Кротките

Кротките

„Блажени кроткит, защото т ще наследят земята.*)

Думите, които се употр-вбяват в р-Ьчьта, едновременно имат външен израз, както и вж-трешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съ-ставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоц"Ьнни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оц^няват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „пЪтел и алмаз". Един пЪтел, като ровил бунището, нам^рил в него един алмаз, гол^м като кокошо яйце. Като видЪл този лъскав камък пр-Ьд себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зоънце вместо този камък?" Обаче, ггБтелът не знае, че ако алмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището.

Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Какво се разбира под думите „кротък, кротость"? Кротостта е качество на сърцето, а не на ума. Следователно, когато чувствата на човека се намират под влиянието на разумното сърце, този човек е кротък. Крогкият човек никога не бъоза. Като се казва, че кротките ще наследят земята, това подразбира, че те ще жи-веят на земята, колкото искат. Животът на съвременните хора не зависи от тех, вследствие на което ние казваме, че те не живеят на земя-

) Матея 5:5

115

^а, т. е. те са нейни временни жители. Хората приличат на мухи, които влизат в къщата на някой богат чов-Ък, защото искат да се обо-сатят. Те намират в къщата н"бщо сладко, кацват на него и си казват: хубава е тази книга, има какво да се чете! И в кратко време виждате тази книга покрита с студенти и с професори, като в някакъв съвременен университетът Дойде ли господарьт на тази къща и види т-бзи неканени гости върху книгата, той ги улавя «една по една и ги изхверля вън. Питам: тия мухи усгтяха ли да завладаг къщата на богаташа? Щом богаташът влезе в къщата си, веднага ги изхверля навън. Тия гости, като излЪзат вън, отново започват да разискват, по кой на-яин да завладЕят къщите на хората. По същия начин и хората кацват на земята, но не се минава много вр-вме, и смъртта иде с своите намазани с сладко книги, които поставя пр^д хората. Те веднага се нал^пват на тия книги, и смъртта ги изхверля навън. Казват: на еди-кого си се роди дъте. Казвам: хората още не се раждат. Днес те се намират в положението на мухите, които още не живеят съзнагелен жизог. Те се качзаг на мухоловките, дето намират своята смърт. Тъй щото, съвременната култура свершва живота си на мухоловките.

Казвам: съвременните хо^а страдат, мж-чат се, защото си поставят великата задача да завладат земята. Те трябва да се откажат от този стремеж. По какъв начин? – Като се до-могнат до висшия разумен живот. Те трябва да изучат законите на разумния живот и спо-ред тех да живеят. Значи, задачата на съвременните хора не се заключава в това, да завладат земята, но да изучат законите на разумния живот, за да живеят правилно на земята. Дко сте каменар, който чука камъни, вие се нуждаете от голям чук, който, като дигате и слагате върху камъните, да ги троши на по-мал-

116

ки парчета. Колкото и да е гол^м този чукъ^ той е на местото си. ФилососЬия има в него. 14-каменарьт е на местото си, защото знае, как цт чупи камъните. Обаче, ако сте философ и вземете ецин голям чук, с който да удряте върху някоя книга, този чук на местото си ли е?* Философът на местото си ли е? Нито чукът е на местото си, нито философът. За да се напише никаква философска мисъл, не се изисква-чук, но едно малко, леко перце. С това перце могат да се пишат нтзжни, утешителни думи за; сърцата. Питам: когато хората разрЪшават важни въпроси, с пера ли ги разръчпавзт, или съ* чукове? Когато в н-бкой дом има спор за н-б-що, перото ли разрешава спора, или чука? Когато между ученици и учители има спор, недоразумения, перото ли разрешава тия въпроси, или? чука? Когато между военните има спор, несъгласия, перото ли разръшава спора и несъгласията^ или чука? Когато между свещеници, проповедници и владици има разногласие, перото ли разрешава разногласията, или чука? На тези въпроси^ вие сами ще отговорите.

„Кротките ще наследят земята." Ако искате да разберете дълбокия смисъл на думитег които Христос е вложил в този стих, вие трябва да оставите настрана вашите схващания № знания за живота; същевременно трябва да се откажете от мисълта, че сте достигнали верха на знанието и няма какво повече да достигате. Който мисли, че е достигнал верха на знанието № няма повече какво да учи, той сам си приготовлява нещастието.

Сега, като максими в живота, поставяме следните положения: начало на Божествения живот е духовният; начало на духовния живот е религиозният; начало на религиозния живот е материализмът; начало на материализма е смъртта. Ако разгледаме тия положения въобра-тен ред, ще имеме следното: начало на смъртъ-

