от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Отче наш " „Махар Бену Аба "

Имате ли зададена тема? – Нямате.

Когато младият вол остарее, какво става със старостта му? Когато козата остарее, когато младата птица остарее, какво става със старостта им? Младият вол, като остарее, какво добива? По някой път вие казвате: „Остаряхме". Какъв смисъл има думата остаряхме? Да се бутат стари работи е опасна работа. Ако са цветя, хубаво миришат, но ако е някое бунище? Дето имате бунище, всичко туй трябва да се изхвърли навън. Най-първо забележете – всички вие не дишате правилно, не седите правилно и си причинявате една голяма вреда. Някой от вас седи свит, грехота е това. Някой наведен ходи. Когато седите или вървите, не бива да сте прегърбени, то е грехота. Като дойдете тук, седите и мязате на гости, които чакат угощението като на някой журфикс. Като си идете, си казвате – много хубаво беше угощението. Идете тук, в училище, да кажете какво сте научили. Не е важно какво сте научили, но какво има да учите. Вие казвате: „Ние много сме изучили." Това нищо не значи. Нищо не важи какво сте научили. И волът може да каже, че е научил нещо. Много работи е научил. Какво има да учите е важно. Онова, което сте научили от туй, наученото, трябва да го отхвърлите, понеже няма да ви служи за в бъдеще. Например в един живот вие сте били най-големият и силен човек, шампион, борец като Дан Колов, но като дойдете до една епоха, когато хората няма да се борят, за какво ви е това? За какво ще употребите вашето борене. Има нещо, което ви липсва. Някои постоянно искат големи дарби. Ваше право е да желаете голямата дарба, но дарбите искат условия, при които да се развиват. Музикалното чувство и способност изискват хубаво ухо, певецът, който иска да пее, изисква хубав ларинкс, изискват се хубави дробове. Да мисли добре само е хубаво, но трябва и да яде добре„ и да диша дълбоко. Вие, като дишате, никога не сте се спирали да видите колко секунди са ви нужни да поемете въздух, и колко да го задържите, и колко секунди са ви нужни да издишате въздуха. Не само тогава, когато сте радостни, но когато имате тъжна мисъл, пак наблюдавайте. През целия живот трябва да, правите научни наблюдения. Радостни сте, или някоя мисъл ви мъчи, или сте гневен. Ще дойде гневът, не е грехота да сте гневни – грехота е да не изследвате гнева. Изучавайте го, изследвайте страха – защо е дошъл? Като се уплашите, наблюдавайте дишането какво е. Като поемете въздух, вижте колко секунди го задържате. За една седмица искам да направите един опит най-малко два пъти, сутрин и вечер да дишате и като дишате, да броите. Като речете да дишате, ще извадите часовника и ще броите до колко ще задържите въздуха. Който има часовник, нека брои по часовник, който няма часовник, да брои на ум. Вие сега казвате: „Това ни остава – да броим." Казвате: „Тъй както Господ го е направил, така ще бъде." Ама не дишате, както Господ го е направил. Ако всички дишахте, както Господ го е направил, щяхте да бъдете най-добрите хора в света. Щяхте да бъдете гении, гениални, талантливи, не щеше да има обикновен човек, ако дишахте, както Господ го е направил. Вие щяхте да бъдете най-здравите, най-силните.

