Разлика между версии на „Мария избра“

Версия от 22:28, 8 януари 2010

Мария избра

„Но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея" 1.

Реалността на живота не може да се обясни но един конкретен начин, както някои съвременни философи, или както някои съвременни общественици изискват. Великата реалност на живота може да се обясни само символистически. Ще питате: защо така? Това е един незавършен процес. Как ще обясните положението на една ябълка, като разглеждате нейната семка? За да обясните, какво нещо е ябълката, трябва да дадете време на нейната семка да се развие. Следователно, сегашният реален живот е в процеса на развитието си и трябва да се минат милиони години, за да се разбере. За да знаем, да видим, какви ще бъдат крайните резултати, трябва да бъдем някакви възвишени богове. От стремежа на хората да разберат живота още сега, в тях се забелязва една вътрешна, скрита гордост. Даже и в най-смирените, в най-малките буболечици и същества се забелязва една вътрешна, скрита гордост. Някои мислят, че само хората са горделиви. Не, горделиви са и дърветата, горделиви са и най-малките мушици. По някой път дърветата казват: ние ще израснем високо, ще стигнем небето. Мушиците пък казват: ние ще пребродим целия свят. Това е гордост, нищо друго.

Сега вие казвате: ние искаме реалния живот. В какво седи реалността на живота? – Реалността на живота седи в това, че той е безсмъртен. Смъртният живот е пък полуреален. Безсмъртието крие в себе си онзи живот, който не е ограничен от условията. Следователно, безсмъртният живот е онзи живот, в който човек може да се развие правилно, а в правилното развиване има една закономерност, един правилен домашен бит, едно правилно вътрешно разбиране, едно индивидуално схващане на душата, че във всеки даден случай човек да знае какво да разбира.

Вземете думите „Марта и Мария" от прочетения стих. Често хората се спират на тия думи и казват, че между Марта и Мария има спор. Марта и Мария, това са символи. Мария значи сол, тя посолява нещата, а вие знаете, че за всяко нещо трябва малко солчица. Наблюдавайте животните, които дълго време пасат трева, и те искат малко солчица. Марта пък означава „мара, горчива". Когато някой човек се разболее, лекарите му дават малко горчивина. Тогава той става „Марта", т. е. става много активен, ще го видите, движи се нагоре-надолу, присвива се, вика един лекар, друг лекар, всички го прислушват, цяла тревога се дига около него. Това работа ли е? Как да не е работа! Казват: не знам какво е станало на нашата Марта. Как, вашата Марта е отлична, отличен педагог е тя! Марта, това е символ.

„И тъй Мария избра добрата част". Това значи, Мария избра да служи на здравите хора, да ги учи. Марта избра да служи на болните хора, а на болните хора, колкото и да служиш, и светия да си, и ангел да си, никога няма да ги задоволиш. Вие поне сте прислужвали на болни, познавате ги. Оставали ли са никога доволни? Все ще ти кажат, че нищо не си направил, че лекар не си извикал, че не си им дал това-онова, все ще намерят нещо, от което да са недоволни. Кои са благодарните хора? – Това са здравите хора. Казвам съвременните хора са неблагодарни, защото са болни, защото Марта в тях не си е свършила работата. И когато казвам, че трябва да бъдете благодарни, разбирам най-възвишеното състояние на човешкия дух. Аз похвалявам тази Марта, но къде? – В болницата.

„Мария избра добрата част." Коя е добрата част? Сега вие можете да си правите загадки, да казвате: Мария избра Любовта, тя е добрата част. Да, Мария избра живота на възкресението, живота на светлината, живота на Мъдростта, живота на свободата. А какво избра Марта? – Марта избра живота на ограниченията, – горчивия живот. Тя избра службата да погребва хората, да опява, да им кади тамян, да им кърпи съдраните обуща, да им кърпи съдраните ризи и гащи, да събира оттук – оттам останало ядене от вчерашния ден и от него да направи някакъв буламач, та като ядат от него хората, да кажат: отлична жена е тази Марта, оттук – оттам събира и пак наготвила някакво ядене. Тя мяза на онзи банкер, който от тук открадне, от там открадне, този излъже с една полица, онзи излъже и току виж, разбогатял. Това е Марта! Навсякъде по целия свят е горчива тя. Не, естественото положение в живота, това е Мария.

