от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Заглавие на раздел)
 
(Не са показани 42 междинни версии от друг потребител)
Ред 7: Ред 7:
 
[[Съборно слово]]
 
[[Съборно слово]]
  
[[Работна среда на електронния архив]]
+
[[V Младежки събор]] - [[1927]] г.
 
+
[[V Младежки събор]]
+
  
 
== Мислещият човек ==
 
== Мислещият човек ==
Ред 23: Ред 21:
 
Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.
 
Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.
  
Подиръ това бЬше праздникъ Юдейски, и възлЬзе Исусъ въ Еру- салимъ. (2) А въ Ерусалимъ близу до овчата порта има кжпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има петь притвора. (3) Въ тЬхъ лежаха голЬмо множество болни, слЬпи, хроми, сухи, които чакаха дви¬жението на водата. (4) [Защото отъ врЬме на врЬме слЬзваше ангелъ въ кжпалнята и размжщаше водата; и тъй, който влазяше първъ слЬдъ размжщането на водата здравъ биваше отъ каквато болесть и да бЬше боленъ.] (5) И тамъ имаше нЬкой си человЬкъ боленъ отъ триде- сеть и осемь години. (6) Него видЬ Исусъ че лежи; и понеже знаеше че отъ много врЬме вече боледува, казва му: Искашъ ли да оздравЬешъ? (7) Отговори му болниятъ: Господине, нЬмамъ человЬкъ да ме тури въ кжпалнята когато се размжти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прЬди мене слЬзва. (8) Казва му Исусъ: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тозъ часъ человЬкътъ оздравЬ, и задигна одъра си цходЬше; а този день бЬше сжбота. (10) И казваха ЮдеитЬ на изцЬления: Сжбота е; не ти е простено да дигнешъ одъра си. (11) Отговори имъ: Онзи който ме изцЬли, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человЬкътъ що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцЬле- ниятъ не знаеше кой е; защото Исусъ се уклони, понеже имаше народъ много на това мЬсто. (14) Подиръ това намЬрва го Исусъ въ храма, и рече му: Ето, сега стана ти здравъ: не съгрЬшавай вече, да ти не стане нЬщо по-зло. (15) Отиде прочее человЬкътъ и обади на ЮдеитЬ че Исусъ е който го изцЬли.
+
"Подир това беше празник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. (2) А в Ерусалим, близо до овчата порта има къпалня, която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. (3) В тях лежаха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. (4) [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата, здрав биваше, от каквато болест и да беше болен.] (5) И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. (6) Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? (7) Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. (8) Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. (10) И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. (11) Отговори им: Онзи, който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человекът, що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. (14) Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. (15) Отиде прочее человекът и обади на Юдеите, че Исус е, който го изцели."
 
+
== Заглавие на раздел ==
+
  
 
Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".
 
Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".
Ред 39: Ред 35:
 
Някой от вас търсят само радости в живота. Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това! На неразумните, на грешните, на престъпниците Бог не дава абсолютно нищо. Те са осъдени на смърт. Такъв е законът. Те сами се осъждат. По човешки говорим, че Бог ги осъжда, но не е така. Те сами се осъждат. Ще кажете, защо е така? Вземете следния прост факт от сегашния живот. Да кажем, че вие имате един любещ, добър баща, който ви купува всичко, трепери над вас, но вашият стомах е развален. Баща ви е донесъл най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щом ядете, в стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновен за това? Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашият стомах е виновен. Вие, обаче, казвате, че причината е в майка ви, или в баща ви. Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена. Някой казва: аз развалих стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вътрешно прекъсване, лошото е там, че не знае, как да поправи погрешката си, вследствие на което се ражда понякога едно вътрешно размътване.
 
Някой от вас търсят само радости в живота. Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това! На неразумните, на грешните, на престъпниците Бог не дава абсолютно нищо. Те са осъдени на смърт. Такъв е законът. Те сами се осъждат. По човешки говорим, че Бог ги осъжда, но не е така. Те сами се осъждат. Ще кажете, защо е така? Вземете следния прост факт от сегашния живот. Да кажем, че вие имате един любещ, добър баща, който ви купува всичко, трепери над вас, но вашият стомах е развален. Баща ви е донесъл най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щом ядете, в стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновен за това? Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашият стомах е виновен. Вие, обаче, казвате, че причината е в майка ви, или в баща ви. Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена. Някой казва: аз развалих стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вътрешно прекъсване, лошото е там, че не знае, как да поправи погрешката си, вследствие на което се ражда понякога едно вътрешно размътване.
  
 +
Първото нещо: ''човек трябва да се научи да мисли''! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? - Както Той мисли. Бог казва: "Моите мисли не са като вашите". Някой казва: аз мисля. Тогава аз запитвам: ти мислиш ли както Бог мисли? - Не зная. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата. Запитайте, обаче, кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна граматика, с която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.
  
== Заглавие на раздел ==
+
Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право.
  
Първото нещо: ''човек трябва да се научи да мисли''! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трЬбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? - Както Той мисли. Богъ казва: "МоитЬ мисли не сж като вашитЬ". НЬкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запит- вамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? - Не зная. Това показва, че вие нЬмате единица мЬрка, чрЬзъ която да опрЬдЬляте нЬщата. Запи¬тайте, обаче, кой и да е инженеръ, коя е единицата мЬрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извЬстни правила, извЬстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.
+
Аз наричам "човек на правата мисъл" онзи, който не се спъва от никакви препятствия в живота. Препятствията могат да бъдат физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида препятствия могат да спънат човешката мисъл. Някой път ние туряме причините за това спъване във физическия свят - възможно е да е така; някой път туряме причините в духовния свят - и това е възможно; някога туряме причините в умствения свят, а най-после, търсим причините в причинния свят. Всяко прекъсване на мисълта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човек не знае, накъде води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина, и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае, доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. Когато се прекъсне електричеството във вашия дом, нали и вие правите същото нещо? - Изваждате из килерите си всички стари газени лампи, или някоя свещ и ги запалвате. За тях вие предварително сте казвали: те са отживели времето си, не струват. Да, но щом се прекъсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите с тях, докато дойде новата инсталация. Та всякога, при прекъсване на една инсталация, става потъмняване. Аз говоря за физическите условия, тъй както са при сегашния живот. Не мислете, че такива прекъсвания стават и при един съвършен живот. Не, прекъсвания има само при сегашните условия на живота.
  
Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитЬ стихове се казва, че въ кжпалнята имало петь притвора, прЬзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човЬка има едно съвпадение. И човЬкъ има петь притвора, отдЬто могатъ да дойдатъ всички прЬкжсвания. НапримЬръ, прЬкжсване на мисъльта може да дойде отъ зрЬнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послЬ може да дойде отъ самото чувствуване на човЬка. Азъ говоря за вжт- рЬшния процесъЧт човЬшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сжщества. За да бждемъ въ свЬта, за да можемъ да мислимъ, за да бжде мисъльта ни права, ние трЬбва да бждемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сжщества, които сж завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сжщества, които сж започнали да мислятъ право.
+
И тъй, човек започва най-първо със земята, с твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилност и устойчивост на човешкия характер. На какво можем да уподобим твърдата почва? - На мисълта. Мисълта дава устойчивост на човешкия характер. Тя гради неговите условия. Мисълта представлява основа, върху която ти сам, като зидар, ще градиш своето здание. Значи, трябва да имаш здрава основа, права мисъл, т.е. твърда почва. Следователно, земята е едно от условията за живота. Ако влезете в Божествения свят пък, там кое съответства на земята? Направете сравнение. Щом земята е едно от условията на живота, тя представлява твърдата почва. Нали ти можеш да туриш основите на своето здание само върху една канара? Ами в духовния свят кое представлява основа? Мислете и върху тази идея, без някакво прекъсване. За мен не е задача да ви разреша тия въпроси. Да се разрешат въпросите на света на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарят не пуща никого в гостилницата си, докато не е сготвил напълно. До това време той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да реже лук, налива масло във всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщят. Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. Със злато трябва да бъдат пълни джобовете им!
  
== Заглавие на раздел ==
+
Този закон е верен и в природата. Щом влезеш в гостилницата на природата, не можеш празен да влезеш. Вие ще кажете: ами по благодат не може ли? Вие разбирате ли, какво нещо е благодатта? Благодат, значи да си с пълен джоб. Благодатта е за разумните хора. Щом природата види такъв човек, казва: "Заповядай!" - И след това ще му определи най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадеш в гостилницата, е направена от самата природа. Ако влезеш в кое и да е заведение, и покажеш монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. Значи, влезеш ли в света, ти ще носиш ума си със себе си - първото голямо богатство, което Господ ти е дал. С ум, с мисъл навсякъде ще те приемат като добре дошъл. Без ум, без мисъл никъде не можеш да отидеш. Ще те приемат, но ти ще бъдеш последният. Ако искаш да влезеш някъде без ум, без мисъл, това ще бъде някоя болница, или някое учреждение.
  
 +
Та казвам на младите: вие започвате една работа, събирате се на събор. Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. Вземете цигуларят, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да свири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той следи всички знаци и движението на лъка с окото си. Всички промени, които могат да станат при неговото свирене, зависят от ония знаци, които Великият майстор, създателят на тази музика, е турил. Казвам: Велик изпълнител е този цигулар, който може хубаво да следи всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искаш да мислиш, навреме трябва да мислиш и по всички правила. Пред тебе седи едно парче, което Бог е турил за изпълнение преди милиарди години. Не казвам, че ти си първият, който ще го свириш. Туй парче се свири от мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато те са завършвали своето развитие. Туй парче може да бъде дадено днес и на тебе. Как ще го изсвириш? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъл е това! Туй е най-красивата музика в света. Няма по-красива музика от мисълта. Някой ще каже: суха мисъл! Мисълта не може да бъде суха. Защо? - Защото в мисълта има растене, а растенето не може да бъде сухо. Растенето не може да бъде твърдо. Растенето не може да бъде въздухообразно, нито пък може да бъде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Без твърда почва нищо не може да расте. Самото растене няма никаква твърдост в себе си. Растенето, или мисълта, не мяза на водата, но тя не може да се прояви без вода. Водата е необходимо условие за нея.
  
