Разлика между версии на „Меки и твърди вещества*“

Версия от 16:40, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Меки и твърди вещества

— Само свЪтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Психическо упражнение. Нареде¬ни въ кржгъ, единъ до другъ. Допиране на лъ-ва съ д-Ьсна ржка съ дланите само, всЬки съ своя съседъ. Дясната или л-Ьва ржка се издига наго¬ре. д-Ьсниятъ кракъ се изнася напредъ. Следъ то¬ва бавно, съсредоточено клякане на земята и сжщо така бавно издигане. Десниятъ кракъ се поставя на место. Двете ржце се подаватъ на съседите. Сжщото упражнение се започва съ левата ржка и съ левия кракъ напредъ: лЪвата ржка се дига нагоре, а левиятъ кракъ—напредъ. Упражнението се прави неколко пжти, докато се постигне известна хармония и единство въ дви¬женията. Следъ това двете ржце се изнасятъ напредъ, а после се спущатъ надолу. Когато левите ржце а после десните се докосватъ съ дланите само, и то левата на единия съ десната на другия, ржката се поставя подъ правъ жгълъ, като че подпира пешо. Съвременните хора се оплакватъ отъ про-тиводействията на живота, но те требва да знаятъ, че противодействието е неизбеженъ процесъ, както въ природата, така и въ цело¬купния животъ. Светътъ е започналъ съ про¬

  218> тиводействие и ще свърши съ противодействие. Когато посадите едно семе въ земята, за да покълне, то тр-Ьбва да преодолЬе твърдата, корава почва. Семето не постига това съ своя нЬженъ връхъ. но съ електричеството, съ онзи импулсъ за животъ, който съществува въ него. Влагата, която се ср-Ьща въ почвата, служи само като проводникъ на електричеството, на жизнената сила въ растението. Следователно, семето пробива почвата и подава своето н-Ьжно връхче надъ земята чрезъ електрическата енер¬гия въ себе си, чрезъ потика за животъ. Дой¬дете ли до влагата, до водата въ живота, ще знаете, че тя е носитель на магнетизъмъ, на мекит-Ь сили въ природата. ПонЬкога чов-Ькъ е крайно нервенъ, възбуденъ. Това се дължи на голЬмата сухота въ организъма му. За да се освободи отъ тази нервность, той трЬбва да внесе въ организъма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? Отъ океана. По какъвъ начинъ? Чрезъ въздушнитЬ течения. ВъздушнитЬ течения въ чов-Ька не сж нищо друго, освенъ течения на неговата ми¬съль. ТЬзи течения, въ видъ на буря, или на в-Ьтъръ, раздвижватъ мисъльта на чов-Ька. За да се освободи човЬкъ отъ своята нервность, мисъльта му тр-Ьбва да работи. Бурята и вЬ- търътъ носятъ влага отъ океана. Влагата е мекиятъ елементъ, който прониква въ твърдата почва. Следъ това дохожда електричеството. Като се събератъ заедно, електричеството и магнетизъмътъ започватъ да работятъ върху

220> твърдата почва на чов-Ька, докато неговитЬ меки, н-Ьжни стъбълца се покажатъ надъ земя¬та, т. е. надъ гъстата материя. Това е идеал¬ното положение за чов-Ька, при което той може вече да расте и да се развива. Докато глава¬та на чов-Ька е заровена въ земята, той не мо¬же да мисли право. Когато се нам-Ьри въ зе¬мята, коренътъ на растението се стреми къмъ нейния дентъръ, тамъ да постигне н-Ьщо. Като види, че не може да стигне този дентъръ, растението започва да се стреми нагоре, тамъ поне да създаде н-Ьщо. И наистина, следъ из¬вестно усилие, коренътъ усп'Ьва да даде стъ- бълце, което излиза надъ земята и започва да се развива. И тъй, стремете се къмъ придобиване на мекота, но не къмъ мекотата на кашата, на ти¬нята, въ която чов-Ькъ може да загази и да се удави. Въ тази мекота н-Ьщата гниятъ, но не растатъ. Въ водата и растенията, и рибит-Ь жи¬в-Ьятъ, но въ тинята всичко гние. Мекотата е едно отъ великит-Ь качества на душата. Само душата може да бжде мека и пластична. Кога¬то говоримъ за мекота на характера, имаме предъ видъ проява на душата въ физическия св-Ьтъ. Когато говоримъ за н-Ьжни чувства, има¬ме предъ видъ проява на душата въ астрал¬ния св-Ьтъ. Мекота и н'Ьжность представятъ едно и сжщо качество, проявено въ два раз¬лични св-Ьта. Мекотата носи въ себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи усло¬вия за животъ. Когато чов-Ькъ изгуби мекота¬