117

-^га е материализмът; начало на материализма е религията. Значи, магериалистит" са, най-религи-ознит" хора. По-религиозни хора от материали--егит" няма.Тъ* се държат здраво за своит убеждения, готови са да умрат за т^х, но не от-<тъпват. Кой богаташ не умира за своята каса? Кой чиновник от пощата, като носи в чантата си два-три милиона лева, не е готов да го прЪ-*бият на пътя с камъни, но да не даде парит? Той казва: само ако ме убиете, можеге да вземете паритъч Какво показва това? Това е религиозно убеждение, за което той умира. Казвам; кра-ят на духовния живот е религиозният. Значи, ако мислите, че сте много религиозен, вие сте в края на вашия духовен живог, т. е. намирате се в низходеща степен на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозен човек. Що е религия? Религията е мъртва черупка, в която вли-зат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват в формите на нещата. Казвате: защо хората бътат от черковитй? Не в^р-ват ли в Бога? Питам: нима хората непроменено трябва да седят в черковите? Преди всичко черковата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако, наистина, черковата е необходимост за душата, питам: коя б-Ьше първата черкова, в която се молеше йдам? Можете ли да кажете, дали тя беше православна, еван-телска, католическа, теософска или друга нъжак-ва? Имаше ли черкова по това вр^ме? ДО се молеше Лдам? Имаше ли икони и кандила? Мдам признаваше само Един Жив образ, на който <е кланяше. ВсЬка сутрин Бог посещаваше Яда-ма и го извикваше: „Адаме, тук ли си?" Той излизаше прОд Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адам сгрОши, Бог го извика за послЪ-;ден път, но той се скри от Лицето Му, не смЪеше да се покаже. Следователно, когато нО-«ой каже, че е религиозен човОк, питам го: ти чуваш ми всЪка сутрин гласа на Бога въ

118

твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; н*Ьмаш ли такава райска градина, нтз-маш и религия. Когато хората изгубиха рая, т*к си направиха черкова, да се забавляват; под думата „църква" се разбира общение на душата с Бога.

Съвременните хора изпадат в комично положение. Когаго н-Ькой изгуби баща си, той туря-портрета му на първо мъхто и започва да се кля-ня на умрелия си баща, като казва: благороден човек беше моят баща! Питам: д" се крие благородството на твоя умрЪл баща? Или, изобщо, в какво се заключава благородството на умрът1игБ хора, или на хората, които умигат?" Казвате: справедлив човек беше моят баща,. пълен с добродетели. Дъ- отидоха тия добродетели? Ако добродътелитъ- могат да се стспят като лед, да се пр-Ьвернат в вода и да отидатъ* в черната земя, какви добродетели са те?–Моят баща беше духовен човек.–Да, твоят баща беше на края на своя духовен живот, на* края на своя религиозен живот, на края на своя материалистичен живот, вследствие на което той умре. Ако човек се ражда като ангел, той' трябва да запази това свое състояние пр-вз целия си живот. Как може да запази своето състояние?–Чтбз волята си, чрез своето сърце № чрез своя ум. Защо са волята, сърцето и умът на човека, ако чрез тех той не може да запази състоянието си, с което се е родил, както и благата, които Бог му е дал в началото на; неговия живот?

Мнозина ще запитат: как е създаден света? Как е създаден човек? – Не е въпрос,. как е създаден човек, нито е въпрос, как е създаден света, но за нас е важно, че све-тът съществува. Как е създаден светът, това не знаят всички, но всички знаят, че светът съществува. Защо? Защото, когато Богъ* създаваше света, ние не бехме при Него. Съще-ствуват ред теории на учени хора върху създа-

119

ването на света, но нека дойде един от тия учени да ни покаже едно клише, останало от създаването на света. В първа глава на Битието се казва, че Бог направи небето и земята. Значи, Той ги направи, но не ги създаде. Това подразбира, че Бог ги направи видими. Вътозисми-съл земята не е мъртво тело. Тя е живо т-бло». върху кората на което живтзем. Ако бихте погледнали земята с очигб на ясновидеца, вие бихте я видели като красива жена, наша майка, в която живт^ем ние, хората, и които тя често потупва, понеже не изпълняват службата си, както трябва. По отношение величината на земята хората пртздставляват малки бубулечици. Когато нЪ-коя от тия бубулечици не слуша майката–земя, тя я чукне с единия си пръст, и бубулечицата отхвръква далеч н^къдъ1 в пространството. Слтзд това останалите бубулечици казват: еди-коя си бубулечица умръ\ла. Защо умртзла тази бу-булечица –чов-бк? Понеже бил недоволен, че н*вмал знания, нт^мал богатства и т. н. Земята казва: слушай, синко, понеже си дошъл при мене да се учиш, ще жив-веш тук, докато израс-неш, и сл*бд това ще те изпратя на слънцето да се учиш. Слънцето е грамадно тЪло, милион и половина пъти по-голямо от нашата майка – земя. Н-бкой казва: голямо нещастие ме сполети, но н"вма какво да се прави, тъй е писал Гос-под. Не, Господ никога не се занимава с нещастията на хората. Веднъж човек е дошъл йа земята, той тр-вбва да знае, че тя е негова възпитателка. Тя казва: каквото ти е нужно в ^кивота, от мене искай. Дз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искгм да учиш и да слу-шаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи св-бт. Чудни са хората, които безъ

120

да са ясновидци, казват, че гЬхнит близки отишли на онзи св^т. Да подържат това твердение, то е все едно сл'&пият да казва, че видЪл някой негов познат да отива към Витоша. Сл-бпияг, който не вижда нещата, трябва да каже: казаха ми, че моят познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: зидЪх своят познат да огива към Витоша.