Азъ наричамъ "човЬкъ на правата мисъль" онзи, който не се спъва отъ никакви прЬпятствия въ живота. ПрЬпятствията могатъ да бждатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прЬпятствия могатъ да спънатъ човЬшката мисъль. НЬкой пжть ние туряме причинитЬ за това спъване въ физическия свЬтъ - възмож¬но е да е така; нЬкой пжть туряме причинитЬ въ духовния свЬтъ - и това е възможно; нЬкога туряме причинитЬ въ умствения свЬтъ, а най-послЬ търсимъ причинитЬ въ причинния свЬтъ. ВсЬко прЬкжсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човЬкъ не знае, накждЬ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човЬкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вжтрЬ въ него настава помрачение. ОнЬзи, които не сж запоз- наши съ дълбочинитЬ на живота, както и тия, които не сж запознати съ процеситЬ на човЬшката мисъль, считатъ това прЬкжсване за нещастие. Защо? Защото при това прЬкжсване на мисъльта се изгубва външната свЬтлина, и човЬкъ остава само съ своята вжтрЬшна свЬтлина. По това той ще познае, доколко голЬма е неговата вжтрЬшна свЬтлина. МждрецитЬ, като изгубятъ условията на своята външна свЬтлина, веднага запалватъ вжтрЬшната си свЬтлина. Когато се прЬкжсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сжщото нЬидо? - Изваждате изъ килеритЬ си всички стари газени лампи, или нЬкоя свЬщь и ги запалвате. За тЬхъ вие прЬдварител- но сте казвали: тЬ сж отживЬли врЬмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прЬкжсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тЬхъ, докато дойде новата инсталация. Та всЬкога, при прЬкжсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физическитЬ условия, тъй както сж при сегашния жи¬вотъ. Не мислете, че такива прЬкжсвания ставатъ и при единъ съвър- шенъ животъ. Не, прЬкжсвания има само при сегашнитЬ условия на живота.
+
Мисълта, която е скрита в тия думи, е следната: на човека първо трябва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка във физическия свят; от тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човек трябва най-първо да определи този център и да види, какви са възможностите, които се крият в него. Каква е първата възможност? - Разширение. Разширението символизира човешкото сърце. Само сърцето дава разширение на нещата. Щом се разшириш, ти ще имаш само една плоскост - живота си на земята. Какво ще добиеш, ако твоите идеи се разширят толкова, че могат да обхванат целия комос? В даден случай разширението определя посоката на твоите движения. Ако се разшириш повече, отколкото трябва, ти не ще можеш да се движиш.
  
