищо повече. Питам: Сега разбрахте ли всичко това? В разбирането трябва да има вътрешни отношения. Да разясня мисълта си. Учителят разправя на учениците си за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: Разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата от 1–10. Добре. Отиде си малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва. Да, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1 + 2, какво означава това? – Значи да ги съберем. Е, може ли 1 + 2 да се съберат? В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи да събираш 1 + 2, туй малкото число да го събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата. Има известни условни знаци в математиката, с които изразяват действията. Те могат да бъдат плюс или минус, могат да бъдат знакът за умножение или деление. Питам: Тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата? Не, природата си има съвсем други числа, съвсем друга азбука. Тя не признава нашите числа. Символите, с които ние си служим, никъде в природата ги няма. Азбуката, с която ние си служим, няма я в природата. После, где срещаме в природата геологията тъй, както ние я знаем? Да, писали са учените, че еди-кой си пласт бил тъй пречупен, еди-кой си иначе, но това доказано ли е? Ние казваме: Еди-кой си геолог го е доказал. Може да го е доказал, може и да не го е доказал. Не, има един вътрешен закон, има известни вероятности, които определят нещата. Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури съществуват в природата. Следователно, геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката. Да превърнем това нещо в ума си. Какво означава тази мисъл? – Че всяка една сила, която действа, трябва да ѝ се даде направление.
  
Сега, вие ще ми зададете въпроса: какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят?“ Ами че това е един философски въпрос! Питам аз: защо гладуват и жадуват хората? Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада. И аз казвам: ние имаме цял един социален въпрос за глада. Казват: трябва да се храним. Питам: в коя епоха на човечеството гладните не са хранени? Те всякога са били хранени, но въпросът пак не е бил разрешен. Не мислете, че тъй лесно можем да разрешим този въпрос на глада. Защо? – Гладът е една сила в света, която продължава живота. Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава. Гладът внася едно разширение в живота. Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за да може животът да се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме в един условен свят, в който няма никаква разумност. Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас, това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята. И при това се явява известна интензивност на силите, които действат на всички процеси, които съществуват в природата. Трябва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съвременният живот ни налага. Например, всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? – Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства. Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е да им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще си кажат: хайде сега, приятелю, да се чукнем за наше здраве! Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги? – Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: хайде да се чукнем! Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ! А, Господ ви докара на този хал! Кръчмаринът ли? Не, номер едно и номер две сами се докараха на този хал. Господ никъде и никога не е създавал кръчми. Ние сами си създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото. Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за да може всека клетка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида – да може в човека да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за да не стане някакво подпушване. Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл.4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат. В какво се състои тази чиста храна? В онова добре сварено жито, в онзи чист, хубав оризец. А какво правят хората? Като вземат малко печено брашенце, че малко захарчица, малко орехи, та нашарят отгоре онова жито. Че вземат после малко мляко и с него сваряват ориза. И без мляко може ориза, и без захарчица и орехи може житото. Ако човек яде в такъв прост вид житото и ориза, ще има ли диабетис? – Няма да има никакъв диабетис. Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабетис. – Не, само културните хора. Какво значи диабетис? – Диабетисът е признак на това, че хората не изпълняват Божия закон. Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало да ги уподобя. Те представляват един обвинителен акт против нас. Небесният прокурор казва: „Диабетисът, тифусът, чумата, хремата и ред други болести, които лекарите познават, са един обвинителен акт против вас“. Ние искаме да се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения. Ние, съвременните хора, изкупваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят. Казват за някого: как се поправи, надебеля в лицето си този човек! Казвам: за това надебеляване глоба ще му се наложи.
+
Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят?“ Ами че това е един философски въпрос! Питам аз: Защо гладуват и жадуват хората? Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада. И аз казвам: Ние имаме цял един социален въпрос за глада. Казват: Трябва да се храним. Питам: В коя епоха на човечеството гладните не са хранени? Те всякога са били хранени, но въпросът пак не е бил разрешен. Не мислете, че тъй лесно можем да разрешим този въпрос на глада. Защо? – Гладът е една сила в света, която продължава живота. Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава. Гладът внася едно разширение в живота. Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за да може животът да се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме в един условен свят, в който няма никаква разумност. Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас, това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята. И при това се явява известна интензивност на силите, които действат на всички процеси, които съществуват в природата. Трябва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съвременният живот ни налага. Например, всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? – Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства. Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е да им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще си кажат: Хайде сега, приятелю, да се чукнем за наше здраве! Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги? – Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем! Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: Е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ! А, Господ ви докара на този хал! Кръчмарят ли? Не, номер едно и номер две сами се докараха на този хал. Господ никъде и никога не е създавал кръчми. Ние сами си създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото. Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за да може всека клетка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида – да може в човека да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за да не стане някакво подпушване. Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат. В какво се състои тази чиста храна? В онова добре сварено жито, в онзи чист, хубав оризец. А какво правят хората? Като вземат малко печено брашънце, че малко захарчица, малко орехи, та нашарят отгоре онова жито. Че вземат после малко мляко и с него сваряват ориза. И без мляко може ориза, и без захарчица и орехи може житото. Ако човек яде в такъв прост вид житото и ориза, ще има ли диабет? – Няма да има никакъв диабет. Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабет. – Не, само културните хора. Какво значи диабет? – Диабетът е признак на това, че хората не изпълняват Божия закон. Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало да ги уподобя. Те представляват един обвинителен акт против нас. Небесният прокурор казва: „Диабетът, тифът, чумата, хремата и ред други болести, които лекарите познават, са един обвинителен акт против вас“. Ние искаме да се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения. Ние, съвременните хора, изкупуваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят. Казват за някого: Как се поправи, надебеля в лицето си този човек! Казвам: За това надебеляване глоба ще му се наложи.
  
