Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
КООРДИНИРАНЕ НА СИЛИТЕ
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление.
За координиране на сили се говори в математиката и във физиката, а също и в психическия живот на човека. Изобщо, координиране на сили съществува в разумната природа, в живота на разумните и възвишени същества. Да координира човек силите в себе си, това значи да е дошъл до високо развитие. При координиране на силите се създават съвършени форми. Запример кръгът е една от съвършените форми, защото разумни същества са работили за създаването му. Силите в кръга са координирани. Кръгът представлява форма, в която се крият много възможности. Всеки кръг е разделен на две части: дясно полушарие – положително и ляво – отрицателно. Ако разделим кръга на две части, но не дясна и лява, а горна и долна, тогава ще имаме горна – положителна и долна – отрицателна. Горната половина представлява пролетта и лятото на живота, а долната – есента и зимата.
Какво се постига с координиране на силите в човешкия организъм? Там, дето силите са координирани, има взаимно подпомагане. Въз основа на този закон органите могат правилно да се развиват. Следователно искате ли да усилите един орган, вие трябва съзнателно да намалите или поне временно да спрете деятелността на друг някой. Това може да стане само там, дето силите са координирани. Запример, ако искате да усилите окото си, вие трябва временно да намалите деятелността на ухото. Работите ли едновременно с окото и с ухото, вие не можете да ги развивате добре. Без да съзнава този закон, човек го прилага. Запример, когато иска да види нещо, да го разгледа от всички страни, човек напряга главно очите си, и през това време той почти не чува какво става около него. Когато пък иска да чуе нещо, да го обхване изцяло, той напряга слуха си, а очите си затваря. Когато иска да се концентрира вътрешно, да се вглъби в себе си, човек затваря очите и ушите си за външния свят. По този начин той дава ход на вътрешните сили в себе си, те да се проявят. Щом свърши работата си, човек изпраща енергиите си отвътре навън и тогава зрението и слухът започват отново да действат.
Когато работи върху самовъзпитанието си, човек трябва да се наблюдава кои органи, или кои сили в организма му не са координирани. Когато някой ор¬ган в човека не е координиран с другите, той остава сам, неподпомогнат от останалите. В такъв случай той прибягва до помощта на външни средства, т.е. външни пособия. Запример, когато не може сам да респектира говедата, говедарят си служи с тояга. Едно време хората са воювали с тояга, защото не са могли по вътрешен начин да си въздействат. Адептите са превърнали тоягата в магическа пръчица, която са носили в ръкава на своята дреха. Истинските мъдреци и адепти не се нуждаят от никаква тояга, от никаква магическа пръчица. Следователно и на вас казвам: Откажете се от всякаква външна тояга или пръчица, под каквато форма да е тя. Съвременните модерни хора носят бастони. Който е ученик, той трябва да се откаже от носене на бастон.
Носи ли бастон, човек трябва да знае защо го носи. Във всяко нещо, което човек прави, се изисква съзнание. Някои туристи носят специални тояги със себе си, да се подпират от време на време. Добре е да хвърлят тоягите, да разчитат на своите сили. Като се опира на тоягата си, туристът се разсейва, а същевременно се лишава от възможността да развива своите вътрешни сили и да ги координира.
