КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919
== МЕТОДИ за ЛЕКУВАНЕ ==работи се
и ОТГОВОРИ на ЗАПИТВАНИЯ по тях.
Вие искате да се лекувате, затова ще ви дам некой методи.
Некой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпра гърба си на н*Ькое дебело дърво, било то бр^ктъ^ джбъ или боръ, като тури дясната си ржка отпръд на гърдите, а лъвата отзал.ъ на гърба; в едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото, и ьгЬма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час, и неговото настроение ще се измени, той ще почерпи известна сила — ще стане обмена между неговия магнетизъмъи магнетизма на дървото и ще почувствува известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пжти, и то ще го излекува, Това е природен начинъ на лекуване. Въ старо време хората така се лекуваха. Некой стзрец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледатъ, си казват; „Този старец защо ли подпира това дърво?" Старецът не подпира дървото, а дървото него ^ подпира^, Старецътъ казва на дървото: яДнес хората сж много егоисти — нищо не дават, ти можеш ли ми да малко отъ своята енергия, за да се освежа?"
Втори начин за лекуване: пак, ако сте неразположени, страдате от неврастения, л^тно време, когато житото започне да зрее, идете въ н^кое село, поискайте позволение ртъ селя¬ните да обиколите няколко пжти нивите, да минете презъ житата; като изходите 1—2 километра, съсредоточете мисъльта си въ живота на житото, агЬд един час ще почув-ствувате голямо облекчение. Ако всеки ден можете да правите такава разходки, още по-добре ще бжде:. то ще ви държи топло съ месеци,
Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте 3! пиене води, които иматъ южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, сж пълни с творческа енергия — сж здравословни. Никога не пийте вода, изложена на сЪвер, защото енергията им е положителна.
Често, като ви пече слънцето, вие казвате, че това ви смущава. Знаете ли защо не обичате да излагате лицето си на слънцето ? Защото лицето ви отблъсва слънчевата енергия, вследствие на което това ви причинява известна не- приятность. Космите винаги поглъщат слънчевата енергия, а тя требва да се поглъща, за да бждете винаги здрави.
— Имат ли значение дрехите, с които сме облечени — бели или черни?
— Имат. Дрехите, които носим, оказват големо влияние върху нас. Белият цвет е негативенъ, той върши повече съзидателна работа,
Ще ви дам друг начин за саморазвитие, защото вие още не знаете външните признаци, по които да познавате недостатъ¬ците си. Известни органи у хората сж недоразвити, което се дължи на липса на храна. Да допуснемъ, че има между васъ некой, които сж по-груби; главата на такива хора над ушите е широка; като се пипнатъ от страни по главзта, ще забележатъ толеми издадини. Яко главата отпред е сплескана, това по-казва, че е развито милосърдието. Яко е издадена отзадъ, при ушите, танъвъ човекъ е груб, жесток, в него има грамадна енергия, която търси место да се прояви. Тази енергия се набира именно въ тези области на главата, и най-малкото побутване, раздразване на това место предизвиква електрически искри, и такъвъ човекъ скоро избухва и казва: „Господине! Ти ме удари и ми причини голяма вреда". Не, причината за това е токътъ, който се проявява вследствие на докосване до бутона на жицата. Ако вие сте чувст&ителен субект, ще се спрете, ще поразгледате човека — не бива да се доближавате много до него — и ще се вслушате в гласа, кой го ви говори, че тамъ, при ушите му, има събрана енергия, която чака момент веднага да избухне, да изкочи навън. Всичката енергия на коня е събрана около задницата му, затова, като се доближите до него и го побутнете там, веднага рита Когато коньт рита, той не върши това съ зла умисъль, но казва: „Като искаш енергия, аз ще ти дам, защото я имам в излишъкъ". Само че той не знае какъ да ви предаде тази енергия, а вие не знаете как да я приемете, затова става стълкновение. Аз препоржчвам на индивиди, главата на които при ушите е развита, да дружат с такива, на които главата на това место е сплесната ; такива хора ще се обичагъ Човекъ, у когото на това место главата е сплесната, не може да бжде толкова жесток към другите, и има начини за поглъщане на неговата излишна енергия. Тогава хорз, у които липсват или не сж развити т*Ьзи органи, не знаят да ритатъ, и тЪ требва да дружатъ съ хора, които могат да ритат, за да станат по активни. Вс%ки требва да знае по-малко да рита; онзи, който не знае никакъ да рита? тр-Ьбза да се научи да рита. Под думата „ритане" аз разбирамъ работа — който не знае да рита» не знае да работи. Като турите на работа мотиката, лопатата, това не е ли ритане, не е ли задницата на коня? Н^кои каз-ватъ: „Азъ не ритамъ* ; но аз вс^ки ден ги виждам как ритат, и то не само напр^д, но и назад. Вземете камък и го хвърлите -— това е ритане. Ритането не е лошо, но требва да знаете как да ритате — как да предадете ползотворно енергията, която имате. Злото въ св^та седи именно в това, че енергията се предава на непопходящи м^ста, и с това се причинява врЬяа. Та, когато глтвата ви е сплесната, не дружете с хора, които имаг сжшит слабости, а дружете с такива, които иматъ развито голямо милосърдие и щедрост. Ако срещнете нйкой много щедър човек, не го съветвайте да не дава, а вземете малко енергия отъ неговата, за, да се развие и вашето сърце, защото, щом го учите да не дава, това показва, че вашата глава е сплесната.
Некой мислят, че всички сж религиозни; не сж всички между вас еднакво религиозни: ако всички б^хте такива, щ%хте въ единъ момент — само като духнете — да оправите България. Когато некой казват: „В името на Господа Исуса Христа", това означава да възлюбиш Господа с всичката си душа, съ цълия си ум, с цЬлото си сърце и с всичката си сила, защото, като обичате всички хора, Господ ще ги промени веднага. После, не мислете, че, когато един човек се много моли, дига ржцете си нагоре, е много религиозен; не, той е формално религиозен. В истински религиодния^ч ^чтивос^ь^^„^к^мдаадь^ц.
страхоп^т^ще^^^а^^не като страхопочитанието на неко?Гслуга, който стои пр-Ьд господаря си съ скръстени ржце, трепери, страхува се от него, но замине ли господарьт му, веЬкакъв страх изчезва, и той хвърля по неговъ адресъ най недостойни думи — #ули, псувни и пр. Не та-* каза религия. У истински религиозния човек страхопочитанието, напротивъ, се усилва следъ отминаване на господаря му. Н%мате ли такоза разположение, не сте религиозни хора. Рели^ три^^ункция^пожхшие к ъ мъ ^Лочи.1Ш^е„къ м ъ и _ любов към Бога. Това значи: да обичаш и поЦиташ мЬстото, в което си роцен, да обичаш и почиташъ баща си и майки си, и да любиш Бога. Всичко това изтича от една сила, от един и сжщ център, който действува вжтре,
Ако искате да развивате милосърдието си,проектирайте ума си въ онзи центъръ на гла¬вата, който е 2 см надъ челото; тогава ще стане прилизъ на кръвьта къмъ това место, и тя ще започне да подхранва съответните клетки, а щомъ започнатъ да се развиватъ тези клетки, т^ ще прЪдизвикатъ и възприематъ вибрациите на невидимия светъ, и вие ще започнете да ста¬вате милосърдни по интуиция. Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си къмъ двете страни на този ржбъ, надъ краищата на веж¬дите. Като продължавате около година тези опити, ще обикнете музиката, и ще се зароди въ васъ желание да пеете. Н Ькои мислятъ, че му¬зиката е отвъиъ. Не, тя е вжтре. Господь казва: „Азъ съмъ посадилъ семенцата, ти ще ги поливашъ, и музиката ще дойде44.
Некой се оплакватъ отъ слаба вера. У които верата е силно • развита, това место, което е надъ областьта на музиката, е подигнато. Когато и тЬзи центрове сж силно развити, главата е широка. Тъй че, когато мислите, че верата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагоре къмъ посочения центъръ, почнете да го поли¬вате и обработвате, и постепенно ще се създаде онова разположение къмъ верата, което е скрито въ васъ. На верата се дъпжи ясновид- ството, интуицията и други способности, около 12. Единствено безкористно ^ чувстзо е дЬратал Тя м1Гтшкак^ приложение на земята.
