от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Който има уши, нека слуша== В живота има съществени и несъществени н-вща. Несъществените неща...)
 
(Който има уши, нека слуша)
Ред 1: Ред 1:
==Който има уши, нека слуша==
+
==Който има уши, нека слуша(Лука 8:8.)==
  
В живота има съществени и несъществени н-вща. Несъществените неща са сЪнка на същественитъч Всички разочарования идат все от несъществени нътца, все от сбнкитъ-на нъчцата. Понъчкога евнката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – негово отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях.
+
В живота има съществени и несъществени неща. Несъществените неща са сянка на съществените. Всички разочарования идат все от несъществени неща, все от сенките на нещата. Понякога сянката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – негово отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях.  
  
Казвате: Съществено нъчцо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много нъчца, човек се пре-сища и мисли, че с дни н"Бма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладн-ве отново, чов^к дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли чов^к до положение да не приема ника-
+
Казвате: Съществено нещо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много неща, човек се пресища и мисли, че с дни няма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнее отново, човек дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човек до положение да не приема никаква храна в стомаха си, той получава диплом за свършен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище. Когато някой се оплаква, че животът му е дотегнал, това показва, че той не иска повече да се храни, т.е. не иска да се учи. Като замине за другия свят, човек отива в друго училище, по-горно или по-долно от това, което е следвал на земята. Всяка душа, която напуща земята, отива някъде, но къде - никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица живее, в коя къща, и кой е номерът на къщата й. При този неточен адрес, можете ли да намерите някоя душа?
  
Лука 8:8.
+
Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свършил писмото, ходжата запитал: Какъв е адресът на писмото? Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата - къща, на къщата - врата, на вратата - халка. Ще хванеш халката, ще почукаш на вратата. От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една. И на всяка улица има много къщи.  
  
+
Следователно, всяко знание трябва да бъде точно определено. Знаеш ли нещо, знанието ти трябва да бъде определено. Ако рисувате портрета на някой човек, чертите на лицето му трябва да отговарят на действителността. Ако носът на този човек е дълъг четири сантиметра, а вие го нарисувате шест сантиметра, той не отговаря на истинския образ. Нарисувате ли носа, устата, веждите на този човек по-дълги, отколкото са в действителност, вие давате представа за друг човек, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на някой човек, вие трябва да предадете дължината на линиите му в абсолютна точност, нито с милиметър по-дълги или по-къси. Всички хора страдат от лъжливи образи. Те си въобразяват това, което не става. Някой си въобразява, че ще стане висок, снажен, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне?–Най-много 2-2 1/2м. Колкото висок да стане човек, това има значение само на физическия свят. Важно е човек да расте в умствено и в духовно отношение. Да се развива човек добре в умствено и в духовно отношение, това значи, да възпитава своите удове, за да се ползува от тях правилно.
207
+
  
ква храна в стомаха си, той получава ди-плом за свершен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище. Когато някой се оплаква, че животът му е дотегнал, това показва, че той не иска повече да се храни, т. е. не иска да се учи. Като замине за другия св^т, човек отива в друго училище, по-горно или по-долно от това, което е следвал на земята. Всъка душа, която напуща земята, отива нЪкъде, но къде – никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица жив"Ье, в коя къща, и кой е номерът на къщата й. При този неточен адрес, можете ли да намерите н^-коя душа?
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". Значи, човек има уши, за да слуша и възприема звуковете правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивите образи и да се ползува от тях. Той има уста, за да приема чиста храна чрез нея и да предава Великото Слово на Бога. За да изпълнят своята задача, както трябва, ушите, очите, устата на човека трябва да бъдат възпитани. Когато слуша, човек трябва да знае, как да постави ушите си. Не ги ли постави, както трябва, той започва да се дразни. Дразни ли се от светлината, човек не е поставил очите си, както трябва. Дразните ли хората с вашето говорене, вие не сте отправили думите си към тях, както трябва. Следователно, разумен човек е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т.
  
Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свершил писмото, ходжата запитал: Какъв е адре-сът на писмото ?Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата – къща, на къщата–врата, на вратата–халка. Ще хванеш халката, ще почукаш на вратата. От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една. И в всЬка улица има много къщи.
+
Днес всички хора говорят за любовта, без да си дават отчет, как обичат, как проявяват чувствата си. Коя е първата проява на любовта? Като обичаш някого, или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на любовта. Когато видят круши на дървото, децата започват да се радват, и от очите им излиза светлина. Когато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свещ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свещи. Тъй щото, обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко друго е второстепенно нещо, на последен план.  
  
Следователно, всЬко знание трябва да бъде точно опред-влено. Знаеш ли нещо, зна-
+
Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовта?–Не, да хвалиш човека, това не значи Да го обичаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Запример, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът - за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво.
  
+
Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много - прекаляват в говоренето. Други говорят малко - прекаляват в мълчанието. И едните, и другите дотягат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващите. Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива от тези обяснения? - Нищо не се придобива. Така постъпват и децата. Като видят една ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъснат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. – Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, те я обикаляха, казваха й, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за любов, плодовете на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши неща за вас, нито пък се подавайте на техните похвали, но проверявайте нещата, да видите, доколко думите им са истинни. Трябва ли художникът да се сърди, ако някой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-големи, и не отговарят на действителността? Няма защо да се сърди. Той трябва да измери точно дължината на веждите и устата на човека, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложен на платното.
208
+
  
нието ти трябва да бъде опред-влено. Ако рисувате портрета на някой човек, чъртит-в на лицето му трябва да отговарят на дей-ствителността. Ако носът на този човек е дълъг четири сантиметра, а вие го нарисувате шест сантиметра, той не отговаря на истинския образ. Нарисувате ли носа, устата, ве-ждит-в на този човек по-дълги, отколкото са в деиствителност, вие давате представа за друг човек, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на някой човек, вие трябва да предадете дължината на линиите му в абсолютна точност, нито с ми-лиметър по-дълги или по-кжеи. Всички хора страдат от лъжливи образи. ТЕ си въобра-зяват това, което не става. Някой си въобразява, че ще стане висок, снажен, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне?–Най-много 2–2*/г м. Колкото висок да стане човек, това има значение само на физическия свят. Важно е човек да расте в умствено и в духовно отношение. Да се развива човек добре в умствено и в духовно отношение, това значи, да възпитава своите удове, за да се ползува от тях правилно.
+
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно.  
  