„Кротките ще насл"БДят земята". НЬкой казва: аз от кротките ли съм?–Ако бЪшеог кротките, земята щ&ше да бъде твое наследство. Пари имаш ли, касата ги пълна ли е?–Не е пълна. – Тогава не си от кротките. Разумност имаш ли? – Немам.–Пак не си от кротките. Крогкият чов-вк има всичко. Неговата градина е пълна с ябълки, с круши, с портокали, с лимони, с праскови и т. н. Земята е негово наследство, и той разполага с нейните богатства. Нбкой казва: аз не се занимавам с земни работи, аз се занимавам с поезия, стихове пиша. Казвам: съвременният поет първо съчинява, после пише в ума си и най после превежда на книга. И наистина, виждаме някой поет седнал некъде, мъчи се, търси рими, съчинява и най-поел преведе намисленото на книга. Значи, той превежда на книга, а не пише никаква поезия. Истинският поет е вътре в него. Казвате: еди-кой си музикант създал нещо, написал некакво велико произведение. – Не, и този музикант не създава сам, но той само превежда. Истинският музикант е в него вътре: той диктува, а другият отвън превежда. Казвате: този човек е много религиозен. Защо?–По цел ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давица. Питам: колко срои псалми той прочете и написа? Това, което той прави, е пак превеждане. Това са псалми на Давида, а не негови. Всека сутоин вие трябва да съчините по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Пър-

121

• ©ата работа, като станете сутрин, е да съчините то един малък псалом и да видите, дали Бог ще го удобри. Ако Бог го удобри, ще го оставите в първоначалния си вид; не го ли удобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите в този корегиран вид. Колко псалми съчинихте досега? Ако всЬка сутрин е требвало да съчинявате по една гтЪсен и да нарисувате по една картина, колко пъхни и колко картини требваше да имате досега? Великата Божествена наука опредъ\пя точно чъртите на истинския поет, ху-дожник или музикант. Ако се вгледате в лицето или в челото на такъв поет, ще видите, че от лицето, или от главата му излиза силна светлина, и той започва да съчинява нЪкое свое произведение.

Казвам: велико н"бщо е човешката душа! И след това хората още продължават да се за-питват, съществува ли душа, или не. Който пита, съществува ли душа, или не, това показва, че неговата душа е по-малка от самия него. Този яов-Ък трябва да остави този въпрос настрана и да не разисква върху него. Душата осветлява чоз-вка. Всичкото знание, което той носи в себе -си от памти-втзка, както и Любовьга, Мъдсюсть-та и Истината, трит начала на живота – се кри-ят, именно, в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникват пръ\ц човека, се р-вшават пак от душата, Трябва ли тогава да запитвате, съществува ли душа, или не? Който не зъфва з съществуването на душата, той се .намира в края на материализма, и смъртта е негоз дЪл. Какво става с този, който умира? Той изгубва всичко И сл^ц това хората запо-чват да се успокояват с думиг; ако има бж-дещ живот и сме жив-бли добре ние печелим; ако пък н^ма бъдещ живот, нищо не губим. Казвам: ако има бъдещ живот и не си жи-вЪл, както трябва, ти губиш, понеже влизашъ

122

в живота на страданията. В този животъти-ще бъдеш глух, слт^п, сакат, н^м и ще се на* мираш в вечна тъмнина и постоянно мъчение-Дко влъзеш в духовния свет глух, слеп, н^м, сакат и не можеш да продължиш своето развитие, защо трябва да се излагаш на такова мъчение? Казвате: Бог не съществува. Това показва, че вие не вярвате в този бог, когото сами сте създали. Началото, от което сме излезли, е Бог. Той ни дава потик към вели– кото и красивото, вследствие на което ние се стремим да бъдем разумни, свободни, учени, щастливи, т. е. хора с широки сърца и светли. умове.

Питам: отде и как се създават тия поти-ци у човека? Гледате човека, като заспи, нища няма в него, не се забелязва никакъв потик. Когато спи, той нищо не разбира. Де е тогава ио тинският човтзк? Истинският чов^к никога не: спи. Сънът представлява раздвояване на човешкото съзнание. Това показва, че между физическото и духовното съзнание на човека няма връзка. Следователно, явленията от духовния свет не могат да се реализират на земята, и обратно: явленията от земята не могат да се реализират в духовния свет. И затова, ако човекъ-влезе неприготвен в духовния свет, той ще усети, като че пада отнекъде. Такова е положението на земния човек, който мисли за себе си„ че всичко знае. Питат го: отде идеш?–Не зная. Кой е твоят дедо, или твоята баба от преди четири поколения?–И това не зная. И колко нещо още не знае, а се заема с разискване върху въпроса, съществува ли Господ, или не. При всичките ваши знания, щом ви сполети най малкото-нещастие, веднага казвате: няма Правла в света. Казвам: тъкмо това нещастие показва, че има-Правда в света.

Не мислете, че това, което ви говоря, им&> нещо общо с вашия личен живот. Дз изна-

сям старите схващания на хората от хиляди години насам. Има едно ново схващане, което тр-Ъ-бва да приемете, ако искате да се освободите отъ-страданията в света. Освободите ли се от страданията и нещастията, вие едновременно с товз ще се освободите и от много други неща, които спъват вашето развитие. Представете си, че~ вие сте беден човек и се нуждаете от пари. Казвате: без пари не може да се живее, без пари не може и да се работи. Така е, без пари не може в този св^т, обаче, има един госпо-дар, на когото всички служат без пари и то-добооволно. Кой е този господар? – Това сте самите вие. Когато човек работи на себе си, иска ли за това пари? – Не иска. Каквото ви накара този господар, вие с готовност работите: копаете, орете, жънете, учите–всичко това правите доброволно и гледате, да не ви изпъди само. Каквото ви накара и каквото ви даде този господар, от всичко сте доволни. Следователно, един ден, когото вашето съзнание се обедини с общото съзнание на всички хора, и когато всеки човек започне да работи и за другите, както за себе си, ще има ли тогава бедни хора в света? – Няма да има. И ако у всеки сиромах има това благородство, че той никога да не помисли за касата на някой богаташъ> няма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всеки ще предпочита да води идеен живот и да работи добросъвестно, отколкото да обира чуждите каси. Идеиният човек е взискателен към всичко, Той може да е беден, да няма обуща и шапка на главата си, но отвън още ще познаете, че той е човек с идея. Ако пък е богат, той ще се облече с най-хубави дрехи, с най-хубава шапка, всичко в него ще бъде изискано. Неговото облекло ще представлява контраст на модата, но ще бъде изискано. Това, именно, показва, че той е идеен. Идеиният човек не сиь> позволява да ходи с скъсани дрехи, или с скж-

