Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Любов и вяра
— В -Ь р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ всякога бжди! Размишление. Чете се резюме на темата: „Най-важната работа следъ ядене". Чете се темата: „Най-малкиятъ потикъ пь живота". Като се говори за малъкъ потикъ, това подразбира съществуването на гол^Ьмъ потикъ. Казваме малъкъ. слабъ потикъ. Има ли н'Ькаква разлика между малъкъ и слабъ потикъ? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме подъ думитЬ малко и слабо дете? Подъ думата „малко" дете, разбираме дете, което на ръстъ, на височина е малко. Слабо дете пъкъ е това, което е слабо- 1 Ьлесно. Следователно, кой е най-малкиятъ по- )икъ въ живота? Споредъ н-Ькои. да бездей- сгвувашъ, това значи, да имашъ най-малкия потикъ въ себе си. Въ сжщность не е така, шщото бездействие не съществува въ приро- пата. Когато човекъ мисли, че е въ пълно оездействие, и тогава даже не бездействува. I ой казва, че нищо не прави, а тъкмо въ това иреме яде. Значи, все прави н-Ьщо. Другъ н-Ь¬кой казва, че отъ нищо не се интересува, а н ь сжщность се интересува отъ много н-Ьща. Гой се страхува да се прояви свободно, да
не му стане н-Ьщо. Това, именно, показва, че човЬкъ се интересува отъ своя животъ. Представете си. че влизате въ едно об¬щество на хора, които не ви създаватъ ника¬кви противоречия. Какъвъ животъ съществува тамъ? Какви сж. хората въ това общество? За да не предизвикватъ никакво противоречие, тЬ тр-Ьбва да сж. съвършено еднакви и по ръстъ. и по вжтрешенъ строежъ. Има ли н-Ькакво съотношение между малкия потикъ и малкия ръстъ на човЬка. както и между голЬмия по¬тикъ и гол-Ьмия ръстъ? Малкиятъ потикъ крие въ себе си възможности да стане го- лЬмъ, да се увеличи. Това е въ зависимость отъ времето и пространството. Природата си служи съ малки и голЬми потици, но отъ ико¬номични съображения тя предпочита малкит-Ь потици предъ голЬмитЬ. При малкит-Ь потици се изразходватъ малко сили. малко материалъ, а при гол-ЬмитЬ — повече сили и повече мате¬риалъ. При товз резултатите при малкитЬ потици сж всЬкога добри. Въ природата сжществуватъ редъ ра¬зумни сили. съ които тя си служи, като поти¬ци на човЬшката душа. Една отъ тия разумни сили е любовьта а друга — в-Ьрата. Коя отъ двет-Ь сили лава по-голЬмъ потикъ на чов-Ька? Ще кажете, че любовьта дава по-гол-Ьмъ по¬тикъ. Защо? — Защою тя включва всички сили въ себе си.--Това трЬбва да се докаже. Да твърдите, че любовьта включва всичко въ себе си, все едно да твърдите, че майкатавключва детето въ себе си. Ако това е вер- по. детето не би требвало да излиза вънъ отъ утробата на майка си. Когато положение- ю на рибите станало много тежко, некои отъ гЬхъ решили да напуснатъ водата, да изле- (атъ вънъ отъ нея. да не си спомнятъ за пре¬дишния си животъ. Водата имъ казала: Ка-квото и да правите, дето да отидете, безъ мене не можете. Все ще ме потърсите, поне 1 ърлото да си наквасите. Никое живо съще¬ство не може безъ вода. Никое живо същество не може безъ любовь. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовьта урежда всички неща въ живота. Като се натъкватъ на известно противо¬речие въ живота си, хората се обезсърдчаватъ отъ всичко и казватъ: Не ни требва любовь. нищо не ни требва. — Не, безъ любовь не може да се живее. Каквото е водата за ри¬бите. такова нещо представя любовьта за човека. Тя е среда, въ която той живее и безъ която не може. Значи, любовьта е вода, въ която човекъ плува, като риба. За да не се удави, той требва да я разбира, да позна¬ва законите й. Следователно, като влезете въ водите на любовьта. гледайте да не се удави- I и. Като се качвате по нейните височини, гле-дайте да не паднете. Като влезете въ огъня на любовьта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовьта. гледайте да не почернеете. Като се намерите предъ
44
красотата на любовьта, гледайте да не погро¬знеете.