„Който има уши да слуша, нека слуша". Значи, човек има уши, за да слуша и възприема звуковете правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивите образи и да се ползува от т-вх. Той има уста, за да приема чиста храна чрез нея и да предава Ве-
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се подмладяват, все повече остаряват. – Защо? – Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания. Като дойдат до нещо красиво, възвишено, те казват: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начин те преждевременно остаряват. Смисълът на живота не е в остаряването, а в подмладяването. Затова и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят. Според този закон, никой художник не може да рисува живи, светли образи, докато не се подготви за тях. Започне ли да рисува един от тях, образът моментално се изгубва. По това може да се познае, дали даден художник е велик. Някой човек приема една светла мисъл в ума си, но скоро след това я изгубва. Той сам се чуди, какво е станало с него, че тъй лесно я забравил. Всяка мисъл, за реализирането на която човек не е готов, лесно се заличава от паметта му. Той не може да изнесе тази мисъл навън, защото лесно я забравя.
  
+
Следователно, човек трябва да се занимава само с такива неща, които изпъкват ясно в съзнанието му. Един човек може да изпъкне ясно в съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човека тогава, когато имате знание и можете да хвърлите светлина върху него. Вие можете да разбирате едно същество, когато го оставите свободно да се проявява. А при какви условия можете да създадете приятелски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да приложиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде приятел.
209
+
  
ликото Слово на Бога. За да изпълнят своята задача, както тр-вбва, ушит-в, очите, устата на човека трябва да бъдат възпитани. Когато слуша, човечк трябва да знае, как да постави ушинъ1 си. Не ги ли постави, как? то тр-вбва, той започва да се дразни. Дразни ли се от светлината, човек не е поставил очите си, както тр-вбва. Дразните ли хората с вашето говорене, вие не сте отправили ду-мите си към т"бх, както тр-вбва. Следователно, разумен човек е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т. н.
+
Същият закон се отнася и към Бога. Човек не може да си създаде връзка с Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мъчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека. Желанието на човека да бъде свободен е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човек става недоволен. Придобие ли я отново, той става вътрешно доволен. Не само хората, но и животните се стремят към свобода и я ценят.  
  
Днес всички хора говорят за любовта, без да си дават отчет, как обичат, как проявяват чувствата си. Коя е първата проява на любовта? Като обичаш някого, или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на любовта. Когато видят круши на дървото, децата започват да се радват, и от очите им излиза светлина. Кохато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свъщ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свъчци. Тъй щото, обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко дру!о е вто-ростепеннно нещо, на последен план.
+
Едно магаре било впрегнато в една каменовъглена рудница, някъде в Америка, да пренася въглища от една галерия в друга. Там то работило цели четири години, лишено от свобода, без да види ясен, слънчев ден. Един ден решили да пуснат магарето на свобода за няколко часа. Като се видяло свободно, без никакъв товар, магарето започнало да гледа към слънцето, да се търкаля на земята, с очи, отправени нагоре и с рев, който изразявал голяма радост, че може леко, спокойно да диша чистия въздух. Така магарето е приело нещо ново. Когато придобие свободата си, и човекът, и животното приемат нещо ново.  
 +
Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нещата като човека. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нещо разумно в него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човека. Животното е работник, облечен с всекидневната си дреха. Когато видите аероплан на небето, можете ли да кажете, че аеропланът е птица? Аеропланът е машина, която авиаторът движи. Авиаторът е разумното, което движи машината. Човекът е разумното същество в аероплана. Следователно, конят, волът, магарето са аероплани, машини, с които се движи едно разумно същество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде в положението на човека. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвършена форма. То сега се учи да пее. Магарето реве всеки час. По неговия рев вие можете приблизително да определяте разстоянието от един час до друг. Макар и животно, магарето има добри черти, които заслужават подражаване. Запример, магарето всякога пие чиста вода. Искате ли да знаете, къде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте от водата, от която то пие. В това отношение то е специалист. Освен това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всякога върви напред и води камилите и овцете. Магарето носи товара на господаря си, но пак върви напред като генерал.  
  
Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовта?–Не,
+
Тъй щото, който иска да води хората, да бъде техен водител, той трябва да върви напред, но и товарът им да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той трябва да остане назад, на опашката. Първоначално животните, главно млекопитаещите, се отличавали с голямо спокойствие. Животът им се заключавал в ядене и спане. Те били будни само докато се нахранят. Щом се нахранвали, те заспивали. За да не останат в това лениво състояние, мухите им дошли на помощ. Те постоянно ги хапели, да ги изкарват от голямата леност и пасивност в живота. Заспи ли някое животно, мухите го хапели силно, да проверят, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде някоя муха при него, то започва да върти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи ли си да настоява повече, животното скача от местото си и бяга. За него хапливите мухи не са нищо друго, освен лоши мислите които минават покрай човека и го безпокоят. Как трябва да се пази човек от тях? – С мисълта си. Какво прави той? Вместо да се пази от лошите мисли, той отива да разправя на близките си, че някакви лоши мисли го нападнали. Лошите мисли са като учените хора, които ходят от едно място на друго, да правят научни изследвания.
  
+
Отличително качество на лошите мисли е користолюбието. Всяка лоша мисъл е користолюбива, вследствие на което внася в човека страх, неприятност. Когато човек намисли да заколи една кокошка, тази мисъл е лоша за кокошката, но на човека е приятно, че ще опита нейното месце. Какво трябва да прави кокошката като разбере, че ще я колят? Трябва ли да чака спокойно ножа? Щом има крила, кокошката трябва да хвръкне и да избегне опасността, която й се готви. Хвърченето е подобно на мисленето. Следователно, когато някоя лоша мисъл нападне човека, той трябва да мисли. Когато някоя скръб го налети, той също трябва да мисли. Някои хора плачат във време на скръб. Има скърби, които се махат с плач, но има скърби, които с плач не се уреждат. Там трябва мисъл, работа. Ако в крака на някой човек влезе трън, плачът ще му помогне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си остават. Тук само щипците помагат. Ще вземеш щипците-, ще изтеглиш тръна, ще дезинфекцираш мястото, ще го намажеш с дървено масло, и болката ще престане.
210
+
  
