м (→Любов към Бога) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
==Любов към Бога== | ==Любов към Бога== | ||
| − | + | Ще прочета 13 гл. от Матея, от 4 – 53 ст. | |
| − | + | Всички хора говорят за живота, но разбиранията им са различни. Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази, В края на краищата, животът му се обезсмисля, Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нуждно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. Ще вземеш вода, ще натопиш хляба, и той ще омекне, Какво ще правиш, ако нямаш вода? Понеже разбиранията на хората са различни, едни от тях ще се хранят с сух хляб, други – с пре- | |
| − | + | ||
| + | 358 | ||
| − | + | сни плодове. Те взимат плодовете направо от дърветата: всеки ден имат прясна, чиста храна. Има ли смисъл да пазят храната си? | |
| − | + | Съвременните хора се различават и в разбиранията си за доброто. Затова някой казва: Едно време бях добър човек, сега не съм добър; в бъдеще пак ще стана добър. Това е неразбиране на доброто, неразбиране на живота. Като не разбираш живота, не се ли питаш, на какво се дължи вътрешната връзка между хората? Доброто обединява хората. То ги свързва и създава известна близост между тях. Не се ли питаш, защо искаш да те обичат и защо обичаш? Някой път искаш да направиш добро, но се въздържаш, страхуваш се да не изпаднеш в противоречие. Казваш: Вместо аз да страдам, по-добре другият да страда. И така се отказваш от доброто. Когато страдаш, ти разбираш своето страдание. Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. Истинският морал изисква да разбираш страданията и радостите на ближния си толкова, колкото и своите. Ако разбираш себе си повече от другите, ти живееш в обикновения човешки морал. Стремиш се към нещо и казваш: Ако постигна своя идеал, от мене ще стане човек. Обаче, не ти се дават условия за това, и ти оставаш обикновен човек. При обикновения морал се дават посредствени условия на човека. Друг е въпросът, ако той живее по високия морал. Там се дават богати условия. Дава се възможност на човека да постигне своите желания. | |
| − | + | ||
| + | 359 | ||
| − | + | Какво представя човек? – Неизмътено яйце, в което се крият всички негови възможности. За да се прояви човек, яйцето трябва да се тури при условия да се измъти. Защо е затворен човек в яйцето? Защо трябва да се поставя при условия да се прояви, т. е. да се измъти? - Само така той влиза в нова фаза на живота и се явява в нова форма. Обаче, не всяко яйце, поставено под квачката, се излюпва. Не всички човешки желания са постижими. Едни от желанията се излюпват, а други не се из-шогват. За да се излюпят, човек трябва да спазва всички външни условия: да подържа нужната температура и светлина. Ако излюпването стане навреме и правилно, след това трябва да се следи за развитието на желанията. Измътването на яйцето има отношение към проявите на човешката мисъл. Следователно, не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти ле трябва да бъде тревожна. Защо ще се безпокоиш, какво ще стане с тебе? Тоя въпрос е разрешен. Иди на гробищата, ще видиш, какво ще стане с тебе. – Кога ще стане това? – Когато и да е. Като започнеш от първата година на своя живот и дойдеш до 120 години, един ден все ще стане това. Ще отидеш на едно място, дето се разрешават всички въпроси. Ще кажеш, че има друг свят. – Това не е важно. Докато си на земята, за тебе е важно, че ще отидеш някъде, дето отиват всички хора. Въпреки това, човек копнее, желае, стреми се, като че вечно ще живее. При това, той предпо- | |
| − | + | ||
| + | 360 | ||
| − | + | чита радостта пред страданието, – Защо? – Защото не разбира живота. Животът трябва да се разглежда от ново становище. Има ли нещо лошо в събличането? Има ли нещо лошо в обличането? И едното, и другото са два важни, необходими процеса. Не е нескромно, че си се облякъл добре. Не е скромност, че си облечен лошо. Казвате, че не е морално да се облича човек много хубаво, т. е. да се труфи. | |
| − | + | Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е изпъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата, | |
| − | + | Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени. | |
| − | + | ||
| + | 361 | ||
| − | + | Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. Кое от тия числа би желал да имаш: петорката, в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, или на хилядите? Можем да отидем още по-нататък: да имаме петорка в реда на десетохилядите, стохилядите и т. н. Числото пет в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже, например, че твоето щастие зависи от числото пет, взето в четвърта степен. Ти се чудиш, какво означава това. Седиш умислен, недоволен от живота, нещастен, без пет пари в джоба. Някога си купил един лотариен билет, но си го забравил. Дойде твоят приятел в дома ти и казва, че билетът ти печели. Веднага скачаш, обличаш се и отиваш да видиш, колко печелиш. Гледаш, сумата е голяма. Докато нямаше пет пари в джоба си, сега разполагаш с голяма сума. Това са пари! Това е красивата мома, към която трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен, може да я изгубиш. Тя има неустойчив характер и може да пристане на всеки, когото срещне на пътя си. По-неустойчиво нещо от парите няма. Те са опасно нещо. Трябва да се молиш на Бога, да не те напусне твоята красива жена. Такова нещо са и парите. | |
| − | + | Когато се говори за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите не | |
| − | + | ||
| + | 362 | ||
