Разлика между версии на „Линиите на природата“

Версия от 11:13, 26 януари 2010

ЛИНИИТЕ НА ПРИРОДАТА

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.

Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.

Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези мъста. В гжетите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излъзе по-високо над другит, да се ползува от благо-творните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието ча зверо-вет, както и на дърветата да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж, и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напрътг, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например. много хо-ра искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусалла, Черни връх и други. Казвам: всяко време неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са бла-

103

гоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.

Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме на време, тя не -може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство.

104

Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от ПЛаНИНИТе И ДОЛИНИТ^, ОКОЛО КОИТО Т-Б ЖИВЕЯТ,

но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има сьвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя ръка, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, ръката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р. Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Т са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагори подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свет. Такова желание е, на-

105

прим^р, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства, или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материа-лните блага. Т са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използуват за благото на човешката душа. Какво струват силата, бо гатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува старият човек, който няма зъби, от пръхната пита, или от добре припечената и вкусна баница?

Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се пр-вработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потръбните сокове, а непотръбните се изхверлят навън. Значи, всбко учение трябва да се пръчисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и рели-гиозен свет се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стома-хът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни,

106

непотребни мисли, т създават известно иод-пушване, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нъщата. Вземете, запримър, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат голями блага, но никой от ттьх не мислъше за послед ствията на своите д-бйствия. За много нъща мислеха, потръбни и непотръбни, но положението им се впоши, и днес не могат да намърят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворени-т дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свет изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но севършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бж-дат светии, гении. Какви са сьвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лъкува болните. Ами на здра-вите какво дава? – Т трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си, или да изгубят някои от своит^б близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е верно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в ща-

107

стието си! Яко Гопознаешъв сиромашията, познай Го и в богатството! МкоГо познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Мко Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!

Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъдеза здрави, за богати, за силни, за учени/ за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виж-дат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, н"Б-мат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна в-вра, но при един се-риозен изпите пропадат. Питам: кои са основните чърти на културата? Кои са основните чърти на науката? Кои са основните чърти на вярата? Разболеете се нещо, ези-кът ви побелее, и вие веднага се уплашите, викате л^вкарв. Той ви даде никакво лъкар-ство, да пръмахне белината на езика. На ка кво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчно-смилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва ; ставали сте, когато не трябва ; мислили сте, когато не трябва; чувствували сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвет на езика.

Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Прегле-

108

жда го лъкарьт и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. ЛЪкарьт му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другадъч Този човек се е хранил при голямо без-спокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своитъ1 чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо н"вма да излЪ-зе от тази работа. Пр-вдприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излъзе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам дъда, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и тв1 не ме ползуват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Лъга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, осв-вн това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излъзе от неговата работа, махне правата линия на буквата „В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата ,,Ъ'. – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата „Р". – И на това не се надЕя! – махне правата линия и на буквата „А". Тук затрие, там затрие, докато най-посл не знае, какво да прави, животът му се обезмисля, и той изпа-

109

да в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата „В", – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата „Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата „Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата „А". Какво ще при-добиеш? – Вяра. Верата е импулс, който дава движение, направление на човека кък извъттна посока. Тази посока може да бъде нагор, към верха на планината, или надолу – към долината.

Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват теч^ ност. Т"Б са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че т слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата мъстноа, през която минават От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се кач-ват на планинския връх, тб сж хора на ми-съльта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в вевко нещо, което се изживява, трябва да има дв течения: едно нагори, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разръз, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо предста-влява човешката уста. По двът устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното-течение.

110

Ученит, които се занимават с физио-гномията, знаят причинит, защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права Колкото по-правилно са отчъртани устнит, толкова по добр. У н"бкои хора горната устна е издадена напр-вд. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да првдприеме крачка напред. По горната устна се опред^ля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирувана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува севършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Лко една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.

Древните философи са казали: „Познай себе си!" За да се познае човек, той трябва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите въжди, така и в-б-ждите на другите хора. Казват, че когато въждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек с стари идеи. Той е прътърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да

111

правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погръшки, напусни старите идеи и започни ноз живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погръшка, утр-в трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утр трябва да се облъче в нова, чиста дреха, свободна от всъкакви гръшки и пръстъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с гръ-хове и пръстъпления, той никога няма да се освободи от гръха. Щом може да създаде дреха на пръстъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облъче. Когато напишете нъкому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опе-тнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човт^к. Хверлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-на-татък.

И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за „вътръшна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вът> ва в силата на молитвата; посл, не знае, как да се моли, и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време.

