Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Координиране на силиге
— Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Размишление. За координиране На сили се говори въ математиката и въ физиката, а сжщо и въ пси¬хическия животъ на човЯка. Изобщо, коорди¬ниране на сили сжществува въ разумната при¬рода, въ живота на разумнитЯ и възвишени сжщества. Да координира човЯкъ силитЯ въ себе си, това значи, да е дошълъ до високо развитие. При координиране на силитЯ се съ- здаватъ съвършени форми. ЗапримЯръ, крж- гътъ е една отъ съвършенитЯ форми, защото разумни сжщества сж работили за създаването му. СилитЯ въ кржга сж координирани. Крж- гътъ представя форма, въ която се криятъ много възможности. ВсЯки кржгъ е раздЯленъ на две части: дЯсно полушарие —положител¬но, и лЯво — отрицателно. Ако раздЯлимъ кржга на две части, но не дЯсна и лЯва, а горна и долна, тогава ще имаме горна — по-ложителна, и долна — отрицателна. Горната половина представя пролЯтьта и лЯтото на живота, а долната — есеньта и зймата.
134 Какво се постш а съ координиране на си¬лите въ човешкия организъмъ? Тамъ, дето силите съ координирани, има взаимно подпо¬магане. Възъ основа на този законъ органите могатъ правилно да се развиватъ. Следова¬телно, искате ли да усилите единъ органъ, вие требва съзнателно да намалите, или поне вре¬менно да спрете деятелностьта на другъ нЪ- кой. Това може да стане само тамъ, дето силите сж координирани. Заприм-Ьръ, ако иска¬те да усилите окото си. вие требва временно да намалите деятелностьта на ухото. Работи¬те ли едновременно съ окото и съ ухото, вие не можете да ги развиете добре. Безъ да съ¬знава този законъ, човекъ го прилага. Запри- м-Ьръ, когато иска да види нещо, да го раз¬гледа отъ всички страни, човекъ напряга главно очите си, и презъ това време той почти не чува, какво става около него. Когато пъкъ иска да чуе нещо, да го обхване изцяло, той напряга слуха си, а очите си затваря. Когато иска да се концентрира вътрешно, да се вглъ¬би въ себе си, човекъ затваря очите и уши¬те си за външния светъ. По този начинъ той дава ходъ на вътрешните сили въ себе си, те да се проявятъ. Щомъ свърши работата си, човекъ изпраща енергиите си отвътре на- вънъ, и тогава зрението и слухътъ започватъ отново да действуватъ. Когато работи върху самовъзпитанието си, човекъ требва да се наблюдава, кои органи, или кои сили въ организма му не съ коорди¬
134 нирани. Когато нЯкой органъ въ човЯка не е координиранъ съ другитЯ, той остава самъ, неподпомогнатъ отъ останалитЯ. Въ такъвъ случай той прибЯгва до помощьта на външни срЯдства, т. е. външни пособия. ЗапримЬръ, когато не може самъ да респектира говедата, говедарьтъ си служи съ тояга. Едно време хората сж воювали съ тояга, защото не сж могли по вжтрешенъ начинъ да си въздей- ствуватъ. АдептитЯ сж превърнали тоягата въ магическа пржчица, която сж носили въ рж- кава на своята дреха. ИстинскитЯ мждреци и адепти не се нуждаятъ отъ никаква тояга, отъ никаква магическа пржчица. Следователно, и на васъ казвамъ: Откажете се отъ всЯкаква външна тояга или пржчица, подъ каквато фор¬ма да е тя. СъвременнитЯ модерни хора но- сятъ бастони. Който е ученикъ, той трЯбва да се откаже отъ носене на бастонъ. Носи ли бастонъ, човЯкъ трЯбва да знае, защо го носи. Въ всЯко нЯщо, което човЯкъ прави, се изиск¬ва съзнание. НЯкой туристи носятъ специални тояги съ себе си, да се подпиратъ отъ време на време. Добре е да хвърлятъ тоягитЯ, да разчитатъ на своитЯ сили. Като се опира на тоягата си, туристътъ се разсЯйва, а сжще- временно се лишава отъ възможностьта да развива своитЯ вжтрешни сили и да ги коор¬динира. Сега, като ви давамъ известни съвети, па¬зете се да не изпаднете въ крайность. Който обича да носи бастонъ, свободенъ е да нбси;