Съвременните хора днес, като им се каже Истината, докачат се. Казва някой: ама защо ме плашиш? Не, аз ти казвам истината. Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: не минавай през тази греда, не прави опити! Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнеш и ще паднеш долу. Ами какво да правя? Почакай, ще туря здрава греда и тогава и ти, и децата ти ще минат по нея. Ние, съвременните хора, искаме да минем през тази греда и не се стремим да изправим живота си. Казват: ама чакай, лекарите ще дойдат! Нямам нищо против лекарите, но и лекарите трябва да покажат на хората как да се живее. Всички хора трябва да застанат на крак и да проповядват поне тази Истина, че всеки човек трябва да гладува и жадува за Правдата. Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие в една държава, всякога в нея ще съществува анархия. И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой си бил причина за анархията в държавата. Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието, в която и да е държава, е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ. Щом има безправие, веднага ще се яви и анархията.
+
Съвременните хора днес, като им се каже Истината, докачат се. Казва някой: Ама защо ме плашиш? Не, аз ти казвам истината. Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: Не минавай през тази греда, не прави опити! Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнеш и ще паднеш долу. Ами какво да правя? Почакай, ще туря здрава греда и тогава и ти, и децата ти ще минат по нея. Ние, съвременните хора, искаме да минем през тази греда и не се стремим да изправим живота си. Казват: Ама чакай, лекарите ще дойдат! Нямам нищо против лекарите, но и лекарите трябва да покажат на хората как да се живее. Всички хора трябва да застанат на крак и да проповядват поне тази Истина, че всеки човек трябва да гладува и жадува за Правдата. Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие в една държава, всякога в нея ще съществува анархия. И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой си бил причина за анархията в държавата. Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието, в която и да е държава, е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ. Щом има безправие, веднага ще се яви и анархията.
  
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.
+
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.
  