112

За колко време се нахранвате? Лко сте от бързите хора, може да се нахраните за 10 – 15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократит, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, в време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се сверже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използува тяхната енергия. Фурна-джията, който мЪси хлЪб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарьт внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камънит, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.

И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин, как да възприеме добрит+л енергии, внесени в хлъба, и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хлъба с всичките енергии в него, добри и лоши, и ще усъща шума на воденичниг камъни в стомаха си, а посл в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цъл ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свет?

113

Всички хора са крадци и разбойници, оби-рат държавата. Главата ми поб-вл от страдания! ОстарЪх, всичко загубих. Никъд не мога да намеря мир: нито вън, нито вътр. Отивам дома си, жена, дъца, всички викат, само искат „дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нт^мам мир: бълхи, дървеници, комари – и т не ми да-ват покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мъстото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дт^ла? ВсЬки, който критикува Бога, нека създаде нов свет, без страдания и мъчнотии.

Казвам: вр+^ме е вече да се приложи новото учение, и всъкида заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мис-лиш, ти не си човек ; ако не чувствуваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш, да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръц-в, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява чов-бк? В едно събрание, напри-мътг, седат много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от.

114

заспалите и тихо пошепва на ухото му: дЪдо ви оставил 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за извъхтни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и при-лагат в живота си.

Някой човек философствува, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре чов-бк, отколкото да кара такова жалко съществуване и т. н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „По-жар!" – Тъй ли? Как, къдб? – И веднага философьт почва да бъга. Питам: защо този философ бъта? Нали живогът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бъта. Нека бъде последовате-лен в своите разбирания. Това значи да говори човек за нъща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облъче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея, и тихо й пошепне: дъ\цо ти умръмт и ти оставил 200,000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече при-

115

добива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200,000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на чо-въка, той трябва да се заинтересува от нъ-що. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забълъзва непръкъснат процес на движение.

Сега става голямо пръустройство на материята. Всичко прътърпява промъна. Пла-нините в цълия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно измънят своя център. Цълият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток, и светът ще стане по-до-бър. В човешкия свет север показва егоизма на човека^ а в Божествения свет север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека, и той ще стане истински духовен. Понеже осьта на земята е наклонена на ^3°, съвременните хора нъ-мат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всич-ките им възгледи и разбирания. Т казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нвщо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден, както трябва и т. н. Това показва, че хората не раз-бират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,

116

веднага неговата ос се наклонява. Питам: къд-б е нормата, с която опръттеляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.

Всички съвременни хора говорят залю-бовьта и казват, че я разбират. Представете си, че н-бкой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се пръвръщам в разни животни, пред-мети и ред други нЪща. Тъкмо ми се обяснява в любов, и аз се преверна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, кръцне, и скоро в тенджерата. Щом излъза от това състояние, аз зная вече, каква е неговата любов. Отед това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мега да жив вя В това време аз се пръвръщам в торба, пълна с златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак пров^рявам неговата любов. Човек, който истински люби, не по-стъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата с златото, той ще я тури настрана, защото тя е за негоЪия господар Докато човек има вътр-вшно етеенение, вътръшно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира

117

любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е на-правен, както трябва, от този чов-вк гений не може да стане.

Съвременните хора се хвалят с сво ята религия и наука, с своите изкуства р занаяти. Вврно е, че човечеството е постигнало много н-бщо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувствуват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, папримър, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействуват; те изучават състава на храните и техното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да пока-жат на хората, как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и вътехнатасъщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки чов-бк, който е в правилна връзка с Бога.

Божественият свет е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, т не поз-нават. Когато човек е в връзка с този възвишен свет, той напълно може да раз-

118

чита на техната помощ. Ако се намираш прътг н-вкоя дълбока ръжа, без мост, и не знаеш, как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, ръката се стеснява. Иди там и ще прЪминеш. Друг път изпаднеш в нъкое непознато село, не знаеш, де да прЪнощуваш. Дойде н^в-кое същество от невидимия свет и ти нашепва: на края на това село живее една бъ-дна вдовица с няколко дт^ца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, гбзи същества ви изпращат при бЪдни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора н^вмат вр^ме да се занимават с услуги към този-онзи. Т сж заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т. н.

Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията мо-гат да опръттелят мъттото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътръшно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек, отвън да го правят богаг, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мъхтото си. Ще напра-вят човека цар, свещеник, владика, мини-стър, че ще го обогатят. Царьт трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли чо-въж, отвън да му налагат разни положе-

119

ния, или в какво да в^рва и в какво не, свършена е неговата работа. Чов^к трябва да се роди с опръттелено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко в^рую е сЬме в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Свмето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с извъстен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда с стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запримър, всеки човек се ражда с стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е есгествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон, и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са връдни. И двата метода не сж-ществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвр-Бменните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхверля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвер-

120

ля, докато най-пооте обяви стачка на господаря си и казва: или ще жив-Ьеш, както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира с смотките си, и тази фирма изчезва от тевтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг госпо-дар, който знае начин, методи за правилно хранене.

Казвам: който иска да жив-Ье правилно, нека проучава и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме с старото, но с новото. Старите хора нека си живЕят, нека умират, нека се по-гребват едни други. Ние нямаме вр"вме да погребваме. Христос казва: „Оставете мър-твите да погребват своитъ^ мъртви". Този на-лравил никакво зло, онзи направил нъка-ква погрешка – това не ни интересува; този паднал нбкж.дб и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разпра-вят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. Слъ\ц 10-15 минути го из-важдам, виждам го чист, осв^жен като доугите. Такъв е резулгатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в свънга, и злото, само по себе си, ще си отиде. Въз основа на този закон, посбй в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила.

121

Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посъй го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокоиствията, смущенията на хората показват, че т не разбират Божия закон Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с пръ-зрЪние. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и голт^мите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всъка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.

В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вмъхто него. Синът очаква от м?йка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата ; тя пък очаква от гражданите си, и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Яко едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицит, които влизат в него, не са добри. Само по себе си обще-

122

ство не сткществува. То е колективен ре-зултат от дЪйността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз са-мичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цъло общество. Кой създаде цълото човечество? – Лдам. Какво човечество създаде Лдам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Ддаме Сега в света иде вторият Ядам, който ще създаде новото човечество.

Сегашниг хора вервят по пътя на стария Лдам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе иска м да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти д*! бъдеш силен, но азъ – чо-силен. Тази философия проповъдваше стария, Адам. Той искаше навсякъд и в всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вервам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свет. Не е въпрос за критика, но казва м: онзи човек, който верва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свет, е даровит, спо-собен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т. н. Изваждам цигулката си и казва м на този човек: посвири малко да те чуя, как сви-риш. – Лз не зная да свиря. Отварямъ

123

една математическа книга и му казвам." обясни ми тази формула. – Мз не съм учил математика. Ами това цвъте можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелитт> ходил, всичко видъл и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т. н. Не говорете нъща, които не разбирате. Който се хвали с нъща, които никога не е видъл и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бите па-заръ", но като се вернал в селото си, за-почналъда разправя, че бил в София, всичко чул и видъл, и много нъща разбрал. – Какво вид в София? – запитвали го съ-селяните му. – Какво ли невидъх? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, кръщат, все евтино прода-ват. – Това не е София. Да видите една малка част от [гблото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае, д-б има хубава вода, д има високи планини, д има най-хубави мътта в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.

124

Няма по-красиво н^що от това, дз владее човек никакво изкуство в севършенство! Приятно е да слушате един гтБвецъс добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате никой идеен п-Ьвец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чр^з тоновете, чръз гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пЪние в Италия. Франция и другадъч ДобрЪеда имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подо-бен примЬр. Имало нъкъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и с силно жалание да п"Ье, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повр-вден, не могъл да п-ве. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пве, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той сед"Ьл зад нея и силно съср-вдоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя п"вела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пънието й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я напра-влявал, гръмва един ден срещу него и го убива. Ог този момент момата изгубва спо-

125

собността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към п-вние.

Следователно, много от дарбитъ* на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са в връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се пр-вкжева, и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание, всички същества да се ползуват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.

Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко чо-вък трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в гбх – цялото небе, с всичките звезди да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася

126

в свет на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо тртьбва да схваща и най-ти-хите нашепвания и да ги разбира. Красиви-ят човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Ум-ният чов-вк има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупавъ

Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите, как глупавият прави другиг^ хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намърил страницата, в която се говорело за св. Богородица, и понеже требвало да чете в църквата нещо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като бълът един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: наверно дъдо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му по-тряват. Туря тя на десетина мъхта в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дъдо поп трътеа за църква, взима книгата и влиза в олтаря. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че някой турил празъ

127

на десетина мъста из книгата. На кое мъ-сто б-Ьше писаното за св. Богородица – не знае. Объркал се дъдо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвремен-ните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?

И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци. Всички хора се нуждаят от знание, което почива на севършената Любов, на севършената Мж-дрост и на севършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.

Бесъда от Учителя, държана на 27 август, 1929 г. – Изгръв.