от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 29: Ред 29:
 
Какво не знаете вие? Вие не знаете каква е била обстановката в рая; не знаете, каква е била змията. Вие само си представяте нещата. Но това са символи, зад които се кове реалността. И писателят изнася в символична форма чувствата на младия момък и на младата мома, при тяхната среща. Как ги знае той? По какво познава любовта? Казва, че момъкът се влюбил в момата, или че момата се влюбила в момъка. Но това не е влюбване. Истинското влюбване внася разширяване. Пулсът на момата и на момъка се усилва. Температурата им се повишава. Ще кажете, че младите заболяват. Да, всяка болест е любов. Хората боледуват от любов, от любовни чувства. Влюбиш се, температурата ти се повишава. Влюбиш се в някое ядене, температурата пак се повишава. Животът е пълен с любовни работи. Повишаването на температурата при любовта върви по известни линии. Повечето хора се плашат от повишаването на температурата. Всъщност, не се плашете. Страшно е, когато температурата спада. Важно е да различавате температурата при любовта от температурата при заболяване. Радвайте се, когато температурата се повишава, защото изгарят непотребни вещества в организма. Вътрешният огън трябва да се превърне в пламък, светлина и да освети целия организъм. Когато огънят не се превърне в светлина, растенето спира. Първите християни, които възприеха идеята за лю -
 
Какво не знаете вие? Вие не знаете каква е била обстановката в рая; не знаете, каква е била змията. Вие само си представяте нещата. Но това са символи, зад които се кове реалността. И писателят изнася в символична форма чувствата на младия момък и на младата мома, при тяхната среща. Как ги знае той? По какво познава любовта? Казва, че момъкът се влюбил в момата, или че момата се влюбила в момъка. Но това не е влюбване. Истинското влюбване внася разширяване. Пулсът на момата и на момъка се усилва. Температурата им се повишава. Ще кажете, че младите заболяват. Да, всяка болест е любов. Хората боледуват от любов, от любовни чувства. Влюбиш се, температурата ти се повишава. Влюбиш се в някое ядене, температурата пак се повишава. Животът е пълен с любовни работи. Повишаването на температурата при любовта върви по известни линии. Повечето хора се плашат от повишаването на температурата. Всъщност, не се плашете. Страшно е, когато температурата спада. Важно е да различавате температурата при любовта от температурата при заболяване. Радвайте се, когато температурата се повишава, защото изгарят непотребни вещества в организма. Вътрешният огън трябва да се превърне в пламък, светлина и да освети целия организъм. Когато огънят не се превърне в светлина, растенето спира. Първите християни, които възприеха идеята за лю -
  
+
бовта, разбраха този закон. Всички останали, които дойдоха след тях, възприеха любовта механически, по външен път. Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това не е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те. – Христос не ми харесва очите. Той не разбрал скрития смисъл на Христовите думи. Трябваше ли да изгаря очите си? Не са виновни външните, физическите очи на човека. Важно е, как гледа човек. Очите се изопачават, когато линиите, чрез които става гледането, не са хармонични. Морал трябва да има човек.
223
+
 
+
боьта, разбраха тези закон. Всички останалк, който дойдоха след тях, възприеха любовта механически, по външен'път. Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това пе е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те. – Христос не ь:н харесва очите. Той не разбрал скрития сашеьл на Христовите думи. Трябваше ли да изгаря очите си? Не са виновни външните, физическите очи на човека. Важно е, как гледа човек. Очите се изопачават, когато линиите, чрез които става гледането, не са хармонични. Морал трябва да има човек.
+
  
 
Седиш сам в стаята си. Искаш да свършиш някаква работа и си казваш: Никой не ме вижда, сам съм. След малко погледнеш нагоре и си казваш: Има Бог, има ангели в света. – Сам ли си тогава? Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не ти казват. Но ти се безпокоиш, чувствуваш, че не мислиш право. Отиваш до прозореца, пак сядаш, мислиш, но нещо отвътре ти казва: Ви-
 
Седиш сам в стаята си. Искаш да свършиш някаква работа и си казваш: Никой не ме вижда, сам съм. След малко погледнеш нагоре и си казваш: Има Бог, има ангели в света. – Сам ли си тогава? Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не ти казват. Но ти се безпокоиш, чувствуваш, че не мислиш право. Отиваш до прозореца, пак сядаш, мислиш, но нещо отвътре ти казва: Ви-
  
+
ждат те. – Кой ме вижда? – Искаш да се успокоиш, но не можеш. Онзи те вижда, от който никъде не можеш да се скриеш. От Него зависи твоята съдба, твоят успех. Хората са само условия, а от тебе зависи развитието ти. Ако учиш, ще прогресираш. Външните условия идат от окръжаващите, а вътрешните – от тебе. Може ли детето да каже, че не се интересува от майка си? – Не може. На физическия свят майката е първото условие за неговото развитие. Следователно, истинският морал изисква да признават условията, които ти се дават отгоре, и тези, които ти се дават на земята. Само така ще бъдеш доволен.
224
+
  
кдат те. – Кой а»с вижда? – Искаш да се успокоиш, но не можеш. Онзи те вижда, от кош го никъде не можеш да се скриеш. От Него зависи твоята съдоа, твоят успех. Хората са само условия, а от тебе зависи развитието ти. Ако учиш, ще прогресираш. Външните условия ида'" от окръжаващите, а вътрешните – от теОе. Може ли детето да каже, че не се интересува от майка си? – Не може. Нд физическия свят майката е пьрвото условие за неговото развитие. Следователно, истинският морал изисква да признават условията, които ти се дават отгоре, и тези, които ти се дават на земята. Само така ще бъдеш доволен.
+
Има линии на недоволство и линии на доволство; линии на истината и линии на лъжата. Тези линии трябва да се различават. Някой ти говори с часове, а ти се питаш, истина ли е това, или не. Лесно ще разбереш. Имаш шише, пълно с вода. Питаш: Чиста ли е тази вода? – Пий от водата и ще разбереш. Ако водата е чиста, а ти си болен, след половин час състоянието ти ше се подобри. Ще пиеш и няма защо да се съмняваш във водата. Божиите блага ни се дават всеки ден и лесно може да се познае, дали са Божествени, или не. Казваш: Какво ли ще стане с мене след двадесет години? – Приеми Божиите блага и не питай. След двадесет години условията ще се изменят, но ти ще бъдеш пак същият, пак човек, който разрешава известни въпроси. – Ще отида на онзи свят, между ангелите. – И там има работа.
  
Има линии на недоволство и линии ка доволство ; линии на истината н чинии на лъжата. Тези линии трябва да се различават. Някой ти говори с часове, а ти се пигаш, истина ли о това, или не. Лесно ще разбереш. Имаш шише, пълно с вода. Питаш * Чиста ли е тази вода? –Пий от водата и ще разбереш. Ако водата е чиста, а ти си болен, след половин час състоянието ти ше се подобри. Ще пиеш и няма защо да се съмняваш ььа водата. Божиите блага ни се дават всеки ден и лесно може да се познае, дали са Божествени, или не. Казваш: Какво ли ще стане с мене след двадесет години? – Приеми Божише блага и не питай. След двадесет години условията ще се изменят, но ти ще бъдеш пак същият, пак човек, който разрешава известни въпроси. – Ще отида на онзи свят, между ангелите. – И там има работа.
+
Друг е въпросът, ако си в болница. Там ще ти услужват милосърдни сестри. Денем ще те обличат, вечер ще те събличат. Ще ти носят ядене, ще те пренасят от едно място на друго, ще те утешават. В болницата е лесно, но какво ще правиш, като излезеш от нея? Ще бъдеш лишен от милосърдни сестри, от лекари и от грижи за тебе. Сега ще ти дадат мотика в ръка, ще идеш
 +
да копаеш на лозето и ще разбереш, какво значи да работиш с мотиката. Аз наричам мотика човешката воля. Търнокопът, брадвата, мотиката – това е човешката воля във всичките свои приложения. Като копаеш, ти обработваш една част и се ползуваш от нея. Така ще упражняваш волята си. Как се развива волята на човека? Ти си сърдит, свил си вежди.
 +
Детето ти счупило една наша. Мислиш си: Колко струва чашата? – Десет лева. Ти искаш да го набиеш, но нещо отвътре ти казва: Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава? Да приемем, че детето е наказано, и чашата е счупена.
  
+
От две злини може ли да се създаде едно добро? Ти, който биеш виновния, никога ли не си счупвал нещо? Колко мисли и желания си изпочупил! Ако Бог рече да те набие, нищо няма да остане от тебе. Около Бога са наредени хиляди и милиони чаши, счупени от тебе. Той отваря тефтера да види броя на счупените чаши. Въпреки това, Той с пръст не те е бутнал, а ти за една супена чаша от 10 лева дигаш цял скандал. В заключение казвам: Щом
225
+
  
Друг е въпросът, гкс си в болниьг. Там ще ти
+
детето ти счупи една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще увеличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи, четири за вдовицата, една за вкъщи и т. н.
услухзат милосърдни сестри. Денем ще те обли
+
чат, вгчер ще те събличат. Ще тц носят ядене,
+
ще те пренасят от едьо място на друго, ще те
+
утешават. В болницата е лесно, но какво ще пра
+
виш, като излезеш от нея? Ще бъдеш лишен
+
от милосърдни сестри, от лекари и от грижи за
+
тебе. Сега ще ти дадат мотика в ръка, ще идеш
+
да копаеш на лозето и ще разбереш, какво
+
значи да работиш с мотиката. Аз наричам мо
+
тика човешката воля. Търнокопът, брадвата,
+
мотиката – това е човешката воля във всич
+
ките свси приложения. Каш копаеш, ти обра
+
ботваш една част и се ползуваш от нея. Така
+
ще упражняваш полята си. Как се развива во
+
лята на човека? Ти си сърдит, свил си вежди.
+
Детето ти счупило една наша. Мислиш си:
+
Колко струва чашата? – Десет лева. Ти искаш
+
да го набиеш, но нещо отвътре ти казва: Като
+
набиеш детето, чашата ще остане ли здрава?
+
Да приемем, че детето е наказано, и чашата е
+
счупена.,
+
  
От две злини може ли да се създаде едно добро? Ти, който биеш виновния, никога ли не си счупвал нещо? Колко мисли и желания си изпочупил! Ако Бог рече да те набие, нищо няма да остане от тебе. Около Бога са наредени хиляди и милиони чаши, счупени от тебе. Той отваря тевтера да види броя на счупените чаши. Въпреки това, Той с пръст не те е бутнал, а ти за една супена чаша от 10 лева дигаш пял скандал. В заключение казвам: Щом
+
Казвате: Като даваш толкова много, де ще му отиде краят? – Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. Ако живеете, както досега сте живели, и мислите по стария начин, нищо няма да направите. Нов живот, нова философия, нова мисъл е нужна на хората. Старото не върви вече, както не вървят старите пари. Отиваш на фурната да си купиш хляб, но фурнаджията не приема парите ти. Отиваш при зарзаватчията, и той не ги иска. Имаш пари, но те не вървят. Какво ще правиш тогава? Това е все едно, да влезеш в свят между глухи хора и да искаш да им свириш. Глухите не се нуждаят от музика. Слепите не се нуждаят от художество. Куците не се нуждаят от разходки. Мъртвите не се нуждаят от храна. Обаче, материята, която остава от мъртвите, се използува за нов живот. Така правят растенията. Те се ползуват от изгнилите листа, цветове, клончета за градивен материал. Следователно, страданията, през които минават хората, крият в себе си възможности за нов живот. Ако не използуваш тези
  
15
+
възможности, страданияга сами по себе си ще те отровят.
  