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели. Примери за такива силни хора имаме в Индия между йогите. Между англичаните, много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат да се качат на върха Еверест, но след като са предприели до сега три експедиции, казват най-после: невъзможно е! Тия англичани, които са толкова материалисти, започват да разправят, че им се явявали старци с бели дрехи. Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над тази зона, тия места са свещени“. Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат.
+
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: Този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: Какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели. Примери за такива силни хора имаме в Индия между йогите. Между англичаните, много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат да се качат на върха Еверест, но след като са предприели до сега три експедиции, казват най-после: Невъзможно е! Тия англичани, които са толкова материалисти, започват да разправят, че им се явявали старци с бели дрехи. Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над тази зона, тия места са свещени“. Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат.
  
 
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а пред лекарите е морално! Не, казват, те са лекари, това е за опити. Ние не трябва да бъдем голи, всички трябва да бъдем облечени. Ако един юнак седне на масата за операция, за да го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец. Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши? Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.
 
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а пред лекарите е морално! Не, казват, те са лекари, това е за опити. Ние не трябва да бъдем голи, всички трябва да бъдем облечени. Ако един юнак седне на масата за операция, за да го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец. Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши? Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.
  
Та казвам: когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спрямо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спрямо себе си, и спрямо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувства, и другият чувства. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатият до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва да каже: ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай! – Искам. Добре, ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.
+
 
 +
 
 +
 
 +
Та казвам: Когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спрямо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спрямо себе си, и спрямо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувства, и другият чувства. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатият до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва да каже: ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай! – Искам. Добре, ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.
  
 
Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
 
Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
Ред 64: Ред 68:
  
 
Беседа, държана от Учителя на 28 декември 1924 г. в гр.София.
 
Беседа, държана от Учителя на 28 декември 1924 г. в гр.София.
 +
 +
----
 +
*) Матея 5:6.

Версия от 14:09, 19 март 2009

Които гладуват

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“. *)

Каква е била интимната мисъл, която занимавала ума на Христа, когато е произнесъл тази своя реч на планината? Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили да я произнесе? Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни. Има само един, който знае, какво е мислил Христос, той е самият Христос. Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само да предполагаме. По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно. И действително, туй наше състояние е вярно. Денем всичко виждаш, пътят ти е отворен, накъдето погледнеш – сигурен си, смел, решителен си, смело водиш. Щом се свечери, обаче, щом стане тъмно като в рог, ти веднага се спираш, не си тъй смел вече, почваш да се спъваш, знанието ти се ограничава.

И тъй, някои запитват: Защо аз някой път мисля, че зная, а някой път ми се струва, че нищо не зная? Психологически аз обяснявам този факт така: Знаеш, защото ден има у тебе; не знаеш, защото вечер има у тебе. Други запитват: Защо някой път аз се чувствам тъй смел, решителен, всичко мога да направя, а някой път ми се струва, че нищо не мога да направя? Казвам: Като изядеш по 2–3 кокошки, силен си, а като ядеш само сух хлебец, нищо не си. Онзи кон, който яде зобчица, той е силен, подскача, подскача; а онзи, който яде само сухата слама, той си прави своите разсъждения, защо не може да подскача. Тия двата коня се съберат и първият казва на втория: Какво си се свил, подскочи като мене. – Е, аз не ям като тебе зоб, ами слама ям.

