Разлика между версии на „Мек ответ“

Версия от 14:00, 29 януари 2010

Мек ответ

Притчи, 15 гл.

Сега ще прочета 15 гл. от Притчите.

Притчите представят книга, която съдържа мъдри изречения и поговорки за практическия, за временния живот на хората. Те не се отнасят до идейния живот, но до обикновения живот на човека. Който иска да знае, как да постъпва в живота си, нека чете Притчите и да се поучава от тях.

„Мек ответ утихва ярост; А жестока дума възбужда гняв." ( – 1 ст.)

Всички сте опитали ефекта на острия, на грубия отговор. Той глобява човека. Ако отидете в някое учреждение и кажете на някой от чиновниците една остра, груба дума, веднага ще ви глобят, или ще ви подведат под отговорност; след всяко глобяване, вие ще се огорчите и ще кажете, че в света съществуват само неправди. Обаче, кажете ли една мека дума, никаква глоба, никаква отговорност няма.

„Езикът на мъдрите украсява знанието; А устата на безумните отригват глупост." ( – 2 ст.)

Казвам: когато работите на хората не вървят добре, те започват да разискват върху въпроса, защо светът е създаден така. Който не обича да работи, той казва: Защо трябва човек да работи? Бог не можа ли да създаде такъв свят, в който да не се работи? – И без работа може. – Как? – Като легне човек болен. Болният лежи по цели дни на леглото си, но други работят за него. Тогава, кое е за предпочитане: да лежиш на леглото болен и да не работиш, или да работиш и да си здрав? Последното положение е за предпочитане – да работиш, но да бъдеш здрав. Ако лежиш на леглото си и не работиш, гърбът ти ще се ожули; пък ако си здрав и работиш, краката ти ще се подбият. Значи, при почивката на леглото, гърбът ти ще се протрие; при работа, ръцете и краката ти ще усетят. Обаче, ако някой търси още по-лесен живот, при който нито гърбът да се охлузи, нито ръцете и краката да се движат, от него нищо няма да остане.

Какво означава стихът „езикът на мъдрите украсява знанието"? Езикът на мъдрия може да се уподоби на хубавите дрехи, с които човек се облича. Значи, който се облича с хубави дрехи, той минава за умен, за знаещ човек. Така е за онзи, който, наистина, е умен човек. Обаче, ако глупавият се облича с хубави дрехи, и по този начин иска да мине за умен човек, той изпада в смешно положение. Когато млад, левент момък се облича добре, по-красиво нещо от това няма; обаче, когато стар, прегърбен човек се облича хубаво и иска да обърне внимание на хората, той става за смях.

„Очите Господни са на всяко место; И наблюдават злите и добрите." ( – 3 ст. ).

Съвременните хора разискват върху въпроса, има ли Господ очи, или няма. Едни поддържат, че Господ има очи и всичко вижда; други поддържат, че Той не вижда, какво се върши на земята. Обаче, и онзи, който твърди, че Господ вижда всичко, като отиде на нивата, по сто пъти на ден боде воловете си с остена, както и онзи, който казва, че Бог няма очи и не вижда, какво правят хората на земята. Ако ти си търговец, който имаш да плащаш няколко полици, и твоят кредитор дойде в дома ти и започне да те боде с остена си, какво ще бъде твоето положение? Следователно, щом вярваш, че Бог всичко вижда, ти не трябва да бодеш воловете си с остен. И воловете разбират от меки думи. Щом си ги впрегнал и си задоволил всичките им нужди, те и без остен ще орат. Какво правят съвременните хора? Говорят за Бога, а мушкат с остен. Не, като говорите за Бога, остенът ви ще бъде нагоре. Езикът на човека е остенът, с който той си служи. Кога, именно, човешкият език е изправен нагоре? Когато човек говори меко, тихо и от нищо не се дразни, езикът му е нагоре. Хората го хулят, обиждат, но той остава тих и спокоен. Когато остенът, т.е. езикът на човека е надолу, той ще се натъкне на Мойсеевото учение – „око за око, или остен за остен". Тъй щото, всички трябва да знаете, че очите Господни са на всяко место, дето има живот. В гробищата, дето живот не съществува, Бог не е там. Ореш ли на нивата, Господните очи те наблюдават. Учиш ли, добър човек ли си, Господните очи те наблюдават. Какво представя разораната нива? Разораната нива е животът. Този живот ще бъде толкова по-добър, колкото е голямо Божието благословение върху него. Следователно, ако Бог не съществуваше, никакво благословение нямаше да има в живота. Щом вашите ниви са поляти от дъжда, огрени от слънчевата светлина и топлина, това показва, че Бог съществува и щедро раздава своите блага.