Сега, като ви давам известни съвети, пазете се да не изпаднете в крайност. Който обича да носи бастон, свободен е да носи; важно е да не вършите нещата по мода, по подражание. Преди години между учениците беше на мода да носят очила, да изгледат сериозни като професори. Други пък обичаха да носят дълги коси, да си предават вид на философи. Не е лошо подражанието, не в него няма идея. Човек трябва да върши нещата съзнателно, под влиянието на някаква идея. Идейният живот осмисля нещата. Имате ли някаква идея, проявете я.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Планетите менят местата си в човешкото тяло, вследствие на което стават промени и в човешките мисли и чувства. Според мислите, които вълнуват човека в даден момент, можете да съдите за влиянието на една или на друга планета върху него. Силите на Марса правят главата кръгла, а силите на Сатурна я правят продълговата. Ако влиянието на Марса върху човека се увеличава, влиянието на Сатурна се намалява и обратно: ако влиянието на Сатурна се увеличава, влиянието на Марса се намалява. С други думи казано: там, дето философската мисъл престава, войната започва. Наистина, когато воюва, човек не мисли много. Англичанинът, който е практичен, като го обиди някой, веднага се разправя с него; удари го един-два пъти в лицето и въпросът се свършва. И другият му отговаря със същото. Те не мислят много, нито съдилища търсят – разправят се набързо. Така постъпват и американците. Това е влиянието на Марса. Славяните, обаче, не постъпват по този начин. Когато някой ги обиди, те носят мисълта за обидата дълго време в себе си и търсят случай да отговорят за обидата, да се удовлетворят. Така постъпва и българинът. Изобщо, когато Сатурн влияе със своите нисши енергии върху човека, последният става отмъстителен, подозрителен и жлъчен. Сатурновият тип от една страна отрича чувствата, а от друга – ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно, е Венера.
Като ученици вие трябва да се свързвате със Слънцето, за да се ползвате от неговото влияние. Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система на човека. За да координира силите на своя организъм, човек трябва да свърже симпатичната нервна система с мозъчната нервна система. Когато се усилва деятелността на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действа усилено, деятелността на симпатичната система отслабва. Затова, именно, трябва да съществува координиране между силите на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулна системи също трябва да има координиране. Който е координирал силите в себе си, той се е координирал и със силите на природата. Ходът на такъв човек е пластичен, равномерен. Неговите движения съвпадат с тия на природата. Всяко негово движение е музика и ритъм. Като ходи, този човек не се уморява. Щом ходи правилно, човек мисли правилно. Не е ли съгласувал движенията си с тези на природата, човек се уморява лесно. Той възприема новите идеи, стреми се към тях, но нищо не постига. Защо? Защото не е координирал своите сили.
Като ученици на окултна школа вие трябва съзнателно да работите върху координиране на силите в своя организъм. Като работите върху себе си, вие помагате и на своите ближни. Щом помагате на ближните си, и на вас ще помагат. Вие трябва да си помагате взаимно във всяко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзнателно върху себе си, вие не можете да се повдигате. Всички хора живеят още в миналото си, в зимата на своя живот. Човек трябва да мине в пролетта в своето настояще. Да живее човек в пролетта на своя живот, това значи да се е подмладил.
Подмладяване може да стане само там, дето силите са координирани. Не може ли да се коорди¬нира, човек клони към остаряване. А всеки стар човек попада под влиянието на Сатурна, който засега е в низходяща степен. Той е минал младините си и слиза в долното полушарие на кръга, в есента и зи¬мата. Човек може да отиде при Сатурна в краен случай, да поиска някакъв съвет. Обаче иска ли да знае как да прекара младините си, нека отиде при Венера – богинята на любовта. Иска ли да знае как да живее изобщо, нека отиде при Меркурий – младият секретар на боговете. Младите трябва да посещават в крайни случаи планетите Сатурн, Уран и Нептун, понеже те влияят отрицателно върху човека. Не е лошо влиянието на тия планети, но младите не са готови за тях. Те не са съградили още ония духовни органи, върху които тия планети се отразяват благотворно. Като не са развили още духовните си органи, щом се намерят под влиянието на тия планети, младите употребяват духовните си сили за физически нужди, вследствие на което огрубяват. Когато не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, човек непременно ще огрубее. Невъзможно е с физически усилия да имате духовни постижения. За физически постижения са нужни физически усилия, за духовните – духовни усилия. Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее. Ето защо всеки човек трябва да работи умерено – нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема висшите духовни вибрации. Ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот – живот на удоволствия.
Природата обича леките упражнения, т.е. упражнения, които са по силата на човека. Копае ли на нивата или на лозето, човек трябва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата. Видите ли, че някой е взел тежка голяма мотика и копае с голямо напрежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато работа и да върши, духовна или физическа, човек трябва да работи с любов и разположение. Щом изгуби разположението си, той трябва да промени работата си. Промяната на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи без работа. Ако някой не може да следва университет и ходи със скъсани обуща, нека стане обущар. Ако Толстой знаеше да кърпи и шие обуща, колко повече вие трябва да правите това.