221> та си, въ Психическия му животъ се явяватъ редъ набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т. н. Кои вещества вкисватъ? Обикновено органическите вещества се подла- гатъ на вкисване, т. е. на ферментиране. ТЯ сж повечето твърди. Следователно, когато въ орга-низъма на човЯка се събератъ твърди, орга¬нически вещества повече, отколкото сж. нуж¬ни, човЯкъ трЯбва по нЯкакъвъ начинъ да ги изхвърли навънъ. Излишъкътъ ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му сж нуж¬ни. ТвърдитЯ вещества въ човЯшкия органи¬зъмъ се уподобяватъ на коститЯ, мекитЯ — на мускулитЯ, течнитЯ — на кръвьта, а динамич- нитЯ сили въ природата представятъ нервната система на човЯка. Каго ученици, вие трЯбва да изучавате силитЯ на своя организъмъ, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трЯб¬ва да познавате езика на клеткитЯ, отъ които сж съставени вашитЯ удове, и да се разгова¬ряте съ тЯхъ. Колкото е по-интелигентенъ и високо развитъ човЯкъ, толкова и клеткитЯ на неговото тЯло сж по-интелигентни. Знайте, че човЯкъ не може произволно да мисли, да чув¬ствува и да постжпва. ВсЯка дисхармония въ мислитЯ, чувствата и постжпкитЯ му се отразява и върху клеткитЯ, а оттамъ и върху състоя¬нието на цЯлия организъмъ. Чов Ькъ трЯбва да се съобразява съ доброто на своя организъмъ. Не мисли ли добро на тЯлото си, и тЯлото не мисли неговото добро. ЧовЯкъ не трЯбва

222> да преуморява организъма си, нито да го оста¬вя въ пълно бездействие. Той требва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда въ работата на свои¬те клетки, човекъ вижда, че между техъ има химици, учени, професори, които правятъ свои опити, извършватъ редъ сложни реакции, ка-квито човекъ въ своите лаборатории не може да направи. Следъ всичко това човекъ мисли, че познава своя организъмъ, или организъма иа по-низкостоещите отъ него. Съвременните учени говорятъ за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познаватъ ония тънки проце¬си, които се извършватъ въ клетките на жи- витЬ сжщества. Те не познаватъ състоянието нито на клеткитЬ, нито на целото сжщество. Те изучаватъ растението, но не знаятъ, какъвъ е неговиятъ интименъ животъ. Дали растението се радва или скърби, това не имъ е известно. И растението има два различни живота, както и човекъ: животътъ на корените е адътъ на растението, а този въ стъблото и клонете — неговиятъ рай. Въ всички живи сжщества адътъ и раятъ вървятъ паралелно. Въ човеш¬кия мозъкъ адътъ е въ задната часгь на гла¬вата, а раятъ — въ предната и горна часть. Ако даде надмощие на задната часть на мозъ¬ка си, човекъ влиза въ ада на своя животъ, вследствие на което започва да става разсе- янъ и губи паметьта си. Тази разсеяность влияе върху умствените му способности. Този чо-