Питам сега: Когато тълкувателите създават своите теории, кои са подбудителните причини за това? Когато известни писатели, известни моралисти, известни философи пишат върху някой въпрос, кои са подбудителните причини, които ги заставят? Интимната им мисъл дава директива, направление на цялата им работа. Но коя е интимната им мисъл? Сега, започват философските разсъждения. Влиза ученикът в училището, да кажем, в първи гимназиален клас и учителят започва да обяснява що е точка. Учителят казва, че точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи, туй, което не заема никакво място и пространство, съществува като някаква идея. Тогава, според нашите схващания, само туй е реално, което заема някакво място. При всичко това, учителят започва да разправя на учениците си за точката, която не заема никакво пространство. И тогава запитват: Какво нещо е точката? Казвам: Точката е първото проявление на един разумен живот. Е, какво иска тази точка? После запитват: Ами какво означава правата линия? Казвам: Правата линия, това са възможностите на точката. После учителят разправя за плоскостта, за квадрата. Какво означава квадратът? Той казва: Квадратът е пространство, затворено от четири линии. Аз казвам: Квадратът, това са възможностите на правата линия. Най-после идваме до 3-то измерение, до куба. Какво нещо е кубът? Кубът, това са възможностите на квадрата – нищо повече. Питам: Сега разбрахте ли всичко това? В разбирането трябва да има вътрешни отношения. Да разясня мисълта си. Учителят разправя на учениците си за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: Разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата от 1–10. Добре. Отиде си малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва. Да, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1 + 2, какво означава това? – Значи да ги съберем. Е, може ли 1 + 2 да се съберат? В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи да събираш 1 + 2, туй малкото число да го събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата. Има известни условни знаци в математиката, с които изразяват действията. Те могат да бъдат плюс или минус, могат да бъдат знакът за умножение или деление. Питам: Тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата? Не, природата си има съвсем други числа, съвсем друга азбука. Тя не признава нашите числа. Символите, с които ние си служим, никъде в природата ги няма. Азбуката, с която ние си служим, няма я в природата. После, где срещаме в природата геологията тъй, както ние я знаем? Да, писали са учените, че еди-кой си пласт бил тъй пречупен, еди-кой си иначе, но това доказано ли е? Ние казваме: Еди-кой си геолог го е доказал. Може да го е доказал, може и да не го е доказал. Не, има един вътрешен закон, има известни вероятности, които определят нещата. Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури съществуват в природата. Следователно, геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката. Да превърнем това нещо в ума си. Какво означава тази мисъл? – Че всяка една сила, която действа, трябва да ѝ се даде направление.

Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят?“ Ами че това е един философски въпрос! Питам аз: Защо гладуват и жадуват хората? Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада. И аз казвам: Ние имаме цял един социален въпрос за глада. Казват: Трябва да се храним. Питам: В коя епоха на човечеството гладните не са хранени? Те всякога са били хранени, но въпросът пак не е бил разрешен. Не мислете, че тъй лесно можем да разрешим този въпрос на глада. Защо? – Гладът е една сила в света, която продължава живота. Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава. Гладът внася едно разширение в живота. Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за да може животът да се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока. И тогава ние ще се намираме в един условен свят, в който няма никаква разумност. Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала да се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл? Ще умра от глад, казва някой. Е, то е наше предположение. Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго. Според нас, това е смърт. При тази смърт някой път става разредяване, някой път сгъстяване на материята. И при това се явява известна интензивност на силите, които действат на всички процеси, които съществуват в природата. Трябва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съвременният живот ни налага. Например, всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? – Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства. Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е да им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще си кажат: Хайде сега, приятелю, да се чукнем за наше здраве! Чукнат се, дигнат високо чашите си, изпразнят ги, това е удоволствие! Една чаша, две, три, четири, че до десет. Хубаво, какво придобиха, след като изпразниха тия чаши? Е, казват, да позабравим нашите тъги, нашите скърби. Забравят ли ги? – Да, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде да се чукнем! Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят си пише, нищо не пропуща. Погледнеш, след 2–3 години, тия, които се чукали, останали последни голтаци. Съберат се след това номер едно и номер две и си говорят: Е, какво ще кажеш? Какво да кажа? На какъв хал ни докара Господ! А, Господ ви докара на този хал! Кръчмарят ли? Не, номер едно и номер две сами се докараха на този хал. Господ никъде и никога не е създавал кръчми. Ние сами си създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите. Туй е едно удоволствие, казвате вие. Да, но то е едно от грубите удоволствия. В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? – Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото. Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за да може всека клетка да приеме и да изпълни задълженията си, които има. Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида – да може в човека да става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за да не стане някакво подпушване. Това виждаме и в самия живот. Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат. В какво се състои тази чиста храна? В онова добре сварено жито, в онзи чист, хубав оризец. А какво правят хората? Като вземат малко печено брашънце, че малко захарчица, малко орехи, та нашарят отгоре онова жито. Че вземат после малко мляко и с него сваряват ориза. И без мляко може ориза, и без захарчица и орехи може житото. Ако човек яде в такъв прост вид житото и ориза, ще има ли диабет? – Няма да има никакъв диабет. Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабет. – Не, само културните хора. Какво значи диабет? – Диабетът е признак на това, че хората не изпълняват Божия закон. Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало да ги уподобя. Те представляват един обвинителен акт против нас. Небесният прокурор казва: „Диабетът, тифът, чумата, хремата и ред други болести, които лекарите познават, са един обвинителен акт против вас“. Ние искаме да се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения. Ние, съвременните хора, изкупуваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят. Казват за някого: Как се поправи, надебеля в лицето си този човек! Казвам: За това надебеляване глоба ще му се наложи.