Вярвате, че некой чоаекъ е добъръ; може да не е такъвъ, обаче, знаете, че, ако вервате въ това, този човек ь въ бждеще ще бжде добъръ. Който има вера, той развиза кесията си, той е безкористенъ, щедъръ а това му донася богат¬ство, а онзи, който нема вера, завива кесията си. Въ ущърбъ на верата се развива друго чув- С1ъо, което поглъща енергията, и слиза между астралния, етерния и физическия сватове. Спо¬редъ съвременните окултни науки, тр!бва да знаемъ де на главата ни се намира астрал ниятъ светъ. Най-горе на главата е раягь, при- чинниятъ сьетъ, къмъ средата на главата от- предъ — менталниятъ светъ, а долу, отзадъ на глазата — низшата область, астралниятъ светъ. Ще проектирате постоянно ума си на¬горе. Христосъ казва : „Ако имахте вера кол¬кото едно синапово зърно, планини щехте да по¬мествате". Ззщо сравнява верата съ синаповото зърно? — Защото само онази вера лекува, която прави пришки, като синзповзто зърно. Когато давате никому, правите пришки на себе си, на кисията си, навсъкжце. Кесията ви е вжтре въ васъ, затова я извадете вънъ. Като казва Хри¬стосъ да имате вЬра като синаповото зърно, то значи тази вЬра да стане активна, да има ефектъ, да изважда всичко навънъ* Когато искаме да имаме това - онова, то не се дължи на верата. Понеже верата принадлежи на ак¬тивния светъ, тя е Божествено чувство, и за¬това тя не може да бжде никога пасивна. Ко¬гато \ е е развита, тя е пасивна. Плодовете на верата зр4ятъ горе, въ причинния светъ, и тя винаги казва: .Богъ е добъръ за насъ*. Пло довете на верата не зреятъ нито въ ментал- ното поле, нито въ астралното, а само въ при¬чинния светъ. А кои сж плодовете й? Безко- ристието. Безкористни ли сте, имате вече единъ малъкъ плодъ въ причинния светъ.
— Желанието да станемъ духовни безко¬ристно ли е?
— Вие имате желание да станете духовни хорз, за да се проявите; обаче, за да станете духзвни, първо, требва да развиете духовното си чувство, сир. любовь къмъ Бога, почитание къмъ ближните си, и после безкористна вера. У ду¬ховния човекъ требва да има любовь къмъ Бога и къмъ всички сжщества, били те най-малките, а сжщо да има развити милосърдие, вера, на¬дежда и съвесть, центровете на които сж въ при-чинния светъ. Хора/у които тези центрове не сж развити, нематъ понятие за право, за съ¬весть. ЧовЬкъ, у когото органите на съвестьта нематъ корените си въ причинния светъ,• е чо- в ккъ безплоденъ, човекъ безсъв^стенъ. Отъ това гледище ние разглеждаме нещата малко по-дру- гояче. Както се развива тази философия въ тео¬софията, тя представя езотеричната, вжтрешнага страна на това учение, и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишатъ теософски книги, не разбиратъ както требва теософията, и нематъ методи на приложение. За да се пишатъ такива книги, се изисква голема напредналость — умътъ и сърцето да бждатъ тъй развити, че да схващатъ нещата и отъ най-малко за¬гатвано.
Физическиятъ свЬтъ съставя почвата на жи¬вота, астралниятъ — водата на Божествения светъ, а менталниятъ — атмосферата, въздуха на този Божественъ светъ. Причинниятъ светъ се . представя отъ светлината и топлината, които пъкъ сж причина на ц-Ьлата растителность на зе¬мята ; астралниятъ светъ съставя моретата и океа¬ните, а етерното т^ло — малките и голЪмигЪ реки, които сж проектирани въ физическия св^ть. Етерниятъ светъ е, който свързва астралния съ физическия светъ. Етерното т^ло е така свър¬зано съ физическото, че презъ неговите канали се предава енергията и се оплодотворяза земята. Това не е само едно философско учение, а дей¬ствително обяснение на въпроса. — Какъ ще се съсредоточимъ — какъ ще изолираме изв^стенъ центъръ, за да проекти¬раме мисъльта си къмъ други центъръ ? —• Когато ви казвамъ да проектирате ми¬съльта си, то значи да се съсредоточите. За¬това, първо ще се помолите на Господа, дз ви помогне какъ да проектирате мисъльта си. Като мислите постоянно върху единъ органъ, ще за¬почнете да чувствувате некаква лромена — едно силно чувство на вера, и тамъ, дето почувству¬вате напрежението, тамъ е местото на този ор¬ганъ. Когато некой ви обиди силно, вие почув¬ствувате едно напрежение, стегане отзадъ кгмъ върха на главата.
Така ще, развивате и милосърдието, музи¬калното чувство, верата, религиозното чувство, което е въ средата на главата, но за това требва да работите дълго време. Въ всеки животъ ние пресъздаваме органите си, но главното -—- пос¬тоянно работимъ надъ тЬхъ. Те не се разруша- ватъ, нищо не се разрушава. Верата не се раз¬рушава, а се носи и се постоянно развива.
— Може ли да обърнемъ внимание на всички центрове ?
— Яко въ единъ животъ успеете да раз¬виете 2—3 органа, вярата, сьвестьта — много сте иззтршили. То е много дълга школа. Като постоянно проектирате ума си къмъ единъ отъ тЬзи центрове, ще може да развиете органите си. Вие не може да развиете органите на гор-ната часть на главата си, защото мисгьльта ви е проектирана къмъ долната часть на главата, дето нахлува всичката кръвь, храни тези клетки, а до горните не достига, вследствие на което тези органи закъсняватъ. Човекъ, у когото едни чувства сж развити за сметка на другите, требва да дружи съ такива хора, отъ които може да се допълни. Яко търсите религиозни хора, тър¬сете ги изъ света, а не въ църквите. Като ги намерите, пазете ги като зеницата на окото си: те ще ви предадатъ енергията си, и вие ше по¬чувствувате това, което требва да почувствувате. Като говоря върху тези неща, като посочвамъ на некой отъ васъ, кои органи сж развити и той не, не казвайте: „Я, знаемъ го ние него — тт>й нЬма развит^ тези или онези чувстваа. Другъ пъкъ ще каже за васъ сжщото. Никога не требва да търсите у хората недоразвитите н4ща, защото съ това вие вървите по обратенъ пдпгь, пречите на себе си. Господь знае у кого какво има, затова не се подигравайте съ зашитЬ души, Като срещнете брата си, кажете му истината: — „Братко имашъ едно петно около 1 см., едва се забЬлезва, дай да го изтрия14; не казвайте, че петното е много голямо и много тъмно ; констатирайте нещата тъй, както си сж, винаги говорете истината, ни повече, ни по-малко. Ако има-сламка въ окото, сламка кажете, не я правете греда. Тръбва у васъ да се раьвиятъ благородни отношения и почитание къмъ хората, които да ви потикватъ къмъ благородното и възвишеното въ света. Мислете за хората че сж добри, и тЬ ще бждатъ добри. Дяволътъ, кога ви срещне, казва: Ди си такъвъ, онакъвъ, не- машъ вера, нЬмашъ милосърдие и т. н.\ а всичко това ви се отразява зле. Господь не мисли тъй за васъ.
— Религиозното чувство безъ вЪра какво може да ползува ? — Какво съотношение има ?