223> вЯкъ не може да учи, вследствие на което умственитЯ му способности постепенно от- слабватъ. Когато мозъкътъ поглъща всички енергии, човЯкъ става грубъ въ чувствата си. За да не отнеме възможностьта си да развива и мозъ¬ка, и сърдцето си, човЯкъ трЯбва правилно да разпредЯля енергиитЯ на своя организъмъ. Добриятъ господарь разпредЯля благата си еднакво на всички слуги. Следователно, разум- ниятъ човЯкъ разпредЯля еднакво енергиитъ си между всички удове. На всЯка клетка той из¬праща толкова енергия, колкото й е нужна. НЯ¬кои разбиратъ криво предназначението на сто¬маха и казватъ, че търбухътъ трЯбва да се унищожи. Не, стомахътъ има свое велико пред-назначение. Безъ стомахъ физическиягь животъ е невъзможенъ. Стомахьтъ и търбухътъ сж две различни нЯща. Търбухътъ подразбира не- наситнитЯ човЯшки желания. Щомъ дойде до такива желания, човЯкъ трЯбва да се са- мовъзпитава, но по никой начинъ да не изна¬силва своя стомахъ. Като е дошълъ на земята, човЯкь носи съ себе си всички условия и възможности да бжде щастливъ. ВъпрЯки това, той казва, че е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото не жи- вЯе правилно. Той е нарушилъ хармонията на своя организъмъ, нарушилъ е законитЯ, които го управляватъ, и търси причинитЯ за своето щастие и нещастие вънъ отъ себе си. СрЯща- те младъ момъкъ, студентъ, който се оплаква,

че не могьлъ да издържи изпитит-Ь си. Защо не могълъ да ги издържи? Защото билъ раз- сЬянъ, не могълъ лесно да запомня. За да се справи съ своята разсЬяность, човЬкъ трЪбва да прави усилия, да концентрира мисъльта си. Окултната наука дава редъ методи за концен¬триране на човешката мисъль, за усилване на паметьта. Въ природата съществуватъ извест¬ни течения, които събуждатъ съответни сили и способности въ човека. Свърже ли се съ н'Ькое отъ тия течения, чов-Ькъ ще развие въ себе си съответни мозъчни енергии. Обаче, знание се иска за това. Не знае ли съ кои сили да се свърже, чов-Ькъ може да си при¬чини гол-Ьми пакости и нещастия. За тази цель той тр-Ьбва да се свърже съ разумния св-Ьтъ, отдето могатъ да дойдатъ разумни съ¬щества да му помагатъ. За да направи тази съзнателна връзка, чов-Ькъ тр-Ьбва да бъде ис- кренъ въ себе си, да има непреодолимъ стре¬межъ къмъ знанието. Мнозина не усп-Ьватъ въ живота си, за¬щото чакатъ всичко да имъ се даде наготово. Т-Ь разчитатъ на благоволението на Бога, да погледне къмъ т-Ьхъ благосклонно. Богъ е по- казалъ своето благоволение, своята благосклон- ность къмъ чов-Ька още съ създаването му. Той е създалъ чов-Ька, направилъ го е малъкъ козмосъ, съ милиарди живи, интелигентни ду¬ши, които работятъ за неговото подигане. Чо¬в-Ькъ тр-Ьбва да гледа на тия живи, разумни сжщества, дошли да работятъ въ неговата