„Сладък език е дърво на живот; А развратност в него е съкрушение на духа". ( - 4 ст.)

Значи, от езика излизат много работи: и добри, и лоши. Той дава и взима. Когато езикът не е на местото си, хората един на друг съкрушават духа си.

„Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е". ( - 5 ст.)

Съвременните хора не обичат да им правят бележки. Трябва ли коларят да се обижда, когато някое малко дете му обърне вниманието, че една от осите на неговата кола е паднала? Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му? Ако, след такава забележка, той набие това дете, този колар е болезнено честолюбив. Напротив, коларят трябва да благодари на детето, да го качи на колата си, да го повози малко и да му каже: Благодаря ти за голямата услуга, която ми направи; ако ти не беше видело падналата ос от колелото, аз щях да остана сред пътя. За всяка бележка, която ни се прави, от когото и да е, по какъвто начин и да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме. Дали този човек, или това дете ще ти говори меко или остро, това е негова работа. За тебе е важно да ти се каже, че една от осите на твоите колелета е паднала, а как ще ти се каже, не е важно. Вслушвайте се във всяка дума, която излиза от човек, изпратен от Бога.

„В дома на праведния има голямо изобилие; А в дома на нечестивия – смущение". ( – 6 ст.)

Питам: отде започват споровете в живота на хората? Обикновено споровете започват от малките работи. Запример, ти влизаш в дома на свой приятел, който те посреща добре, с разположение, радва се, че си го посетил, Обаче, ти взимаш една губерка и я забиваш на дълбочина два сантиметра в ръката на приятеля си. Може ли след това приятелят ти да запази доброто си разположение? Външно той може да се усмихне, да не даде вид, че си му причинил някаква болка, но вътрешното му разположение е накърнено. Вътрешно той се намира в известно противоречие. В този смисъл, губерката, с която сте причинили болка на вашия приятел, е човешкият език, който вие не сте употребили на место. Когато срещнете приятеля си, скрийте вашата губерка в кожена кесия и не дупчете с нея. Този ден не ви трябва губерка. – Ами с какво ще шием? – Този ден можете и да не шиете. Разговаряйте се меко с приятеля си. Ако правиш въпрос за шиене, губерката ще излезе на лице, и тогава положението става опасно и за двамата.

„Устните на мъдрите сеят знание; А сърцето на безумните не е така.” ( – 7 ст.)

Значи, знанието трябва да се сее. Де трябва да се сее? На нивата, т.е. в живота.

„Жертвата на нечестивите е мерзост Господу; А моленето на правите – благоприятно Нему." ( - 8 ст.)

Казват за някого: Този човек е щедър, много дава за Господа. – Този човек дава за Господа, но след като е обрал десетки хора. Не, с крадено жертва не се прави. Жертвата се обуславя от един велик закон в живота. Има смисъл да жертвуваш, но само от онова, което ти сам си спечелил. Работи, и от онова, което си придобил с пот на челото си, с работа, можеш да жертвуваш. А тъй, да взимаш чуждо нещо и да го принесеш в жертва, това е мерзост Господу. Да печелиш на лотария и от тези пари да даваш за Господа, и това още не е истинска жертва.

„Пътят на нечестивия е мерзост на Господа; Но Той обича тогози, който тича след Правдата." ( - 9 ст.)