— Голямо. Между религиозното чувство и вярата има съотношение, съотношение има и между всички причинни чувства» Причинните чувства когато слизатъ въ умствения светъ, въз- приематъ известни форми. Всека сила се обу¬славя отъ известна форма, а пъкъ всека форма въ своите действия се обуславя отъ вжтрешната сила/ч*вложена въ нея. Астралниятъ светъ дава горивото, съ което ще се оформи всека сила, етерниятъ светъ дава пжтя, а физическиятъ показва местото въ света, дето требва да падне силата и кзкъвъ резултатъ ще требва да про¬изведе; тъй че, физическиятъ светъ е почва само на резултата. Човекъ требва силно да разше не само религиозното си чувство, но и вЬрага, надеждата, съвестьта, разума и милосърдието. Туй, което ние наричаме разумъ, то съсшвясамо елна область. Подъ „причиненъ светъ* гюдразбирамъ сжщиостьта на нещата. Когато говоримъ за разума, и той е връзка между при¬чинния светъ и висшия менталенъ светъ. Той определя съотношенията на причините, които влизатъ аъ менталното поле. Когато искате да развиете известни органи, не требва да се заемете едновременно съ всички, но последо¬вателно, единъ следъ другъ. Когато почувству¬вате любовь къмъ Бога, ще развивате това чувство. Щомъ проектирате ума си въ духовния св^тъ, и искате тамъ да живеете, ще развивате верата. Искате ли да стигнете ангелите, започ¬нете да развивате въображението си. Въобра-жението може да се развива само съ силата на верата.
— Може ли да се ползуваме отъ книгата .Мислителната сила"?
— Можете. Само че тия книги не сж ясно изложени,
— Бива ли, позволено ли е да се кжсатъ цветя, когато цъвтятъ ?
— Позволено е по н Ькой пжть да се кжсатъ.
Когато то /те се дава?
— Не бива да го кжсате.
- — Като се кжса цзЬтъ, не се ли' кжса животъ ?
— Не,
— Моля, дайте една кратка дефиниция за разума.
— За втора беседа.
Яко имате екзема, ако ви падатъ косите, ако имате ревматизъмъ въ ставите си или пъкъ никакви подутини въ корема си, ако сте богатъ, направете си никаква веранда, тераса, изложена къмъ слънцето и оградена съ стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете на единъ креватъ съ главата на сЪверъ, а крзката на югъ, \ вло¬жете гърдите си на слънцето, като пазите гла¬вата си отъ него и стойте така */2 ч., после ч. ' гърба, У2 ч» пакъ гърдите, V2 ч. гърба и т. н., докато се изпотите. Яко направите 20—30 — 40 такива бани, всичко ще ви мине— и екзема, и ревматизъмъ ще изчезне, Като се подобри веднъжъ стомашната ви система, храносмилането ще почне да става правилно, и кръвьта ви ще започне да функционира правилно.
— Яко сж болни ржцете, краката ?
— Може да излагате на слънце делото си тело.
— Презъ кой часъ на деня ?
— Сутринь отъ 8—10 ч. Яко тези бани произведатъ ефектъ върху гръбначния стълбъ, мозъка, дробовете ви, вие ще почувствувате ефекта и върху целото си тело. Всичко зависи отъ мозъка: той е като батерия; щомъ тези батерия започне да възприема, щомъ пълненето й съ слънчева енергия става правилно, тя послЬ я разпраща къмъ всичките удове на телото, и тази енергия, това електричество започва цалекува.
— Страхътъ отъ слънчевъ ударъ?
— Отьнчевиятъ ударъ зависи отъ утайките вжтре въ мозъка. При слънчевия ударъ етер¬ното гкпо излиза навънъ, а физическото гЬло остава безъ съединение ■
— Защо да си пазимъ главата отъ слънцето?
— Глазата не требва да се излага много на слънцето, защото мозъкътъ ще привлече слънчевата енергия изведнъжъ и не ще успее да я разпрати по останалите части на тялото.
— НЬкои препоржчватъ да се покрива гла¬вата съ зеленина.
— Да.
— Презъ кой мЪсецъ на годината да се правятъ слънчевигЬ бани?
—- Добре е да се правятъ презъ май, юний, юлий и августъ. Когато се лекувате, добре е да правите това по неколцина заедно. Може да на • правите това заедно по десеть души въ група, дори отчщите тези групи които сте избрали, за да видите, дали можете да се лекувате чрезъ вера. Ако некой отъ васъ е боленъ, опитайте, дали бихте могли да съсредоточите мисъльта си къмъ него, да го излекувате. Лекуването не требва да върви безразборно» а всЬкога по за¬кона— ако лървата' група не успее да го из¬лекува, тогава втората и т. н. Когато лекувате, резултатътъ ще бжде споредъ силата на верата. Ако човекътъ, когото ще лекувате» не е свързанъ съ причинния светъ, не може да го лекувате по духовенъ начинъ. Затова Христосъ казва: Де. ти бжде споредъ верата." А това значи: ако си израсналъ въ причинния светъ, ще може да те декувамъ съ вера, иначе не може, ззщото не дава святото на прасетата.
— Ами децата, които нематъ никаква вЪра ?
— Д^ца, които нематъ никаква вера, се л-Ъкуватъ отъ родителите имъ съ техния магие- тизъмъ — майката ще лекува дъщеря си, а ба¬щата — сина си.
— Мко бащата е неверующъ, а майката верующа, ще се получи ли сжщиятъ резултатъ?
— Стига да има магнетизъмъ онзи, който лЬкува. . '
— Нали всички го иматъ ?
— Не.
— Какъ може да познаемъ дали имаме магнетизъмъ?
—- Разположени ли сте, имате магнетизъмъ, неразположени ли сте, енервирани ли сте, не- мате такъвъ. Магнетизъмътъ дава разположе¬нието.
— Въ обикновената медицина противъ тре¬ска даватъ хининъ, противъ главоболие — аспи- ринъ и т. н., които церове, вервате или не, по- магатъ, даватъ известни резултати. Има ли при лекуването, въ духовния светъ, некакъвъ по- ложителенъ методъ и ефикасни средства?
— Това лекуване, което ви препоржчвамъ, е сто пжти по-ефикасно.
— Преди малко казахте, че може да има резултатъ, ако има сзързка при лекуването.
— Да, инакъ не може да се дадатъ на болния елементите отъ причинния светъ. Когато медицински лекарь разтрива крака на човека 1—2 години и едва тогава има малъкъ резул- татъ, въ причинния светъ чрезъ вярата бол- ниятъ може да бжде изя^куванъ моментално — ще му се каже : «Стани» ходи!41, и ще се свърши.
— Които не С7& свързани съ причинния свкгъ, може ли да прибегватъ къмъ л^каръ ?
— Всички, които сж свързани съ тази школа, които прилагате новото учение, н^матъ нужда отъ л^карь. Само онези, които не прйзнаватъ туй учение, иматъ нужда отъ л-ккарь, а не вие. Лекарите сж за Света, а не за васъ. За- бЬл1ззалъ съмъ^ че некой фиксиратъ мисъльта си к/ьмь нещо, напр. че сж болни, че иматъ нужда отъ лЬкарь, и не минава много време, създава си условия за лекарь. Ако кажете:,,Не- мамь нужда отъ лекарь" — положителните и отрицателните явления създаватъ резултатъ — вие именно не създавате причина, за да имате нужца отъ лекарь. Но не казвайте: ,,Немамъ нужо,а отъ л&карь", а казвайте: ,,Азъ имамъ нужда всекога отъ Бога" и тогава ще имате Бога като лекарь» Лекарьтъ е вжтре въ насъ — Богъ. Щомъ кажете: ,,Немамъ нужда отъ лекарь". то е вече възгордеваие. Господь ще ви каже: ,,Р^зъ ще те заставя да видишъ, че имашъ нужда отъ менъ, за да се сломи твоята гордость." И лекаря, ако има Божественото изкуство, мога дз го оставя да ме лекува, но, ако нема туй изкуство, да ме масажира и осакати —- това нема да му позволя никога.
— Когато отиваме да лекуваме боленъ и влизаме въ контактъ съ него, не взимаме ли часть отъ неговата болесть ВЪОХУ себе си ?