| − | + | съществува. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти. – Защо? – Защото те развращават. Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася съблазън в човека. Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор. | |
| − | + | Кое съблазнява човека? Коя е причината, дето той не устоява пред парите? – Неговото криво възпитание и разбиране. Човек мисли, че ако се домогне до числото 555 хиляди, пред него ще се разкрият всички възможности в живота. Зад числото 555 хиляди се крият много човешки мисли и желания. Човек започва да си мисли, как ще се облече, какъв вид ще има, как ще се представи пред обществото, какво ще говорят хората за него и т. н. Едни ще гледат на него като на благороден човек, но други ще го осъдят. Всички хора не се съблазняват от парите, но мнозина не се познават, не | |
| − | + | ||
| + | 363 | ||
| − | + | знаят, доколко са устойчиви. Те казват, че хората трябва да бъдат добри, да живеят братски, да се обичат, да се жертват един за друг. Лесно се говори, но като дойдат до изпълнение на казаното, отстъпват. Питам: Обичали ли сте вие, да знаете, какво нещо е любовта? Обичали ли сте всички хора, да знаете, как се издържа на това? Правете опити в любовта, прилагайте я, да видите, колко сте силни. Преди години бях във Варна. В стаята, дето живеех, дойде отнякъде една мишка, която редовно напипваше хляба и започваше да гризе. Дето и да го криех, тя все го намираше. Както и да се разговарях с нея, тя не взимаше във внимание думите ми. Не е въпрос, че яде от моя хляб, но остават следи от нея. При това, тя взимаше хляб без позволение. Готов бях да й дам повече, отколкото сама взима, но да иска позволение. Тя не разбираше, че мога да й причиня голямо нещастие. Един ден я хванах и започнах да се разговарям с нея. Тя цяла трепереше от страх. Казах й: Знаеш ли, че животът ти е в опасност? Аз мога да направя с тебе, каквото искам, но ще те оставя да живееш. Отворих прозореца и я пуснах на покрива върху керемидите. Тя бързо се скри някъде и повече не влезе в стаята ми. Казвам: Така постъпват всички хора по отношение разумната природа. Те престъпват нейните правила, вършат неща без нейно позволение. Един ден тя хваща някого с ръката си, и той цял се разтреперва. Тя му | |
| − | + | ||
| + | 364 | ||
| − | + | казва: Знаеш ли, че животът ти е в моите ръце? Но, от мене да мине. Тя го пуща на свобода, и той престава да върши неща против волята й. Тя му казва: Мястото ти не е тук. Това значи: не трябва да живееш при условия, дето животът ти е в опасност. | |
| − | + | Казвате: Какво трябва да правим тогава? | |
| − | + | — Намерете правилен начин за разрешаване на въпросите в живота. Има един начин, който разрешава една трета от въпросите. Има един начин, който разрешава две трети от въпросите. Има един начин, който разрешава три трети от въпросите, т. е. всички въпроси. Той е начинът на единицата. Той се заключава в две думи: Възлюби Господа! – Какво трябва да правя? | |
| + | — | ||
| + | — Възлюби Господа! – Болен съм, страдам. – Възлюби Господа! – Беден, нещастен съм. – Възлюби Господа! Това е формула, в която се крие кардиналното разрешаване на всички въпроси. Който може да приложи тая формула в живота си, всичките му работи се нареждат добре. | ||
| + | — | ||
| + | Защо хората не успяват в живота си? – Защото не прилагат формулата „любов към Бога". Те и до днес още прилагат старата формула | ||
| − | + | –любов към себе си. Едно време хората са | |
| + | живели като животните, в стада, в големи общества. Това е една трета разрешаване на въпросите. Те и до днес още живеят на стада, на | ||
| + | чарди – прилагат любовта и към ближния. Човек е дошъл и до любовта към себе си. Време | ||
| + | е вече да приложи любовта към Бога и с това | ||
| − | + | ||
| + | 365 | ||
| − | + | да разреши всички житейски въпроси. Това значи, да виждаш Господа навсякъде, да съзнаваш, че Той присътствува във всички живи същества. Казваш: Велика опитност имам, намерих Господа. Щом се намериш пред известно изпитание, започваш да се колебаеш. Ти се раз-колебаваш в това, което сам си разрешил, и казваш: И Бог е като хората. Той не ме обича. – Това е човешка мисъл. Какви са отношенията на Бога към човека, никой не знае. Тона не е важно. За тебе е важно, ти да обичаш Бога. Аз мога да говоря много за любовта към Бога, но искам да чуя нещо от нас. Дис хиляди години вече, откак вие прилагате формулата любов към себе си. Искам да ми кажете, какво значи, да обичаш себе си. Искам да ми кажете, защо някога човек не обича сеое си. Как е възможно да обичаш себе си и при известни изпитания да се самоубиеш г1 Как е възможно да обичаш себе си и да се ос минни да те заробят? Да обичаш себе си, аз рн.юирим, да разрешиш всички мъчнотии в живот еп с любов. Да обичаш себе си, това значи, дн ри \-решиш въпроса с ближния си, да го ю,ллю(>шч като себе си. Който е разрешил тоя въпрос, минава за учен, но не като оня, конто ип\-ва, че разстоянието между земята и слънцето е около 92 – 93 милиона мили. Не е псе едно, дали това разстояние е 92 или 9.1 милиона мили. Един милион мили |>я ишкн не е малко. Даже и изчисленията на учените за бързината на светлината но са точни. Ця | |
| − | + | ||
| + | 366 | ||
| − | + | знаеш точно бързината, с която се движи светлината, това значи, да разрешиш един важен въпрос. Истинската наука изисква точни изчисления. Истинският живот изисква точни разбирания. | |
