КОРЕНИТЕ
На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието.
Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща, като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание.
Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи.
Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.
Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората – при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.
Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг, трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача като на слабост, а той не е слабост. Няма същество, което да не е плакало.
Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят.
Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост.
Страданията са оран, радостите – сеене. Страданието трябва да се превърне в радост – посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновения човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига.
При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.