За да не изпада въ тия положения. чо¬в-Ькъ трЬбва да е готовъ да се ползува отъ любовьта. Тя е сила, чрезъ която чов-Ькъ може да трансформира състоянията си. Любовьта е козмическа сила, която движи всичко въ свЬ- та. Който не разбира смисъла на любовьта. той казва: Не искамъ да мисля, да чувству- вамъ, да работя, да се движа.—Това е нераз-биране на живота, неразбиране на любовьта. Любовьта движи всички планети, всички слън¬ца, ц^лия светъ, а въпреки това малкиятъ чо¬векъ решилъ да й се противопоставя. Ще ми- слишъ, ще чувствувашъ, ще работишъ, ще се движишъ, въпреки волята си. Любовьта движи света, а не чов-Ькътъ. Това не значи, че чо- векъ ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пжтя на другите хора. Всеки човекъ ще се движи по свой опред-Ьленъ пжть. но непременно требва да се движи.
И тъй. за да бжде свободенъ, чов-Ькъ требва да има определена посока въ живота си, къмъ която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи въ свой кржгъ, по своя специална орбита. Като не разбиратъ, какво значи кржгъ на движение, мнозина наричатъ този кржгъ „омагьосанъ". Казватъ за некого, че е влезълъ въ единъ омагьосанъ кржгъ. То¬ва показва, че този чов-Ькъ е излезълъ отъ своя собственъ кржгъ на движение и е вле-
45 зълъ въ чуждъ кржгъ. Значи, човекъ може да се омагьоса, само когато напусне своя кржгъ на дейность и вл-Ьзе въ чуждъ кржгъ. Щомъ се движи въ своя кржгъ на дейность, човекъ може да постигне всички свои желания. Не се ли движи въ своя кржгъ, работигЬ му н-Ьма да вървятъ добре. Въ първия случай той може да стане и министъръ, и царь, каквото желае. Въ втория случай той може да реализира же¬ланията си на сцената само. Тамъ ще го види¬те и като ученъ, и като младъ и старъ, и като царь. Т-Ьзи положения сж. кратковременни, до¬като е на сцената. Сл-Ьзе ли отъ сцената, той е обикновенъ чов-Ькъ. Като наблюдавате хората, виждате, че т-Ь коренно се различаватъ единъ отъ другъ. Ако единъ работи съ методигЬ на в-Ьрата, другъ непременно ще работи съ методитЬ на любовь¬та. Ако и двамата сж изобретатели, първиятъ ще приложи единъ отъ методит-Ь на в-Ьрата въ своята работа и ще каже: Азъ в'Ьрвамъ, че ще усггЬя. Вториятъ ще приложи единъ отъ мето¬дит-Ь на любовьта и ще каже: Понеже обичамъ работата си, в-Ьрвамъ, че ще усп-Ья. Кой може да в-Ьрва въ усп-Ьха на своята работа? Само онзи може да в-Ьрва. който има знание и лю¬бовь. Само разумниятъ може да в-Ьрва. В-Ьра¬та подразбира разумность. Чов-Ькъ не може да в-Ърва на устойчивостьта на мостъ, построенъ отъ върбови пржчки. Обаче, ако мостътъ е построенъ отъ яки, здрави греди, вс-Ьки в-Ьрва на неговата устойчивость. Какво показва това?