| − | + | Сегашните хора говорят за любовта, без да имат точно разбиране за нея. Те не знаят, какво нещо е любовта. Стиснеш ръката на някого, но той е недоволен от тебе. – Защо? – Стиснал си го повече, отколкото трябва. Взел си от него повече, отколкото трябва. Някога стискаш по-малко, отколкото трябва – взел си по-малко, дал си повече. И в даването, и във взимането трябва точност. Птиците и млекопитаещите също прилагат стискането, като метод на любовта. Птицата хваща жертвата си между клюна и краката си и започва да я стиска, докато я одуши. В първо време я глади, милва, докато я задуши и изчезне от краката й. Това са целувките на животните. Такива са целувките и на хората. С такива целувки нищо не се разрешава. Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху тоя въпрос, сами да се убедите в истинността на моите думи. | |
| − | + | Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се | |
| − | + | ||
| + | 367 | ||
| − | + | обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. Ще целуваш по един път на ден, за да получиш 25 хиляди долара. Ако целуваш по три пъти на ден, ще получиш 75 хиляди долара. Ти ще богатееш, а другият ще обеднява. Каква философия има в това? – Търговия, нищо друго. След това оня, който е целувал, ще дава, а другият ще взима. Любовта е безкористна. Като любиш, ще даваш и ще взимаш без пари; като любиш, ще лекуваш и ще помагаш без пари. Любовта на сегашните хора е любов на взимане и даване. Ако даваш, очакваш да получиш; ако получиш нещо, другият очаква да вземе. Направиш нещо, очакваш да те възнаградят. И това не е лошо, но не е правилно. Даваш една целувка и получаваш 25 хиляди долара. Това е продажна любов, която коства понякога живота на човека. Целунеш един човек, но оказва се, че той е прокажен. Получиш 25 хиляди долара, но излагаш живота си на смърт. Това става навсякъде в света. Ти забогатяваш, заемаш високо обществено положение, ставаш знатен, но в замяна на това, придобиваш отнякъде проказа. Какво става с тебе? Постепенно губиш своята интелигентност, своя светъл ум, и животът ти се обезсмисля. Днес и млади, и стари се оплакват, че животът им | |
| − | + | ||
| + | 368 | ||
| + | |||
| + | се е обезсмислил. Не казвам, че общественият строй е напълно виновен за това. Донякъде и той е виновен, но има още много външни и вътрешни причини, които заблуждават човека и го правят нещастен. | ||
| + | |||
| + | Ново, разумно разбиране е нужно на човечеството. Обществата и народите се нуждаят от нов строй, при който всеки да е готов да дава по 25 хиляди долара, а не да очаква да получи. Давайте, без да очаквате възмездие. Докато има хора, жадни за целувки, това показва, че те са бедни и очакват да получат нещо. Щом няма кандидати за целувки, хората са богати, никой не се нуждае от пари. Имаш пари, но няма кого да целунеш. Лошо ли е това? Аз взимам целувката като идея, като символ на нещо, а не в буквален смисъл, както днес я разбират. Всеки човек е целувал, но вижда голямото различие между умствената целувка и действителната. Кой момък, или коя мома, като целуне, не си каже: Не е това, което си представях. Под „целувка", в красив смисъл на думата, разбирам онова, което повдига падналия, лекува болния и възкресява умрелия. Можеш ли да целунеш така, ти си целунал по Божествен начин. Не можеш ли да целунеш така, никога не целувай. Хората разменят Божествената монета с човешката, затова са я обезценили. | ||
| + | |||
| + | „Възлюби Бога!" – е казано в Писанието. Ако можеш да разрешиш всички мъчнотии в своя живот, както и в живота на цялото чове- | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 3§9 | ||
| + | |||
| + | чество, ти си възлюбил Бога. Ти влизаш вече в новия живот. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но да живееш в нея. Не е достатъчно само да посрещаш изгряващото слънце, но трябва да се ползуваш от неговите енергии. Ако между енергиите иа слънцето и енергиите па твоя ор1ани;*ъм става правилна обмяна, ги всякога ще бъдеш здрав. Щом си болен, това показва, че обмяната не е хармонична. Който вярва в теорията иа прераждането, казва, че, като дойде втори път на земята, ще постигне нсичко, което сега не е могъл. Може да дойде пак на земят а, може и да не дойде. Или, може да дойде и нищо да яе придобие. Какъв смисъл има да посетиш десет пъти концерта на някой велик музикант, а в това време се превиваш от болки в стомаха? Има смисъл да слушаш великия музикант, ако стомахът ти г нбеолютно чдрав. Има смисъл да се прераждаш, ако всеки ден учиш и придобиваш нещо ново. И тъй, новото учение изисква здрави хора. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Какво представя новото учение, малцина знаят. Какво е проповядвал Мойсей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Мой-сея, и Христа. Казват: Христос ще оправи света. Казвам: Светът ще се оправи, когато хората възлюбят Господа. Има един свят, който е оправен, но човешкият свят още не е оправен. Време е тоя свят да се оправи. Да се оправи светът, това значи, да се разрешат правилно | ||
| + | |||
| + | 24 | ||
| + | |||
| + | |||
| + | то | ||
| + | |||
