от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Любов към Бога

Размишление.

Днес всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ако е за стария начин, всички са специалисти. Обаче, нов път трябва да поемете. Това което знаете, е отживяло времето си. То е минало време. То е резултат. Не можете да се уповавате на миналото, т.е. на резултатите. – И така живеем. – Живеете, но сегашният ви живот се основава на вашите минали мисли, разбирания и методи. Бъдещето се основава на сегашното, а не на миналото. То зависи от това, което днес придобивате. Казвате: Нищо ли не сме постигнали? Ставаме сутрин рано и при всякакво време, при всички условия идваме на клас от далечни разстояния. Това не е ли стремеж? – Стремежът ви е силен, не може да се откаже. Ученици сте, но какво ще кажете за ученик, който става рано, редовно посещава училището, а не учи уроците си? В това време някои от другарите му спят, а той е ранобуден – това е качество. Но той трябва да учи! Ако не учи, в едно отношение има плюс, а в друго – минус. За ранното ставане – плюс, за неученето – минус. Това са две противоположни величини, които взаимно се отричат.

Някога плюсът е по-силен от минуса. Така трябва да бъде. Тогава казваме, че силният е по-силен от слабия. Някога слабият е по-умен от силния. Като те постави на тясно, в затруднение, чудиш се откъде ти е дошло. Приятно е на гостилничаря да има посетители, но какви трябва да бъдат те? Някой посетител иде рано в гостилницата, сяда на първо място, изисква масата да бъде постлана с бяла покривка и добре наредена, яденето да се поднесе на време и т.н. След това става от стола, взима молива и записва красиво, отчетливо, какво ял и колко струва яденето. Така постъпва всеки ден – пише и нищо не плаща. Може ли гостилничарят да се радва на такива посетители? Какво се ползва той от това, че посетителите идват редовно в гостилницата и нищо не плащат? Добре е, когато гостилничарят готви хубаво, но добре е и когато посетителите плащат на време. Тогава между гостилничаря и клиентите има правилни отношения.

Каквито са отношенията между добрия гостилничар и добрите клиенти, такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Като ви наблюдавам, виждам, че някой отношения в школата не се спазват. И аз се питам: Да поддържам ли още моята гостилница или да я затворя? Още малко ще почакам и, ако продължавате по стария начин, ще затворя гостилницата – друго решение нямам. Какъв смисъл има да поддържам гостилницата, без да се ползвам от нея? Готвил съм 30-40 години наред. Не трябва ли да имам резултат от своята работа? Ако и вие нищо не придобиете от тази гостилница, съществуването й е безпредметно. Това не се отнася само до вас, но до всички хора. И в природата има гостилници, които ту се отварят, ту се затварят.

Какво означават думите „отваряне и затваряне”? Ти си млад, жизнерадостен, пълен с живот и енергия. Гостилницата е отворена за тебе. Ти мислиш, че цял живот ще бъде така. Дойде ден, силите започват да те напущат и казваш: Отиде младостта ми! Казвам: Гостилницата се затваря за тебе, кредитът ти намалява. Няма човек в света, за когото гостилницата да не се затвори. За това и аз казвам, че един ден ще затворя гостилницата си. Това не зависи от мене. В известни случаи и от мене зависи. Колкото е вярно едното, толкова е верно и другото. Колкото зависи от мене, толкова и от вас. Представете си, че вие се движите с автомобила си в тъмна, мрачна нощ, не виждате пътя и не можете да вървите напред. Държа свещ в ръката си, но не искам да я запаля. В случая от мене зависи да продължите пътя си, или да останете на мястото си. Ако запаля свещта, пътят ви се осветява – може да продължите. Казвате: Страх ме е да се движа през нощта. В случая, от тебе зависи да продължиш, или да останеш на мястото си.