136 важно е да не вършите нещата по мода, по подражание. Преди години между учениците б'Ьше на мода да носятъ очила, да изглеждатъ сериозни, като професори. Други пъкъ оби¬чаха да носятъ дълги коси, да си преда- ватъ видъ на философи. Не е лошо подра¬жанието, но въ него нЪма идея. Човекъ треб¬ва да върши нещата съзнателно, подъ влия¬нието на никаква идея. Идейниятъ животъ осмисля нещата. Имате ли некаква идея, про¬явете я. Като ученици, вие требва да се изучава¬те, да знаете всека планета въ коя часть на телото ви действува. Планетите менятъ ме¬стата си въ човешкото тело, вследствие на което ставатъ промени и въ човешките мисли и чувства. Споредъ мислите, които вълнуватъ човека въ даденъ моментъ, можете да съди¬те за влиянието на една или на друга планета върху него. Силите на Марса правятъ главата кръгла, а силите на Сатурна я правятъ про¬дълговата. Ако влиянието на Марса върху чо¬века се увеличава, влиянието на Сатурна се намалява^ и обратно: ако влиянието на Сатур-на се увеличава, влиянието на Марса се нама¬лява. Съ други думи казано: тамъ, дето фи¬лософската мисъль престава, войната започва Наистина, когато воюва, човекъ не мисли мно- ю. Англичанинътъ, който е практиченъ, като го обиди некой, веднага се разправя съ не¬го; удари го единъ-два пъти въ лицето, и въ- просътъ се свършва. И другиятъ му отговаря
137 съ същото. ТЯ не мислягъ мнсио, нито съди¬лища търсятъ — разправятъ се набързо. Така постъпватъ и американцитЯ. Това е влияние¬то на Марса. СлавянитЯ, обаче, не постъп- ватъ по този начинъ. Когато нЯкой ги обиди, тЯ носятъ мисъльта за обидата дълго време въ себе си и търсятъ случай да отговорятъ за обидата, да се удовлетворятъ. Така постъп-ва и българинътъ. Изобщо, когато Сатурнъ вли яе съ своитЯ низши енергии върху човЯка, по- следниятъ става отмъстителенъ, подозрителенъ и жлъченъ. Сатурновиятъ типъ отъ една стра¬на отрича чувствата, а отъ друга — ги търси. Единствената планета, къмъ която Сатурнъ се отнася благосклонно, е Венера. Като ученици, вие трЯбва да се свързва¬те съ Слънцето, за да се ползувате отъ него¬вото влияние. Слънцето влияе главно върху слънчевия възелъ и симпатичната нервна си¬стема на човЯка. За да координира силитЯ на своя организъмъ, човЯкъ трЯбва да свърже симпатичната нервна система съ мозъчната нервна система. Когато се усилва деятел» ностьта на симпатичната нервна система, мо¬зъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действува усилено, деятел- ностьта на симпатичната система отслабва. За¬това, именно, трЯбва да съществува координи¬ране между силитЯ на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулна системи също трЯбва да има координиране. Който е координиралъ силитЯ въ себе си. той се е