225 държава съ свещенъ трепетъ. Като не разбира това, човЯкъ казва: Отъ мене нищо нЯма да излЯзе, нищо не ме очаква, освенъ черната зе¬мя. Това е неразбиране на живота, неразбира¬не на самия човЯкъ, на силитЯ и способности- тЯ, които се крият ь въ него. ДарбитЯ и спо- собноститЯ се криятъ въ клеткитЯ на човЯка; тЯ не сж. вънъ отъ него. Отнасяте ли се до¬бре съ клеткитЯ си, съ своя организъмъ, дарбитЯ ви ще се проявятъ, но за това се из¬исква време. Всички науки, всички добродете¬ли се криятъ въ клеткитЯ на човЯка, защото сж свързани съ разумни сили, съ разумни сж¬щества. Когато искатъ да говорятъ за лю¬бовьта, разумнитЯ сжщества отправятъ свои¬тЯ енергии къмъ сърдцето на човЯка, подъ лъжичката или къмъ горната часть на мо¬зъка му. Това сж три вида чувства. Въ сърд¬цето се явяватъ единъ родъ чувства, подъ лъ¬жичката — другъ родъ, а въ горната часть на мозъка — трети видъ чувства. Въ горната часть се намира центъра „любовь къмъ Бога" — най-високото чувство въ човЯка. За да се увЯрите въ истинностьта на тия думи, вие мо¬жете да направите опитъ, но съ условие да гледате на клеткитЯ като на разумни сжще¬ства. Мисли ли човЯкъ, че никаква разум- ность не сжществува вжтре и вънъ отъ него, той ще изгуби пластичностьта си, топлината на своето сърдце, свЯтлината на своя умъ и ще се втвърди, ще се превърне въ суха кость. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ по¬ 10

226> ложителна философия, която да приложатъ въ живота си и отъ която да се ползуватъ. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлече¬на, но реална. Запримеръ, кой не знае, че успЪхътъ му се дължи на усилията, които е направилъ, за да постигне известенъ идеалъ? Или кой не знае, че успЪхътъ му е толкова по-голЪмъ, колкото е по-гол-Ъма и любовьта, съ която преследва своя идеалъ? Кой не е опиталъ, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати отъ тия, ко-гато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човекъ не може да разчи¬та на помощьта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Целото, той се ползува отъ помощьта на разумните същества. Славата на човека седи въ самия него, а не вънъ некжде. Човекъ не може да разчита на славата на хората, ако нема въ себе си сили и способности, съ които да за¬служи тази слава. Като знаете това, работете, учете, пише¬те, свирете не за себе си, не за човешка сла¬ва, но за славата на Онзи, Който ви е далъ условия да се проявите. Не работите ли съ това съзнание, вие всичко ще изгубите. Доста¬тъчно е Богъ да ви хване съ единъ пръстъ само, за да се разклатятъ основите на вашия животъ. Казано е въ Писанието: „Не противи се на злото!" Сега можемъ да кажемъ: Не противи се на Онзи, Който те е създалъ! Не е въпросъ човекъ да се бори съ злото, съ

227> своето низшо, животинско естество да го об¬уздава. Ако се бори съ него, той ще изгуби силитЯ си. ЧовЯкъ не трЯбва да предизвиква злото въ себе си. Оставете злото да расте сво¬бодно. Като израсте, то само по себе си ще из¬чезне. Злото е трънъ въ живота. Какво пра¬вите съ трънетЯ? Корените ли ги? Вие оста¬вяте и тръна да расте, както и другитЯ цвЯ- тя и растения въ природата. Като израсте, трънътъ ще се развие и следъ време ще увЯх- не. ПонЯкога и трънетЯ сж потрЯбни. Какво ще кажете за противоречията и мжчнотиитЯ въ живота? ТЯ не сж ли подобни на трънетЯ? И стари, и млади негодуватъ про¬тивъ мжчнотиитЯ и противоречията, но въпрЯ- ки това безъ тЯхъ не може. ВсЯко противо¬речие съдържа нЯкаква възможность. Следо¬вателно, колкото повече противоречия има чо¬вЯкъ, толкова по-голЯми сж и неговитЯ въз¬можности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможноститЯ му сж по-малки. ВеликитЯ хора сж минали и минаватъ презъ голЯми противоречия. Като разбиратъ за¬кона на противоречията, тЯ черпятъ сила отъ тЯхъ. Христосъ е миналъ презъ най-голЯмитЯ противоречия. Това не значи, че великитЯ хо¬ра сж живЯли изключително въ страдания. ВеликитЯ хора сж имали такива- голЯми радо¬сти, каквито обикновенитЯ хора не познаватъ. Обаче, великитЯ хора разбиратъ смисъла и значението на противоречията. Въ тЯхъ тЯ на¬миратъ новъ пжть, новъ методъ, нови възмож¬