И тъй, от всички се иска права мисъл, здрави разсъждения. Виждаш някой сърдит, намръщен. Не го критикувай, но си кажи: Когато небето е облачно, и времето ветровито, може ли да се очаква ясен, светъл ден? Не казвай, че вятърът духа напразно, или че облаците са ненужни. Вятърът пита: Не съм ли свободен да се проявя? Дъждът пита: Не съм ли свободен да се проявя? И вятърът е свободен, и дъждът е свободен. Казваш: Всичко иде от небето. Това е 50% вярно и 50% невярно. Все едно, като казвате, че Бог създаде всичко, да считате, че и грехът е създаден от Него. Право ли е това твърдение? Според мене, не всичко в света е от Бога създадено. Как мислите вие, това е друг въпрос. Създадените от Бога неща се коренно различават от ония, които не са от Него. Създаденото от Бога носи живот. Всичко, което не е от Бога, носи смърт. Ще възразите: Защо е казано тогава в Писанието, че Бог твори и добро и зло? Друг е смисълът на стиха: Както доброто се подчинява на Бога, така и злото Му се подчинява. Да се говори за злото, това е неразрешен въпрос. Идва в дома ти един пътник, иска да пренощува у вас. Приемате го с условие, да не излиза по нужда. Може ли да се даде такова обещание? Кой може да издържи на това условие? Ето един неразрешен въпрос.

Често и вие изисквате както от себе си, така и от своите близки, невъзможни неща. Кои неща са възможни, кои – невъзможни? Ще кажете, че аз трябва да отговоря на този въпрос. Това е ваше разбиране. – На кого Господ е говорил направо, като човек? Казваш: Чух, един глас ми проговори. На кое място го чу? Един път казваш, че гласът излязъл от слънчевия възел, друг път от главата. Кое е правото? В кой случай това, което си чул, е глас Божий? Мислиш ли, че всичко, което мине през сърцето ти, е все от Бога? Дъждовните капки, които минават през пространството и падат на земята, запазват ли своята чистота? Защо не остават чисти? – Условията на земята са такива. Следователно, докато сте високо в пространството, ще запазите чистотата си. Щом слезете в долината, ще се окаляте.

Помнете: В което общество или в която организация влезете, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма и по-плитка, калта ще бъде по-малко. Колкото по-стръмна, по-тясна и по-дълбока е долината, толкова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората. Колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. Да се окаляш, това значи, да възприемеш нещо, което в даден случай не можеш да използваш. Калта се полепва по тебе, без да се използва. Казваш: Окаляха ме. Няма да стоя повече тук. Ако дадете на калта буквално значение, то ще се отнася само за временния живот. Временното нищо не разрешава.

Всяка проява на физическия свят има отношение и към духовния. Това трябва да се знае! Какво ще даде един оркестър на хората, ако между диригента и музикантите няма никакво отношение? Диригентът управлява добре, музикантите свирят хубаво, но между тях няма връзка. На първо място е музиката, а не диригента и музикантите. Диригентът трябва да се прониква от музиката. Същото се отнася и до речта. За да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай се да изговориш думата свобода, да видиш, на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай се да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш, на колко места ще се спреш. Това са механически процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спущаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ. В първия случай спущаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна. Какъв смисъл има, ако спущаш пълна кофа, а вадиш празна? – Това е неразбиране на закона.

Казвам: Добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата „любов”, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна. Това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът. Което излиза от човека, то повдига музиканта. Ще кажете, че и без диригент може. Не, диригентът е на място, но и музикантите трябва да са на мястото си. Какво ще прави той, ако няма музиканти? Или, какво ще правят музикантите, ако няма кой да ги обедини? Какво ще каже публиката, ако на сцената излезе диригент без музиканти? Той ще се движи на една и на друга страна, ще прави хармонични движения, но публиката ще протестира, тя иска да чуе музика. Музиката създаде диригента. Като знаете това, стремете се, първо, да събудите музикалния талант или гений в себе си; музикантите и диригентът ще дойдат отпосле.

Мнозина казват: За да бъде здрав, човек трябва да яде. – Така мислят невежите. И животните ядат и знаят, как да ядат, но може ли да кажеш, че всички животни са здрави? Искаш да станеш светия. Каква е целта ти? Като станеш светия, можеш ли да освободиш хората от техните страдания? – Това е невъзможно. – Щом е невъзможно, защо се стремиш към невъзможното? Ти си ученик и си длъжен да изпълниш това, което учителят изисква. Това е в реда на нещата. Това изисква разумната природа.