 +
Та ще знаете, че първото условие за човшката мисъл е земята, твърдата почва. Второто условие, вторият елемент за човешката мисъл е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трябва да разбираш, какво може да извърши водата заради тебе. Нямаш ли разширение в живота си, ти ще прибегнеш към второто условие - водата.
 +
 +
Третото условие за мисълта е въздухът. Въздухът дава движение. Четвъртото условие за мисълта е огънят, топлината. Тя ражда светлината и дава посока на движението. Следователно, за да имаш мисъл, най-първо трябва да имаш един център, отдето да започне мисълта. Този център е твърдата почва. После, в твоята мисъл трябва да има разширение; след това трябва да имаш движение и най-после твоето движение трябва да има определена посока. Като говорим за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тези думи в тяхното първично значение. Като казвам първично значение, не разбирам това, което днес те имат. Напримр, днес с водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожим временно, а да намерим онази жива вода, от която, като пием веднъж, повече да не ожадняваме. С уталожване на жаждата временно не се разрешава въпросът. Човек трябва да мисли. В мисълта всякога влиза един определен център, после разширение, движение и осмисляне, или посока. Ти първо ще чувстваш нещата, а после иде реализирането им. Щом искаш да ги реализираш, това показва, че в мисълта ти има движение. Знаеш ли вече посоката, това е мислене. Само при наличността на тия четири елемента ще се роди първият Божествен елемент. Какво трябва да реализираш? Какво се разбира под думата осмисляне? - Ще се родят условията за правата мисъл. Защо ни е дадена мисълта? - За да се образува първата връзка между човека и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". Няма по-хубаво, по-красиво, по-велико нещо в света от тази първа връзка, която ще може да образува в теб вътрешна светлина. Само така животът ти ще се осмисли, и ти ще можеш да извършиш всичко.
 +
 +
Следователно, чрез мисълта ние ще започнем да изучаваме Божествения език, или, както го наричам, "езика на природата". Научим ли този език, ще знаем, как да свършваме всяка работа, която започваме на земята. Не казвам, че абсолютно не знаем да вършим работите си, но ги вършим неправилно. Турците казват: "Вечерната работа е посмешище на деня". Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл. Някой казват, че могат да работят и без мисъл. Не зная, как ще могат да работят без мисъл. Работа, направена без мисъл, е вечерна работа. Като дойде денят, т.е. същинската мисъл, вечерната работа ще бъде посмешище на деня. Трябва да знаете, че красивото в живота е мисълта. Прекъсвания в мисълта ще стават много често, но не се плашете. Това е вътрешна смяна! Кога стават тия прекъсвания? - Когато вие прекръстосате орбитата на някое същество. Кое е причината за тия прекъсвания? - Прекъсвания в живота не стават само поради греха, или от лошото разположение на човека. Прекъсване може да стане и когато някое разумно същество премине вашата орбита. Онзи, който не разбира закона, много ще се смути.
 +
 +
Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че вие пътувате през Европа и носите със себе си два много ценни куфара. Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед. У вас настава едно смущение. Защо? - Не знаете законите на митничарството. Ще кажете: отидоха куфарите ми! Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо. Разправяше ми един млад българин следния случай. Връща се той от странство, дето прекарал цели четири години. Оттам купил две хубави копринени блузи, подарък на майка си и сестра си. Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш границата, без да платиш стотинка за тях". И аз, казва този млад българин, като никога, обличам тия блузи. Като влизам в България, на митницата преглеждат куфарите ми и почват да ме пипат, да не съм скрил нещо в себе си. Разгръщат дрехата ми, и блузите се показват. Питат ме: "Какво търсят тия блузи у теб?" Взеха ми блузите и отгоре на това ме глобиха две хиляди лева. Тъй платих първата глоба за лъжата. Питамъ го аз: колко щяха да ти вземат за мито? - До 700 лева най-много. Казвам му тогава: плати си това, което природата е определила. Ако туриш блузите на себе си, ще платиш 2000 лева глоба и блузите ще отидат. И сега аз виждам много стари и млади да постъпват по този начин, но в заключение - и блузите им ще отидат, и 2000 лева глоба ще платят. Това е лесният път. Този млад човек казва: "Това е първата глоба, която платих в живота си. Втори път не обличам блузи". Този пример е много хубав.
 +
 +
Казвам: сега ние сме влезли в този велик Божествен свят, да се научим да мислим право. Колко е красиво, когато срещнешъ един човек, който мисли! Аз взимам думата "мисъл" в нейното идеално разбиране. Някои казват: ама ти не трябва да имаш суха мисъл. Сухата мисъл не е мисъл, това е карикатура. Под "мисъл" аз разбирам тази, основата, центърът на която е Любовта. Такава мисъл, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивост. Тази мисъл съдържа Истината в себе си. Тя не може да съдържа цялата Истина, но съдържа само една малка частица от нея. Тя съдържа още и една малка частица от Мъдростта и най-посл, съдържа в себе си една малка частица от великата Божия благост, от великата Божия доброта. Ще каже някой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нещо от Любовта, това малко нещо от Мъдростта, и това малко нещо от Истината. Аз не говоря за абсолютната Истина. Щом разбереш малко нещо от Истината, ти ще разбереш и голямото от Истината. Самата Истина не е нито в малкото, нито в многото. Тя е извън всички неща, извън всички физически сили. Те са само условия, символи, с които ние искаме да схванем известни наши идеи. В какво седи самата Истина?
 +
 +
Ще ви прдставя следното положение. Като влезете в небето, в Божествения свят, ще срещнете един ангел, който е представител само на Любовта. По какво ще го познаете? После ще срещнете друг ангел само на Мъдростта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на Добродетелта. Всички тия ангели са светли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Те извършват отделни служби. Някой ще каже: ангелът на Правдата е много строг. Не, ни най-малко не е строг. Той е правдив. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнеш, веднага ще го обикнеш. Ангелите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта ни най-малко не се различават едни от други. Те всички са еднакво красиви и еднакво величествени. Ни един от тях не седи по-високо от другит. Как ще ги познаете, кой на какво е? Не разрешавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичат! Това е една стара формула. После казвате: нас не ни обичат. Възможно е, то е според вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви дават пари, не ви обичат, прави сте. Но това е ваше мнение. Аз работя при един несправедлив господар, който не ми дава пари и го считам за лош човек, мисля, че не ме обича. Парите са само изражение на човешката интелигентност и разумност, но те не съдържат самата разумност в себе си. С пари всичко може, но само разумният човек може да употреби парите, както трябва. Дайте пари в ръцете на един неразумен човек и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичат, вие не се изразявате правилно. Щом ти си в света, Бог те обича. Бог ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти няма какво да туряш граници на Неговата Любов и да се съмняваш в Бога. Ако хората постъпват тъй, или иначе, това определя отношенията им. Всеки човек в света има една велика задача.
 +
 +
И тъй, за да бъдем справедливи, трябва да имаме предвид живота на всички същества, малки и големи, и да им отдаваме право всички да живеят. Аз като гледам някоя мравя да върви, отварям й път. Ще кажете: Учителят дошъл да ни говори за мравите. Не, аз виждам, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение." Аз мога да й туря хиляди препятствия и да осуетя задачата й, но какво ще придобия от това? Тя си отива някъде по работа, затова аз ще й отворя път да върви. Божественото в мен казва: Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя. Аз взимам мравята в правилния смисъл на думата; не разбирам мравята, която влиза в нашия хамбар да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, със своята енергичност, е за похвала, тя е много смела и интелигентна. Знаете ли, как мислят мравите? В тях има ред и порядък, какъвто и между хората няма. Те се подчиняват едни на други, слушат се. Като се даде команда от началника им да отидат някъде, веднага отиват и свършват работата. Всички мрави мислят тъй, както комендантът им мисли. Те мислят самостоятелно и разумно, големи глави имат. Ние казваме: тия мрави! В това отношение аз бих желал хората да бъдат като мравите. И Писанието казва: "О, ленивецо, иди и се научи от мравите!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъл. Значи, научи се да мислиш. Тази мравя мисли цял ден. Вие не сте се спирали да наблюдавате, в какво седи тяхната интелигентност. Когато мравите правят своя мравуняк, те го съграждат така, че водата не може да прониква в мравуняка и да намокря стаите им. Те имат цяла инсталация за прокарване на водата, без да се намокри жилището им. Ние, съвременните учени хора, още нямаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравите ги знаят. Нашите зимници се наквасват, мухлясват, изгниват, а жилищата на мравите са всякога сухи. При това, техните стаи са сухи, без да се циментират. Сега, преведете тази мисъл в себе си, да разберете, какво е съотношението между вас и мравите.
 +
 +
Сега аз говоря на младите. Желанието ми е да видите, има ли влага във вашия умствен килер. Нямате ли мисъл, идете при мравите и при пчелите. От мравит ще научите едно нещо, от пчелите - друго. Казват за някого: този човек не е сладък, няма благост, няма сладчина в живота си. Ако искаме да научим как трябва да бъдем благи, трябва да отидем при пчелите, те са пълни с благост. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае как да събира прашеца и от него да прави мед, не е понякога опасна. И тя има жило. Там е хубостта. Дето има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трябва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И в жилото има смисъл. Когато Бог е турил жилото у пчелата, то има известно предназначение. Тя може да не го употребява намясто, то е друг въпрос. Ние няма да се спираме върху това, как трябва да го употребява. Това е вторичен въпрос. По-рано жилото е имало съвсем друго предназначение. Днес пчелата разполага с него, както намери за добре. Когато Господ даде перото в ржката на писателя, или на поета, и той го захвърли недоволен, или го употреби за други цели, питам: перото ли е виновно за това? - Той сам е виновен.
 +
 +
Вие, младите, трябва да изучавате четирите условия на живота и на мисълта: земята, водата, въздухът и огънят. Какво може да ви даде земята, твърдостта за вашия характер? Ако не сте твърд, ако не сте постоянен, ще изучавате твърдата материя. Нямате ли разширение, ще изучавате водата. Нямате ли движение и не знаете, как да се движите, ще изучавате въздуха. И най-после, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вярно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Под "горение" се подразбира съвсем особен процес в природата, който се отнася до човешката мисъл. Докато мисълта няма условията на земята, докато няма условията на водата, докато няма условията на въздуха, и най-после, докато няма условията на огъня, тя не може да бъде мисъл. Или, казано в духовен смисъл: ако в мисълта няма Любов, тя не може да се развива. Любовта е първият подтик - твърдата почва на човешката мисъл. И ако мисълта няма още онази Вътрешна светлина на Мъдростта и на Истината, както и останалите два елемента, Правдата и Добродетелта, тя не може да се прояви.
 +
 +
Аз искам младите да извадят богатствата, които са скрити в техните души и да ги обработят по най-правилен начин. Вие трябва да турите правата мисъл като основа за образуване на вашия характер, да не се колебаете, днес да мислите едно, утре друго. В правата мисъл не може да има никакво колебание. Строеж, наслояване е това! Човек със своята мисъл строи камъче по камъче. Всяко камъче трябва да се тури на своето място. Щом съградим своето здание до там, додето е позволено, тогава вашият Учител ще се яви, ще погледне работата ви и ще определи вашата по-нататъшна дейност. Всяка вечер става такъв един преглед.
 +
 +
Сега на вас, младите, ще кажа да спазвате следния закон: на всеки седем минути - шестте са ваши, а едната, седмата - е Божествена. На всеки седем часа - шестте са ваши, а седмият е на Бога. На всеки седем деня шестте са за вас, а седмият е на Бога. На всеки седем седмици шестте са ваши, а седмата е за Бога. На всеки седем години шестте са за вас, седмата е на Бога. Така е при сегашните условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяват, седят в това, че като дойде седмата минута, вие не я давате на Бога, употребявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своите нещастия, за своите несполуки, за болестите, за хиляди други неща, без да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отде започват вашите нещастия: от минутите ли, от часовете ли, от дните ли, от седмиците ли, от месеците ли, или от годините. За вековете няма да говорим, тях ще оставим настрана, защото малцина живеят повече от 120 години. Първо ще търсите причините на своето нещастие от годините. Сега и аз се спирам на времето. В колко часа започнах да ви говоря? (- В 6 часа без 20 минути). Тогава колко минути има откак ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има през това време? (- Седем минути). За какво ще ги използвате? - Щом дойде една Божествена минута, ще кажа: аз трябва да бъда в съгласие с Бога и с всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъл ще бъде като Божията мисъл. Ако аз разсъждавам, ще кажа: аз мисля тъй, както Бог мисли. Вие ще кажете: ами твоите отношения към мен какви ще бъдат? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трябва да бъдат като отношенията на Бога. Ако аз не мисля, както Бог мисли, моята мисъл не е права. Тогава и отношенията ми към когото и да е, ще бдат неестествени, анормални. Щом аз мисля, както Господ мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. Не съм аз, който мисля, но в мен ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че аз съм проявил своята любов, но радвам се, че проявявам Божията Любов. По този начин Бог работи в мен, и аз се уча от Него. Аз се радвам, слушам Го. Той говори, аз мисля. Той говори, аз седя, пиша и внимавам. Аз правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различните разумни същества. Няма по-хубаво говорене от това на Бога! При Неговото говорене всички въпроси в света лесно се разрешават. Когато Господ говори, ти ще забравиш и себе си, и всички, ще освободиш сърцето си от всичко отрицателно. Ти ще замязаш на един бистър, любвеобилен извор, и всеки, който пие от него, ще се радва на това, което тече.
 +
 +
Та казвам: първата причина за нещастията в света е отсъствието на правата мисъл, както и прекъсването връзката с Бога. И за в бъдеще да не казвате, че едно време сте били обърнати към Бога. Не е въпросът за едно време, но сега трябва да се обърнете към Бога. Връзка с Бога трябва да става постоянно! След всеки шест минути, седмата е на Бога. Тук ще има едно малко прекъсване на твоето съзнание. Умът ти, съзнанието ти ще потъмнеят, ти няма да разрешиш въпросите и ще се намериш в чудо. Колко пъти за тази една минута хората се спират с години да разрешават въпроса, дали да простят някому, или не. Някой казва: обиден съм. Аз видях този човек, еди-какво си мисли за мен. - Нищо не си видял. Вижда само умният човек, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще бъде отворено, всичко ще разбираш. Ще разбереш, защо Бог е наредил така живота. Мислиш ли по човешки, отчасти ще разбираш нещата и тогава всякога ще има едно вътрешно неразбиране между млади и стари. Синът не разбира баща си. Защо? - Той не е разбрал седмата минута, седмия час, седмия ден, седмата седмица, седмия месец и седмата година. Искам правилно да схванете моята мисъл. У вас има възможност да разбирате; у вас има и всички добри желания. Аз не искам да ви критикувам, но искам да ви покажа какъв е законът. Като става туй прекъсване, вие ще се намерите в затруднение.
 +
 +
Представете си, че вие сте един добър човек. Дойде при вас някой разбойник и ви мушне с ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останах жив! Вие не знаете, кой е този разбойник, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, един ваш приятел ви мушне с ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятел, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвам ви: аз засягам този въпрос, разрешете го! Той е един от практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпрос, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъв проект има, и цялото събрание ще се раздели на две мнения. Започват да спорят, и Божията минута отива напразно. Не, щом дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. През тази минута ще разрешавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка с Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: няма време за това нещо. Не, Бог е създал времето заради нас; Бог е създал всички условия заради нас. И проявеният живот на земята е създаден пак заради нас, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Дух е да мислим, както Бог мисли. И аз ви казвам: да мислим, както Бог мисли. Сега вие ще си турите ред ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаем ние тази мисъл! Не, тази преходна мисъл аз наричам "астрална каша". Във всеки случай ти трябва да мислиш, както Бог мисли. Какво прави Бог, като се обръщаш към Него? Ти отиваш при това най-велико същество и започваш да го безпокоиш за един хляб, за десет лева. И Той, при своята велика работа, трябва да се спре за тебе. Ти се докачаш някой път, че Той не те е послушал, не ти обърнал внимание. Не, още преди да дойдеш при Бога, Той те вижда и казва: "Дайте му хляб"! - И хлябът е готов. Бог дава всички неща навреме. В Божествения свят нищо не закъснява. И ако някои работи в нашия живот закъсняват, то е по причина на неразбиране великия Божи закон.
 +
 +
И тъй, ако вие искате да бъдете хора на новото, да ви обичат, трябва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичат. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеят със своята мисъл. Това не е мисъл. Правата мисъл е тази, която може да уреди живота. Ако вашият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Самокритика се изисква от вас, а не самоосъждане. Ако искате да ви обичат и да обичате, трябва да имате велика мисъл! Трябва да мислите право! Като срещна на пътя си един велик цигулар да свири, няма ли да се спра да го слушам? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушам този велик виртуоз! Но ако срещна на пътя си един цигулар да скърца със своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушам? - Не, няма да се спра при него нито половин минута.
 +
 +
Каква е задачата сега на вас, младите, в това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпросите, върху темите, по които ще говорите, трябва да се ръководите от правата мисъл. Не искам да се обезсърчавате, но да имате онзи велик стремеж да мислите, както Бог мисли. Хиляди години човек ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислиш право, това е най-красивото засега! Правата мисъл иде сега в света. Тя ще влезе в овчата купел и ще размъти водата й. Учителят трябва да дойде при водата - при втория елемент. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трябва да изучавате водата и качествата й, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъл, върху вашите желания, върху вашия организъм, изобщо върху съзнанието ви.
 +
 +
Сега пожелавам на вас, младите, работата ви да бъде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовта, за ограда Мъдростта и за светило Истината. Три неща ви трябват: Любов, Мъдрост и Истина. Имате ли тия три неща в живота си и в мисълта си, вярвам, че ще успеете. Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж ''да свържа всинца ви с Бога''. Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча, как да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата Причина на нещата в Божествения свят. На всеки седем минути, на всеки седем часа, на всеки седем деня, на всеки седем седмици, на всеки седем месеца и на всеки седем години да има непреривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрекъснато да излиза светлина от вас. И всеки, който ви срещне, да се радва. Това пък, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите "задачи на живота", които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите. Мнозина от вас сте сериозни задачи заради мене. Някога по цели часове разрешавам такава една задача и си казвам: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нещо представляват задачите. Щом разреша една трудна задача, аз се радвам, виждам скрития смисъл в нея. Някой казва: той знае всичко. Това е предположение. Не може да се знае всичко. Ти можеш да знаеш всичко само след като си решил задачата с всичките й подробности. Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го вкусиш, ще се роди в тебе една свещена мисъл, която е истинската връзка с Бога. Само тогава ти си разрешил и разбрал добре задачата си; само тогава можеш да мислиш като Бога.
 +
 +
Какво мислеше Бог, като създаде първия човек? - Не знаем. И защо го създаде? - И това не знаем. Не е лошо, че не знаем - трудна задача е това. То не показва невежество. Какъв е смисълът на човешкия живот? - И това е една задача. Казвам: това е една велика, важна задача. Време се изисква, докато я реша. Още хиляди години ми трябват да работя върху нея. Ще ви запитам: какво мислите да правите в живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрешавам. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичаш, това е най-сложната задача. Щом започнеш да обичаш хората, ще се родят хиляди противоречия. Докато яйцата в кошника не са се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледат към тебе с благо око и с всички можеш да минеш в мир и съгласие. Излюпят ли се, всички гледат към тебе вече с жадно око, всички искат храна. И като зацъртят всички тия пилци около тебе, всяко те следи, обикаля - храна не си му дал. Какво трябва да направиш? - Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива!
 +
 +
Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях!" След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма. На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги! Противоречия ще имате, но вървете напред! Някои ме питат, какво да правят. Казвам: изнесете пълна крина с жито и хвърляйте на пилците! Те не са лоши, не мислят зло, но казват: "Дай ни хлебец, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите същото нещо във вашия живот, както пилците правят по отношение на вас. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хляб!" Главната мисъл, която се прокарва в Господнята молитва, е "хляб наш насъщний"... Вие се молите:
 +
 +
"Отче наш. Който си на небесата.
  