+
Сега, аз не искам да ви плаша, но да ви насоча към онова знание, което меже да ви помогне. Някога и учените се намират в затруднение, не знаят, как да изнесат истината. Ако лекарят се опита да каже на болния от какво страда, последният ще се уплаши. Даже лекарят, като чете много за известна болест, започва да чувствува нейните симптоми върху себе си. Има условия, при които човек не се подава на никакви болести. Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна за нея, тя остава да живее в него; ако не намери храна, заминава си. Следователно, махни всички условия в себе си, които хранят болестите, и ти ще бъдеш свободен от тях.
226
+
  
детето тн сч} п ! една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще }Ееличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи, четири за вдовицата, една за вкъщи и т. к.
+
Питам: Де са вашите хармонични линии на живота? Кои са красивите линии на вашата седемгодишна възраст? Или, кои са вашите красиви линии, когато бяхте на 14, 21, 28, 35, 42 или на 49 годишна възраст? Като станете на 60 – 70 години, вие казвате, че сте остарели, не мислите за хармоничните линии. Казвате, че сте стари вече. Каква старост е вашата в сравнение с годините на Адама? Годините не правят човека млад или стар, но неговото разбиране или неразбиране на живота. Разбираш правилно живота, млад си; не го разбираш правилно, стар си. Изменете посоката на мисълта си, от низходяща във възходяща, и старостта ще ви напусне. Дали си стар, или
  
Казвате: Като даваш толкова много, де ше му отиде краят? – Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. Ако кивеете, както досега сте жизели, и мислите по стария начин, нищо няма да направите. Нов живот, ноза философия, нова мисъл е нужна на хората. Старото не върви вече, както не вървят старите пари. Отиваш на фурната да си купиш хляб, но фурнаджията не приема парите ти. Отиващ при зарзаватчията, и той не гн иска. Имаш пари, но те не вървят. Какво ще правиш тогава? Това е все едно, да влезеш в свят между глухи хора и да искаш да им свириш. Глухите не се нуждаят от музика. Слепите не се нуждаят от художество. Куците не се нуждаят от разходки. Мъртвите не се нуждаят от храна. Обаче, материята, която остава от мъртвите, се използува за нов живот. Така правят растенията. Те се ползуват от изгнилите листа, цветове, клончета за градивен материал. Следователно, страданията, през които минават хората, крият в себе си възможности за нов живот. Ако не използуваш тези
+
млад, ти трябва да учиш, да изучаваш линиите, фигурите, телата. Всички знаете от геометрията, какво нещо е триъгълникът. Обаче, в живата, природна геометрия, триъгълникът представя човешкия яос. Например, в триъгълника АВС
 
+
+
227
+
 
+
въ?можностк, страдакияга. саии по себе ек ще те отровят.
+
 
+
Сега, аз не искам дз ви плаша, но да ви насоча към онова знание, което меже да ви помогне. Някога и учените се намират в затруднение. не знаят, как да изнесат истината. Ако лекарят се опита да каже на болния от какво страда, последният ще се уплаши. Даже лекарят, като че-, е много за известна болест, започва да чувствува нейните симптоми върху себе си. Има условия, при които човек не се подава на никакви болести. Болесгта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна за нея, тя остава да живее в него; ако не намери храна,, заминава си. Следователно, махни всички условия в себе си, които храня г болестите, и ти ще бъдеш свободен от тях.
+
 
+
Питам: Де са вашите хармонични линии на живота? Кои са красивите линии на вашааа седемгодишна възраст? Или, кои са вашите красиви линии, когато бяхте на 14, 21, 28, 35, 42 или на 49 годишна възраст? Като станете на 60 – 70 години, вие казвате, че сте остарели, не мислите за хармоничните линии. Казьате, че сте стари вече. Каква старост е вашата в сравнение с годините иа Адама? Годините не правят човека млад или стар, но неговото разбиране или неразбиране на живота. Разбираш правилно живота, млад си'; не го разбираш празилно, стар си. Изменете посоката на мисълта си, от киеходеща във възходеща, и старостта ще ви напусне. Далк си стар, или
+
 
+
+
228
+
 
+
млад, ти трябва да з чиш. да из\ даваш линиите, фигурите, телата. Всички знаете от геометрията, какво нещо е триъгълникът. Обаче, в живата, природна геометрия, триъгълникът представя човешки-; яос. Например, в триъгълника АВС
+
  
 
[[Картинка:OOK-12-3-12-1.gif]]
 
[[Картинка:OOK-12-3-12-1.gif]]
  
(фиг. 1], двете страни АВ и ВС са страните на носа, а АС – основата, т. е. широчината му. Широчината на носа показза чувствата, т. е. сърцето на човека. Ако сърцето и умът не работят заедно, човек не може да постигне нищо. Ако в мисълта не е вложено чувство, тя не може да се реализира. Значи, чувствата под-храньат мислите. В чувствата се крият Божествени възможности, а в желанията – чозешки. Има желания и страсти в човека, които трябва да се преодоляват. Носът е акумулатор на енергии. От него зависи състоянието на човека.
+
(фиг. 1], двете страни АВ и ВС са страните на носа, а АС – основата, т. е. широчината му. Широчината на носа показва чувствата, т. е. сърцето на човека. Ако сърцето и умът не работят заедно, човек не може да постигне нищо. Ако в мисълта не е вложено чувство, тя не може да се реализира. Значи, чувствата подхранват мислите. В чувствата се крият Божествени възможности, а в желанията – човешки. Има желания и страсти в човека, които трябва да се преодоляват. Носът е акумулатор на енергии. От него зависи състоянието на човека.
  
 
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат
 
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат
  
+
носа си. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли малко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нещо, всеки ден се мени. Всичко, което човек преживява, се отпечатва на носа.
229
+
  
носа ек. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли мзлко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нешо, нсеки ден се мени. Всичко, което човек преживява, се отпечатва на носа.
+
Човек трябва да работи върху носа си, да го извае, както скулптурьт вае своите статуи. Ако работите върху носа си, и разумните същества ще помагат. Внимавайте, да не разваляте тяхната работа. Наблюдавайте, как се изменя носът на човека. Детският нос има една форма, а носът на възрастния – друга. Детският нос възприема, а носът на възрастния дава. Трябва да знаеш, как да възприемаш любовта; трябва да знаеш, как да възприемаш и даваш светлината. Всеки се нуждае от светлина. Любовта не се дава, тя се проявява чрез добрите постъпки. Само Бог дава Своята Любов, а човек я възприема; ако трябва да дава любовта си, той ще я даде във вид на светлина. Детето знае само да взима. Щом заплаче, майката бърза да му даде нещо, да го задоволи. Не, ще му купиш цигулка и ще го учиш да свири. Само онзи може да прави добро, който знае да пее и
  
Човек трябва да работи върху носа си, да го извае, както скулптурьт вае своите статуи. Ако работите върху носа си, и разумните същества ще помагат. Внимавайте, да не разваляте тяхната работа. Наблюдавайте, как се изменя носът на човека. Детският нос има една форма, а носът на възрастния – друга. Детският нос възприема, а носът на възрастния дава. Трябва да знаеш, как да възприемаш любовта; трябва да знаеш, как да възприемаш и даваш светлината. Всеки се нуждае от светлина. Любовта не се дава, тя се проявява чрез добрите постъпки. Само Бог дава Своята Любов, а човек я възприема ; ако трябва да дава любовта си, той ще я даде във вид на светлина. Детето знае само да взима. Щом заплаче, майката бърза да му даде нещо, да го задоволи. Не, ще му купиш цигулка и ще го учиш да свири. Само онзи може да прави добро, който знае да пее и
+
да свири. Следовгтеето, прели да направиш добро, пей. От пеенето зависи, как ще направиш доброто. – Като пея, ще ми се смеят. – Пей и не мисли за това. Без песен добро не се прави. Как ще дадеш нещо на човека, без да пееш? Бог даде дрехи на Адам и Ева, но след това ги изпъди от рая. Като знаете това, не искайте дрехи от никого. Жената иска от мъжа си нов костюм. Той ше й направи костюм, но ще я изпъди от рая. Докато бяха голи, Адам и Ева живяха в рая. Щом се облякоха, те го напуснаха. Щом ви облекат, ще ви пратят на работа.
  