| + | всички социални въпроси. Първият въпрос, който трябва да се разреши, с въпросът за Цялото и отношението на частите към Цялото* Щом се разреши тоя въпрос, човек се освобождава от заблужденията и ограниченията на живота. Всички говорят за хляба, като един от важните економически въпроси. Да се разреши тоя въпрос, това значи, да освободите само стомаха. Това е частична свобода, а не обща. Това е само една трета от истината. Когато се разрешат всички въпроси, тогава ще се придобият три трети от истината, т. е. абсолютната свобода. При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания у се стремят да ги реализират. За да реализи) и едно свое желание, трябва да платиш д. пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му. Такъв е законът. Който не иска да дава, трябва да е.готов да отстъпва. Има известни желания в човек*- които не се поддават на външно разрешеше. В човека се явява вътрешен спор, докато най-после реализира тия желания, т. е. намери изходен път. Например, ти си женен. Жена ти е тежко болна, децата ти следват в странство, а нямаш пари, не можеш да посрещнеш нуждите си. Чудиш се, какво да правиш, отде да вземеш пари. Спомняш си, че един твой познат ти дължи известна сума, но не мисли да я връща. Ти казваш: Ако го дам под съд, ще получа парите си и ще си помогна. Но как ще го дам под съд? Аз | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 371 | ||
| + | |||
| + | вярвам в Бога, зная, че не трябва да давам брата си под съд. В тебе се явява една вътрешна борба. Мислиш за жена си и за децата си, но мислиш и за Бога. Най-после решаваш въпроса в полза на твоя познат, отказваш се да 'водиш дело против него. Казвам: Много от вашите спорове са все от такъв характер. Ти се бориш в себе си, в чия полза да разрешиш даден въпрос: в полза на Господа, на жена си, т. е. на своя ближен, или на себе си. Трябва да се откажеш от желанието си, да дадеш брата си под съд. Това е правилно разрешаване на въпроса. | ||
| + | |||
| + | Един човек услужил на свой познат с хиляда лева, които трябвало да му се върнат в скоро време. Случило се, че познатият не могъл да върне парите навреме. Обаче, кредиторът му се намирал в затруднение, имал нужда от пари. Той си мислел: Да дам под съд своя длъжник, не мога. Какво да правя? Как да си помогна, отде да взема пари? Най-после решил да не дава под съд своя познат и потърсил друг начин да посрещне нуждите си. След време неговият познат забогатял много, станал милионер. Той си спомнил, че дължи хиляда лева и, от благодарност към своя другар, отишъл при него и му предложил сто пъти по-голяма сума от дължимата. Ако беше го дал под съд, положението му щеше да се затрудни. Понеже видя пример от Божествено разрешаване на въпроса, и той постъпи по съшия начин. Закон е: Постъпи по Божествен | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 372 | ||
| + | |||
| + | начин, за да ти отговорят със същата мярка. Това подразбира стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." | ||
| + | |||
| + | Казвам: Изпълнявайте Божията воля доброволно, а не чрез насилие. Например, в нашата градина има няколко дървета праскови. Много братя и сестри минават покрай тях, погледна! ги, но не вдигат ръка да си откъснат – морал имат те. Знаят, че това е благо за всички. Те не са работили за тях, следователно, нямат право сами да късат праскови. Други братя и сестри отиват за вода и, като видят прасковите, посягат с ръка и си откъсват две –- три направо от дървото. Те са умни, искат чисти праскови. Децата не късат направо от дървото, но се навеждат и събират падналите праскови. Това е морал от страх. Те се страхуват, да не ги бие някой. Нито възрастните са прави, нито децата. Човек трябва да се въздържа, да не взима от това благо, за което не е направил нищо. Вятърът, светлината, водата, въздухът са създали плодовете. Ако искаш да ядеш праскови, сам посаждай. Не хвърляй костилкитс на земята, но ги посаждай. Ако в една градина има десет хиляди плодни дървета, всеки ще може свободно да си къса плодове. Божията воля се заключава в това, да работиш за общото благо, за да могат всички хора да се ползуват от плодовете на твоята работа. Като работят всички така, ичобилието ще аойде на земята. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 373 | ||
| + | |||
| + | Посаждате панеякьдс семената на доброто. Тогава, дето ммплиате, ще има изобилно плодове. Изобилието ще разреши всички въпроси. ЛюбовIа носи и юбилието. Тя казва: Благото на едпою е блшо « всички. Ако имам всичко в изобилие, трябва да помисля и за окрь-жаващите, имат ли и те гова изобилие. Защо трябва аз да живея в июбилие, а другите да нямат насъщния хляб? Ще ям скромна, проста храна, за да има (а всички. I а ш е основната идея, от която трябва ла се ръмжоляг всички хора. Благото, което иде от \>о\н, е общо благо. Човек трябва ла бъде ра»умеи, ла шае, как да разпределя блаьтта на живота. Обаче, с един разумен човек свеч 1.т не се оправя. Всички хора трябва да Оьдат умни, доори, справедливи и силни. | ||
| + | |||
| + | Аз имах една Ояла дреха, вьрху която беше капнало малко олио. Кпмю не правихме, за да изчистим олпою. Прахме дрехата с вода и със сапун, сьс сода ш прлпе, но олиото не излезе. Най-после шшишчме петното с хума, оставихме го ла постои и шесто време и, като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата г* Ннион ш самопожертвуваме. | ||
| + | |||
| + | Прилакппе закони ,»и самопожертвуванею доброволно, не симо недпьж, но много пьтп. В тоя закон (( крие |ш «решаването на всички въпроси. Той те 1НЧ1Н1И всички петна в жи вота ви. Топ ше и (личи всички ваши П01 решим и престъпления <л прпишапето на гоя чпмт | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 374 | ||
| + | |||
| + | не се изисква голяма философия. С малко хума се свършва много работа. | ||
| + | |||
| + | – Само Божията Любов носи пълния живот. | ||
| + | |||
| + | 17. Лекция от Учителя, държана на 14 септемврий, 1932 г. София. – Изгрев. | ||
Версия от 18:36, 9 януари 2009
Любов към Бога
Ще прочета 13 гл. от Матея, от 4 – 53 ст.