Съвременните хора днес, като им се каже Истината, докачат се. Казва някой: Ама защо ме плашиш? Не, аз ти казвам истината. Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: Не минавай през тази греда, не прави опити! Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнеш и ще паднеш долу. Ами какво да правя? Почакай, ще туря здрава греда и тогава и ти, и децата ти ще минат по нея. Ние, съвременните хора, искаме да минем през тази греда и не се стремим да изправим живота си. Казват: Ама чакай, лекарите ще дойдат! Нямам нищо против лекарите, но и лекарите трябва да покажат на хората как да се живее. Всички хора трябва да застанат на крак и да проповядват поне тази Истина, че всеки човек трябва да гладува и жадува за Правдата. Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие в една държава, всякога в нея ще съществува анархия. И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой си бил причина за анархията в държавата. Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието, в която и да е държава, е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ. Щом има безправие, веднага ще се яви и анархията.

И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: Този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: Какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели. Примери за такива силни хора имаме в Индия между йогите. Между англичаните, много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат да се качат на върха Еверест, но след като са предприели до сега три експедиции, казват най-после: Невъзможно е! Тия англичани, които са толкова материалисти, започват да разправят, че им се явявали старци с бели дрехи. Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над тази зона, тия места са свещени“. Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат.

Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я. Това, че е разгърдена, ние считаме за неморално, а пред лекарите е морално! Не, казват, те са лекари, това е за опити. Ние не трябва да бъдем голи, всички трябва да бъдем облечени. Ако един юнак седне на масата за операция, за да го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец. Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши? Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.



Та казвам: Когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон. Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите. Защо спрямо себе си да имаме един закон и да бъдем снизходителни, а спрямо другите не? Еднакъв морал, еднакви правила трябва да имаме и спрямо себе си, и спрямо другите. Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях? И единият мисли, и другият мисли; и единият чувства, и другият чувства. И двамата, обаче, имат различно предназначение в света. И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни. Това е служба! Някой път осъдят богатите хора. Аз не ги осъждам, но ги съжалявам. Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият! Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна. Тия двама души трябва сами да се разправят. Как? Аз разсъждавам: сиромахът трябва да вземе малко от товара на богатия. Дойде богатият до един рът, не може да кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: братко, можеш ли да вземеш малко от моя товар? – Мога, мога. Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва да каже: ако обичаш да си вземеш пак своите работи, заповядай! – Искам. Добре, ето ги! Тръгне си пак сиромахът със своята празна каруца. Питам: кое състояние е по-хубаво? Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй. Вие казвате: какво се е раздрънкала тази празна каруца? Не си струва тя. И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: не съм доволна от тебе, не си мъж! Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може да носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много да носи. Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може да натовари. Господ има толкова материал, че всекиго може да натовари. Някой казва: е, тъй, да съм богат! Учените изчисляват, че в океана има около 10 милиона тона злато. Всеки човек по колко килограма злато може да носи? Ако може да носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва да се впрегнат, за да пренесат всичкото това злато. Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще си извадите от него.

Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.

„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.