Сега аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта. Не, зад тези имена аз подразбирам някаква идея. Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание. Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него. Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност.

„Мария избра добрата част." Коя е добрата част? – Тя е Божественото в човека. И сега аз казвам, че всички вие трябва да изберете като Мария – Божественото, но щом се безпокоите, вие сте Марта. Щом се тревожите за много неща, вие сте Марта. Щом казвате, че еди кой си не върви в пътя като вас, вие сте Марта. Щом казвате, че еди-кой си не вярва като вас, вие сте Марта. Следователно, когато вие искате, щото хората да вървят точно по вашите убеждения, вие сте Марта. Когато вие сте доволни от живота, този живот вече върви по един велик закон. Какво има да се безпокоите? Най-първо вие сте си поставили едно предубеждение за живота и мислите, че светът не е добре уреден, че съвременният обществен строй не е добре уреден, но всичко това е едно индивидуално схващане, едно криво схващане за нещата. Ако пътувате през Африка или през Америка, ще се натъкне на някои пустини, дето изобилства толкова много прах и пепел, че може да се заблудите в пътя си. И всеки пътник, който се е заблудил в този терен, остава с мисълта, че цялата област е все такава, само прах. Не, не е така. Този път е прашен само на около 20 км разстояние, по-нататък той се подобрява. Така и вие, като минавате през пространството, казвате: светът се е развалил. А, светът се е развалил, като че вие сте никакво божество, та да оправите света! Някой път вие ми казвате: ти ли ще оправиш света? – Не, аз пея на света, аз свиря, аз говоря на хората. Някой път вие казвате: аз не те разбрах. Казвам; ще отидеш при Марта. „Ама не съм разположен". – Ще отидеш при Марта. „Гладен съм." – Ще отидеш при Марта! Който дойде при мене, не трябва да бъде гладен, дрехите и шапката му не трябва да бъдат скъсани. Той трябва да бъде с нови дрехи, човек на новата култура, да разбира всичко и като седне между другите хора, да каже: ето, сега ще ви изсвиря еди кое си парче от еди-кой си виден музикант, или пък ще ви прочета еди-кое си произведение на еди-кой си виден писател, да вникнем в съдържанието на тия велики работи, да разберем всичко това, което те са искали да изразят. А, сега, Марта не се нуждае от никаква наука. Тя като стане сутрин, седне пред огъня, вторачи очите си в тиганя и започва да следи. Наблюдава, грижи се и току си приказва: ох, отиде яденето! По-видните господарки пък поставят слугините си пред тиганя и като дойдат мъжете им, казват: ох, побеля ми главата от тази глупава слугиня! Мъжът се чуди какво да прави: Доведе втора, трета слугиня, но Марта си е все Марта, тя все горчива си остава. Комуто дадете горчивия хап, той сладък не може да стане. И нашият съвременен живот е пълен с такива горчиви мисли и чувства и на всеки едного от вас животът е пълен с горчиви мисли и чувства. Не ме разбирайте по буквата. Човек всеки момент трябва да прави избор, и то правилен избор. В това именно седи великото в света. И в природата, в това велико непреривно течение има един избор. По какво се отличава хубостта на чешмата? – Че в нея има едно непреривно течение. В такава чешма водата е всякога нова, тя постоянно тече, не е стара вода. Казват за някой човек: той е отличен човек, идеите в него са постоянни, не се менят, постоянен човек е той. Аз съжалявам хора, у които идеите не се менят. „Ама той има стари идеи" – Аз съжалявам тия хора, у които идеите са стари. Бог, Който е толкова велик, който постоянно твори, Който е създал великия космос, всичко в Него, всеки ден, всяка минута се мени. И слънцето всеки ден се мени. Това слънце, което видяхме вчера, днес не е същото. В тази промяна именно има един обновляющ живот, една вътрешна красота и интелигентност. Следователно, в сегашния бит на космоса са влезли по-разумни същества, отколкото са били по-рано. И ние, тъй както познаваме законите, имаме особени разбирания за земята. Нашата земя пътува из пространството като един голям параход и то с много голяма бързина и движение, които не усещаме. При това пътуване из пространството ние дохождаме в съприкосновение с други слънчеви системи, които по развитие се намират в по-висока стадия на интелигентност, отколкото всички досегашни слънчеви системи, през които сме минали. Ето защо, ние с право казваме, че земята ще се измени, както и цялата слънчева система и ще дойде до по-високо стъпало на развитие. Защо? Защото е във връзка с по-велики сили които действат в тези невидими за нас слънца. Вие ще кажете: де са тези слънца? – Вие не можете да ги видите в този салон, разбира се. Изисква се за това нещо време и специални инструменти. Ако за да дойде светлината от слънцето до нашата земя сее изисква известно време, така и за да дойдете в съприкосновение с тия по-висши от вас същества се изисква, време и условия. Светлината от слънцето до земята дохожда за 8 минути. Това представлява една приятна разходка. Ако едно същество от слънцето, с голяма интелигентност, рече да направи една разходка до земята, ще му трябват само 8 минути, а колко време ще е нужно за вас, за да отидете до слънцето? Някои учени хора правят изчисления, че за да се стигне до слънцето с най-бързия трен, изискват се най-малко 250 години. Ако пък се отиде до слънцето с бързината на мисълта, трябват само 8 минути. Вижте, каква е грамадна разликата!