+
Казвате: Чудно нещо, защо Бог постави първите човеци в рая и след това ги изпъди вън? Това е противоречие за вас. Колко противоречия имате! Ако е само едно, лесно ще се справите. Животът е пълен с противоречия. Няма човек, който да не живее в противоречия. Гледаш си дрехите, окаляпи. Казваш: Работих, времето беше кално, затова се оцапах. – Не говориш истината. Ходил си в кръчма да пиеш и, като си вървял, падал си. Тази е причината за оцалването. Кажи си истината, не е лошо, че си ял и пил. Лошо е, ако яденето и пиенето внасят отрова в организма. Ядеш и казваш, че яденето не е хубаво, лошо е сготвено. Така ти внасяш отрова в тялото си. За да се ползуваш от Божието благословение, яж и пий с благодарност.
230
+
  
да свири. Следовгтеето, прели да направиш добро, пей. От пеенето зависи, как ще направиш доброто. – Като пея, ще ми се смеят. – Пей и не мисли за това. Без песен добро не се прави. Как ще дадеш нещо ка човека, без да пееш? Бог даде дрехи на Адам н Ева, но след това гн изпъди от рая. Като знаете това, не искайте дрехи от никого. Жената иска от мъжа си нов костюм. Той ше й направи косгюм, ьо ше я изпъди от рая. Докато бяха голи, Адам и Ева живяха в рая. Щом се облякоха, те го напуснаха. Щом ви облекат, ще ви пратят на работа,
+
Като говоря така, не казвам, че сте лоши. Вие сте добри, но трябва да проявите доброто. Умни сте, но трябва да проявите своята разум-
  
Казвате: Чудно нещо, защо Бог постави първите човеци в рая и след това ш изпъди вън? Това е противоречие за вас. Колко противоречия имате! .Ако е само едно, лесно ще се справите. Животът е пълен с противоречия. Няма човек, който да не живее в противоречия. Гледаш си дрехите, окаляпи. Казваш: Работих, времето беше кално, затова се оцапах. Не говориш истината. Ходил си в кръчма да пиеш и, като си вървял, падал си. Тази е причината за оцалването. Кажи си истината, не е лошо, че си ял и пил. Лошо е, ако яденето и пиенето внасят отрова в организма. Ядеш и казваш, че яденето не е хубаво, лошо е сготзеко. Така ти внасяш отрова в телото си. За да се ползуваш от Божието благословение, яж и пий с благодарност.
+
ност. – Не съм учен. – Днес не си учен, но ше работиш, да придобиеш знание. Има начини, по които се придобива знанието. Не е достатъчно само да четеш, но да намериш основната идея във всичко прочетено. Знаете ли, коя е основната идея в живота на Платона, на Канта, на Толстоя? Всеки трябва да знае, коя е основната идея в неговия живот и от нея да се ръководи. Тя определя състоянвето на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Тя определя неговото бъдеще.
  
Като говоря така, не казвам, че сте лоши. Вие сте добри, ко трябва да проявите доброто. Умни сте, но 1рябва да проявите своята разум-
+
И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т. е. в необикновените. В тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар, че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползуваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползуваме се от луната и звездите, също непостижими за нас. Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща. Например, ако видиш умрелия си баща, ще се уплашиш. Ако видиш майка си, баща си, приятеля си, които са умрели, също ще се уплашиш. Щом считаш, че те са умрели, те не са вече твои близки и нямат общо с тебе. Човек се плаши и от страданието, като от мечка. – Защо? – Любов няма в
  
+
себе си. Често страхът на човека е неоснователен. Дето е любовта, там няма страх.
231
+
  
ност. – Не съм учен. – Дшс ье си учен. но ше работиш, да придобиеш знание. Има начини, по които се придобива знанието. Не е достатъчно само да четеш, но да намериш основната идея във всичко прочетено. Знаете ли, коя е осесвната идея в ясивота на Платона, на Канта, на Толстоя? Всеки трябва да знае, коя е основната идея в неговия живот и от вея да се ръководи. Тя определя състоянвето на мозъчната и снмпатнчка~а нервна система на човека. Тя определя неговото бъдеще.
+
Един овчар отишъл в гората да си насече дърва. Като се връщал, срещнал на пътя си една мечка. В първия момент той се уплашил, но забелязал, че мечката се приближава към него със страдалчески рев. Тя вдигнала лапата си, и той видял един трън в нея. Той се навел, извадил внимателно тръна и с маслото, което имал в торбата си, намазал болното място. След това мечката започнала да го тегли, и той тръгнал след нея. Дошли до едно място, дето имало хубави сухи дърва. Тя погледнала към дървата, като че ли искала да му каже да си вземе от тях, и продължила пътя си. После се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Там имало рой пчели, пълно с мед. Овчарят разбрал, че мечката му показва меда. Така тя изказала своята благодарност към него. След това тя се скрила в гората.
  
И тъй, вярвгкте в невъзможните неща, т. е. в необикновените. 8 тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар. че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползуваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползуваме се от луйата и звездите, също непостижими за нас Ако ви говоря за слънцето и звездите, за коз-моса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща. Например, ако видиш умрелия си баща, ще се уплашиш. Ако видиш майка си, баща си, приятеля си, които са умрели, също ще се уплашиш. Щом считцш, че те са умрели, те не са вече твои близки и нямат обшо с тебе. Човек хе плаши и от страданието, като от мечка. – Защо? – Любов няма в
+
Ще кажете, че този пример е за насърчение. Не, искам да обърна вниманието ви върху разумността в природата. Всяко животно има известна разумност. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви каго гълъбите.“ Той не говори за таралежа, за маймуната, но за змията и за гълъба. Понеже се храни само със зрънца, гълъбът е незлобив. Той има убеждение, воля издържа на всички условия. Векове, хилядилетия се изминали, откак гълъбът съществува, но през каквито условия да е минал, той си е останал вегетарианец. Гълъбът
  
+
вярва, че щом съществува Бог е промислил за него. Даже славеят, като певец, е отстъпил от своето убеждение. Гълъбът и гургулицата и досега се хранят по един и същ начин, със зрънца. Затова те са едни от най-кротките птици. Колко хора има, които са запазили своите убеждения? Колко хора са останали верни на любовта? Велико нещо е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: Прощавам. – Не само на думи да прощаваш, но на дела. Да простиш, и нищо да не те засяга.
232
+
  
себе си. Често страхът на чозека г неоснователен. Дето е любовта, там няма страх.
+
Вчера дойде при мене един млад момък, който ми разказваше: Едно време вярвах в Бога. Четях евангелие, библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийство. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче, за нищо не съжалявам. В затвора намерих истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях. Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Благодарение на веригите, намерих истинския път, както и вътрешния мир на душата си. Разбрах, че пътят, по който бях тръгнал, щеше да ме погуби. Каго го слушах, погледнах очите му, виждам, че са късогледи, ушите му – неоформени. Казах му: Слушай приятелю, ти трябва да работиш върху себе си. Много работа ти предстои. Трябва да стигнеш до границата, дето няма падане. Докато възлизаш нагоре, все има възможност да се хль-
  
Един овчар отишъл з гората да си насече дърва. Като се връщал, срещнал на пътя си една мечка. В първия момент той се уплашил, но забелязал, че мечката се приближава към него със страдалчески рев. Тя вдигнала лапата си, и той видял един трън в нея. Той се ьазел, извадил внимателно тръна и с маслото, което имал в торбата си, нлмазал болното място. След това мечката започнала да го тегли, и той тръгнал след нея. Дошли до едно място,_дето имало хубави сухи дърва. Тя погледнала към дървата, като че ли искала да му каже да си вземе от тях, и продължила пътя си. После се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Там «шало рой пчели, пълно с мед. Овчарят разбрзл, че мечката му показва меда. Така тя изказала своята благодарност към него. След това тя се скрила в гората.
+
знеш и паднеш. Бъди внимателен, докато излезеш на равно, безопасно място.
  
Ще кажете, че този пример с за насърчение. Не, искам да обърна вниманието ви върху разумността в природата. Всяко животно има известна разумност. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви каго гълъбите." Той не говори за таралежа, за маймуната, но за змията и за гълъба. Понеже се храни само със зрънца, гълъбът е незлобив. Топ има убеждение, воля – издържа на всички условия. Векове, хилядилетия се изминали, откак гълъбът съществува, но поез каквито условия да е минал, той си е останал вегетарианец. Гьлъбът
+
И тъй, като пипате носа си, мислете за любовта, която Бог е вложил във вас. Тя е новото в човека. Старото е в стомаха, а новото – в главата. Има и трето нещо, което Бог е  вложил в човека – Духа си. Чрез него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека – нисшето и висшето, за да се роди от тях новият човек. Той се отличава по това, че не боледува и не страда като стария човек. Докато дойде новият човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържете с колективното съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете вътрешен мир и свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в университета да учиш, но в лицето на своите професори ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори. Има нещо велико, мощно в света, което изгрява в човешката душа и дава й потик да се развива. Това е изгряващото слънце на живота. Гледаш на лицето си един малък уд – носа. Знаеш ли, каква роля играе този малък уд? Между ума и волята има известно отношение. Следователно,
  
+
ако знаеш, как да пипнеш носа си, умът и волята ще се хармонизират, и ти ще постигнеш, каквото желаеш. Ако не знаеш, как да го пипнеш, ще си причиниш вреда. Христос знаеше, как да пипа. Той познаваше пътя на красивите линии и се движеше по тях. Той плю на земята, взе малко кал, намаза с нея очите на слепия и каза: „Иди сега да се измиеш.“ Слепият се изми и прогледа.
2^3
+
  
вярва, че щом съществува Бог е промислил за него. Даже славеят, като певец, е отстъпил от своето убеждение. Гълъбът и гургулицата и до-сега се хранят по един и същ начин, със зрънца. Затова те са едни от най-кротките птици. Колко хора има, които са запазили своите убеждения? Колко хора са останали верни на любовта? Велико нещо_е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: Прощавам, – Не само на дууи да прощаваш, но на дела, Да простиш, и нищо да не те засяга.
+
Мнозина казват: Да можем и ние, като Христа, да отваряме очи. – Не е въпросът в отварянето очите на слепите. Ти сам си сляп, отвори своите очи. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, намажи очите си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да станем съвършени? Не можете, но ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, но не съм достигнала върха на красотата. И на вас казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на силата. Това, което сте постигнали, да ви служи като подтик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате. Казваш: Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Значи, след като си тръгнал на дълъг път и
  
Вчера дойде при мене един г/лад момък, който ми раоказваше: Едно време вярвах в Бога. Четях евангелие, библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийаво. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче, за нищо не съжалявам, В затвора намерих истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях, Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Блаюдареьие на веригите, намерих истинския път, както и вътрешния мир на душата си. Разбрах, че пътят, по който бях тръгнал, щеше да ме погуби. Каго го слушах, погледнах очите му, виждам, че са късогледи, ушите му – неоформени. Казах му: Слушай приятелю, ти трябва да работиш върху себе си. Много работа ти предстои. Трябва да стигнеш до границата, дето няма падане. Докато въя-лнзаш нагоре, все илга възможност да се хль-
+
си извървял само 20 км и да кажеш, че повече не искаш да вървиш. Ти си едва в началото на пътя. Какво ще правиш на това място? – На средата съм. – И на средата да си, какво ще правиш тук? Ще вървиш, докато стигнеш крайната цел на своя живот. Спреш ли някъде на пътя, ще остянеш с неразбирането си. Какво виждам? Вие искате да разберете живота на хората. Това е невъзможяно. Докато не разберете вашия живот, никога няма да разберете живота на другите хора. Ти си огледало първо на своя живот, после на живота на другите. Следователно, ако ти не се огледаш и познаеш, никога няма да познаеш другите.
  