— За туй не мислете- Най-първо ще се запитате: „Требва ли азъ да го лЪкувамъ ?" И ако требва да го лекувате, не требва да отстъп¬вате пр-Ьдъ никакви последствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бжде резултатътъ, за менъ е безразлично/ Требва ли да л^кувамъ — то е важниятъ въпросъ. Ако требва, ще почна да лЪкувамъ, и ще науча какъ — ще изуча ме-тодите,
— Какъ ще познаемъ требва ли да лекуваме?
— Щомъ обичате човека, ще требва да го лекувате.
— Въ старо време сж лекували чрезъ ми-нералните извори, и който пръвъ е влйзалъ, бивалъ е изцеляванъ; дали това не иска да покаже, че и сега, който пръвъ влезе, ще по¬лучи изцеление? Дали има истина въ тази при¬казка ?
— Има. Топлите извори не сж туку-тъй съ-здадени — те иматъ своето предназначение.
— Първото влизание въ водата дали ще има ефекль? Защото некой верующ* братя се кжпятъ цела година, и все пакъ н^ добиватъ изцеление.
—- Стига иззорътъ да е пссещаванъ отъ такъвъ ангелъ, ще има резултатъ. При такива случаи лекува главно верата.
— Кога ще се еманципиратъ жените?
— Жените и мжжете ще се еманципиратъ, когато намерятъ вжтрешнага връзка между любовьта и мждростьта.
— Какво е бракътъ?
— Бракътъ е обратенъ процесъ. Когаго мжжете и жените нам^рятъ вътрешната връзка между любовьта и мждростьта, ще има бракъ.
— Какви средства за поминъкъ ни сж нужни и какви занятия требва да упражняваме?
— Да знаете да ритате и напредъ и нз- задъ. Но, като ритате, енергията, която излиза отъ васъ, требва да лекува хората. Всеко за¬нятие безразлично, съ което бихте били повече полезни, отколкото вредни, на вашите ближни, дръжте го и не се бойте. Онези отъ васъ, които искатъ да Лекуватъ, да не ставатъ кръчмари и касапи.
— На скотовъдството какъ гледате?
— Новото учение не позволява да изпол- зувате никакво сжщество за ваша полза. Може да го използувате, но само за да дадете потикъ на неговата еволюция. Една крава може да се използува само за да се повдигне въ своето- развитие. Тя е изпратена сжщо да страда, да се пожертвува, сир. да научи закона на ще- дростьта. Като гледамъ какъ кравата дава до¬броволно млекото си, питамъсе: „Изпълнявамъ ли, като нея, тъй добре и азъ своето занятие?8 Яко една' краве;, която постоянно ни дава тол¬кова блага, не роптае, имаме ли право ние да роптаемъ ? Ззщо да не отдадемъ Богу, своя умъ, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млекото си? И тъй, всеко занятие, което принася повече полза, отколкото вреда на дру¬гите, може да упражнявате, и напротивъ, всеко занятие, която принася повече вреда, отколкото полза, не ви е позволено да го практикувате* Занятие, което дава 75% полза, а 25% вреда» може да се упражнява, но, ако даза само 25% полза, а 75% вреда — не бива. Принципално разрЪшавамъ въпроса.
— Кое отъ политическит-Ь течения работи въ съгласие съ Божествения планъ?
— Всички течения работятъ въ името на Бога, но не всички работятъ въ съгласие съ Него. Яко измените въпроса си, ще изменя и азъ отговора.
— Какви требва да бждатъ нашите отно¬шения къмъ сега сжществузащите политически течения и требва ли да ги поддържаме?
— Всеко политическо течение, което даза •въ резултатъ 75% за повцигане на обществото и народа, требза да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичките лЬви течения въ обществения, и въ политическия, и въ кул¬турния, и въ духовния животъ работятъ въ съгласие съ Божествения планъ. Всички сегашни леви течения работятъ въ съгласие съ този планъ, а десните — противъ Него. Яко единъ социалистъ проповедва лево течение съ цель да забогатее, той е десенъ,* той има само надписа на левото течение, а прилага методите на дес- ното. Преди всичко, всеки човекъ, отъ каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги въ съгласие съ Божеспения планъ. Сегашните леви течения требва да се стремятъ да подобрятъ положението на страждущото чо¬вечество, сир., неговото морално състояние. Не да подобрятъ жилищата, ззщото, щомъ се по¬добри моралното състояние на хората, въпросътъ за жилищата ще се разреши самъ по себе си. Всички проповедници и свещеници казватъ : ,,Като отидете на онзи св^гъ, тогава ще ви бжде до¬бре*. Кой е онзи светъ? Той е левиятъ светъ; сега е въ ума ни, а единъ день ще се проектира, реализира на физическото поле въ друга форма.
— Нема ли да се изкажете конкретно върху некой леви течения, напр., болшевизма и анар¬хизма — кои сж добрите и слабите имъ страни?
— Въ окултизма има известни определения, и, който не ги разбира, ще попадне въ грешка.
— Едно отъ качествата на левите течения е. това, че те не сж народни, а сж общочо¬вешки течения; десните сж обществени и на¬родни течения. Забележете, всички, които сте отъ левата ми страна, сте леви, когато съмъ обърнагь къмъ изтокъ ; но обърна ли се на за- падъ, лавите ставатъ десни, ако, разбира се, вие не измените положението си. Подъ думите ,,левъ\ „лево течение44 въ окултизма. разби¬ра гь човекъ, който работи изключително за сзсе лично благо, 'само за себе си. Разбирайте това въ широкъ смисълъ, Подъ „лево течение" азъ разбирамъ течението на сърцето. Десната страна подразбирамъ мжпростьта, а левата — любовьта. Л1з~ото течение не може да се прояви въ левата ржка. Когато левото течение се про¬ектира чрезъ мждростьта, гя му даде направле¬ние, имаме криво направление, крива посока.
Д^снотсТтечение е спрямо любовьта, а лявото —спр-Ьмо мждростьта. Това може да ви се види схоластично или, както го наричатъ, извъртване на истината. Когато единъ човекъ се е заелъ да проучва мждростьта, а същевременно вързи въ течението на любовьта, той е лЪвъ и не може да изучи мждростьта ; той непременно ще изпадне въ стълкновение съ нея. Мждростьта, за да ви направи мжари, ви причинява много страдания, а любовьта ви дава всички блага, за да ви направи добри. Мждростьта казва : «Азъ живея надясно, но действувамъ на лево, за¬това ще вървишъ въ друга посока". Мждростьта предизвиква всички страдания, а любовьта до¬карва всички добрини и радости.
— Какво требва да бжде нашето гледище по сжществуващите течения, които работятъ за преустройството на обществата ?
— Ако левите течения служатъ на любовьта, те сж десни, а ако служатъ на мждростьта — те сж леви. Но, ако т&зи нови течения идатъ да създадатъ нови форми, те ще причинятъ много страдания. ^ — Какви отношения требва да имаме къмъ политическите партии — требва ли да взимаме участие въ техъ, да бждемъ техни членове или не требва ?
— Не може да бждете членове на никакви партии. Мжжъ, който е свързанъ съ една въз¬вишена жена, нема право да се свързва съ друга жена. Той може да има общение съ тази жена, колкото да се разговаря съ нея, да й ус- лужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзки съ нея, нема право.
— Безъ да имаме връзки съ нЪкоя партия, може ли да гласуваме?
— Това е услуга, може да гласувате.
— Нали тр%бза да имаме гледище, кои паргии сьдейсгвуватъ на Божествения планъ за въдворяване по-скоро на Божественъ редъ на нещата ?
— Засега и двЬтЪ течения, и лЪвото и дяс¬ното, действувагъ въ съгласие съ Божествения планъ, но т^ не може да съградятъ света — ние ще го съградимъ: десните държатъ главата, лезитк — краката, а ние ще извършимъ опе¬рацията.
