от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Любов и почитание== След един добър обЪд, втори объ\д не се дава. Малка закуска може да се даде...)
 
(Любов и почитание)
Ред 1: Ред 1:
 
==Любов и почитание==
 
==Любов и почитание==
  
След един добър обЪд, втори объ\д не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обЪд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излЪе навън. Понякога и човтж може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си.
+
След един добър обяд, втори обяд не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обяд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излее навън. Понякога и човек може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си.  
  
Като изучавате живота и проявитъ1 на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава : възраст на мла-дите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старит, които са в зал-вза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторитъ-нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито зал-взва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава въз-можност на младия да се подмладява; когато ; се подмладява, човек дава възможност на ; стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и
+
Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите - нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито залязва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава възможност на младия да се подмладява; когато се подмладява, човек дава възможност на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не могат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно. Те мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще остареят. Отслабването не е остаряване. Два-три месеца след боледуването си човек отново се поправя и подмладява. Силата на човека седи в неговия ум и в неговото съзнание. Щом умът му е светъл, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човек трябва да дружи с млади хора. Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна старост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите – хора на знанието, на мъдростта. В човешкия живот тия възрасти постоянно се менят. Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, младост, възмъжалост, докато най-после остарява. На каквато възраст да е, човек постоянно трябва да се подмладява. За да се подмлади, две неща се искат от него: ако е млад, той трябва да почита стария; ако е стар, той трябва да обича младия. Следователно, ако иска да придобие знание, да поумнее, младият трябва да почита стария. Ако иска да се подмлади, старият трябва да обича младия. Животът дава подтик на човека към постижения, а знанието определя възможностите, чрез които желанията стават постижими.
  
+
Съвременните хора имат възможности за големи постижения, но не успяват, защото разбиранията им са ограничени. Те казват: Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг живот. Отде знаете, че друг живот не съществува? Залязването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за един ден, но на другия ден човек разбира, че не е мислил право. Обърне ли се на изток, той вижда, че слънцето отново изгрява. Следователно, когато кажете, че човек умира, това подразбира временно залязване на неговия земен живот. Няма да се мине много време, ще видите, че същият човек е изгрял някъде на изток. Като дойде отново на земята, човек мълчи, не казва името си, не иска да го познаят хората. Че е дохождал много пъти, това виждаме от факта, че при всяко ново слизане на земята, той иде с нови знания и опитности, които е придобил в миналия си живот. Как и отде е могъл човек да се научи да яде по човешки, ако никога не е дохождал на земята? Ако никога не е дохождал на земята, отде знае, кое е добро и кое зло? Значи, човек е слизал много пъти на земята. Още като дете, когато никой не го е учил, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи в себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачът на детето е протест, неодобряване на постъпките на майката. Като го тури в корито да го къпе, детето изведнъж заплаква. То си спомня времето, когато е било в водата като риба и не иска да се връща при същите условия. Дълго време трябва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще го освободи от мъчнотиите на живота. Тя не е водата в реките и моретата, в които някога се е намирало. Много от страданията на хората се дължат на същата причина. Като се намерят пред известна опитност, която някога са минали, те плачат, страдат, не искат да я минават втори път. Те не знаят, че нещата в природата не се повтарят. Те мислят, че минават през същата опитност. Всяко нещо, което човек преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пътят, по който човек веднъж е минал, втори път не го минава.
117
+
  
да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не мо-гат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живъчл повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не осгареят преждевременно. Тъ- мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще остареят. Отслабването не е остаряване. Два – три месеца след боледуването си човек отново се поправя и подмладява. Силата на човека седи в неговия ум и в неговото съзнание. Щом умът му е светъл, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човек трябва да дружи с млади хора. Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна старост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите – хора на знанието, на мъдростта. В човешкия живот тия възрасти постоянно се менят. Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, младост, възмъжа-лост, докато най-после остарява. На каквато възраст да е, човек постоянно трябва да се подмладява. За да се подмлади, две неща се искат от него: ако е млад, той трябва да почита стария; ако е стар, той треб-на да обича младия. Следователно, ако иска
+
И тъй, искате ли да бъдете вечно млади, дръжте в ума си идеята за вечната младост. Ако не е млад, човек никога не може да дружи с млади; и ако не е стар, той никога не може да дружи със стари. Който иска да дружи с младите, той трябва да бъде млад; който иска да дружи със старите, той трябва да бъде стар. Вижте, как постъпва малкото дете с дядо си. Когато отива при дядо си, то взима сериозен вид и му казва: Дядо, разкажи ми една приказка. Дядото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дядото е доволен от внучето си и му казва: Синко, утре пак ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава от днешната. Не е ли добре човек да има един дядо, който да му разказва приказки? Не е ли добре дядото да има внуче, на което да разказва приказки? Дядото е необходим за детето, но и детето е необходимо за дядото. Знанието на дядото е необходимо за младите. Ще каже някой, че старите са отживели времето си, не са нужни вече за новите времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарее, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остарее, пак е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза към земята. Колкото повече слиза към земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месец декември, то дохожда до най-голяма старост: дните стават най-къси, а нощите – най-дълги. От деня на най-голямата си старост слънцето започва отново да се подига, минава в нова фаза – в фазата на подмладяване: дните постепенно се увеличават, а нощите – намаляват. Когато дните станат най-големи, ние казваме, че слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване.  
  