228> ности за постижения. Ако не гледате на про-тиворечията така, вие ще се нам-Ьрите въ едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече. Представете си, че сте ученикъ въ гимна¬зията. Единъ отъ предметите—математика, за¬примеръ, не ви върви добре. Като дойде часътъ по този предметъ, вие се чудите, какво да на¬правите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учительтъ на урокъ, да поглед¬нете написаните формули и да си послужите съ техъ. Обаче, учительтъ забелязва това и ви праща на местото, каго ви пише слаба бележ¬ка. Требва ли да се сърдите на учителя си? Требва ли да се сърдите на сждбата си, че сте несретникъ? Добриятъ ученикъ ще съзнае погрешката си и ще огиде при своя учитель да се ИЗЕИНИ. Той нема нито да се оправдава, нито да се осжжда, но ще признае погрешка¬та си. Ще изнесе факта, както е, и ще обе-щае, че ще учи повече, ще изправи погрешка¬та си. Учительтъ ще остане доволенъ отъ своя ученикъ, ще му покаже, че цени неговата доблесть. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадатъ близки, приятелски отношения между него и учителя му. За пред¬почитане е ученикътъ да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си. Провидението се отличава съ следната чърта: То надниква тамъ, дето има слабости и погрешки. То надниква въ скрити места

229> и, като види никаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумниятъ учи- тель. Той надниква въ ржката на ученика, вижда написанитЯ формули и ги преписва. Той иска да знае, защо единъ ученикъ е написалъ едни формули на ржката си а другъ — други формули. По този начинъ той открива, защо единъ ученикъ се спъва отъ едни задачи, а другъ — отъ други задачи. Разумниятъ учи- тель не наказва, не сжди ученнцитЬ си за по- грЪшкитЯ имъ, но той ги разглежда като за¬дачи, отъ които самъ се учи. Като ученици на окултна школа, на шко¬лата на великия животъ, вие трЯбва да реша¬вате задачитЯ си добре, както решавате въ училището задачи, съ едно, две, три и пове¬че неизвестни. Представете си, че ви дадатъ следната задача- отъ една ябълка да познаете, какво е било дървото на височина, на въз¬расть, на видъ и т. н. Следъ това, отъ една круша да познаете, какво е било дървото. И най-после, отъ единъ човешки черепъ да уз¬наете, какъвъ е билъ човЬкътъ: неговото лице, неговите очи, уши, носъ, уста, ръстъ. Това е една сложна задача съ три неизвестни. Отъ задната часть на черепа можете да по¬знаете, дали очитЯ на човека сж били сини или черни. Ако сж били черни,задната часть на черепа въ известна область е тънка; ако сж били сини, сжщага часть на черепа е по- дебела. Ако очите на човека сж черни, косата и брадата му сжщо сж черни. Ако костьта на

230> предната часть на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този чов-Ькъ е билъ уменъ, работилъ е умствено. Ако костьта на челото е дебела, този човЬкъ не е работилъ умствено. Не само това, но чрезъ тънки на¬блюдения може да се опред-Ьли, въ каква об- ласть на науката или изкуството е работилъ този чов-Ькъ, като физикъ, химикъ, астрономъ, математикъ, философъ, музикантъ и т. н. Ако би посветилъ десетина години за изучаване на чов-Ьшкия черепъ, чов-Ькъ би се домогналъ до изкуството да чете по черепа като по книга. Като изучавате черепа на чов-Ька, ще за-бележите, че всЪка планета е турила свой от- печатъкъ върху известна область. Заприм-Ьръ, влиянието на Марса се отпечатало въ областьта задъ ушит-Ь. Въ марсиянцит-Ь тази область на черепа е силно развита. Марсъ се отразилъ и върху формата на лицето, направилъ го е ква¬дратно, а сжщо и върху цв-Ьта на кожата. Чер- вениятъ цв-Ьтъ е марсовъ. Ако този цв-Ьтъ взе¬ме гол-Ьмо надмощие въ чов-Ька, чувствата му огрубяватъ. Той е готовъ за нищо и никакво да убие чов-Ькъ. За да се развива човЬкъ пра вилно, всички цвЬтове на спектъра, като ма¬терии, тр-Ьбва да бждатъ еднакво застжпени въ него. Ако цв-Ьтътъ на червената материя преобладава, човЬкъ е силно воинственъ и лесно се възбужда. Този човЬкъ се намира подъ влиянието на Марса, не само като пла¬нета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има