да хвалиш човека, това йе значи Да го оби-чаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Заприм-вр, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, пое-тът – за поезията му, проповедникътъ–за силната и красива проповъ\д. Няма ли чо-втж нъчцо, за което заслужава да бъде хва-лен, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят никого, той се радва, изпитва нъкаква приятност. Приятността, която човтж изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усЬща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на мътто. Тя крие в себе си нещо користо-любиво.
+
И тъй, като знаете характера на лошите мисли, пазете се от тях. Как ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тях, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсят. Златото се цени повече от желязото и от останалите неблагородни метали. Като срещнете човек, който мисли и чувствува правилно, който знае, как да яде и пие, вие го наричате благороден, уподобявате го на златото. Срещнете ли човек, който няма тия качества, уподобявате го на желязото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даден човек е злато или желязо, невидимият свят го поставя на ред изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичат лесния път, вследствие на което очакват всичко от Бог а. Те искат да им се дадат дарби, с които да подобрят положението си. Те не подозират, че във всеки човек се крият дарби и способности, които чакат условия да се развият. Мъчнотиите и трудностите са условия за развиване на човешките дарби. Запример, един човек отива в гората и среща на пътя си една река, широка около метър и половина. Той дойде до реката и веднага отстъпва, връща се назад. – Защо? – Не се решава да прескочи. Обаче, ако същият човек е преследван от разбойници, като дойде до някоя река, и по-широка да е от първата, той я прескача и бяга напред. Значи, мъчнотиите в живота заставят човека да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия.  
  
Следователно, всичко, с което човечс прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много – прекаляват в говоренето. Други говорят малко – прекаляват в мълчанието. И еднитт>, и другит дотътат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващитъч Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива от тт>-зи обяснения? – Нищо не се придобива. Така иостлшват и децата. Като видят една
+
Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опитност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствувал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки требвало да почива и все си казвал: Остаря вече, дядо попе! Какво се случило по-нататък? Когато русите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните къщи. Както седял у дома си, свещеникът също се разтърсил и моментално решил да бяга. Огледал се набързо в стаята, сграбчил нещо и хукнал да бяга. Като видял, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от града. Не само това, но в ръката си държал една тиква. Значи, страхът, който преживял, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича и да носи тиква в ръката си. Той сам се чудел, защо му трябвала тази тиква. Значи, мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа.  
  
+
Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Чрез любовта човек може да запази ония нормални състояния, с които природата го е надарила. Запример, една от нормалните прояви в природата е вечното обновяване, т.е. вечното подмладяване. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Тя внася в него живот, енергия. Щом любовта напусне човека, и животът му се прекратява.
211
+
И тъй, дайте широк път на любовта в себе си. Не затваряйте прозорците на вашия ум за Божествената светлина. Обичайте светлината, понеже тя се влияе от любовта. Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползувате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човек може да придобие нещо от науката, само ако я обича.
 +
Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете любовта в сърцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пътя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом вярва в Божественото, човек може да го види навсякъде.
  
ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъс-нат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. – Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, тт> я обикаляха, казваха й, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за любов, плодовет на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши нъща за вас, нито пък се подавайте на тяхните похвали, но проверявайте нт>щата, да видите, доколко ду-мите им са истинни. Трябва ли художни-кът да се сърди, ако нтжой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-гол-вми, и не отговарят на действи-гелността? Няма защо да се сърди. Той трябва да изм-ври точно дължината на веждите и устата на човека, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложен на платното.
+
Един каракачанин често ходел из Стара планина, да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пътят, по който влизал в гората, бил една тясна пътека, през която само един човек могъл да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но останал малко изненадан, като видял, че срещу него върви една мечка. Той запазил присъствие на духа си и спрял за малко, да помисли, какво да прави. В същото време и мечката спряла. След това тя се изправила на задните си крака, а с предните се закрепила за камъните. По този начин тя дала възможност на селянина да мине през пътеката. Той минал спокойно край мечката, след което и тя продължила пътя си. Като се разминали, селянинът се обърнал към мечката, да види, какво ще прави. И мечката, от своя страна, се спряла да го гледа.  
  
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвершенствувате. Дали рисувате, пЕете или свирите, ние тртебва да задоволите първо себе си, а после другит-в. Ако пт^вецът очаква от публиката одобрение, той не е п-вл добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човт>к проявява, е той самият.
+
Следователно, ще знаете, че всяка мъчнотия, която се изпречва на пътя ви, не е нищо друго, освен мечка, с която лесно можете да се справите. Това показва, че и в мъчнотията има разумност. С други думи казано: зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да можете лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърдчавате и нищо няма да придобиете.
 +
Едно малко момче често ходело да носи храна на баща си, който работел на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало през една гора. Един ден, като се връщало у дома си, то пак минало през същата гора, но срещу него се задала една мечка. Пътеката, през която трябвало да мине момчето, била много тясна. Като видяло мечката пред себе си, то нямало накъде да бяга и се спряло – не знаело, какво да прави. В този момент мечката дигнала на ръце детето, завъртяла се и го оставила от другата страна на пътеката, свободно да продължи пътя си. Без никакъв страх, детето продължило пътя си.
 +
И тъй, срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви дигне на ръце, ще се извърти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче, губи ли вярата си, той се чувствува сам, от всички изоставен. Всъщност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това въже, той се насърдчава и тръгва напред.  
  
+
Мнозина казват, че са остарели, че краката им не държат вече. Те са остарели, без да са поумнели. Според мене, само онзи има право да остарява, който е поумнял. Който не е поумнял, той няма право да остарява. Остарее ли, без да поумнее, човек е изложен на голям бой. Срещнете ли човек, който се оплаква, че го бият, ще знаете, че той е остарял, без да поумнее. Той казва: Едно време бях млад, силен, никой не можеше да ме пипне, но като остарях, всички се подиграват с мене. Станах посмешище на младите. Бият те, защото преждевременно си остарял. Ако беше умен, каквото страдание да ти дойде, щеше да се радваш. Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота.
212
+
  
Щом той е доволен от своето пение, Сви* рене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вж.трешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постдшил добре, дали е разрешил задачата си правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша". В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се под-младяват, все повече остаряват. – Защо? – Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания. Като дойдат до нътцо красиво, възвишено, те казват: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начин те преждевременно остаряват. Сми-сълът на живота не е в остаряването, а в подмладяването. Затова и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят. Според този закон, никой художник не може да рисува живи, светли образи, докато не се подготви за тех. Започне ли да рисува един от тех, образът моментално се изгубва. По това може да се познае,
+
Какво нещо е животът? – Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи, да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живота е създадено за човека. Пред него стои вечността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека". Когато любовта дойде в човека, тя ще отвори очите, му да вижда всичко, което е приготвено за него. Без любов, човек е сляп. Слепият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви неща в човека. Не е достатъчно само човек да има очи, но той трябва да знае да гледа. И в най-грозния човек художникът намира нешо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека.
  