И тъй, човЬкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилвдсть и устойчи- вость на човЬшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърда¬та почва? - На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човЬшкия характеръ. Тя гради неговитЬ условия. Мисъльта прЬдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трЬбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. СлЬдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влЬзете въ Божествения свЬтъ пъкъ, тамъ кое съотвЬтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прЬдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитЬ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свЬтъ кое прЬдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нЬкакво прЬкжсване. За менъ не е задача да ви разрЬша тия въпроси. Да се разрЬшатъ въпроситЬ на свЬта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостил¬ницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врЬме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рЬже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщатъ. Гостил¬ничарьтъ готви, и който похлопа прЬзъ това врЬме на вратата, той му казва: "Не може да се влЬзе сега въ гостилницата". Защо? Защото моитЬ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но за да влЬзешъ въ гостилницата, има и друго условие - трЬбва да имашъ нЬщо въ кесията си. Гостилнича- рьтъ обича само онЬзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветЬ сж празни, той не приема, казва имъ: "Вие ще дойдете послЬдни. Ако остане нЬщо, то е за васъ". Затова на първитЬ, които дойдатъ, джобоветЬ трЬбва да бждатъ пълни. Съ какво? - Сь звонкови. На другитЬ нищо не взима, но отъ първитЬ злато взима. Съ злато трЬбва да бждатъ пълни джобоветЬ имъ!
 
Този законъ е вЬренъ и въ природата. Щомъ влЬзешъ въ гостил-ницата на природата, не можешъ празенъ да влЬзешъ. Вие ще кажете: ами по благодатъ не може ли? Вие разбирате ли, какво нЬщо е благо- датьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитЬ хора. Щомъ природата види такъвъ човЬкъ, казва: "Запо- вЬдай!" - И слЬдъ това ще му опрЬдЬли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влЬзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намЬришъ затвора. Ние трЬбва да проектираме нЬщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сж форми, подобия. Въ природата не сжществуватъ такива джобове. Това сж начини,••методи за обяснение на нЬкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсЬкждЬ носишъ съ себе си, но трЬбва да позна¬вашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влЬзешъ ли въ свЬта, ти ще носишъ ума си съ себе си - първото голЬмо богатство, което Господь ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсЬкждЬ ще те приематъ като добрЬ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никждЬ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бждешъ послЬдниятъ. Ако искашъ да влЬзешъ нЬкждЬ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бжде нЬкоя болница, или нЬкое учреждение.
 
Та казвамъ на младитЬ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрЬдЬлямъ вашата програма, да опрЬдЬлямъ, какво трЬбва да мислите и какъ трЬбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подъ думата "растене"? Вие седЬли ли сте прЬдъ нЬкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитЬ? Мислите ли, че всЬки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дЬто не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прЬдвари- шелно опрЬдЬля всЬка рЬзка, Върху която чука ще падне. ВсЬки ударъ е придруженъ съ извЬстна мисъль. Скулпторътъ знае дЬ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да сВири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той слЬди Всички знаци и движението на лжка съ окото си. Всички промЬни, които могатъ да станатъ при неговото сВирене, заВисятъ отъ ония знаци, които Великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика е турилъ. КазВамъ: Великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаВо да слЬди всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врЬме трЬбва да мислишъ и по всички правила. ПрЬдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прЬди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тЬ сж завършвали своето развитие. Туй парче може да бжде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свЬта. НЬма по-красива музика отъ мисъльта. НЬкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бжде суха. Защо? - Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бжде сухо. Растенето не може да бжде твърдо. Растенето не може да бжде въздухообразно, нито пъкъ може да бжде огнено. Обаче, растенето с:д проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нЬма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея.
 
Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слЬдната: на човЬка първо трЬбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свЬтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човЬкъ трЬбва най-първо да опрЬдЬли този центъръ и да види, какви сж възможноститЬ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? - Разширение. Разширението символизира човЬшкото сърдце. Само сърдцето дава разширение на нЬщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость - живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитЬ идеи се разши- рятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цЬлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрЬдЬля посоката на твоитЬ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трЬбва, ти не ще можешъ да се дви- жишъ.
 
Та ще знаете, че първото условие за човЬшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човЬшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трЬбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. НЬмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие - водата.
 
Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свЬтлината и дава посока на движението. СлЬдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трЬбва да имашъ единъ центъръ, отдЬто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. ПослЬ, въ твоята мисъль трЬбва да има разширение; слЬдъ това трЬбва да имашъ движение и най-послЬ твоето движение трЬбва да има опрЬдЬ- лена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тЬзи думи въ тЬхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тЬ иматъ. Напри-мЬръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимъ врЬменно, а да намЬримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врЬменно не се разрЬшава въпросътъ. ЧовЬкъ трЬбва да мисли. Въ мисълита всЬкога влиза единъ опрЬдЬленъ центъръ, послЬ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувству- вашъ нЬщата, а послЬ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трЬбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне? - Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъль¬та? - За да се образува първата връзка между човЬка и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". НЬма по-хубаво, по-красиво, по-велико нЬщо въ свЬта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вжтрЬшна свЬтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко.
 
СлЬдователно, чрЬзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, "езика на природата". Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всЬка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитЬ си, но ги вършимъ неправилно. ТурцитЬ казватъ: "Вечерната работа е посмЬшище на деня". Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъли. НЬкой казватъ, че могатъ да рабо¬тятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ ми¬съль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде денътъ, т. е. сжщинската мисъль, вечерната работа ще бжде посме¬шище на деня. ТрЬбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. ПрЬкжсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вжтрЬшна смЬна! Кога ставатъ тия прЬкжсвания? - Когато вие прЬкръстосате орбитата на нЬкое сжщество. Кое е причината за тия прЬкжсвания? - ПрЬкжсвания въ живота не ставатъ само поради грЬха, или отъ лошото разположение на човЬка. ПрЬкжсване може да стане и когато нЬкое разумно сжщество прЬмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути.
 