+
Каквото става със слънцето, същото става и с човека: и той често изменя орбитата на своя живот. И той, като слънцето, изменя своето направление, движи се ту в една, ту в друга посока, вследствие на което дните на неговия живот ту се увеличават, ту се намаляват. Това ни най-малко не трябва да го плаши и безпокои. Срещате някой съботянин, който иска да ви убеди да вярвате в съботата като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този съботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живее там, в кой ден ще вярва? Тук имате 365 деня, от които 52 деня са съботи, а на северния полюс – само един ден – само една събота. Там всичко е покрито със сняг, нищо не се ражда. Как ще вярвате тогава в един ден, в една събота, която нищо не ражда? Да се вярва в съботата, това е буквално разбиране на нещата. То е все едно да мисли човек, че е дошъл на земята само да яде и да пие и да върши, каквото иска. Така мислят днес млади и стари. Те не знаят своето предназначение. Младият е изпратен на земята да придобива знания, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък тръбна да остави богатството си в наследство на младия. Докато е бил млад, той е събирал богатства, трупал ги е, като банкер, в касата си, но като остарее, трябва да раздава. Като остарее, човек трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече от богатството си, от своята младост, за да придобие истинското знание и мъдрост. Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, човек печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестите, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели. Значи, има неща, от които човек непременно трябва да се отрече. За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. Запример, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля.
118
+
  
да придобие знание, да поумнЪе, младият трябва да почита стария. Ако иска да се подмлади, старият трябва да обича младия. Жи-вотът дава потик на човека към постижения, а знанието определя възможностит-в, чрез които желанията стават постижими.
+
Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.  
  
Съвременните хора имат възможности за големи постижения, но не успЪват, защото разбиранията им са ограничени. Тъ- казват: Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг живот. Отде знаете, че друг живот не съществува? За-лЪзването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за един ден, но на другия ден човек разбира, че не е мислил право. Обърне ли се на изток, той вижда, че слънцето отново изгр-вва. Следователно, когато кажете, че човек умира, това подразбира временно зал-взване на неговия земен живот. Нвма да се мине много време, ще видите, че същият човек е из-гртял н-вкъде на изток. Като дойде отново на земята, човек мълчи, не казва името си, не иска да го познаят хората. Че е дохо-ждал много пж.ти, това виждаме от факта, че при вевко ново слизане на земята, той иде с нови знания и опитности, които е придо-бил в миналия си живот. Как и отде е могъл човек да се научи да яде по човешки, ако никога не е дохождал на земята? Ако никога не е дохождал на земята, отде знае,
+
В една от миналите войни един барабанчик минавал през едно богато руско село. Той видял в един двор много кокошки. Като ги гледал. пожелал да заколи няколко, да ги сготви. Той извадил ножа си, заклал две-три кокошки, изчистил ги, приготвил ги за готвене, но в това време командирът му го извикал. В бързината си той турил изчистените кокошки в барабана си и се явил пред командира. Командирът му казал: Войник, бий барабана! – Не може, господин командир. – Защо? – Не бие, развалил се е нещо. Защо се развалил? Защото има кокошки вътре. Сега и на вас казвам: Не туряйте кокошки в барабана си, т.е. в ума си. Туряте ли кокошки в ума си, той не може вече да мисли. Кокошките, това са празни мисли, които човек не трябва да туря в ума си. Турите ли една празна мисъл в мозъка си, той млъква, т.е. престава да мисли. Мозъкът е място, дето трябва да влизат само светли и възвишени мисли.
  
