КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
5 часа сутринта
Небето прошарено.
Времето ведро, бодро, свежо.
Добрата молитва
„В начало бе Словото"
15 гл.от Ев. на Иоана
„Духът Божий"
Има една страна в живота, която трябва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само към Живота. Там, дето няма Живот, не може да има Истина. После, има някои неща, които спъват верующите. Верующите имат една идея, че като се приближат при Бога, вече те всичко ще знаят. По отношение на Любовта – така е. Ти, като залюбиш веднъж, всичко имаш. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието в живота е съзнанието. Вземете някой, царски син може да е, отива да учи по музика. Той в музикалното училище не може да бъде царски син, ако не знае хубаво да свири и пее.
Сега този пример всеки може да го преведе, но човек трябва да прилага нещата върху себе си. Трябва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядите години, които човек ще живее, какво ще учи?" Той няма да учи едно и също нещо. И вследствие на тази наука, той ще се повдигне и ще се приближи до Бога. Той няма да се приближи до Бога само от една посока на знанието. Ще се приближи отвсякъде. Ще опита. Тъй по човешки се говори. Сега онези, които разправят нещо за онзи свят, те го представят тъй както тук на Земята. Е, тогава ако онзи свят мяза на този свят, няма защо да ходим там. Няма нищо какво да учим. И после, когато се проповядва една истина, тя ни най-малко не унижава човека. Трябва да знаеш какво знаеш и какво не знаеш. И всякога, когато не знаеш, трябва да бъдеш като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, в даден случай, да знае повече от един философ.
Един знаменит английски писател, който изучавал френологията, казва: „Ако всичките ми способности бяха тъй както смятането у мене, едно чувство, с което се развива математиката, аз щях да бъда идиот." Той всякога за една малка задача е ходил да пита жена си. А в друго отношение той е бил отличен писател. Та вие може да бъдете гениални в някое отношение, а един първостепенен, ще употребя едно име – недоразвит [в друго]. И ще кажете: „Защо Господ така ме създаде?" Не те е създал Господ така, но Той те е турил на работа. Туй показва, че ти в тази посока не си работил. Красиви са числата, но числата трябва да оживеят. Красива е музиката, но трябва да знаеш да пееш. Красив е животът, но ти трябва да го разбираш.
Та рекох сега, когато се говори за живота, за работите, има някои работи, с които ние се приближаваме. Ние се приближаваме от разни становища, от разни пътища до Истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нещо е забраненото? (От събота Словото, вчера сутринта.) Каквото и да е, ти мисли пет минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, няма да се натъкнете на мъчнотии. Помни, че има забранени неща. Ако ти не мислиш за забранените неща, няма да има контраст в ума ти. Сега, какво нещо е забраненото? Аз зная, не искам да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адам мислеше за забраненото нещо, за забраненото дърво, той не би направил погрешка. Той не мислеше и той направи погрешка.
Сега Христос казва, как ще изтълкувате: „Аз съм истинната лоза." Коя е истинната лоза? – Която може да дава грозде. Та рекох, всички не трябва да остареете. Защото някои проповядват така: „Като идеш в онзи свят, ще научиш всичко." Това донякъде е вярно, донякъде не е вярно. Защото в онзи свят няма условия ти да учиш туй, което ти искаш да учиш. Има много работи, които ти трябва да ги забравиш. А тук, на Земята те пущат да ти припомнят. Ще те пратят на Земята да мислиш и за забраненото. Ти можеш да питаш сега защо е така. Това не е наука. Защо огънят смекчава желязото? Кои са причините? Научно може да се обясни, но дълбоките, вътрешни причини, ако ги извадиш в органическия свят? Психологията, защо огънят размекчава коравите работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? В някое отношение вие искате някое въже да не се къса. Хубаво е. Но в едно отношение трябва да се скъса въжето. Понеже ако не се скъса въжето, вие свободни не може да бъдете.