Ще ви приведа единъ примЬръ. Да допуснемъ, че вие пжтувате прЬзъ Европа и носите съ себе си два много цЬнни куфара. КуфаритЬ ви сж много добрЬ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфари- тЬ и ги отнасятъ вжтрЬ за прЬгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? - Не знаете законитЬ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритЬ ми! Не, това е едно малко прЬкжсване въ мисълита. Митни- чаритЬ ще взематъ куфаритЬ ви, ще ги прЬгледатъ и ако нЬма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нЬщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слЬдния случай. Връща се той отъ странство, дЬто прЬкаралъ цЬли четири години. Оттамъ купилъ двЬ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и сестра си. Обаче, изъ пжтя единъ познатъ му казва: "Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облЬчи блузитЬ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тЬхъ". И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прЬглеждатъ куфаритЬ ми и почватъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нЬщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузитЬ се показватъ. Питатъ ме: "Какво търсятъ тия блузи у тебъ?" Взеха ми блузитЬ и отгорЬ на това ме глобиха двЬ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щЬха да ти взематъ за мито? - До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрЬдЬлила. Ако туришъ блузитЬ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитЬ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постжпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитЬ имъ ще отидатъ и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пжть. Този младъ човЬкъ казва: "Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пжть не обличамъ блузи". Този примЬръ е много хубавъ.
 
Казвамъ: сега ние сме влЬзли въ този великъ Божественъ свЬтъ, да се научимъ да мислимъ право. Колко е красиво, когато срещ- нешъ единъ човЬкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. НЬкои казватъ: ама ти не трЬбва да имашъ суха мисъль. Сухата мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ "мисъль" азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цЬлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мждростьта и най- послЬ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нЬкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нЬщо отъ Любовьта, това малко нЬщо отъ Мждростьта, и това малко нЬщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нЬщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голЬ- мото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нЬща, извънъ всички физически сили. ТЬ сж само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извЬстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина?
 
Ще ви прЬдставя слЬдното положение. Като влЬзете въ небето, въ Божествения свЬтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прЬдставителъ само на Аюбовьта. По какво ще го познаете? ПослЬ ще срещнете другъ ангелъ само на Мждростьта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на ДобродЬ- тельта. Всички тия ангели сж свЬтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? ТЬ извършватъ отдЬлни служби. НЬкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най- малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. АнгелитЬ на Любовь¬та, на Мждростьта, на Истината, на Правдата и на ДобродЬтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. ТЬ всички сж еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тЬхъ не седи по-високо отъ другитЬ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрЬшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. ПослЬ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнЬние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човЬкъ, мисля, че не ме обича. ПаритЬ сж само изражение на човЬшката интелигентность и разумность, но тЬ не съдържатъ самата разум- ность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниятъ човЬкъ може да употрЬби паритЬ, както трЬбва. Дайте пари въ ржцЬтЬ на единъ неразуменъ човЬкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свЬта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нЬма какво да туряшъ граници на Неговата Любовъ и да се съмнЬвашъ въ Бога. Ако хората постжпватъ, тъй или иначе, това опрЬдЬля отношенията имъ. ВсЬки човЬкъ въ свЬта има една велика задача.
 
И тъй, за да бждемъ справедливи, трЬбва да и^аме прЬдъ видъ живота на всички сжщества, малки и голЬми, и да имъ отдаваме право всички да живЬятъ. Азъ като гледамъ нЬкоя мравя да върви, отварямъ и пжть. Ще кажете: Учителитъ дошълъ да ни говори за мравитЬ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си уменъ човЬкъ, не ми прЬпятствувай въ пжтя. И азъ имамъ една задача за разрЬшение." Азъ мога да и туря хиляди прЬпят-ствия и да осуетя задачата и, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нЬкждЬ по работа, затова азъ ще и отворя пжть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрЬдЬля посоката на моя животъ, опрЬдЬля пжтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смЪла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитЬ? Въ тЬхъ иМа редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нЬма. ТЬ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нЬкждЬ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тъй, както комендантътъ имъ мисли. ТЬ мислятъ самостоя¬телно и разумно, голЬми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бждатъ като мравитЬ. И Писанието казва: "О, лЬнивецо, иди и се научи отъ мравитЬ!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъли. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цЬлъ дени. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тЬхната интелигентности. Когато мравитЬ правятъ своя мравунякъ, тЬ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитЬ имъ. ТЬ иматъ цЬла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жили¬щето имъ. Ние, СъврЬменнитЬ учени хора, още нЬмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитЬ ги знаятъ. НашитЬ зимници се наквасватъ, мухляс- ватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитЬ сж всЬкога сухи. При това, тЬхнитЬ стаи сж сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, преведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитЬ.
 
Сега азъ говоря на младитЬ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. НЬмате ли мисъль, идете при мравитЬ и при пчелитЬ. Отъ мравитЬ ще научите едно нЬщо, отъ пчелитЬ - друго. Казватъ за нЬкого: този човЬкъ не е сладъкъ, нЬма благость, нЬма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трЬбва да бждемъ благи, трЬбва да отидемъ при пчелитЬ, тЬ сж пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понЬкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. ДЬто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трЬбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извЬстно прЬдназначение. Тя може да не го употрЬбява на мЬсто, то е другъ въпросъ. Ние нЬма да се спи¬раме върху това, какъ трЬбва да го употрЬбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсЬмъ друго прЬдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намЬри за добрЬ. Когато Господь даде перото въ ржката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрЬби за други цЬли, питамъ: перото ли е виновно за това? - Той самъ е виновенъ.
 
Вие, младитЬ, трЬбва да изучавате четиритЬ условия на живо¬та и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. НЬмате ли разширение, ще изучавате водата. НЬмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послЬ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горени- ето и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вЬрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсЬмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човЬшката мисъль. Докато мисъльта нЬма условията на земята, докато нЬма условията на водата, докато нЬма условията на въздуха, и най-послЬ, докато нЬма условията на огъня, тя не може да бжде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нЬма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ - твърдата почва на човЬшката мисъль. И ако мисъльта нЬма още онази ВжтрЬшна свЬтлина на Мждростьта и на Истината, както и останалитЬ дВа елемента, Правдата и ДобродЬтельта, тя не може да се прояви.
 
Азъ искамъ младитЬ да извадятъ богатствата, които сж скрити въ тЬхнитЬ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трЬбва да турите правата мисъли като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрЬ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежи, наслояване е това! ЧовЬкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. ВсЬко камъче трЬбва да се тури на своето мЬсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додЬто е позволено, тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрЬдЬли вашата по-ната¬тъшна дЬйность. ВсЬка вечерь става такъвъ единъ прЬгледъ.
 
Сега, на васъ младитЬ ще кажа да спазвате слЬдния законъ: на всЬки седемь минути шестьтЬ сж ваши, а едната, седмата е Божест¬вена. На всЬки седемь часа шестьтЬ сж ваши, а седмата е на Бога. На всЬки седемь деня шестьтЬ сж за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всЬки седемь седмици шеститЬ сж ваши, а седмата е за Бога. На всЬки седемь години шестьтЬ сж за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитЬ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давате на Бога, употрЬбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитЬ нещастия, за своитЬ несполуки, за болеститЬ, за хиляди други нЬща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдЬ започватъ вашитЬ нещастия: отъ минутитЬ ли, отъ часоветЬ ли, отъ днитЬ ли, отъ седмицитЬ ли, отъ мЬсецитЬ ли, или отъ годинитЬ. За вЬковетЬ нЬма да говоримъ, тЬхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живЬятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитЬ на своето нещастие отъ годинитЬ. Сега и азъ се спирамъ на врЬмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (- Въ 6 часа безъ 20 минути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прЬзъ това врЬме? (- Седеми минути). За какво ще ги използувате? - Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа: азъ трЬбва да бжда въ съгласие съ Бога и съ всички разумни сжщества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бжде като Божията мисъль. Ако азъ разсжждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитЬ отношения къмъ менъ какви ще бждатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трЬбва да бждатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бждатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господь мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дЬйствува Въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но Въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проя- вилъ своята любовъ, но радвамъ се, че проявяВамъ Божията ЛюбоВь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоре-нето на различнитЬ разумни сжщества. НЬма по-хубаво говорене отъ това на Бога! При НЬговото говорене всички въпроси въ свЬта лесно се разрЬшаватъ. Когато Господь говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърдцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всЬки който пие отъ него, ще се радва на това, което тече.
 
Та казвам: първата причина за нещастията въ свЬта е от- сжтствието на прабата мисъли, както и прЬкжсВането връзката съ Бога. И за въ бждеще да не казвате, че едно врЬме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врЬме, но сега трЬбВа да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трЬбва да става постоянно! СлЬдъ всЬки шести минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прЬкжсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще потъмнЬятъ, ти нЬма да разрЬшишъ въпроситЬ и ще се намЬришъ въ чудо. Колко пжти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрЬшаватъ въпроса, дали да простятъ нЬкому, или не. НЬкой казва: обиденъ съмъ. Азъ видЬхъ този човЬкъ, еди-какво си мисли за менъ. - Нищо не си видЬлъ. Вижда само умниятъ човЬкъ, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко прЬдъ тебе ще бжде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човЬшки, отчасти ще разбирашъ нЬщата и тогава всЬкога ще има едно вжтрЬшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо? - Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мЬсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прЬкжсване, вие ще се намЬрите Въ зат¬руднение.
 
ПрЬдставете си, че вие сте единъ добъръ човЬкъ. Дойде при васъ нЬкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убиВа. КакВо ще му кажете? Ще си кажете: слаВа Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвамъ ви: азъ засЬгамъ този въпросъ, разрешете го! Той е единъ отъ практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпросъ, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и целото събрание ще се раздели на две мнения. Започватъ да спорятъ, и Божи¬ята минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. Презъ тази минута ще разреша¬вате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: нема време за това нещо. Не, Богъ е създалъ времето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ: да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази преходна мисъль азъ наричамъ "астрална каша". Въ всеки случай ти требва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сжщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлебъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, требва да се'5пре за тебе. Ти се докачашъ некой пжть, че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още преди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва "Дайте му хлебъ"! - И хлебътъ е готовъ. Богъ дава всички нЬща на време. Въ Божествения светъ нищо не закъснева. И ако некои работи въ нашия животъ закъсневатъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ.
 