138 координиралъ и съ силите на природата. Хо- дътъ на такъвъ човекъ е пластиченъ, равно- мЪренъ. Неговите движения съвпадатъ съ тия на природата. Всеко негово движение е музи¬ка и ритъмъ. Като ходи, този човекъ не се уморява. Щомъ ходи правилно, човекъ мисли правилно. Не е ли съгласувалъ движения¬та си съ тези на природата, човекъ се уморя¬ва лесно. Той възприема новите идеи, стреми се къмъ техъ, но нищо не постига. Защо? Защото не е координиралъ своите сили. Като ученици на окултна школа, вие треб¬ва съзнателно да работите върху координира¬не на силите въ своя организгмъ. Като рабо¬тите върху себе си, вие помагате и на своитЪ ближни. Щомъ помагате на ближните си, и на васъ ще помагатъ. Вие требва да си пома¬гате взаимно въ всеко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзна- тлно върху себе си, вие не можете да се по- дигате. Всички хора живеятъ още въ мина¬лото си, въ зимата на своя животъ. Човекъ требва да мине въ пролетьта, въ своето на¬стояще. Да живее човекъ въ пролетьта на своя животъ, това значи, да се е подмладилъ. Подмладяване може да стане само тамъ, дето силите сж. координирани. Не може ли да се координира, човекъ клони къмъ оста¬ряване. А всеки старъ човекъ попада подъ влиянието на Сатурна, който засега е въ низ¬ходяща степень. Той е миналъ младините си и слиза въ долното полушарие на кржга, въ
139 есеньта и зимата. ЧовЯкъ може да отиде при Сатурна въ краенъ случай, да поиска нЯ- какъвъ съветъ. Обаче, иска ли да знае, какъ да прекара младинитЯ си, нека отиде при Ве-нера — богинята на любовьта. Иска ли да знае, какъ да живЯе, изобщо, нека отиде при Мер¬курий — младиятъ секретарь на боговетЯ. Мла¬ди гЯ трЯбва да посещаватъ въ крайни слу¬чаи планетитЯ Сатурнъ, Уранъ и Нептунъ, по¬неже тЯ влияятъ отрицателно върху човЯка. Не е лошо влиянието на тия планети, но мла- дитЯ не съ готови за тЯхь. ТЯ не съ съ¬градили още ония духовни органи, върху кои¬то тия планети се отразяватъ благотворно. Ка¬то не съ развили още духовнитЯ си органи, щомъ се намЯрятъ подъ влиянието на тия пла¬нети, младитЯ употрЯбяватъ духовнитЯ си си¬ли за физически нужди, вследствие на което огрубяватъ. Когато не може да даде правиленъ изразъ на духовнитЯ сили въ себе си, човЯкъ непременно ще огрубЯе. Невъзможно е съ фи-зически усилия да имате духовни постижения. За физически постижения съ нужни физиче¬ски усилия, за духовнитЯ — духовни усилия. Не се ли спазватъ тия правила, човЯкъ непре¬менно ще огрубЯе. Ето защо, всЯки човЯкъ трЯбва да работи умЯрено — нито много, ни¬то малко. Ако работи много, ще огрубЯе и ще изгуби онази чувствителность, съ която въз¬приема висшитЯ, духовни вибрации. Ако ра¬боти малко, той развива въ себе си стремежъ
140 къмъ охоленъ животъ — животъ на удовол¬ствия. Природата обича леките упражнения, т. е. упражнения, които сж по силата на човека. Копае ли на нивата, или на лозето, човекъ требва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата. Видите ли, че некой е взелъ тежка, голема мотика и копае съ големо на¬прежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато работа и да върши, духовна или физическа, човекъ требва да работи съ любовь и разположение. Щомъ изгуби разположението си, той требва да про¬мени работата си. Промената на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи безъ работа. Ако некой не може да следва университетъ и ходи съ скжсани обуща, нека стане обущарь. Ако Толстой знаеше да кърпи и шие обуща, колко повече вие требва да правите това. Младиятъ иска да бжде самостояте- ленъ, а не работи, очаква всичко наготово. За да бжде самостоятеленъ, човекъ требва да бжде сржченъ, да може самъ да прави всичко, отъ което има нужда. Това не значи, че той требва да бжде и шивачъ, и обущарь, и дърводелецъ, но да разбира отъ всичко по малко. Скжса ли се дрехата му, да може самъ да я закърпи. Скжсать ли се обущата му не* кжде, да може да ги закърпи. Въ всички слу¬чаи на изненада въ живота си, човекъ самъ требва да си помага.