Та в живота си трябва да изучавате живота тъй, както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още в пълния смисъл не знаете какво нещо е Животът. Младият от което се интересува, старият не се интересува. Старият се отвращава като види туй, което младите приказват. Пък и младият, като види старият какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И старият, каквото разбира – и прави, и младият каквото разбира – прави. Но то са частични разбирания в живота. При сегашните разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставят като нещо механическо. „Аз, казва, ти говоря истината." Но като се цитира един факт, това не е истина. Истината е нещо живо. Тя се показва по един начин. Де е Истината? Когато Истината влезе в дома, ти ще почнеш да я разбираш. Ти ще се освободиш в своята мисъл. Мисълта ти ще бъде свободна, чувствата ти ще бъдат свободни и действията ти ще бъдат свободни. По това се познава. Това са признаците, по които се познава Истината.
Не мислете, може да познавате Истината в едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пак ще учите за Истината. Сега някои питат: „Кое седи по-горе: Любовта или Истината?" Добре, аз ви отговарям: Кое седи по-горе майката или детето? (– Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вътре в детето. И питат: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако аз ви кажа, че Истината е Любов. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любов и Любовта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нещата са това сега.
Та рекох, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Аз не съм толкова невежа." Вече един учен човек, който се занимавал с психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозен ли си или не. Един учен човек ще ти каже, музикален ли си или не. То се познава. Всеки си носи чертите. И ако е музикален човекът, той си носи белезите, пък ако не е музикален, пак ги носи. Та всичките благородни черти, които ги има човек, той се ражда с тях и ги развива.
Та рекох сега, развивайте онова, което е във вас. И любовта ви към Бога зависи от онова, което вие изучавате и правите. Защото любовта ти към твоя Учител зависи от онова, което той предава и ти го учиш, изучаваш. Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. Една вътрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днес урокът, който си научил, че заради този урок Учителят тебе трябва да те обича. Този урок поддържа само външната любов. Утре този Учител ти даде друг урок и ако ти не научиш него, връзката се къса. Тогава ти ще кажеш: „Бог е Любов." Че е Любов, Любов е, но ти не мисли, че ако е Любов, тази любов се поддържа, ако ти [не] учиш. Има една любов, която се поддържа от учението и то от правото учение.
Та рекох сега, Христос е говорил на учени[ци]те, че Той е лоза и те трябва да пребъдват в Него – онова, истинско отношение, което трябва да поддържат верующите. Защото огънят трябва да се усилва във вас. Божественият огън не е толкова силен във вас, (сега). Да, слаб е. Вие не можете някой път да издържате на някои външни мъчнотии и някой път не можете да издържите на вътрешни изпитания. Това показва слабост (в разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трябва да правите? Трябва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения път.
Сега някои мислят, че като влязат в някое общество, в някое благородно общество и те ще станат благородни. Туй е право донякъде, но никое общество не може да направи тебе благороден. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълк. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трябва да се обяснят. Ще кажете вие: „Условията на живота са такива." От хиляди години гълъбът е живял при същите условия, при които ти живееш. И той е останал вегетарианец, и чист вегетарианец, само със зрънца се храни, а другите не са останали. Кое е онова, което е направило гълъбът да спази идеите, които той има. Гълъбът си има идеи. Ще дойдете до онова място, дето храната трябва да се определи. Гълъбът няма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото аз искам, или аз ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.
Та рекох сега, на птиците много се е опорочил живота им. Понеже те се поставили в лоши условия и не са издържали. И за бъдеще, ако се проповядва на птиците, трябва да им се проповядва начин, по който да си поддържат живота. Не да се извиняват. Там не е доброто. Да допуснем, че един орел влезне в един свят, дето не е позволено да се ядат живи същества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казват: „Така е направил Господ." Не, не е направил Господ така. Много работи са ги направили хората. Допуснал е Господ хората да направят нещата. И после да се извиняват с Него. И тогава казва някой: „Гладен съм." – Е, защо открадна? Че си гладен – гладен [си], но имаше друг начин, по който можеше да добиеш своята храна. Не е само чрез кражбата. Не само чрез насилие. Сега тия работи влизат посторонно вътре. Когато вие изгубите равновесието си, понякой път вие нямате онова постоянно равновесие. Някой път сте кротки като агне, а някой път не сте. Нямате ни най-малко желание да правите зло, но казваш: „От вън дойде туй изкушение." И то си има своите причини. Някой казва: „Всяко нещо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. Всяко нещо има причина, но тази причина не те заставя. Гладът съществува в природата. Едни хора ги накарва да крадат, а други накарва да работят. Гладът е един стимул в света. Този глад не е само за физическата храна, но и за духовната. Има един вътрешен копнеж.
