Разлика между версии на „Към великата цел“

Версия от 15:55, 6 ноември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Към великата цел

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

ПРИЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ янтягонизъмъ — УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НЯ СЛАВЯНИТЪ. Велилата ц-Ьль си има своите разумни изясне- вия. Това не сж изяснения нито отъ гледището на растенията, нито отъ гледището на мравите, нито оп гледището на мяекопитающите, нито даже отъ гледището на човека, понеже те още отделно раз- глеждатъ причините и последствията въ природата. Но за да вникнемъ по-дълбоко въ развитието на идеята за обединението на човечеството и се разбератъ причините за съществуващите между- народни противоречия, ние ще илюстрираме мисъльта си съ следния иносказателенъ разказъ, тъй като всички писатели въ тая область сж си служили съ уподобления, притчи и разкази, за да обяскятъ ве- ликото, което по другъ начинъ не може да <е Обясни. Когато великиятъ невидимъ светъ решилъ да спаси човечеството, той изпратилъ на земята единъ отъ своите посланици—Христось, като най-вещъ и знатокъ на принципите и методите на това спасе- ние. Най-нега ре дъ го йзпратилъ* при единъ гаалъкъ лародъ — еврейския — които ималъ стремежъ за по- вдигане на човечеството и на себе си, да бжде ед- но ржководно звено. Когато дошълъ Христось меж- ду евреите,, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: гнай-първо ще ииъ даде богатство и сили, и ще гц прати да за- -владеятъ други народи. Обаче, когато Христосъ раз-

©илъ своето учение, че всички требва да се осво- -бодятъ еднакво и не требва да има предимство меж¬ду народите, както и учението за самопожертвува- нето и любовьта къмъ ближния, съ което засегналъ «еврейския национализъмъ, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само нема да ни ос¬вободи но още по-вече ще ни зароби". И решили да го премахнатъ, като създали кръста: „човекъ, който разваля порядките на старите — казали му те — ьаслужва кръстна смърть". Значи, при евреите Христосъ е требвало да примирява две сили :* една, която е действува ла отвесно (перпендикулярно) на своята плоскость, и друга, която е действувала хо¬ризонтално, въ противоположность на първата. Или, .казано сь други думи: първите идеи--отвесните — те сж общочовешките идеи, а хоризонталните, това сж националистическите, егоистичните сили, които действуватъ въ света. Следователно, егоиз- мътъ въ първото свое проявление винаги създава -кръстната смърть. Тогава мисията на Христа излез- ла несполучлива. , Следъ това той се явилъ между народите отъ латинската раса и имъ представилъ тоя небе- сенъ проектъ/ да взематъ участие за реформиране на човечеството. .Но понеже те владеели тогава целия светъ съ своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши", казали те и започнали всички гонения и мжчения, включително и инквизицията, чрезъ която уничтожиха тогаваш¬ните посланици — последователите на Христа. По¬ради това, и този втори опитъ пропадналъ. Тогава Христосъ се явилъ между народите оть англо-саксонск^та раса. Представилъ имъ проекта ^ъ момента когато едва сж се повдигали въ своето

77 развитие и сила, и ги извикалъ на работа. И те ка¬зали: „ето единъ човекъ, който ще ни възвеличи". Но добавили: „ще ни дадешъ ли средства?" А Хри- стосъ имъ отговсрилъ: „ще ви дадемъ, колкото искате". И действително, първоначално работата е вървела добре, но съ свсята търговия тия народи завладели света и изчерпали соковете на окржжа* ващите. По тази причина, и между техъ проектъть пропадналъ. Най-после, Христссъ се явяЕа всредъ славян¬ската раса и представлява СЕОЯ проектъ. Народите отъ тая раса се намерили на пазаря, за да се ус- ловятъ за работници, но казали: „късно е вече, нема да свършимъ нищо", А Христосъ имъ отго- ворилъ: „идете, работете, каквото се пада, и на васъ ще се даде". Сега да пристжпимъ къмъ обяснение на вло¬жените идеи въ тоя митически разказъ. Всичките раси, племена и народи на земята вървятъ по единъ определенъ пжть, за да гостигнатъ заветната си цель, която още не е очертана добре въ умовете имъ. Расите въ своето първоначално проявление използуватъ живота за своето размножаване, засилва¬не и вземане надмощие надъ окржжаващата среда, племената сж се борили за придобиване свобода, а народите — за самия животъ. Но само животътъ въ природата ни посочва истинския стремежъ. Когато посеемъ една ябълчна семка въ земята, не е най- важното да намеримъ почЕата, но требва да зна- емъ, какъвъ слой земя требва да туримъ надъ тази семка и колко влага й е нуждна, за да може да |>асте. И смисълътъ на тоя растежъ не се съдържа €амо въ пущането на корените, израстването и раз¬чистването на ябълката: за да може да поддържа