В български език думата „помилвани“ се употребява в различни случаи. Някой осъден може да бъде помилван; и детето може да бъде помилвано от своята майка. Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост?

Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни, но не всички. И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който си направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, твърди като камък – това намерил наоколо си. Но, като дошъл дъждът, солта и захарта се стопили и отворили място за неприятеля. В нашия живот има слаби места, които всякога могат да се отворят. Тия места са вратите за вашия неприятел. Те са солта и захарта. Колкото и да си силен, колкото и да си герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори. Господ е оставил за света една врата за сладкия живот и една врата за соления живот и ако ти си ги заключил, а не бъдеш кротък, Господ един ден ще изпрати водата и тези врати ще се отворят за неприятеля. Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влязат в дома ти. Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света.

„Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“.

„Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“.

Сега, ще ви приведа един малък разказ из онова митическо състояние на човечеството. На някой си цар – Бенам Сават - било предсказано, че в дома му ще се роди дъщеря, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството. Тя ще бъде най-умна, най-благородна, но ще бъде особена в своите проявления. Името ѝ ще бъде Иурания. Българинът, като чуе това име, ще каже: е оране трябва! Гъркът пък ще разбере небето – Урания. Не, името на тази царска дъщеря било Иурания. След като се родила, събрали се най-умните мъдреци в царството да я възпитават. Когато завършила 21 година, своето пълнолетие, според тогавашните обичаи, трябвало да се явят 10 души кандидати, царски синове, които да направят предложение за ръката ѝ. Един от учителите ѝ казал, че нейният избраник трябва да има едно качество, а то следното: той трябва да носи в себе си свещения огън. Тялото му трябва да се отваря и сърцето му да става олтар на този свещен огън, който да гори там, а на светлината му тя да чете свещената книга Исаваат. Започнали да се изреждат кандидатите един след друг. Първият дошъл, донесъл всичките си подаръци и тя го приела в една своя стая, направена само от кристал, херметически затворена и му казала: ти можеш ли да отвориш тялото си и в сърцето ти да се породи онзи свещеният огън? Не, това го няма в мене. Е, тогава ще дойдеш идущата година. Изпратила този кандидат. Дошъл вторият, третият, изреждали се един след друг и тя изпращала всички по същия начин – никой не могъл да направи това, което тя искала. Най-после дошъл десетият, нейният избраник. Той легнал – ще помислите, че умрял – не, той отворил тялото си, отворил сърцето си и в него се явява този, свещеният огън, отваря се и тази свещена книга Исаваат, и тя вече могла да чете. Уводните думи били следните: „Възможностите на Любовта са възможности на живота. Възможностите на живота са възможности на сърцето. Възможностите на сърцето са възможности на ума. Възможностите на ума са възможности на душата. Възможностите на душата са възможности на Духа. Възможностите на Духа са възможности на Бога“.

И тъй, любовта в живота трябва да бъде възможна. Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения, плътски състезания. Това не е любов, това са примеси, това е окисляване. Аз говоря за онази Божествената Любов, която прониква в човешката душа. Тя носи едно от най-великите блага, които човек досега не е опитал. Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те вързва, той те възпитава. Майката може да бъде емблема на Любовта. Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. Кой може да бъде емблема на Истината? Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. Като са пукне онова житно зърно и семенцето се разрасне нагоре, то е свободно вече от този затвор. Щом се пукне туй семенце, този разумен дух, който е бил затворен в него, веднага отива нагоре в невидимия свят и започва да работи. В херметическите, затворените станции на всички семенца седят затворени разумни същества, изучават нещо. Вие ще кажете: как е възможно в това семенце да е затворен един дух? Той е като една точка, безпространствен, който съществува като идея вътре в нас. Тази идея е извън всяко време и пространство, а владее времето и пространството. Тя е извън живота, а владее живота. Тя е извън разумността, а владее разумността.