Казвате: Каква полза от това, ако се тича след Правдата? Да тичаш след Правдата, подразбира да тичаш след Господа. Щом тичаш след Господа, и благословението ще дойде. – Кога ще дойде това благословение? За умните, за благородните хора отчаяние няма и обезсърчение няма. Те имат търпение да чакат и казват: И за нас ще дойде Божието благословение. Разумният не определя срок за нещата. Той знае, че Бог е предвидил доброто за човека, като същевременно е определил и срок за реализиране на това добро.

„Има лошо наказание за онези, които се отбиват от пътя: Който мрази обличение, ще умре”. ( – 10 ст.)

Питам: кое е по-добре – да приемеш обличение и да живееш, или да мразиш обличение и да умреш? Когато ви кажат лоши, обидни думи, обърнете се към Господа и кажете: Слава Богу, че се избавих от смъртта! Приложението на този стих в живота се свежда към следното: Благодарете на Бога, че ви е избавил от смъртта! Двама души селяни се напили и започнали да спорят за нещо. Едно малко дете ги вижда, спира се при тях и започва да им се смее. В това време минава покрай тях един господин, и като вижда, че детето седи при пияните селяни, удря му плесница и казва: Да си вървиш оттук! Не е твоя работа да седиш на това място. Детето се разплакало и тръгнало за дома си. Не се минали и десет минути даже, един от пияните селяни извадил револвера си и застрелял другия. Ако детето беше останало при пияните селяни, и то щеше да пострада. Значи, този господин го избавил от смърт. То получи една плесница, но животът си запази. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта.

„Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове!" ( - 11 ст.)

„ Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите." ( – 12 ст.)

Изобщо, в света има хора присмиватели, шегобийци. Външно те минават за мъдри, не дружат с глупави хора. Обаче, когото видят, те са готови да го осмеят.

„Сърце весело прави засмяно лице; А от скръбьта на сърцето, угнетява се духът." ( - 13 ст.)

Сърцето на разумния търси знание. Това знание го прави весел. Значи, между знанието и веселието има известно съотношение. Весело може да бъде сърцето само на разумния човек, който има знание. Защо? Защото знанието носи за човека придобивки. Весел е човек, когато придобие нещо. Който иска да бъде весел, той трябва да търси онова знание, което носи придобивки със себе си. Всеки, който е придобил нещо в живота си, той непременно е разполагал с някакво практическо знание в себе си.

„Всичките дни на скръбния са зли; А веселото сърце е всякогашно пирувание." ( – 15 ст.)

„По-добро малкото със страх Господен; 

Нежели съкровища много и смущение в тях." ( – 16 ст.)

Ние превеждаме думата страх с думата любов и вадим следната поговорка: „ По-добре малко, но с любов, отколкото много без любов". По-нататък, в 17 стих се развива същата мисъл, но с други думи.

„По-добро гощавано от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.” ( – 17 ст.)

Значи, по-добре е да те нахранят със зеле, но с любов, отколкото с печена пуйка и с омраза.

„Яростний человек възбужда прения; А дълготърпеливий утихва карания" ( – 18 ст.)

„Пътят на ленивия е като с тръни изплетен; А пътят на правите е изравнен." ( – 19 ст.)

Значи, всеки неравен път е път на ленивия.

„Мъдър син весели отца; А безумен человек презира майка си." ( – 20 ст.)

„Глупостта е радост на скудоумния; А разумний человек ходи направо." ( – 21 ст.)

„Дето няма съвет, намеренията се осуетяват; А в множеството на съветниците утвърждават се." ( - 22 ст.)

Често хората вършат работи, без да ги обмислят, и после казват: Добър е Бог, Той ще ни помогне. – Бог е добър, но вие взехте ли Неговия съвет за извършване на тия работи? Добрият слуга отива при господаря си и го пита: Господарю, как да постъпя? Ако някой слуга казва, че господарят му е добър, но не отива за съвет при него, каква работа ще свърши той сам?

„Человек има радост чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра!" ( – 23 ст.)

„За разумния е пътят на живота нагоре, За да се уклони от ада долу." ( – 24 ст. )

„Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата." ( – 25 ст.)

В последния стих, вдовицата се взима като символ на слаб човек, който няма помощник в живота.

„Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете, ще живее." ( – 27 ст.)

Користолюбив човек е този, който желае повече, отколкото му е необходимо. Някой казва, че не желае много; желанията му се простирали дотолкова, да може да живее. Та всеки човек има толкова. От хиляди години насам, откак светът съществува, на всички хора е дадено толкова, колкото да поддържат своя живот, да задоволят необходимите си нужди. Има хора, които сами казват, че не са доволни от това, което им е дадено, но искат повече.

„Сърцето на праведния преговаря да отговаря; А устата на нечестивите отригват зло." ( – 28 ст.)

„Праведният преговаря" – това значи, че той дълго време мисли, изслушва, докато започне да говори. Той не бърза да говори. Добре щеше да бъде, ако човек не бързаше, но предварително обмисляше нещата и тогава действуваше. С бързането си съвременните хора изпадат в положението на онзи дядо, който, като дошъл до един трап, погледнал го и си казал: Кой ще заобикаля сега този трап? Колко такива трапове съм прескачал на младини! Ще се засиля, и ще прескоча този трап. Засилил се той, и хоп, в трапа! Тщеславието заговорило в този дядо и го заставило да прескочи трапа, да се покаже, че може. Обаче, като излезъл, от трапа, той се поогледал наоколо и си казал: Каквото е на старини, такова беше и на младини! Този старец требваше да премери силите си и тогава да се засилва да прескача трапа. Който не измерва силите си предварително, и той постъпва като този дядо: засили се да прескочи трапа, но там остава. Ще седи там, дано се намери някой да му помогне и ще си мисли: Тъй ли беше на младини? Ако не дойде някой да му помогне, ще се помъчи и сам ще излезе. Тогава ще си каже истината: Какъвто съм сега, такъв бях и на младини. Действително, ако човек не работи върху себе си и не се упражнява, и на стари години остава такъв, какъвто е бил на младини. Който работи върху себе си, той може да превърне лошите работи в добри, но затова се изисква постоянство, работа и труд.

„Господ е далеч от нечестивите, А слуша моленето на праведните." ( – 29 ст.) Едно правило трябва да имате предвид. За човек, който няма разположение да слуша Бога и да изпълнява Неговата воля, Писанието казва, че Господ е далеч от него. Преди християнството още, на хората е било известно, че Бог всякога слуша моленето на праведните. По това няма две мнения.

„Светът на очите весели сърцето; И добрата вест утлъстява костите." ( – 30 ст.)

Този стих се отнася до разумния живот.

„Ухо, което слуша обличението на живота, Пребивава между мъдрите." ( – 31 ст.)

В този стих се дава голямо насърчение на човека. Значи, който има ухо и може да издържи обличението на живота, той ще живее между мъдрите. Тъй щото, всеки трябва да знае, че животът обличава. За да живееш между мъдрите, трябва да те обличават. Колко пъти учителят ще поправя тетрадките на своите ученици! Колко пъти той ще зачерква грешките им с червено мастило! Колко пъти майките ще правят корекции на своите деца!

„Който отхвърля поучението, мрази душата си, А който слуша обличението, придобива разум." ( – 32 ст.)

Когато обличават глупавия, той казва: Вие ли ще ме учите? Аз не зная ли това? Мъдрият човек, обаче, слуша. Той често изпада между хора, които говорят глупости, но той на всичко дава ухо, слуша. Той се учи от тях, размишлява, защо тези хора живеят така и намира начин, как да работи. Той не ги съди, защо са такива, защо постъпват така, но си казва: Аз трябва да работя между тия хора. Тяхната нива е буренясала. На време не работих между тях, но сега трябва да впрегна плуга си, да разора нивите им. Те си говорят, карат се, а той си прави своите планове. Като слуша някои хора да се карат, той си казва: Ако бях орал и копал на време, днес нямаше да бъде така. Сега, аз съм виновен за тяхното положение. Я вие казвате: Аз ли съм най-крив, най-виновен? – Че не си и най-прав. – Аз ли съм най-грешен? – Че не си и най-праведен. И едното, и другото е вярно. Това са ред положения в живота.

„Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата." ( – 33 ст.)

Казвам: човек трябва да се смири! – Защо? Нима човек трябва да стане мост, всички да минават отгоре му? Чудни са съвременните хора в своите заключения! Да не ставали мост! Да, но престрелки има. Отвори се война и се започва страшно сражение: генералът се качва на коня си, вади нож, удря надясно-наляво, коли. Но ненадейно го удари някое парче от граната, и той падне на земята, а конят отгоре му. И след това цели отряди минават през него, не искат да знаят, че тук лежи ранен един генерал. При това положение, няма ли да се смири човек? Ще се смири, няма какво да прави. Като отминат всички, генералът ще стане и ще каже: Слава Богу, че оцелях! Колко умни животни били конете! Прескачаха ме, без да ме тъпчат. Добре, че ме раниха само. Конят никога не стъпва на ранен човек. Следователно, като дойдеш до смирението и паднеш на земята, ще благодариш на Бога, че конете не те стъпкаха. Този генерал беше поставен от своето началство да управлява войската, но Господ го свали долу и му каза Ти ще останеш под конете отдолу, да се смириш, защото не знаеш, какво нещо е смирението. След това, когато някой му казва да бъде по-строг, той го пита: Кавалерия минавала ли е отгоре ти? – Не. – Покрай мене мина три пъти, и аз научих закона, как се вади нож.

И тъй, смирението е велико качество на мъдрия, на разумния човек. В света не е важно, как човек е наредил нещата, но как Бог ги е наредил От това, което Бог е наредил, човек трябва да вади поука и да го приема на драго сърце. Да допуснем, че учителят ви е дал едно упражнение, което вие сами трябва да напишете. Кое е по-добре за вас: да напишете упражнението у дома си, или да отидете на училище, и там да го препишете на готово от другарите си? Който преписва упражненията си от своите другари, той учен човек не може да стане. Който взима пари назаем от този - от онзи, и той богат човек не може да стане. За такива случаи българите казват: „Чуждото нещо и на Великден се взима.” Закон е: който работи, само той може богат да стане. В практическия живот съществува следното правило; само болният има право да взима пари назаем. Щом си здрав, ти ще отидеш да работиш, и Бог ще те благослови. Докато човек не е работил, сам да спечели нещо, щом му паднат пари, той ги пилее наляво – надясно, да разберат всички, че разполага с пари. Такъв човек обикновено е разточителен. Който е придобил парите си с труд, с работа, той знае цената им и никога не ги пилее.

Разправят интересен анекдот из живота на Хаджи Калчо от Пловдив. Дошъл при него един господин да иска под лихва двеста турски лири с определен срок. Хаджи Калчо му дал двеста лири назаем, но като практичен човек, тръгнал след своя длъжник, да види, какво ще прави с тия пари. Като взел парите, господинът тръгнал из града, от дюкян в дюкян да си купува някои неща. Като видял това, Хаджи Калчо го достигнал и му казал: Господине, направил съм една грешка в сметката си. – Каква? – Дайте остатъка от парите, които още не сте изхарчили, и елате с мене в кантората, там ще ви обясня, каква е погрешката ми.

Казвам: който взима пари назаем и ги разпилява, той не мисли да ги връща. Това е вярно и по отношение на вашия живот. Докато сте млади, докато имате всичко в изобилие, вие харчите безразборно, пилеете силите си наляво-надясно; като дойде старостта, като дойдат години на обедняване, вие тръгвате да търсите този-онзи лекар, дано някой от тях ви даде нещо назаем. Старият казва: Да има кой да ми заеме от своята младост! Не, пари назаем не се дават. И младост назаем не се дава. Старият постоянно се оплаква и казва: Е, синко, краката ми не държат вече, не мога да се движа. – Нали и ти беше млад? Защо не запази младостта си? Като си остарял вече, ще вървиш по пътя си. На стария пари назаем не се дават. Старият човек е трябвало на младини да мисли, сега вече е късно. Днес може да му се говори само върху закона за подмладяването.

