от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Към великата цел)
(Към великата цел)
 
Ред 8: Ред 8:
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YTc0ZDhkMDgyMTMzOTY2 оригинал за четене онлаин]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YTc0ZDhkMDgyMTMzOTY2 оригинал за четене онлаин]
  
ПРИЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ янтягонизъмъ
+
ПРИЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ АНТАГОНИЗЪМ — УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ.
УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НЯ СЛАВЯНИТЪ.
+
 
Велилата ц-Ьль си има своите разумни изясне-
+
Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са изяснения нито от гледището на растенията, нито от гледището на мравките, нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата.  
вия. Това не сж изяснения нито отъ гледището на
+
 
растенията, нито отъ гледището на мравите, нито
+
Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй като всички писатели в тая област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.  
оп гледището на мяекопитающите, нито даже отъ
+
 
гледището на човека, понеже те още отделно раз-
+
Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици—Христос, като най-вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички требва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи но още повече ще ни зароби". И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужава кръстна смърт". Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили : една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи - отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
глеждатъ причините и последствията въ природата.
+
 
Но за да вникнемъ по-дълбоко въ развитието
+
След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свет със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши", казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал.
на идеята за обединението на човечеството и се
+
 
разбератъ причините за съществуващите между-
+
Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: „ето един човек, който ще ни възвеличи". Но добавили: „ще ни дадеш ли средства?" А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате". И действително, първоначално работата е вървяла добре, но със своята търговия тия народи завладели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина и между тях проектът пропаднал
народни противоречия, ние ще илюстрираме мисъльта
+
 
си съ следния иносказателенъ разказъ, тъй като
+
Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазара, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо", А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде".  
всички писатели въ тая область сж си служили съ
+
 
уподобления, притчи и разкази, за да обяскятъ ве-
+
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълкова семка в земята, не е най- важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно требва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил.
ликото, което по другъ начинъ не може да <е Обясни.
+
 
Когато великиятъ невидимъ светъ решилъ да
+
Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчна система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства за да й дадат подтик към дейности Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувствува.  
спаси човечеството, той изпратилъ на земята единъ
+
 
отъ своите посланици—Христось, като най-вещъ и
+
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключи и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англо-саксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англо-саксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Но тя ограничи това евангелизиране със своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.  
знатокъ на принципите и методите на това спасе-
+
 
ние. Най-нега ре дъ го йзпратилъ* при единъ гаалъкъ
+
Сега идват на ред славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на това общочовешко обединение — възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсед. Така също всеки народ трябва във политическо отношение да действува не толкова с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следователно, тоя нож, с който отрязваш главата на другия, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека—че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът?— той се изхабява. Какво печели точилото?—то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит.
лародъ — еврейския — които ималъ стремежъ за по-
+
 
вдигане на човечеството и на себе си, да бжде ед-
+
И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха?—спечелиха японската война, общо- европейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде е нейния прав път, т. е. че трябва самопожертване — който има много, трябва да раздава.  
но ржководно звено. Когато дошълъ Христось меж-
+
 
ду евреите,, те го приели отначало добре, защото
+
Сега, ако дойдем до ново образувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на това славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие.  
помислили, че той ще ги освободи: гнай-първо ще
+
 
ииъ даде богатство и сили, и ще гц прати да за-
+
На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме сладните четири неща.  
-владеятъ други народи. Обаче, когато Христосъ раз-
+
 