Сега, вие като слушате беседата, ще се намерите в едно голямо противоречие, ще кажете, че не сте я разбрали, че не е свързана. Нещата са свързани сами по себе си, аз не ги свързвам. Чудни сте вие, когато искате нещата да са свързани! Аз ще ви направя едно възражение. Когато вие ядете, храната у вас свързана ли е? Вие взимате хапка след хапка, дъвчете ги и по-после казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея! Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася с вас една нова идея, вие усещате една голяма приятност, а по-рано бихте отпаднали духом. Нещата само по себе си са свързани, това трябва да знаете! Между хиляди неща в света, дето и да са те, щом са хармонични, между тях има една вътрешна връзка, която никое същество в света не е в състояние да развали. Значи, щом един човек в света има живота на възкресението, няма сила в света, която е в състояние да му отнеме този живот. Никой друг, освен той самият, е в състояние да отнеме този живот.

Разбирайте ме сега, аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили в живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки от вас желае. В това именно седи силата на живота! В съвременната окултна наука се казва, че човек сам може да се магнетизира и демагнетизира. Това нещо, казано на ваш език, или приведено с ваши думи, означава, че човек сам може да се съблича и облича. Питам ви: ако вие се съблечете на този студ, както има днес тук, па и по цяла Европа, около 15–20 градуса, какво ще бъде състоянието ви? Един наш приятел отиде по това време на екскурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо? – Трябваше да завие добре ухото си, за да не се простуди. Следователно, човек всякога може да се облече в една възвишена мисъл. Всеки човек трябва да бъде облечен като в броня в своята възвишена мисъл. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? – В онова възвишеното, благородното, което живее в него. Той може да каже: ама аз не зная как да се облека. Това не е оправдание. Онова малкото дете знае ли да се облича? – Не знае. Кой го облича? – Майка му. Да, но като порасне, майка му вече не го облича. Вие може да кажете: ама ние нямаме майка. Добре, ами онова малко птиченце, което живее вътре в яйцето като зародиш кой го облича? Това малко птиченце, още преди да излезе от яйцето, е турило костюма си и така се явява на белия свят. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облечете. Не, вие ще се облечете още докато сте в яйцето, като малкото птиченце и после ще излезете готови – нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облечете.