+
Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. Тези неща са сто и едно на сто верни. Запримeр, вярваш, че земята ще се видоизмени, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пак на земята, ще видите, че думите ми са истинни. Тогава няма да има болни и страдащи; няма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днес стават. Днес стават големи катастрофи на земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи= Годишно днес умират около 35 милиона хора, а се раждат около 40 милиона. Нsкои държави искат населението им да се увеличи. Увеличаването на населението е естествен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличават. Същото забелязваме и при увеличаване желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Намаляват ли се желанията, и страданията се намаляват. Човек трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живее 50 години, той трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек.
119
+
Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се определя от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на тяхното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден.
  
кое е добро и кое зло? Значи, човек е слизал много пж.ти на земята. Още като дете, когато никой не го е учил, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи в себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачът на детето е протест, неудобря-ване на постъпките на майката. Като го тури в корито да го кжле, детето изведнъж за-плаква. То си спомня времето, когато е било в водата като риба, и не иска да се връща при същите условия. Дълго време трябва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще' го освободи от мъчнотиите на живота. Тя не е водата в р-вките и моретата, в които никога се е намирало. Много от страданията на хората се дължат на същата причина. Като се намЪрят пред известна опитност, която н/Ъкога са минали, тъ1 плачат, страдат, не искат да я минават втори път. Тъ- не знаят, че н-вщата в природата не се повта-рят. Тъ- мислят, че минават през същата опитност. Всяко н-бщо, което човек преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пътт, по който човек веднъж е минал, втори път не го минава.
+
Обаче, всички мозъчни центрове не са определени само за придобиване на богатства. Френолозите са забелязали, че хора, които обичат да философствуват, имат отпред на челото си два силно развити центъра. Тия, които не обичат да философствуват, не са развили своите философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развил ония центрове, които се намират на долната част на челото. Ако религиозното чувство в човека е силно развито, горната част на главата му, темето, е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тази част на главата е ниска. Там има празно место, като долина. Ония центрове, които са силно развити, пращат част от енергията си към тия, които са слабо развити. Това става и в природата. Енергията от планинските места слиза в долините, за да стане правилна обмена и уравновесяване на силите й. Бедният човек е долина, в която расте жито. Богатият е висок връх, отдето енергиите се стичат към долините. След време долините ще се подигнат, ще станат планини, а планините ще се снишат, ще станат долини.  
  
И тъй, искате ли да бъдете вечно млади, дръжте в ума си идеята за вечната мла-дост. Ако не е млад, чов^к никога не може да дружи с млади; и ако не е стар, той никога не може да дружи със стари. Който иска да дружи с младите, той трябва да бъде млад; който иска да дружи със старите,
+
Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът няма сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. – Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания. – Не мога, стомахът ми е разстроен. – Това е друг въпрос. Наистина, страшно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад. Тук стомахът се налага. Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоръчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени чувства и всякога да постъпва право.
  
+
Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже в себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този човек. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усети подобрение на стомаха си.
12)
+
  
той трябва да бжле стар. Вижте, как постъпва малкото дете с дЬдо си. Когато отива при дъдо си, то взима сериозен вид и му казва: Дъдо, разкажи ми една приказка. Дъдото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дядото е доволен от внучето си и му казва: Синко, утре пак ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава от днешната. Не е ли добре човек да има един дъдо, който да му разказва приказки? Не ели добре дядото да има внуче, на което да разказва приказки? Дядото е необходим за детето, но и детето е необходимо за дъдото. Знанието на д-бдото е необходимо за младит. Ще каже някой, че старите са отживели времето си, не са нужни вече за новите времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарее, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остаръе, пак е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза към земята. Колкото повече слиза към земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месец декемврий, то дохожда до най-голяма старост: дните стават най-кжеи, а нощите – най-дълги. От деня на най-голямата си старост слънцето започва отново да се подига, минава в нова фаза – в фазата на подмладяване: дните постепенно се увеличават, а нощите – намаляват. Когато дните станат най-голями, ние казваме, че
+
Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.
  
+
Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.
121
+
  
слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване.
+
Всички хора са дошли на земята с единствената цел да се учат и да се опознават. Ако учителят не учи учениците си, те няма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и те се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестринство, но парите са на първо място. Хляб ли купуват, сирене ли купуват. или друго нещо, навсякъде пари се разменят. Докато парите играят важна роля в отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да съществува. Братството изключва всякаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да осъществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде." Брат, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Там, дето братя и сестри се обичат в името на Божията Любов, злото е изключено.
 