124

ч ,

. сани обуща. Дрехит му могат да бъдаг стари,

.но няма да имат дупки. Яви ли се никаква дупка на дрехиг му, той веднага взима мЪрки да я закърпи. Ако този чов-Ьк н-вма шапка, той ще ходи гсгоглав, но никога с скъсана шапка.

Сега, като вервите от видимото към невидимото, питам: какви трябва да бъдете в вашия вътр^шен живот? Често вие не обичате

- хората да ви безпокоят. Тъкмо затова ще дойде пр-Ьд къщата ви някой просек, ще похлопа на вратата ви, и като му отворите, той ще ви говори около половин час, като че ви проповядва. За да се освободите от него, вие ще му дадете

..н"бщо и ще си кажете: отд* се намери сега този просек, да ми отнеме толкова време? Питам: и вие, каго този просек, не заставате ли с часове пр^д Господа да Му разправяте за жена си,

_ за дъщата си, за това-онова? Ако пък сте учен, който е написал никакво научно съчинение, което хората не пръщ^няват, както трябва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се

• оплаквате, че хората не ви разбират, не могат да ви оц^няг и т. н. Затова, именно, Христос казва: „Крогкитъ\ разумнитъ- ще насл1здят земята". Това не значи, че не трябва да пишете, да работите, но хубаво трябва да пишете. На поета трябва хубаво перце, а не чук. На шивача трЯ-

бва хубавг игла, а не чук. На музиканта трябва хубав инструмент, а не чук. За деликатните работи се изискват деликатни инструменти, а не чукове. ВсЬки чозЪк ще оправи работата си с инструмент, който отговаря на неговите знания и способности. Шивачът ще оправи работите си с иглата. Поетът ще оправи работит" си с перото. Музикантът ще оправи работата си с лж-ка и цигулката. ЗемледЪлецът ще оправи работите си с ралото и мотиката. Умните хора с какво ще опоаяг работите си: с иглата, с перото, с лжка и цигулката, с ралото и мотиката, или с доуго нещо? Всеки човек има нещо спе-

125

цифично за себе си, с което може да оправи ра* ботите си, но той трябва да знае, как да управлява това нещо. Той трябва да управлява своя инструмент така, както вЪщият капелмайстор управлява с пръчицата си своите музиканти.

Сл"бд освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна. Един. ден, като минавал покрай градската градина, видЪл един господин, с пржчица в ръка, -маха из въздуха, управлява няколко музиканти. Като видъ\п това нещо, той си казал: ето, на-мЪрих една лесна работа за мен. Като махам с тази пржчица, ще мога лесно да си изкарамъ-прехраната. Този чов+ж не знае, че голямо изкуство има в махането на пржчицата. Ако той маха, а музикантите не го разбират, нищо н-вма-да излезе. Всеки може да вземе пржчицата и да я маха из въздуха, но той трябва да знае, как да я маха. ВсЬки може да вземе перото в ръка и да пише, но ако не знае, как да пише, нищо -няма да излезе.

„Кротките ще наатЬдят земята". Това значи: земята ще бъде достояние главно на кротките. Защо? – Защото кроткият човек знае законите, чр"вз които може да придобие Вечния Жи-вот. Затова хората трябва да изучават малките мистерии. Една от задачите на учениците е -да изучават малките и големите мистерии в живота. Всеки човек е ученик, дошъл на земята да учи. Всеки от вас има майка и баща в невидимия свет, които са ви изпратили на ; земята да учите. Вие сте забравили вашите родители от невидимия свет, но като свершите земното училище, пак ще се вернете при тех. Там вие ще им разправяте, какво сте научили" на земята, а те отново ще ви изпратят тук, да учите. Значи, ще има постоянно качване и слизане. В това отношение духовният свет е за напредналите души. Царството Божие е за възраст--

12б

нит, за разумнитъ* хора, а земята е забавачни-

цца за децата Всички съвр-вменни учени работят в тая забавачница, за да има с какво да се за-

.нимават. Отлична забавачница е земята! Какво се учи и върху какво се говори в духовния и в Божествения св"бт, вие можете да съдите от живота на земята. Ако на земята се разисква върху толкова важни въпроси, какво остава тогава за духовния и за Божествения свет?

В една от миналите беседи говорих, че на земята от вр-вме на вр-вме идват ангели, които поавят изчисления върху разни въпроси. На-лримЪо, т правят изчисление върху въпроси-т: колко милиона години са необходими, докато ^нашата вселена дойде до своето пълно развитие?