46 Това показва, че може да се в-Ьрва само на сил¬ния. Значи, вЬрата има отношение къмъ силния, къмъ разумния чов-Ькъ. Любовьта, обаче, има отношение къмъ слабит-Ь, къмъ страдащит-Ь. Заприм-Ьръ, ако на двама души, единиятъ в-Ьр- ващъ, а другиятъ любещъ, имъ предложите една малка колибка и една гол-Ьма, висока вила, кой какво ще предпочете? Чов-Ькътъ на любовьта ще избере малката колибка, а чо- в-Ькътъ на в-Ьрата — гол-Ьмата, висока вила. Защо? — Защото в-Ьрата обича голЬмит-Ь, ве¬ликит-Ь н-Ьща. Тя работи съ гол-Ьми величини, а любовьта работи съ малки, съ слаби величини. Оттукъ виждаме, че в-Ьрата и лю¬бовьта сж две разумни сили, които работятъ, както съ противоположни методи, така и съ противоположни величини. Следователно, нам-Ьрите ли се предъ го¬л-Ьми мжчнотии, вие ще си послужите съ зако¬на на в-Ьрата. При малкит-Ь мжчнотии ще си послужите съ закона на любовьта. В-Ьрата по¬беждава гол-Ьмит-Ь мжчнотии, а любовьта — малкит-Ь. Ако хората не усп-Ьватъ въ живота си, това се дължи на факта, че т-Ь разм-Ьст- ватъ методит-Ь, съ които си служатъ. Т-Ь ту- рятъ любовьта тамъ, дето в-Ьрата тр-Ьбва да работи. Т-Ь искатъ да побеждаватъ гол-Ьмит-Ь мжчнотии съ любовь, но не усп-Ьватъ. За да разрешите нЬкаква мжчнотия съ любовь, вие тр-Ьбва да я намалите въ себе си, да я пред¬ставите въ най-малката й форма. Представете си, че н-Ькой ви дължи сто хиляди лева. Като
47 не може да ви се изплати, той дохожда при васъ да ви се моли, да му простите дъл¬га. На какво разчита този човекъ? На любовь¬та ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хи¬ляди лева е голяма величина, и любовьта не може да работи съ нея, докато постепенно не я намали и превърне въ величина, която може да влезе въ кржга на нейната дейность. За тази цель тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платишъ десеть хиляди лева. — И т-Ьхъ не мога да пла¬тя. Следъ известно време любовьта зачерква още една нула. — Хиляда лева можешъ ли да ми платишъ? — Не мога. Тя зачерква още една нула. — Сто лева можешъ ли да платишъ? — Не мога. Зачерква още една нула. — Де¬сеть лева можешъ ли да платишъ? — Не мога. Любовьта зачерква и последната нула и оставя на чов-Ька да плати само единъ левъ, поне за семето, което е дала. По този начинъ любовьта намалява мъчнотиите на човека до минимумъ и ги представя въ такъвъ видъ, че да станатъ лесно разрешими. Затова е казано, че любовьта е сл-Ьпа за погр^шкитЬ, за слабости¬те на чов-Ька. Тя ги представя въ толкова малъкъ видъ, че да не обезсърдчи и отчае чо¬века. Като ги види толкова намалени, той има сила и духъ въ себе си, да работи за изпра¬вянето имъ. Види ли погрешките си въ уве- личенъ видъ, човекъ се отчайва и губи сила и вгЬра въ себе си, че може да ги изправи. За- конътъ на мждростьта, въ който верата взима
48 участие, не намалява нещата. Той ги прие¬ма въ тази форма, въ каквато сжществуватъ и изисква гЬхното изправяне. Ученикътъ се из¬винява на учителя си, че не е могълъ да научи урока си, понеже майка му била болна, или н-Ьмалъ учебници и т. н. Учительтъ казва: Зная всичко това, влизамъ въ положението ти, но урокътъ тр-Ьбва да се научи. Значи, мждрость- та изслушва чов-Ька, не го сжди, но не го из¬винява. Като ученици, при самовъзпитанието си, вие тр-Ьбва да прилагате и двата закона, лю¬бовьта и в-Ьрата. Като дойдете до малкит-Ь мжч¬нотии, ще приложите любовьта. Като дойдете до гол-Ьмит-Ь мжчнотии, ще ги побеждавате съ в-Ьрата. Всички гол-Ьми борци