Сега искам да ви изясня идеята на Миналата лекция и да ви кажа какъв смисъл има. Как ще представите Божествената любов, какво нещо е любовта към ближните и какво нещо е любов към себе си. Как бихте я представили? Божествената любов се сравнява само със светлината. Като видите някой на половин километър далеч, стане ви приятно, че сте го видяли. То е Божественото. Любов към ближния – вие се радвате, когато чуете да ви говори. Светската любов – като го хванете за ръката и той ви хване за ръката. Но онзи, когото виждате отдалече и му се радвате, тази любов е постоянна спрямо него, не храните никаква лоша мисъл. Щом започне да ви говори, тогава има опасност някой път гласът му да се измени, някои път ви говори по-меко, някой път по-твърдо. Веднага нещо се усъмните и променяте мнението си. При този, който стиска ръката, там е най-зле положението. Всичкият спор в света произтича от стискането. Второто е, че си го чул да говори отдалече. Идеалната любов е да го видите само отдалече. Казвам, вие дишате със стискане. Ще се отучите, като тръгнете по обратния път. После ще се отучите да го слушате, само отдалече ще го виждате. Като го видите, ще ви бъде приятно. Трябва да знаете, че въздухът, който дишате, има една Божествена енергия. И тази енергия може да ползва човек само тогава, когато сърцето му е разположено да обича. Когато човек може да обича със сърцето си, може да обича и с духа си. Четири състояния – няма да се спирам и да ги обяснявам. Сърцето прави тия погрешки. Не че нарочно ги прави. То е най-малкото дете. Трябва да му прощавате. Знаете, че вашите малки деца всякога правят погрешки. Няма какво да се сърдите на сърцето си. После няма да мислите, че грешите. Най-после каква обективна представа имате за греха. Обективно как си представяте греха? Изядете една ябълка, хубаво, считате, че сте сгрешили и сте яли повече. Или сте преместили парите на една банка от едно място на друго – пак смятате това за престъпление. Но всъщност от Божествено гледище престъплението седи в това, че спъвате един човек в неговия път. Спъвате ли някого – това е прегрешение. Щом спъвате един човек в неговия път, в неговия живот, вие правите прегрешение. Щом спъвате мисълта на един човек, правите прегрешение. Щом спъвате чувствата на един човек, които Бог му е дал да се повдигне, вие правите прегрешение. Щом спъвате един човек в неговите постъпки, в неговите действия, вие правите прегрешения. Три вида погрешки правят хората: когато спъват човека да работи, когато спъват човека да изявява любовта си, когато спъват човека да мисли правилно. Правите погрешка, когато спъвате вашия ум, правите погрешка, когато спъвате вашето сърце, правите погрешка, когато спъвате вашата воля. Аз искам от вас да вярвате в ония неща, които са прави. Прави неща са ония, които произвеждат светлина в ума ви. Ония неща, които произвеждат топлина в сърцето ви, те са прави. Ония неща, които дават смелост в живота, те са прави. Нещата са прави, когато настане светлина, топлина и сила у вас. Временно вие сте се обез-сърчили. Може временно, който и да от вас да насърчим. Обезсърчил се е той, понеже е беден. Вложи му една златна монета в ръцете. В миналата беседа ви показах една златна монета. Веднага се зарадвахте. Златото внася един нов елемент в човека. Като го видите, зарадвате се. Щом като нямате нещо в ръцете си, не се радвате. Вие искате да бъдете богати. Но богатството се определя от златото, което имате във вашата кръв. Казвате: „Богат е този човек." Който е богат, има повече злато в кръвта си. Може ред поколения да са работили. Туй злато привлича другото злато от земята. Друг казва: „Аз съм сиромах." Нямате злато в кръвта си. Най-първо внесете злато в кръвта си. Вие не можете да внесете злато в кръвта си, докато не мислите правилно и докато не чувствате правилно. Вие не можете да внесете злато в кръвта си, докато не постъпвате правилно. Ако вие имате злато в кръвта си, като идете при един банкер, веднага му се отваря сърцето и ще ви даде десет, петнадесет, двадесет хиляди лева. Но щом нямате злато в кръвта си, той е стиснат, отказва.

Сега не искам да вярвате в това, аз искам да опитате, да правите опити. Две години като правите опити, да повярвате. Това е една теория, хипотеза. Ще кажете: „Тъй е казано." Ще проверите дали е вярно. Че е вярно, е вярно, но в каква степен е вярно. Направете един опит, вземете малко злато в кръвта си. Нали взехте един билет, нищо не можахте да привлечете. Миналата лекция направихте друг един опит. Какъв е законът? Аз вложих сто осемдесет и четири лева, понеже е предметно учение. Донесох всичките пари, не златни, но сребърни: едно сто лева, едно петдесет лева, друго двадесет лева, десет лева, пет лева, два лева, един лев и половин лев – всичките български пари. Исках да говоря за тях, затова ги носех. В мене работи правилото: каквото нося, назад не го връщам. Посях ги, оставих ги и знаете ли досега реколтата е дала две хиляди и седем лева. Като посях сто осемдесет и четири лева, реколтата даде две хиляди и седем лева, а може още да дойдат. Казвам: Още ще дойдат. Посятото расте. Защо сега това даде реколта, пък онзи билет не даде.

Вие казвате: „Ако е рекъл Господ." Прави сте, но вашата мисъл е, че ако е рекъл Господ, ще стане това. Добре, ако е рекъл, ами ако Господ не е рекъл, защо ще вземате билет? Ние взехме билет, Господ не беше рекъл и нищо не даде. Погрешка. Сега въпросът не е там. Ако е рекьл Господ. Нивата не беше добре изорана, житото не беше хубаво, времето беше сухо, затуй реколта нямаше. Тия неща са за опит, следя ги. Мнозина вземат билет, някои са спечелили, някои не печелят, но и там има един закон, който регулира. Ако иска някой от вас да вземе числото три хиляди деветстотин и четиринадесет. Може да го намери, може и друг да го е взел. Един само може да го вземе. Може да кажете: „Ти, Учителю, каза, че ще спечели билетът." Аз съм дал това число, но се изискват условия.

Когато някой земеделец сее житни зърна, избира почва. Царевицата знае на каква почва да ражда. Земеделецът знае кога да сее царевица, кога да сее ечемик, пшеница, ръж. После приготвя угарта още през пролетта. И на есен също сее. Когато на есента оре и сее, земята не дава така изобилно. Това са материални работи. Целият свят все за пари мисли. Понеже цялата европейска култура беше обоснована чрез пари, германците са потопили един милион тона с параходи. Знаете колко милиарда костват? Знаете колко милиарда се харчат? Англия е похарчила три хиляди милиарди за въоръжаване. Вие казвате: „Богатство!" Туй богатство за какво се употребява? За да осигурят някакво бъдеще на своя народ. Англичаните казват: „Човек трябва да бъде силен." Германците казват: „Човек трябва да бъде силен." Русите казват: „Човек трябва да бъде силен." Французите казват, че и те искат да бъдат силни. Всичките – и малки и големи – искат да бъдат силни. Въоръжили се до гуша и казват: „Само да ви пипнем!" Ако и вие се въоръжите по същия начин, какво ще добиете? Нищо няма да добиете. Туй се дължи на сегашния живот. От хиляди години хората са живяли и каквото са мислили в миналото, сега се проявява. Сегашните явления, сегашните прояви се дължат не на сегашния живот, а на миналия живот. Пък както хората живеят сега, сегашните им резултати и тези на миналото, заедно ще се проявят в бъдеще. Някои от вас се спъват. Толкова години живеете и чакате да се оправи животът ви. Не може да се оправи животът ви, докато не ликвидирате с миналото.