Ще ви приведа един пример за Наполеона и един от неговите инженери. През едно от големите сражения Наполеон казва на своя инженер: „В продължение на 20 минути ти ще построиш един мост над реката, за да могат войниците да я преминат. – Нямам никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко време да направя този мост. „Казвам ти, за 20 минути ще построиш този мост, иначе ще те застрелям!" Нямало какво, трябвало да се построи този мост и взел инженерът да мисли как да го направи. Отива при реката, размишлява. Веднага му дохожда една идея. Взима една от тия руски шапки, с козирка, допира я до челото и наблюдава, прави своите изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста. И действително, в няколко минути мостът бил готов. Често и природата ни казва: ако ти в 20 минути не си направиш плана, ще бъдеш застрелян. Как мислите вие, няма ли да го наредите? – Ще го наредите, как не. Най-първо вие сте един горделив човек, не искате от никого услуга и никому не искате да направите услуга, но като дойде лекар около вас, започвате да му се молите, да искате да ви спаси. Лекарят казва: ще ви помогна, ако в 20 минути направите мост. С това подразбирам, че вие сте човекът, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мост, т.е. ако не направите връзката между този и онзи свят, и то в 20 минути отгоре, животът ви ще се вземе. Тъй казва Господ, тъй казва живата природа. Идва значи, Наполеон, т.е. някоя болест и ви казва: „В 20 минути ще построиш този мост!" И какво става? Идва след това лекарят и казва: „Слушай, ако не направиш моста след 20 минути, твоята работа е свършена, животът е фалирал!" И като излезе лекарят, ти се молиш, молиш, казваш: Господи, прости ми, всичко, което искаш от мене, ще направя. Аз ще посветя живота си в служене на Тебе, ще раздам имането си на бедните. Не се минават и 20 минути, кризата настъпва. Каква криза? – Спасителната. Болният заспива и не се знае, де е. Заминал някъде, няма го цели 4-5-6 часа, ходил някъде и след това, гледаш, пулсът му бие равномерно, диша правилно и добре. Значи, ходил този болен на другия свят, направил моста между този и онзи свят и казва: не може така да се живее, мост трябва да се построи! Ако няма мост, застрелват човека. Ние с този пример ви обясняваме де се крият причините за нещастията, за болестите и за смъртта в света.

„И тъй, Мария избра добрата част." Сега, представете си, че вие се намирате пред една голяма река, каквато е Дунавът и неприятеля ви гони. Като дойдете до реката, какво ще направите? Ще се хвърлите ли в реката? Вие седите сега пред реката и казвате: "Защо Господ ни даде такива големи нещастия?" Казвам: тия нещастия ви дойдоха защото нямате мост. Щом нямате мост, всички ще пострадате; ако имате мост, нито един от вас няма да пострада, всички ще преминете благополучно реката и ще се спасите от неприятеля. Искам да ме схващате правилно, аз не говоря за своя изгода, нито пък за ваша изгода, но аз ви говоря, за да изпитате красотата на вътрешния живот, та като излезете оттук, искам да имате един хубав обяд и да носите една велика идея да не мислиш за утрешния ден. Доста е, казва Христос, злото на деня, няма какво да мислите за утре. Всички трябва да възприемем великата идея, да направим един мост от този за онзи свят. За тебе, като човек, няма по-велико благо от това, да направиш мост от твоя живот за Божия живот. Собствен мост трябва да си направиш и през него да минаваш, а не да търсиш чужди мост! Всяка душа можа да си направи такъв мост! Когато Господ направил едно време паяка, пратил го да живее на земята. Той, като дошъл тук, намерил се в доста трудно положение и дълго време мислил как да излезе от тези трудни условия. Най после решил да направи една нишка, която да служи за мост между този и другия свят. Господ го посетил един ден и го вижда, че работи нещо. Запитва го: какво правиш, синко? – Искам да направя едно съобщение от този на онзи свят, преда си нишка, която ще закача на никое дърво и ще минавам по нея. Тя ще се духа от вятъра все по-нагоре и по-нагоре и така ще държа връзка с онзи свят. „Много хубаво си намислил" - му казал Господ. И действително първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искал да направи връзка между видимия и невидимия свят, но впоследствие, когато направил нишките си по стрехите на хората, и той станал културен като тях и казал: да не мислете, че съм толкова прост! Аз стоя тук за стража и тежко на този, който падне в моята мрежа.