+
В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане.
213
+
  
дали даден художник е велик. Някой човек приема една светла мисъл в ума си, но скоро след това я изгубва. Той сам се чуди, какво е станало с него, че тъй лесно я забравил. ВсЬка мисъл, за реализирането на която човек не е готов, лесно се заличава от паметта му. Той не може да изнесе тази мисъл навън, защото лесно я забравя.
+
Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му. Стражарят, който надзиравал апашите и престъпниците, влязъл в стаята на този апаш, с запалена свещ в ръка, да му остави хляб и вода. В бързината си, обаче, той забравил свещта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли, как да се освободи. Изведнъж му дошла мисълта, да дигне краката си на свещта и да прегори въжето, с което били завързани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свещта. Щом освободил ръцете и краката си от въжетата, той започнал да мисли, как да избяга. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на тесни парчета, които завързал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца.  
  
Следователно, човек трябва да се занимава само с такива неща, които изпъкват ясно в съзнанието му. Един човек може да изпъкне ясно в съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човека тогава, когато имате знание и можете да хвърлите светлина върху него. Вие можете да разбирате едно същество, когато го оставите свободно да се проявява. А При какви условия можете да създадете приятелски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисъл-та, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да прило-жиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде при-ятел.
+
Ще кажете: Имал ли е право това апаш да постъпва така? Аз взимам този пример като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът върже ръцете и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещта си, бъдете умни да използувате запалената свещ да прегорите превръзките си и да излезете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко.  
  
Същият закон се отнася и към Бога. Човек не може да си създаде връзка с Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че
+
Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Когато истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото, отнемат ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човек, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е вързан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли някой, че животът няма смисъл, насърдчи го, докажи му по някакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се някой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да й даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.
  
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте, има ли някаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бъде добро или лошо. Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате голяма радост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи, след всяка радост иде скръб и след всяка скръб иде радост. Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбта – гладни, мършави години. Разумният събира от плодородните години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. Като знаете това, приемайте с радост скърбите в живота си, защото след тях иде някакво велико благо.
214
+
  
е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мж.-чнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека. Желанието на човтжа да бъде свобо-ден е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човек става недоволен. Придобие ли я отново, той става вътрешно доволен. Не само хората, но и животните се стремят към свобода и я ценят.
+
Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радостите, и за скърбите. Благодарете за всички предмети, които ви се преподават в Школата. От тях вие изучавате земята, камъните, растенията, животните. За разумния ученик цветята представят методи за примиряване на човека с мъчнотиите, несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вяра му е нужна; жълтото цвете му казва, че трябва да мисли; червеното цвете му казва, че трябва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя говорят с хората, казват им, какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-голямото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата природа представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушвайте се най-после и във вътрешния глас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал.  
  
Едно магаре било впрегнато в една ка-менновъглена рудница, нтъжде в Америка, да пренася въглища от една галерия в друга. Там то работило цели четири години, лишено от свобода, без да види ясен, слън-чев ден. Един ден решили да пуснат магарето на свобода за няколко часа. Като се видело свободно, без никакъв товар, магарето започнало да гледа към слънцето, да се търкаля на земята, с очи, отправени нагоре, и с рев, който изразявал голяма радост, че може леко, спокойно да диша чистия въздух. Така магарето е приело нещо ново. Когато придобие свободата си, и чове-кът, и животното приемат нътцо ново.
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте. че имате възможност да се ползувате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.  
 
+
Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нтлцата като човека. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нещо разумно в него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човека. Животното е работник, облъ^
+
 
+
+
215
+
 
+
чен с всекидневната си дреха. Когато видите аероплан на небето, можете ли да кажете, че аеропланът е птица? Ааеропланът е машина, която авиаторът движи. Авиато-рът е разумното, което движи машината. Чо-векът е разумното същество в аероплана. Следователно, коньт, волът, магарето са аероплани, машини, с които се движи едно разумно слицество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде в положението на човека. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвершена форма. То сега се учи да п-ве. Магарето реве всеки час. По неговия рев вие можете приблизително да определяте разстоянието от един час до друг. Ма-кар и животно, магарето има добри чърти, които заслужават подражаване. Заприм4ф, магарето всвкога пие чиста вода. Искате ли да знаете, къде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте от водата, от която то пие. В това отношение то е специалист. Освен това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всЬкога върви напред и води камилите и овцете. Магарето носи товара на господаря си, но пак върви напред като генерал.
+
 
+
Тъй щото, който иска да води хората, да бъде техен водител, той трябва да върви напред, но и товарът им да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той треб-
+
 
+
+
216
+
 
+
ва да остане назад, на опашката. Първоначално животните, главно млъжопитаещит-, се отличавали с голямо спокойствие. Животът им се заключавал в ядене и спане. Те били будни само докато се нахранят. Щом се нахранвали, те заспивали. За да не останат в това лениво състояние, мухите им дошли на помощ. Тб постоянно ги хапъ\ли, да ги изкарват от голямата леност и пасивност в живота. Заспи ли някое животно, мухите го хап-вли силно, да ''провъфят, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде някоя муха при него, то започва да верти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи лиси да на стоява повече, животното скача от местото си и бъта. За него хапливите мухи не са нищо друго, освен лоши мислите които минават покрай човека и го безпокоят. Как трябва да се пази човек от тт>х? – С мисълта си. Какво прави той? Вмътто да се пази от лошите мисли, той отива да разправя на близкитъ1 си, че никакви лоши мисли го нападнали. Лошит мисли са като учени-те хора, които ходят от едно мътто на друго, да правят научни изследвания.
+
 