Сега аз мимоходом говоря върху тия неща, понеже невидимият свят, разумният свят най-първо изправя заблуждението, което имате в ума си. Разумният свят изправя заблуждението, което имаме в сърцето си. Разумният свят изправя и заблужденията, които имаме в тялото си. Много заблуждения имаме. Не е грешно човек да яде, не е грешно човек да диша, и да спи, и да се облича. Всичко е добре, но той трябва да знае как да яде, как да спи, как да се облича. Ако вземете съвременните дрехи, те са напълно несъобразни с живота. Тази мода (показва яката, ревера на палтото си), тези ревери са психологически проявления на нещо, което е утаено от миналото. Модата върви според някаква мисъл, според някакво желание. Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколте, каква цел имат? Значи онези, оправените, закръглените жени се отварят, има нещо хубаво, красиво и те искат да си покажат хубавото. Не е грешно, много добре е. Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се. Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят. Грозните се затварят. Тогава се заражда една завист. Мършавите казват: „Какво са си отворили гърдите?" Другите казват: „Защо са си затворили гърдите така?" Започват да се критикуват. Питам, вие, като отидете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, ще кажат: „Ето един особен екземпляр, който е дошъл." Нямат нужда от тия екземпляри. Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата и мислите на човека са разбъркани и лицето му става набръчкано. Бръчките не трябва да са безразборно нахвърляни, а да са подредени линии – прави, закръглени.

Сега аз не критикувам нещата, разглеждам ги. Ние трябва да запазим правилни черти. Има известни черти, които трябва да присъствуват. Ако челото е съвсем гладко, ако никъде по челото няма никакви линии и черти, които са на мястото си, но има други, които не са на мястото си, то не е добър признак. Например тия черти край носа са хубави, показват социални чувства, показват общителност. Този човек, който ги има, показва, че иска да има вземане-даване с хората. Когато изчезнат, той е като калугер. Някой иска да стане калугер. Казвам: Не си за калугер. За да станеш калугер, трябва да премахнеш бръчките около носа. Някои имате две линии на челото, горе над носа, две линии, успоредни, като продължение на носа, някои имате само една линия. Двете линии са хубави, на място са, показват честност. Изобщо тия хора с двете линии се стремят да бъдат честни. Онези с едната линия на челото пък са справедливи и са много взискателни. Каквото имат да дават, например ако са пари, ще ги дадат, но ако пет пари имат да взимат, трябва да си ги вземат. Ако не им ги дадат, те ще разправят на целия свят, че пет пари са имали да вземат, а не са им ги дали. Честният, който има две линии, и той думата си държи. Когато чуе, че някой не си държи на думата, казва: „Той не е честен." Трябва да наблюдавате и децата. Често хвърлям по някой поглед, някой път лицето ви е светло, има не. Що светло, хубаво, друг път потъмняват лицата ви. Има една тъмнота, която произтича в човешкия живот от неговите чувства. Когато някой се е влюбил, но не му върви, лицето му е тъмно. Някой търговец е без пари, лицето му е тъмно. На влюбения тъмнотата е една, тъмнотата на търговеца е друга. На влюбения тъмнотата е като на здрачаване, на търговеца е по-голяма, тъмнотата му не е светла. Или по някой път онези хора, които много се тревожат, имат под очите си черно, което показва, че дишането не е правилно. Тревожат се за нищо и никакво.

Сега вие седите и се критикувате едни други. Аз бих желал да ме критикува един, който седи по-високо. Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна. Има много работи, които трябва да направите, за да се изправите. Като видите, че работата е много, казвате: „Да идем в оня свят." В оня свят искат умни хора. Може да ви срещне един ангел, да ви поздрави. Втори път няма да го видите. Ангелите имат едно свойство, като не искат да ви срещнат, стават невидими. Ако искате да го видите, може да го видите, само ако го обичате. Щом не го обичате, не може да го видите. Тук, на земята, като не обичате някого, той се явява повече. И като го обичате, се явява, и като не го обичате, пак се явява. Като ви обича, той носи плодове, хлебец, кашкавал, някоя печена кокошка, кюфтета от боб, от леща, или кюфтенца от агнешко, или бъбреци, или момици, или някоя скумрия, или някой ловрек. Казвам :Законът на любовта еднакво привлича нещата.

Като обичате и като мразите човека, еднакво го привличате. Само че онзи, когото мразите, има едно свойство, той всякога взима от вас повече. Който ви мрази, ще взима винаги повече, ще ви даде много малко. По това се отличава. Когато по някой път иска да ви похвали, ще каже една хубава дума, но след туй ще ви каже десет лоши и ще ви излезе кисело. Той ще ви похвали и отподире ще ви каже десет такива думи, че вие ще съжалявате и ще кажете: „Да не беше ми казвал и добрата дума."