+
Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към великата цел на обединението им.
+
©илъ своето учение, че всички требва да се осво- -бодятъ еднакво и не требва да има предимство меж¬ду народите, както и учението за самопожертвува- нето и любовьта къмъ ближния, съ което засегналъ «еврейския национализъмъ, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само нема да ни ос¬вободи но още по-вече ще ни зароби". И решили да го премахнатъ, като създали кръста: „човекъ, който разваля порядките на старите — казали му те
+
ьаслужва кръстна смърть". Значи, при евреите Христосъ е требвало да примирява две сили :* една, която е действува ла отвесно (перпендикулярно) на своята плоскость, и друга, която е действувала хо¬ризонтално, въ противоположность на първата. Или, .казано сь други думи: първите идеи--отвесните
+
— те сж общочовешките идеи, а хоризонталните, това сж националистическите, егоистичните сили, които действуватъ въ света. Следователно, егоиз- мътъ въ първото свое проявление винаги създава -кръстната смърть. Тогава мисията на Христа излез- ла несполучлива.
+
, Следъ това той се явилъ между народите отъ латинската раса и имъ представилъ тоя небе- сенъ проектъ/ да взематъ участие за реформиране на човечеството. .Но понеже те владеели тогава целия светъ съ своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши", казали те и започнали всички гонения и мжчения, включително и инквизицията, чрезъ която уничтожиха тогаваш¬ните посланици — последователите на Христа. По¬ради това, и този втори опитъ пропадналъ.
+
Тогава Христосъ се явилъ между народите оть англо-саксонск^та раса. Представилъ имъ проекта момента когато едва сж се повдигали въ своето
+
+
+
77
+
развитие и сила, и ги извикалъ на работа. И те ка¬зали: „ето единъ човекъ, който ще ни възвеличи". Но добавили: „ще ни дадешъ ли средства?" А Хри- стосъ имъ отговсрилъ: „ще ви дадемъ, колкото искате". И действително, първоначално работата е вървела добре, но съ свсята търговия тия народи завладели света и изчерпали соковете на окржжа* ващите. По тази причина, и между техъ проектъть пропадналъ.
+
Най-после, Христссъ се явяЕа всредъ славян¬ската раса и представлява СЕОЯ проектъ. Народите отъ тая раса се намерили на пазаря, за да се ус- ловятъ за работници, но казали: „късно е вече, нема да свършимъ нищо", А Христосъ имъ отго- ворилъ: „идете, работете, каквото се пада, и на васъ ще се даде".
+
Сега да пристжпимъ къмъ обяснение на вло¬жените идеи въ тоя митически разказъ. Всичките раси, племена и народи на земята вървятъ по единъ определенъ пжть, за да гостигнатъ заветната си цель, която още не е очертана добре въ умовете имъ. Расите въ своето първоначално проявление използуватъ живота за своето размножаване, засилва¬не и вземане надмощие надъ окржжаващата среда, племената сж се борили за придобиване свобода, а народите — за самия животъ. Но само животътъ въ природата ни посочва истинския стремежъ. Когато посеемъ една ябълчна семка въ земята, не е най- важното да намеримъ почЕата, но требва да зна- емъ, какъвъ слой земя требва да туримъ надъ тази семка и колко влага й е нуждна, за да може да |>асте. И смисълътъ на тоя растежъ не се съдържа €амо въ пущането на корените, израстването и раз¬чистването на ябълката: за да може да поддържа
+
+
+
78
+
рода си, тя непременно требва да цъвне, да завър¬же и да даде плодъ. Отъ качеството именно на тоя т! плодъ ще се определи отношението й къмъ оно¬гова, който я посадилъ.
+
Това има следното приложение: всеки човекъ «е е създаденъ само отъ материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо отъ създаването на костите, мускулите и стомаха, човекътъ е духовно сжщество, въ него има единъ постояненъ стремежъ, чувства отъ по-високъ характеръ, които сж създали вжтрешните отношения отъ неговия семеенъ битъ, •а това е проявата на закона на любовьта» Тоя великъ законъ е създалъ дихателната система и кръвообръщението въ човешкия организъмъ, което локазва, че жизнените сокове не треба да седятъ въ неговото сърце, въ артериите и вените му, а требва да се разпространяватъ изъ целото тело по такъвъ начинъ, че всичките му органи да се пол- зуватъ отъ тия блага. Това показва още че, не само благата требва да се разпределятъ, но и излишъ¬ците требва да се изчистватъ навънъ. Но за да мо¬же човекъ да схване този широкъ планъ на живата природа, треба да има умъ. Следователно, той е едно мисляще сжщество. Природата е създала гла¬вата на човека съ мозъка му, вложила е въ него мозъчна система, чрезъ която умътъ действува и направлява всичките процеси въ телото. Или, ка* зано съ други думи, ако преведемъ този символи- зъмъ на природата: човекътъ требва да има. воля, на тази воля требатъ кинетически сили и чувства* за да й дадатъ потикъ къмъ дейности Но за да .могатъ тия СИЛИ и чувства да действувагь, треба
+
+
+
79
+
единъ методъ. Тоя методъ винаги се дава чрезъ
+
човека да мисли и чувствува.
+
Сега, като изтъкнахме причините на разделе-
+
нието и взаимнит% противодействия между народи-
+
те, нека покажемъ какъвъ методъ се налага на сла-
+
вяните за те; "
+
ползуватъ отъ положителната и отрицателната стра¬на на еврейската, латинската и англо-саксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсътъ и ми- нусътъ се неутрализиратъ. Макаръ и да работятъ неуморно и съ години, нема никакъвъ излишъкъ отъ т4хъ. Те сж култури безъ никакъвъ придатъкъ. Лко еврейскиятъ народъ въ културно отношение внесе една реформирана религия въ древностьта, латинската раса внесе културата за организира¬нето на народите и гражданството, а пъкъ англо¬саксонската раса внесе правовите отношения между народите и/до известна степень, разпространението на християнството или тъй нареченото е в а г е л и- зиране. Но тя ограничи туй евангелизиране съ своите правови разбирания, т. е. че религията треба да се меси в*ъ всичко, но не и въ политическия животъ.