Та сега не смесвайте обикновения живот. Вие искате да се поддържа положението ви в света. По-добър живот и по-добро положение от това, което сега имате във вашия живот, вие не можете да намерите. Та вие живеете при най-добрите условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имам един милион сега. Да имам 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесат тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградил си сто къщи, какво си направил? Нищо не си направил. Ако градиш къщи за хората е едно нещо, а ако градиш къщи, за да печелиш, е друг въпрос. И във всичките отношения, ако обичаш хората заради Бога е едно; ако обичаш хората заради тях е друго; и ако обичаш хората заради себе си, пак – друго. Те са три положения.
Не са лоши положенията, но основа на нещата, това е Божията Любов. Има четири неща, с които тя се мери. Да възлюбиш Господа със сърцето си. Значи там трябва да има разбиране. Да възлюбиш Господа с ума си. Разбиране трябва да има. Да възлюбиш Господа с всичката си сила и с всичката си душа. Това са положения. Не е едно и също нещо, да възлюбиш Господа. Ти казваш така: „Някъде с разбиране трябва да обичаш Господа." И в живота, дето хората не могат да живеят, понеже любовта не се проявява в тия четиритях посоки и в тия четиритях пътища. Ти не можеш с един да живееш добре. Има едно отклонение на Божията Любов в тебе. А за човека казва: „Да обичаш ближния си като себе си." От там ще започнеш, защото себе-то, човек разбира себе си най-добре. И казва: „Как трябва да обичам?" Като себе си ще обичаш. А, да обичаш Бога, това ще учиш. Учението влиза в Любовта. Там влизат всичките елементи, с които трябва да проучваш Любовта. Не като едно чувствание, но Любовта, която носи със себе си Истината. И Любовта ще те направи свободен. И самата любов носи свободата, която хората търсят. „Аз искам, казва, да бъда свободен." То ти е право. Ти можеш да бъдеш свободен, но другите хора не трябва да станат слуги за тебе. Защото и те искат да бъдат свободни. Значи ти ще имаш Истината, а те няма да имат Истината. Защото разбиране трябва там. Значи в туй отношение Любовта седи по-горе от Свободата. Ако ти най-първо не може да живееш за Любовта, да се жертваш, ти не можеш да бъдеш свободен.
Та рекох сега, какво трябва да правим? Вие искате да бъдете свободни. Отлично! Всеки ден трябва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаят! Целият ден да продавам дрехи." Че то е едно благословение за тебе да продаваш дрехи. Всеки един човек, който дойде при тебе, той ще донесе нещо за тебе, ти, като му поговориш и като му продадеш дрехите, ще стане една обмяна. Друг е бакалин, казва: „Мен ми дотегна да бъда бакалин!" То е едно благословение за тебе, ако разбираш. Ти искаш да бъдеш някой висок чиновник, да заповядваш. Че ти няма да научиш никога какво нещо е живота. И ти никога няма да научиш истината там, ако ти заповядваш и не знаеш какво е истината. Ти няма да научиш и ще се умориш и ще си заставиш едно понятие, което не ти е свойствено. И един ден, за да те вразуми Господ, ще ти даде една болест, ще те положи 2 – 3 месеца на леглото и ти ще имаш нужда някой да те гледа. Ти най-първо си мислил: „Тия хора са невежи, те не заслужават", а като се разболееш, ще видиш, че тия хора не са невежи, знаят да помагат.