Какво се разбира под „природа”? Ще кажеш, че природата означава вътрешен нагон към нещо. Хиляди години да мислиш така, няма да придобиеш истината. Пътят на истината е строго определен. Докато не влезеш в този път, не можеш да бъдеш свободен. В това отношение и животните не са свободни. Как ще зададеш известен въпрос, ако той вътре в тебе не е ясен? Вие се нуждаете само от една клечка кибрит. Ще драсна клечката и ще запаля свещта ви. После? Трябва да пазите свещта си да не изгасне. За да не я изгасите, давам ви фенер, но вие се спъвате, счупвате фенера, и свещта ви изгасва. Кой е виновен за това? Будност се иска от вас! Пазете фенера си да не го счупите. Пазете свещта си да не изгасне. Само така ще познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята. Това е закон. Който не прилага закона правилно, той е осъден на смърт. Кой е дал право на войника да си служи с нож? Той изважда ножа си и пробожда неприятеля. Това Бог не позволява, но човек сам си позволява тъкмо това, което не му е позволено. Така хората взаимно се унищожават. Как може след това да се говори за изпълняване на Божията воля? Езикът е вашият нож. Кой ви дава право да бодете с него?

Сега аз бих ви говорил много, но трябва да бъдете свободни, без задължения. – Докога ще имаме задължения? – Докато изправите своите грешки. Ако някой ви каже, че трябва да изправите живота си, ще се разсърдите. Какво искате, да ви защищават ли? Аз не искам никой да ме защищава. – Защо? – Защото говоря истината. Докато говоря истината и я защищавам, тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не стават както трябва. Зная как трябва да станат, но ако днес ви кажа, как трябва да станат, ще приличам на онзи, който ви приема у дома си с условие, да не ходите по нужда. В отговор на това условие ще кажеш: Не мога да остана в твоя дом, не мога да изпълня това, което искаш от мене. Питам: Искал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате, как да живеете добре. Тогава аз отговарям: Люби Бога!

Помнете: Всичко, което носи раздор, страдания и смърт, не е от Бога. Ти си причината за всички престъпления в света. Като казвам „ти”, не разбирам именно „тебе”, а онзи, първият, старият човек, който живее в тебе. Отиваш в 8 часа в една гостилница и искаш да ядеш. Гостилничарят казва: Моето ядене не е сготвено; то ще бъде готово за 12 часа. Отговорен ли е гостилничарят, че яденето му не е готово? Идвате в моята градина и желаете да ви услужа с плодове. Но още от вечерта всичко е раздадено. По отношение на школата, мнозина са казвали: Съжаляваме, където си изгубихме тук толкова време! Питам: Целият ваш живот не е ли една загуба? Покажете ми един човек, който да е спечелил в света, който да има завършен резултат, да има печалба. Покажете ми един човек, който да не е загубил нещо. Богатият изгубва богатството си, ученият изгубва учението си, силният – силата си, царят – положението си. Къде е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които можете да спечелите и без да сте тук. Даже има неща, които ако не бяхте в школата, по-лесно щяхте да ги получите. Но има нещо, което в школата се урежда по-добре, отколкото вън. Например, някоя сестра, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук в школата е изгубила шанса да се ожени. Тук ще се ожени за един брат като нея, който ще казва, че има Бог, че Бог е помислил за всичко, и тя ще гладува с него. Кое е важното сега? – За онзи, който е в тъмнина, важна е светлината. Той е попаднал в гората, в тъмна нощ – отникъде няма светлина. Една клечка кибрит спасява положението. За жадния важна е водата. За гладния важен е хлябът.

Питате: Кой е най-важният въпрос? Всичко, което става в света, е важно. Обаче, кое е най-важно в дадения момент? С две думи мога да направя нещата важни. Дохождате при мене със свещ в ръката си. Кое е важно за вас сега? Свещта ви трябва да гори. Изваждам една клечка кибрит от джоба си, драсвам я и запалвам свещта. Драсвам и паля – ето двете важни думи. Ако държите само незапалена свещ в ръката си, все едно, че разсъждавате, без да дойдете до някакво заключение. Това е гимнастика за ума. Като развивате темите си, някои пише: Които иска да влезе в пътя на ученика, трябва да има висок идеал, или трябва да изучава вътрешните ограничения. – Това е за учените хора. И аз нищо не разбирам от тази тема. Казваш: Изгубих радостта си, изгубих любовта си. – Това е разбрано нещо. Имал си приятел, когото си обичал – бил си радостен. Изгубиш приятеля си, губиш и радостта си. Имаш майка, която обичаш. Щом изгубиш майка си, губиш и любовта си. Има неща, които никога не се губят. Губи се само временното и преходното. Вечното никога не се губи.