+
Казвам: Ако сте чувствителни, лесно можете да разберете живота на другите хора, както и това, което ще им се случи. Така, именно, пророците и гадателиге предсказват всичко, което ще стане в бъдеще. Чрез своята интуиция и крайна чувствителност, те влизат в контакт с Божествените мисли. Значи, животът на хората се отразява върху тях. Мнозина искат да имат знанието на пророците. – И това може, но чист трябва да бъдеш. Знанието е достояние на чистите удове. Някой казва, че видял нещо от възвишения свят, възприел много идеи, но не ги помни. – Щом нищо не помниш, ти не си добьр възприемателенн предавател. Гласът не си схванал; времето, когато ти се говорело, не помниш; мястото, дето си бил, не помниш; мислите, които са ти казали, не знаеш. Какво излиза от това? Първо ще помниш гласа,
234
+
  
знеш и паднеш. Бъди внимателен, докато излезеш на равно, бе^гпаско място.
+
после – времето, мястото; мислите. Всяка добродетел има тон, време и място за проява и съдържание. Ако не притежава тези неща, тя минава и заминава, без да даде своя плод.
  
И тъй, като пипате воса си, мислете за любовта, която Бог е вложил във вас. Тя е новото в човека. Старото е в стомаха, а новото – в главата. Има и трето нещо, което Бог е ' вложил в човека – Духа си. Чрез него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека –г нисшето и висшето, за да се роди ст тях новият човек. Той се отличава по Това, _ че ье боледува и не страда като стария човек. Докато дойде новият човек въз вас, .неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържеге с колективното съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете вътрешен мир и свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в университета да учиш, ко в лицето на своите професори ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори. Има нещо велико, мощно в света, което изгрява в човешката душа и дава й потик да се развива. Това е изгряващото слънце на живота. Гледаш на лицето си един малък уд – носа. Знаеш ли, каква роля играе този малък уд? Между ума и волята има известно отношение. Следователно,
+
Човек трябва да бъде освен добродетелен, още и интелигентен. Това зависи от неговия нос. Ако носът е дебел, трябва да се изтъни. Дебелината на носа се дължи на натрупване на мазнини. Линиите на носа трябва да бъдат правилии. Кривата линия на ноздрите показва способността на човека към възприемане и даване. Изпъкналата  линия дава, а вдлъбнатата – взима. Ако тези линии се изгладят и станат равни, човек е загубен. Като знаете това, пазете тези линии, да не се изправят. Докато линиите са изпъкнали и вдлъбнати, ти ще бъдеш добре. От тези линии зависи доброто състояние на сърцето и душата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата на природата.
  
+
Нека остане в ума ви мисълта: Не разваляйте това, което Бог е направил. Не разваляйте формата на носа си. Може да го оформите, без да го изкривите. Ако развалите носа си, с това заедно изопачавате ума и сърцето си. От външните форми се съди за вътрешните възможности и условия. И обратно, от вътрешното се съди за външното. Не се страхувайте, вашият нос се преустройва, работи се върху него. И да е малък, носът ви има възможност да стане голям. Вековете са пред вас. Ще работите
235
+
  
аьо зка-зш, как да пипнеш носа си, умът и волята ще се хармонизират, и ти ще постигнеш, каквото желаеш. Ако не знаеш, как да го пипнеш, ще си причиниш вреда. Христос знаеше, как да пипа. Той познаваше пътя на красивите линии и се движеше по тях. Той плю на земята, взе малко кал, намаза с нея очите на слепия и каза: „Иди сега да се измиеш." Слепият се кзми и прогледа.
+
и ще развивате роса си. Нормалният нос показва естественото състояние на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Всички школи на древността са имали пред вид това и се стремели да поддържат хармонията между носа, ушите, очите и устата на човека. Само така човек може да бъде здрав, да се справя лесно с мъчнотиите в своя живот.
  
Мнозина казват: Да можем и ние, като Христа, да отваряме очи. – Не е въпросът в отварянето очите на слепите. Ти сам си сляп, отзори своите очи. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй ка земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй па земята, намажи очпте си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да стенем съвършени? Не можете, ко ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, ко не 'съм достигнала върха на красотата. И ка зае казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на" силата. Това, което сте постигнали, да еп сл}-жи като потик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате. Казваш: Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Значи, след като си тръгнал на дълъг път и
+
И тъй, дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, и организмът постепенно се разглобява. Това не значи, че трябва да дойдете до крайност, да се плашите. Пазете коса си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади. Нещастие е да нямаш нос. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени, като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. Забележете: централното място на човешкото лице е носът. Като погледнеш лицето, първо носът изпъква. Приятно е да видиш един съвършен нос, както е приятно на геометрика да види един правилен триълник.
 
+
+
23Ь
+
 
+
си извървял само 20 клу„ да &а>;.ж, че позече не искаш да върьнш. Ти си едва з началото на пътя. Какво те правия на това пясто? – Иа средата съм. – II на средата да си, какво ще правиш 1}к? Ще вървиш, докато стигнеш крайната цел на свог живот. Спреш ли някъде на пътя, ще остячеш с неразбирането си. Какво виждам? Вие локате да разберете живота на хората. Това е :.езъзможяо. Докато ие разберете вашия живот, никога няма да разберете живота на другите хора. Ти си огледало първо на своя живот, после – ка живота на драгите, Стедовачслко, ако ти не се огледаш и познаеш, никога няма да познаеш другите.
+
 
+
Казвам: Лчо сте чувствителни, лесно може! е да разберете живота на другите хора, както и това, което ще им се случи. Така, именно, пророците ц гадателиге предсказват всичко, което ще стане в бъдеще. Чрез своя 1а интуиция и крайна чувствителност, те влизат в контакт с Божествените мксли. Значи, животът на хората се отразява върху тя^-. Мнозина искат да имат знанието на пророците. – И това юоже, но чнсг трябва да бъдеш. Знание 10 е достояние на чистите уьюве. Някои казва, че видял нещо от възвишения свят. възприел много идеи, но не ги помни. – Щом нищо не помниш, ти не си добьр възприемате.! н предавател. Гласът не си схванал; времето, когато :ч се гово рело, не помниш; мястото, дето си бил, не помниш; мислите, които са ти казали, не знаеш, Какво излаза от гова? Първо ще помниш гласа,
+
 
+
+
237
+
 
+
после – времето, мястото ;. мислите. Бсяка добродетел има тон. време и място за проява и съдържание. Ако не грнтежава тези неща. тя п»чава и заминава, без да даде своя плод.
+
 
+
Чоьек трябва да бъде, освек добродетелен, оше и интелигентен. Топа зависи от неговия кос. Ако ьссь! е дебел, трябва да се изтъни. Дебелината из носа се дължи на натрупване на мазнини. Линиите на носа трябза да бъдат праьилии. Кривата линия на ноздрите показва1 способността па човека към възприемане и даване. Изпъкналата , дини» да-ва-,- а вдлъбнатага-взивта. Ако тези линии се изгладят и станат рач вни, човек е загубен. Като знаете това, пазете тези линии, да не се изправят. Докато линиите са изпъкнали и вдлъбнати, ти ще бъдеш добре. От тези линии зависи доброто състояние на сърцето' и душата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата па природата.
+
 
+
Нека остане в ума ви мисълта: Не разваляйте това, което Бог е направил. Не разваляйте формата на носа си. Може да го оформите, без да го изкривите. Ако развалите носа си, с това заедно изопачавате ума и сърцето си. От външните форми се съди за вътрешните възможности и условия. И обратно, от вътрешното се съди за външното. Не се страхувайте, вашият нос се преустройва, работи се върху него. И да е малък, носът ви има възможност да стане голям. Ве* озете са пред вас. Ще работите
+
 
+
+
233
+
 
+
и ще развивате роса си. Нормалният нсс гоаа-звг естественото състояние па мозъчната и симпатичната нервна система на човеьа. Всички школи ка древността са -имали пред внД това и се стремели да подържат хармонията между носа, ушите, очкте и устата на човека. Само така човек може да бъде здрав, да се справя леско с мъчнотиите в своя живот.
+
 
+
И тъй, дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушнте, и устата ще бъдат добре. Оттам пък те бъдат добре и дробовете, и сърцето и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, и организмът постепенно се разглобява. Това не значи, че трябва да дойдете до крайност, да се плашите. Пазете коса си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади. Нещастие е да нямаш нос. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени, като велико благо на живота. Докато носът ти е з изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. Забележете: централното място на човешкото лице е носът. Като погледнеш лицето, първо носът изпъква. Приятно е да видиш един съвършен нос, както е приятно на геометрика да види един правилен три иълник.
+
 
+
+
239
+
  
 
И Бог се изявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва ка носа,
 
И Бог се изявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва ка носа,
  
Като гОворя за носа, аз имам пред вид вашия духовен нос. С него ще работите в духовния свят. Красив е духовният нос на човека. Той е съчетан от различни цветове, които непрекъснато вибрррат. Такъв е носът на светията, на великия Учител. Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив. Ако носът ти -има някакъв дефект, ще работиш, за да го изправиш. – Не ми се живее. – Не ти се живее, защото ти липсва нещо. Ще живееш, за да придобиеш нещо ново, да влезеш в новия живот. Ако искаш да умреш, за да се върнеш пак на земята, да се усъвършенствуваш, смъртта има смисъл; Ако искаш да умреш и повече да не се връщаш на земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира минаване от едно състояние в друго.
+
Като говоря за носа, аз имам пред вид вашия духовен нос. С него ще работите в духовния свят. Красив е духовният нос на човека. Той е съчетан от различни цветове, които непрекъснато вибрират. Такъв е носът на светията, на великия Учител. Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив. Ако носът ти има някакъв дефект, ще работиш, за да го изправиш. – Не ми се живее. – Не ти се живее, защото ти липсва нещо. Ще живееш, за да придобиеш нещо ново, да влезеш в новия живот. Ако искаш да умреш, за да се върнеш пак на земята, да се усъвършенствуваш, смъртта има смисъл. Ако искаш да умреш и повече да не се връщаш на земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира минаване от едно състояние в друго.
  