ИЧолко милиона разумни същества тоЪбва да работят през това врт^ме в вселената? Нашата вселена крие в себе си възможности за развитието на разумнитъ- същества. Един ден, когато тъ1 завершат своето развитие, ще се създаде нова вселена. На същото основание, когато и нашата земя заверши своето развитие, тя, заедно с разумнит същества, които живЕят на нея, ще дойде до Божественото пристанище, и там ще

-спре. Тук тя ще се огърси от всичкия си ба-гаж, от всички свои дъща, и първо тя, а след нея разумнитъ- същества, ще се явят прътг Бога, да дадат отчет за извершената от тях работа. Слтзд това т ще получат нова работа. Питам: д ще бъде тогава земята? Какво ще бъде вашето състояние? Казвате: какво ще бъде състоянието ни тогава, не знаем; какви ще бъдем, пак не знаем, но знаем; че досега сме стъпвали на земята с краката си, и отсега нататък ще стъпваме по същия начин. Че тръб-ва да стъпвате на земята с краката си, това е ваше специално схващане, но питам: птицит, ри-

> битъч микробит и ред още живи същества, които жив-вят по лицето на земята, все с крака ли

стъпват? Кой е истинският начин за ходене: съ

127

• крака, или без крака? Ние трябва да доидем до положението да ходим така, че краката ни едва да се докосват до земята. Сега земята се е превернала на пустиня: дето стъпи човешки крак, всичко под него изсъхва. В няколко годишния ни живот на земята, всичко под нас е изсъхнало. Всички улици, всички шосета са покрити с прах, Шосетата на съвременните културни хора са покрити с толкова много прах, че техните учени умираг от този прах. И след всичко това казват: отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилите пък, хората се заду-шават ог техните газове. Американците, напри-мер, се видели в чудо, какво да правят с тъй много наплодилите се автомобили в Чикаго. Представете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която са наредени автомобили един до друг! Те са се наплодили като рибите в водата. Какво ще поазят по-нататък? Тогава ще се усъвершенствува аеропланното изкуство, и хората ще летяг с аероплани из въздуха. Значи, и в техническия живот всеко старо изобретение се замества с ново. Въпреки това, ние слушаме хората да казват, че старите ве^вания трябва да се запазяг, че старата религия трябва да се възстанови и т. н. Ако това трябва да бъде така, тогава нека възстановим първия ден от създаването на земята. Нека възстановим първоначалното състояние на земята. Следователно, да искате възстановяване на старите неща, това е неразбира. е на живота. В света съществува само един животъ– Божествени-ят, а всички стари религии не са нищо друго, оезен листа на този живот. Утре листата ще окапят и ще остане само дървтго на живота. И духовният живот е вг>еменен. Утре и той ще отлети. Само Божественият живот е веченъ-Значи, кротостта у чо ека представлява Божественото, което ще наслади земята. Следователно, кротостта, тази велика Божествена проява живее

128

у всЬки човек. Както кротостта остава вЬчнср на земята, така и човек не трябва да бъде-лист на дървото, макар че това влиза в редаг на еволюцията.

И тъй, кроткият човек трябва да води са~ мостоятелен живот. Самостоятелен живот има само в узрелия плод, който съдържа в себе си всички възможности за развитие. В това отношение той се явява като символ в живота. Дървото* пък има способност да се индивидуализира. То символизира душата. Само тя има възможност да се прояви в своята абсолютна свобода. Казвате:; защо човек трябва да бъде кротък? Мко човек не е кротък, той не може да постигне нищо. Дз не говоря за кротостта на овцата. Спо-ред мене овцата не е кротка. Мислите ли, чв: парализираният човек, който не прави никакви пакости, е кротък? Мислите ли, че змийскитъ^ яйца, които още не са излюпени, са кротки? Излюпете ги и ще видите тяхната кротост. Същото-може да се каже и за човека. Излюпете чов-Ька» и ще видите, че той не е кротък. Има нЬщо лошо в чов-Ька. Животът трЬбва да излюпи хората, да ги разтърси, за да им покаже, какви са. Казвате: условията на живота са лоши. Условията* на живота не са лоши, но съврЬменнит хора са подобни на скъпоцЬннит камъни, затова, каквото и да правите с скъпоцЬннит камъни, т-Ь* пак камъни си остават, макар и скъпоцЬнни.

Казвате: как ще познаем кроткият чо-вЬк? Ще ви дам един начин, по който можете да познавате кроткия човек. Той е слЬд-ният. Ако лишите кроткия човек от условията на неговото развитие, от неговит права и го изпратите нЬкъд из пространството, той ще се прЬверне в вода, която е в състояние да ви разруши. Водата руши даже и най-твердит скали и канари. Ако и втори път го спънете, той ще се прЬверне в електричество, в динамичес-ки сили, които ще разрушат живота ви. Ако му

129

попречите и трети път, той ще се преверне в огън и ще запали къщата ви. Сега, хората като не разбират този закон, щом видят, че нЪ-кой човт^к се провини в нещо, те веднага ре-шават: хайде да обесим този чове*к, или да! го убием, да го изпратим по някакъв начин на онзи свет. Казвам: хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не мо-жем да измЪним великия Божи закон, който казва: „Не убий!" Вие имате право да убиете човека само тогава, когато, като го извадите от неговата стара, нехигиенична къща, го поставите в нова, по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така Бог прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно, и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смена на състоянията, с които си служи Бог. Вие не можете изведнъж да премахнете едно лошо чувствс, което се е породило в сърцето ви, или една лоша мисъл„ която се е породила в ума ви, без да обмислите начина и времето за тяхното премахване. Вие трябва да работите разумно, да решите, трябва ли да ги премахнете, и ако трябва, по какъв начин да направите това. В Божествения свет. съществува закон, който точно определя времето за реализиране на всека мисъл, на всеко чувство и на всеко желание. Не спазите ли времето,, което този закон е определил, вие ще чакате друго време. Първото време е вече пропуснато^ Божественият свет е свет на пълен ред и порядък. Като естествено последствие на този живот, и разумните хора живеят в пъленъ^ ред и порядък.