Как ще познаеш, кои неща са временни и кои – вечни? Кой ще ни научи да ги различаваме? – Вашият Учител. До осмата си годишна възраст, детето е при майка си. След това то отива на училище, като ученик в първо отделение. Не се обиждайте, но и за вас казвам: Вие още сте у дома си, при своята майка. Не сте дошли при мене, в училището. Нито един от вас не е дохождал при мене. Аз искам вие да растете. Няма по-красив процес в живота от растенето. Има смисъл да растеш, но да не се притесняваш. – Кога ще порасна? – Това не е твоя работа. Ще вложиш всичкото си търпение и ще чакаш. – Как ще развивам търпението си? -Ще се упражняваш. Кашляш – ще се въздържаш, няма да кашляш. Искаш да плюеш на земята – ще се въздържаш. Говориш, правиш различни движения – ще се въздържиш. (Една птичка влезе в салона). – Какво иска да каже тази птичка? Тя ни обръща внимание на специалните условия, при които живее. Тя казва: Живея при особени социални условия. Всички ме гонят. Зима е вън, няма къде да се скрия. Може ли да ме приемете при вас? Никой от вас не е в състояние да й услужи. Но и тя няма доверие в никого. Ако я хванете, ще я сложите в клетка и ще ограничите свободата й. Аз тълкувам състоянието на тази птичка. Кое, всъщност, е подтикнало птичката да влезе в салона, между нас, не се знае. Сега и вие много неща знаете, но и много неща не знаете.

Светът е създаден от някого, когото и вие не знаете. Този Незнайния Неизвестния, хората наричат Бог или жива, разумна природа. Кое е истинското Му име, не знаем. Въпреки това, ние чувстваме Неговата мисъл, Неговата сила и Неговата воля. Той не е създал света за нас. Друга, по-велика цел Го е заставила да създаде света. Ние участваме в света, като условие да се прояви Бог. Можеш да бъдеш философ, проповедник, цар, но не можеш да заповядаш на слънцето да изгрява и залязва. И да има цар, и да няма, ветровете пак ще духат, слънцето пак ще изгрява и залязва. Както и да ви говоря, нещата няма да стават според моето говорене. Аз говоря за любовта, и вие говорите за любовта, но има голяма разлика между моите думи и вашите. Аз говоря за човека, и вие говорите за човека, но ние се различаваме по това, което говорим. Аз се произнасям за човека, не когато е между хората, но когато е сам, когато се разговаря с Бога в себе си. Казвам: Този човек е чист. Неговите подбуди са чисти и искрени.

Външно, човек живее по един начин, а вътрешно – по друг. Важно е, какъв е вътрешно. Всеки може да каже, че трябва да живее добре. Важно е да живее добре, без да говори за своя живот. Учен съм, драсвам клечица кибрит, но тя не се запалва. Прост си, драсваш също клечица, но и тя не се запалва. Знаем, как се пали клечицата, но не можем да я запалим. Друг е въпросът, ако и ученият, и простият могат да запалят клечицата кибрит. Те знаят, какво значи добър живот и могат да живеят добре. Носиш на гърба си товар, тежък 50 кг. Понеже не можеш да го носиш, страдаш. Учен човек си, не знаеш, как да си помогнеш. Дай половината от товара си на бедния, той да го носи. Щом се освободиш от товара си, виждаш, че и с по-малко може да се живее. Следователно, човек страда докато разбере, че трябва да даде нещо от себе си.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някой се чувства самотен, неразбран. Той иска да се прояви, но вижда, че никой не го разбира. И той не разбира хората, но си мисли, че ги разбира. И апостол Петър беше готов да защищава Христа: извади ножа си и отряза ухото на римския войник. Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата.” Петър не мислеше, че с един нож работа не става. Онези, които са против Христа, имат много ножове. Докато Петър беше готов да се жертва за Христа, след малко се отрече от Него. Като си спомни думите, които Христос му беше казал, разкая се, излезе вън и горко плака. Христос го погледна и в погледа Му се четеше всичко, което щеше да преживее. След смъртта на Христа, Петър беше готов и на най-големи страдания.