+
Отличително качество на лошитъ1 мисли е користолюбието. ВсЬка лоша мисъл е ко-ристолюбива, вследствие на което внася в човека страх, неприятност. Когато човек намисли да заколи една кокошка, тази мисъл е лоша за кокошката, но на човека е приятно, че ще опита нейното месце. Какво тр-вбва да
+
 
+
+
217
+
 
+
прави кокошката като разбере, че ще я ко-лят? Трябва ли да чака спокойно ножа? Щом има крила, кокошката трябва да хвръкне и да избътне опасността, която й се готви. Хверченето е подобно на мисленето. Следователно, когато някоя лоша мисъл нападне човека, той трябва да мисли. Когато някоя скръб го налети, той също трябва да мисли. Някои хора плачат в време на скръб. Има скърби, които се махат с плач, но има скърби, които с плач не се уреждат. Там трябва мисъл, работа. Ако в крака на някой човек влезе трън, плачът ще му по могне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си остават. Тук само щипците пома-гат. Ще вземеш щипцит-, ще изтеглиш тръна, ще дезинфекцираш мястото, ще го на-мажеш с дървено масло, и болката ще престане.
+
 
+
И тъй, като знаете характера на лошите мисли, пазете се от тях. Как ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тях, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсят. Златото се цени повече от желязото и от останалите неблагородни метали. Като срещнете човек, който мисли и чувствува правилно, който знае, как да яде и пие, вие го наричате благо-роден, уподобявате го на златото. Срещнете ли човек, който няма тия качества, уподобя-
+
 
+
+
218
+
 
+
вате го на желязото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даден човек е злато или жел-взо, невиди-мият свят го поставя на ред изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичат лесния път, вследствие на което очакват всичко от Бог а. Т искат да им се дадат дарби, с които да подобрят положението си. ТЕ не подозират, че в всбки чов^к се крият дарби и способности, които чакат условия да се развият. Мъчнотиит и трудностите са условия за развиване на човешкитъ-дарби. ЗапримЪр, един човек отива в гората и среща на пътя си една рт>ка, широка около метър и половина. Той дойде до реката и веднага отстъпва, връща се назад. – Защо? – Не се решава да прескочи. Обаче, ако същият човек е преследван от разбойници, като дойде до н"Ькоя ръка, и по-широка да е от първата, той я прескача и бъта напред. Значи, мъчнотиите в живота заставят човека да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия. Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опит-ност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствувал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки требвало да почива и все си казвал: Остаръ1 вече, дъ\до попе! Какво се случило по-нзтатък? Когато ру-
+
 
+
+
219
+
 
+
сите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните кж-щи. Както сед-вл у дома си, свещеникът сж-що се разтърсил и моментално решил да бъта. Огледал се набързо в стаята, сграб-чил нъчцо и хукнал да бъта. Като вид-кл, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от I рада. Не само това, но в ръката си държал една тиква. Значи, страхът, който прсжшгЬл, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича и да носи тиква в ръката си. Той сам се чуд"Ьл, защо му трябвала тази тиква. Значи, мъчнотиит, страданията имат за цел да по-ставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за жи-вот, за работа.
+
 
+
Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Чрез любовта човек може да запази ония нормални състояния, с които природата го е надарила. Замримъф, една от нормалнитъ-прояви в природата е втлното обновяване, т. е. втлното подмладяване. Дето любовта цари, там има въчен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Тя внася в него живот, енергия. Щом любовта напусне човтжа, и животът му се прекратява.
+
 
+
+
220
+
 
+
И тъй, дайте широк път на любовта в себе си. Не затваряйте прозорците на вашия ум за Божествената светлина. Обичайте светлината, понеже тя се влияе от любовта. Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползувате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човек може да придобие нъчцо от науката, само ако я обича.
+
 
+
Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете любовта в сърцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пж.тя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом въфва в Божественото, човт>к може да го види навсЬкж.де.
+
 
+
Един каракачанин често ход"бл из Стара-планина, да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пжлът, по който влизал в гората, бил една тътна пътека, през която само един човек мо-гъл да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но оста-нал малко изненадан, като видел, че срещу него върви една мечка. Той запазил при-сжтствие на духа си и спрел за малко, да помисли, какво да прави. В същото време и мечката спръ\ла. След това тя се изправила на задните си крака, а с предните се закре-
+
 
+
+
221
+
 
+
пиЛа За камъните. По този начин тя дала възможност на селянина да мине през пъте-ката. Той минал спокойно край мечката, след което и тя продължила пътя си. Като се разминали, селянинът се обърнал към мечката, да види, какво ще прави. И мечката, от своя страна, се спр-вла да го гледа.
+
 
+
Следователно, ще знаете, че всвка мъч-нотия, която се изпр-вчва на пътя ви, не е нище друго, освен мечка, с която лесно можете да се справите. Това показва, че и в мъчнотията има разумност. С други думи казано: зад всЬка мъчнотия се крие известна разумност. Така тр-вбва да гледате на мъчнотиигб, за да можете лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотии-т-, вие ще се страхувате, ще се обезсърдча-вате и нищо н^ма да придобиете.
+
 
+
Едно малко момче често ходЪло да носи храна на баща си, който работ-вл на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало през една гора. Един ден, като се връщало у дома си, то пак минало през същата гора, но срещу нет се задала една мечка. Пътеката, през която трябвало да мине момчето, била много тътна. Като видътю мечката пред себе си, то нямало накъде да бъта и се спр-вло – не знаяло, какво да прави. В този момент мечката дигнала на ръце детето, завертала се и го оставила от другата страна на пътеката, свободно да продължи
+
 
+
+
222
+
 
+
пътя си. Без никакъв страх, детето прб-дължило пътя си.
+
 
+
И тъй, срещнете ли никаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви дигне на ръце, ще се изверти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всвка мжлнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче, губи ли вярата си, той се чувствува сам, от всички изоставен. В същ-ност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това вж-же, той се насърдчава и трътеа напред.
+
 
+
Мнозина казват, че са остарели, че краката им не държат вече. Те са остарели, без да са поумнъчли. Според мене, само онзи има право да остарява, който е поум-нтзл. Който не е поумнял, той нт>ма право да остарява. Остарее ли, без да поумнее, човек е изложен на голям бой. Срещнете ли човек, който се оплаква, че го бият, ще знаете, че той е остаръл, без да поумнее. Той казва: Едно време б'вх млад, си-лен, никой не можеше да ме пипне, но като остар-вх, всички се подиграват с мене Станах посмешище на младитъч Бият те защото преждевременно си остар-вл. Ако б-вше умен, каквото страдание да ти дойде, щ-вше да се радваш. Който разбира стра-
+
 