Сега, и на вас казвам: всички, които са тръгнали в Божествения път, трябва да пазят своята младост. – Как? – Има известни правила, които трябва да се пазят. Не се ли пазят тия правила, човек губи младостта и силата на своя организъм. Често хората пазят ненужните неща за живота, а нужните, т.е. тия, които ще ги ползуват за цял живот, не пазят. Същото се забелязва и в страданията на хората. Има страдания ненужни, на които хората сами се натъкват; обаче, има страдания нужни, необходими, от които хората учат, повдигат се и се облагородяват. Казвате: кои страдания са нужни за човека? Как можем да различим необходимите от ненужните страдания?

Ще приведа един пример, да видите, какви са резултатите от ненужните страдания. Двама ученика, от две различни школи, като завършили образованието си, били изпратени от учителите си на една опитна екскурзия. Като вървели из пътя, единият от учениците видял, че двама пияни се карат. Той се приближил при тях и започнал да ги примирява. И наистина, успял донякъде да ги примири, но в жертва на това дал главата си – те му пукнали главата. След време и вторият ученик се натъкнал на подобна опитност. И той видял двама пияни селяни да се карат и бият помежду си, но седял далеч от тях и наблюдавал само, какво ще стане. Единият селянин вдигнал тоягата си и силно ударил другаря си по главата. Кръв почнала изобилно да тече. Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с някаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвта на главата му. Като превързал раната, той седнал при двамата селяни и започнал да им говори, как трябва да живеят. Кой от двамата ученици е постъпил по-добре? Вторият. Първият ученик временно само е могъл да примири двамата селяни, но той излязъл от полесражението с пукната глава. Така, той се подложил на едно ненужно страдание. Вторият ученик оставил селяните да се набият, да изтрезнеят малко; след това той се приближил при тях и започнал да им говори, че те трябва да живеят като братя помежду си, а не като врагове. Като наблюдавал отдалеч техния спор, той си казал: По-добре да се пукне една от техните глави, отколкото моята.

Питам: трябва ли майката да влиза между децата си, когато те се карат и бият помежду си? Ако иска главата й да остане неповредена, майката трябва да стои настрана. Нека децата се покарат и побият помежду си, и когато едното пострада, тогава майката трябва да се приближи към тях и да им даде добър урок, как трябва да живеят помежду си, като братчета, в мир и съгласие. Главата на майката всякога трябва да бъде здрава, а главата на децата може някога да бъде малко пукната и превързана. При изключителни случаи само, главата на майката може да бъде пукната. В практическия живот човек трябва да бъде умен. Какво струва на човека да каже една мека дума? Срещаш един лош човек, който тръгнал за някъде, намислил да направи някакво зло. Като минеш покрай него, поздрави го, запитай го, как е, и продължи пътя си. Тази добра обхода, тази мека дума смекчава сърцето на този човек, и той се отказва от своето лошо намерение. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. В този случай, те са два остри камъка. За такива хора българите имат поговорка: „Два остри камъка брашно не мелят." И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър. Когато човек започва да става остър, груб, в него се забелязват особени прояви: той губи своята мекота, своята влага и става сух. Сухата нива нищо не ражда, но и от мочурливата нищо не излиза. Нивата не трябва да бъде мокра; тя винаги трябва да има по малко влага в себе си. В този смисъл, водата е емблема на живота. В Божествения живот всякога има по малко влага. Първото условие за поддържане на тази влага в човека е благодарността. Затова, ставате ли сутрин, благодарете на Бога първо, че сте здрави, че можете да се помолите и да започнете работата на деня. После, благодарете за времето, каквото и да е то – дъждовно, слънчево, мъгливо. Работете, според както времето ви диктува. Ако е дъждовно, радвайте се, че дъждът ще полее вашия труд. Ако е сухо, радвайте се, че посевите ще растат и ще зреят. Ако пък е много сухо, сами ще поливате. Промените на времето не са нищо друго за ученика, освен задачи. Като вали дъжд, наблюдавайте посоката на валенето, колко часа ще вали и т.н. Ако дъждът попречи за определената работа, посветете това време за Господа, кажете по една мека, добра дума на нуждаещите се. Значи, разумният човек, според времето, може така да си нареди програмата на дневната работа, че сам да остане доволен. Неразумният пък се спъва от времето.