Младият иска да бъде самостоятелен, а не работи, очаква всичко наготово. За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде сръчен, да може сам да прави всичко, от което има нужда. Това не значи, че той трябва да бъде и шивач, и обущар, и дърводелец, но да разбира от всичко по малко. Скъса ли се дрехата му, да може сам да я закърпи. Скъсат ли се обущата му някъде, да може да ги закърпи. Във всички случаи на изненада в живота си човек сам трябва да си помага.
Като е дошъл на земята, на човека е дадена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближните си. Той е пътник в живота, в торбата на когото трябва да има всякакви пособия. Коя е торбата му? Неговата глава. Там влага той своите знания. Човек трябва да започва от малките работи и постепенно да върви към големите. Това може да постигне, когато се координира със силите на природата. Разумни са силите на природата. Ако човек се свърже с тия сили, в един ден само природата ще го научи толкова много, колкото най-видният професор за 20 години. Не обичате ли природата, не се ли свържете с нея, тя нищо не дава. Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя обича. Не я ли обичат, тя нищо не дава Тя чака времето, докато съзнанието на човека се пробуди. Тя не изразходва силите си напразно.
Сега, като на ученици, препоръчвам ви да изучавате астрологията. Къде се проявява Сатурн в човека? Костната система, кожата, също така и ушите се намират под негово влияние. Жлъчката на човека пък се намира под влиянието на Марса. Според някои астролози движението на жлъчката съвпада с движението на Марса. Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? (– Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата астрология засяга психическия живот на човека, а втората – физиологическия. Според хелиоцентричната астрология вътрешният живот на човека не зависи от влиянието, което дава знакът. Всяка планета има и второстепенно влияние върху човека – вътрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато някой дисхармоничен аспект от геоцентрично гледище, координиран с хармоничен аспект от хелиоцентрично гледище, излиза добър.) Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си защото слънцето, както и всички останали планети, имат свой специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците, на всички планети.
За да се развива правилно, човек трябва да използва енергиите си на време. Ако не е използвал известна енергия на младини, ще я използва на старини, но с обратно движение. Затова е казано, че всяко желание, което се явява на младини, трябва да се приложи навреме, за да даде плодовете си на старини. Не реализира ли човек желанията си на младини, на старини мъчно се реализират. Запример, някой човек има желание да учи, но няма условия на младини. Същото желание ще се яви и на старини, но понеже не може вече да учи, този човек започва да става недоволен от живота си. Страшно нещо е да бъде човек недоволен. Недоволството препятства за духовното развитие на човека. Следователно имате ли желание още на младини да учите, използвайте всички условия, които ви са дадени за това. Ако не използва благоприятните условия за реализиране на желанията си на младини, човек става крайно недоволен и така заминава за другия свят. И в невидимия свят той продължава да се мъчи и страда, че нищо не е постигнал. Той ходи тук-там, останал само със съзнанието си за непостигнати желания, търси помощ навсякъде, докато най-после някое разумно същество му съдейства да дойде отново на земята, да реализира желанията си.
Страшно е положението на обезплътения човек, който живее със желанията си, но нито е на земята, нито е на небето. Това положение е подобно на човека в пустинята. Силното слънце го изгаря, жаждата го мъчи, а той е сам в пустинята, забравен от всички. Като знаете това, бъдете внимателни към своите желания и към себе си. Дойде ли в сърцето ви някое добро желание, вижте имате ли условия да го реализирате. Ако имате условия, използвайте ги, за да не се мъчите на старини. Пазете се от всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водят човека в крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене. Защо трябва да се поддавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли са чужди, не са ваши. Вие сте ги приели отвън някъде. Някой ваш прадядо, заминал преди двеста години за онзи свят, понеже не е подготвен да живее там, лута се из пространството, докато дойде някой възвишен дух при него и му помогне да се прероди. До това време вие ще го възпитавате, ще го учите как да изпълнява волята Божия. Като изпълнява волята Божия, всеки човек може да се подмлади.