+
+
223
+
 
+
данията и раДостит-в, той разбира смисъла на живота.
+
 
+
Какво нътцо е животът?–Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи, да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живо-та е създадено за човека. Пред него стои въчността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Пито око е видгбло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека". Когато любовта дойде в човека, тя ще отвори очитт, му да вижда всичко, което е приготвено за не! о. Без любов, човек е слЪп. Сл"Бпият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви н-вща в човека. Не е достатъчно само човтж да има очи, но той трт,бва да знае да гледа. И в най-грозния човтж художникът намира н-вщо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви чър-ти, поради което 1розотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нътцо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти верваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човтжа.
+
 
+
+
224
+
 
+
В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на голямите скърби и на го-лемитъ4 радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане.
+
 
+
Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсЬла. Верзали рждетБ и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато изл4зе присъдата му. Стражарьт, който надзиравал апашите и престъпниците, влт>зъл в стаята на този апаш, с запалена свтлц в ръка, да му остави хл-вб и вода. В бързината си, обаче, той забравил светцьта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли, как да се освободи. Изведнъж му дошла мисъл-та, да дигне краката си на свЪщьта и да прегори въжето, с което били заверзани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свъчцьта. Щом освободил ръцет-в и краката си от въжетата, той започнал да мисли, как да избъта. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на т^сни парчета, които заверзал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца.
+
 
+
Ще кажете: Имал ли е право това апаш да постъпва така? Аз взимам този примъф
+
 
+
+
225
+
 
+
като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът верже рждетъ1 и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещьта си, бъдете умни да използувате запалената свъчц, да прегорите превръзките си и да изл-взете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко.
+
 
+
Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Когато истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото, отнемат ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Акоси огра-ничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човтжа, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е верзан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли нъч<ой, че животът няма смисъл, насърдчи го, докажи му по н-вкакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се нъч<ой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи,, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човтжа се насочи в прав път, все ще се роди нъкаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той тр-вбва да й
+
 
+
+
226
+
 
+
даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.
+
 
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, ху-дожник и т. н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте, има ли никаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бъде добро или лошо. Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате гол-вма ра-дост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи, след всъка радост иде скръб и след всвка скръб иде радост. Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбьта – гладни, мършави години. Разумният събира от плодороднит-в години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. Като знаете това, приемайте с радост скърбите в живота си, защото след тях иде някакво велико благо.
+
 
+
Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радостите, и за скърбитъч Благодарете за всички предмети, които ви се пре-подават в Школата. От т^х вие изучавате земята, камъните, растенията, животнит. За разумния ученик цветята представят ме-
+
 
+
+
227
+
 
+
тоди за примиряване на човека с мъчнотии-т% несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вера му е нужна; жълтото цгтете му казва, че тр-вбва да мисли; червеното штете му казва, че тр-вбва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя юворят с хората, каз-ват им, какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-го-лъчйото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата ирирода представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проя-вяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живтеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревитъ\ на дърветата, на пти-цитт> и на животнит'1». Вслушвайте се най-по-сле и в вътрешния \ лас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал.
+
 
+
„Който има уши да слуша, нека слуша". Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте. че имате възможност да се ползувате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.
+
  
 
3. август, 5 ч. с.
 
3. август, 5 ч. с.

Версия от 05:30, 21 април 2009

Който има уши, нека слуша(Лука 8:8.)

В живота има съществени и несъществени неща. Несъществените неща са сянка на съществените. Всички разочарования идат все от несъществени неща, все от сенките на нещата. Понякога сянката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – негово отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях.

Казвате: Съществено нещо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много неща, човек се пресища и мисли, че с дни няма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнее отново, човек дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човек до положение да не приема никаква храна в стомаха си, той получава диплом за свършен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище. Когато някой се оплаква, че животът му е дотегнал, това показва, че той не иска повече да се храни, т.е. не иска да се учи. Като замине за другия свят, човек отива в друго училище, по-горно или по-долно от това, което е следвал на земята. Всяка душа, която напуща земята, отива някъде, но къде - никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица живее, в коя къща, и кой е номерът на къщата й. При този неточен адрес, можете ли да намерите някоя душа?

Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свършил писмото, ходжата запитал: Какъв е адресът на писмото? Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата - къща, на къщата - врата, на вратата - халка. Ще хванеш халката, ще почукаш на вратата. От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една. И на всяка улица има много къщи.

Следователно, всяко знание трябва да бъде точно определено. Знаеш ли нещо, знанието ти трябва да бъде определено. Ако рисувате портрета на някой човек, чертите на лицето му трябва да отговарят на действителността. Ако носът на този човек е дълъг четири сантиметра, а вие го нарисувате шест сантиметра, той не отговаря на истинския образ. Нарисувате ли носа, устата, веждите на този човек по-дълги, отколкото са в действителност, вие давате представа за друг човек, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на някой човек, вие трябва да предадете дължината на линиите му в абсолютна точност, нито с милиметър по-дълги или по-къси. Всички хора страдат от лъжливи образи. Те си въобразяват това, което не става. Някой си въобразява, че ще стане висок, снажен, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне?–Най-много 2-2 1/2м. Колкото висок да стане човек, това има значение само на физическия свят. Важно е човек да расте в умствено и в духовно отношение. Да се развива човек добре в умствено и в духовно отношение, това значи, да възпитава своите удове, за да се ползува от тях правилно.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Значи, човек има уши, за да слуша и възприема звуковете правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивите образи и да се ползува от тях. Той има уста, за да приема чиста храна чрез нея и да предава Великото Слово на Бога. За да изпълнят своята задача, както трябва, ушите, очите, устата на човека трябва да бъдат възпитани. Когато слуша, човек трябва да знае, как да постави ушите си. Не ги ли постави, както трябва, той започва да се дразни. Дразни ли се от светлината, човек не е поставил очите си, както трябва. Дразните ли хората с вашето говорене, вие не сте отправили думите си към тях, както трябва. Следователно, разумен човек е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т.н.