Питам: каква е задачата ви за днес? Задачата на днешния ден е да оживеете, да възкръснете. да намерите смисъла на истинския животъ» да се освободите ог задълженията си, да

130

обикнете ближните си, да се помирите и простите с неприятелите си и да се заемете с правене добро. Днешният ден не е опред-влен за сказки, за концерти, за забавления. Йекой казва: тази вечер съм опр^дъ-лил да отида на кон-церт, дошъл е един виден музикант. Яз наричам първокласен, виден музикант или птзвец този, който е готов да отиде в дома на н-Ькоя бедна вдовица, да събере децата й наоколо си, да извика сл^д това още няколко бе-дни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свершване на концерта, публиката ще им поднесе неколко хубави букети, и с това всичко се свершва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила техного свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пение. Ако търсите истинския музикант, или ггЪвец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще огиде поне при две-три бедни вдовици, да им посвири малко. Ако е поет, той ще вземе своите най-хубави произведения и ще им прочете нещо от тех. Ако € учен човек, той ще отиде да им поговори нещо по науката, което те не знаят и от което се интересуват. Кроткият човек поне един ден от седмицата ще посвети за благото на своите ближни. Какво правят съвременните хора? Щом дойде неделя или некакъв празник, те излизат на разходка, по-близо или по-далеч от града, и се разговарят, спорят, критикуват ту държавата, ту света, че не бил направен, както трябва и т. н. Какво направиха европейци-

131

1ГТ5 с Китай? Успеха ли да го изправят? Напро-тив, китайците се пробудиха и казаха: не искаме «насилие над нас! Колкото и да сме миролюбив народ, не искаме европейците да ни запове-.дват! Япония се освободи, Турция се освободи, и ние искаме да се освободим! Един народ от 400 милиона души не може да се подчини на европейците. Никакво насилие не търпим вече! Има ред постъпки на европейците, които не ги прЪ-поржчват. гЛз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура. Може ли да «се оправи света с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тех ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният жи-вот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, Божественото ще се наложи в света. Това ще стане не чрез разрушение, но чрез раз-умност и любов. Разумните същества идат вече в света и насаждат новите идеи. Дз бих желал всички млади, всички учени и философи да дадат ход на новите идеи в света и да ги приложат поне в минимална степен. Това не може да стане изведнъж, но постепенно: лъч след лъч ще иде, докато светлината на изгре-ващето слънце се усили и осветли всичко около себе си. Вервайте в това и ще успеете.

Казвам: преди две хиляди години дойде в света един велик Учител, когото хората приеха за Бог. Те направиха милиони църкви в Негово име, и продължават да Му служат и до днес. Питам: колко свещеници и владици от тези, които служат на Христа, могат да умрат за Него? Ще кажете, че в Русия умреха много свещеници и владици за Христа. Те умоеха насила, не по своя воля. Нима разбойниците и пае-стъпниците в затвора умират за идея? Нима войниците на бойното поле умират за идея?

132

ф*

Всички умират насила. Въпросът е, кояко све* щеници и владици доброволно биха умрели за Христа. Или, колко свещеници и владици биха* прочели няколко молитви на бедни хора без пари? Сега, аз нтзмам пред вид нито свещениците, нито владиците, но казвам, че сжботата и неделята са определени дни за правене добро Ако Бог ни хване в неизпълнение на Негови закон, няма да остане косъм на главата ни, нито паоче от дрехата ни. Всеки, който не изпълнява Божия закон, ще влезе в затвора,- и тамъ-ще се разправят с него по всичките правила на изкуството. И ако ме питат, защо този учен, този музикант, този поет, този художник, или този свещеник страда толкова много, ще отговоря: той страда, защото не е кротък и недЪлен. ден не прави добро. Колцина от вас сте готови да правите добро? Ще кажете: не знаем". как да празим добро. – Който има желание да прави добро, той вевкога ще намери начинъ^ как да го направи.

Една мома казвала на другарките си, че не знае да играе хоро. Другарките не и вервали и един ден се наговорили да се пошегувал* с нея, да видят, може ли да играе и да тропа на хорото, или не. Те взели една нагорещена» тенекия и я турили под краката й. Като стъпи* ла на тенекията, младата мома започнала да ска*-ча, да тропа, да играе. Като я видели другарките й в това положение, те започнали да й се сме-ят и казали: както виждаш сама, ти знаеш да играеш. Кога знае да играе тази мома?– Когато^ тенекията се нагорещи силно, и тя трябва да стж-пи на нея. Що е тропането? Какво представля-ват игоите? Игрите, с които хората се забавля" ват, са дошли случайно в света. В първо време хората не са знаели да играят, нито да тро-пат на хоро. После, при различни случаи въ-живота, те са започнали да прилагат игрите. В българските хо^а, напг.имер, вертенето стаЕа т>г