Сега аз говоря не индивидуално. В самата природа това са елементи , от крито хората са създадени, имат разни свойства и качества. В материята, от която сме създадени, от голямо значение е кой елемент ще преобладава например в кръвта. Ако имате повече желязо, неорганизирано желязо в кръвта си, ставате груб. Ако имате повече неорганизирано сребро в кръвта си, ще станете студен като месечината. Ако имате повече неорганизирано злато в кръвта щ, ще горите хората така, че може да се оплакват от вас. Момите се оплакват, че изгорели, момите имат неорганизирано злато.

Сега не искам да вярвате в тия работи. Ще проверите и ще повярвате. Аз не казвам, че това са абсолютни истини, но относителни. Тогава не е лошо, че има повече злато, но то трябва да се организира. Когато се организира, тогава има нещо друго, противоположно. От този човек естествено лъха нещо хубаво както от цветята. От него лъха нещо хубаво както от слънцето.

Сега ще напуснете, няма да боравите с вашето минало. Аз гледам по някой път вие не може да се въздържате.

Помнете едно нещо: щом започнете да се дразните от малките работи, вие сте влезли в областта на старостта. Пазете се. Всяко дразнене е признак, че старостта върти перцето си. За да не остарявате, не се дразнете. Дойде някой, погледне весело, кажете: „За добро е." Как тьй, може ли? Ако не търпите, какво ще правите? Та казвам: Туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Ако питате онзи българин, който впрегнал воловете и ги дупчи, защо ги дупчи, ще каже: „Да работят." Има едно дразнене, което е на място. Да кажем, някой е в голяма материална нужда. Може да се дразни, но по-добре е да се въздържа. Ще се пораздразни, ще дойде съдията, ще си помогне ли с това? Някои хора са по-сръдливи, някои са по-миролюбиви. Миролюбивите хора са страхливи. Някои хора се сърдят, че са по-смели. Чувствата и способностите, които човек има, се компенсират едни други. Казвам: Има едно принципиално дразнене. Трябва да гледате да има най-първо причина. Дразните се, че някой човек е несправедлив. Ще му кажете: „Несправедливо постъпваш." Ако говори криво, ще му кажете: „Не говориш право." Някъде може да премълчите. Някой говори така, че се подиграва с истината. Кажете му: „Не се подигравай с истината." Някой се подиграва с любовта. Кажете: „Не се подигравай с любовта." Любовта не е за подигравка. Никога не се смей на любовта, не осмивай любовта. Или някой се смее на мъдростта. Не се смей на мъдростта. Давам едно правило: никога не се смей на любовта; никога не осмивай мъдростта; никога не осмивай истината! Имай едно свещено чувство към тези три принципа. Като дойде любовта, кажи: Един свещен образ. За мъдростта и истината ще кажеш същото. Има една любов, как да я нарека, просена любов, от просо. От просо може ли да направиш точено? Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мьчно. Често съм давал този пример. Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите. Тръгнали на война и само просото останало в тила да храни света. Те казват: „Сега ние отиваме, няма да можем да храним света. Ти ще го храниш." То казва: „Точено да ставам ли?" Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави." От просото боза може да направиш. Трябва да е голям майстор човек, за да изкара от просото точено.

Не осмивайте любовта! Единственото нещо, което може да облагороди човека, е любовта. В какъвто смисъл да се явява любовта, тя облагородява. Има една любов, която е лъжлива. Туря човек една маска отвън, показва боята на любовта, една боядисана любов. Нея може да осмивате, колкото искате. На боядисаната любов веднага кажете: „Ние такава боя не купуваме, нямаме нужда от нея." После не осмивайте и доброто на човека. Не осмивайте и кроткостта, не осмивайте и въздържанието. Никога не осмивайте всичките добродетели, които съществуват. Едно правило турете. Другите неща, които не са добродетелни, за тях може да имате мнение, каквото искате. Сега вие ме слушате и казвате: „Аз не съм като онзи." Не мислете тъй, туй не е право. Вие знаете онзи пример, когато Христос дойде и влезе в храма, влязоха и един фарисей и един митар* – и двамата да се молят. Този фарисей казва: „Господи, аз не съм като него." По този начин човек не може да се повдигне. Хубаво е, който прави много погрешки, той е пак умен човек. Който не прави погрешки, той не е умен човек. Всякога правим погрешки в усърдието да имаме нещо. Някой, който ви обича, може да ви стисне ръката от любов. Не го съдете, че ви е стиснал. Някой човек, като се ръкува с вас и му е топла ръката, има известни чувства към вас. Макар туй чувство да не е идеално, той има любов. Онзи, студеният, който едва ви пипва ръката с ледена ръка, ще знаете, че няма никаква любов. Не ви обръща внимание. Ние не критикуваме онзи, който ви е стиснал ръката. Ако е за критика, ако се критикувате, искам някой път десет души да изкараме за критика тук, в класа и по ред ще вървят. Ще извадим един и ще кажем: „Какво ще кажете за този брат?" Всички без пристрастие ще говорят. Ако е за критика, ако искате критика, вие решавате да се критикувате, а не знаете как да се критикувате. И мене ме критикува един брат. Някой ми писа едно писмо: „Ти, Учителю, много кораво сърце имаш", пише ми той, пише, пък ми иска пастърма. Аз не му изпращам, не мисля и да му изпращам. Ако искаше картошки, щях да му изпратя, но понеже искаше пастърма, за пастърмата не отговарям.