78 рода си, тя непременно требва да цъвне, да завър¬же и да даде плодъ. Отъ качеството именно на тоя т! плодъ ще се определи отношението й къмъ оно¬гова, който я посадилъ. Това има следното приложение: всеки човекъ «е е създаденъ само отъ материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо отъ създаването на костите, мускулите и стомаха, човекътъ е духовно сжщество, въ него има единъ постояненъ стремежъ, чувства отъ по-високъ характеръ, които сж създали вжтрешните отношения отъ неговия семеенъ битъ, •а това е проявата на закона на любовьта» Тоя великъ законъ е създалъ дихателната система и кръвообръщението въ човешкия организъмъ, което локазва, че жизнените сокове не треба да седятъ въ неговото сърце, въ артериите и вените му, а требва да се разпространяватъ изъ целото тело по такъвъ начинъ, че всичките му органи да се пол- зуватъ отъ тия блага. Това показва още че, не само благата требва да се разпределятъ, но и излишъ¬ците требва да се изчистватъ навънъ. Но за да мо¬же човекъ да схване този широкъ планъ на живата природа, треба да има умъ. Следователно, той е едно мисляще сжщество. Природата е създала гла¬вата на човека съ мозъка му, вложила е въ него мозъчна система, чрезъ която умътъ действува и направлява всичките процеси въ телото. Или, ка* зано съ други думи, ако преведемъ този символи- зъмъ на природата: човекътъ требва да има. воля, на тази воля требатъ кинетически сили и чувства* за да й дадатъ потикъ къмъ дейности Но за да .могатъ тия СИЛИ и чувства да действувагь, треба

79 единъ методъ. Тоя методъ винаги се дава чрезъ човека да мисли и чувствува. Сега, като изтъкнахме причините на разделе- нието и взаимнит% противодействия между народи- те, нека покажемъ какъвъ методъ се налага на сла- вяните за те; " ползуватъ отъ положителната и отрицателната стра¬на на еврейската, латинската и англо-саксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсътъ и ми- нусътъ се неутрализиратъ. Макаръ и да работятъ неуморно и съ години, нема никакъвъ излишъкъ отъ т4хъ. Те сж култури безъ никакъвъ придатъкъ. Лко еврейскиятъ народъ въ културно отношение внесе една реформирана религия въ древностьта, латинската раса внесе културата за организира¬нето на народите и гражданството, а пъкъ англо¬саксонската раса внесе правовите отношения между народите и/до известна степень, разпространението на християнството или тъй нареченото е в а г е л и- зиране. Но тя ограничи туй евангелизиране съ своите правови разбирания, т. е. че религията треба да се меси в*ъ всичко, но не и въ политическия животъ. Сега идатъ на реда си славяните, които треба да внесатъ единъ новъ елементъ, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — въз-вишеното и благородното въ света. И те треба да направятъ този малъкъ опитъ съ себе си, защото те сж народи съ^олемо индивидуализиране, широки амбиции, силно радвитъ патриотизъмъ, силни волеви чувства, а сравнително слабо развитъ умъ. Следо¬вателно, тия сили, заложени въ техъ, за да се разт виятъ, изисква се една мощна морална н духовна се заключва