И тъй, смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо. За него окръжаващите и техните постъпки са жива, отворена книга, от която той чете и учи. От тази книга, именно, Бог съди за нас. Разумният човек от всичко се учи. Запример, ако влезе в една гъста гора, с големи, разклонени дървета, той няма да ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се смири и тъй ще мине през най-малките дупки. Като излезе от тази гора, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата си нагоре. Човек трябва да се съобразява с местото, с терена, по който върви. Ако вървиш по някой стръмен, висок планински връх, там ще лазиш като дете, ще дигнеш единия си крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка. Ако се качваш по някоя скала с обуща, трябва да мислиш после, как ще слизаш. Скалата е хлъзгава, стръмна, с обуща не се слиза. Тогава ще седнеш на скалата внимателно, с всичкото си смирение и ще събуеш обущата си: ще събуеш единия крак, после другия, и ще хвърлиш обущата си долу, под скалата – бос ще слизаш надолу. Същото нещо ще правите и в живота си: някога ще ходите боси, някога ще бъдете с обуща. Когато се намерите между користолюбиви хора, ще бъдете с обуща. Това показва, че практическият живот налага правила на човека, макар и временни.Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. На един човек ще говориш по един начин, на друг – по друг начин, а на себе си – по различни начини. Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи.

Съвременните хора не успяват в живота си, понеже мислят, че са силни, учени, умни. Който мисли, че е силен, нека направи следния опит: да нареди пред себе си десет чувала, всеки от тях тежък 50 кг., и да започне да ги слага на гърба си. До който чувал спре, толкова е неговата сила и знание. Ако дигнеш само първия чувал и не можеш повече, кажи си: много знание ми е нужно, докато мога да нося на гърба си и десетте чувала! Само по този начин човек може да опита силата и знанието си. Който иска да изпита търпението си, ще го поставят на следния изпит: ще му дадат десет чувала жито, да преброи, по колко зрънца има във всеки чувал. Някой ще издържи само до първия чувал, друг – до втория, трети – до третия и т.н. Ако се намери човек с по-голямо търпение, да изброи зрънцата в петте чувала, след това ще започне да философствува: Ще претегля, колко тежат зрънцата в първите пет чувала; после ще претегля вторите пет чувала и ще направя изчисление, да видя, колко зрънца жито има и в тях. Не, за да изпиташ търпението си до край, трябва да преброиш житните зърна и във вторите пет чувала. Като направите този опит, ще ви поставят на друг: ще започнете от първия чувал да отделяте лошите зрънца от здравите. Лошите ще хвърляте навън, а здравите ще броите. Ако някой може да направи опита само с първите пет чувала, той ще си каже: Аз познавам търпението само до петия чувал; от петия нататък не го познавам. Обаче, който е направил опита и с десетте чувала, той е завършил своя живот. Той познава вече великото търпение. Всеки ден от живота на човека прилича на чувал, пълен с здрави и лоши житни зрънца.

Казано е в Писанието: „На седмия ден Бог си почина." Съвременните хора работят шест деня, а седмия посвещават на Господа. Какво трябва да правят през шестте дни, те знаят, но дойдат ли до седмия ден, не знаят, какво да правят. Голямо благословение ще бъде за човека, ако се научи, какво трябва да прави седмия ден. Днес, например, е седмият ден. Какво трябва да правите?

Времето днес ви казва: Вие трябва да бъдете носители на новия живот! Разправяйте на всички, че семената, които сте посели някога на нивата, са измрели. Обаче, щом дойде новият живот, влагата ще възкреси тия семена. Много от вашите мисли и желания са измрели, но ако живеете в закона на смирението и пуснете новия живот върху тях, те отново ще израснат, и вие сами ще се чудите на заложбите, които Бог е вложил във вас. Това значи праведен човек. Праведният ходи по Божия път, който е път на красота. Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето и свободата си на никого не продава. Той всичко работи, но като дойде до плащане, там го няма. Вие трябва да мязате на онзи японски принц, който имал желание да изучи живота на японците отблизо, затова отишъл като слуга в едно богато японско семейство. Той прекарал там известно време и, като дошъл деня да напуща, господарят го извикал да му плати. Обаче, той казал: Аз не искам никаква заплата. Трябва да напусна вашия дом, защото друга работа ме чака. Като си отишъл, едва тогава господарите му разбрали, че техният добър слуга бил японския принц, който дошъл у тях с намерение да се учи.