141 Като е дошълъ на земята, на човЯка е да¬дена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближнитЯ си, Той е пжтникъ въ живота, въ торбата на когото трЯбва да има всЯкакви пособия. Коя е торбата му? Неговата глава. Тамъ влага той своитЯ знания. ЧовЯкъ трЯб¬ва да започва отъ малкитЯ работи и постепенно да върви къмъ голЯмитЯ. Това може да постиг¬не, когато се координира съ силитЯ на природа¬та. Разумни сж силитЯ на природата. Ако чо¬вЯкъ се свърже съ тия сили, въ единъ день само природата ще го научи толкова много, колкото най-видниятъ професоръ — за 20 го¬дини. Не обичате ли природата, не се ли свър¬жете съ нея, тя нищо не дава. Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя оби¬ча. Не я ли обичатъ, тя нищо не дава. Тя чака времето, докато съзнанието на човЯка се про- буди. Тя не изразходва силитЯ си напразно. Сега, като на ученици, ррепоржчвамъ ви да изучавате астрологията. Кжде се проявяба Сатурнъ въ човЯка? Костната система, кожа¬та. сжщо така и ушитЯ се намиратъ подъ негово влияние. Жлъчката на човЯка пъкъ се намира подъ влиянието на Марса. Споредъ нЯкой астролози движението на жлъчката се съвпада съ движението на Марса. Какво раз¬положение трЯбва да иматъ планетитЯ, за да бжде единъ хороскопъ хармониче«ъ ? (—Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата астрология засЯга пси¬хическия животъ на човЯка, а втората—физио¬
142 логическия. Споредъ хелиоцентричната астро¬логия вътрешниятъ животъ на човека не зависи отъ влиянието, което дава знакътъ. ВсЬка планета има и второстепенно влияние върху човека — вътрешно, психическо вли¬яние. Ето защо, има случаи, когато некой дисхармониченъ аспектъ отъ геоцентрично гле¬дище, координиранъ съ хармониченъ аспектъ отъ хелиоцентрично гледище, излиза добъръ). Човекъ требва да хармонизира и двете си¬стеми въ себе си, защото слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой специфи- ченъ зодиакъ. За да има верни и правилни разбирания върху астрологията, човекъ требва да носи въ ума си зодиаците на всички планети. За да се развива правилно, човекъ треб¬ва да използува енергиите си на време. Ако не е използувалъ известна енергия на младини, ще я използува на старини, но съ обратно движение. Затова е казано, че всеко желание, което се явява на младини, требва да се при¬ложи на време, за да даде плодовете си на старини. Не реализира ли човекъ желанията си на младини, на старини мъчно се реали- зиратъ. Запримеръ, некой човекъ има желание да учи, но нема условия на младини. Същото желание ще се яви и на старини, но понеже не може вече да учи, този човекъ започва да става недоволенъ отъ живота си. Страшно не¬що е да бъде чов-ккъ недоволенъ. Недовол¬ството препятствува за духовното развитие на човека. Следователно, имате ли желание още
иа на младини да учите, използувайте всички условия, които ви сж дадени за това. Ако не използува благоприятнит-Ь условия за реали¬зиране на желанията си на младини, човЯкъ става крайно недоволенъ и така заминава за другия свЯтъ. И въ невидимия сзЯтъ той про¬дължава да се мжчи и страда, че нищо не е постигналъ. Той ходи тукъ-тамъ, останалъ само съ съзнанието си за непостигнати желания, търси помошь навсЯкжде, докато най-после нЯкое разумно сжщество му съдействува да дойде отново на земята, да реализира жела-нията си. Страшно е положението на обезплътения човЯкъ, който живЯе съ желанията си, но нито е на земята, нито е на небето. Това по¬ложение е подобно на човЯка въ пустинята. Силното слънце го изгаря, жаждата го мжчи, а той е самъ въ пустинята, заб^авенъ отъ вси¬чки. Като знаете това, бждете внимателни къмъ своитЯ желания и къмъ себе си. Дойде ли въ сърдцето ви нЯкое добро желание, вижте, има¬те ли условия да го реализирате. Ако имате условия, използувайте ги, за да не се мжчите на старини. Пазете се отъ всички мрачни ми¬сли, чувства и неразположения, които водятъ човЯка въ крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене. Защо трЯбва да се подавате на песимистични мисли и чувства ? Всички мрачни мисли сж чужди, не сж ваши. Вие сте ги приели отвънъ нЯкжде. НЯкой вашъ прадЯдо. заминалъ преди двеста