+
Каквото става със слънцето, слицото става и с човека: и той често изм-бня орбитата на своя живот. И той, като слънцето, изменя своето направление, движи се ту в една, ту в друга посока, вследствие на което днитъ-па неговия живот ту се увеличават, ту се намаляват. Това ни най-малко не трябва да ю плаши и безпокои. Срещате н-бкой сжботя-нин, който иска да ви убеди да вярвате в сжботата, като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този сжботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живЪе там, в кой ден ще в-врва? Тук имате 365 деня, от които 52 деня са ежботи, а на северния полюс – само един ден – само една сабота. Там всичко е покрито с енът, нищо не се ражда. Как ще вярвате тогава в един ден, в една ежбота, която нищо не ражда? Да се въфва в елботата, това е буквално разбиране на н-вщата. То е все едно да мисли човек, че е дошъл на земята само да яде и да пие и да верши, каквото иска. Така мислят днес млади и стари. Те не знаят своето предназначение. Младият е изпратен на земята да придобива знания, да стане силен, да бвде иолезен на човечеството. Старият пък тръбна да остави богатството си в наследство на младия. Докато е бил млад, той е събирал богатства, трупал ги е, като банкер, в ка-
+
  
 +
Новото учение иде в света, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тук, както и ония, които са пръснати по целия свят, ще бъдат свидетели на този ден, както днес сте свидетели на изгряващото слънце. Ще дойде денят на новата епоха – епохата на изгряващото слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да проявят любовта си към Бога и да станат чада Божии.
 
   
 
   
122
+
23 юли, 10 ч. пр. об.
 
+
сата си, но като остар-ве, трябва да раздава. Като остар-ве, човек трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече от богатството си, от своята мла-дост, за да придобие истинското знание и мж-дрост. Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, чо-в^к печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестиг, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели. Значи, има н-вща, от които човек непременно трябва да се отрече. За да се откаже от едно н-бщо, човек трябва да е наме-рил друго, с което да запълни празнотата. Запримъф, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, вни-мателен към всички. Следователно, докато любовта занимава чов-бшките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля.
+
 
+
Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински верхове, всички скали са свидетели на епохи, ко-I ато слънцето е изгрявало не само от изток,
+
 
+
+
123
+
 
+
както днес, но и от запад, и от север, и от юг. "Р са свидетели на епохи, когато осьта на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато осьта на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвершено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.
+
 
+
В една от миналите войни един ба-рабанчик минавал през едно богато руско село. Той видял в един двор много кокошки. Като ги гледал. пожелал да заколи няколко, да ги сготви. Той извадил ножа си, заклал две-три кокошки, изчистил ги, при-готвил ги за готвене, но в това време ко-мандирът му го извикал. В бързината си той турил изчистените кокошки в барабана си и се явил пред командира. Команди-рът му казал: Войник, бий барабана! – Не може, господин командир. – Защо? – Не бие, развалил се е нещо. Защо се разва-лил? Защото има кокошки вътре. Сега и на вас казвам: Не туряйте кокошки в барабана си,  т. е. в ума си. Туряте ли кокошки в ума си, той не може вече да мисли. Ко-кошкит'Б, това са празни мисли, които човек не трябва да туря в ума си. Турите ли една прлна мисъл в мозъка си, той млъква,  те. е.
+
 
+
+
124
+
 
+
престава да мисли. Мозъкът е м-всто, дето трябва да влизат само светли и възвишени мисли.
+
 
+
Епохата, през която сегашните хора ми-нават, се отличава с гол-вми блага. Едно от тия блага е в-врата на човека. Някой казва, че в-врва в приятеля си. Защо в-врва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е в-вра, това е знание. Защо не е в-б-ра? Защото в-врва в възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не в-вра. Истинската в-вра подразбира да в-врваш в н-вща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане.  Те-взи н-вща са сто и едно на сто в-врни. За-прим-вр, в-врваш, че земята ще се видоизмени, ще се преверне на райска градина. Като дойдете пак на земята, ще видите, че ду-мите ми са истинни. Тогава няма да има болни и страдащи; няма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днес стават. Днес стават гол-вми катастрофи на земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи, Годишно днес умират около 35 милиона хора, а се раждат около 40 милиона. Н-в-кои държави искат населението им да се увеличи. Увеличаването на населението е ест^-ствен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увели-чават. Същото забелязваме и при увеличава-
+
 