Когато изучава хороскопа на своя живот, човек трябва да забрави своите лоши аспекти. Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за своите лоши аспекти. Когато слиза на земята, човек носи със себе си благоприятни условия за трите свята – физически, духовен и умствен. Ако злоупотреби с тия условия, той сам влошава живота си. Кой може да злоупотребява с добрите и богати условия на живота си? Богатият може да злоупотребява, защото има дадени условия. Обаче бедният не може да злоупотребява. Който има очи, ръце, само той може да греши. Слепият, сакатият не могат да грешат. Какъв грях може да направи онзи, който е лишен от чувства? Той е малко семе, затворено в кутия; при тези условия семето не може да греши.
Днес всички хора преживяват своето минало, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Те живеят в миналото и не могат да се справят с настоящето. Задачата на живота им се заключава в това, именно, да излязат от миналото и да влязат в настоящия живот. Настоящият живот изисква от човека да определи отношенията си към Бога, към ближния си и към себе си. За да изпълни тази задача, човек трябва да прилага закона за координиране на силите. Срещне ли някой силен човек, той трябва да знае как да се справи с него. Как ще се справите с мечката? Като срещнете мечка в гората, вие ще се качите на някое дърво или на някоя скала и оттам ще наблюдавате какво прави. Обаче, ако владеете закона за координиране на силите, като видите мечката, отдалеч още ще ù въздействате с мисълта си, да се върне от пътя си, да вземе друга пътека.
Ученикът трябва да работи върху мускулите на лицето, на носа, на брадата си, да ги координира. Брадата на човека символизира неговата воля. Той трябва да работи върху силите на волята си, да ги координира. Не обработва ли силите на волята си, той нищо не може да постигне. Чрез волята си човек може да преодолява всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия в живота си.
Един ден Буда заспал в една цветна ливада. В това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването. Той се смалил толкова много, че се изхлузил от оковите на змията. Буда се освободил лесно от змията, понеже знаел как да се смалява.
Какво ще правите вие, ако се намерите в ограничителните условия на живота? Нещастията, ограниченията, страданията в живота не са нищо друго, освен оковите на змията. Намерите ли се в нейните окови, тя непременно ще ви задуши. Как ще се освободите от змията: чрез разширяване или чрез смаляване? Чрез смаляване. Ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите от змията. За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо несъществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на земята. Само при това положение човек може да се смали дотолкова, че да се изхлузи от оковите на змията. Освободи ли се от тия окови, той отново ще създаде своята форма. Щом създаде новата си форма, той веднага ще вложи в нея идеите и чувствата си. В природата нищо не се губи. Човек временно само губи формата си, т.е. той видоизменя формата си, докато се изхлузи от ограничителните условия. Освободи ли се от тия условия, той отново се проявява. Ако някой ученик иска да свърши училище, но няма благоприятни условия, той трябва временно да се примири с невъзможността да учи. В ума си, обаче, той трябва да държи мисълта, че ако тази година не може да учи, следната година ще му се дадат добри условия.
Сега аз говоря за изключенията в живота. С правилата човек лесно се справя, но с изключенията се работи мъчно. Ако не може да се справи с изключенията в живота си, човек се натъква на такива сили в себе си, които му противодействат и стават причина за нежелателни промени на неговите външ¬ни и вътрешни органи. Запример носът, устата, брадата му започват постепенно да се изменят. Носът става по-широк или по-тесен, отколкото трябва. Устата също става по-голяма, устните надебеляват или изтъняват повече, отколкото трябва. За да следи промените, които стават с органите на лицето си, човек трябва да знае колко големи трябва да бъдат те според ръста му. Изобщо човек трябва да се изучава, да знае какви мерки да взема за изправянето си. Ако носът, устата и брадата на човека са правилни и отговарят на мярката, която природата е предвидила, това показва, че силите в организма на този човек са координирани. От неговите мисли и чувства излиза приятна миризма. Не са ли координирани силите на човешкия организъм, човек е лишен от това благоухание. Срещнете ли човек, на когото силите не са организирани, от него излиза неприятна миризма. За да се освободи от тази миризма, той трябва да прави изпотявания, да пречисти тялото си от ония утайки и наслоявания, които пречат за координирането.