сж започвали съ закона на любовьта, а сж свършвали съ в-Ь¬рата. За да развиватъ мускулигЬ си. т-Ь сж започвали съ любовьта. Т-Ь сж обичали ра¬ботата си, и затова сж имали разположе-ние да правятъ редъ упражнения, всЬки день да ги увеличаватъ. да пристжпватъ къмъ все по-тежки и сериозни. Като дойдатъ до известно постижение, т-Ь излизатъ на бор¬ба съ по-слаби отъ себе си, за да придобиятъ в'Ьра въ своигЪ сили. Постепенно т-Ь излизатъ срещу все по-силни борци, докато единъ день се ув-Ьрятъ напълно въ своята сила и се обя- вятъ готови борци. Т-Ь иматъ вече в-Ьра въ себе си и работятъ съ нея. Тъй щото, ис¬кате ли да работите върху себе си. да изпра¬вяте погр-Ъшкит-Ь си, започнете отъ най-малки-
49 тЬ и постепенно вървете къмъ по-гол-Ьмит-Ь. Това не значи, че тр-Ьбва да изкоренявате по- грЬшкит'Ь си и да ги хвърляте вънъ отъ себе си, безъ да имъ дадете условия за по-ната- тъшенъ животъ. Изкорените ли една погр-Ьшка отъ себе си. посадете я въ земята, да се развива далечъ отъ васъ. Това е единъ отъ методит-Ь на любовьта. Като ученици, вие тр-Ьбва да работите съ любовьта, за да иреодол-Ьете вътрешния страхъ въ себе си. Мнозина се страхуватъ отъ жаба, отъ змия, отъ мечка, отъ вълкъ, даже и отъ н-Ькои нас-Ькоми. Какво тр-Ьбва да прави чо¬векъ, за да преодол-Ъе въ себе си страха и от- връщението отъ тия н-Ьща? — Ако го е страхъ отъ жаба, той тр-Ьбва да прави опити, посте¬пенно да се приближава къмъ нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. Следъ като прео- долЬе външния страхъ отъ животни и отъ зв-Ь- рове, чов-Ькъ тр-Ьбва да се справи съ вътреш¬ния си страхъ. Заприм-Ьръ, пон-Ькога чов-Ькъ си внушава мисъльта, че е боленъ отъ н-Ька- ква неизл-Ьчима болесть и започва да се страху¬ва, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодол-Ъе своя вътрешенъ страхъ, чо¬в-Ькъ ще дойде до убеждението, че много отъ болеститЬ се дължатъ на напрежение, предиз-викано отъ природното електричество или ма- гнетизъмъ върху дадени органи. Заприм-Ьръ, н-Ь¬кой чов-Ькъ се оплаква отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ дробоветЬ си. Т-Ьзи болки се дължатъ на налЬгането, което атмосферното 2
50 електричество указва върху тия органи. ЧовЪкъ требва да знае, по какъвъ начинъ да транс¬формира излишните енергии въ своя органи- зъмъ. Понякога магнетизъмът ъ въ човешкия организъмъ е повече, отколкото требва, вслед¬ствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си. чо¬векъ дохожда до положение да разбира, че много отъ неговите болезнени състояния се дължатъ на атмосферните влияния. Въ това от-ношение, той става чувствителенъ като баро- метъръ и възприема и най-слабите промени въ атмосферата. Като е дошълъ на земята, човекъ се натъква на редъ изпитания и противоречия, които го изкарватъ отъ релсите на неговия животъ. Той се гневи, обижда се, огор¬чава се, но требва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. Въ неколко минути той требва да смени състоянието си, да се освободи отъ гнева, отъ обидата. Ще кажете, че човекъ не требва да се влияе отъ външните условия на живота. — Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Ка¬квото и да прави, човекъ не може да из¬бегне влиянието. Той ще се влияе отъ атмо¬сферните промени, отъ книгите, които чете, отъ хората, които го обикалятъ и т. н. Влиянията сж. благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мжчнотиите. кои-то среща на пжтя си. Докато не дойде до