Искам да бъдете свободни. Човек трябва да бъде свободен. Ние на земята не можем да бъдем абсолютно свободни, понеже условията отвън не са толкова благоприятни. Но все пак човек трябва да тури волята си в действие, да чувствува сърцето си правилно, да мисли дълго време и тогава да постъпи, както трябва. Някой казва, че не е много търпелив. Аз познавам колко са търпеливи хората. Аз ги познавам, както познавам себе си. Колко човек трябва да се въздържа? Казвам, сега законът е такъв. Този брат, който ме критикува, той сам ме затваря. Той не знае законът какъв е. Той е в мене и моето разположение спрямо него се проявява така, както той се проявява. Онзи, който не иска да му помогна, и той е в мене. Казвам: Ето какъв си. Аз съм ти дал правото, ти си много скържав. Той се моли, но и аз се моля. Казва: „Учителю, помогни ми." В мене седи, дал съм му правото той да се проявява. Той казва: „Няма да му даваш. Нека да страда, нека да се учи, той е такъв, той е такьв, той е ленивец." Мърмори. Ама той сега казва: „Казвам ти, че сега Господ хлопа на твоето сърце." Какво ще правиш? Казвам: Когато Господ хлопа, аз го познавам, но и хората хлопат, само че не знаят как да хлопат. Някой път хората ще се проявят във вас. Трябва да знаете, има моменти, когато вие ще се проявите. Когато Господ се проявява, аз го зная. Моето сърце се отваря, аз съм към всички хора еднакъв. Щом аз се проява, тогава съм с няколко градуса по-долу. Щом хората се проявяват в мен – на този ще му кажа тъй, на онзи ще му кажа тъй. Тогава ще дадете място на хората и те да се проявят. Нека се проявят. Това са човешките мисли, ще дойдат, ще се проявят в нас. С туй се борете. Мнозина идат при мене и казват: „Учителю, махни тия мисли." Може да се отмахнат мислите, но трябва да разбирате закона.Вие една лоша мисъл може да я замените с една добра мисъл. Но трябва да се свързвате с добрите хора, които веднага да ви препратят добри мисли. Някой път се свързвате с едно лошо общество, членовете на което веднага ще ви изпратят много лоши мисли, без да искат.

Тук с години обществото в цяла България, каквото престъпление стане, все нас обвиняват. Те голи се събличат, безпорядъчен живот водят, безразборна любов правят. Всичко това трябваше да го търпим. Някой се съблякъл гол, ние сме виновни; някой се напил, ние сме виновни. Какво може да кажете на това общество?Ако ние не знаехме как да се свържем с невидимия свят, досега нищо не би останало от това общество. Колкото ни бомбардираха със своите гранати, нищо не би останало от нас.

Казвам: Когато хората говорят лошо за нас, ние сме в тях. То е от миналото. Когато ние имаме доброто разположение, това е настоящето добро, което Бог изпраща. Туй добро ние искаме да го изпратим на тях. В тях действува миналото на нашия живот. В настоящето действува доброто, което иде от Бога, което Той изпраща в света. Трябва да бъдем някога отворени, да изпратим туй добро навсякъде. Туй добро, като дойде, ще оправи света. Изведнъж няма да го поправи, но онези души, които са готови, онези души, духове, умове и сърца, които са готови, те ще приемат Божественото благо. Казват за нас: „Те искат да заблуждават, те са лицемери; всичко, което говорят, е привидно, те не са по-добри от нас." Вярно е, че едно време и ние бяхме като тях, но сега не сме такива, каквито те предполагат. Защо? Понеже ние се свързахме с Бога. Всички, които сме свързани с Бога, виждаме как стоят нещата.