Днес всички хора говорят за любовта, без да си дават отчет, как обичат, как проявяват чувствата си. Коя е първата проява на любовта? Като обичаш някого, или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на любовта. Когато видят круши на дървото, децата започват да се радват, и от очите им излиза светлина. Когато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свещ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свещи. Тъй щото, обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко друго е второстепенно нещо, на последен план.

Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовта?–Не, да хвалиш човека, това не значи Да го обичаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Запример, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът - за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво.

Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много - прекаляват в говоренето. Други говорят малко - прекаляват в мълчанието. И едните, и другите дотягат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващите. Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива от тези обяснения? - Нищо не се придобива. Така постъпват и децата. Като видят една ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъснат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. – Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, те я обикаляха, казваха й, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за любов, плодовете на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши неща за вас, нито пък се подавайте на техните похвали, но проверявайте нещата, да видите, доколко думите им са истинни. Трябва ли художникът да се сърди, ако някой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-големи, и не отговарят на действителността? Няма защо да се сърди. Той трябва да измери точно дължината на веждите и устата на човека, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложен на платното.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно.

„Който има уши да слуша, нека слуша". В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се подмладяват, все повече остаряват. – Защо? – Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания. Като дойдат до нещо красиво, възвишено, те казват: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начин те преждевременно остаряват. Смисълът на живота не е в остаряването, а в подмладяването. Затова и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят. Според този закон, никой художник не може да рисува живи, светли образи, докато не се подготви за тях. Започне ли да рисува един от тях, образът моментално се изгубва. По това може да се познае, дали даден художник е велик. Някой човек приема една светла мисъл в ума си, но скоро след това я изгубва. Той сам се чуди, какво е станало с него, че тъй лесно я забравил. Всяка мисъл, за реализирането на която човек не е готов, лесно се заличава от паметта му. Той не може да изнесе тази мисъл навън, защото лесно я забравя.

Следователно, човек трябва да се занимава само с такива неща, които изпъкват ясно в съзнанието му. Един човек може да изпъкне ясно в съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човека тогава, когато имате знание и можете да хвърлите светлина върху него. Вие можете да разбирате едно същество, когато го оставите свободно да се проявява. А при какви условия можете да създадете приятелски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да приложиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде приятел.

Същият закон се отнася и към Бога. Човек не може да си създаде връзка с Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мъчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека. Желанието на човека да бъде свободен е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човек става недоволен. Придобие ли я отново, той става вътрешно доволен. Не само хората, но и животните се стремят към свобода и я ценят.

Едно магаре било впрегнато в една каменовъглена рудница, някъде в Америка, да пренася въглища от една галерия в друга. Там то работило цели четири години, лишено от свобода, без да види ясен, слънчев ден. Един ден решили да пуснат магарето на свобода за няколко часа. Като се видяло свободно, без никакъв товар, магарето започнало да гледа към слънцето, да се търкаля на земята, с очи, отправени нагоре и с рев, който изразявал голяма радост, че може леко, спокойно да диша чистия въздух. Така магарето е приело нещо ново. Когато придобие свободата си, и човекът, и животното приемат нещо ново. Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нещата като човека. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нещо разумно в него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човека. Животното е работник, облечен с всекидневната си дреха. Когато видите аероплан на небето, можете ли да кажете, че аеропланът е птица? Аеропланът е машина, която авиаторът движи. Авиаторът е разумното, което движи машината. Човекът е разумното същество в аероплана. Следователно, конят, волът, магарето са аероплани, машини, с които се движи едно разумно същество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде в положението на човека. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвършена форма. То сега се учи да пее. Магарето реве всеки час. По неговия рев вие можете приблизително да определяте разстоянието от един час до друг. Макар и животно, магарето има добри черти, които заслужават подражаване. Запример, магарето всякога пие чиста вода. Искате ли да знаете, къде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте от водата, от която то пие. В това отношение то е специалист. Освен това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всякога върви напред и води камилите и овцете. Магарето носи товара на господаря си, но пак върви напред като генерал.

Тъй щото, който иска да води хората, да бъде техен водител, той трябва да върви напред, но и товарът им да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той трябва да остане назад, на опашката. Първоначално животните, главно млекопитаещите, се отличавали с голямо спокойствие. Животът им се заключавал в ядене и спане. Те били будни само докато се нахранят. Щом се нахранвали, те заспивали. За да не останат в това лениво състояние, мухите им дошли на помощ. Те постоянно ги хапели, да ги изкарват от голямата леност и пасивност в живота. Заспи ли някое животно, мухите го хапели силно, да проверят, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде някоя муха при него, то започва да върти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи ли си да настоява повече, животното скача от местото си и бяга. За него хапливите мухи не са нищо друго, освен лоши мислите които минават покрай човека и го безпокоят. Как трябва да се пази човек от тях? – С мисълта си. Какво прави той? Вместо да се пази от лошите мисли, той отива да разправя на близките си, че някакви лоши мисли го нападнали. Лошите мисли са като учените хора, които ходят от едно място на друго, да правят научни изследвания.

Отличително качество на лошите мисли е користолюбието. Всяка лоша мисъл е користолюбива, вследствие на което внася в човека страх, неприятност. Когато човек намисли да заколи една кокошка, тази мисъл е лоша за кокошката, но на човека е приятно, че ще опита нейното месце. Какво трябва да прави кокошката като разбере, че ще я колят? Трябва ли да чака спокойно ножа? Щом има крила, кокошката трябва да хвръкне и да избегне опасността, която й се готви. Хвърченето е подобно на мисленето. Следователно, когато някоя лоша мисъл нападне човека, той трябва да мисли. Когато някоя скръб го налети, той също трябва да мисли. Някои хора плачат във време на скръб. Има скърби, които се махат с плач, но има скърби, които с плач не се уреждат. Там трябва мисъл, работа. Ако в крака на някой човек влезе трън, плачът ще му помогне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си остават. Тук само щипците помагат. Ще вземеш щипците-, ще изтеглиш тръна, ще дезинфекцираш мястото, ще го намажеш с дървено масло, и болката ще престане.