— Яко отрежемъ главата некому, ние не сме отъ новото течение. Ние не сме нито леви, н 1то десни по отношение на техъ, а по отно¬шение на Божествения планъ сме десни. Десни сме въ това отношение, че искаме да дадемъ мЬсто на любовьта тя да оправи света. Щомъ пуснемъ любовьта, тя веднага ще го оправи. Не требва да вземаме страната нито на едните, нито на другите. Това, което твърдя, обоснова- вамъ на единъ естественъ законъ. Ще ви обясня какъ стои този въпросъ. Допуснете, че влизаме въ една градина съ разни цветя и зеленчуци, които сж клюмнали — повехнали ; виждамъ вънъ, край градината, река и казвамъ, че, ако се про¬кара водата й да тече полека върху всички цв4тя и зеленчуци, нема да се минатъ 5 — 6 часа, и всичко ще се освежи. Ние? съвременните хора, се за любовь говоримъ, но страдаме отъ липса на любовь, нямаме я въ себе си — нямаме ва¬дичка съ вода. Нашата любовь е съвсЬмъ друга, различна отъ любовьта, за която говоря. Изпиемъ 1—2 чашки разхладено винце, развеселимъ се, но туй. е изкуствена проява на любовь у насъ
— Може ли човЬкъ, духовно развитъ, да се нагърби да управлява единъ народъ?
— Човекъ духовно развитъ, у когото има любовь, може да управлява единъ народъ.
— Съ какви закони ще си служи? Требва ли да премахне сегашнигЬ?
— Разбира се, той ще премахне сегашните, и, ако е уменъ, ще може да управлява. Но този човекъ всекога ще бжде единъ колективенъ човЬкъ, сир., ще представлява не единица, а цело общество отъ хора, високо просветени, Единъ отъ техъ ще изпъкне като водитель, а остана лите ще му бждатъ помощници.
— Това управление монархическо ли ще бжде? Теократическо ли?
— Да не ви спъва тази мисъль. Пакъ ще си послужа съ примеръ. Представете си големо колело, което има, да кажемъ, 5,000 зжбци, ска- чено съ друго зжбчесто колело така, че зжб- ците на едното влизатъ въ междините на дру¬гото колело и се докарватъ взаимно въ движе¬ние ; единиятъ зжбецъ е достатъченъ, за да подкара целото колело; всички останапи зжбци му помагатъ, но и всеки зжбецъ отделно упра влява. Такъвь е законътъ и при хората. Единъ царь управлява, напр.? 20 години, умира, после, вместо него, дохажца синъ му, който е единъ отъ зжбцитк на колелото. Я онзи, който ще оправи света, е вънка отъ колелетата и требва да бжде вънъ отъ света. Вие не можете да из¬вадите единъ човЬкъ, който е погънзлъ въ ти¬нята, ако не сте извънъ тинята. Яко отидете при него, и той и вие ще потънете. Каква е, тогава, ползата за него, че сте влезли да го спасявате? НЬмате опорна точка. Вие требва да сте извънъ условията, при които той живее.
— Въ една бесЬда б^хте казали: .Яко ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които ще оправягъ хората"; какъ може да се приложи това?
— Намерете село.
—- Ние го намерихме — България.
— Мжчно го дзватъ (обажда се другъ).
— Когато го дадатъ.
•— Да го вземемъ насила!
— Законите, по които се ржководиме, не позволязатъ насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие надъ техъ.
Ние може да проповядваме на хората, може да ги учимъ,' но не може и не бива да -упо¬требяваме техните методи- Яко злоупотребяваме съ техъ, ние ще приличаме на техъ, а съ тези методи светътъ нема да се повдигне нито съ единъ пръстъ нагоре.
— Нали искаха да направятъ Христа царь ?
— Искаха да го направятъ царь, но той се отказа, защото немираше, че техното учение е старо. Той каза ' „Моето царство не е отъ тови сз^тъ", което значи, че не е съ т Ьзи разбирания и поредки.
— Какъ може да се засили плодородието?
— Яко имате кокошка, не я дръжте много гладна, но и много не я хранете; ако имате нивс, не я торете много, но и слаба и? я оста¬вяйте; само така ще засилите нейното плодо¬родие.
— Има ли окултни закони, по ито да удвояваме или утрояваме количеството на пло¬довете? Това б^ше смисълътъ на въпроса,
— Като обичате дърветата или нивите си. Има и други методи, които съвременните хора употребяватъ, но те сж насилия, Потенциялната енергия, която е -складирана въ земята, те я напълно използуаатъ, а требва постоянно да се сьбира тази енергия отъ слънцето, защото пло¬дородието зависи именно отъ тази енергия. Кине- тическа енергия има много - тя е въ изобилие. Да допуснемъ, че имате кинетическа енергия — имате-100 дървета ябълки, насадени нагжсто — но нема потенциялна енергия, която да мине въ тЬхъ ; тези дървета нема да дадатъ плодъ, защото е изчерпана тази енергия.
— Затова ли некой дързета раждатъ презъ година?
— Чакатъ да се набере такава енергия, по¬неже е изчерпана. Че става изчерпване на по¬тенциялната енергия, това виждате отъ следния примеръ : да допуснемъ, че некой сказчикъ държи сказка около два часа време ; въ време на сказката той е изразходвалъ своята потен- циялна енергия, и тъкмо слиза отъ трибуната умзренъ, дойде нЯкой и му иска обяснение по иЬкои отъ разгледанитЯ въпроси ; започва да се енервира, да се мръщи, недоволенъ е — защо? — Не защото нЯма желание да ви ебясни това, но нЯма какво да ви даде, нЯма материялъ, за да изрази мисъльта си въ добра форма, и ззпочва да работи съ обратни материи. Поня¬кога човЯкъ може да говори и 10 часа, безъ да се умори — защо ? — защото той черпи отъ потенциялната енергия на другитЯ хора. Но какъ трЯбза да се постжпва въ този случай ? Азъ ще хвана нЯкого и ще го запитамъ: „Готовь ли си да ми дадешъ отъ потенциялната енергия, която имашъ въ излишъкъ ?" Ако ми даде, ще започна да въртя своето колело. Но онзи, отъ когото съмъ заелъ, ще почне да се енерзира. Това трЯбва да се прази съ позволение, а сегашнитЯ хора взиматъ безъ позволение, и слЯдъ това се явява неразположение и умраза. ОсвЯнъ това,- трЯбза да искате само опрЯдЯлено количество отъ тази енергия, излишната, а не всичката. ТрЯбва да сме искрени въ всичкитЬ си дЯй- сгвия* Хората от> нозото учение трЯбва да иматъ много възвишенъ моралъ и да искатъ всичко съ позволение, защото има невидими кражби въ свЯта. Ако бЯхъ въ нЯкоя гора, азъ ще мога да ви говоря повече врЯме, по продъл¬жително, безъ да се уморя — защо ? — защото растенията и дърветата ме разбиратъ и отъ тЯхъ мога да си взема повече потенциална енергия.
Ще се поспра при едно дъраб, ще взема малко енергия отъ него, ще отида при друго и отъ него ще взема, и така ще набавя своята, която съмъ изгубилъ. Тукъ има малко дързета, и може ие« кое да изсъхне. Затова Христосъ се отдалечавзлъ да се моли винаги въ гората, при маслинените дървета, което не е било туку-тъй — отъ тамъ той е почерпвзлъ много, защото хората посто¬янно сж го изчерпя а ли. Дърветата сж го разби¬рали и сж му казвали: „Не се бой, ние сме жи¬вели по дълго време отъ тебе, познаваме хо¬рата и затова ще ти помогнемъа.
— Какъ да се боримъ съ болестите по растенията?
— Уш18стИ!% п© р|шшн§|тй* теш еж ля раи, които сега излизатъ огъ земята, понеже нами- ратъ почва за виреяне, условия за изкачване по растенията. Понеже отъ хората излизатъ лоши изпарения, тЬ отиватъ по растенията, поглъщатъ се отъ техъ, като натрупватъ върху имъ лоша материя, а тази лоша материя извиквп урвите, и те я поглъщатъ. Лко ние промени л^ ' нашите мисли и желания, ако престанемъ да изхвърляме нечистотии, ще изчезнатъ и болестите по расте¬нията. Ако отидемъ десетина души на некое лозе, което страда отъ филоксера или перно- спора, и разнесемъ въ атмосферата само добри мисли и желания, болестьта ще изчезне. Тъй че, всички лоши мисли и желания, нечистиятъ жи¬вотъ на хората, изпаренията сж^ органи, които, като излизатъ отъ хората, пркварятъ расте¬нията. Изпаренията сж отровни, и растенията не могатъ да ги пр*Ъработятъ, и поради това се създаватъ живи микроби, чиито интереси сж противни на онези на растенията.