231> единъ видимъ и единъ невидимъ Марсъ. По¬някога невидимитЯ нЯща сж по-опасни отъ видимитЯ, но същевременно сж и по-добри. Сега, да се върнемъ къмъ сжществената мисъль. Вие трЯбва да съзнавате, че всЯки човЯкъ представя общество, съставено отъ разумни души, които иматъ нЯщо общо съ него. Следователно, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки сжщества да мислятъ, да влЯзатъ въ хармо¬ния съ васъ. Дали тЯ ще влЯзатъ въ хармо-ния съ васъ, или вие съ тЯхъ, не е важно. Отъ васъ се изисква да възстановите хармонията на цЯлия си организъмъ. Това се постига чрезъ молитва, чрезъ концентрация, чрезъ работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрезъ което човЯкъ влиза въ съзнателна, ра¬зумна връзка съ сжщества. които сж завър¬шили своето развитие. Да се моли човЯкъ, това значи, да влЯзе въ връзка съ Великия, Който ще му разказва за живота на другитЯ сзЯтове, за великитЯ души въ невидимия свЯтъ, за любовьта между тЯхъ. Какво по-голЯмо благо отъ това може да очаква човЯкъ? Днесъ и религиозни, и свЯтски хора се оплакватъ отъ живота си, отъ своитЯ неус- пЯхи. Защо не могатъ да успЯватъ? Защото всЯки живЯе само за себе си и мисли, че самъ може да отиде при Господа, при свЯтлитЯ сжщества. Казано е, обаче, въ Писанието, че никой не живЯе за себе си. ЧовЯкъ е колек¬тивно сжщество и колективно ще се яви при

232> Господа. Христосъ казва на самарянката: „Иди да извикашъ мжжа си!"— НЬмамъ мжжъ, от¬говаря жената. — Право казвашъ. Петь мж- же си водила, но и този, когото сега имашъ. и той не ти е мжжъ. Какво представя мж- жътъ? Мжжътъ е разумното начало въ св'Ьта. Значи, тази жена нЬма онази раз\ мность въ себе си, съ която може да следва правия пжть на живота. Когато казвамъ, че чов-Ькь ще се яви предъ Бога колективо, имамъ предъ видъ всичко онова, което още отначало е вло¬жено въ него, и което не гние, не се разлага. Чов-Ькъ е царь на себе си. Каквото поже¬лае, може да го има. По какъвто въпросъ се интересува, може да получи сведения. Той има въ своя организъмъ различни клетки — хими¬ци, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щомъ се запита по известенъ въпросъ, тЬ веднаг а ще му отговорятъ. Като изслуша гЪхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията имъ се съгласяватъ, чов-Ькъ из¬питва голЬма радость и хармония въ себе си. Никой не е въ състояние да отнеме радость- та на човЬка. Да се опита н-Ькой да отне¬ме радостьта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на чов-Ька да размжти водата на океана. Вс-Ьки може да размжти во¬дата на блатото, но до днесъ не се е нам-Ьрилъ чов-Ькъ, който може да размжти водата на океана. Който мисли право, съ широчина, дъл¬бочина и просторъ, каквато е водата на оке¬ана, никой не е въ състояние да размжти не¬