+
Сега идатъ на реда си славяните, които треба да внесатъ единъ новъ елементъ, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — въз-вишеното и благородното въ света. И те треба да направятъ този малъкъ опитъ съ себе си, защото те сж народи съ^олемо индивидуализиране, широки амбиции, силно радвитъ патриотизъмъ, силни волеви чувства, а сравнително слабо развитъ умъ. Следо¬вателно, тия сили, заложени въ техъ, за да се разт виятъ, изисква се една мощна морална н духовна
+
се заключва
+
+
+
+
80
+
среда, която да ги видоизмени и приспособи за общепслезна работа. На славяните предстои да внесатъ чувството на съзнателно побрати- кяване на народите, т. е. всеки народъ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото раз¬витие, безъ ущърбъ за своя събратъ или съседъ. Така сжшо всеки народъ треба въ политическо отношение да действува не толкозъ съ насилие, колкото съ силата на моралното въздейс-твие и човеколюбието. Славянинътъ треба съвършенно да изключи насилието отъ живота си, защото то прилича на остъръ ножъ, който не поз¬нава никакъвъ господарь, никакво добро, никакво право, освенъ правото на оногова, въ чиято ржка се намира. Следователно, тоя ножъ, съ който отрез- вашъ главата на другия, съ сжщия нЬжъ ще отре- жатъ и твоята глава, ако попадне той въ чужда ржка. Славяните не треба да поддържатъ полити-ката на точилото и ножа; тази е най-старата поли¬тика, която сжществува отъ памти-века—че ножътъ треба да се точи, че безъ точило неможе и безъ ножъ не може. Но ние питаме: отъ хиляди векове всичките тия ножове и точила де сж? Нали треба да се правятъ всека година нови ножове и точила? И ножътъ и точилото се източватъ. Най-после, ка- • кво печели ножътъ?— той се изхабява. Какво печели точилото?—то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяватъ тия методи, физически се източватъ и се похабяватъ, а морално се смаляватъ и обезобразяватъ. А туй, казано на съвремененъ езикъ, значи: израждатъ се. Следова¬телно, точилото и ножътъ — това е една човешка система, измислена, която нема никаква подкрепа въ природата и е осждена въ края на фалитъ.
+
+
+
81
+
И въ живота на славяните има редица дока-
+
зателства за потвърждение на тая истина. Така, ру-
+
сите, следъ като по-вече отъ 40 — 50 години
+
заплашваха Англия съ дрънканията на своя ножъ,
+
какво спечелиха?—спечелиха японската война общо-
+
европейската война и болшевизма. Какво добро имъ
+
донесе японската война? — „правилното и тактич-
+
ното отстъпление" на Куропаткина. Какво имъ до-
+
несе всеобщата война? — вземането на Цариградъ
+
на книга. А« знаете ли това на какво прилича? —
+
когато ние се намираме при некой богатъ човекъ
+
и той си мери житото, а ние броимъ крините му и
+
си въобразяваме колко крини ще ни даде на заемъ
+
и ние си запишемъ тия крини на кредита си: „Цари-
+
градъ е -иашъ". Тоя Цариградъ е една ябълка на
+
раздоръ, която създаде най-големата язва на сла-
+
вянска Русия: тя притежаваше най-обширната часть
+
отъ земята, която некога е била давана на единъ
+
народъ, отъ когато помни историята. Наместо да
+
използува това несметно богатство, тя се занима-
+
ваше съ въпроса за Цариградъ и проливите, съ
+
огледъ на своето бждеще надмощие въ света, да
+
стане една отъ най-силните държави. Тя се зани-
+
маваше, значи, съ трудната задача на онзи мидий-
+
ски царь Левпулъ, който накаралъ своите учени
+
хора да пробиятъ най-тънката цевь и да изчислятъ,
+
за колко време ще може да се прекара,презъ нея *
+
всичката вода на земята. Тия странични въпроси
+
отслабиха Русия морално, и впоследствие болше-
+
визмътъ дойде да й покаже, кжде е нейния правъ
+
пжть, т. е. че треба самопожертвуване — който има
+
много, треба да раздава.
+
Сега, ако дойдемъ до новообразувалата се.
+
5
+
+
+
82
+
държава Полша, ще забЪлЪжимъ, че наместо да
+
се организира вжтрешно, морално, и тя върви по
+
пжтя на туй славянско разбиране, на вжтрЪшни раз-
+
дори, преследване и воюване. Ако дойдемъ до Чехо-
+
словашко, и тая държава върви по сжщия пжть,
+
въ нея се развива милитаризмътъ, съ помощьта на
+
К9ЙТ0 иска да брани своята свобода — чрезъ сила.
+
Ако дойдемъ до Югославия, и тя върви по пжтя на
+
Русия: иска да стане една отъ най-големите дър-
+
жави — империя на Балканския полуостровъ, и да
+
тури всички народи на Балкана подъ сзоя знамена-
+
тель. А България — тя се показва сега смирена,
+
защото ржцЪтЪ й сж свързани, но която ржка й се
+
развърже, и тя бие.
+
На славяните липсва трЪзвенъ умъ. На
+
тЪхъ бърка националния фанатизъмъ, и не толкозъ
+
на народа, колкото на управляващите. Следова-
+
телно, на славянитЪ ще прЪпоржчаме сладните
+
четири н^ща.
+
Великиятъ законъ на битието е произвелъ че-
+
тири лжчи отъ себе си и ги е проектиралъ въ света.
+
Тия лжчи сж: светлината, живота, любовьта
+
и свободата. Всеки народъ, за да намери своя
+
пжть, треба да има светлина въ ума си; всеки
+
народъ, за да може да постигне целите си, треба
+
да има съзнателенъ животъ въ душата си; той треба
+
да има чисто и непокварено сърце — треба да раз-
+
бира метода на любовьта, която е една отъ най-
+
йогжщите сили, които свързватъ живите сжщества
+
и ги подготвятъ за опознаване вжтрешния смисъль
+
на живота — и на края — свободата, която треба да
+
внесе хармонията въ човешкия духъ, да примири
+
всичките противоречия и да даде правилна насока
+
+
+
85
+
на всички сили, умствени, духовни и физически; къмъ една велика ц%ль — божественото въ св*Ьта. Само чрЪзъ тия четири лжчи ще влЪзе новия животъ <и новата култура, която ще даде нова насока на славянит-Ь и на всички други народи — къмъ ве¬ликата ц-Ьль на обединението имъ.
+