И тъй, драмата, която преживява човешката душа, е драмата на света. Всеки страда, че не го разбират, но и той не разбира хората. Вярно е, че хората не се разбират. Това може да се докаже с много примери. Мнозина се питат, защо съм дошъл на земята. – Дошъл съм за нещо – зная, защо съм дошъл. И вие сте дошли за нещо, но не знаете, за какво, именно. За удобства не съм дошъл, за ядене и пиене не съм дошъл. Аз съм диригент. – На кого? – На себе си. Всеки може да бъде такъв диригент. Като мисля, умът ми е диригент. Като чувствам, сърцето ми е също диригент. Но това не е важно. Имам импулс към нещо, но и това не е важно. Зад всеки импулс се крие Разумността, Изворът на живота, Великото начало. Който се е домогнал до Великото начало, той е разбрал единството си с Битието.

Днес всеки човек е погълнат, всеки си има желания, но те още не осмислят неговия живот. Извън желанията на човека има нещо по-велико, което той трябва да схване. Всички желания са спънки към великото и непостижимото. То е онова, което не може да се хване, не може и да се опетни. Непостижимото е идеал на човешката душа. Колкото и да се говори за непостижимото, мъчно може да се разбере. Един проповедник държал своята проповед пред слушателите си. Повечето, макар че слушали внимателно, не могли да разберат проповедта му. Един млад господин, като слушал проповедта, спрял вниманието си на една млада, красива жена. Той я погледнал няколко пъти, и тя, доволна от това, се приближила до него и почнала да му говори неща, които нямали нищо общо с проповедта. Това заинтересувало младия господин, и той започнал да се вслушва в думите й. Като се върнал у дома си, той си спомнил разговора с младата жена и се развеселил. Той си казвал: Чудно нещо! Цялата проповед чух, но не се развеселих. Значи, не съм разбрал говореното. Само няколко думи ми каза красивата жена, и аз станах радостен и весел. Защо? – Тя му е дала нещо от себе си. Проповедникът говори за непостижимото, а тя – за постижимото. Пазете се от красивите жени! Като си при огъня, може да се запалиш.

Това е едната страна на огъня. Обаче, може да си свариш вода и да си сготвиш. Това е другата страна на огъня. Често се казва на хората да не правят зло. Понякога аз си позволявам да направя едно малко зло. – Защо? – Защото малкото зло може да причини голямо добро. Значи, заради голямото добро, ще направя малко зло. Ако не направя малкото зло, няма да дойде голямото добро. Щом направя злото, ще дойде доброто. Сега и на вас казвам: Ако зад малкото зло се крие голямото добро, направете го. Ако зад малкото добро се крие голямото зло, не го правете. Някога хората се отказват от малкото зло, но изгубват голямото добро, и обратно. Направят малкото добро, а след него голямото зло. Така, те объркват нещата. Има две страни на живота: при едната страна, малкото добро върви с голямото добро, а при другата страна, малкото зло върви с голямото зло. В сегашния живот тези неща се кръстосват.

Сега ще ви задам въпроса: От колко години слушате беседите? – Различно. Едни са слушали повече години, а други по-малко. Говорил съм ви, но не само аз, и други са ви говорили. Обаче, аз зная, че това, което аз съм ви говорил, няма да се върне, без да даде своя плод. Някои слушат, придобиват нещо, отиват в света и повече не се връщат. Те приличат на десетте души, които Христос излекува. Но от тях само един се върна и отдаде хвала на Господа. Сегашните хора приличат на деветте души, които Христос излекува, но не се върнаха да благодарят. Те казват: Ще си поживеем малко. И си поживеят. Не искам да ви морализирам, но казвам, че няма по-благородно нещо от благодарността. Ако любовта, която изключва съмнението и подозрението, не е фактор в живота ви, нищо не разбирате. Защо трябва да подозирате момъка, че дружи с една мома? Защо трябва да подозирате и момата? Не подозирайте това, което Бог е допуснал. Не мислете, че ще избегнете онова, което ще стане. Красивата мома и младият момък не могат да избегнат противоречията. Един ден момата ще изгуби своята красота, а момъкът – своята сила. Какво по-голямо противоречие от това? Защо разчиташ на това, което се губи? Взел си сто лева, които след време трябва да върнеш. Трябва ли да съжаляваш за тях? Друг е въпросът, ако някой ти даде известна сума без срок, без лихва и изведнъж ги поиска. Може и да не иска парите, или да ги даде свобода, когато разполагаш, тогава да ги върнеш. Това значи благородство. Това е моралът, който ние поддържаме.