И тъй, ако вие искате да бждете хора на новото, да ви оби¬чатъ, требва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви оби¬чатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосжж- дане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, требва да имате велика мисъль! Требва да мислите право! Като срещна на пжтя си единъ великъ цигуларъ да свири, нема ли да се спра да го слушамъ? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пжтя си единъ цигуларъ да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? - Не, нема да се спра при него нито половинъ минута.
 
Каква е задачата сега на васъ младитЬ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситЬ, върху темитЬ, по които ще говорите, трЬбва да се ржководите отъ права¬та мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човЬкъ ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислишъ право, това е най- красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свЬта. Тя ще влЬзе въ овчата купель и ще размъти водата и. Учительтъ трЬбва да дойде при водата - при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трЬбва да изучавате водата и качествата и, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитЬ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви.
 
Сега пожелавамъ на васъ младитЬ работата ви да бжде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мждростьта и за свЬтило Истината. Три нЬща ви трЬбватъ: Любовь, Мждрость и Истина. Имате ли тия три нЬща въ живота си и въ мисълита си, вЬрвамъ, че ще успЬете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да свържа всинца ви съ Бога. Това е най-хубаво- то, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча, какъ да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пжти, начинъ, какъ да направите връзка съ Първата Причина на нЬщата въ Божествения свЬтъ. На всЬки седемь минути, на всЬки седемь часа, на всЬки седемь деня, на всЬки седемь седмици, на всЬки седемь мЬсеци и на всЬки седемь години да има непрЬривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрЬкжснато да излиза свЬтлина отъ васъ. И всЬки, който ви срЬщне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мжчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мжчнотиитЬ задачи на живота, които вие сами трЬбва да разрЬшите. Отъ мжчнотиитЬ трЬбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. НЬкога по цЬли часове разрЬша- вамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нЬщо прЬдставляватъ задачитЬ. Щомъ разрЬша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. НЬкой казва: той знае всичко. Това е прЬдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слЬдъ като си рЬшилъ задачата съ всичкитЬ и подробности. ПрЬди да си я рЬшилъ, ти можешъ да изпитвашъ различни мжчнотии и затруднения, но слЬдъ като узрЬлиятъ плодъ излЬзе добрЬ отъ посЬтата сЬмка и слЬдъ като го вкусишъ, ще се роди въ гпебе една свещена мисъль, която е истинс¬ката връзка съ Бога. Само тогава ти си разрЬшилъ и разбралъ добрЬ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога.
 
Какво мислЬше Богъ, като създаде първия човЬкъ? - Не знаемъ. И защо го създаде? - И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ - трудна задача е това. То не показва невЬжество. Какъвъ е смисълътъ на човЬшкия животъ? - И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. ВрЬме се изисква, докато я рЬша. Още хиляди години ми трЬбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрЬшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорЬчия. Докато яйцата въ кошника не сж се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпятъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всЬко те слЬди, обикаля - храна не си му далъ. Какво трЬбва да направишъ? - Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранишъ - нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трЬбва да бжде пъленъ съ жито. Господь ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излЬзешъ слЬдъ това всрЬдъ широкия дворъ и ще хвър- ляшъ налЬво-надЬсно. Като се наядатъ пилцитЬ, ще приберешъ крина¬та си. НЬкой пжть въ селата женитЬ излизатъ по два, по три пжти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. ПрЬведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива!
 
Сега азъ искамъ да виждамъ младитЬ да излизатъ всЬка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитЬ, както земледЬле- цътъ сЬе житото на своята нива. Той като посЬе житото, завлачи го и послЬ поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови сЬмето, което посЬхъ!" СлЬдъ нЬколко мЬсеца това жито узрЬва, и радостьта на земледЬлеца е голЬма. На младитЬ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитЬ яйца сж излюпени. Нахранете ги! Противо¬рЬчия ще имате, но вървете напрЬдъ! НЬкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитЬ! ТЬ не сж лоши, не мислятъ зло, но казватъ: "Дай ни хлЬбецъ, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите сжщото нЬщо въ вашия животъ, както пилцитЬ правятъ по отношение на васъ. Вие посто¬янно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хлЬбъ!" Главната мисъли, която се прокарва въ Господнята молитва, е "хлЬбъ
 
нашъ насжщний"... Вие се молитЬ:
 
"Отче нашъ. Който си на небесата.
 
 
Да се свети името Твое.
 
Да се свети името Твое.
Да бжде волята Твоя.
+
 
 +
Да бъде волята Твоя.
 +
 
 
Както на небето, така и на земята.
 
Както на небето, така и на земята.
ХлЬбъ нашъ насжщни,
+
 
Дай ни го намъ днесъ". . .
+
Хляб наш насъщни,
Безъ този хлЬбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нЬщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлЬбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бждемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бждемъ. Това е красивото въ живота. По сжщия начинъ и Богъ всЬка сутрини иде при насъ съ пълна крина: "Кжти-кжти!" - И хвърля навредъ своето благословено сЬме. Ядемъ ли отъ това сЬме, ние ще бждемъ Негови послушни дЬца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бждемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрЬшаваме въпроситЬ, както Господь ги разрЬшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпЬние. Колко врЬме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко ВрЬме Той е чакалъ, дока¬то съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитЬ идеи и стремежи не сж разбрани, не сж реализирани, но ние трЬбва да имаме търпЬнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Богъ да живЬе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живЬе у васъ. Той жиВЬе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увЬрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ. Богъ може да живЬе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живЬе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувству-вате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увЬрени, дали Богъ живЬе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увЬрени, дали имате връзка съ Него, или не - постоянно се съмнЬвате. ВслЬдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прЬкжсва.
+
 
Та казвамъ: всички ще излЬзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човЬкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човЬкъ съ празна крина. Да видя младъ човЬкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? - Като е нахранилъ пилцитЬ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нЬкой другъ, който е нахранилъ пилцитЬ си. ВсЬки трЬбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нЬщата. Да излиза човЬкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си - съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пжть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитЬ и ще получите Божието благословение. Пос-тжпвате ли така, всички въпроси ще се разрЬшатъ добрЬ.
+
Дай ни го нам днес"...
Това е учението, което се е проповЬдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бждеще ще се разрЬшаватъ всички въпроси. Като разбирате нЬщата така, животътъ ви ще се осмисли въ всичка¬та своя пълнота. И всЬки човЬкъ самъ за себе си ще разрЬши своята важна задача - задачата на своя животъ - какво трЬбва да прави. Щомъ всички хора разрЬшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Той прЬдставлява сборъ отъ разумни сжще¬ства, иерархии, съединени въ едно цЬло. И всички тия сжщества иматъ своя опрЬдЬлена служба. СлЬдователно, когато ние разрЬшаваме свои¬тЬ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрЬдЬлено мЬсто, опрЬдЬлена служба. Сега ние тукъчсме дЬца, безъ служба, но единъ денъ всЬки ще заеме приготвеното за него мЬсто и опрЬдЬлената за него служба. Кой е опрЬдЬлилъ това мЬсто и тЬзи служби? - Богъ. Ученикътъ като излЬзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всЬки младъ, който е дошълъ на земята, има опрЬ-дЬлено мЬсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? - Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не каз-вамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човЬшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдЬляме душа¬та отъ себе си. Подъ "човЬкъ" въ своето цЬлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърдце и тЬло, негови-ятъ умъ и духъ. Съберете ли всички тия нЬща заедно, ще имате цЬлия човЬкъ. Въ тази идея се съдържа цЬлия човЬкъ. Самъ духътъ не е човЬ-кътъ, и умътъ самъ не е човЬкътъ. ТЬло, умъ, сърдце, душа и духъ - всички заедно прЬдставляватъ цЬлокупния човЬкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисълъ. Това е мислещиятъ, разумниятъ човЬкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота.
+
 
И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. ВъпроситЬ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вжтрЬшна горещина. Азъ мисля, не този съборъ ще бжде единъ отъ плодоноснитЬ. Той ще опрЬдЬли отношени-ята ви за въ бждеще. Той е единъ отъ важнитЬ събори - седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (- Пети). Значи, вие сте закъснЬли малко, съ двЬ години. Въ този съборъ ще опрЬдЬлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бжде права. ОпрЬдЬлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитЬ ви останали отношения ще бждатъ прави. Затова не губете врЬмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бждете крайно снисходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намЬрите въ затруднение, молете се. Да се моли човЬкъ на Бога, това е най-хуба- вата мисъль. Молитвата е призоваване Бога на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трЬбва да разрЬши¬те, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господь дойде, свЬтлина ще блесне въ умоветЬ ви. Тогава и най-мжчнитЬ въпроси се разрЬшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитЬ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у васъ ще настане пълно равновЬсие.
+
Без този хляб, ние нито името Му ще осветим, нито нещо можем да разберем. Добием ли този хлебец, ние името Му ще осветим и силни ще бъдем. Ще мислим и ще работим, както нашият Небесен Баща работи и подобни на Него ще бъдем. Това е красивото в живота. По същия начин и Бог всяка сутрин иде при нас с пълна крина: "Къти-къти!" - И хвърля навред своето благословено семе. Ядем ли от това семе, ние ще бъдем Негови послушни деца. Колко е хубаво синът да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синът става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъл в себе си. Какво по-хубаво от това, да бъдем подобни на Бога, да носим Неговата мисъл в душата си и да можем веднага да разрешаваме въпросите, както Господ ги разрешава? Нека се научим от Господа на дълготърпение. Колко време сме спали като неизлюпени яйца под квачката! Колко време Той е чакал, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много от нашите идеи и стремежи не са разбрани, не са реализирани, но ние трябва да имаме търпението на Бога. Един ден всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Бог да живее у нас. Не мислете, че Бог и днес не живее у вас. Той живее у вас, но не във всичката си пълнота, затова вие не сте уверени. Божественото постепенно се буди и развива у вас. Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва.
Азъ говоря сега. на младитЬ. Като казвамъ "млади", азъ счи- тамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свЬтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нЬкой трЬбва да бждатъ глава, да вървятъ напрЬдъ, а другитЬ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онЬзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ "боенъ фронтъ". Тамъ е неприятелътъ, тамъ сж картечницитЬ, тамъ сж гранатитЬ. Герои, смЬли и рЬшителни хора се изискватъ!
+
 