144 години за онзи светъ, понеже не е подготвенъ да живее тамъ, лута се изъ пространство¬то, докато дойде некой възвишенъ духъ при него и му помогне да се прероди. До това време вие ще го възпитавате, ще го учите, какъ да изпълнява волята Божия. Като изпълня¬ва волята Божия, всЬки човекъ може да се Подмлади. Когато изучава хороскопа на своя животъ, човекъ требва да забрави своите лоши аспе¬кти. Единъ лошъ аспектъ въ живота на чо¬века не е нищо друго, освенъ дисхармонично състояние, на което той самъ се подлага. Чо¬векъ самъ е причина за своите лоши аспекти. Когато слиза на земята, човекъ носи съ себе си благоприятни условия за трите света—фи¬зически, духовенъ и умственъ. Ако злоупотреби съ тия условия, той самъ влошава живота си. Кой може да злоупотребява съ добрите и бога¬ти условия на живота си? Богатиятъ може да злоупотребява, защото има дадени условия. Обаче, бедният ь не може да злоупотребява. Който има очи, ржце, само той може да гре¬ши. Слепиятъ, сакатиятъ не могатъ да грешатъ. Какъвъ грехъ може да направи онзи, който е лишенъ отъ чувства ? Той е малко семе, затво¬рено въ кутия; при тези условия семето не може да греши. Днесъ всички хора преживяватъ своето минало, вследствие на което се натъкватъ на големи противоречия. Те живеятъ въ мина¬лото и не могатъ да се справятъ съ настоя¬
145 щето. Задачата на живота имъ се заключава въ това, именно, да излЯзатъ отъ миналото и да влЯзатъ въ настоящия животъ, Настоящиятъ животъ изисква отъ човЯка да опредЯли от¬ношенията си къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. За да изпълни тази задача, чо¬вЯкъ трЯбва да прилага закона за координи¬ране на силитЯ. Срещне ли нЯкой силенъ чо¬вЯкъ, той трЯбва да знае, какъ да се справи съ него. Какъ ще се справите съ мечката? Като срсщнеге мечка въ гората, вие ще се качите на нЯкое дърво или на нЯкоя скала и оттамъ ще наблюдавате, какво прави. Обаче, ако владЯете закона за координиране на си¬литЯ, като видите мечката, отдалечъ още ще й въздействуиате съ мисъльта си, да се върне отъ пжтя си, да вземе друга пжтека. Ученикъть трЯбва да работи върху му- скулитЯ на лицето, на носа, на брадата си. да ги координира. Брадата на човЯка симво¬лизира неювата воля. Той трЯбва да работи върху силитЯ на волята си, да ги координи¬ра. Не обработва ли силитЯ на волята си, той нищо не може да постигне. Чрезъ волята си човЯкъ може да преодолява всички външ¬ни и вжтрешни мжчнотии и препятствия въ живота си. Единъ день Буда заспалъ въ една цвЯтна ливада. Въ това време една змия се прибли¬жила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудилъ и прило- жилъ закона на смаляването. Той се смалилъ 12
146 толкова много, че се изхлузилъ отъ оковите на змията. Буда се освободилъ лесно отъ змията, понеже знаялъ, какъ да се смалява. Какво ще правите вие, ако се намерите въ ограничителните условия на живота? Неща¬стията, ограниченията, страданията въ живота не сж нищо друго, освенъ оковите на змията. Намерите ли се въ нейните окови, тя непре¬менно ще ви задуши. Какъ ще се освободите отъ змията: чрезъ разширяване, или чрезъ сма- ляване? Чрезъ смаляване. Ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите отъ змията. За да дойде до закона на смаляването, човекъ требва всеки день да се отказва отъ нещо не-съществено и да остане само съ Божественото съзнание, съ което е дошълъ на земята. Само при това положение човекъ може да се смали дотолкова, че да се изхлузи отъ оковите на змията. Освободи ли се отъ тия окови, той отново ще създаде своята форма. Щомъ съз¬даде новата си форма, той веднага ще вложи въ нея идеите и чувствата си. Въ природата нищо не се губи. Човекъ временно само губи формата си, т. е. той видоизменя формата си, докато се изхлузи отъ ограничителните условия. Освободи ли се отъ тия условия, той отново се проявява. Ако некой ученикъ иска да свърши училище, но нема благоприятни условия, той требва временно да се примири съ невъзможностьта да учи. Въ ума си, обаче, той требва да държи мисъльта, че ако тази
147 голина не момее ла учи, следната година ще му се далатъ добри условия. Сега аи. говоря за изключенията въ жи¬вота. Съ правилата човЯкъ лесно се спрявя, но съ изключенията се работи мъчно. Ако не може да се справи съ изключенията въ жи¬вота си, човЯкъ се натъква на такива сили въ себе си, които му противодействуватъ и ста¬ватъ причина за нежелателни промЯни на не- говитЯ външни и вътрешни органи. ЗапримЯръ, носътъ, устата, брадата му започватъ посте¬пенно да се измЯнятъ. Носътъ става по-ши- рокъ или по-тЯсенъ отколкото трЯбва. Устата също става по-голЯма, устнитЯ надебеляватъ или изтъняватъ повече отколкото трЯбва. За да следи промЯнитЯ, които ставатъ съ орга- нитЯ на лицето си, човЯкъ трЯбва да знае, колко голЯми трЯбва да бъдатъ тЯ, споредъ ръста му. Изобщо, човЯкъ трЯбва да се из¬учава, да знае, какви мЯрки да взима за из¬правянето си. Ако носътъ, устата и брадата на човЯка съ правилни и отговарятъ на мЯр- ката, която природата е предвидила, това по¬казва, че силитЯ въ организма на този чо¬вЯкъ съ координирани. Огъ неговитЯ мисли и чувства излиза приятна миризма. Не съ ли координирани силитЯ на човЯшкия организъмъ, човЬкъ е лишенъ отъ това благоухание. Срещ¬нете ли човЯкъ, на когото силитЯ не съ ор¬ганизирани, отъ него излиза неприятна мириз¬ма. За да се освободи отъ тази миризма, той трЯбва да прави изпотявания, да пречисти тЯ¬
148 лото си отъ ония утайки и наслоявания, които прЪчатъ за координирането. Като ученици, вие требва да бждете см-Ь- ли и искрени въ себе си. Погледътъ ви треб¬ва да бжде устойчивъ. Неподвижниятъ, уста- новенъ погледъ не подразбира още устойчи- вость, но и бързото движение на очите не е пра-вилно. Очит-Ь требва да бждатъ спокойни, съ ритмично и пластично движение. Наблюдавайте се, да видите, какъ се движатъ очите ви. Чо¬векъ требва да се наблюдава, да следи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Забележи ли нещо отрицателно въ себе си, да не се сму¬щава, но да се заеме съ изправянето му. Има ли некакъвъ недостатъкъ, човекъ требва да приложи волята си, да го изправи. Колкото време да му отнеме, той не требва да се от¬чайва. Това значи вслевъ човекъ. По отноше¬ние на работата върху себе си, човекъ требва да постоянств)ва, да бжде истински мжжъ. Ка¬кво разбираме подъ думата „истински мжжъ"? Това значи благороденъ човекъ. който устоява на думата си. Каже ли, че требва да свтрши некаква благородна работа, той постоянствува. Погледнете ли въ лицето му, отъ него блика животъ и енергия. Кои сж характерните чърти на мжжа и кои—на жената? Мжжътъ требва да бжде спра- ведл^ь и никога да не лъже. На мжжа не се позволява никаква лъжа. Ако мжжътъ поне¬кога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената требва да
