Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Малките мъчнотии
— В Я р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всякога бжди! Чете се темата: „Най-красивата критика". Какъвъ е произходътъ на думата „крити¬ка"? Тя произлиза отъ глагола воювамъ. Бъл¬гарите казватъ „крея", което означава, че едва се крепя, сжщо така тЯ казватъ „крия, къртя, кръстъ" и т. н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикътъ изнася само лошата страна на нЯщата, той не истински критикъ. Критикъть е подобенъ на хирурга, а задачата; на хирурга не е само да рЯже. но и да при-сажда. Истински хирургъ е онзи, който рЯже гнило, а присажда здраво. ЧовЯкъ може да бжде лЯкарь самъ на себе си и да се лЯкува безъ ножъ. Съ мисъльта си човЯкъ може да се освободи отъ всички израстъци на тЯлото. Какъ? Като ги мЯсти отъ едно мЯсто на дру-го. Ако израстъкътъ е вжтрешенъ, той може да го изнесе вънъ нЯкжде. Щомъ е отвънъ, той лесно се лЯкува. Ако е трескавъ, човЯкъ пакъ може самъ да се лЯкува. Треската е резул- татъ на излишна материя въ човЯка. Съ по- мощьта на мисъльта си човЯкъ може да съ¬бере тази материя на едно мЯсто и да я из¬
133> вади навънъ чрезъ нЬкакъвъ цирей. Щомъ въ организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начинъ, тя требва да излезе навънъ. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя презъ порите си чрезъ изпо¬тяване. Ако не може по този начинъ, поне чрезъ нЯкакъвъ цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери место, но тогава човекъ ще бжде робъ на болесть1а. Представете си, че предъ вась изнасятъ две чаши отъ различна големина. Коя отъ две¬те чаши ще изберете, това зависи отъ случая. Ако трЬбва да налЯятъ въ нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голЯмата чаша. Ако вие наливате сжщото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Споредъ закона на любовьта требва да бжде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за дру¬гите — големата. Сжщиятъ законъ требва да се приложи и по отношение на критиката. Критикувашъ ли себе си, ще си послужишъ съ по-големата чаша. Критикувашъ ли други¬те, ще си послужишъ съ по-малката чаша. Това изисква законътъ на любовьта. Иекои критици приличатъ на сланата: дето паднатъ, всичко попарватъ. Други критици приличатъ на росата: дето паднатъ, благословение носятъ. Критикътъ требва да бжде правдивъ човекъ, да има правиленъ черепъ. Ако черепътъ на критика е неправиленъ, и критиката му ще бжде такава. За да критикува нещата, човекъ требва да ги разбира. Какъ може човекъ да
134> критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира отъ тЯхъ ? Не е лесно да критикува човЯкъ. И тъй, за да критикува. човЯкъ трЯб¬ва да има знания. СрЯщате единъ човЯкъ, виждате, че очитЯ му сж голЯми или малки и започвате да се произнасяте, дали е красивъ, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трЯбва да знаете, защо очитЯ на единъ човЯкъ сж. голЯми, а на другъ — мал¬ки. ГолЯмитЯ очи сж изразъ на алчность. ТЯ сж станали голЯми по причина на стремле¬нието на даденъ човЯкъ да обсебва нЯщата. Въ желанието си да ги обхване, да ги задър¬жи за себе си, той е отварялъ повече очитЯ си, вследствие на което е възприемалъ повече свЯтлина. Тази свЯтлина е помогнала за раз¬ширяване на очитЯ му. Отъ друга страна, до¬казано е, че хора, които се раждатъ вечерь, иматъ голЯми очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известенъ въпросъ, човЯкъ трЯб¬ва да има знание. Казвате, че има различни цвЯтове въ природата — червенъ, портока- ловъ розовъ. синь, жълтъ, зеленъ, виолетовъ и т. н. Казвате, че обичате, запримЯръ, повече розовия отъ синия, но защо предпочитате единия предъ другия, не знаете. Каква е раз¬ликата между единъ и другъ цвЯтъ, не знае¬те. Ще кажете, че тЯ се различаватъ по броя на трептенията си, но колко трептения има всЯки цвЯтъ, и това не знаете. Защо едни жи¬вотни сж топлокръвни. а други — студено-
135> кръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеятъ растагъ и се развиватъ при небла¬гоприятни условия — на студено. Какво по¬казва това? Отъ този фактъ сждимъ, че въ далечното минало рибите сж изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени отъ топлина, отъ горивенъ материалъ, вследствие на което се задоволили съ най-малката топли¬на. ТЯ намерили скритата топлина въ водата и влезли да живеятъ въ нея. Рибите живк- ятъ много економично — съ най-малката то¬плина и светлина. Като учнници, вие требва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопи- таещите, да видите, какъ постепенно сж. пре¬минавали отъ низшъ въ висшъ животъ. Съще¬временно изучавайте добрите имъ чърти и ва¬дете поука отъ техъ. Като дойдете до риби¬те, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеятъ при неблагоприятни, тежки усло¬вия, безъ да роптаятъ, безъ да издаватъ звукъ на протестъ или оплакване. Когато положе¬нието имъ е станало непоносимо, те съ се превърнали въ птици. Птиците иъкъ сж се превърнали въ млекопитаещи. Като изучавате 'пътя по който животътъ се развива, вие се запознавате съ работата на Духа. ВсЯко жи¬вотно е символъ на нещо, отъ което човекъ може да се възпитава. ЗапримЯръ, преди да влЯзе въ къщата, котката изчиства добре кра¬