Всички хора говорят за живота, но разбиранията им са различни. Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази, В края на краищата, животът му се обезсмисля, Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нуждно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. Ще вземеш вода, ще натопиш хляба, и той ще омекне, Какво ще правиш, ако нямаш вода? Понеже разбиранията на хората са различни, едни от тях ще се хранят с сух хляб, други – с пре-
358
сни плодове. Те взимат плодовете направо от дърветата: всеки ден имат прясна, чиста храна. Има ли смисъл да пазят храната си?
Съвременните хора се различават и в разбиранията си за доброто. Затова някой казва: Едно време бях добър човек, сега не съм добър; в бъдеще пак ще стана добър. Това е неразбиране на доброто, неразбиране на живота. Като не разбираш живота, не се ли питаш, на какво се дължи вътрешната връзка между хората? Доброто обединява хората. То ги свързва и създава известна близост между тях. Не се ли питаш, защо искаш да те обичат и защо обичаш? Някой път искаш да направиш добро, но се въздържаш, страхуваш се да не изпаднеш в противоречие. Казваш: Вместо аз да страдам, по-добре другият да страда. И така се отказваш от доброто. Когато страдаш, ти разбираш своето страдание. Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. Истинският морал изисква да разбираш страданията и радостите на ближния си толкова, колкото и своите. Ако разбираш себе си повече от другите, ти живееш в обикновения човешки морал. Стремиш се към нещо и казваш: Ако постигна своя идеал, от мене ще стане човек. Обаче, не ти се дават условия за това, и ти оставаш обикновен човек. При обикновения морал се дават посредствени условия на човека. Друг е въпросът, ако той живее по високия морал. Там се дават богати условия. Дава се възможност на човека да постигне своите желания.
359
Какво представя човек? – Неизмътено яйце, в което се крият всички негови възможности. За да се прояви човек, яйцето трябва да се тури при условия да се измъти. Защо е затворен човек в яйцето? Защо трябва да се поставя при условия да се прояви, т. е. да се измъти? - Само така той влиза в нова фаза на живота и се явява в нова форма. Обаче, не всяко яйце, поставено под квачката, се излюпва. Не всички човешки желания са постижими. Едни от желанията се излюпват, а други не се из-шогват. За да се излюпят, човек трябва да спазва всички външни условия: да подържа нужната температура и светлина. Ако излюпването стане навреме и правилно, след това трябва да се следи за развитието на желанията. Измътването на яйцето има отношение към проявите на човешката мисъл. Следователно, не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти ле трябва да бъде тревожна. Защо ще се безпокоиш, какво ще стане с тебе? Тоя въпрос е разрешен. Иди на гробищата, ще видиш, какво ще стане с тебе. – Кога ще стане това? – Когато и да е. Като започнеш от първата година на своя живот и дойдеш до 120 години, един ден все ще стане това. Ще отидеш на едно място, дето се разрешават всички въпроси. Ще кажеш, че има друг свят. – Това не е важно. Докато си на земята, за тебе е важно, че ще отидеш някъде, дето отиват всички хора. Въпреки това, човек копнее, желае, стреми се, като че вечно ще живее. При това, той предпо-
360
чита радостта пред страданието, – Защо? – Защото не разбира живота. Животът трябва да се разглежда от ново становище. Има ли нещо лошо в събличането? Има ли нещо лошо в обличането? И едното, и другото са два важни, необходими процеса. Не е нескромно, че си се облякъл добре. Не е скромност, че си облечен лошо. Казвате, че не е морално да се облича човек много хубаво, т. е. да се труфи.
Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е изпъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата,
Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени.
361
Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. Кое от тия числа би желал да имаш: петорката, в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, или на хилядите? Можем да отидем още по-нататък: да имаме петорка в реда на десетохилядите, стохилядите и т. н. Числото пет в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже, например, че твоето щастие зависи от числото пет, взето в четвърта степен. Ти се чудиш, какво означава това. Седиш умислен, недоволен от живота, нещастен, без пет пари в джоба. Някога си купил един лотариен билет, но си го забравил. Дойде твоят приятел в дома ти и казва, че билетът ти печели. Веднага скачаш, обличаш се и отиваш да видиш, колко печелиш. Гледаш, сумата е голяма. Докато нямаше пет пари в джоба си, сега разполагаш с голяма сума. Това са пари! Това е красивата мома, към която трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен, може да я изгубиш. Тя има неустойчив характер и може да пристане на всеки, когото срещне на пътя си. По-неустойчиво нещо от парите няма. Те са опасно нещо. Трябва да се молиш на Бога, да не те напусне твоята красива жена. Такова нещо са и парите.