Писанието казва: "хиляди гранати ще падатъ отлЬво и отдЬс- но ти, но неприятелитъ при тебе нЬма да се приближи. Бомба при тебе нЬма да падне и нЬма да експлодира". Ако ти си свързанъ съ Божията мисъли, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.
+
Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път. Идете на Божествената нива, нахранете пилците и ще получите Божието благословение. Постъпвате ли така, всички въпроси ще се разрешат добре.
 +
 
 +
Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота. И всеки човек сам за себе си ще разреши своята важна задача - задачата на своя живот - какво трябва да прави. Щом всички хора разрешат правилно своята задача, тогава животът сам по себе си се осмисля. Той представлява сбор от разумни същества, йерархии, съединени в едно цяло. И всички тия същества имат своя определена служба. Следователно, когато ние разрешаваме своите въпроси, когато завършим своето развитие на земята, ще имаме определено място, определена служба. Сега ние тук сме деца, без служба, но един ден всеки ще заеме приготвеното за него място и определената за него служба. Кой е определил това място и тези служби? - Бог. Ученикът като излезе от университета, нали чака кариера? Така и всеки млад, който е дошъл на земята, има определено място, но за да го получи, от него се изисква учение, от него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Бог ни учи. Защо се иска мисъл? - Понеже мисълта е връзка между Бога и нас. Не казвам, че мисълта е връзка между Бога и човешката душа, понеже понятието за душата е пак частично схващане. Ние отделяме душата от себе си. Под "човек" в своето целокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тяло, неговият ум и дух. Съберете ли всички тия неща заедно, ще имате целия човек. В тази идея се съдържа целия човек. Сам духът не е човекът, и умът сам не е човекът. Тяло, ум, сърце, душа и дух - всички заедно представляват целокупния човек, в който Бог се проявява и който е връзка с Божията мисъл. Това е мислещият, разумният човек, който е дошъл на земята да изпълни великата задача на живота.
 +
 
 +
И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпросите, които ще поставите на разискване, разгледайте с вътрешна горещина. Аз мисля, не този събор ще бъде един от плодоносните. Той ще определи отношенията ви за в бъдеще. Той е един от важните събори - седмият събор в духовно отношение. По брой кой е сегашният събор? (- Пети). Значи, вие сте закъснели малко, с две години. В този събор ще определите отношенията си с Бога, ще направите връзка с Първичната причина на живота и ще гледате мисълта ви да бъде права. Определите ли отношенията си с Бога, за идния събор всичките ви останали отношения ще бъдат прави. Затова не губете времето си в спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бъдете крайно снизходителни един към друг. Щом се намерите в затруднение, молете се. Да се моли човек на Бога, това е най-хубавата мисъл. Молитвата е призоваване Бога на помощ, да ни научи да мислим право. Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щом Господ дойде, светлина ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане мир и веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у вас ще настане пълно равновесие.
 +
 
 +
Аз говоря сега на младите. Като казвам "млади", аз считам всички ви за млади, но под млади на физическия свят разбирам ония, които взимат инициатива. Все някой трябва да бъдат глава, да вървят напред, а другите да останат в тил. Аз говоря на онези, които отиват на фронта. Правата мисъл аз наричам "боен фронт". Там е неприятелят, там са картечниците, там са гранатите. Герои, смели и решителни хора се изискват!
 +
 
 +
Писанието казва: "хиляди гранати ще падат отляво и отдясно ти, но неприятелят при тебе няма да се приближи. Бомба при тебе няма да падне и няма да експлодира". Ако ти си свързан с Божията мисъл, ще отидеш на фронта, но здрав и читав ще се върнеш.

Текуща версия към 20:54, 14 август 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

V Младежки събор - 1927 г.

Мислещият човек

"Бог царува на небето.

Бог царува в живота.

Да бъде името Му благословено!"

Размишление.

Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.

"Подир това беше празник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. (2) А в Ерусалим, близо до овчата порта има къпалня, която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. (3) В тях лежаха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. (4) [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата, здрав биваше, от каквато болест и да беше болен.] (5) И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. (6) Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? (7) Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. (8) Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. (10) И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. (11) Отговори им: Онзи, който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человекът, що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. (14) Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. (15) Отиде прочее человекът и обади на Юдеите, че Исус е, който го изцели."

Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".

Да бъдеш мислещ човек, това е най-великото, което може да се добие. Да мислиш, това е наука. В Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега някои разбират, че Господ ще ни научи, а ние няма да се учим. Не, ние сами ще учим. В учението има процес на мислене. Без мислене не може да има учение. Щом има някой да те учи, ще учиш. И въобще, всички хора турят граница на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета. След това, казват: свърши се всичкото учение, което можем да придобием.

Какъв е смисълът на сегашния живот? Когато ние говорим за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещият човек има съзнание. Когато говорим за човешката мисъл, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. От ваше гледище, или от гледището на някои хора специално, ще запитате: какво се разбира под думата "условия"? - Земята, запример, е условие; водата е условие, въздухът е условие и огънят е условие. Във всяко условие се крият известни възможности. За какво? - За човешката мисъл. Под думата "мисъл" ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първичната причина и човеа. Азъ съм ви говорил и друг път върху този въпрос. Христос казва: "Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Под думата "вечен живот" Христос е разбирал пробуждането на мислещия човек. И като четете Стария или Новия Завет, ще видите, че това, което отличава човека от животните, е учението. Учението произтича от Божествената Мъдрост.

Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите. То е на втора ръка. Ще елиминирате и онова, което даден човек, или хората могат да ви кажат. И то е второстепенно нещо. И най-после, вие може да елиминирате и онова, което чувствате. Чувстването още не е знание. То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнява, не се вижда вече никакъв месец, никакво слънце, никакви звезди. Питам тогава: как ще определите своята посока? Това състояние е реална опитност, или реална философия в живота. И у мнозина от вас често небето потъмнява. Такова потъмняване става и с действителното небе. И най-възвишените хора - светиите, мъдреците, са имали такава опитност. Във всички мислещи същества става известно прекъсване на мисълта.

Аз няма да обяснявам, защо става това прекъсване. То е факт, който става навсякъде в природата. Питам: щом се прекъсне човешката мисъл, какво трябва да се прави? Запитайте един електротехник, какво прави, като се прекъсне тока в някоя къща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но същевременно, за да я поправи, трябва да има една малка светлинка, една малка лампичка, с която да отиде до мястото, дето е станало прекъсването на тока. Онзи, който не разбира, где се крие причината, ще каже, че домакинът не е бил предвидлив. Не се знае, дали домакинът не е бил предвидлив. Той може да е уредил много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липсвал някой от елементите на инсталацията, а може да липсва и едно от условията в инсталацията. Следователно, вие трябва да наваксате тази липса, да намерите где се крие причината на тази повреда. Има ред прекъсвания, причините на които не седят у нас. И млади, и стари, най-първо ще се справите с вътрешните и външните условия на човешката мисъл.

Някой от вас търсят само радости в живота. Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това! На неразумните, на грешните, на престъпниците Бог не дава абсолютно нищо. Те са осъдени на смърт. Такъв е законът. Те сами се осъждат. По човешки говорим, че Бог ги осъжда, но не е така. Те сами се осъждат. Ще кажете, защо е така? Вземете следния прост факт от сегашния живот. Да кажем, че вие имате един любещ, добър баща, който ви купува всичко, трепери над вас, но вашият стомах е развален. Баща ви е донесъл най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щом ядете, в стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновен за това? Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашият стомах е виновен. Вие, обаче, казвате, че причината е в майка ви, или в баща ви. Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена. Някой казва: аз развалих стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вътрешно прекъсване, лошото е там, че не знае, как да поправи погрешката си, вследствие на което се ражда понякога едно вътрешно размътване.

Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? - Както Той мисли. Бог казва: "Моите мисли не са като вашите". Някой казва: аз мисля. Тогава аз запитвам: ти мислиш ли както Бог мисли? - Не зная. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата. Запитайте, обаче, кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна граматика, с която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.

Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право.

Аз наричам "човек на правата мисъл" онзи, който не се спъва от никакви препятствия в живота. Препятствията могат да бъдат физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида препятствия могат да спънат човешката мисъл. Някой път ние туряме причините за това спъване във физическия свят - възможно е да е така; някой път туряме причините в духовния свят - и това е възможно; някога туряме причините в умствения свят, а най-после, търсим причините в причинния свят. Всяко прекъсване на мисълта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човек не знае, накъде води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина, и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае, доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. Когато се прекъсне електричеството във вашия дом, нали и вие правите същото нещо? - Изваждате из килерите си всички стари газени лампи, или някоя свещ и ги запалвате. За тях вие предварително сте казвали: те са отживели времето си, не струват. Да, но щом се прекъсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите с тях, докато дойде новата инсталация. Та всякога, при прекъсване на една инсталация, става потъмняване. Аз говоря за физическите условия, тъй както са при сегашния живот. Не мислете, че такива прекъсвания стават и при един съвършен живот. Не, прекъсвания има само при сегашните условия на живота.