Та казвам; главната идея за всеки едного от нас е да направи един проход от този живот за другия, защото само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не разбирам, че трябва да разделите този живот, но да добиете в себе си безсмъртие, т.е. да направите този си живот безсмъртен. Ще кажат някои: този човек говори за друг свят, за онзи свят, а трябва да се знае, че ние само след като умрем на онзи свят, само тогава ще можем да се спасим. Не, това е неправилно схващане на живота. Трябва още докато си жив да придобиеш онези алхимически свойства на живота, че колкото и да боледуваш, нищо да не е в състояние да те умори. При това, никаква болест да не те хваща. Ти трябва да дойдеш до положение да умираш, без да се разлагаш, без да се унищожаваш; да страдаш, без да се разрушаваш. При това, колкото пъти и да умираш в живота си, в края на краищата пак да възкръсваш – и от нищо да нямаш страх в живота си. Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни. Бог е дал като награда на всички хора възкресението, безсмъртния живот. В безсмъртния живот се крият условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човек може да постигне някога. Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? – Когато се живее един разумен живот. Нещата, обаче, не трябва да стават тъй бързо. Да кажем, че някой велик художник е дошъл да завърши своята картина, но ослепява. Какво става с картината? – Спира се. Или пък някой виден цигулар дошъл да завърши своето велико произведение, но ръката му се парализирва. Какво става тогава? – Произведението му се спира. Съвременните учени, гениални хора ,спират своята работа на половина. Казват някои; Бетховен създаде нещо велико! Не, туй което той написа е само един предговор на великото. Като дойде до най-великото, той спря, смъртта го хвана за гушата. Така е и с всички велики поета и музиканти. Като дойдат до най великото, до най-красивото, смъртта ги хваща за гушата и им казва: ти няма да разправяш тия велики работи на хората! И знаете ли на какво мяза смъртта? Когато Мойсей се зае да освобождава еврейския народ от египетското робство, дойде Фараон и каза на народа си: „Я задръжте тия хора, не ги пущайте, те ми трябват да правят тухли". И Мойсей запита тогава Господа: „Защо ме прати, Боже, тук"? Отговори му Господ: „Аз ще покажа на Фараона и на всички хора в света, да знаят и да разберат, че има една разумност, която ръководи съдбините на всички същества. Всички трябва да видят и разберат, че има една велика сила, в чиито ръце се намира всичко. Тъй че, това понятие, което ние имаме за Бога, не е такова, каквото искат да ни положат и на което искат да ни научат. Всеки човек има за Бога особено схващане. Аз имам за Бога друго име, но не смятам да ви Го кажа, ще ви говоря за Него с това име, което вие знаете. Този Бог, зет на своя Учител, това е символ, който показва, че в душата на този човек трябва да се зароди онази възвишена велика мисъл, той да бъде абсолютно добродетелен. Сегашните хора казват: ние не можем да бъдем добродетелни. Това е отрицание на Истината. Нозете изразяват добродетелта в онзи истински мъдър живот. Значи, Мъдростта ходи с краката на Добродетелта. И онзи, който иска да има крака, в пълния смисъл на думата, трябва да бъде направен само от онази велика материя на Добродетелта. Следователно, човек, на когото краката са направени от тази материя, смъртта не го хваща. Та, Мария седнала при тия велики добродетели. Това сядане означава едно символическо състояние. Някои хора казват: краката на един мъж или краката на една жена. Това са извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нещата по този начин. Това не са краката нито на мъжа, нито на жената. Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот. В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай, трябвало да си събуе крака да и се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи".

Така е и с съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на никоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онзи учител няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онези майки и бащи нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Ако онзи свещеник няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако всички хора нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Туй, което говорим за другите, е вярно и за самите нас. Всякога, когато ние се разколебаване, у нас настава цяла катастрофа. Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой, едни правилни схващания за живота. Сега ние искаме да видим Христа, това е добродетелта, приложена в обществения строй на живота. Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици, А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг човекът на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори. Огънта за него е само условие на чистене. Вие ще кажете: това са само поетически изречения.