80 среда, която да ги видоизмени и приспособи за общепслезна работа. На славяните предстои да внесатъ чувството на съзнателно побрати- кяване на народите, т. е. всеки народъ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото раз¬витие, безъ ущърбъ за своя събратъ или съседъ. Така сжшо всеки народъ треба въ политическо отношение да действува не толкозъ съ насилие, колкото съ силата на моралното въздейс-твие и човеколюбието. Славянинътъ треба съвършенно да изключи насилието отъ живота си, защото то прилича на остъръ ножъ, който не поз¬нава никакъвъ господарь, никакво добро, никакво право, освенъ правото на оногова, въ чиято ржка се намира. Следователно, тоя ножъ, съ който отрез- вашъ главата на другия, съ сжщия нЬжъ ще отре- жатъ и твоята глава, ако попадне той въ чужда ржка. Славяните не треба да поддържатъ полити-ката на точилото и ножа; тази е най-старата поли¬тика, която сжществува отъ памти-века—че ножътъ треба да се точи, че безъ точило неможе и безъ ножъ не може. Но ние питаме: отъ хиляди векове всичките тия ножове и точила де сж? Нали треба да се правятъ всека година нови ножове и точила? И ножътъ и точилото се източватъ. Най-после, ка- • кво печели ножътъ?— той се изхабява. Какво печели точилото?—то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяватъ тия методи, физически се източватъ и се похабяватъ, а морално се смаляватъ и обезобразяватъ. А туй, казано на съвремененъ езикъ, значи: израждатъ се. Следова¬телно, точилото и ножътъ — това е една човешка система, измислена, която нема никаква подкрепа въ природата и е осждена въ края на фалитъ.

81 И въ живота на славяните има редица дока- зателства за потвърждение на тая истина. Така, ру- сите, следъ като по-вече отъ 40 — 50 години заплашваха Англия съ дрънканията на своя ножъ, какво спечелиха?—спечелиха японската война общо- европейската война и болшевизма. Какво добро имъ донесе японската война? — „правилното и тактич- ното отстъпление" на Куропаткина. Какво имъ до- несе всеобщата война? — вземането на Цариградъ на книга. А« знаете ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при некой богатъ човекъ и той си мери житото, а ние броимъ крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заемъ и ние си запишемъ тия крини на кредита си: „Цари- градъ е -иашъ". Тоя Цариградъ е една ябълка на раздоръ, която създаде най-големата язва на сла- вянска Русия: тя притежаваше най-обширната часть отъ земята, която некога е била давана на единъ народъ, отъ когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занима- ваше съ въпроса за Цариградъ и проливите, съ огледъ на своето бждеще надмощие въ света, да стане една отъ най-силните държави. Тя се зани- маваше, значи, съ трудната задача на онзи мидий- ски царь Левпулъ, който накаралъ своите учени хора да пробиятъ най-тънката цевь и да изчислятъ, за колко време ще може да се прекара,презъ нея * всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие болше- визмътъ дойде да й покаже, кжде е нейния правъ пжть, т. е. че треба самопожертвуване — който има много, треба да раздава. Сега, ако дойдемъ до новообразувалата се. 5

82 държава Полша, ще забЪлЪжимъ, че наместо да се организира вжтрешно, морално, и тя върви по пжтя на туй славянско разбиране, на вжтрЪшни раз- дори, преследване и воюване. Ако дойдемъ до Чехо- словашко, и тая държава върви по сжщия пжть, въ нея се развива милитаризмътъ, съ помощьта на К9ЙТ0 иска да брани своята свобода — чрезъ сила. Ако дойдемъ до Югославия, и тя върви по пжтя на Русия: иска да стане една отъ най-големите дър- жави — империя на Балканския полуостровъ, и да тури всички народи на Балкана подъ сзоя знамена- тель. А България — тя се показва сега смирена, защото ржцЪтЪ й сж свързани, но която ржка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трЪзвенъ умъ. На тЪхъ бърка националния фанатизъмъ, и не толкозъ на народа, колкото на управляващите. Следова- телно, на славянитЪ ще прЪпоржчаме сладните четири н^ща. Великиятъ законъ на битието е произвелъ че- тири лжчи отъ себе си и ги е проектиралъ въ света. Тия лжчи сж: светлината, живота, любовьта и свободата. Всеки народъ, за да намери своя пжть, треба да има светлина въ ума си; всеки народъ, за да може да постигне целите си, треба да има съзнателенъ животъ въ душата си; той треба да има чисто и непокварено сърце — треба да раз- бира метода на любовьта, която е една отъ най- йогжщите сили, които свързватъ живите сжщества и ги подготвятъ за опознаване вжтрешния смисъль на живота — и на края — свободата, която треба да внесе хармонията въ човешкия духъ, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока

85 на всички сили, умствени, духовни и физически; къмъ една велика ц%ль — божественото въ св*Ьта. Само чрЪзъ тия четири лжчи ще влЪзе новия животъ <и новата култура, която ще даде нова насока на славянит-Ь и на всички други народи — къмъ ве¬ликата ц-Ьль на обединението имъ.