 
Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да камерите онези красиви линии на лицето
 
Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да камерите онези красиви линии на лицето
  
+
си. които никога не се менят. Ако те натежат, и красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлина. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил. Раздвоен ли е погледът на ловеца? Щом види заек, той веднага отправя погледа и мисълта си към него, готов е да гръмне. Обаче, добрият човек, като види заека, спира погледа си на него, но слага пушката на земята и казва: Достатъчно вече! Досега стрелях, но отсега нататък се отказвам, няма повече да убивам. – Какво трябва да прави ловецът? – Вместо да държи пушка, нека вземе перо в ръка, да пише; цигулка – да свири; ноти – да пее. – На кого да пее? – На детето си. Щом заплаче детето, той да започне де пее.
240
+
 
+
си. които никога пе се менят. Ако те наежат, л красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлика. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил. Раздвоен ли е погледът на ловена? Щом види заек, той веднага отправя погледа и мисълта си към него, готоз е да гръмне. Обаче, добрият човек, като види заека, спира погледа си на ;?его, по слага пушката ка земяга и казва: Достатъчно вече! Досега стрелях, но отсега нататък се отказвам, няма повече да убивам. – Какво трябва да прави ловецът? – Вместо да държи пушка, нека вземе перо в ръка, да пише; цигулка – да свири; ноти – да пее. – На кого да пес? – На детето си. Щом заплаче детето, той да започне де пее.
+
 
+
Един мой познат – лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал, на каква мъчнотия ще се натъкне. – Чудно нещо, качваше той – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на рьце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-
+
 
+
+
241
+
 
+
пс-сче у.л дс!1де на \м да се помоля. Отдавна не бях се ьюлил. Почнах да «ета Отче наш. И като по пудо, детето постепенно затихваше, докато заспа е ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.
+
 
+
Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музиг-.а, която има две страни: рънш-на страна, егмиге думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да гозериш. Ако не говориш м} зикално. ти попадаш в областта на грешните хсра. Две или три думи ше кажеш, но кажи ги музикално. Те^и дий пях една българска песек. Момък казва на мог/ата: Ти не разбираш живота, затова той те направил гр}'ба. – Така е. Бях малко, невръстно дете, когато баща ми се ожени за втора жена – мащеха. Тя умори баща ми, а мене изпъди на улицата. Питам: Кой баща не се е оженил за втора жена, зла мащеха? Неестествените мисли, чувства и постъпки – това е злата мащеха. Младият, новият човек не може да живее с неестествени прояви. Понеже не е в съгласие с тези прояви, бащата го изпъжда от своя дом. И блудният син напусна бащиния си дом, но доброволно. понеже искаше да живее свободно и охолно. Той търсеше младата мащеха в света. И какво стана с него? Тя го изпъди, прати го да се учи. Един ден той се върна при баща си, раз-
+
  
16
+
Един мой познат – лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал, на каква мъчнотия ще се натъкне. – Чудно нещо, казваше той – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на ръце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-
  
+
после ми дойде на ум да се помоля. Отдавна не бях се молил. Почнах да чета Отче наш. И като по чудо, детето постепенно затихваше, докато заспа е ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.
242
+
  
каян и смирен. Теза показва, че доброто в човека има надмощие над злото. Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, даваг истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човс*:а, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека 'се крие неговото бъдеще.
+
Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музика, която има две страни: външна страна, самитее думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да говориш. Ако не говориш музикално, ти попадаш в областта на грешните хора. Две или три думи ще кажеш, но кажи ги музикално. Тези дни пях една българска песен. Момък казва на момата: Ти не разбираш живота, затова той те направил груба. – Така е. Бях малко, невръстно дете, когато баща ми се ожени за втора жена – мащеха. Тя умори баща ми, а мене изпъди на улицата. Питам: Кой баща не се е оженил за втора жена, зла мащеха? Неестествените мисли, чувства и постъпки – това е злата мащеха. Младият, новият човек не може да живее с неестествени прояви. Понеже не е в съгласие с тези прояви, бащата го изпъжда от своя дом. И блудният син напусна бащиния си дом, но доброволно, понеже искаше да живее свободно и охолно. Той търсеше младата мащеха в света. И какво стана с него? Тя го изпъди, прати го да се учи. Един ден той се върна при баща си, раз-
  
Има една опасна страна в човешкото естество, а именно: човек обича или да подценява, или да надценява нещата. Не, ще знаеш истинската им стойност. Знай, че живееш в Божественото съзнание, дето всичко е определено. – Аз зная това. – Много неща знаещ, но не точно това, което ти трябва. – Искам да бьт добър. – Каква е твоята доброта? Ти нямаш добротата на светията, който е завършил своето развитие. Чувствуваш ли любовта на Бога? Усещаш ли Неговия свещен трепет? Ако с името на любовта искаш да направиш зло, каква е тази любов? Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в първичното естество на човека. В първо време грехът, злото обещават облаги, но краят им е лош. Истинските облаги идат от това, което Бог е вложил в човека. Ще дойде ден, когато благата на всички хора ще бъдат благо н ка отделния човек. И благото на отделния чозек ще бъде благо за всички. Много естествено. Бог не може да се прояви чрез едното. Мили-
+
каян и смирен. Това показва, че доброто в човека има надмощие над злото. Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.
  
+
Има една опасна страна в човешкото естество, а именно: човек обича или да подценява, или да надценява нещата. Не, ще знаеш истинската им стойност. Знай, че живееш в Божественото съзнание, дето всичко е определено. – Аз зная това. – Много неща знаеш, но не точно това, което ти трябва. – Искам да бъда добър. – Каква е твоята доброта? Ти нямаш добротата на светията, който е завършил своето развитие. Чувствуваш ли любовта на Бога? Усещаш ли Неговия свещен трепет? Ако с името на любовта искаш да направиш зло, каква е тази любов? Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в първичното естество на човека. В първо време грехът, злото обещават облаги, но краят им е лош. Истинските облаги идат от това, което Бог е вложил в човека. Ще дойде ден, когато благата на всички хора ще бъдат благо и на отделния човек. И благото на отделния човек ще бъде благо за всички. Много естествено. Бог не може да се прояви чрез едното. Мили-
243
+
  
 
арди хора трябва да работят хиляди векове, за да изработят вложеното в тях,
 
арди хора трябва да работят хиляди векове, за да изработят вложеното в тях,
  
Днес всеки казва: Мене слушай, какво тн говоря. – Да слушаш мъдреца, има смисъл, но да слушаш пъдарина! Да слушаш природата, разбирам, но да слушаш обикновения Зовек! Законите на природата са неизменни, а законите на човека постоянно се изменят. Ние живеем в природата, дето Бог пише закони, чертае пътища. Трябва да Го слушаме! Ако следваме Неговите пътища, всичко ще постигнем. Какво ще придобием, ако слушаме пъдарина? Вие слушате пъдарина, за това послушание ви похваля-вам. Няма човек, който да не го е слушал. Не ви упреквам, че го слушате, но казвам, че нищо няма да придобиете. Той може да ви каже да излезете само няколко метра вън от лозето. Нищо друго не може да ви даде. Какво са няколко метра? Слушаш един професор, който ти казва: Десетина метра назад! Той иска да ти обърне внимание на своята градина, която си отминал. Върни се в градината му да си починеш. Тук те чакат хубави, зрели плодове. Откъсни си от тях и си хапни. Кого от двамата ще слушаш – пъдарина, или професора?
+
Днес всеки казва: Мене слушай, какво ти говоря. – Да слушаш мъдреца, има смисъл, но да слушаш пъдарина! Да слушаш природата, разбирам, но да слушаш обикновения човек! Законите на природата са неизменни, а законите на човека постоянно се изменят. Ние живеем в природата, дето Бог пише закони, чертае пътища. Трябва да Го слушаме! Ако следваме Неговите пътища, всичко ще постигнем. Какво ще придобием, ако слушаме пъдарина? Вие слушате пъдарина, за това послушание ви похвалявам. Няма човек, който да не го е слушал. Не ви упреквам, че го слушате, но казвам, че нищо няма да придобиете. Той може да ви каже да излезете само няколко метра вън от лозето. Нищо друго не може да ви даде. Какво са няколко метра? Слушаш един професор, който ти казва: Десетина метра назад! Той иска да ти обърне внимание на своята градина, която си отминал. Върни се в градината му да си починеш. Тук те чакат хубави, зрели плодове. Откъсни си от тях и си хапни. Кого от двамата ще слушаш – пъдарина, или професора?
  
Т. м„
+
Т. м.
  
 
43. Лекция от Учителя, държана на 12 юли, 1933 г. София. – Изгрев
 
43. Лекция от Учителя, държана на 12 юли, 1933 г. София. – Изгрев

Версия от 18:50, 8 януари 2009

Красивите линии в природата

Размишление.

Ще прочета 4 гл. от I послание към Коринтяните 1 – 19 ст.

Велико благо за човека е да бъде учен. Затова, той трябва да се освободи от всички заблуждения на миналото. Човек се натъква на опитности от миналото, на стари истини, останали от неразумните мъже, жени ц деца. Смешно е да се държиш за старите истини на разглезените деца, за старите истини на възмъжалите, за старите истини на старите и оглупели хора. Всичко това наричат „истини.“ Това е едната страна на живота, която трябва да се разбира добре.