И тъй, като знаете характера на лошите мисли, пазете се от тях. Как ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тях, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсят. Златото се цени повече от желязото и от останалите неблагородни метали. Като срещнете човек, който мисли и чувствува правилно, който знае, как да яде и пие, вие го наричате благороден, уподобявате го на златото. Срещнете ли човек, който няма тия качества, уподобявате го на желязото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даден човек е злато или желязо, невидимият свят го поставя на ред изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичат лесния път, вследствие на което очакват всичко от Бог а. Те искат да им се дадат дарби, с които да подобрят положението си. Те не подозират, че във всеки човек се крият дарби и способности, които чакат условия да се развият. Мъчнотиите и трудностите са условия за развиване на човешките дарби. Запример, един човек отива в гората и среща на пътя си една река, широка около метър и половина. Той дойде до реката и веднага отстъпва, връща се назад. – Защо? – Не се решава да прескочи. Обаче, ако същият човек е преследван от разбойници, като дойде до някоя река, и по-широка да е от първата, той я прескача и бяга напред. Значи, мъчнотиите в живота заставят човека да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия.

Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опитност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствувал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки требвало да почива и все си казвал: Остаря вече, дядо попе! Какво се случило по-нататък? Когато русите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните къщи. Както седял у дома си, свещеникът също се разтърсил и моментално решил да бяга. Огледал се набързо в стаята, сграбчил нещо и хукнал да бяга. Като видял, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от града. Не само това, но в ръката си държал една тиква. Значи, страхът, който преживял, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича и да носи тиква в ръката си. Той сам се чудел, защо му трябвала тази тиква. Значи, мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа.

Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Чрез любовта човек може да запази ония нормални състояния, с които природата го е надарила. Запример, една от нормалните прояви в природата е вечното обновяване, т.е. вечното подмладяване. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Тя внася в него живот, енергия. Щом любовта напусне човека, и животът му се прекратява. И тъй, дайте широк път на любовта в себе си. Не затваряйте прозорците на вашия ум за Божествената светлина. Обичайте светлината, понеже тя се влияе от любовта. Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползувате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човек може да придобие нещо от науката, само ако я обича. Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете любовта в сърцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пътя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом вярва в Божественото, човек може да го види навсякъде.

Един каракачанин често ходел из Стара планина, да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пътят, по който влизал в гората, бил една тясна пътека, през която само един човек могъл да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но останал малко изненадан, като видял, че срещу него върви една мечка. Той запазил присъствие на духа си и спрял за малко, да помисли, какво да прави. В същото време и мечката спряла. След това тя се изправила на задните си крака, а с предните се закрепила за камъните. По този начин тя дала възможност на селянина да мине през пътеката. Той минал спокойно край мечката, след което и тя продължила пътя си. Като се разминали, селянинът се обърнал към мечката, да види, какво ще прави. И мечката, от своя страна, се спряла да го гледа.

Следователно, ще знаете, че всяка мъчнотия, която се изпречва на пътя ви, не е нищо друго, освен мечка, с която лесно можете да се справите. Това показва, че и в мъчнотията има разумност. С други думи казано: зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да можете лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърдчавате и нищо няма да придобиете. Едно малко момче често ходело да носи храна на баща си, който работел на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало през една гора. Един ден, като се връщало у дома си, то пак минало през същата гора, но срещу него се задала една мечка. Пътеката, през която трябвало да мине момчето, била много тясна. Като видяло мечката пред себе си, то нямало накъде да бяга и се спряло – не знаело, какво да прави. В този момент мечката дигнала на ръце детето, завъртяла се и го оставила от другата страна на пътеката, свободно да продължи пътя си. Без никакъв страх, детето продължило пътя си. И тъй, срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви дигне на ръце, ще се извърти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче, губи ли вярата си, той се чувствува сам, от всички изоставен. Всъщност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това въже, той се насърдчава и тръгва напред.

Мнозина казват, че са остарели, че краката им не държат вече. Те са остарели, без да са поумнели. Според мене, само онзи има право да остарява, който е поумнял. Който не е поумнял, той няма право да остарява. Остарее ли, без да поумнее, човек е изложен на голям бой. Срещнете ли човек, който се оплаква, че го бият, ще знаете, че той е остарял, без да поумнее. Той казва: Едно време бях млад, силен, никой не можеше да ме пипне, но като остарях, всички се подиграват с мене. Станах посмешище на младите. Бият те, защото преждевременно си остарял. Ако беше умен, каквото страдание да ти дойде, щеше да се радваш. Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота.

Какво нещо е животът? – Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи, да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живота е създадено за човека. Пред него стои вечността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека". Когато любовта дойде в човека, тя ще отвори очите, му да вижда всичко, което е приготвено за него. Без любов, човек е сляп. Слепият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви неща в човека. Не е достатъчно само човек да има очи, но той трябва да знае да гледа. И в най-грозния човек художникът намира нешо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека.

В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на големите скърби и на го-лемите радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане.

Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му. Стражарят, който надзиравал апашите и престъпниците, влязъл в стаята на този апаш, с запалена свещ в ръка, да му остави хляб и вода. В бързината си, обаче, той забравил свещта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли, как да се освободи. Изведнъж му дошла мисълта, да дигне краката си на свещта и да прегори въжето, с което били завързани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свещта. Щом освободил ръцете и краката си от въжетата, той започнал да мисли, как да избяга. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на тесни парчета, които завързал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца.

Ще кажете: Имал ли е право това апаш да постъпва така? Аз взимам този пример като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът върже ръцете и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещта си, бъдете умни да използувате запалената свещ да прегорите превръзките си и да излезете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко.

Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Когато истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото, отнемат ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човек, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е вързан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли някой, че животът няма смисъл, насърдчи го, докажи му по някакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се някой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да й даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте, има ли някаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бъде добро или лошо. Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате голяма радост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи, след всяка радост иде скръб и след всяка скръб иде радост. Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбта – гладни, мършави години. Разумният събира от плодородните години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. Като знаете това, приемайте с радост скърбите в живота си, защото след тях иде някакво велико благо.

Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радостите, и за скърбите. Благодарете за всички предмети, които ви се преподават в Школата. От тях вие изучавате земята, камъните, растенията, животните. За разумния ученик цветята представят методи за примиряване на човека с мъчнотиите, несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вяра му е нужна; жълтото цвете му казва, че трябва да мисли; червеното цвете му казва, че трябва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя говорят с хората, казват им, какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-голямото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата природа представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушвайте се най-после и във вътрешния глас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте. че имате възможност да се ползувате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.

3. август, 5 ч. с.