Когато се говори за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите не
362
съществува. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти. – Защо? – Защото те развращават. Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася съблазън в човека. Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.
Кое съблазнява човека? Коя е причината, дето той не устоява пред парите? – Неговото криво възпитание и разбиране. Човек мисли, че ако се домогне до числото 555 хиляди, пред него ще се разкрият всички възможности в живота. Зад числото 555 хиляди се крият много човешки мисли и желания. Човек започва да си мисли, как ще се облече, какъв вид ще има, как ще се представи пред обществото, какво ще говорят хората за него и т. н. Едни ще гледат на него като на благороден човек, но други ще го осъдят. Всички хора не се съблазняват от парите, но мнозина не се познават, не
363
знаят, доколко са устойчиви. Те казват, че хората трябва да бъдат добри, да живеят братски, да се обичат, да се жертват един за друг. Лесно се говори, но като дойдат до изпълнение на казаното, отстъпват. Питам: Обичали ли сте вие, да знаете, какво нещо е любовта? Обичали ли сте всички хора, да знаете, как се издържа на това? Правете опити в любовта, прилагайте я, да видите, колко сте силни. Преди години бях във Варна. В стаята, дето живеех, дойде отнякъде една мишка, която редовно напипваше хляба и започваше да гризе. Дето и да го криех, тя все го намираше. Както и да се разговарях с нея, тя не взимаше във внимание думите ми. Не е въпрос, че яде от моя хляб, но остават следи от нея. При това, тя взимаше хляб без позволение. Готов бях да й дам повече, отколкото сама взима, но да иска позволение. Тя не разбираше, че мога да й причиня голямо нещастие. Един ден я хванах и започнах да се разговарям с нея. Тя цяла трепереше от страх. Казах й: Знаеш ли, че животът ти е в опасност? Аз мога да направя с тебе, каквото искам, но ще те оставя да живееш. Отворих прозореца и я пуснах на покрива върху керемидите. Тя бързо се скри някъде и повече не влезе в стаята ми. Казвам: Така постъпват всички хора по отношение разумната природа. Те престъпват нейните правила, вършат неща без нейно позволение. Един ден тя хваща някого с ръката си, и той цял се разтреперва. Тя му
364
казва: Знаеш ли, че животът ти е в моите ръце? Но, от мене да мине. Тя го пуща на свобода, и той престава да върши неща против волята й. Тя му казва: Мястото ти не е тук. Това значи: не трябва да живееш при условия, дето животът ти е в опасност.
Казвате: Какво трябва да правим тогава?
— Намерете правилен начин за разрешаване на въпросите в живота. Има един начин, който разрешава една трета от въпросите. Има един начин, който разрешава две трети от въпросите. Има един начин, който разрешава три трети от въпросите, т. е. всички въпроси. Той е начинът на единицата. Той се заключава в две думи: Възлюби Господа! – Какво трябва да правя? — — Възлюби Господа! – Болен съм, страдам. – Възлюби Господа! – Беден, нещастен съм. – Възлюби Господа! Това е формула, в която се крие кардиналното разрешаване на всички въпроси. Който може да приложи тая формула в живота си, всичките му работи се нареждат добре. — Защо хората не успяват в живота си? – Защото не прилагат формулата „любов към Бога". Те и до днес още прилагат старата формула
–любов към себе си. Едно време хората са живели като животните, в стада, в големи общества. Това е една трета разрешаване на въпросите. Те и до днес още живеят на стада, на чарди – прилагат любовта и към ближния. Човек е дошъл и до любовта към себе си. Време е вече да приложи любовта към Бога и с това
365
да разреши всички житейски въпроси. Това значи, да виждаш Господа навсякъде, да съзнаваш, че Той присътствува във всички живи същества. Казваш: Велика опитност имам, намерих Господа. Щом се намериш пред известно изпитание, започваш да се колебаеш. Ти се раз-колебаваш в това, което сам си разрешил, и казваш: И Бог е като хората. Той не ме обича. – Това е човешка мисъл. Какви са отношенията на Бога към човека, никой не знае. Тона не е важно. За тебе е важно, ти да обичаш Бога. Аз мога да говоря много за любовта към Бога, но искам да чуя нещо от нас. Дис хиляди години вече, откак вие прилагате формулата любов към себе си. Искам да ми кажете, какво значи, да обичаш себе си. Искам да ми кажете, защо някога човек не обича сеое си. Как е възможно да обичаш себе си и при известни изпитания да се самоубиеш г1 Как е възможно да обичаш себе си и да се ос минни да те заробят? Да обичаш себе си, аз рн.юирим, да разрешиш всички мъчнотии в живот еп с любов. Да обичаш себе си, това значи, дн ри \-решиш въпроса с ближния си, да го ю,ллю(>шч като себе си. Който е разрешил тоя въпрос, минава за учен, но не като оня, конто ип\-ва, че разстоянието между земята и слънцето е около 92 – 93 милиона мили. Не е псе едно, дали това разстояние е 92 или 9.1 милиона мили. Един милион мили |>я ишкн не е малко. Даже и изчисленията на учените за бързината на светлината но са точни. Ця
366
знаеш точно бързината, с която се движи светлината, това значи, да разрешиш един важен въпрос. Истинската наука изисква точни изчисления. Истинският живот изисква точни разбирания.