Човек слиза временно на земята, да научи нещо. В този смисъл, той е яйце на вселената, което се търкаля, както камъните в природата. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Къде може да се постави такъв камък? Следователно, не мислете, че, тъй както днес живеете, е идеалният живот. Не, това е фаза на живота. Идеалният живот е в Бога. – Де е Бог? – Не чопли този въпрос. Само онзи, който изгубил баща си и майка си, пита за тях и ги търси. Който не ги изгубил,

знае, къде са те. Чувате да питат: Де е баща ми, де е майка ми, де е брат ми? Значи, сегашните хора са изгубили своите близки. Затова, като те срещне някой, гледа те и си казва: Не е той. Той търси някого. Едва брата си може да намери, а баща си и майка си не може да намери. В търсенето на своите близки човек се развива, дава път на онова, което е вложено в него. Човек се радва на това, което другите са придобили, както и на онова, което сам е придобил и придобива. Има нещо в човека, което досега е останало неразвито, непроявено. То е Божественото, което трябва да се прояви. Щом се прояви, животът взима друга посока. Например, в първо време майката носи детето си на ръце, кърми го, къпе го, облича го. То не е проявено още. Щом стъпи на краката си. То започва да се проявява. Разкриват се талантите в него. Преди няколко години то е било немощно, слабо, но сега взика цигулката и се учи да свири. Много хора и досега още плачат. Нищо от това. Но плачът има смисъл, докато си дете, докато те носят на ръце, докато те къпят в коритото. Плачът има отношение към жертвата. Детето плаче, учи се да даде нещо от себе си. Докато не даваш доброволно, поне сълзи да капят от очите ти на земята. Да знаеш, че и ти си направил нещо. Значи, плачещ, за да се научиш да жертвуваш.

Често се говори за красота, за хармония. Изучавайте природата, там ще намерите красиви, хармонични линии. И животът се изявява

по определени хармонични линии. Щом се отдалечим от тези линии, идат вече мъчнотиите, страданията. Различни имена се дават на последствията от това отдалечаване. – Какво трябва да се прави? – Да заместите нехармоничните линии с хармонични. Тръгнете в Божествения път, т. е. в пътя на красивите линии, които Бог и ангелите са поставили на пътя ви, когато вселената се създавала. Светлината върви по пътя на красивите линии. Топлината също върви по пътя на тези линии. Изобщо, добрите мисли, светлите чувства, правите постъпки също вървят по пътя на хармоничните линии. Хармоничното движение е движение на красотата. Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие. Млад си, радваш се на живота – вървиш по пътя на красивите линии. Щом изгубиш тези лини, веднага идат изпитанията. Чудиш се, какво ти стана и казваш: Урочасаха ме. Условията на живота ми не са добри. Баща ми и майка ми са лоши, не ми помагат. Търсиш причината вън от себе си. Не, спри се пред стрелочника и кажи: Посочи ш правата, красивата линия, която води към Царството Божие. Докато търсиш линията към света, никога няма да стигнеш Царството Божие, затова кажи на стрелочника определено: Дай ми линията за Царството Божие. Трябва да знаеш какво да искаш и как да кажеш; иначе, ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл в Румъния и знаел само думата „домнуле“. Дето трябва и не тряб-

ва, казвал все „домнуле“'. Щом си в Румъния, ще говориш румънски. Ако говориш български, никой няма да те разбере. Откажи се от своеобразния език на твоите деди и прадеди.

Време е да се откажете от своя език и да научите езика на природата. Там е спасението. Докато не научите езика на живата, разумна природа, никога няма да бъдете щастливи. Ще кажеш, че си царски син, но основната линия на царския живот, е красивата линия в природата. Ако не живееш по тази линия, не си царски син. Сегашните техници, инженери, учени, познават хармоничните линии. Когато строят мост, те го поставят на предварително начертани красиви хармонични линии. Само такъв мост е устойчив и здрав. Каквато тежест мине по него, тя се разпределя равномерно по всички линии на моста. Само по такъв мост стават важни работи. И вие имате такива мостове в себе си. Здрави ли са вашите мостове? Искате да водите идеален живот. Какво нещо е идеалният живот? Искате да ви обичат хората. Това е второстепена работа. Научете се на изкуството, първо вие да обичате. – Защо? –За да оценявате, когато Бог ви обича. Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. Докато Божията Любов работи в човека, той е мощен, силен. Щом се прекъсне тока на тази Любов, идат страданията и нещастията. Ти си вън ст красивите линии на живота.

Казваш: Аз принадлежа към еди-кой си народ. – Не си прав. Съществува само един народ, който се движи по пътя на красивите линии. Той е избраният, Божият народ. Всички линии, членове на този народ, се отличават от обикновените линии на живота. Това са хора със светли, красиви лица. По техните лица няма сянка от недоволство, от вкисване. Недоволен може да бъде само бедният. Истински богатият е всякога доволен. Под „богат“ разбирам човек, богат с добродетели, богат в правилно разбиране, с мъдрост и знание. Под „сиромах“ в прав смисъл на думата, разбирам човек, неспособен на престъпления. Бъдете такива сиромаси и такива богаташи. – Не искам да бъда сиромах. – И аз не искам да бъда сиромах, т. е. лишен от добродетели. Обаче, желая да бъдеш сиромах, лишен от престъпления. Бъди беден човек, който не знае, що е престъпление – Защо осиромашах? – Защото си забогатял в престъпления. – Какво да направя, за да забогатея отново? – Ще станеш сиромах в престъпления. Лесно е да станеш богат в материално отношение, но знай, че те очаква сиромашия в добродетели.

Днес всички хора се нуждаят от правилно разбиране, което може да се приложи. Затова е нужно да се освободите от старите си навици. Казваш: Годините минават, остарявам. Вече съм 40 годишен. Имаме числата 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49. Какво означават тези числа? – Седем цикли от по седем години. Това са пери-

оди от човешкия живот. Ще живееш, ще се трудиш и работиш, за да придобиеш нещо. Искаш да бъдеш щастлив, без да се трудиш. Това е невъзможно. Ако не разбираш простите аритметически действия, как ще разбереш сложните алгебрически действия? Ако на физическият свят не си добър математик, не можеш да влезеш в духовния свят. Там се иска висша математика; там се иска голяма музикалност. Не е лесно да бъдеш добър музикант. От тебе се иска тон, такт, ритъм. Трябва да знаем, що е пространство. За да влезеш в духовния свят, трябва да имаш отлична памет; да помниш всичко, което е станало от създаването на света доднес. – Възможно ли е това? Има ли такива хора? – Има хора, които помнят всичко. Помнят, че са били в рая. Някои от тях казват: Помня, че бях в рая и ме изпъдиха. И Адам може да каже, че неговата история започва от рая. Обаче, има неща, които и Адам не помни и не знае. Например, той не знае, кога и как Бог е омесил пръстта, от която го създал. И Ева не знае, кога и как е била направена от реброто на Адама. Тя казва: Зная дървото, от което ядох забранения плод. Помня момента, когато дойде изкусителят, който говори за любовта, и ме излъга. Понеже вярваше на всички хора, тя първа се излъга. Тя мислеше, че изкусителят говори истината, затова яде от забранения плод. Тя първа повярва на думите му, но и първа се разочарова и каза: Не си струва да вярва човек на

всички. Това са спомените от далечното минало на човека. Това е алегория.

Какво не знаете вие? Вие не знаете каква е била обстановката в рая; не знаете, каква е била змията. Вие само си представяте нещата. Но това са символи, зад които се кове реалността. И писателят изнася в символична форма чувствата на младия момък и на младата мома, при тяхната среща. Как ги знае той? По какво познава любовта? Казва, че момъкът се влюбил в момата, или че момата се влюбила в момъка. Но това не е влюбване. Истинското влюбване внася разширяване. Пулсът на момата и на момъка се усилва. Температурата им се повишава. Ще кажете, че младите заболяват. Да, всяка болест е любов. Хората боледуват от любов, от любовни чувства. Влюбиш се, температурата ти се повишава. Влюбиш се в някое ядене, температурата пак се повишава. Животът е пълен с любовни работи. Повишаването на температурата при любовта върви по известни линии. Повечето хора се плашат от повишаването на температурата. Всъщност, не се плашете. Страшно е, когато температурата спада. Важно е да различавате температурата при любовта от температурата при заболяване. Радвайте се, когато температурата се повишава, защото изгарят непотребни вещества в организма. Вътрешният огън трябва да се превърне в пламък, светлина и да освети целия организъм. Когато огънят не се превърне в светлина, растенето спира. Първите християни, които възприеха идеята за лю -

бовта, разбраха този закон. Всички останали, които дойдоха след тях, възприеха любовта механически, по външен път. Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това не е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те. – Христос не ми харесва очите. Той не разбрал скрития смисъл на Христовите думи. Трябваше ли да изгаря очите си? Не са виновни външните, физическите очи на човека. Важно е, как гледа човек. Очите се изопачават, когато линиите, чрез които става гледането, не са хармонични. Морал трябва да има човек.

Седиш сам в стаята си. Искаш да свършиш някаква работа и си казваш: Никой не ме вижда, сам съм. След малко погледнеш нагоре и си казваш: Има Бог, има ангели в света. – Сам ли си тогава? Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не ти казват. Но ти се безпокоиш, чувствуваш, че не мислиш право. Отиваш до прозореца, пак сядаш, мислиш, но нещо отвътре ти казва: Ви-

ждат те. – Кой ме вижда? – Искаш да се успокоиш, но не можеш. Онзи те вижда, от който никъде не можеш да се скриеш. От Него зависи твоята съдба, твоят успех. Хората са само условия, а от тебе зависи развитието ти. Ако учиш, ще прогресираш. Външните условия идат от окръжаващите, а вътрешните – от тебе. Може ли детето да каже, че не се интересува от майка си? – Не може. На физическия свят майката е първото условие за неговото развитие. Следователно, истинският морал изисква да признават условията, които ти се дават отгоре, и тези, които ти се дават на земята. Само така ще бъдеш доволен.

Има линии на недоволство и линии на доволство; линии на истината и линии на лъжата. Тези линии трябва да се различават. Някой ти говори с часове, а ти се питаш, истина ли е това, или не. Лесно ще разбереш. Имаш шише, пълно с вода. Питаш: Чиста ли е тази вода? – Пий от водата и ще разбереш. Ако водата е чиста, а ти си болен, след половин час състоянието ти ше се подобри. Ще пиеш и няма защо да се съмняваш във водата. Божиите блага ни се дават всеки ден и лесно може да се познае, дали са Божествени, или не. Казваш: Какво ли ще стане с мене след двадесет години? – Приеми Божиите блага и не питай. След двадесет години условията ще се изменят, но ти ще бъдеш пак същият, пак човек, който разрешава известни въпроси. – Ще отида на онзи свят, между ангелите. – И там има работа.