Сега съвременните учени хора разискват по въпроса, що е сила? Всяка една сила е сглобена от няколко способности. У човека, например, като се сглобят 4–5 способности, правят го силен, енергичен. Силите, енергиите, това са способности. Следователно, елементите на някоя сила може да бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може да бъдат от сърдечен характер. Няколко морални чувства, събрани заедно, може да образуват една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намерите вашите способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърцето, може да намерите вашите чувства. Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва да поставите чувствата като сили. Ако разглеждате умствените сили, трябва да ги поставите като способности. Прилагане на силите трябва. Та, казвам: тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казвали: „Човек трябва да се познае“. Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга. Само тогава Бог ще ни посети. Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. Когато аз ям и съзнавам, че трябва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за да съградиш нещо в мене. А сега, някой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка! Да, за тебе е сладко, но за нея е горчиво. Ти ядеш, но на нея не е сладко. Казва: ех, сладък е хлебецът! Да, сладък е, но я да те турим на воденичния камък, че ще видиш! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: агнето вече не чувства болка. Вие се лъжете. Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат да умират даже и при 300–400 градуса. Тия клетки, като влязат в тебе, ще те пекат, те са живи. Вие казвате: науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нещата. Аз бих желал всички учени хора да имат туй смирение, да признаят, че има болести в света и искрено да кажат на какво се дължат те. Ще кажете: ама може ли без болести? – Може. Ние можем да пречистим своята кръв и тогава няма да боледуваме. Но кога ще бъде това? – Когато имаме тази свещена Любов на правдата. Правда трябва да има във всинца ни, справедливи трябва да бъдем!

Като седя някой път в стаята си, гледам, имам на разположение дрехи, ковьори, 10 души да облека. Размишлявам си: кой-как дойде ще каже, че стаята ми е много добре мебелирана, че би желал и той да живее тук. Казвам си: да, това за мене е един мебелиран затвор. Ще ме залъжат с една кирлива черга! Смисълът не е в това. Пък някой път гледам, от печката ми излиза толкова дим, че пердетата ми стават черни. Казват: отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова дим гълтам в нея. Казвам си: не ме гледайте в тази стая. Елате да ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата“! Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая. Някой казва: аз го обичам, така мисля за него. Питам: с коя любов обичаш, с тази в която има промени? Не, в Божията Любов няма никакви промени, но има отваряне на сърца, има вечен стремеж за помагане.

Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“. Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях. Това са качества, свойства вътре в живота. И сега всички трябва да жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов, да дойде по-скоро тя в света. Само тогава ще се разрешат въпросите в света. Трябва да има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично. Правдата е отношения на души. Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички хора един към друг. Тогава няма да гледаме един на друг с презрение, но ще бъдем свещени един за друг. Това не значи, че трябва да забравим себе си, но да турим всяко нещо на място и да познаем кога ще дойде онзи наш възлюблен. Трябва да знаем, че всичко, което сега вършим на земята, е приготовление за онзи велик Божествен живот, който иде. Трябва да знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И от сега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до по-високо положение. Но всички тия форми, през които е минал, не трябва да бъдат едно унижение за него. Като види един вол, трябва да отиде при него, да му каже: братко, аз живях едно време при вас, изпълнявах същата служба. Баба ми, дядо ми също са минали през този път. Много съм ви благодарен. После нека го помилва, нека го погали малко. Този вол много ще се зарадва. Това е философия! А вие ще кажете: а, това говедо! После, като види един кон, нека отиде при него, да го погали, да му поговори същото нещо, да му благодари. Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно време и той е бил в това състояние, затова го разбира. Също да постъпи и с плодните дървета – ябълки, круши и др. Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение. Чудни са хората! Казват: как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш.

Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството. Правдата е, която определя отношенията между хората. За в бъдеще пред нас седи едно велико благо. Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може да кажат: не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва да направим, за да излезем от туй безизходно положение. Казват: добре, твоето безизходно положение е за 1000 лв. Ела при мен, ще ти дам 1000 лв. и ти ще бъдеш в изходно положение. Гостилничар си, нямаш нито пет пари в джоба си. Ела при мен, аз ще ти дам 1000 лв. След като му дам 1000 лв., той ще ми каже: добре, ти ми даде сега 1000 лв., но за другия месец какво ще правя? Пак човешкото иде. Ти си осигурен за един месец, няма какво повече да се безпокоиш. Бог ще промисли по-нататък. В нас трябва да има вяра, че Бог, който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще. Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добър син? Кой е онзи учител, който не се грижи за своя добър ученик? Кой е онзи господар, който не се грижи за своя добър слуга? Вие казвате: забравил ме е Господ. Не, ще учите! Ако искам учителят ми да ме люби, ще уча. Ако искам майка ми да ми даде живот, да ме люби, ще я обичам, ще я почитам от всичкото си сърце, тъй както Бога почитам и обичам. И тогава онзи, който ще ни донесе тази свобода, който ще ни отвори онази велика свещена книга да разберем тези велики истини, да разберем възможностите на живота, върху които трябва да размишляваме, това ще бъде нашият възлюбен. Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си! Ти си болен и Бог отвътре ти казва: „Не бой се, след една седмица ще оздравееш“! Ти оздравееш, но пак се усъмниш. Оплетат се твоите материални работи и Той ти казва: „Не бой се, ще се оправят“. И действително, не мине много време, дядо ти умре, остави ти наследство и твоите работи се оправят. Искаш да се учиш, да следваш някъде, но средства нямаш. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пътят“. Отваря ти се път. Музикант си, обезсърчиш се. Туй Божественото вътре ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай“! Писател си, обезсърчиш се. Учител си, обезсърчиш се. Майка си, обезсърчиш се. Не бой се! Туй Божественото у нас всякога говори. Бог е, който говори в нас, но трябва да имаме тази беззаветна Любов!

Вие казвате: този човек, там на масата, вярва ли във всичко това, което говори? Този въпрос, дали вярвам или не, се отнася до мене. Аз не се спирам на това, дали вие ще вярвате, но казвам: опитайте и ще видите! Вземете тази семка, посейте я така и така и ще видите! Има Един в света, който може да взима участие във вашия живот! Той е този живият Господ, за когото ви говоря. Той ще бъде с вас в всичките положения на живота ви, и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“ И урежда се работата ви. Същото е и с всеки един народ. Народите не трябва да се самоизтребват с оръжия. Господ живее във всички народи, но каквото им каже, трябва да го слушат.

Всичко това, което ви говоря, това са думи на великия разумен живот, който всички сте опитали. Аз проектирам известни лъчи, но тази светлина иде от друго място. Не мислете, че аз искам да играя роля на един грамофон, но говоря от изобилието, в което живея. Аз оставям това изобилие да мине през вас, пък вие ще дадете на другите. Божественото не търпи спънки! Всички ще дадете място на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бъдат млади, хубави, светящи; само тогава погледът ви ще бъде благороден, мил; само тогава всичките ви работи бързо ще се разрешат!

Та, ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов. И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете надеждата, да видите колко велика е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! Не мислете, че извън Бога ще добиете великото. Не, великото се добива само в Бога. Всички трябва да бъдем във връзка с Него! Това е смисълът на нашия живот!

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“, казва Христос. Да гладуваме и жадуваме за кого? – За Този, който ни е дал живота.

Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни чувства.

Да гладуваме и жадуваме за какво? – За благородни мисли, за онова възвишеното, великото в света! Само то ще вложи своята Светлина и Дух в нас, за да разтърси всяка една клетка от нашия организъм.

И като стана сутрин рано, никаква мисъл за работата си, а първо да отправя душата си към Онзи свещен трепет на живота! Тогава ще взема мотиката и ще отида да работя на лозето.

Любов към Бога, Любов към тази абсолютна велика Правда, която е еднаква към всички! – Това е смисълът на живота. Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени. Няма по-красиво състояние от това!

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов“!

Беседа, държана от Учителя на 28 декември 1924 г. в гр.София.


  • ) Матея 5:6.