51 -гази мисъль, човекъ всякога ще се обезсърд- чава отъ изпитанията и ще каже, че не се ин¬тересува отъ нищо. Кой чов-Ькъ не се интере¬сува? — Мъртвиятъ. Като не може да постиг¬не желанията си, човЬкъ казва: Н'Ьма вече за какво да се държа. Други пъкъ казватъ точно обратното, а именно: Убий всЬко желание въ себе си! — Не. това не е правилна мисъль. Чо¬в-Ькъ не тр-Ьбва да убива желанията си, но да нристжпва постепенно къмъ възпитанието имъ. Като възпита едно желание, после ще при¬стъпи къмъ второ. Държи ли едновременно всичкитЬ си желания въ сърдцето си, чов-Ькъ ще се нам'Ьри въ невъзможность да ги възпи¬тава. Въ чов-Ька има редъ противоречиви же¬лания, които могатъ да се хармонизиратъ въ нЬкое възвишено желание. Заприм-Ьръ жела¬нието на човФжа да постигне съвършенство е въ състояние да хармонизира всички останали желания. Чрезъ едно възвишено желание. чо¬в-Ькъ се свързва съ съзнанието на възвишени сжщества, които помагатъ за реализиране на неговото желание. Въ този случай, човЬкъ жи- вЬе въ съзнанието на тия сжщества, както въ св-Ьтлината. Изобщо, възвишенитЬ сжщества използуватъ даже и най-малкигЬ мисли и же¬лания на хората, като малки изворчета и цв'Ь- тенца. Сжщевременно, тЬ използуватъ всички човЬшки енергии, колкото и да сж отрицател¬ни. Заприм-Ьръ, гнЬвътъ, който представя раз¬рушителна енергия, т-Ь я впрЬгатъ на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
52 Дойдемъ ли до Божествения св-Ьтъ, тамъ никакви противоречия не сжществуватъ. Ка¬къвто да е чов-Ьшкиятъ животъ, той може да подига или понижава чов-Ька, но въ вселе¬ната той не произвежда лоши резултати. Сили- т-Ь на вселената сж така разпределени, че тЬ трансформиратъ всичко, каквото имъ се изпрЬ- чи на пжтя. Обаче, лошиятъ животъ има отно¬шение само къмъ чов-Ька. Ето защо, той треб¬ва да се пази отъ погр-Ьшки и престъпления, които спъватъ неговото растене и развиване. Въ пжтя на развитието си, чов-Ькъ ще прави гр-Ьшки, ще пада и ще става, ще се натъква на см-Ьшни положения, но свързанъ ли е съ Божественото съзнание, той всЬкога ще се справя съ положението си. — Ама азъ не ис- камъ да бъда см-Ьшенъ. Искашъ или не, ти често ще изпадашъ въ см-Ьшни положения. Не е ли см-Ьшенъ професорътъ. който, отъ време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни н-Ьщо, което е забравилъ? Не е ли смЬшенъ чов-Ькъ, когато се храни? Той туря храната въ устата си. и току я премята отъ една страна на друга. Чов-Ькъ може да не из¬пада въ см-Ьшни положения, само когато него- вит-Ь действия сж въ хармония съ действията на природата. Това значи, да жив'Ье чов-Ькъ хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, чов-Ькъ често ще прави нехармонич- ни движения. Въпр-Ьки това, той тр-Ьбва да бжде свободенъ. За чов-Ька е важно да работи
53 върху себе си, а това, че не може изведнъжъ да се подигне, още нищо не значи. Като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска да изградите своя характеръ. Кога ще стане това, не е важно. Човекъ не може из¬веднъжъ да преобрази себе си. Това е посте- пененъ процесъ. Иска ли да постигне нещо, човекъ първо требва да отправи желанието си къмъ своя умъ, като мисъль, и после да пристъ¬пи къмъ реализирането му на физическия св'Ьтъ. ЗапримЬръ, нъкой иска да бъде милосърденъ. За тази цель той първо требва да обмисли на¬чина, какъ да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисъльта да посети н-Ькоя бедна вдовица съ н-Ьколко деца. Като отиде въ дома й и види условията, при които