+
+
125
+
 
+
не желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Нама-ляват ли се желанията, и страданията се на-маляват. Чов'Ьк трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живЪе 50 години, гой трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че Всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек.
+
 
+
Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се опред-Ъля от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на техното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден.
+
 
+
Обаче, всички мозъчни центрове не са опред-влени само за придобиване на богатства. Френолозите са забелязали, че хора» .които обичат да философствуват, имат отпред на челото си два силно развити центъра. Хия, които не обичат да философствуват, не са развили своите философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развил ония центрове, които се намират на долната част на челото. Ако религиозното чувство в човека е силно развито, горната част на главата му, темето, е високо издигната. Ако това
+
 
+
+
126
+
 
+
чувство не е развито, тази част на главаха_е низка. Там има празно место, като долина. Ония центрове, които са силно развити, пра-щат част от енергията си към тия, които са слабо развити. Това става и в природата. Енергията от планинските мътта слиза в долините, за да стане правилна обмена и уравновесяване на силите й. Бедният човек е долина, в която расте жито. Богатият е висок връх, отдето енергиите се стичат към долините. След време долините ще се подигнат, ще станат планини, а планините ще се снишат, ще станат долини.
+
 
+
Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за верващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вера? Вярата е нещо реално. Който има вера, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът нема сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да
+
 
+
+
127
+
 
+
реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всвка добра мисъл, която чо-1гбк може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постлшки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бж-дат дробоветъ- ви в изправност. Постъпвайте право, за да бж.де стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. – Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания. – Не мога, стомахът ми е разстроен. – Това е друг въпрос. Наистина, страшно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад. Тук стомахът се налага. Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоржчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – въз-нишени чувства и всЬкога да постъпва право.
+
 
+
+
128
+
 
+
Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже в себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този чо-вЪк. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усЬти подобрение на стомаха си.
+
 
+
Ние сме дошли на земята да вершим волята Божия, да жив^ем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народит, за обществата, за семействата, за отдЪлните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живЕят добре. Едни в-Ърват в един Бог, други – в друг Бог. Едни въфват в една държава, други – в друга н4коя. Единство няма между хората. Тъ- не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цъчяата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпредЪлят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смьрт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всЬкога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира чов-бшките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всЬкога ще
+
 
+
+
129
+
 
+
остава назад, а слабите ще пуща напред. Гой ще пази слабит-, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постжлва всбки човек. Ако е си-лен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.
+
 
+
Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: у-мира,  т. е. човек отива в друг свет, по-красив от земния. Ако можете за малко време да вл-взете в този свет, вие не бихте желали да се вернете. Този свет е скрите съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се жив"ве на земята, но същевременно земният живот дава гол-вми опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за гол-вми придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свет, там да работи с нея. Тази материя не са-ществува в онзи свет. Като се верне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на зе-
+
 
+
9
+
 
+
+
130
+
 
+
мята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговиата е необходима като средство за опознаване на хората. Р се ну-ждаят от стоката на търговеца. Ако фурна-джията не прави хл-Ъб, отде ще го доставите? Ако мл-вкарят не продава млтжо, ако земедЪлецът не продава жито, ако градина-рят не продава плодове, вие не можете да жив-вете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.
+
 
+
Всички хора са дошли на земята с единствената цел да се учат и да се опо-знават. Ако учительт не учи учениците си, те н"Бма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и тъ-се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестрин-ство, но парите са на първо място. Хляб ли купуват, сирене ли купуват. или друго н-бщо, навевкъде пари се размЪнят. Докато парите играят важна рол в отношенията на хората, никакво братство и се-стринство не може да съществува. Братството изключва вевкаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да оежществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата. Казано е в Писанието: „Давайте,
+
 
+
+
131
+
 
+
за да ви се даде." Брат, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Там, дето братя и сестри се обичат в името на Божията Любов, злото е изключено.
+
 
+
Новото учение иде в св1зта, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тук, както и ония, които са пръснати по цълия свят, ще бъдат свидетели на този ден, както днес сте свидетели на изгряващото слънце. Ще дойде деньт на новата епоха – епохата на изгряващото слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да проявят любовта си към Бога и да станат чада Божии.
+
 
+
*
+
 
+
23 юлий, 10 ч. пр. об.
+

Версия от 13:19, 12 юни 2009

Любов и почитание

След един добър обяд, втори обяд не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обяд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излее навън. Понякога и човек може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си.

Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите - нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито залязва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава възможност на младия да се подмладява; когато се подмладява, човек дава възможност на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не могат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно. Те мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще остареят. Отслабването не е остаряване. Два-три месеца след боледуването си човек отново се поправя и подмладява. Силата на човека седи в неговия ум и в неговото съзнание. Щом умът му е светъл, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човек трябва да дружи с млади хора. Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна старост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите – хора на знанието, на мъдростта. В човешкия живот тия възрасти постоянно се менят. Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, младост, възмъжалост, докато най-после остарява. На каквато възраст да е, човек постоянно трябва да се подмладява. За да се подмлади, две неща се искат от него: ако е млад, той трябва да почита стария; ако е стар, той трябва да обича младия. Следователно, ако иска да придобие знание, да поумнее, младият трябва да почита стария. Ако иска да се подмлади, старият трябва да обича младия. Животът дава подтик на човека към постижения, а знанието определя възможностите, чрез които желанията стават постижими.

Съвременните хора имат възможности за големи постижения, но не успяват, защото разбиранията им са ограничени. Те казват: Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг живот. Отде знаете, че друг живот не съществува? Залязването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за един ден, но на другия ден човек разбира, че не е мислил право. Обърне ли се на изток, той вижда, че слънцето отново изгрява. Следователно, когато кажете, че човек умира, това подразбира временно залязване на неговия земен живот. Няма да се мине много време, ще видите, че същият човек е изгрял някъде на изток. Като дойде отново на земята, човек мълчи, не казва името си, не иска да го познаят хората. Че е дохождал много пъти, това виждаме от факта, че при всяко ново слизане на земята, той иде с нови знания и опитности, които е придобил в миналия си живот. Как и отде е могъл човек да се научи да яде по човешки, ако никога не е дохождал на земята? Ако никога не е дохождал на земята, отде знае, кое е добро и кое зло? Значи, човек е слизал много пъти на земята. Още като дете, когато никой не го е учил, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи в себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачът на детето е протест, неодобряване на постъпките на майката. Като го тури в корито да го къпе, детето изведнъж заплаква. То си спомня времето, когато е било в водата като риба и не иска да се връща при същите условия. Дълго време трябва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще го освободи от мъчнотиите на живота. Тя не е водата в реките и моретата, в които някога се е намирало. Много от страданията на хората се дължат на същата причина. Като се намерят пред известна опитност, която някога са минали, те плачат, страдат, не искат да я минават втори път. Те не знаят, че нещата в природата не се повтарят. Те мислят, че минават през същата опитност. Всяко нещо, което човек преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пътят, по който човек веднъж е минал, втори път не го минава.

И тъй, искате ли да бъдете вечно млади, дръжте в ума си идеята за вечната младост. Ако не е млад, човек никога не може да дружи с млади; и ако не е стар, той никога не може да дружи със стари. Който иска да дружи с младите, той трябва да бъде млад; който иска да дружи със старите, той трябва да бъде стар. Вижте, как постъпва малкото дете с дядо си. Когато отива при дядо си, то взима сериозен вид и му казва: Дядо, разкажи ми една приказка. Дядото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дядото е доволен от внучето си и му казва: Синко, утре пак ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава от днешната. Не е ли добре човек да има един дядо, който да му разказва приказки? Не е ли добре дядото да има внуче, на което да разказва приказки? Дядото е необходим за детето, но и детето е необходимо за дядото. Знанието на дядото е необходимо за младите. Ще каже някой, че старите са отживели времето си, не са нужни вече за новите времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарее, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остарее, пак е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза към земята. Колкото повече слиза към земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месец декември, то дохожда до най-голяма старост: дните стават най-къси, а нощите – най-дълги. От деня на най-голямата си старост слънцето започва отново да се подига, минава в нова фаза – в фазата на подмладяване: дните постепенно се увеличават, а нощите – намаляват. Когато дните станат най-големи, ние казваме, че слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване.