136> ката си. Съ това тя иска да каже: Когато те канятъ на гости, първо изчисти краката си и после влЯзъ въ стаята. Когато кукурига, пЯ- тельтъ иска да каже, че човЯкь има право да пЯе, но следъ като свърши известна работа. Докато работи, той трЯбва да мисли. Казано е въ Писанието: „Изпитвайте духоветЯ! Всич¬ко изучавайте, но доброто дръжте". Следова¬телно не пренебрегвайте онова, което срЯща- те по пжтя си. Разумниятъ се учи и отъ до-брото и отъ злото. И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете въ ума си нЯщо сжществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното въ живота, изучавайте, освенъ жи¬вотните, растенията, минералитЯ, още и човЯш- китЯ типове. Изучавайте живота на великитЯ хора, да видите, какъ сж се проявили, какъ сж се справяли съ неблагоприятните условия. Колкото по-великъ е човЯкъ, толкова по-голЯ- ми сж неговитЯ изпитания и страдания. Като страдатъ, мнозина мислятъ, че страданията сж дадени само за тЯхъ. Повече или по-мал¬ко, всЯки човЯкъ страда. Като ученици, обаче вие трЯбва да се отнасяте съзнателно къмъ своитЯ мжчнотии. Мнозина се подаватъ на на¬строенията си, които ги въртятъ на една и на друга страна, както вЯтърътъ върти вЯтро- показателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикътъ трЯбва да бжде свободенъ отъ всЯкакви настроения. Щомъ влЯзе нъ класъ, той трЯбва де свали раница¬
137> та съ настроения отъ гърба си, да я остави вънъ. ВлЬзе ли Съ раница въ класъ. влизането му е безпредметно. Съзнание се иска отъ уче¬ника. Кой е виновенъ за неговото неразполо¬жение ? СвЯтътъ е красивъ. Слънцето посто¬янно гр-Ье, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя пжть. Хората се раждатъ, веселятъ се, търсятъ ща¬стие. АнгелитЯ пЬятъ и славятъ Бога. ТрЬбва ли при това положение човЬкъ да бжде неразположенъ ? Коя е причинлта за негово¬то неразположение? Много оть страданията на хората сж фиктивни. Много отъ страда¬нията имъ се дължатъ на т-Ъхната глупость. Единъ разуменъ и добъръ чов-Ькъ станалъ рано сутриньта и се готвълъ да отиде на ра¬бота. Но какво вид'Ьлъ? Жена му и дъщеря¬та плачатъ. Защо ? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченпе, което >мрЪ- ло. Като разправила съня си на майката, и двегЬ започнали да плача гъ за умр Ьлото дете. Защо плачете? — запиталъ бащата. — Детето на дъщеря ни умрЪ. — Че ког а се е женила, кога е родила дете. за да умре вече ? Възмутенъ отъ глупостьта на жена си и на дъщеря си, бащата казалъ: Ще тръгна по свЬта да пжтувамъ и. ако намЪря по-глупав и хора отъ васъ. ще се върна. Като минавалъ край едно село, той виделъ, че единъ селя- нинъ се качилъ на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, какъ се обуватъ, мжжътъ
138> искалъ да скочи отъ дървото и така да влЯзе въ потуритЯ. — Стой, не скачай отъ дървото! — извикалъ пътникът ь. Азъ ще те науча, какъ се обуватъ потури, но като възнаграждение ще ми дадешъ потурите си. — Ще ги дамъ, само да ме научишъ, какъ да ги обувамъ. Следъ това пжтникътъ продължилъ своето странствуване. и въ друго село видЯлъ събрани селяни на площада — решаватъ нещо. — Какво прави¬те? — Едно теле пъхнало главата си въ едно .гърне и не може да я извади. Ние сме се съ¬брали да решимъ, какъ да извадимъ главата му. Най-после дойдохме до решеиие да отре- жемъ главата на телето, за да го освободимъ отъ гърнето. — Знаете ли, че телето ви ще умре така ? Азъ ще ви покажа, какъ да го освободите, но телето ще дадете на мене. — Съгласни сме на всичко, само да освободимъ главата му отъ гърнето. Пътникътъ ударилъ гърнето съ единъ камъкъ и то се счупило. Така той освободилъ главата на телето, но и телето спечелилъ. Едва напусналъ това село, ето, натъкналъ се на още по-големо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали предъ вратата на единъ домъ и живо реша¬вали нещо. — Какво е станало? — запиталъ той селяните. — Остави се, женимъ сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе презъ вратата. Не знаемъ, ка¬кво да направимъ. Само едно остава: да отре- жемъ главата й. — Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. — Даваме
139> 1го, само да ни помогнешъ. Пътникътъ ско- ■чилъ на врата на булката, и тя моментално новела главата си. Щомъ навела главата си, тя влЯзла презъ вратата, дето я посрещнали съ радость и веселие. Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сънъ и умрЯло. Не бързайте да р*Ьжете главата на телето, за да я извади¬те отъ гърнето. Не решавайте въпроса съ ви¬соката булка безсмислено. Ако бултата е ви¬сока и не може да мине презъ вратата, не бързайте да рЯжете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щомъ наведе малко гла-вата си, и мъчнотията ще се реши. Тр-Ьбва ли човЯкъ да се спъва отъ мал¬ки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да съ дадени на човЯка, тЯ съ по силитЯ му. Малко усилие се иска отъ него, за да ги ре¬ши правилно. — В Я р е н ъ. истине н ъ. чистъ и благъ всЯкога бъди! 12. Лекция отъ Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София.