133

налЪво, ту иад-всно* Вертенето при хората се основава на особен магнетически закон. Когато хорото се верти наляво, например, от момит (Излизат особени магнетични струи; сл-Ъд това, когато хорото се обърне надъсно, т-бзи магнетични струи засъгат момцит*б и указват известно влияние върху гъх, Същото става и с момиг. Когато хорото се верти надясно, от момцит из-лизат особени струи; посл, когато хорото се обърне наляво, т"бзи струи засъгат момит. Ако погледнете хорото с око го на ясновидеца, вие ще видите, че т*бзи струи се отдЪлят в вид на светлина. Когато светлит струи ог момцигб засЬгат мамит, сърцата им трепват; когато св^тлигб струи от момигб засвгат момцит^, й гехниг сърца трепват. В този случай хорото има смисъл и за момит, и за момцигб. Ако от еднит и от другите не излизаха никакви светли струи, тропането нямаше да има никакъв <мисъл. Тези светли струи са приятни, и затова хорото се верти. Питат: защо хорото се верти ту наляво, ту мадЪсно? – За да излЪзат светлите струи от момите и да ги възприемат момци-т-б; посл-б пък да излъзат св-бтлите струи от здомцит и да ги възприемат момит. Без тези струи хорото не би се въртяло.

Що е животът?– Хоро. Някой казва: чудно нещо, видях на едно място поп да играе хоро! Какво от това? То е обикновено нещо. Нима при венчаването на хората свещеникът не играе хоро с младоженците? Той ги хваща за ръка и обикаля с тях, хоро играе. Казвам: лошото не >е в това, че младоженците играят хоро, но защо по-встават да играят след като се оженят? Там е лошото. Какво по-хубаво от това, когато мъжът, жената или децата в един дом се разгн"Бвят н"бщо и се хванат на хоро да играят? Ако синът или дъщерята знае да свири на нещо, нека свири, а всички останали да се заловят на хоро и да играят. Няма по-до-

134

бро нищо от това, да се верти хорото по домовете. Ще кажете, че това е срамно. Когато хорг-та се карат, или бият, не било срамно, а да играят хоро било срамно. Нима по-голяма философия от тази, да се играе хоро, но тази философия трябва да се прилага в живота. Тя дава начин и методи, как да се постъпва при един, или при друг случай в живота. Обаче, всички хора не могат да постъпват по един и същ начин. Хиляди и милиони начини има, по които хората постъпват. Всеки трябва да се ръководи* от своя вътрЪшен стремеж на душата, койтор. именно, ще му определи и начин за постъпване-Този начин ще отговаря на неговото развитие.

„Кроткият ще наслади земята". гЛко вие насладите земята, ще бъдете богати с сила, съ> знание, с живот, с пари, ще разполагате с аероплани, с автомобили – дето искате, ще можете да отивате безпрепятствено. Кроткият може да постигне всички желания на своята душа, но не изведнъж, а постепенно. И без това той ще живее вечно на земята; следователно, в продължение на своя дълъг живот, ще има въз-можност да постигне всичко. Питзм: знаете ли, какво ще стане с вас, ако приложите веруюто, което имате? ЗапримЪр, каква мисъл ви дойде: тази сутрин в главата? Едно трябва да помни-те: каквато мисъл и да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Некои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали; изчистите ли ги, в вейка от ти* мисли ще намерите по един екжпоценен ка-мък, дълбоко некъде скрит. Н'а това основание вие трябва да изчистите вейка нечиста мисъл, която минава прйз ума ви. Смисълът на*

живота не се заключава в тов-а,. да избътеате: лошите мисли, чувства и желания и* да> се стремите да се освободите от тйх, но1 трябва грижливо да ги чистите, както майтапа чисти малкото

135

си дете. Кроткият човек е силен, защото по-стъпва така.

И тъй, какво имал пр-Ьд вид Хрисюс преди две хиляди години, когато гоЕорил на хората за блаженствага? Дезетт блаженства, които Той е дал, предстзвляват девет метода за работа. Ркзи методи се отнасят само за учениците, и то за онези от тех, които искат да. се запознаят с мистериите на света. Само тия ученици, именно, трябва да изучават блаженства-та. При това, те трябва да се научат да изгова-рят правилно думите в тия блаженства. Всека дума, произнесена правилно, произвежда извъхтен ефект. НапоимЪр, ако произнесете думата „кро-тък", както трябва, колкото и да сге тжжен, тя ще бъде в сила да измени вашето състояние. Съвременните хора говорят, правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? – Защото те говорят без любов, правят добро без любов и т. н. Добрините, които правим с любов, преастазляват едни от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. За да се направи некое добро с любов, човек трябва да има вяра. Вярата е вътрешна връзка, която човек трябва да има, ако иска- Любовьта да му даде начини и методи, чрез които той да действува. Когато поетът или писательт напише н^що, той трябва да е уверен напълно в това, което е писал. При това, той сам трябва да е доволен от своята работа. Кое у човека се задоволява лесно? – Божественото. Затова, живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присжтствкето на Божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна радост. Тази радост показва, че и Бог е доволен от вас. Станете ли сутрин недоволни, това показва, че имате некакъв недостатък в себе си. Ако не-кой от вас, като вегетарианец, сънува, напри-мер. че убива некого с нож, това показва, че некаква нечиста мисъл го е вълнувала. Щсмъ

136

стане сутриньта, той трябва да се освободи от тази мисъл. Друг сънува, че отива н^къдъ^ да краде пари и разбива нъкаква каса. Такъв род сънища оставят у човека известно недоволство, което показва, че той не е от кроткитъ- хора. Добръ- е чов^к да бъде силен, но да не убива. Той не тр-вбва да убива даже и на сън.