Искам да ви наведа на мисълта: не се тревожете какво щели да мислят за нас тези или онези, не е важно. Важното е Бог какво мисли за нас. Вие се тревожите някой път за нищо и никакво. Аз гледам тук, когато идват някои сестри, искат да дойдат по-близо до мен, отляво, отдясно, започват да се пререкават. Аз гледам, че те нямат търпение. Защо искат да дойдат по-близо до мен? Някой път тръгват двама души, приятели, забелязвам, вървят, блъскат се, не турят една дистанция половин метър или метър разстояние помежду си, само току се блъскат. Това произтича от силите на мисълта, от силите на чувствата и от силите на волята. Те не са уравновесени. Ако ви се изтъркват обущата отпред, имате един характер, ако се изтъркват отзад, имате друг характер. Ако отзад се изтъркват, упорит сте и своенравен; ако се изтъркват отпред, сте хитър и долапчия. Направите един долап, загладите го, да не се вижда. Някъде има червоядина, ще турите гипс, ще го загладите, ще го полирате, не туряте здрав материал. Провидението опитва постоянно нашия характер. Каквато краска и да турите, животът така ще направи нещата, че ще ви изпита във всякакви положения. Изпитанието е да се види до каква степен вашият ум е развит, до каква степен вашето сърце и вашата воля са развити. Защото Бог се радва на доброто, което прониква в нас, Бог се радва на любовта, която прониква в сърцето ви. Бог се радва на знанието, което прониква в умовете ви, радва се на мъдростта, която прониква във вашия ум. Бог се радва на истината, която прониква във вашия дух. Понеже Духът е свързан, има отношение с човешкото тяло. Духът е, който строи. Щом имате истината, тялото е построено. В онези хора, които са красиви, истината е работила повече. В онези хора, сърцето на които е много добро, любовта е работила върху сърцето. В онези хора, на които умьт, мозъкът е развит, мъдростта е работила. Върху тялото работи истината, върху сърцето работи любовта, върху сърцето и душата работи любовта. Мъдростта работи върху човешкия мозък. Всички трябва да дойдете до положението да се качите във вашия мозък. Като се качите там, на този висок планински връх, ще си починете. Надолу тялото е долина, нисш свят. Главата е създадена, за да има къде да си починете. Трябва да се вдигнете във вашата мисъл. Вие се качвате по някой път горе в планината и пак се тревожите. Качите се горе и казвате: „Какво ли става долу?" Ако вие имате един възлюбен, който всеки ден се напива, питате: „Какво ли става с него?", аз ще ви кажа: Напил се е. Хубаво, вие го обичате, той иде при вас и все му давате пари. Той ходи и се напива. Питам, каква полза му допринасяте, като му давате пари?

Да кажем, че аз ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала повдигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала повдигне вашето милосърдие, ако тази похвала повдигне вашия разсъдък, или ако тази похвала повдигне у вас музиката, на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните и да кажете: „Не ми хвърляй подигравки." Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е, когато видите някой брат, да го похвалите. Има една похвала, която може да му кажете в очите. Има една похвала, която е много хубава, да я кажете зад гърба му. Ще кажете: „Колко е добър, много добър е този брат." Зад гърба му ще кажете това. Той, като върви, ще усети това и ще му стане приятно. Друг път този брат бил при вас и като си отиде, казвате: „Малко будала е, особен характер има." Той, горкият, като върви, стигне до тази мисъл, не може да се събере в кожата си, чуди се откъде дойде това настроение. Такива работи да ги няма помежду ви. Някой брат е много енергичен, оратор – оставете го да говори. Щом има излишна енергия, нека говори, вместо да се карате.

Искам сега да ви туря на работа. През цялата седмица, където и да намерите един човек, кажете: „Този човек ми харесва. Много добър човек е, глава има." Виждате някоя жена, или млада булка, или някой кон, или вол, или дърво, или слънцето – навсякъде, където и да ходите, да виждате хубавата страна. Ако по този начин постъпвате, вие ще наберете известна енергия, която ще ви бъде полезна за бъдеще. Вие сте се изчерпили. Някои от вас клоните към неврастения. Духовните хора стават много чувствителни, дават повече, вземат по-малко; вследствие на това се ражда едно особено състояние. Човек се уморява, няма нещо, което да го интересува. Един с друг не знаете за какво да говорите. Вие трябва да бъдете един-единствен. Един с един да не си мязате. В света хората може да се обичат само когато имат еднаква дължина на вълните. Двама души може да се обичат, ако имат еднакви трептения, еднаква дължина на вълните на любовта. Щом имат еднакви трептения, еднаква дължина на вълните, може да се обичат. Щом нямат, не може да се обичат. Например светлината в този салон се дължи на това, че трептенията в салона са еднакви с трептенията на светлината. Електричеството върви по права линия, по късите линии. А пък чувтвата вървят по крива линия. Ако искате да развиете своите чувства, трябва около правата линия да се образуват криви линии. Тия, в които има повече електричество, действат рязко. Когато мисълта е справедлива, е рязка. Следователно казвам: Щом някой човек не го обичате, а и той не ви обича, това значи, че вълните, на които сте настроени, не са еднакви. Щом ги направите еднакви, ще се обичате. Аз може да накарам когото и да е от вас да ме обича. Този брат, който ми писа, че имам кораво сърце, ще му пратя четири-пет килограма хубава агнешка пастърма; той иска хубава крехка пастърма. Това е само за изяснение. С този брат, с когото вие не можете да хармо- нирате, дължините на вълните ви не са еднакви. Може да го накарате да ви обича. Направете нещо за него. Щом започнете да мислите добре за него, той ще измени своето положение. Защото единственият в света, който е неизменен, е Бог. Благодарение, че Той всичко изменя и променя, то е хубавото. Лошите неща в нас Господ ги променя в добро, благодарение на това ние прогресираме. Ако Той не променяше нищо в света, ние щяхме да останем лоши. Понеже Той постоянно всичко изменя, лошото го прави на добро, а доброто потиква хората да се учат. Учението е един стимул от Бога. Казваме: „Всичко в света се променя." Трябва да се радваме, че всичко се изменя. Ние се променяме, добри ще станем, учени ще станем, силни ще станем, млади ще станем. Бог е, който превръща старите в млади. Това ще разберете. На младите дава подтик да се учат. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като си лягате вечерно време, кажете си: „Аз искам с десет години да се подмладя." На другата вечер пак си кажете: ,Дз искам да се подмладя с десет години." Цяла година като го правите, като ви слуша Господ молитвата, ще осъмнете някой ден подмладени. Като се подмладите, тия десет години ще ги турите на работа с любов. По какво се познава любовта? Любовта се познава по топлината, която човек има, която е приятна, не гори. Малко хора има с такава приятна топлина. Има светски хора, с които като се ръкувате, усещате голяма приятност, имате разположение. Любовта винаги носи туй разположение, носи магнетическа сила. Хората усещат присъствието на човек, който е изпълнен с любов като горяща свещ, която е влязла в тяхната стая или като топъл хляб, който е влязъл между гладните. Като влезе, всички го обичат. Той е като пресните плодове. Той е като прясната вода, която влиза в устата ви при суша. Всички я обичат. Това е любовта. Любовта има влиянието на прясната вода, на топлия хляб, любовта има влиянието на пресните плодове, на гроздето, любовта има влиянието на хубавата дреха. Някой път ни е приятно да видим един добре облечен човек, всичко да е на място. Например той има черна дреха с бяло отгоре. Хубаво е, има контраст. А пък някой има черно, на гърдите червено, отстрани златно, синьо, зелено – безразборно. Черният цвят е хубав. Той психологически действува хубаво. Той е цвят, който събира повече енергия. Когато човек стане нервен, по-хубаво е да има черни дрехи, да си тури черна шапка, да тури едно черно було,за да има повече енергия. Когато се усеща някой път праведен, да се облече в бяло. Децата ги обличат в бяло. На място е. Понеже те имат изобилие от енергия, която раздават. Старите носят черни дрехи, не че ги обичат, но им е наложено. Аз правя аналогия. Необходимо е страдание. Защо старите хора страдат? Дойдат страданията. Трябва да дойдат, за да спечелите нещо. Ако в стари години вие бихте се радвали, вие ще се разсипете. Ще дойдат скърбите и страданията, за да се събере енергия, която е потребна за вашето сърце и за вашето тяло. И в младини, като дойдат страданията, пак са на място, не са безпредметни. Радостите са като котела – като набере много пара, ако не се тури на работа, той ще се пукне. Да бъдеш радостен е на място, да бъдеш скръбен е на място. Като дойде скръбта, да се радваш, и като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, приеми я вътре, като дойде радостта, прати я на работа на нивата. Ще кажеш: „Много ми е приятно да идеш на нивата да работиш." Като дойде скръбта, ще я пратиш малко да си почине. Тя е богата, скръжава е малко. Ще отвори торбата. След като я приемете, тя ще ви даде нещо от своето богатство. Не съжалявайте при вашите скьрби. Това е научната страна. Не вярвайте, но искам да го опитате.