Като ученици вие трябва да бъдете смели и искрени в себе си. Погледът ви трябва да бъде устойчив. Неподвижният, установен поглед не подразбира още устойчивост, но и бързото движение на очите не е правилно. Очите трябва да бъдат спокойни, с ритмично и пластично движение. Наблюдавайте се, да видите как се движат очите ви. Човек трябва да се наблюдава, да следи какви мисли и чувства го вълнуват. Забележи ли нещо отрицателно в себе си, да не се смущава, но да се заеме с изправянето му. Има ли някакъв недостатък, човек трябва да приложи волята си да го изправи. Колкото време да му отнеме, той не трябва да се отчайва. Това значи волев човек. По отношение на работата върху себе си човек трябва да постоянства, да бъде истински мъж. Какво разбираме под думата „истински мъж”? Това значи благороден човек, който устоява на думата си. Каже ли, че трябва да свърши някаква благородна работа, той постоянства. Погледнете ли в лицето му, от него блика живот и енергия.
Кои са характерните черти на мъжа и кои на жената? Мъжът трябва да бъде справедлив и никога да не лъже. На мъжа не се позволява никаква лъжа. Ако мъжът понякога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трябва да има благородно, отзивчиво сърце, което никога да не се обижда. Тя трябва да бъде дълбока вода – море или океан. Какъвто камък да хвърлите в нея, да не се размътва. Мъжът трябва да бъде висока планина. Каквито бомби да хвърлят към него, да не го засягат.
Сега, като говорим за координиране на силите, натъкваме се на въпроса за влиянието. Колкото да се пазят от влияния, хората не могат да бъдат свободни от тях. Запример, ако някой мъж обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си. Ако пък жената не е благородна, тя ще повлияе на мъжа си. Под нейно влияние той ще стане груб. Благородството и търпението са качества, свойствени на жената. Синът може да придобие тия качества от майка си. Като казвам, че търпението е качество на жената, имам предвид космическата жена – девата. С други думи казано: само любещият може да бъде търпелив.
Като ученици вие трябва да се стремите към естественост. Каквото правите, да бъде направено добре и красиво. Ако поздравявате някого, в поздрава ви трябва да има истинско почитание. Поздравете човека, сторете му път да мине, а след това продължете и вие своя път. Ако искате да учите, трябва да знаете защо учите – по подражание или от любов към ученето. Ако се радвате, радвайте се от сърце, да заразите окръжаващите със своята радост. Ако скърбите, скръбта ви трябва да излиза от дълбочи¬ната на душата. В това отношение вие трябва да бъдете герои. Ако обичате, обичайте с всичкото си сърце и ум. Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Днес всички искат да бъдат обичани. Да желае човек това, значи да иска най-голямото нещо. Щом иска да бъде обичан, човек трябва да бъде готов да върши всичко, каквото любовта изисква. Не може ли да върши всичко това, той не е готов за любовта. Щом не е готов, той трябва да се откаже от желанието си да го обичат. Само боговете, ангелите, архангелите могат да бъдат обичани, защото те са в състояние да направят всичко, което любовта им заповяда. Обикновеният човек не може и не трябва да желае да бъде обичан от всички хора. Има ли такова желание, той е излязъл от рамките на човешките възможности. Слушате някой да казва, че никой не се грижи за него, че Бог го е изоставил. Много иска този човек. Той се е отпуснал, нищо не работи, а изисква любовта и вниманието на Бога. Той иска Бог да спре всичката си работа и да се занимава само с него. Това е невъзможно.
В едно индийско предание за Брама – върховното божество на Индия, се разправя, че някога той получил подарък едно яйце, в което бил скрит целият космос. Това яйце било подарено на Брама, за да го изпитат какво може да направи с него. Брама поставил яйцето при благоприятни условия за неговото излюпване. Яйцето се излюпило и от него излязъл сегашният свят. Значи, светът съществува благодарение на подаръка, който Брама е получил.