Каквото става със слънцето, същото става и с човека: и той често изменя орбитата на своя живот. И той, като слънцето, изменя своето направление, движи се ту в една, ту в друга посока, вследствие на което дните на неговия живот ту се увеличават, ту се намаляват. Това ни най-малко не трябва да го плаши и безпокои. Срещате някой съботянин, който иска да ви убеди да вярвате в съботата като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този съботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живее там, в кой ден ще вярва? Тук имате 365 деня, от които 52 деня са съботи, а на северния полюс – само един ден – само една събота. Там всичко е покрито със сняг, нищо не се ражда. Как ще вярвате тогава в един ден, в една събота, която нищо не ражда? Да се вярва в съботата, това е буквално разбиране на нещата. То е все едно да мисли човек, че е дошъл на земята само да яде и да пие и да върши, каквото иска. Така мислят днес млади и стари. Те не знаят своето предназначение. Младият е изпратен на земята да придобива знания, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък тръбна да остави богатството си в наследство на младия. Докато е бил млад, той е събирал богатства, трупал ги е, като банкер, в касата си, но като остарее, трябва да раздава. Като остарее, човек трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече от богатството си, от своята младост, за да придобие истинското знание и мъдрост. Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, човек печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестите, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели. Значи, има неща, от които човек непременно трябва да се отрече. За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. Запример, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля.

Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.

В една от миналите войни един барабанчик минавал през едно богато руско село. Той видял в един двор много кокошки. Като ги гледал. пожелал да заколи няколко, да ги сготви. Той извадил ножа си, заклал две-три кокошки, изчистил ги, приготвил ги за готвене, но в това време командирът му го извикал. В бързината си той турил изчистените кокошки в барабана си и се явил пред командира. Командирът му казал: Войник, бий барабана! – Не може, господин командир. – Защо? – Не бие, развалил се е нещо. Защо се развалил? Защото има кокошки вътре. Сега и на вас казвам: Не туряйте кокошки в барабана си, т.е. в ума си. Туряте ли кокошки в ума си, той не може вече да мисли. Кокошките, това са празни мисли, които човек не трябва да туря в ума си. Турите ли една празна мисъл в мозъка си, той млъква, т.е. престава да мисли. Мозъкът е място, дето трябва да влизат само светли и възвишени мисли.

Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. Тези неща са сто и едно на сто верни. Запримeр, вярваш, че земята ще се видоизмени, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пак на земята, ще видите, че думите ми са истинни. Тогава няма да има болни и страдащи; няма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днес стават. Днес стават големи катастрофи на земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи= Годишно днес умират около 35 милиона хора, а се раждат около 40 милиона. Нsкои държави искат населението им да се увеличи. Увеличаването на населението е естествен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличават. Същото забелязваме и при увеличаване желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Намаляват ли се желанията, и страданията се намаляват. Човек трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живее 50 години, той трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек. Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се определя от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на тяхното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден.

Обаче, всички мозъчни центрове не са определени само за придобиване на богатства. Френолозите са забелязали, че хора, които обичат да философствуват, имат отпред на челото си два силно развити центъра. Тия, които не обичат да философствуват, не са развили своите философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развил ония центрове, които се намират на долната част на челото. Ако религиозното чувство в човека е силно развито, горната част на главата му, темето, е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тази част на главата е ниска. Там има празно место, като долина. Ония центрове, които са силно развити, пращат част от енергията си към тия, които са слабо развити. Това става и в природата. Енергията от планинските места слиза в долините, за да стане правилна обмена и уравновесяване на силите й. Бедният човек е долина, в която расте жито. Богатият е висок връх, отдето енергиите се стичат към долините. След време долините ще се подигнат, ще станат планини, а планините ще се снишат, ще станат долини.

Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът няма сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. – Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания. – Не мога, стомахът ми е разстроен. – Това е друг въпрос. Наистина, страшно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад. Тук стомахът се налага. Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоръчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени чувства и всякога да постъпва право.

Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже в себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този човек. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усети подобрение на стомаха си.

Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.

Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.

Всички хора са дошли на земята с единствената цел да се учат и да се опознават. Ако учителят не учи учениците си, те няма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и те се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестринство, но парите са на първо място. Хляб ли купуват, сирене ли купуват. или друго нещо, навсякъде пари се разменят. Докато парите играят важна роля в отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да съществува. Братството изключва всякаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да осъществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде." Брат, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Там, дето братя и сестри се обичат в името на Божията Любов, злото е изключено.

Новото учение иде в света, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тук, както и ония, които са пръснати по целия свят, ще бъдат свидетели на този ден, както днес сте свидетели на изгряващото слънце. Ще дойде денят на новата епоха – епохата на изгряващото слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да проявят любовта си към Бога и да станат чада Божии.

23 юли, 10 ч. пр. об.