Ако аз бях събрал хиляди и милиони паяци я им проповядвам като на вас, като на хора от съвременната култура, те биха ми казали: това нас не ни трябва, нас ни трябва нишка, да ловим мушиците, да се храним и ние пък да изхраним и нашето младо поколение. Питам; какво направиха паяците, каква култура внесоха те досега? Все направиха нещо, внесоха една идея в човечеството, направиха мостове, показаха им как се правят пътни съобщения, телеграфи, жици. Хората се научиха нещо от паяците, как да правят своите железници, своите аеропланни съобщения. Паяците от милиони години знаеха това изкуство. Като се разговарям един ден с един паяк, питам го: знаете ли какво е съвременната култура на човечеството? Той ми казва: ние тази култура я преживяхме още от преди милиони години. Казвам, от толкова години я преживяхте, но пак паяци си останахте! – Е, нямаше кой да ни научи на по-велика наука, но и хората няма да отидат по-далеч от нас. Ще кажете: верни ли са тези неща? Питам: всичка тия мисли, които имате вие, верни ли са? Всички материалистически мисли, които имате за Бога, верни ли са? Всички материалистически мисли, които имат за Христа верни ли са? Всички символи, които имате за Бога, верни ли са? Всички символи, които имате за Христа, верни ли са? Всички символи които, които имате за живота, верни ли са? Всички мисли, които имате за светлината, верни ли са? Не, половината от това не е вярно. Следователно, ние хората живеем в едно невежество и после искаме да кажем, че този или онзи е невеж. Приятели, всички ние в едно отношение сме невежи. Защо сме невежи? – Понеже мислим, че всичко знаем. Ти казваш: еди-кой си философ писал тъй и мислиш, че знаеш много. Не, ти трябва да разбираш тази философия. Аз влизам някой път в положението на някои философи. Много философи са писали много хубави неща, но техните последователи са извадили криви заключения от тяхната философия. Шопенхауер писал например, че в света съществува една зла воля. Коя е тази зла воля? Той подразбирал човешката воля, която изопачава Божията воля. А неговите последователи разпространили идеята, че във вселената съществува една зла воля и тя е, която е създала света. Ако е така, ние трябваше да видим, че в пространството съществуваше нещо разбъркано, някакъв хаос, а напротив, ние виждаме, че в живота и на най-малките същества дори съществува една хармония, тъй че не една зла воля съществува и управлява света, а една блага воля. И Шопенхауер казва, че ако човек не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него. Това е учението на великата природа, което поддържат и някои от източните народи, но онези хора, които не са във връзка с миналото, забравили са този език на великата жива природа и затова са обезсолили думите.

(липсват стр.23, 25 и 30)

24

и този начин, както е наредила живата природа, ще имаш такива и такива отношения с хората и няма да се стремите да бъдете щастливи"! Майката изопачава това нещо, изменя тия закони и казва на дъщеря си: не, ти ще живееш по начина, който аз ти определям. Вълкът казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата". Овцата казва на своя син: „Ела с мене да живееш, аз ще ти покажа но какъв начин да пасеш тревата." Паякът казва на своите малки: „Елате с мене, аз ще ви покажа по какъв начин да ловите малките мушици", Аз наричам тия неща фази на един живот, който още не е оформен. Аз не осъждам този живот, но казвам, че това е живот, който още не е оформен, който не е разрешен. Ще дойде ден, когато няма да има гълтане на мушици; ще дойде ден, когато няма да има закачени овци и агнета на куки. Ще дойде ден, когато няма да умираме, но всички ще се изменим в онзи възвишен и разумен живот.