Текуща версия към 14:42, 21 ноември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Към великата цел

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

ПРИЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ АНТАГОНИЗЪМ — УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ.

Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са изяснения нито от гледището на растенията, нито от гледището на мравките, нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата.

Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй като всички писатели в тая област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.

Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици—Христос, като най-вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички требва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи но още повече ще ни зароби". И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужава кръстна смърт". Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили : една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи - отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.

След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свет със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши", казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал.

Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: „ето един човек, който ще ни възвеличи". Но добавили: „ще ни дадеш ли средства?" А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате". И действително, първоначално работата е вървяла добре, но със своята търговия тия народи завладели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина и между тях проектът пропаднал

Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазара, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо", А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде".

Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълкова семка в земята, не е най- важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно требва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил.

Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчна система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства за да й дадат подтик към дейности Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувствува.

Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключи и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англо-саксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англо-саксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Но тя ограничи това евангелизиране със своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.

Сега идват на ред славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на това общочовешко обединение — възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсед. Така също всеки народ трябва във политическо отношение да действува не толкова с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следователно, тоя нож, с който отрязваш главата на другия, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека—че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът?— той се изхабява. Какво печели точилото?—то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит.

И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха?—спечелиха японската война, общо- европейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде е нейния прав път, т. е. че трябва самопожертване — който има много, трябва да раздава.

Сега, ако дойдем до ново образувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на това славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие.

На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме сладните четири неща.

Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към великата цел на обединението им.