Та дръжте в ума си едно: Във всяко проявление вътре, има един живот, Бог е скрит вътре. Как е скрит, не е важно. Но във всяка една постъпка, Той отвсякъде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбрал живота. Този е проявеният Господ, на Когото трябва да изучавате Неговите закони. За сега хората са живели без законите на непроявения Бог. И този, непроявеният Бог не съди никого. Ама как ще живеят хората: ще се ядат ли, ще се изтезават ли, ще се избиват ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявеният Бог иска да научи хората. Казва: „Туй, което правиш, не е право." Той ще регулира нещата.
Та вие с един мащаб разрешавате трудните задачи и въпроси. И разрешението не е право. Любовта в тебе, с която работиш, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любов. Любов, с която ти не можеш да смекчиш лошото си положение, ние казваме: тази любов не носи Истината. Защото, като дойде Любовта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трябва да направиш. Но ще те научи, че ти трябва да измениш своите възгледи с нея. Ти можеш да имаш някои възгледи, които са в разрез с Божията Истина. Но казва: „Ти вярваш в Христа." – Хубаво. И целият християнски свят вярва, но вяра ли е това? Това е вяра, аз мога да вярвам, че някой човек е красив, нищо не значи. Връзката ми не е вътрешна. Сега не трябва да се поставите в едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всеки ден онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена от Бога и вие трябва да я реализирате. Не трябва да се отказвате.
Да кажем, че срещнете един човек, който има да ви дава. Той ви е лъгал, лъгал, сега се явява един начин. Ти му казваш: „Ти си силен човек." Казваш му: „Аз ще ти дам да се разбереш." Защо не си плащате дълговете? Е, колко начина има, с които ти можеш да го заставиш да направи това? Можеш да знаеш да го набиеш. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, аз ще си платя." Но, като си заминеш, ще каже: „Чакай, какво направих?" Е, как трябва да постъпвате в дадения случай? Това са само за изяснение, как трябва да постъпите. Този човек ти е дал един добър урок. Ако си умен, да не бъдеш като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащаш. И ти не си справедлив спрямо жена си и децата си, трепериш, не си такъв, а спрямо другите хора и ти не плащаш. Че ти имаш да плащаш. Господ те счита длъжник. Не си плащаш дълга на Бога. Казваш: „Че трябва да живея за Бога." Дължиш нещо и като те срещне Господ сега, какво ще направи Той? Като те срещне, как ще постъпите?
Вие казвате: „Бог е Любов." Добре. Съгласен съм. Е, как ще обясните една война, при която краката на войниците са разкъсани? В Любовта не трябва да има никакви страдания, а има страдания. От какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бъдеще, когато идем в другия свят при ангелите, ще ги научим тия неща." С туй разположение, вие няма да припарите там. Вие ще идете при ангелите, те ще ви погледнат и ще си заминат. Един ангел, още като ви погледне отдалеч, и знае. Вие мислите, че някой ангел ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангел е бил на Земята, а в небето тия ангели няма да те осъждат, но ангелите имат работа, с която да се занимават. Те имат светове, с които да се занимават с тях. Един ангел ще те погледне и ще си замине. Даже няма да обърне внимание на тебе. Питам, ако аз мина някъде и видя един умрял вол, в какво отношение трябва да обръщам внимание на този, умрели вол? И колко време трябва да го гледам? Сега има условия, които създават отношение. То е ценното.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза и всяка пръчка в мен, която не дава плод, отрязва се; а всяка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи в живота ти това нещо, което ти не можеш, ти не си от умните пръчки. Тогава ще станеш от ония, умните пръчки, които да принесат плод. Но туй е преносно, един плод. Рекох, животът е широк и трябва да се развива всестранно. И когато разбираш живота, ти трябва да бъдеш постоянно полезен на себе си и полезен на ближните си и да работиш за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трябва да работим. Понеже единствената работа, която ще остане в живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работим като един ученик в училището вътре, и за ближните, като работим, те са условия. Но, като работим за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане в живота ти, и ти няма сега да отхвърляш другата работа. Да казваш: „Аз за себе си не искам да работя." Не, Бог е, Който прониква във всички, във всеки един живот и кара всичките същества да работят тъй, според както Той е определил и направил. Трябва да работим за Бога. Сега няма да заучиш да казваш: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът." Това нищо не значи. Рекох, ти бил ли си на тази лоза или не си бил? „Ама, аз искам. Аз ще се обърна към Отца." Ти изучавал ли си законите, как ще се обърнеш към Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Бог слуша само праведните хора, които имат истинското познание. Тях слуша Господ, а другите – ни глас, ни слушание.