Друг е въпросът, ако си в болница. Там ще ти услужват милосърдни сестри. Денем ще те обличат, вечер ще те събличат. Ще ти носят ядене, ще те пренасят от едно място на друго, ще те утешават. В болницата е лесно, но какво ще правиш, като излезеш от нея? Ще бъдеш лишен от милосърдни сестри, от лекари и от грижи за тебе. Сега ще ти дадат мотика в ръка, ще идеш да копаеш на лозето и ще разбереш, какво значи да работиш с мотиката. Аз наричам мотика човешката воля. Търнокопът, брадвата, мотиката – това е човешката воля във всичките свои приложения. Като копаеш, ти обработваш една част и се ползуваш от нея. Така ще упражняваш волята си. Как се развива волята на човека? Ти си сърдит, свил си вежди. Детето ти счупило една наша. Мислиш си: Колко струва чашата? – Десет лева. Ти искаш да го набиеш, но нещо отвътре ти казва: Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава? Да приемем, че детето е наказано, и чашата е счупена.

От две злини може ли да се създаде едно добро? Ти, който биеш виновния, никога ли не си счупвал нещо? Колко мисли и желания си изпочупил! Ако Бог рече да те набие, нищо няма да остане от тебе. Около Бога са наредени хиляди и милиони чаши, счупени от тебе. Той отваря тефтера да види броя на счупените чаши. Въпреки това, Той с пръст не те е бутнал, а ти за една супена чаша от 10 лева дигаш цял скандал. В заключение казвам: Щом

детето ти счупи една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще увеличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи, четири за вдовицата, една за вкъщи и т. н.

Казвате: Като даваш толкова много, де ще му отиде краят? – Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. Ако живеете, както досега сте живели, и мислите по стария начин, нищо няма да направите. Нов живот, нова философия, нова мисъл е нужна на хората. Старото не върви вече, както не вървят старите пари. Отиваш на фурната да си купиш хляб, но фурнаджията не приема парите ти. Отиваш при зарзаватчията, и той не ги иска. Имаш пари, но те не вървят. Какво ще правиш тогава? Това е все едно, да влезеш в свят между глухи хора и да искаш да им свириш. Глухите не се нуждаят от музика. Слепите не се нуждаят от художество. Куците не се нуждаят от разходки. Мъртвите не се нуждаят от храна. Обаче, материята, която остава от мъртвите, се използува за нов живот. Така правят растенията. Те се ползуват от изгнилите листа, цветове, клончета за градивен материал. Следователно, страданията, през които минават хората, крият в себе си възможности за нов живот. Ако не използуваш тези

възможности, страданияга сами по себе си ще те отровят.

Сега, аз не искам да ви плаша, но да ви насоча към онова знание, което меже да ви помогне. Някога и учените се намират в затруднение, не знаят, как да изнесат истината. Ако лекарят се опита да каже на болния от какво страда, последният ще се уплаши. Даже лекарят, като чете много за известна болест, започва да чувствува нейните симптоми върху себе си. Има условия, при които човек не се подава на никакви болести. Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна за нея, тя остава да живее в него; ако не намери храна, заминава си. Следователно, махни всички условия в себе си, които хранят болестите, и ти ще бъдеш свободен от тях.

Питам: Де са вашите хармонични линии на живота? Кои са красивите линии на вашата седемгодишна възраст? Или, кои са вашите красиви линии, когато бяхте на 14, 21, 28, 35, 42 или на 49 годишна възраст? Като станете на 60 – 70 години, вие казвате, че сте остарели, не мислите за хармоничните линии. Казвате, че сте стари вече. Каква старост е вашата в сравнение с годините на Адама? Годините не правят човека млад или стар, но неговото разбиране или неразбиране на живота. Разбираш правилно живота, млад си; не го разбираш правилно, стар си. Изменете посоката на мисълта си, от низходяща във възходяща, и старостта ще ви напусне. Дали си стар, или

млад, ти трябва да учиш, да изучаваш линиите, фигурите, телата. Всички знаете от геометрията, какво нещо е триъгълникът. Обаче, в живата, природна геометрия, триъгълникът представя човешкия яос. Например, в триъгълника АВС

OOK-12-3-12-1.gif

(фиг. 1], двете страни АВ и ВС са страните на носа, а АС – основата, т. е. широчината му. Широчината на носа показва чувствата, т. е. сърцето на човека. Ако сърцето и умът не работят заедно, човек не може да постигне нищо. Ако в мисълта не е вложено чувство, тя не може да се реализира. Значи, чувствата подхранват мислите. В чувствата се крият Божествени възможности, а в желанията – човешки. Има желания и страсти в човека, които трябва да се преодоляват. Носът е акумулатор на енергии. От него зависи състоянието на човека.

Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат

носа си. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли малко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нещо, всеки ден се мени. Всичко, което човек преживява, се отпечатва на носа.

Човек трябва да работи върху носа си, да го извае, както скулптурьт вае своите статуи. Ако работите върху носа си, и разумните същества ще помагат. Внимавайте, да не разваляте тяхната работа. Наблюдавайте, как се изменя носът на човека. Детският нос има една форма, а носът на възрастния – друга. Детският нос възприема, а носът на възрастния дава. Трябва да знаеш, как да възприемаш любовта; трябва да знаеш, как да възприемаш и даваш светлината. Всеки се нуждае от светлина. Любовта не се дава, тя се проявява чрез добрите постъпки. Само Бог дава Своята Любов, а човек я възприема; ако трябва да дава любовта си, той ще я даде във вид на светлина. Детето знае само да взима. Щом заплаче, майката бърза да му даде нещо, да го задоволи. Не, ще му купиш цигулка и ще го учиш да свири. Само онзи може да прави добро, който знае да пее и

да свири. Следовгтеето, прели да направиш добро, пей. От пеенето зависи, как ще направиш доброто. – Като пея, ще ми се смеят. – Пей и не мисли за това. Без песен добро не се прави. Как ще дадеш нещо на човека, без да пееш? Бог даде дрехи на Адам и Ева, но след това ги изпъди от рая. Като знаете това, не искайте дрехи от никого. Жената иска от мъжа си нов костюм. Той ше й направи костюм, но ще я изпъди от рая. Докато бяха голи, Адам и Ева живяха в рая. Щом се облякоха, те го напуснаха. Щом ви облекат, ще ви пратят на работа.

Казвате: Чудно нещо, защо Бог постави първите човеци в рая и след това ги изпъди вън? Това е противоречие за вас. Колко противоречия имате! Ако е само едно, лесно ще се справите. Животът е пълен с противоречия. Няма човек, който да не живее в противоречия. Гледаш си дрехите, окаляпи. Казваш: Работих, времето беше кално, затова се оцапах. – Не говориш истината. Ходил си в кръчма да пиеш и, като си вървял, падал си. Тази е причината за оцалването. Кажи си истината, не е лошо, че си ял и пил. Лошо е, ако яденето и пиенето внасят отрова в организма. Ядеш и казваш, че яденето не е хубаво, лошо е сготвено. Така ти внасяш отрова в тялото си. За да се ползуваш от Божието благословение, яж и пий с благодарност.

Като говоря така, не казвам, че сте лоши. Вие сте добри, но трябва да проявите доброто. Умни сте, но трябва да проявите своята разум-

ност. – Не съм учен. – Днес не си учен, но ше работиш, да придобиеш знание. Има начини, по които се придобива знанието. Не е достатъчно само да четеш, но да намериш основната идея във всичко прочетено. Знаете ли, коя е основната идея в живота на Платона, на Канта, на Толстоя? Всеки трябва да знае, коя е основната идея в неговия живот и от нея да се ръководи. Тя определя състоянвето на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Тя определя неговото бъдеще.

И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т. е. в необикновените. В тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар, че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползуваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползуваме се от луната и звездите, също непостижими за нас. Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща. Например, ако видиш умрелия си баща, ще се уплашиш. Ако видиш майка си, баща си, приятеля си, които са умрели, също ще се уплашиш. Щом считаш, че те са умрели, те не са вече твои близки и нямат общо с тебе. Човек се плаши и от страданието, като от мечка. – Защо? – Любов няма в

себе си. Често страхът на човека е неоснователен. Дето е любовта, там няма страх.

Един овчар отишъл в гората да си насече дърва. Като се връщал, срещнал на пътя си една мечка. В първия момент той се уплашил, но забелязал, че мечката се приближава към него със страдалчески рев. Тя вдигнала лапата си, и той видял един трън в нея. Той се навел, извадил внимателно тръна и с маслото, което имал в торбата си, намазал болното място. След това мечката започнала да го тегли, и той тръгнал след нея. Дошли до едно място, дето имало хубави сухи дърва. Тя погледнала към дървата, като че ли искала да му каже да си вземе от тях, и продължила пътя си. После се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Там имало рой пчели, пълно с мед. Овчарят разбрал, че мечката му показва меда. Така тя изказала своята благодарност към него. След това тя се скрила в гората.

Ще кажете, че този пример е за насърчение. Не, искам да обърна вниманието ви върху разумността в природата. Всяко животно има известна разумност. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви каго гълъбите.“ Той не говори за таралежа, за маймуната, но за змията и за гълъба. Понеже се храни само със зрънца, гълъбът е незлобив. Той има убеждение, воля – издържа на всички условия. Векове, хилядилетия се изминали, откак гълъбът съществува, но през каквито условия да е минал, той си е останал вегетарианец. Гълъбът

вярва, че щом съществува Бог е промислил за него. Даже славеят, като певец, е отстъпил от своето убеждение. Гълъбът и гургулицата и досега се хранят по един и същ начин, със зрънца. Затова те са едни от най-кротките птици. Колко хора има, които са запазили своите убеждения? Колко хора са останали верни на любовта? Велико нещо е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: Прощавам. – Не само на думи да прощаваш, но на дела. Да простиш, и нищо да не те засяга.