Вие ще чакате да дойде Христос на земята. Някои си представляват идването на Христа буквално и казват: щастлива е била Мария! Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя! Намери се само една Мария в целия Израил. Имаше ли друга някоя? Да, ако разбираме нещата буквално, така е, но не трябва да ги схващаме буквално. Всяка една жена, в каквото и положение да е, може да бъде Мария, може да седне при нозете на Учителя и да учи тази велика Мъдрост на живота. Следователно, всички ние можем да седнем при нозете на Учителя. Казва се по-нататък в стиха: „Мария избра добрата част, която никой не може да и отнеме". Значи, възвишеното, великото никой не може да ти отнеме, то е твое.

Та казвам: ще се върнем към думите: да се облече човек и да се съблече; да се магнетизира и да се демагнитизира. Ти няма да се съблечеш гол – нищо повече! Защо? Голотата, това е най-голямата срамота. Но, да бъдеш гол и след това да се облечеш, това е най-великата промяна, която става с тебе. Ти усещаш, че си човек, същество, което може да мисли. И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш; аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата земя на гърба си. Но кога? — Когато пътува с тия велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека, Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейните силови линии, но тъй, както тя плава в пространството, тя е много лека, и едно дете може да я носи. Ето, преди няколко дни, един изобретател математик ми разправя своите изчисления и казва, че с един килограм въглища и с един трен от 60 вагона той може да обиколи земята три пъти. И доказва това нещо човекът математически. Казвам му: ако софийската публика те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво

26

ще те направи? Но модерен човек той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но аз мога да кажа, че с един килограм въглища мога да отида три шкти до слънцето и да се верна, като водя с себе си едии трен от 1000 вагона. Това прави само разумният човек. Само разумният човек може да нрави такива силни съобщения. Това е въпрос само на времето. Та казвам сега: Марта и Мария, това ех дв4 положения, двъ¹ състояния у човека. Първото състояние е материалистическо, когато човтвк става материялност и казва: трябва да се живЬе! Че трябва да се жив&е, е вйрно, но разумно трябва да се живйе! Ако аз живбя живота на вълка, живот ли е това? Ако аз жив-Ья живота на овцата, живот ли е това? Ако аз живЬя живота на паяка, живот ли е това? Ако аз живия живота на глистея, живот ли е това? Това е само една микроскопическа част от онзи истински ра-зумен живот. Кой е разумният живот? Разумният живот е цъчюкупният живот, който включва в себе си всички отделни часта на живото, като едно цт>ло. Разумен живот е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота в едно цЪло. Онзи, който се занимава е музиката, вижда, че всички музикални тонове не са еднакво силни, не са еднакво звучни, но той борави е някои от тия тонове, в които има из-вЬетни повишения и понижения и ги съгласява в едно, акордирва ги. Следователно, животът е една велика музика, една велика симфония, Аз ще ви разправя никой път подробно за тази велика симфония, за която ее говори и на небето. На не-

27

бето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: чакайте, той е една целокунност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това за сега е само едно приготовление. Ние сме в края на една репетиция и няма да се мине дълго време, ще се продават билети за този велик концерт и ще го чуете. Всички ще бъдете хубаво облечени. Няма да бъдете Марта с скъсаните дрехи и чепичета, но ще се облечете с най хубавите си дрехи и ще се явите с онова възвишено разположение на вашия ум; вашето сърце на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се образува от вас едно възвишено, благородно общество, което ще разбира вътрешния смисъл на живота. Тогава всички ще се спогледате помежду си и ще кажете: много добре свирят тия музиканти това е една велика симфония; Сега вие ще си въздъхнете и ще си кажете; дали ще мога да си купя един билет? Помнете, онези от вас, които нямат пари, за т4х ще има гратис билети. За всички ще има по един билет, не е важно на кое место ще сте, дали ще сте на последното или на първото место; къдт,то и да сте, на края да сте, всички ще чуете този велик концерт. Той е нещо повече от 1001 нощ. Важното е да имате един билет, с който да влезете, та и на крака да сте, нищо не значи. Вие, като влезете там, н4ма да търсите стол да седнете, а ще благодарни, че сте влезли. Вие, съвременните