жив^е. въ него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси на¬чинъ, какъ да й помогне. Като прави различни опити, човекъ развива отделните си цен¬трове. Задачата на ученика е да разработи свои-те умствени способности и чувства, за да се ползува отъ гЬхъ въ живота си. Ако въобра¬жението на човека е силно развито, може да го спъне. Въ такъвъ случай, той требва да прилага волята си, за да се справя съ извест¬ни мъчнотии. Запримеръ, виждате, какъ единъ човекъ ходи свободно по дъска, дълга петь метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви отъ единия до другия й край, безъ да се страхува отъ нещо. Обаче, поста¬вите ли тази дъска на гредите на некоя висо¬
54 ка къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това.—Защо? — Въображението действува въ него. Той си представя, че като стжпи на дъската, може да падне отъ клицата и да се убие. Ако би при- ложилъ волята си, той би могълъ свободно да върви по дъската, безъ никакъвъ страхъ за живота си. Следователно, докато мъчнотиите на чо¬века сж върху почвата, на която той действу¬ва, те сж преодолими. Но щомъ сжщите мжч¬нотии се подигнатъ на височина 10 — 15 м. въ въздуха, човекъ се отказва да мине презъ техъ. Той се страхува да не падне отъ тази височина и да се убие. Защо требва да се стра¬хува, щомъ е миналъ вече тази мжчнотия? Сега не му остава нищо друго, освенъ да прояви по- голема смелость и да мине презъ мжчнотията като презъ дъска, по която свободно е вър- велъ, когато е била на земята. Значи, всеко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освенъ минаване по дъска, дълга петь метра, издигната високо въ въздуха и здраво подире¬на на две греди. Много такива мжчнотии сжще- ствуватъ въ живота ви, но те требва да се разрешатъ но естественъ начинъ. Който се страхува да мине презъ некаква мжчнотия, той требва да намери двама души. единиятъ по- страхливъ отъ него, а другиятъ — по-смелъ и да се насърдчи отъ двамата. Запримеръ, той се страхува отъ жаба или отъ мишка. Онзи. който е по-страхливъ отъ него. ще го насърд-
55 чи да пристъпи къмъ жабата и да я хване. По- см-Ьлиятъ пъкъ ще му покаже, какъ той по¬стъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представятъ усло¬вия за чов-Ька да се самовъзпитава. Иска ли, запримЬръ, да развие търпение въ себе си, чо¬в-Ькъ тр'Ьбва да наблюдава, какъ паякътъ прави мрежата си. Той постоянно се м-Ьсти отъ единъ ъгълъ на Другъ, дано хване нЬкоя жертва. Като не усп-Ье, той не се отчайва, но съ часове очаква, дано мине н-Ькоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на н-Ькое м-Ь- сто съ мухи, дойде в-Ьтъръ и я разкъсва. Безъ никакво роптание, съ гол-Ьмо търпение, паякътъ отново започва да тъче мрежата си. Презъ това време паякътъ работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния в-Ьгьръ. Като наблюдавате, какъ пая¬кътъ работи, кажете си: Ако паякътъ, такова малко същество, проявява търпение, защо азъ — чов-Ькътъ, да не бъда търпеливъ? Това е най-малкиятъ потикъ въ живота на чов-Ька. Следователно, отъ паяка чов-Ькъ учи търпение, отъ мравката — трудолюбие и по¬стоянство, отъ пчелата — чистота и редъ. Ако искате да разберете, какво нЬщо е редъ и чи¬стота. идете при нЬкой кошеръ и наблюдавай¬те. какво правятъ пчелит-Ь, безъ да ги закачате. ИзпрЬчите ли се на пътя имъ, непременно ще опитате т-Ьхното жило. Съ това т-Ь казватъ на чов-Ька: ВсЬко нечисто желание или веЬка не¬чиста мисъль, която се изпр-Ьчи на пътя ни.