Колко важни неща има? На любовта да се не смеете. Като дойде, слушайте я, каквото каже, направете. Истината като дойде, слушайте я. Мъдростта като дойде, не се смейте, слушайте я. Дойде животът – животът е асистент на любовта, слушайте асистента. Любовта, мъдростта, истината – то е школа, то е учение. Дойде знанието. Асистент е знанието. Светлината е асистент. Дойдат добродетелите, те са прислугата при този университет. Вие сте нов студент, ученик в тази школа, с благоговение ще гледате на професорите, после на асистентите, на слугите в университета. Защото тия слуги в този знаменит университет седят по-горе от нашите професори. Те са много по-учени, отколкото тези професори, които имаме в нашия университет. Те слугуват. Каквото каже любовта на живота, слугата, т.е. доброто изпълнява. Каквото каже любовта на асистентите, те всичко изпълняват.

Сега се учете от любовта. Учете се от живота, учете се от добродетелите. Ако искате да се критикувате, кажете ми кого искате да критикувате. Един ден аз ще се поставя така, че мен да критикувате. Аз ще ви дам право, кой каквото видял, да изнесе. Нали е за критикуване? Като ме критикуват хората, аз нищо няма да изгубя. Щом направя погрешка, аз съм изгубил. Ако ме съдят хората, аз печеля. Ако вие ме съдите, аз печеля. Ще ви дам един пример. Мен ме критикувате най-напред, понеже съм по-горе. След туй ще критикувате този, който е на втора степен, а който е на най-долна степен, най-после ще критикувате. Може да критикувате само онзи, когото обичате. Някога може да сме несправедливи. Може да покажем повече любов към онези, които не заслужават, спрямо други сме били скържави. Защото и в правенето на добро има погрешки. На една картина може да турите повече бои или по-малко бои. Ще турите такъв цвят, какъвто в природата има.

Искам сега да бъдете свободни. Защото ще бъдете подложени на такава критика, каквато никога не сте виждали. Вие всъщност сте доста критични, дори повече, отколкото трябва.