Вчера дойде при мене един млад момък, който ми разказваше: Едно време вярвах в Бога. Четях евангелие, библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийство. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче, за нищо не съжалявам. В затвора намерих истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях. Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Благодарение на веригите, намерих истинския път, както и вътрешния мир на душата си. Разбрах, че пътят, по който бях тръгнал, щеше да ме погуби. Каго го слушах, погледнах очите му, виждам, че са късогледи, ушите му – неоформени. Казах му: Слушай приятелю, ти трябва да работиш върху себе си. Много работа ти предстои. Трябва да стигнеш до границата, дето няма падане. Докато възлизаш нагоре, все има възможност да се хль-

знеш и паднеш. Бъди внимателен, докато излезеш на равно, безопасно място.

И тъй, като пипате носа си, мислете за любовта, която Бог е вложил във вас. Тя е новото в човека. Старото е в стомаха, а новото – в главата. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа си. Чрез него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека – нисшето и висшето, за да се роди от тях новият човек. Той се отличава по това, че не боледува и не страда като стария човек. Докато дойде новият човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържете с колективното съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете вътрешен мир и свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в университета да учиш, но в лицето на своите професори ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори. Има нещо велико, мощно в света, което изгрява в човешката душа и дава й потик да се развива. Това е изгряващото слънце на живота. Гледаш на лицето си един малък уд – носа. Знаеш ли, каква роля играе този малък уд? Между ума и волята има известно отношение. Следователно,

ако знаеш, как да пипнеш носа си, умът и волята ще се хармонизират, и ти ще постигнеш, каквото желаеш. Ако не знаеш, как да го пипнеш, ще си причиниш вреда. Христос знаеше, как да пипа. Той познаваше пътя на красивите линии и се движеше по тях. Той плю на земята, взе малко кал, намаза с нея очите на слепия и каза: „Иди сега да се измиеш.“ Слепият се изми и прогледа.

Мнозина казват: Да можем и ние, като Христа, да отваряме очи. – Не е въпросът в отварянето очите на слепите. Ти сам си сляп, отвори своите очи. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, намажи очите си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да станем съвършени? Не можете, но ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, но не съм достигнала върха на красотата. И на вас казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на силата. Това, което сте постигнали, да ви служи като подтик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате. Казваш: Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Значи, след като си тръгнал на дълъг път и

си извървял само 20 км и да кажеш, че повече не искаш да вървиш. Ти си едва в началото на пътя. Какво ще правиш на това място? – На средата съм. – И на средата да си, какво ще правиш тук? Ще вървиш, докато стигнеш крайната цел на своя живот. Спреш ли някъде на пътя, ще остянеш с неразбирането си. Какво виждам? Вие искате да разберете живота на хората. Това е невъзможяно. Докато не разберете вашия живот, никога няма да разберете живота на другите хора. Ти си огледало първо на своя живот, после – на живота на другите. Следователно, ако ти не се огледаш и познаеш, никога няма да познаеш другите.

Казвам: Ако сте чувствителни, лесно можете да разберете живота на другите хора, както и това, което ще им се случи. Така, именно, пророците и гадателиге предсказват всичко, което ще стане в бъдеще. Чрез своята интуиция и крайна чувствителност, те влизат в контакт с Божествените мисли. Значи, животът на хората се отразява върху тях. Мнозина искат да имат знанието на пророците. – И това може, но чист трябва да бъдеш. Знанието е достояние на чистите удове. Някой казва, че видял нещо от възвишения свят, възприел много идеи, но не ги помни. – Щом нищо не помниш, ти не си добьр възприемателенн предавател. Гласът не си схванал; времето, когато ти се говорело, не помниш; мястото, дето си бил, не помниш; мислите, които са ти казали, не знаеш. Какво излиза от това? Първо ще помниш гласа,

после – времето, мястото; мислите. Всяка добродетел има тон, време и място за проява и съдържание. Ако не притежава тези неща, тя минава и заминава, без да даде своя плод.

Човек трябва да бъде освен добродетелен, още и интелигентен. Това зависи от неговия нос. Ако носът е дебел, трябва да се изтъни. Дебелината на носа се дължи на натрупване на мазнини. Линиите на носа трябва да бъдат правилии. Кривата линия на ноздрите показва способността на човека към възприемане и даване. Изпъкналата линия дава, а вдлъбнатата – взима. Ако тези линии се изгладят и станат равни, човек е загубен. Като знаете това, пазете тези линии, да не се изправят. Докато линиите са изпъкнали и вдлъбнати, ти ще бъдеш добре. От тези линии зависи доброто състояние на сърцето и душата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата на природата.

Нека остане в ума ви мисълта: Не разваляйте това, което Бог е направил. Не разваляйте формата на носа си. Може да го оформите, без да го изкривите. Ако развалите носа си, с това заедно изопачавате ума и сърцето си. От външните форми се съди за вътрешните възможности и условия. И обратно, от вътрешното се съди за външното. Не се страхувайте, вашият нос се преустройва, работи се върху него. И да е малък, носът ви има възможност да стане голям. Вековете са пред вас. Ще работите

и ще развивате роса си. Нормалният нос показва естественото състояние на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Всички школи на древността са имали пред вид това и се стремели да поддържат хармонията между носа, ушите, очите и устата на човека. Само така човек може да бъде здрав, да се справя лесно с мъчнотиите в своя живот.

И тъй, дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, и организмът постепенно се разглобява. Това не значи, че трябва да дойдете до крайност, да се плашите. Пазете коса си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади. Нещастие е да нямаш нос. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени, като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. Забележете: централното място на човешкото лице е носът. Като погледнеш лицето, първо носът изпъква. Приятно е да видиш един съвършен нос, както е приятно на геометрика да види един правилен триълник.

И Бог се изявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва ка носа,

Като говоря за носа, аз имам пред вид вашия духовен нос. С него ще работите в духовния свят. Красив е духовният нос на човека. Той е съчетан от различни цветове, които непрекъснато вибрират. Такъв е носът на светията, на великия Учител. Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив. Ако носът ти има някакъв дефект, ще работиш, за да го изправиш. – Не ми се живее. – Не ти се живее, защото ти липсва нещо. Ще живееш, за да придобиеш нещо ново, да влезеш в новия живот. Ако искаш да умреш, за да се върнеш пак на земята, да се усъвършенствуваш, смъртта има смисъл. Ако искаш да умреш и повече да не се връщаш на земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира минаване от едно състояние в друго.

Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да камерите онези красиви линии на лицето

си. които никога не се менят. Ако те натежат, и красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлина. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил. Раздвоен ли е погледът на ловеца? Щом види заек, той веднага отправя погледа и мисълта си към него, готов е да гръмне. Обаче, добрият човек, като види заека, спира погледа си на него, но слага пушката на земята и казва: Достатъчно вече! Досега стрелях, но отсега нататък се отказвам, няма повече да убивам. – Какво трябва да прави ловецът? – Вместо да държи пушка, нека вземе перо в ръка, да пише; цигулка – да свири; ноти – да пее. – На кого да пее? – На детето си. Щом заплаче детето, той да започне де пее.

Един мой познат – лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал, на каква мъчнотия ще се натъкне. – Чудно нещо, казваше той – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на ръце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-

после ми дойде на ум да се помоля. Отдавна не бях се молил. Почнах да чета Отче наш. И като по чудо, детето постепенно затихваше, докато заспа е ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.

Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музика, която има две страни: външна страна, самитее думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да говориш. Ако не говориш музикално, ти попадаш в областта на грешните хора. Две или три думи ще кажеш, но кажи ги музикално. Тези дни пях една българска песен. Момък казва на момата: Ти не разбираш живота, затова той те направил груба. – Така е. Бях малко, невръстно дете, когато баща ми се ожени за втора жена – мащеха. Тя умори баща ми, а мене изпъди на улицата. Питам: Кой баща не се е оженил за втора жена, зла мащеха? Неестествените мисли, чувства и постъпки – това е злата мащеха. Младият, новият човек не може да живее с неестествени прояви. Понеже не е в съгласие с тези прояви, бащата го изпъжда от своя дом. И блудният син напусна бащиния си дом, но доброволно, понеже искаше да живее свободно и охолно. Той търсеше младата мащеха в света. И какво стана с него? Тя го изпъди, прати го да се учи. Един ден той се върна при баща си, раз-

каян и смирен. Това показва, че доброто в човека има надмощие над злото. Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.

Има една опасна страна в човешкото естество, а именно: човек обича или да подценява, или да надценява нещата. Не, ще знаеш истинската им стойност. Знай, че живееш в Божественото съзнание, дето всичко е определено. – Аз зная това. – Много неща знаеш, но не точно това, което ти трябва. – Искам да бъда добър. – Каква е твоята доброта? Ти нямаш добротата на светията, който е завършил своето развитие. Чувствуваш ли любовта на Бога? Усещаш ли Неговия свещен трепет? Ако с името на любовта искаш да направиш зло, каква е тази любов? Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в първичното естество на човека. В първо време грехът, злото обещават облаги, но краят им е лош. Истинските облаги идат от това, което Бог е вложил в човека. Ще дойде ден, когато благата на всички хора ще бъдат благо и на отделния човек. И благото на отделния човек ще бъде благо за всички. Много естествено. Бог не може да се прояви чрез едното. Мили-

арди хора трябва да работят хиляди векове, за да изработят вложеното в тях,

Днес всеки казва: Мене слушай, какво ти говоря. – Да слушаш мъдреца, има смисъл, но да слушаш пъдарина! Да слушаш природата, разбирам, но да слушаш обикновения човек! Законите на природата са неизменни, а законите на човека постоянно се изменят. Ние живеем в природата, дето Бог пише закони, чертае пътища. Трябва да Го слушаме! Ако следваме Неговите пътища, всичко ще постигнем. Какво ще придобием, ако слушаме пъдарина? Вие слушате пъдарина, за това послушание ви похвалявам. Няма човек, който да не го е слушал. Не ви упреквам, че го слушате, но казвам, че нищо няма да придобиете. Той може да ви каже да излезете само няколко метра вън от лозето. Нищо друго не може да ви даде. Какво са няколко метра? Слушаш един професор, който ти казва: Десетина метра назад! Той иска да ти обърне внимание на своята градина, която си отминал. Върни се в градината му да си починеш. Тук те чакат хубави, зрели плодове. Откъсни си от тях и си хапни. Кого от двамата ще слушаш – пъдарина, или професора?

Т. м.

43. Лекция от Учителя, държана на 12 юли, 1933 г. София. – Изгрев