И казват сега: „Когато този Дух на Истината дойде в света, Той е Учителят, който ще ви научи." Казва някой: „Аз имам Духа." Какъв дух имате? Ако този дух не те учи тебе? Когато дойде Духът в тебе, Той ще бъде Учител отвътре. Най-първо ще имаш един Учител отвънка и един Учител отвътре. И като дойде този Учител отвътре и те учи и ти покаже как трябва да живееш, Той няма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христос тогава: „Когато направите всичко, което аз съм ви казал", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учиш. Много има да се учи. И сега неуспехът навсякъде, че всеки, който е научил една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трябва да се учат и трябва да се влезне в положението на всички хора. И всеки ден трябва да разглеждате живота. Като станете сутрин, веднага ще погледнете програмата, там на вашата колегия, какво имате за днес. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде парите тъй, както трябва, от сърце не ми ги даде." Щом не ти ги е дал от сърце, защо ги взе? Е, как искате сега, да ви даде той пари от сърце, (или да ви услужи, човека)? И защо именно туй подозрение иде в твоя ум, че той не ти е дал от сърце. Че това е едно твое заблуждение. Аз да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболял и твоят вкус се е изопачил. Давам ти едно ядене, казваш: „Яденето не струва." Де е причината, [в] онзи, който ти е дал яденето? Причината е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш законите, които регулират и тогава ще имаш едно истинско разбиране.
Сега остават две неща. Да кажем, нещо ти се случи. Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [той] ти си се разсърдил, то е негова работа. Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш. И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" – Ама, говори по-меко. Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го чукаш хубаво, тъй да се набие и да се задържи.
Та рекох, такива трябва да бъдат сегашните ви разсъждения. Трябва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетел както трябва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трябва. Много дарби имате, но не сте ги застъпили. Искате да минете по един лек път. Не. После, казва някой : „Аз обичам еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съм зает, имам, казва синът, много важна работа." Той има да срещне една млада приятелка и да поговори с нея. Не е лошо това. Няма нищо лошо. Да кажем, той работи и майка му, като се научи, че той се е срещал с тия, младите моми, и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия път." Зная, в живота сега и вие срещате много от тия, младите моми. Но красива мома в едно отношение, всяка една идея, всяко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгваш, не е ли една млада, красива мома? Младите моми са предметно учение, да покажат до где си достигнал. Не е лошо да срещнеш младите моми. Важното е как споделяш, какво е разбирането в тебе за тия идеи. И да туриш всяка една идея и всяко едно чувство на неговото място.
Та рекох, седи една много хубава, деликатна работа в света, с която трябва да се занимавате. Да има нещо велико в лицето ви, с което да се отличавате. Та каквато и мъчнотия да има в живота ви, да не ви спъва. И вие сега ще ми кажете, някои жени има, ми казват: „Еди коя жена има много добър мъж, а на еди коя жена мъжът не е такъв." И той е добър, само [че] онази жена, на която мъжът й е добър, тя го е проучила и постъпва съобразно с неговия характер, а ти, като не постъпваш така, казваш: „Не струва той. Малко грубичък е той." Не, не е грубичък той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е груб). И тогава казва: „Аз съм истината лоза и който пребъдва в мене... " Христос е тази лоза в света, на която хората трябва да бъдат насадени и да дадат плод. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бъдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животът ще върви правилно и тук на Земята, и горе на Небето.
Отче наш
6.40 сутринта
Слънцето грее.
На поляната всички с Учителя направихме гимнастическите и евритмическите упражнения.
33 Неделно Утринно Слово, 30 август 1936г., неделя, Изгрев.