Христос казва на Петра: „Сатаната иска да ви критикува хубаво, да ви пресее." Ще ви пресее хубаво, че няма да остане нито един от вас. Ако мислите, че ще минете без критика, лъжете се. Щом имате толкова главоболия, вие заемате една длъжност, на която не е мястото. Като критикувате някого, без да знаете, вие вземате от неговите борчове. Вие своите борчове не можете да платите, ще станете поръчител, да плащате. Никакво поръчителство не ви трябва. На вас ще дам едно правило: никога не поръчителствайте. Някой ви иска хиляда лева назаем, вие имате в касата хиляда лева. За хиляда лева поръчител може да станете. Ако имате две хиляди лева, за две хиляди лева поръчител може да станете, ако имате три хиляди лева, за три хиляди. Но ако нямате, кажете: „Не мога да поръчителствам." Защото който поръчителства, трябва да плаща. Затуй ще се спреш и ще кажеш: „Не искам да лъжа." Аз ставам гарант. Трябва да зная, че ще плащам. Ти можеш ли да плащаш? – „Ще видя. Искам да бъда честен. Може да ти гарантирам, ама ако намеря отнякъде." Не може да намериш. „Аз не искам да поставям другите хора в неудобството да търсят пари, за да ми дават, пък аз да плащам за трети." Ако по този път вървите, работите ще се оправят.

Сега какво разбрахте? – Вижте хубавите неща, които човек има, и ги оценете. Човек трябва да оценява погрешките и добродетелите си. Всяка погрешка я оценявайте. Тази ваша погрешка може да се превърне в една добродетел. Ако имате знания, може да превърнете един въглен в диамант, но трябва голямо налягане, голяма топлина. Вие седите някой път и казвате: „Не съм разположен да свиря." Защо? – Вие по някой път вземате светската музика. Аз разглеждам музиката другояче. Аз разглеждам музиката в света. Това са големи угощения. А такива музикални угощения малцина може да си позволят. Ние не може да правим такива угощения, класически угощения. Малки вечеринки можем да дадем с житце. Големи угощения, каквито дават големите музиканти, угощения от Бетовен, угощения от Моцарт, класически симфонии, това са големи работи. Който е слушал Деветата симфония на Бетовен, какво е разбрал? – Бетовен стигнал до най-високия връх и не може да отиде по-нагоре. Той спрял на Деветата симфония и каквото имал да казва, го казал в Деветата симфония.

Музиката е една способност. Аз ви препоръчвам да пеете, но за да пеете, тялото ви трябва да бъде здраво, сърцето ви трябва да бъде разположено, умът ви трябва да бъде разположен и в трите свята трябва едновременно да пеете.

В умствения свят с песните ще произведете светлина, в духовния свят ще произведете топлина, а във физическия свят ще произведете сила. Та ако ме слушате, по някой ггьт ще образувате един клас да пеете тука. Често аз ви слушам отгоре как пеете. Но вие пеете като по задължение. Аз считам, че в музиката човек трябва да бъде абсолютно свободен, напълно свободен, да се не плаши от никого. На комуто от вас да кажа да ми изпее до, се стеснява. В до се съдържат известни трептения. В до има най-малко шестнадесет трептения. Всяко едно трептение отговаря на един вътрешен тон. Някои считат шестнадесет, някои тридесет и две трептения. Имате една идея. И тази идея не може да се роди, докато не пеете в себе си до. Най-първо основната подбудителна причина на до трябва да бъде любовта, после трябва да дойде мъдростта и после истината.

Три основни подтика ще има. Тогава колко остават като извадим три от шестнадесет – остават тринадесет трептения. Вие ще дадете ход. Как ще вземете до изведнъж? Трябва да имате известна идея. Аз искам да се освободите. Сиромах съм, искам да се освободя, ще повикам любовта, ще произведа тон до. Като го произведа, веднага ще се измъти яйцето. Туй яйце вземам. От него ще се измъти пилето. Всякога, когато започвате една работа, каквато и да е, изпейте една песен. Имате една песен „Гледай добре, слушай добре, говори добре". Това е естествено. На себе си сега кажете: „Гледай добре, гледай истината." Говори добре – на кого ще говориш добре? На любовта. Слушай добре. Това е знанието. Трябва да имаш знание. Тогава ще вземеш вярно тона. Как ще изпеете до? (Учителят пее: „Гледай добре, слушай добре, говори добре, говори, говори, говори добре.") Само давам един пример. Мога да пея и по-хубаво, не съм се разпял още, затова така излиза.

Я станете всинца прави. Ще затворите дясната ноздра с левия пръст, ще поемете въздух и ще броите до четири. Ще задържите въздуха и ще броите до шестнадесет, ще издишате навън през дясната ноздра и ще броите до осем. Четири приемане, шестнадесет задържане, осем издишане, поемане с дясната ноздра, издишане с лявата.

(Направихме упражнението.)

Туй упражнение ще го направите, понеже аз участвувам. Направете го всички, не се обленявайте. Никога няма да имате по-добри условия да го правите. Ще го правите два пъти на ден – сутрин и вечер. Ще пристъпите към някои малки работи. Потребни са известни упражнения. Има някои неща, които не можем да придобием, докато не се хармонизираме. У всинца трябва да се хармонизират мислите. Не е лесно да се хармонизират човешкият ум, човешките чувства и човешката воля, понеже има да се борим с всичките минали поколения, с хиляди поколения, които са живяли не тъй, както трябва. Сега трябва да изправим много работи. Не се обезсърчавайте. „Добрата молитва "

22 лекция на Учителя, държана на 28 февруари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

* Бирник или митничар в евангелска Юдея (б.р.).