Казвате: Добре говориш. – Само аз не говоря добре. Хиляди разумни същества говорят като мене. Следователно, спасението на човека не зависи от нас, но от Цялото. Слънцето изгрява навреме. Това е резултат на нещо. Зад този резултат се крие разумна сила, която работи. Зад всичко в света – чисто и нечисто, праведно и неправедно, се крие нещо разумно. Всеки се стреми към нещо добро. И като грешиш, в основата на греха се крие желание за добро. Колко хора изби католическата църква от ревност към Христа. Колко хора изби властта за благото на своя народ! Неразбирането на законите създава противоречията.

Преди години дойде при мене един човек, да иска пари на заем. Обеща, че скоро ще ги върне. Като му дадох парите, каза: Ще ме извините, ако се случи нещо и не мога да издържа на обещанието си. Не зная, какво ще мислите за мене тогава. – Аз имам вече мнение за тебе и в двата случая. Ако върнеш парите навреме, ще мисля, че си човек, който изпълнява обещанието си. Ако не ги върнеш навреме, ще мисля, че си човек, който не изпълнява обещанието си. По-добре мисли, че нищо не съм ти дал. Забрави, какво си взел, и не мисли, че трябва да връщаш парите. За мене е важно, да употребиш тези пари на място и да спечелиш нещо. Тогава може да ги върнеш, може и да не ги върнеш. Аз обаче, ще мисля, че си човек, който може да работи. Ще кажеш, че Бог те е пратил да искаш пари от мене.Аз ще кажа, че не те е пратил. Според мене, дяволът те е пратил да ме изкушаваш. Вземи парите, и си върви! Считай, че нищо не съм ти дал. За мене парите са товар, от който трябва да се освободя. Като дойдеш втори път да искаш пари, ако имам, пак ще ти дам. Не мисли, че имам пари. И сега ти дадох последните си пари. За мене е безразлично, аз ли ще държа парите си в джоба, или ти. Един от двамата трябва да се радва. Той се бори да не си съставя за него лошо мнение. Аз си помислих: Нямам лошо мнение за тебе, втори път, ако искаш, ще ти дам двойно повече. Той се зарадва и си въздъхна свободно. Така се освободи от дявола, който го измъчваше.

Под „дявол” разбирам същество, което мисли само за себе си. То има предвид само своите права. Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Отдавайте си взаимна почит един на друг; зачитайте правата на всеки човек. Това изисква хармонията в живота. Влезте в кое и да е общество и ще видите, че всички хора си приличат. Колкото са по-издигнати, толкова повече се различават. Те си отдават абсолютно доверие един на друг. Приятно е да се ползваш с доверието на твоя ближен. И в практическия живот е необходимо доверие между хората. И доверието е на степени. Имам доверие в един човек да носи 50 кг. от богатството ми на гърба си. Дойде ли до 100 кг., нямам вече доверие. Относително доверие имам в даден човек. И това е достатъчно. Не очаквам абсолютно доверие от човека. И тъй, работете с малките величини.

Няма същество в света, по-вярно, по-постоянно, по-устойчиво от Бога. Това виждаме в малките работи. Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. Следователно, ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото, в страданията, и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се по-добри. Гони те неприятел. Помоли се на Бога, и Той ще те избави.