— Ами гжсеницигЬ?
— Гжсениците не сж паразити и те иматъ право да се ползуватъ отъ растенията.
— И ги изсушаватъ понякога.
— Какво трЬбва да бжде бждещето възпи¬тание на децата?
— На майките и на децата трЯбва да се дадатъ добри условия; децата, докато сж още малки, тркбва да^живЯятъ при най-добри усло¬вия. Кои сж добритЯ условия? Да храните де¬цата съ плодове. Ако детето е малокръано, давайте му повече круши; ако е грубичко по характеръ, хранете го съ ябълки ; ако му липсватъ благородни чувства, хранете го съ череши, които едновременно урегулирва гъ стомаха; дините, лрЬнките. тиквите сжщо урегулирватъ стомаха.
— Варени или сурови?
— Сурови. Плодовете изобщо развиватъ благородни чувства. Като се хрзнятъ д Ьцата само съ плодове, друга храна не имъ требва — тя ще имъ даде най-доброто възпитание. Само че не требва да пр^яждатъ, да претоварватъ сто¬маха си. Ако бихъ ималъ дете, щехъ да взема една червена ябълка и ще му дамъ, първо, да я разгледа неколко минути, за да се породи въ него чувството на благодарность и любовь, да произведе некакъвъ ефектъ у него, безъ да му говоря азъ какво и да е за нея, и следъ това ще му кажа да я изяде. Съ сливите и черешите
— сжщо. Ако ме попитате: защо Господь съ-" здаде плодоветЯ, ще ви отговоря: за да възпита своитЯ дЯца.
. — Да се дава ли млЯко на дЯцата ?
— СлЯдъ седмата годишна възрасть може да имъ давате млЯко отъ животни. Майчиното млЯко е отъ голЯмо значение за дЯтето. Когато дЯтето се допира до гърдитЯ на майка си, върху него оказва влияние не само млЯкото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която из¬тича ту отъ лЯвата, ту отъ дЯсната гръдь на майката. Друга жена ако го храни, не ще про¬изведе сжщия ефектъ. Отъ майката излиза сила, която облагородява дЯтето. Когато майката кърми детето си,, тя требва да има най добро разпо¬ложение, да не се гнЯви. МжжетЯ не обръщатъ никакво внимание върху разположението на май¬ката прЯзъ този периодъ Когато жената е бре¬менна, трЯбва да бжде заобиколена съ най-хубави образи, за да бжде въ добро разположение на духа. Туй нЯщо отаритЯ гърци сж го знаяли и сж създавали изкуствено такава обстановка на брЯменната. Когато жената е брЯменна, мжжътъ трЯбва да бжде съ нея въ отношения добри и да е винаги справедливъ. Най-малка сЯнка отъ неразположение у мжжа се отразява и върху дЯтето* Въ този периодъ мжжътъ' трЯбва да бжде за жената идеалъ, да вижда тя въ него най- хубави качества, защото, породи ли се най мал¬кото съмнЯние въ нея, то се отразява злЯ върху дЯгето. • -
— Като зачене, тя не требва да бжде не¬доволна огъ него, че я направиль нещастна, защото и детето ще бжде нещастно — и нему ще се отрази нейното състояние. Възпитанието Нст|д1втето требва да се засегне много издъл- боко. Ние сме изопачили действията на приро¬дата и се мжчимъ съ невежество да изправимъ грешките си. Така не може. Днесъ вече само Госгюпь може да ни обърне и възпита- Христос^ е съзналъ това и е казалъ : „Ако не се родите изново, не може да влезете въ Царството Бо-жие", което ще рече: не може дт се възпитате. ъзпитанието подразбира, че требва да се ро- димъ отъ Духа, и само тогава ще можемъ да възпитаваме другите. ' — Какви начини има за бързо развитие на ума, сърцето и волята?
— Такива начини нема.
— Какви методи има за освобождение отъ лоша карма?
ликвидирана.
— Да си платишъ борча. Този въпросъ евангелистите го разрешаватъ така: повервай въ Господа Иксуса Христа и ще бждешъ спасенъ ти и домътъ ти. Азъ казвамъ: повервай въ Го¬спода Иисуса У " * " отношение къмъ спасението само въ този сми¬сълъ, че Христосъ само те връща отъ една по? сока въ друга, но не ти изплаща кармата. Пад¬на лъ си долу, хваща те и те избавя, изважда те отъ потъване, но съ това изваждане ти не си сганалъ изведнъжъ благороденъ, а си оставашъ сжщиятъ човекъ. За да станешъ благороденъ, требва да работишъ върху себе си. Само чрезъ работа и страдания може да изплагишъ кар- мата си. Най-добри и най бързи методи за ликвидиране на кармата сж безкористието и са- мопожертвуването; по-бързи отъ тЯхъ нема.
— Какви начини има за обръщане умразата въ любовь?
— На този въпросъ се отговори вчера.
— Какво е влиянието на разните видове храна върху характера и темперамента ?
— Това е обширенъ въпрссъ, който ще оставимъ за други пжть.
— Какви сж начините, съ които може да се ограждаме отъ лоши духове и влияния.
— Вие мислите, че лошите духове сж по- силни отъ васъ. Не мислете така, а знайте, че вие сте по-силни отъ техъ, само че не ги драз¬нете съ нищо» Когато минава лошъ духъ, не му се изпрЯчвайте на пжтя, сторете му место, оставете го свободно да си върви. Не го викайте, не приказзайте съ него, не разсжждавайте, не спорете. Дайте пжть на злото да си върви. Отъ лошитЯ духове човекъ не може нищо да научи. Вие сте имъ като препятствие на пжтя, затова искатъ да ви прЯмахнатъ. Не заставайте на пжтя имъ — и нищо повече.
— Ако т'Ь дойдатъ на нашия пжть ?
— Отбийте се.
— Ако дойдатъ такива духове въ нЯкоя кжща и постоянно безпокоятъ обитателите, какво ще требва да се прави ?
— Напуснете кжщата — кжщата е тъхна*
— Ако и въ другата кжща дойде некой отъ т-Ьхъ ?
— Като върви се по дирите ви, това по¬казва, че има кармическа причина. Може да е некой духъ, който иска да се прероди чрЬзъ васъ, а вие не му давате възможности. Той ще ви преследва по цЬлии св^гъ, и презъ цЬлъ животъ докато си изплатите карма та.
— Огъ д^ се е взела въ рая змията, която измами Ева, щомъ се знае, че раятъ е место на блаженство ?
— Змията е чов4ьшкиятъ умъ. Забел^жете, че змията дойде въ рая следъ създаването на Ева.
— Защо не дойде по-рано?
— Защото Ааамъ имаше умъ, а Ева не~ маше такъвъ, и змията й каза: „Азъ ще се на¬местя въ тебе, защото въ тебе има сърце, а въ мене — умь, койю ти търсишъ, и така заедно ще вършимъ работа въ живота". иАми какъ ще влезешъ въ мене?1' попитала Ева. — „Като ядешъ отъ този плодъ".
— Нали Ева б^ше създадена отъ реброто на Адама ?
