от ПорталУики
Версия от 04:43, 9 септември 2011 на Valiamaria (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Любов към всички

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината. Вие всички искате новото, но стоите и не се освобождавате от старото. Всеки да чувства себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужните страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен Любовта. Това е единственият Път – с най-малко разходи.

Любовта е стремеж към незнайното. При този стремеж тя се разкрива на човека, но тя вечно ще се разкрива, все повече и повече ще се разлиства и винаги ще ни бъде вечен възвишен идеал, към който да се стремим. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Това е Любовта!

Като се казва „Не пожелавай“, това се отнася за човешките работи, а желай това, което Бог е вложил в теб, желай Любовта. В Природата, за да поправите една погрешка, трябва да обикнете някого: или дърво, или камък, змия, лъв, тигър, човек и пр. И като обикнеш някого, ще поправиш нещата. Това е цяла наука, която тепърва трябва да се учи. Като говоря за Любовта, не ме разбират както трябва. Казвам: като направиш погрешка, ще обикнеш някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. И това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изразява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти Го ограничаваш. Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога. Не може човек да не обича всички, понеже Бог е създал всички. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога, обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог. Всеки човек е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви в тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите не обича? Следователно влезете ли в Божествения свят, трябва да обичате всички хора, за да си служите с Божествения език.

Най-важни са две неща: да възприемем Божията Любов и да обикнем Бога, т.е. да обикнем всичко!

Законът е такъв: ако Любовта на човека към някого е Божествена, тя ражда Любов към всички същества. Щом един човек може да обича едного, може да обича всички. Най-лошото е, когато не обичаме никого. Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного, тогава Любовта ти протича към другите, раздава се, твоята любов от него минава към другите.

Не считай Любовта за еднократен процес. Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора. Като обичаш едного, несъзнателно в него ти обичаш цялото човечество.

Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят.

Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат. И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб. Те имат Любов. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в такова Общество – десет милиона души, които се обичат една друга! Любовта не прави разлика между бедни и богати. И вятърът еднакво вее и за бедни, и за богати. Който прави разлика, там е човешкото. От човешкото не можем да се освободим, то е на място, но трябва да бъде подчинено на Божественото.

Като дадеш някому нещо, може да бъде малко или много, но да бъде доброкачествено. Любовта ви към всички хора да бъде еднаква не по количество, но по качество. Ние не се занимаваме с количеството, а с качеството – там е силата. Каквото прави Баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията и аз ги обичам. Господ обича буболечките и аз ги обичам. Когато те попитат защо обичаш буболечките, ще кажеш: „Защото Господ ги обича.“ Когато обичаш всички същества, освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам.“ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш? Така не трябва да се мисли. Най-мъчната работа е да имаме към всички хора еднакви отношения. Само Бог може да те научи как да обичаш хората. И додето не намериш доброто в човека, не можеш да го обичаш. В Невидимия свят всички са еднакво добри и красиви, Любовта не прави различия. Във физическия свят имаме един образец – Слънцето. Слънцето грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други – повече. Някой казва: „Аз не съм като Слънцето да огрявам всички.“ Че ти грей тези, които са около теб; Слънцето не огрява цялата Вселена. Щом правиш разлика между едни и други хора, тогава си в Духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в Духовния свят има разделение, а в Божествения има единство.

Почнеш ли да мислиш зле за приятеля си, ще го изгубиш. Като почнеш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В Любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш. Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов – в хиляди струи, в много направления, към много същества. Тогава Любовта е безопасна. Нека човек да люби като Бога! Каква е Любовта на Бога? Можем да я наречем всеопростителна Любов спрямо хората. Така като се разглеждат нещата, заражда се интерес. Да имаш приятелство, да изпитваш Божествена Любов към някого, това подтиква човека нагоре. Духът работи, душата се стимулира. Когато обичаме Бога във всички същества без разлика, а не някои повече, а някои по-малко, тогава е Божията Любов.

Някои ще останат за в бъдеще, не могат да се спасят сега, понеже не могат да възприемат Словото или, другояче казано, не могат да възприемат Любовта.