Разбойници хващат едного. Завеждат го в гората с намерение да го оберат и убият. Той се моли на Бога да го спаси. След малко, главатарят на разбойниците го хваща, завежда го навътре в гората и му казва: Бягай скоро, ние се заблудихме, друг търсехме. Значи, молбата му е чута от Бога. Казваш: Това е приказка от 1001 нощ. Не, има Един в света, Който всякога помага. Ако всички хора се обърнат към Него, светът ще се оправи. Обаче, хората не търсят този път. Те искат да изправят света по свой начин. Затова се натъкват на нещастия и страдания. Казвам: Обърнете се към Бога и вижте, какъв резултат ще имате. Каквато опитност имате, не я разказвайте. Ако преждевременно разказвате опитностите си, ще ги изгубите. Да се хвалиш със своите постижения, това е тщеславие. Ако съм учен, ще докажа това с работата си, а не с думи. Трябва ли да продавам знанието си? Ще кажа, че лекциите ми струват скъпо. Но истинското знание не се продава. Природата обича трудолюбивите хора. Затова и аз казвам: Люби Бога и постоянно работи. Природата представя общество от разумни същества. Обещаеш ли пред тях нещо, трябва да го изпълниш. Ако издържиш обещанието си, те са готови да ти съдействат в доброто. Те ще ти разкриват постоянно тайните на живота. Те са носители на Божествените идеи и държат за тяхното прилагане.

Дръжте в ума си чисти и светли мисли. Стойте далеч от лошите мисли и желания. Те не само че оставят отпечатък на човешкото лице, но привличат лошото към себе си. Лошите мисли се крият дълбоко в човешкото естество, затова ги наричам тайни мисли и желания. Дойде при мене един човек, искаше да се покаже набожен, смирен. Аз реших да го опитам, но той каза: Не искам от тебе ум. Той беше много строг, взискателен, но Господ не го осъди. Затова аз си казах: По-добре аз да те съдя, отколкото Бог. Ако не се подчиняваш на Бога, ти сам подписваш своята присъда. Кажи ми сега, защо си дошъл? Ти си объркал материалните си работи и не можеш да ги оправиш. Искаш аз да ти кажа, как да ги оправиш. Според мене, твоята работа е непоправима. Навреме трябваше да мислиш. Парите ти са изгубени, никого не съди. Докато казваше, че не иска от мене ум, сега е готов да ме слуша. Но и аз не давам моя ум в услуга на другите. Каквото излезе от ума ми, давам го. Но ума си на никого не давам. Не искам да се ровя и в ума на другите. Това е престъпление. Не искам да се занимавам и с човешкото сърце. Каквото излезе от сърцето ми, аз го давам. Никога не чопля нито своето сърце, нито сърцето на другите.

Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.” Това са нови мисли и разсъждения. Старото е в личността. Освободете се от личния елемент; сложете личността на нейното място. Това е правило. Защо ще защищаваш личността? Върхът няма защо да се защищава. Сам по себе си, той е високо място. Ако си на най-ниския връх, няма защо да се препоръчваш. Често във високия връх се явява желание, да се наведе малко към долината. Той казва: Нека и аз да дам нещо от себе си на долината. Нека да проявя своята щедрост. Ако си на високия връх, бъди щедър; ако си в долината, бъди доволен от всичко, което ти се праща.

Днес аз проповядвам на всички богати хора. По-богати от вас не съм виждал. В бъдеще ще проповядвам само на бедни хора. Понеже сте богати, намерете си учители, каквито искате. Под „богат” разбирам човек с голямо самоуважение, тщеславие, подозрение, съмнение, безверие. При Христа дойде един млад, богат момък и го запита: „Какво да сторя, за да придобия живот вечен?” Христос му отговори: „Иди, продай имането си и ела да ме последваш.” Понеже беше богат, горд, с високо мнение за себе си, че знае Закона, той не се яви втори път при Христа. Да се отречеш от богатството си, това значи: Да се откажеш от тщеславието, гордостта – от всичко отрицателно. Като дойде смъртта, човек не се ли отказва от себе си? Тя задига тялото му и един ден от него остават сухи кости. Всичкото богатство, знание, сила, уважение – всичко изчезва. От човека ще остане само смирението. По-добре да се отречеш, преди да е дошла смъртта. Откажете се от стария живот. Не направите ли това доброволно, ще дойде другият порядък. Всичко, което имате сега, ще ви се вземе. Иде вече нов порядък в света!

Т. м.

7 Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1932 г. София – Изгрев.