28

хора, мислите, че най-красивото състояние е да седео чов^к. Опасно е с/Ьдането в живота. Аз ще ви приведа един анекдот за такова сЬдане. Разправят за един магьосяик, който влад4яд закоаит, че изнамйрил един стол, на който като седнвл някой, не могъл да стане, докато нз го дигне той сам. Един ден дошъл при него един демон, който не вервал в силата на този стол, но магьиосник му дал един до-бър урок. Този демоа седнал на стол но повече не могъл да стане докато не го освобо-дил магьосникът Сядането не е едно от най-красивитъ' състояния. Кога хората сЪдат? – Когато паднат. ВидЪх прйди няколко дни, един млад момък, както верв-Ьше по пътя, подхлъзна се и падна. Бързо скочи, изтърси се от праха и каз;|; аз не наднах, Ами какво? – Се-днах. Има едно състояние в живота, което е по хубаво от сЬдането. То е да седиш прав. В е гоенето прав, в тази идея има н^вщо по-хубаво възвишено. В това положение всички удове ех в едно хармонично състояние, човек се чувствува възвишен, независим от окръжаващата го ср^да. Казва Христос: „Мария избра добрата чаетъ". Тавиеще се облечете с тази велика, мощна идея в себе си и няма да казвате, че ог вас човек нвма да стане. ШЬма да се демагне-тизирвате н се обезсърдчавате. Грохота е! Ще кажеш; Господ ме е направил човек и няма да мисля, че не съм саособн за нищо. Бог е турил в мене един отличен ум, и аз ще му дам всички условия да мисли, както трябва и да се прояви, когато е нужно. Н4ма да казваш,

29

че сърцето ти е развалено, но ще кажеш, че Господ ти е дал едно благородно и възвишено сърце, и ти ще му дадеш всички условия да се прояви в най-благородни и възвишени чувства. В Писанието се казва, че Госиод е дал на хората хубави сърца. Всеки ден Господ дава нови сърца на хората. Аз всвки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, благородни сърца, жест има в т^х, жертва, култура има в тях. Но ако всбки ден се обезвйрявате, вие ще загубите всичко, което бог е вдожил в вас. Вие трябва да бедете тази Мария, която да учи при нозътъ¹ на Учителя си. Този Учител вие ще Го намерите. Къде? – Знаете кхд. Нъчаа да схващате нищата буквално, но ще ги схващате по нх-тръчпен смисъл, но дух.

Често, в своитъ- бесЬди аз говоря за триъгълника, за четириъгълника и за ред други геометрически фигура. Ами че в човтвкка има един жив тригжгълник, който не е равностранен, но равнобедрен. От този триъгълник ние седим за степента на човешката интелигентност. От този трижгхлник ние още съдим и за здравие то на човека, какво е състоянието на неговите дробове и на всичките му удове. От този триъгълник ние садим още и за човешката мисжл за човешките чувства, за човешката думай за човешкия дух от тозитрижгълникъниесъдимъи какъвъще е бъдещияг живот на човека. Всичко е написано върху този триъгълник. И този, който може да прави своите математически изчисления, всичко може да каже и да предскаже. Той знае всичко. Значи, в живата природа се крият всичките условия, всичките възможности за един отличен, идеален живот. Ние боравим с възможностите на единъ

31

зумните чора. В този смисъл на думата, смърт нека. Смъртта, това е едно преходно състояние от един но-низш жйвот към друг по-велик жйвот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. Следователно, смъртта всякога показва един по-висок етап, т. е. преминаване от един но-низък жйвот към друг по-висок. И когато един ангел минава от един по-низък жйвот към един по-висок, той също тъй умира, както и когато едно висше същество се самопожертвува и дохожда на земята, при което минава от едно по-висше състояние в едно но-нисше, пак умира. Щом вдезем в висшия жнвот, обаче, смъртта престава. Следователно, смъртта същеетвува само между границите на две възможности, между един жйвот на ограничения и между един жйвот на разширения. Смъртта е предел на два света. Прага ли е тази идея? – Права е.

„Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме".

Добрата част, това е светлината на живота, това е свободата, дето съществуват всички блага.

Беседа, държана от Учителя, на 24 януари 1926 год. в гр. София.

__________________ 1 Лука 10:42.