56 тр-Ьбва да се бодне. Следователно, когато чо¬векъ не мисли право, това показва, че на пжтя му се е изпречила некоя крива мисъль, която требва да се бодне съ жило, за да се отстрани. И тъй, като ученици, вие требва да бж- дете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги без¬разборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правятъ съвременните хора? Те говорятъ изключително за миналото си. Добъръ е живо¬тътъ на миналото, но вь него нема втичане. Учительтъ разправя за своя миналъ животъ, какво направилъ като билъ учитель, като билъ младъ. Цигуларьтъ разправя за своята цигулка, съ която свирилъ на младини. — Не, и като младъ, и като старъ, човекъ непрестанно требва да работи, да внася по нещо ново въ съзна¬нието си. До последния день на живота си, ци¬гуларьтъ требва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявамъ, че те оставямъ, но ще се вър¬на и ще продължа работата си. Човекъ треб¬ва да слезе на земята съ импулсъ къмъ рабо¬та, къмъ придобиване на нещо ново. Съ сжщия импулсъ требва да си замине. Иначе, той ще изпадне въ областьта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и об¬новяването на човека седи въ разнообразието, въ великото единство, въ стремежа къмъ Бога, като къмъ центъръ. Живее ли по този начинъ, човекъ става мощенъ. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бжде
57 въ състояние да използува силите, които се криятъ въ отрицателнш-Ъ прояви на човешко¬то естество. Разумниятъ се учи и отъ лоши¬те си и горчиви опитности. Коя е основната мисъль на тази лекция? — Законите на любовьта и на верата. — Раз¬брахте, че любовьта обръща внимание на мал¬ките неща, а верата — на големите. Наисти¬на, когато обичашъ некого, ти обръщашъ вни¬мание на най-малките работи: какво ти казалъ, какъ те погледналъ. Любовьта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човекъ поглежда на другия край на тръбата и вижда, че съ били много малки. Докато обичашъ човека, ти мислишъ, че е много добъръ, способенъ, даровить. Щомъ престанешъ да го обичашъ, всичко това изчезва. За да не изпада въ раз¬очарования, отъ време на време човекъ треб¬ва да се вслушва въ Божественото въ се¬бе си, което всекога познава истината. Слу- шамъ, че некой човекъ свири. Ще си кажа: Не бързай още да се произнасяшъ, дали е даровитъ, или не. Той е начърталъ само една линия. Ще имашъ търпение да дочакашъ цела- та картина и тогава да се произнасяшъ. — Ама да му кажа да се зарадва. — Не, човекъ требва да бъде искренъ въ себе си. Като се вслушва въ гласа на Божественото начало, човекъ всекога ще има права преценка за не¬щата, било по отношение къмъ себе си, било по отношение къмъ другите. Не се ли вслуш¬
58 ва въ този гласъ, той ще причинява страдания на близкигЬ си, но и тЬ ще му нричиняватъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона въ живота си: законътъ на в*Ьрата и законъгь на любовьта. Що се отнася до въо¬бражението ви, ще бждете внимателни, да не се подавате на неговигЬ болезненни прояви. Преди години срещнахъ една млада лекар¬ка, която имаше чрезмерно развито въобра¬жение, което й създаваше гол-Ьми неприят-ности. Заприм'Ьръ, като излизаше отъ дома си, тя си представяше, че ще й стане н-Ьщо и ще падне на пжгя. За да не падне, тя сЬ- даше на н^Ъкой камъкъ или дърво, докато се успокои. Следъ това продължаваше пжтя си. Тя тр-Ьбваше известно време да работи върху въображението си. докато се освободи отъ отрицателните и болезнени представи въ ума си. Това не значи, че чов-Ькъ тр-Ьбва да избягва страданията. Има смисълъ да страда чов-Ькъ, но така, че да се ползува отъ стра¬данията си. Едно требва да знаете: добре е да не страда чов'Ькъ, но при сегашните усло¬вия на живота, страданията сж неизбежни. Въ страданията се криятъ условия за растене и подигане на човека. — В^ренъ, истиненъ, чистъ и благъ вс'Ь кога бжди! л 4. Лекция отъ Учителя, държана на 17 октомврий, 1926 г. — София.