— Наистина, жената беше направена отъ реброто на Адама, и той й даваше всичко, но не и своя умъ. Той беше благороденъ и разу- менъ и знаеше каква сила е умътъ, но не й го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева безъ него, дойде змията и и предложи ума си, който Ева искаше отъ Адама, и й рече: „Азъ съмъ, когото търсишъ". Адамъ и Ева не прЬд- ставятъ н~Ьщо ц*Ьло. Отношенията на Адама къмъ Бога бЯха такива, каквито — отношенията на Ева къмъ Адзмз. Адамъ не искаше повече да се разговаря съ Бога, дотегнаха му разговоритЯ съ Бога, и той се отказва отъ Него. Господь тогава му рече: „Ти се отказа огь мене, но и тази, която искашъ, ще се откаже отъ тебе"; и наистина, Ева се отказа отъ Адама. Затова въ сегашнигЬ времена всички жени се отказватъ огь мжжетЯ си. Когато мжжегЬ поправятъ отношенията си къмъ Бога, тогава и женигЪ ще поправятъ сзоитЯ къмъ мжжетЯ. Щомъ Ацамъ пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободенъ, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросътъ. По-ясно по него не може да се го¬вори, защото, който е слабъ, ще се съблазни.
— Осждителни ли сж неволнитЬ убийства на животни и растения? Може ли да се убиватъ врЯднигЬ животни ?
— Въшката, която е паразитъ и която вие сте създали, можете да я убиете, да я нзтиснете съ нокътя, ако ви прави лошо. ВсичкитЯ пара¬зити сж черупки.
— Кои животни сж черупки и кои сж безсмъртни ?
— МишкитЯ, зайцитЯ и всички гризачи спа¬да тъ къмъ животнигЬ, които се стремятъ къмъ перазитство. Ще ме попитате: защо растатъ тъй бърже горнитЯ зжби на гризачитЬ, защо заднитЯ крака на заяка сж по-дълги? Ще ми отговорятъ нЯкои, че ззднитЯ крака на зайцитЯ сж по-дълги, за да богатъ по-лесно нагоре. Ями, като се тър- калятъ надолу, лесно ли имъ е съ гЪзи крака? На всички страхливи хора краката сж дълги, за¬щото сж користолюбиви. Зайците сж страхливи, и, за да видятъ резултата отъ своето користолю- бие, хрътките ги гонятъ и казватъ: „Обичате ко- ристолюбието— защо го обичате ?'\ И това ще се продължава дотогава, докогато зайците дой- датъ въ съзнание. Затова некой хора сж кори¬столюбиви, за да бждатъ гонени и да видятъ сладостите на своето учение. Користолюбието е родено отъ страха. Господь даза възможность на користолюбците да изпигагъ страха, като п/ща технитЬ врагове да ги гонятъ.
— Освенъ паразитите, има ли и други жи¬вотни, които е дозволено да се убиватъ, безъ да се създаза карма ?
— Всичко, което хората сж създали, е че¬рупки и може да се унищожи.
— Ако некоя змия дойде и ухапе некое отъ нашите деца, требва ли да я убием ъ?
— Змиите не хапятъ хората отъ новото учение. Не требва да се убиватъ. Те сами ще си отминатъ, безъ да ги убивате. Дървениците и въшките, които'сж създадени отъ колективния човекъ, може да се убиватъ. Ще кажете: защо Господь прокле змията ? Господь, наистина, про¬кле змията така: „Проклетъ е св&тътъ поради тебе", но то значи: проклетъ е дето те е родилъ съ такива желания, стремежи и наклонности. Тъй че, ако некое вредно животно не ни напада, ние немаме право да го убиваме,
— Яко нЯкое отъ хищнитЯ животни, като бЯсно куче, вълкъ или друго нЬкое животно нападне и станатъ жертва много дЯцз, не трЯбва ли да му теглимъ куршумъ и да избавимъ другитЯ ?
— Това сж второстепенни въпроси. Изобщо трЯбва да знаете, че всичко човЯшко ще трЯбва да изчезне, и ще остане Божественото.
— Какъ да се наричаме ?
— Ученици на БЯлого братство. Всички ре-лигии сж методи на Всемирното БЯло братство, Съ тЯхъ то иска да сближи нрродитЯ. Пратени- цитЯ негови създаватъ и ржководятъ религиитЯ.
— Я философитЯ и проповЯдницитЯ на безбожието?
— ТЯ сж членове на черното братство. ДвЯ братства се борятъ, кое отъ тЯхъ да за- владЯе свЯта — чоаЯчеството. Спиритизъмътъ и теософията сж методи на Билото братство ; тЯ подготвятъ пжтя му.
— Я онЯзи религиозни учения, които не сж успЯли?
— ТЯ сж опити — въведение. Организирането на свЯта се дължи на БЯлого братство. Провини ли се нЯксй, поставенъ да работи, отклони ли се отъ пжтя, който това братство му посочва, то го праща нЯкждЯ, отдЯто да бжде безопа- сенъ за хората, както, напр., прати на о. Св. Елена Наполеона, който искаше да поЯмахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай, и затова падна,
— За Бкпото братство а поето лъ Павелъ загатва въ посланието си къмъ евреите—гл. 12, а какво става ^съ послушните и непослушните, говори се у Иова — пакъ гл. 12. Въ архивите на' Белото братство се пазятъ всички тайни и всичко добро — нема нищо пропуснато. Ржко- водителите на това братство сж горе — тамъ се поеветявзтъ, а долу работятъ. Всички светии сж негови членове и действувлгъ отъ Божие име, чийто Духъ се проявява въ разни времена и въ различни методи — религии, учения и т. н, г (Дадени на 22- августъ 1919 г., петъкъ, 2 ч. сл^дъ пладне)
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Когато се опирате на дърветата, съ цель да се лекувзте, добрЬ е да стоите отъ 5—30 ми¬нути облегнати съ гърба си, а главата ви да бжде малко наклонена. Когато стоите на камъкъ, требва да стгите около 1—2 часа. убави места за лекуване сж каменистите, защото, като стсите върху камъните, намагнитизирвате се. Такива камъни има, нзпр., въ Арбанаси. Те не требва да сж ржбестИ| защото презъ ржбовете имъ ще изтичатъ магнитните ейли. Камъните сж особено лековити презъ септемврий, Червените коне сжщо иматъ много магнетизъмъ, затова язденето върху техъ е добро.
Когато се правятъ слънчеви бани, добре е да сте облечени въ бели или яснозелени дрехи — тЬзи цветове сж хубаеи. Важно е изпотява¬нето. Ако сте на открито место, завийте се съ тънка мушама. Когато се лЯкувате по този на¬чинъ, трЯбва да съсредоточите мисъльта си да се излЯкуаате напра ю отъ природата.
Ако стане нужда да викате лЯнзрь, не викайте такъвъ, който да не е въ хармония съ вашитЯ сили. ИнжекциитЯ, които правятъ лЯка- ритЯ, не сж толчовз полезни.
Ако ви дойде нЯкоя болесть — тя е за изпитание; — затова, макаръ и да страдате, из¬дръжте си я, за да калите характера си. Стра¬дание отъ бзлесть е въ реда на нЯщата. Не издържите ли болестьта, ще ви дойде друго страдание,
— Какви трЯбва да бждатъ отношенията помежду ни и къмъ по-слабитЯ икономически?
— Защо не ни е възможно дн$съ да реа¬лизираме комуната?
— На тЯзи два въпроса нЯма да ви отго¬воря, защото не искате да ги разрЯшите.
— Какво би трЬбзало да направи единъ б^ща или майка, когато видятъ, че тЯхнитЯ си- но е или дъщери иматъ нЯкои пороци, напр , крадатъ, играятъ на комаръ и др. ? Дали не се дължатъ тЯзи пороци на обсебване?
Този въпросъ е трудно да се разрЯши, нали, защото майкитЯ и бащитЯ търсятъ по-лесенъ методъ да поправятъ дЯцата си. Въ такъвъ слу¬чай, отъ чисто окултно гледище, за да се излЯ- кува вашиятъ синъ или дъщеря, ше имъ дойде нЯкоя сериозна болесть, въ която животътъ имъ ще дойде на косъмъ. РодителитЯ още при пър¬вото заболЯване ще се уплашатъ, ще започнатъ да се молятъ да не умре детето, но съ това всичко пропаца, Требва у сина или дъщерята да дойде ецинъ краенъ процесь, който да внесе никаква промяна, некак-ю физическо или мо-рално сътресение. Тъй че, разболее ли се ва~ шиятъ синъ, не се плашете и не бързайте да го излекувате, а го оставете, докато организъ- мътъ му се изтощи. А родителV1^Ь, съ силното си желание да се подобри, го спиратъ на сре¬дата на неговото лекуване. Вие спирате бо¬лест ьт а съ лекарства, и болниягь физически се излекува, но духовно не.