Питам: Ако Бог даде на всеки човек по един подарък, какво ще направи той с него? Можете ли да го използвате разумно, да влезе в работа? Всеки трябва да се запита какво може да направи с идеите, които Бог е вложил в неговата глава. Като не мисли както трябва, човек казва, че не е в сила да реализира Божествените идеи. Защо не може да ги реализира? Защото били мъчни. В Божествените неща се крие доброто, а в човешките – и злото, и доброто. Човек е в състояние да прави и добро, и зло. Ако има нещо мъчно в света, това е да прави човек зло. Въпреки това той прави зло. Следователно, ако човек прави най-мъчното в света – злото, много лесно може да прави доброто. И детето може да прави добро.
Като ученици на окултна школа вие трябва да се отличавате от другите хора. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към придобиване на знание, свобода и любов. Иска ли някой да му покажете какво знаете, извикайте го да види как живеете. От живота на човека се съди за знанието, свободата и любовта, които той носи в себе си. – Докажи, че имаш знание. – Знанието, истината, любовта нито се доказват, нито се отричат. Как ще докаже розата, че има приятна миризма? Който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна миризма. Ако и човек благоухае, хората сами ще го търсят и ще му отдадат нужното почитание. Като е дошъл на земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обещанието си, човек ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода; цвете, което цъфти; дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове; статуя, която художникът е завършил вече; храм, в който свещениците и певците служат на Бога и призовават всички хора да Му се поклонят в дух и истина.
Като ученици вие трябва да се стремите към великия идеал на живота, да го реализирате без да се връщате към миналото. В миналото няма онази красота, към която се стремите. Миналото е живот на жертви и противоречия. Бъдещето оправдава всички страдания на човечеството в миналото и в настоящето. За да използва настоящето, човек трябва да координира силите на своя организъм с тия на природата. За да постигне това, човек трябва да координира своя слънчев възел с енергиите на Слънцето, енергиите на черния дроб – с тия на Сатурна, задната част на мозъка – с Венера, долната част на челото – с Меркурий. В долната част на мозъка се намира центърът на наблюдателността – обективният ум на човека. Следователно, когато срещнете човек, който наблюдава нещата с цел да ги изучи, ще знаете, че той е меркурианец. Онзи, който обича да разсъждава, да философства и да прави философски заключения, той е сатурнов тип.
Днес всички хора трябва да работят върху координиране на силите си. Да се координира човек, това значи да води хармоничен живот. В което общество влезе, той трябва да се отнася към всички с почитание, с доверие, като към души, а не като към личности. Обикне ли някого, той трябва да знае, че се намира под окото на разумните и възвишени същества. Те го наблюдават и следят как проявява любовта си. Да любиш, това значи, да изпълняваш свещен акт, не пред подобните си, но пред възви¬шения свят. От това, как ще извършиш този акт, зависи дали ще получиш Божието благословение. Бог простира ръцете си върху онзи, който е проявил любовта правилно.
Сега аз не говоря за обикновената любов, но за онази любов, която има за обект истината. Велико и свещено нещо е да изяви човек любов към истината. Проявлението на тази любов определя бъдещето на човека. Само онзи може да бъде обичан, който е приложил в живота си любов към истината, т.е. любовта, която има за обект истината. Щом прояви тази любов, цялото небе се отваря за него и всички се радват, че са срещнали човек, изразител на любов¬та. Да ти се радват възвишените същества, това значи да се възнесеш на седмото небе. Изгубиш ли тази любов и радост, ти се смаляваш, дохождаш до положението на бубулечица – същество, което е лишено от всякаква идея, от импулс в' живота. Страшно е положението на онзи, който е изгубил своя вътрешен подтик към знание, любов и свобода. Желая ви да придобиете онова знание, което носи светлина за ума.
Желая ви да придобиете онази любов, която изключва всички противоречия и недоразумения.
Желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се вързвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате.
Желая ви да се координирате със силите на разумната природа, с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички посоки и вие ще бъдете готови за работа и служене на Бога в дух и истина.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
31. лекция от Учителя,
държана на 8 май 1927 г., София