Сегашните хора говорят за любовта, без да имат точно разбиране за нея. Те не знаят, какво нещо е любовта. Стиснеш ръката на някого, но той е недоволен от тебе. – Защо? – Стиснал си го повече, отколкото трябва. Взел си от него повече, отколкото трябва. Някога стискаш по-малко, отколкото трябва – взел си по-малко, дал си повече. И в даването, и във взимането трябва точност. Птиците и млекопитаещите също прилагат стискането, като метод на любовта. Птицата хваща жертвата си между клюна и краката си и започва да я стиска, докато я одуши. В първо време я глади, милва, докато я задуши и изчезне от краката й. Това са целувките на животните. Такива са целувките и на хората. С такива целувки нищо не се разрешава. Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху тоя въпрос, сами да се убедите в истинността на моите думи.
Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се
367
обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. Ще целуваш по един път на ден, за да получиш 25 хиляди долара. Ако целуваш по три пъти на ден, ще получиш 75 хиляди долара. Ти ще богатееш, а другият ще обеднява. Каква философия има в това? – Търговия, нищо друго. След това оня, който е целувал, ще дава, а другият ще взима. Любовта е безкористна. Като любиш, ще даваш и ще взимаш без пари; като любиш, ще лекуваш и ще помагаш без пари. Любовта на сегашните хора е любов на взимане и даване. Ако даваш, очакваш да получиш; ако получиш нещо, другият очаква да вземе. Направиш нещо, очакваш да те възнаградят. И това не е лошо, но не е правилно. Даваш една целувка и получаваш 25 хиляди долара. Това е продажна любов, която коства понякога живота на човека. Целунеш един човек, но оказва се, че той е прокажен. Получиш 25 хиляди долара, но излагаш живота си на смърт. Това става навсякъде в света. Ти забогатяваш, заемаш високо обществено положение, ставаш знатен, но в замяна на това, придобиваш отнякъде проказа. Какво става с тебе? Постепенно губиш своята интелигентност, своя светъл ум, и животът ти се обезсмисля. Днес и млади, и стари се оплакват, че животът им
368
се е обезсмислил. Не казвам, че общественият строй е напълно виновен за това. Донякъде и той е виновен, но има още много външни и вътрешни причини, които заблуждават човека и го правят нещастен.
Ново, разумно разбиране е нужно на човечеството. Обществата и народите се нуждаят от нов строй, при който всеки да е готов да дава по 25 хиляди долара, а не да очаква да получи. Давайте, без да очаквате възмездие. Докато има хора, жадни за целувки, това показва, че те са бедни и очакват да получат нещо. Щом няма кандидати за целувки, хората са богати, никой не се нуждае от пари. Имаш пари, но няма кого да целунеш. Лошо ли е това? Аз взимам целувката като идея, като символ на нещо, а не в буквален смисъл, както днес я разбират. Всеки човек е целувал, но вижда голямото различие между умствената целувка и действителната. Кой момък, или коя мома, като целуне, не си каже: Не е това, което си представях. Под „целувка", в красив смисъл на думата, разбирам онова, което повдига падналия, лекува болния и възкресява умрелия. Можеш ли да целунеш така, ти си целунал по Божествен начин. Не можеш ли да целунеш така, никога не целувай. Хората разменят Божествената монета с човешката, затова са я обезценили.
„Възлюби Бога!" – е казано в Писанието. Ако можеш да разрешиш всички мъчнотии в своя живот, както и в живота на цялото чове-
3§9
чество, ти си възлюбил Бога. Ти влизаш вече в новия живот. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но да живееш в нея. Не е достатъчно само да посрещаш изгряващото слънце, но трябва да се ползуваш от неговите енергии. Ако между енергиите иа слънцето и енергиите па твоя ор1ани;*ъм става правилна обмяна, ги всякога ще бъдеш здрав. Щом си болен, това показва, че обмяната не е хармонична. Който вярва в теорията иа прераждането, казва, че, като дойде втори път на земята, ще постигне нсичко, което сега не е могъл. Може да дойде пак на земят а, може и да не дойде. Или, може да дойде и нищо да яе придобие. Какъв смисъл има да посетиш десет пъти концерта на някой велик музикант, а в това време се превиваш от болки в стомаха? Има смисъл да слушаш великия музикант, ако стомахът ти г нбеолютно чдрав. Има смисъл да се прераждаш, ако всеки ден учиш и придобиваш нещо ново. И тъй, новото учение изисква здрави хора. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Какво представя новото учение, малцина знаят. Какво е проповядвал Мойсей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Мой-сея, и Христа. Казват: Христос ще оправи света. Казвам: Светът ще се оправи, когато хората възлюбят Господа. Има един свят, който е оправен, но човешкият свят още не е оправен. Време е тоя свят да се оправи. Да се оправи светът, това значи, да се разрешат правилно
24
то
всички социални въпроси. Първият въпрос, който трябва да се разреши, с въпросът за Цялото и отношението на частите към Цялото* Щом се разреши тоя въпрос, човек се освобождава от заблужденията и ограниченията на живота. Всички говорят за хляба, като един от важните економически въпроси. Да се разреши тоя въпрос, това значи, да освободите само стомаха. Това е частична свобода, а не обща. Това е само една трета от истината. Когато се разрешат всички въпроси, тогава ще се придобият три трети от истината, т. е. абсолютната свобода. При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания у се стремят да ги реализират. За да реализи) и едно свое желание, трябва да платиш д. пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му. Такъв е законът. Който не иска да дава, трябва да е.готов да отстъпва. Има известни желания в човек*- които не се поддават на външно разрешеше. В човека се явява вътрешен спор, докато най-после реализира тия желания, т. е. намери изходен път. Например, ти си женен. Жена ти е тежко болна, децата ти следват в странство, а нямаш пари, не можеш да посрещнеш нуждите си. Чудиш се, какво да правиш, отде да вземеш пари. Спомняш си, че един твой познат ти дължи известна сума, но не мисли да я връща. Ти казваш: Ако го дам под съд, ще получа парите си и ще си помогна. Но как ще го дам под съд? Аз
371
вярвам в Бога, зная, че не трябва да давам брата си под съд. В тебе се явява една вътрешна борба. Мислиш за жена си и за децата си, но мислиш и за Бога. Най-после решаваш въпроса в полза на твоя познат, отказваш се да 'водиш дело против него. Казвам: Много от вашите спорове са все от такъв характер. Ти се бориш в себе си, в чия полза да разрешиш даден въпрос: в полза на Господа, на жена си, т. е. на своя ближен, или на себе си. Трябва да се откажеш от желанието си, да дадеш брата си под съд. Това е правилно разрешаване на въпроса.