— Зная единъ случай (обажда се една се¬стра дето синътъ на едно семейство заболе много сериозно, и лекарьгь се произнесе, че тгЬма да оздравее, затова го причестиха. Но съ силни молитви той оздраве, защото обеща, че, като оздравее, ще бжае послушенъ, ще има вера въ Бога и т. н. Като озправе, обаче, за- брави обещанието си: започна да нагрубява родителите си и дори казваше на баща си: ,,Ти си магаре, зашото не можа да ме излекувашъ".
—' Той, разбира се, не се излекувалъ ду¬ховно, не почерпилъ урокъ отъ дошлото стра¬дание.
— Нема ли окултенъ методъ, по който да свързвагь онзи, който го обсебва?
— Има. Ще трЬбва да го хипнотизирате 1—2 пжти и да му внушите.
— Но съ това нема ли да се спре неговата карма?
— Това е именно.
- — Когато дойде болестьта, тя дохажда по желанието на родителите или по други некой причини?
— Не, по закони, които стимулиратъ него¬вата карма. Има много начини, но не е позво¬лено да се казватъ. ТЯ сж свети неща, и нару¬шите ли ги, тЯ ще ви се отразятъ зле. Един- ствениятъ методъ, когато синъ ви краде, обира, продава, създава ви главоболия, или когаго дъщеря ви води безпжтенъ животъ, е следниятъ: поровете се въ вашия миналъ животъ, вижте какво сте съгрешили предъ Бога, направете предъ него такава изповедь, че да не остане никаква скрита мисъль въ васъ. Щомъ синъ ви краде и пакости, ще обешаете, че ще изплатите всички материялни щети, които ще направи, като помогнете на бедните. Може да ви струва това 20—30 хиляди лева, обещайте да ги дадете: инакъ, и парите ще похарчите, и пакостьта ще претър¬пите — въ бждеще пакъ ще краде и ще краде повече.
— За да краде и обезчестява, дължи се на обсебване; нема ли н%коя висша сила, да тури виновника на местото му?
— Бащата и майката требва да иматъ тази сила, че да могать да освободятъ сина или дъ¬щеря си отъ онзи, който ги обабза. Яко имаше добро общество, то щЯше да имъ въздействува, но при сегашните порядки това не е лесно,
— Ако откажать родителите да плащатъ?
— Въ бждеще синътъ ще краде повече.
— Когато при некой сеансъ единъ отъ прИ- сжтствующите е обсебеиъ и започне да лудува, и има даже опасность за живота му, кой е най- лекиятъ меюдъ да се освободи чов-Ькътъ ?
— Молитва и обратни паси.
— Кой е най-лесниятъ и безопасенъ способъ, който би могълъ да употреби единъ духовенъ човекъ, за да влезе въ свръзка съ духовния миръ и да получи отъ тамъ никакво откровение или съобщение ?
— Чисто сърце- За да постигне човекъ чи-стота на сърцето, най-първо требва да бжде чрезмерно търп%ливъ, милостивъ, да има тол¬кова непоколебима вера, щото никакво неща¬стие, никакви страдания да не може да го раз- колебаватъ; да бжде еднакво спрапрцливъ къмъ се:бе си и къмъ другите, да бжде безкористенъ и самоотверженъ.
— Тези сж качества, които требва да при-тежава всеки, обаче ние искаме да знаемъ способи.
— Когато успеете на концентрирате ума си и да се повдигнете — ето способите.
— Какъвъ е сми^ълътъ и съдържанието на и ръст 1, на кръщението, на^венчанието, на палене-то св'кци и кандила — изобщо, на религиозните символи и обряди, ако може да ни кажете?
— При венчаването нгй-взжни ьеща сж пръстенътъ и венецътъ. Изобщо те нематъ ни-какво практическо приложение; те сж чисто ми- стически и нема нищо да ви иолзуватъ,
' — Какъ ще се познае човекъ, който лъже?: . —По очите ще го познаете: има известни признаци, безпогрешни, по които не може да се излъжете. Има ли ги некой човекъ, нЯма съ¬мнение, че лъже, нЯма ли ги — ще се резерви¬рате. Ако ви обясня признаците, ще почнете всички хора да подозиратег Тази материя е де¬ликатна. За оногова, ногото подозирате,може да се помолите и, ако имз престъпления у него, той ще се превърне на нЯкое животно. Ако знаете да тълкувате тези емблеми, ще имате напълно разрешенъ въпроса. Невидимиятъ светъ е много внимателенъ и по нЯкой пжть не иска да извади налице престъпленията на хората, държи ги затворени. Безопасно е за онези, които се освз- бождаватъ, а опасно зд другите.
— Много пжти некой ваши постжпки, които вие считате за грехове, въ духовния светъ несж грЯхозе, а добродетели, и това, което вие не считате за грЬхъ, въ духовния свегъ го иматъ за грехъ. Напр,, момъчъ цЬлуне мома, тукъ го считате за грехь, но въ духовния светъ го смЬ- татъ за добродЬтель: тази мома щеше да се разврати, и момъкътъ, като я целува, става шйнъ идеалъ и съ товз я спасява. —■ Въ духовния СВьТЪ сж важни мотивите на действията.
— Напр., некой ви открадне пари, то*а въ духовния свегъ се счита за добро, а никога, като ви дадатъ пари, това може да се сЧШ за зло —- въ зависимоеть отъ резултата на сторе¬ната постжпка. По има известни престъпления, за които и въ духовния светъ нема прошка, То сж моралните прЪстапления. Морално престъ-пление е, ако убедите некого, че нема Богъ; съ това вие потопявате душата му въ мрзкъ, огь който не може да излезе, лишавате го отъ най- великото благо въ жизота. Когато покварите сърцето, волята и ума на човека, това сж сжщо морални престъпления. Въ духовния светъ на- казватъ много строго за такива престъпления. Противъ техъ съ говорили и еврейските пророци.
Отъ 9/22. септемврий да се прилага зако- нътъ за десетъка. Въ прилагането на този законъ вие ще калите вашето сърце, умъ и воля. Какви ще бъдатъ резултатите отъ прилагането на този законъ, това ще видите следъ хиляди < години.
Отъ наше гледище Св. Богородица е лю¬бовь, Христосъ мъдрость, а религията — тсва сме ние. Христосъ е Божествената мъдрость, която се проявява чрезъ любовьта. Религията е връзката. Любовьта и мждростьта се съединя- ватъ, за да ни създадатъ. Иисусъ, като дойде на земята, взе формата на човекъ, за да покаже, че любовьта ражда хората. Мъжете требва да любятъ жените си по Бога, а жените да ги по- читатъ по Бога. Жени или мъже, които нематъ никаква любовь и мъдрость, не сж религиозни, Въ БЬлото братство жените и мжжете сж равни. Когато мжжътъ замества жената, той е жена и обратно.
Онези велики народи, които сега разрешз- ватъ важни въпроси, ако не се подчинятъ на Божията воля, ще станатъ по-малки отъ българ¬ския народъ — ще бждатъ наказани.
Важно е сега моралното падане и поди- гане на човека. Оньзи, които пзднатъ морално, ще осганатъ за хиляди-хиляди години назадъ. Всичко, което става сега, става по Божията воля. Болшевицит-Ъ вършатъ оноза, което е предска¬зано — ни повече, ни помалко.
Ако българекиятъ народъ ви приеме като до-бре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но, ако не ви приеме, на зл Ь ще му върви; ако той приеме учението, което му носите, Господь ще го благослови ; ако не го приеме, ще бжде наказанъ. Ако ви приеме, нема да плаща кон¬трибуция, но, ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.
(Дадени на 22. ав-усть 1919 г., петъкъ, въ 4 ч. и 30 м слЪдъ пладне)