149 има благородно, отзивчиво сърдце, което ни¬кога да не се обижда. Тя трЯбва да бъ¬де дълбока вода — море или океанъ. Ка¬къвто камъкъ да хвърлите въ нея, да не се размътва. Мъжътъ трЯбва да бъде висока планина. Каквито бомби да хвърлятъ къмъ не¬го, да не го засЯгатъ. Сега, като говоримъ за координиране на силитЯ, натъкваме се на въпроса за влиянието. Колкото да се пазятъ отъ влияния, хората не могатъ да бъдатъ свободни отъ тЯхъ. За¬примЯръ. ако нЯкой мъжъ обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си. Ако пъкъ жената не е благородна, тя ще повлияе на мъжа си. Подъ нейно влияние той ще стане грубъ. Благородството и търпението съ каче¬ства, свойствени на жената. Синътъ може да придобие тия качества отъ майка си. Като казвамъ, че търпението е качество на жената, имамъ предъ видъ козмическата жена — девата. Съ други думи казано: само любещиятъ може да бъде търпеливъ. Като ученици, вие трЯбва да се стремите къмъ естественость. Каквото правите, да бъде направено добре и красиво. Ако поздравявате нЯкого, въ поздрава ви трЯбва да има истин¬ско почитание. Поздравете човЯка, сторете му пъть да мине, а следъ това продължете и вие своя пъть. Ако искате да учите, трЯбва да знае¬те, защо учите—по подражание, или отъ любовь къмъ ученето. Ако се радвате, радвайте се отъ сърдце, да заразите окръжаващитЯ съ своята
150 радость. Ако скърбите, скръбьта ви трЬбва да излиза отъ дълбочината на душата. Въ това отношение вие требва да бждете герои. Ако обичате, обичайте съ всичкото си сърдце и умъ. Обичайте, безъ да очаквате да ви обичатъ. Днесъ всички искатъ да бждатъ обичани. Да желае човекъ това, значи, да иска най-го- л-Ьмото нещо. Щомъ иска да бжде обичанъ, човекъ требва да бжде готовъ да върши всичко, каквото любовьта изисква. Не може ли да върши всичко това, той не е готовъ за любовьта. Щомъ не е готовъ, той требва да се откаже отъ желанието си да го обичатъ. Само боговете, ангелите, арахангелите могатъ да бждатъ обичани, защото те сж въ състоя¬ние да направятъ всичко, което любовьта имъ за поведа. Обикновениятъ човекъ не може и не требва да желае да бжде обичанъ отъ всички хора. Има ли такова желание, той е излезълъ отъ рамките на човешките възможности. Слу¬шате некой да казва, че никой не се грижи за него, че Богъ го е изоставилъ. Много иска този човекъ. Той се е отпусналъ, нищо не ра-боти, а изисква любовьта и вниманието на Бога. Той иска Богъ да спре всичката си ра¬бота и да се занимава само съ него. Това е невъзможно. Въ едно индийско предание за Брама — върховното божество на Индия, се разправя, че некога той получилъ подаръкъ едно яйце, въ което билъ скритъ целиятъ козмосъ. Това яйце било подарено на Брама, за да го изпитатъ,
161 какво може да направи съ него. Брама поста- вилъ яйцето при благоприятни условия за не¬говото излупване. Яйцето се излупило и отъ него излЯзълъ сегашниятъ свЯтъ. Значи, свЯ- тътъ съществува благодарение на подаръка, който Брама е получилъ. Питамъ: ако Богъ даде на вс-Ьки чов-Ькъ но единъ подаръкъ, какво ще направи той съ него? Можете ли да го използувате ра¬зумно, да вл-Ьзе въ работа? Вс-Ьки тр-Ьбва да , се запита, какво може да направи съ идеигЪ, които Богъ е вложилъ въ неговата глава. Като не мисли, както тр-Ьбва, чов-Ькъ казва, че не е въ сила да реализира БожественитЯ идеи. За¬що не може да ги реализира? Защото били мъчни. Въ Божественит-Ь нЯща се крие добро¬то, а въ чов-Ьшкит-Ь — и злото, и доброто. Чо¬в-Ькъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Ако има н-Ьщо мъчно въ св-Ьта, това е да прави човЯкъ зло. ВъпрЯки това той прави зло. Следователно, ако човЯкъ прави най-мъч¬ното въ свЯта — злото, много лесно може да прави доброто. И детето може да прави добро. Като ученици на окултна школа, вие трЯб¬ва да се отличавате отъ другитЯ хора. Уче- никътъ трЯбва да има високъ идеалъ и да го следва неотклонно. Този идеалъ води къмъ придобиване на знание, свобода и любовь. Иска ли нЯкой да му покажете, какво знаете, извикайте го да види, какъ живЯете. Отъ жи¬вота на човЯка се съди за знанието, свобода¬та и любовьта, които той носи въ себе си. —