Един човек услужил на свой познат с хиляда лева, които трябвало да му се върнат в скоро време. Случило се, че познатият не могъл да върне парите навреме. Обаче, кредиторът му се намирал в затруднение, имал нужда от пари. Той си мислел: Да дам под съд своя длъжник, не мога. Какво да правя? Как да си помогна, отде да взема пари? Най-после решил да не дава под съд своя познат и потърсил друг начин да посрещне нуждите си. След време неговият познат забогатял много, станал милионер. Той си спомнил, че дължи хиляда лева и, от благодарност към своя другар, отишъл при него и му предложил сто пъти по-голяма сума от дължимата. Ако беше го дал под съд, положението му щеше да се затрудни. Понеже видя пример от Божествено разрешаване на въпроса, и той постъпи по съшия начин. Закон е: Постъпи по Божествен
372
начин, за да ти отговорят със същата мярка. Това подразбира стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."
Казвам: Изпълнявайте Божията воля доброволно, а не чрез насилие. Например, в нашата градина има няколко дървета праскови. Много братя и сестри минават покрай тях, погледна! ги, но не вдигат ръка да си откъснат – морал имат те. Знаят, че това е благо за всички. Те не са работили за тях, следователно, нямат право сами да късат праскови. Други братя и сестри отиват за вода и, като видят прасковите, посягат с ръка и си откъсват две –- три направо от дървото. Те са умни, искат чисти праскови. Децата не късат направо от дървото, но се навеждат и събират падналите праскови. Това е морал от страх. Те се страхуват, да не ги бие някой. Нито възрастните са прави, нито децата. Човек трябва да се въздържа, да не взима от това благо, за което не е направил нищо. Вятърът, светлината, водата, въздухът са създали плодовете. Ако искаш да ядеш праскови, сам посаждай. Не хвърляй костилкитс на земята, но ги посаждай. Ако в една градина има десет хиляди плодни дървета, всеки ще може свободно да си къса плодове. Божията воля се заключава в това, да работиш за общото благо, за да могат всички хора да се ползуват от плодовете на твоята работа. Като работят всички така, ичобилието ще аойде на земята.
373
Посаждате панеякьдс семената на доброто. Тогава, дето ммплиате, ще има изобилно плодове. Изобилието ще разреши всички въпроси. ЛюбовIа носи и юбилието. Тя казва: Благото на едпою е блшо « всички. Ако имам всичко в изобилие, трябва да помисля и за окрь-жаващите, имат ли и те гова изобилие. Защо трябва аз да живея в июбилие, а другите да нямат насъщния хляб? Ще ям скромна, проста храна, за да има (а всички. I а ш е основната идея, от която трябва ла се ръмжоляг всички хора. Благото, което иде от \>о\н, е общо благо. Човек трябва ла бъде ра»умеи, ла шае, как да разпределя блаьтта на живота. Обаче, с един разумен човек свеч 1.т не се оправя. Всички хора трябва да Оьдат умни, доори, справедливи и силни.
Аз имах една Ояла дреха, вьрху която беше капнало малко олио. Кпмю не правихме, за да изчистим олпою. Прахме дрехата с вода и със сапун, сьс сода ш прлпе, но олиото не излезе. Най-после шшишчме петното с хума, оставихме го ла постои и шесто време и, като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата г* Ннион ш самопожертвуваме.
Прилакппе закони ,»и самопожертвуванею доброволно, не симо недпьж, но много пьтп. В тоя закон (( крие |ш «решаването на всички въпроси. Той те 1НЧ1Н1И всички петна в жи вота ви. Топ ше и (личи всички ваши П01 решим и престъпления <л прпишапето на гоя чпмт
374
не се изисква голяма философия. С малко хума се свършва много работа.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
17. Лекция от Учителя, държана на 14 септемврий, 1932 г. София. – Изгрев.