В това отношение, всеки човек трябва да бъде самостоятелен и да знае, че е дошъл на земята да се учи. И царски син да си, трябва да бъдеш примерен слуга, че като напуснеш дома на господарите си, те да кажат: Добър беше нашият слуга! Като него друг не сме имали. Той беше идеен работник, всичко вършеше с любов. Когато някой се запитва, защо е дошъл на земята, нека си отговори, че е дошъл на земята да научи закона на служенето, и така да го научи, че като напусне дома на своите господари, да чуе следните думи: Добър беше нашият слуга! Като него друг не сме имали.

Сега, ще ви препоръчам да четете Притчите, едни от които са по-мъчни за разбиране, а други – по-лесни. Те съдържат практически правила за всички положения, на които човек може да се натъкне в живота си.

Най-важният стих от 15 гл. на Притчите е следният: „Смирението предхожда пред славата." Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате пред вид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавлението. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейният край. Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край. Някой казва: Няма ли край това нещо? – Има край. Щом има край, то е зло. – Ами това нещо няма ли начало? – Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в небето. Добрият, красивият живот има начало, няма край. Лошият живот има край, няма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо, и на вас казвам: питайте само за ония неща, които имат начало, а нямат край! Не питайте за неща, които нямат начало, но имат край! Следователно, дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията, или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат.

За обяснение на последната мисъл, ще приведа следния пример. Един беден българин отивал пеш от Одрин за Цариград, по някаква важна работа. Той се доста уморил от дългото пътуване, та взел да се моли на Бога, дано се намери отнякъде един кон, да се качи на него, да си почине малко. Като вървял така, случайно се обърнал назад и видял един турчин на кон, а след него тичало едно малко конче. – Хей, гяур, спри! – извикал турчинът. Българинът спрял, като същевременно си помислил: Ето, Бог ми изпрати едно конче. – Гяур, вземи кончето на гърба си! – заповядал турчинът. Уморен, не уморен, той вдигнал кончето на гърба си и продължил пътя си за Цариград. Като вървял с кончето на гръб, той се обърнал към Бога с думите: Господи, Ти ли ме криво разбра, или аз криво се молих? В такова положение може да изпадне всеки човек, който, тръгнал веднъж в Божия път, се чувствува всякога незадоволен. Не трябва да бъде така. Тръгнеш ли веднъж в Божия път, ти трябва да бъдеш смирен, ако искаш живота ти да се изправи.

Често хората делят живота на обикновен или светски и на религиозен или духовен. Не, животът не може и не трябва да се дели. Животът е един. Той е добрият, разумният живот, даден от Бога. Дето и да поставят добрият човек, като слуга, като доктор, като учен, като министър, той навсякъде ще се прояви като добър слуга.

И тъй, пазете следното правило в живота си: като ставате сутрин, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал, и никога не питайте за края на нещата. Какво виждаме днес? Още от сутринта мъжът казва: Кога ще дойде краят на моето слугуване? Жената казва: Кога ще дойде краят на моето слугуване? Какво ще правя с тия непослушни деца? Децата казват: Кога ще дойде краят на нашето учение? Дотегна ни вече да учим! Мъжът иска край, жената иска край и децата искат край.

Нека от днес всички турим начало на Новия живот! Нека всички мъже и жени, слуги и господари, ученици и учители, кажем: От днес туряме начало на Новия, на Божествения живот! Турете в ума си мисълта, че всичко зависи от Бога, от Великото Начало – и животът ви ще се оправи.

5 Беседа от Учителя, държана на 9 октомври, 1927 г., гр. Русе.