Сега ще ви приведа един прим+ф за геройство. В една ог миналитъ1 войни се ср-Ьщат двама офицери от неприятелски лагери–едини-ят французин, а другиятъ– англичанин. Еди-ният от ттзх изважда револвяра си ср^щу неприятеля и иска да го застреля. Вгорият взима револвяра от ръкага му и го захверля настрана. Първият изважда сабята си, иска с нея да го заколи. Вторият и този път усптзва да вземе сабята от ръката му, строшава я и я хверля настрана. Слтзд това вторият офицер изважда своя револвер и го подава в ръката на неприятеля си, като му казва: ето, сега можеш да ме убиеш. Първият офицер седи неподвижен на мЬстото си и не взима револвяра. Вторият изважда сабята си и му казва: ето и сабята ми! Сега можеш да избереш едно от дв-Ьт-ь1 оржжия, да ме убиеш, с което искаш. Първият офицер и в този случай седи неподвижен на местото си: поглежда към револвяра, поглежда към сабята и ги захверля настрана. Това е един похвален прим^р на геройство. Питам: имате ли вие тази смЪлост, като дойде неприя-тельт ви, да вземете неговия револвер и неговата сабя, да ги захверлите настрана, а послъ* да му предложите своиг. с които да ви убие? По този начин, именно, вторият офицер побЪ-дил своя неприятел. От този момент двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единият от т%х е бил французин, а другият англичанин, но няма да ви кажа, кой от т-Ьх, как е постъпил. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начин да обезоржжават своите неприятели. Съвремен-

137

гнит" хора, обаче, се насърдчават в убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиозните хора. Обаче, нека оставим всбки да

<А ВЕРВИ ПО СВОЯ ПЪТ.

Казвам: ако схващате нещата по стария на-чин, вие можете цъл живот да се молите, обаче, нещастията ще следват едно след друго, Искате ли да се освободите от страданията и нещастията в света, сганете кротки. Като станете крогки, вие ще хванете ръката на неприятеля си и ще захверлите настрана неговия револвер и наговата сабя. След това ще му дадете вашия револвер и вашата сабя, за да ви убие. Вашият револвер и вашата сабя представляват Словото. Закон е; дадете ли вашето оржжие на противника си, той никога нт^ма да ви убие. Никога противникът ви не може да ви убие с вашето собствено оръжие. В това седи силата на чове-ка. Така направи и Христос. Той взе револвяра на смъртта, посл взе и сабята на смъртта и ги захверли настрана. Христос не бЪше от слаби-т хора. Като дойде до едно място, Той захверли кръста и каза: „Повече не нося този кръст! Вие го носете!" Сл"бд това се изправи и каза: „Сега вече можете да ме заковете". Но и на кръста Той не остана за дълго време. Скоро и оттам се освободи. Запечатаха гроба Му, но и оттам излезе. Янгелът, който причини смъртта на Христа, взе душата Му и я занесе в ада. И в ада Хоистос не остана за дълго. С влизането си още Той размърда жителитъ1 на ада и им каза: „Хайде, братя, излезте сега навън! Той тръгна напртзд, и в скоро време адът се изпразни. За да изл-взат по-скоро оттам, жигелите на ада изпочупиха вратитв, прозорцитъч да не би н*бкой да ги верне назад. От това време досега адът отново се е напълнил. И трябва отново да дойде Христос или друг, подобен на Него, да отвори врагите на аца_ и да пусне жителит му вън.

„Кроткиг ще наследят земята". За да дой-

138

убеждения и устойчиЕсет в убежденията. Казвате; лесно се говори, но мъчно се изпълнява. Не, аз говоря неща, които могат да се прило-жат в живота. Всичко благородно и възвишено, което правите, ще осмисли вашия живот. Осмисли ли се живота ви, тогава и болестите, и сиромашията, и страданията ви ще изчезнатъ–всичко ще се уреди. Казвате: мсже ли да се постигне това нтзщо в кратко време? Ако вие живеете правилно и разумно, това може да се постигне най-малко в продължение на десет гобини. Най-дългият срок, който ви давем, е 30 години. Ако н%кой от вас живее чист и свет живот и в продължение на 30 години не реализира своите заветни цели, нека дойде при менъ^ аз .ъм готов да му заплатя всички разноски, които е направил пртзз това време. По-рано от този с?ок никого н^ма да приема. В Яме-рика има правило по движението на трамваите, което гласи: ако някоя от трамвайните коли закъснее с един час от определеното време, на всеки пътник, който по това време се намира в трамвая, се плаща по един долар, Американците изпълняватъсъзестно това правило, защото ценяг времето. Затова аз казвам: ако вие работите съзнателно върху себе си, и в продължение на 30 години не придобиете това, което е нужно за лушата ви, аз съм готов да ви платя разноските за това впт^ме заедно с лихвите. Обаче, ако и вие не изпълните това, което се изисква от вас, тогава вие ще платите разноските, заепно с лихвите им.

„Кротките ще наследят земята".

Сега аз желая на всички да наследите земята. Желая оше вашите добри мисли, чувства и желания ла се реализират в най-скоро време.

БесЪда от Учителя, държана на 20 март, 1927 г.

в г. София.