152 Докажи, че имашъ знание. — Знанието, исти¬ната, любовьта нито се доказватъ, нито се от- ричатъ. Какъ ще докаже розата, че има при¬ятна миризма ? Който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна ми¬ризма. Ако и чов-Ькъ благоухае, хората сами ще го търсятъ и ще му отдадатъ нужното почитание. Като е дошълъ на земята, човЪкъ е обещалъ да реализира БожественитЬ идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обе¬щанието си, чов-Ькъ ще бжде: изворъ, отъ който извира чиста, кристална вода; цв-Ьте, което цъвти; дърво, отрупано съ зрЪли, вкусни плодове; статуя, която художникътъ е завър- шилъ вече; храмъ, въ който свещеницигЬ и пЪвцитЪ служатъ на Бога и призоваватъ всички хора да Му се поклонятъ въ духъ и истина. Като ученици, вие требва да се стремите къмъ великия идеалъ на живота, да го реали¬зирате, безъ да се връщате къмъ миналото. Въ миналото н-Ьма онази красота, къмъ която се стремите. Миналото е животъ на жертви и противоречия. Бъдещето оправдава всички стра¬дания на човечеството въ миналото и въ на¬стоящето. За да използува настоящето, човекъ требва да координира силигЬ на своя орга- низъмъ съ тия на природата. За да постигне това, чов-Ькъ трЪбва да координира своя слън- чевъ вжзелъ съ енергиигЪ на слънцето, енергии¬те на черния дробъ — съ тия на Сатурна, задната часть на мозъка — съ Венера, дол¬ната часть на челото — съ Меркурий. Въ
152 долната часть на мозъка се намира центъра на наблюдателностьта — обективниитъ умъ на чо¬вЯка Следователно, когато срещнете чонЯкъ, който наблюдава нЬшата, съ цсль ла ги изучи, ще знаете, че той е меркурианецъ. Онзи, който обича да разсъждава, да философствува и да прави философски заключения, той е сагур- новъ типъ. Днесъ всички хора трЯбва да работятъ върху координиране на силитЯ си. Да се коор¬динира човЯкъ, това значи, да води хармони- ченъ животъ. Въ което общество влЯзе, той трЯбва да се отнася къмъ всички съ почита¬ние, съ довЯрие, като къмъ души. а не като къмъ личности. Обикне ли нЯкого, той трЯбва да знае, че се намира подъ окото на разумнитЯ и възвишени същества. ТЯ го наблюдаватъ и следятъ, какъ проявява любовьта си. Да лю- бишъ, това значи, да изпълнявашъ свещенъ актъ, не предъ подобнитЯ си, но предъ въз¬вишения свЯтъ. Отъ това, какъ ще извър- шишъ този актъ, зависи, дали ще получишъ Божието благословение. Богъ простира ръцетЯ си върху онзи, който е проявилъ любовьта правилно. Сега азъ не говоря за обикновената лю¬бовь, но за онази любовь, която има за обектъ истината. Велико и свещено нЯщо е да изяви човЯкъ любовь къмъ истината. Проявлението на тази любовь опредЯля бъдещето на човЯка. Само онзи може да бъде обичанъ, който е приложилъ въ живота си любовь къмъ исти¬
154 ната, т. е. любовьта, която има за обектъ исти¬ната. Щомъ прояви таЗи любовь, делото небе се отваря за него, и всички се радватъ, че сж срещнали човекъ, изразитель на любовьта. Да ти се радватъ възвишените същества, това значи, да се възнесешъ на седмото небе. Из- губишъ ли тази любовь и радость, ти се сма- лявашъ, дохождашъ до положението на бубу- лечица — сжщество, което е лишено отъ вся¬каква идея, отъ импулсъ въ живота. Страшно е положението на онзи, който е изгубилъ своя вжтрешенъ потикъ къмъ знание, любовь и свобода. Желая ви да придобиете онова знание, което носи светлина за ума. Желая ви да придобиете онази любовь, която изключва всички противоречия и недо¬разумения. Желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се вързвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате. Желая ви да се координирате съ силиге на разумната природа, съ всички добри хора на земята. Постигнете ли това, къмъ васъ ще потекатъ енергии отъ всички посоки, и вие ще бждете готови за работа и служене на Бога въ духъ и истина. ^ — Само светлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината.
31. Лекция отъ Учителя, държана на 8 май. 1927 г. София.