233> говата мисъль. Правата мисъль води къмъ по-ложителна основа на живота. НЯмате ли пра¬ва мисъль, ще се блъскате съ години, докато единъ день изработите тази мисъль въ себе си. Ще се блъскате, ще се мжчите, ще се тру¬дите, но ако не сте разумни, нищо нЯма да постигнете. Разумность, дълбоко разбиране на живота е нужно за чов-Ька. Сега. като задача, 20 деня правете след¬ното упражнение. Като ставате сутринь, мисле¬те върху това, че сте душа. съставена отъ милиарди интелигентни, разумни сжщества, които работятъ за вашето подигане. Извик¬вайте тия сжщества и съзнателно се свърз¬вайте съ тЬхъ. Като мислите за тЬхъ, вие ще можете да работите усп-Ьшно. Мислете за тЯхъ безъ никакво съмнение, безъ никакво колеба-ние. ЧовЬкъ е създаденъ отъ две вещества: твърдо — пръсть и меко - - духъ, дихание. Богъ казва: „Да направимъ човЯка по образъ и подобие свое". Той взе пръсть, размекна я, направи тЯсто, отъ което извая човЯка—него¬вата форма. Следъ това вдъхна живо дихаш е, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни сжщества. Къмъ тЯзи разумни сжщества отправете мисъльта си, да се свър¬жете съ тЯхъ. Като мислите върху разумнитЯ клетки въ себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Богъ не бЯше вдъх- налъ дихание въ човЯка, той бЯше мъртавъ. Щомъ вдъхна въ него, той стана жива душа. Божието дихание представя Божественото на¬

234> чало въ човека, което внася миръ и радость. Н-Ьма ли този миръ и тази радость въ себе си, чов-Ькъ е мъртавъ. Наистина, ср-Ьщате хо¬ра, които учатъ, работятъ, движатъ се, но н-Ъ- матъ никаква радость въ себе си. Ние нари¬чаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Боже¬ственото въ т-Ьхъ, внесе ли радость въ души- т'Ь имъ, т-Ь оживяватъ и възкръсватъ. Боже-ственото начало представя мекия, тихъ гласъ на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави юденъ за ра¬бота и за животъ. Който веднъжъ само е чулъ този гласъ, той никога не може да го забрави. Като знаете това, стремете се къмъ она¬зи мекота, която съживява и стопля. Добро- детельта е плодъ на Божествената мекота» Добродетельта може да се реализира въ жи¬вота. Вс-Ьки може да прояви доброто въ себе си, да види неговит-Ь плодове. Първо чов-Ькъ тр-Ьбва да приложи доброто къмъ себе си, къмъ разумното общество отъ сжщества, до¬шли съ неговата душа заедно-, да й помагатъ, ла работятъ за нея. Като бжде добъръ къмъ себе си, чов-Ькъ, п!,е бжде добъръ и къмъ ближнит-Ь си. Колкото по-добре и съ обичь се отнася чов-Ькъ къмъ тия малки сжщества, въ себе си — клеткит-Ь на своя организъмъ, тол¬кова по-гол-Ьма хармония ще сжществува ме¬жду него и т-Ьхъ. Хармоиичниятъ животъ пъкъ създава условия на чов-Ька за правилно расте¬не и развитие. Само при хармонично състоя¬ние на силигЬ въ своя организъмъ, човЯкъ мо¬

235> же да прояви дарбитЯ и способноститЯ си. Безъ вътрешна хармония, каквито усилия да прави човЯкъ, всичко остава безъ резултатъ. Ако имате нЯкакви резултати, тЯ ще бждатъ микроскопически. Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателнитЯ сили въ положителни, мислете по 5—10 минути на день за вашитЯ клетки, за службата, коя го тЯ извършватъ. По този начинъ вие ще разсЯй- вате тъгата си, ще превръщате неблагоприят- нитЯ условия на живота си въ благоприятни. — СамосвЯтлиятъ пъть на м ъ - дростьта води къмъ истината. 19. Лекция отъ Учителя, държана на 6 февруарий, 1927 г. София.