И тъй, човек започва най-първо със земята, с твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилност и устойчивост на човешкия характер. На какво можем да уподобим твърдата почва? - На мисълта. Мисълта дава устойчивост на човешкия характер. Тя гради неговите условия. Мисълта представлява основа, върху която ти сам, като зидар, ще градиш своето здание. Значи, трябва да имаш здрава основа, права мисъл, т.е. твърда почва. Следователно, земята е едно от условията за живота. Ако влезете в Божествения свят пък, там кое съответства на земята? Направете сравнение. Щом земята е едно от условията на живота, тя представлява твърдата почва. Нали ти можеш да туриш основите на своето здание само върху една канара? Ами в духовния свят кое представлява основа? Мислете и върху тази идея, без някакво прекъсване. За мен не е задача да ви разреша тия въпроси. Да се разрешат въпросите на света на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарят не пуща никого в гостилницата си, докато не е сготвил напълно. До това време той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да реже лук, налива масло във всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщят. Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. Със злато трябва да бъдат пълни джобовете им!

Този закон е верен и в природата. Щом влезеш в гостилницата на природата, не можеш празен да влезеш. Вие ще кажете: ами по благодат не може ли? Вие разбирате ли, какво нещо е благодатта? Благодат, значи да си с пълен джоб. Благодатта е за разумните хора. Щом природата види такъв човек, казва: "Заповядай!" - И след това ще му определи най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадеш в гостилницата, е направена от самата природа. Ако влезеш в кое и да е заведение, и покажеш монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. Значи, влезеш ли в света, ти ще носиш ума си със себе си - първото голямо богатство, което Господ ти е дал. С ум, с мисъл навсякъде ще те приемат като добре дошъл. Без ум, без мисъл никъде не можеш да отидеш. Ще те приемат, но ти ще бъдеш последният. Ако искаш да влезеш някъде без ум, без мисъл, това ще бъде някоя болница, или някое учреждение.

Та казвам на младите: вие започвате една работа, събирате се на събор. Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. Вземете цигуларят, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да свири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той следи всички знаци и движението на лъка с окото си. Всички промени, които могат да станат при неговото свирене, зависят от ония знаци, които Великият майстор, създателят на тази музика, е турил. Казвам: Велик изпълнител е този цигулар, който може хубаво да следи всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искаш да мислиш, навреме трябва да мислиш и по всички правила. Пред тебе седи едно парче, което Бог е турил за изпълнение преди милиарди години. Не казвам, че ти си първият, който ще го свириш. Туй парче се свири от мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато те са завършвали своето развитие. Туй парче може да бъде дадено днес и на тебе. Как ще го изсвириш? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъл е това! Туй е най-красивата музика в света. Няма по-красива музика от мисълта. Някой ще каже: суха мисъл! Мисълта не може да бъде суха. Защо? - Защото в мисълта има растене, а растенето не може да бъде сухо. Растенето не може да бъде твърдо. Растенето не може да бъде въздухообразно, нито пък може да бъде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Без твърда почва нищо не може да расте. Самото растене няма никаква твърдост в себе си. Растенето, или мисълта, не мяза на водата, но тя не може да се прояви без вода. Водата е необходимо условие за нея.

Мисълта, която е скрита в тия думи, е следната: на човека първо трябва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка във физическия свят; от тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човек трябва най-първо да определи този център и да види, какви са възможностите, които се крият в него. Каква е първата възможност? - Разширение. Разширението символизира човешкото сърце. Само сърцето дава разширение на нещата. Щом се разшириш, ти ще имаш само една плоскост - живота си на земята. Какво ще добиеш, ако твоите идеи се разширят толкова, че могат да обхванат целия комос? В даден случай разширението определя посоката на твоите движения. Ако се разшириш повече, отколкото трябва, ти не ще можеш да се движиш.

Та ще знаете, че първото условие за човшката мисъл е земята, твърдата почва. Второто условие, вторият елемент за човешката мисъл е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трябва да разбираш, какво може да извърши водата заради тебе. Нямаш ли разширение в живота си, ти ще прибегнеш към второто условие - водата.

Третото условие за мисълта е въздухът. Въздухът дава движение. Четвъртото условие за мисълта е огънят, топлината. Тя ражда светлината и дава посока на движението. Следователно, за да имаш мисъл, най-първо трябва да имаш един център, отдето да започне мисълта. Този център е твърдата почва. После, в твоята мисъл трябва да има разширение; след това трябва да имаш движение и най-после твоето движение трябва да има определена посока. Като говорим за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тези думи в тяхното първично значение. Като казвам първично значение, не разбирам това, което днес те имат. Напримр, днес с водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожим временно, а да намерим онази жива вода, от която, като пием веднъж, повече да не ожадняваме. С уталожване на жаждата временно не се разрешава въпросът. Човек трябва да мисли. В мисълта всякога влиза един определен център, после разширение, движение и осмисляне, или посока. Ти първо ще чувстваш нещата, а после иде реализирането им. Щом искаш да ги реализираш, това показва, че в мисълта ти има движение. Знаеш ли вече посоката, това е мислене. Само при наличността на тия четири елемента ще се роди първият Божествен елемент. Какво трябва да реализираш? Какво се разбира под думата осмисляне? - Ще се родят условията за правата мисъл. Защо ни е дадена мисълта? - За да се образува първата връзка между човека и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". Няма по-хубаво, по-красиво, по-велико нещо в света от тази първа връзка, която ще може да образува в теб вътрешна светлина. Само така животът ти ще се осмисли, и ти ще можеш да извършиш всичко.

Следователно, чрез мисълта ние ще започнем да изучаваме Божествения език, или, както го наричам, "езика на природата". Научим ли този език, ще знаем, как да свършваме всяка работа, която започваме на земята. Не казвам, че абсолютно не знаем да вършим работите си, но ги вършим неправилно. Турците казват: "Вечерната работа е посмешище на деня". Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл. Някой казват, че могат да работят и без мисъл. Не зная, как ще могат да работят без мисъл. Работа, направена без мисъл, е вечерна работа. Като дойде денят, т.е. същинската мисъл, вечерната работа ще бъде посмешище на деня. Трябва да знаете, че красивото в живота е мисълта. Прекъсвания в мисълта ще стават много често, но не се плашете. Това е вътрешна смяна! Кога стават тия прекъсвания? - Когато вие прекръстосате орбитата на някое същество. Кое е причината за тия прекъсвания? - Прекъсвания в живота не стават само поради греха, или от лошото разположение на човека. Прекъсване може да стане и когато някое разумно същество премине вашата орбита. Онзи, който не разбира закона, много ще се смути.

Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че вие пътувате през Европа и носите със себе си два много ценни куфара. Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед. У вас настава едно смущение. Защо? - Не знаете законите на митничарството. Ще кажете: отидоха куфарите ми! Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо. Разправяше ми един млад българин следния случай. Връща се той от странство, дето прекарал цели четири години. Оттам купил две хубави копринени блузи, подарък на майка си и сестра си. Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш границата, без да платиш стотинка за тях". И аз, казва този млад българин, като никога, обличам тия блузи. Като влизам в България, на митницата преглеждат куфарите ми и почват да ме пипат, да не съм скрил нещо в себе си. Разгръщат дрехата ми, и блузите се показват. Питат ме: "Какво търсят тия блузи у теб?" Взеха ми блузите и отгоре на това ме глобиха две хиляди лева. Тъй платих първата глоба за лъжата. Питамъ го аз: колко щяха да ти вземат за мито? - До 700 лева най-много. Казвам му тогава: плати си това, което природата е определила. Ако туриш блузите на себе си, ще платиш 2000 лева глоба и блузите ще отидат. И сега аз виждам много стари и млади да постъпват по този начин, но в заключение - и блузите им ще отидат, и 2000 лева глоба ще платят. Това е лесният път. Този млад човек казва: "Това е първата глоба, която платих в живота си. Втори път не обличам блузи". Този пример е много хубав.

Казвам: сега ние сме влезли в този велик Божествен свят, да се научим да мислим право. Колко е красиво, когато срещнешъ един човек, който мисли! Аз взимам думата "мисъл" в нейното идеално разбиране. Някои казват: ама ти не трябва да имаш суха мисъл. Сухата мисъл не е мисъл, това е карикатура. Под "мисъл" аз разбирам тази, основата, центърът на която е Любовта. Такава мисъл, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивост. Тази мисъл съдържа Истината в себе си. Тя не може да съдържа цялата Истина, но съдържа само една малка частица от нея. Тя съдържа още и една малка частица от Мъдростта и най-посл, съдържа в себе си една малка частица от великата Божия благост, от великата Божия доброта. Ще каже някой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нещо от Любовта, това малко нещо от Мъдростта, и това малко нещо от Истината. Аз не говоря за абсолютната Истина. Щом разбереш малко нещо от Истината, ти ще разбереш и голямото от Истината. Самата Истина не е нито в малкото, нито в многото. Тя е извън всички неща, извън всички физически сили. Те са само условия, символи, с които ние искаме да схванем известни наши идеи. В какво седи самата Истина?

Ще ви прдставя следното положение. Като влезете в небето, в Божествения свят, ще срещнете един ангел, който е представител само на Любовта. По какво ще го познаете? После ще срещнете друг ангел само на Мъдростта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на Добродетелта. Всички тия ангели са светли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Те извършват отделни служби. Някой ще каже: ангелът на Правдата е много строг. Не, ни най-малко не е строг. Той е правдив. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнеш, веднага ще го обикнеш. Ангелите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта ни най-малко не се различават едни от други. Те всички са еднакво красиви и еднакво величествени. Ни един от тях не седи по-високо от другит. Как ще ги познаете, кой на какво е? Не разрешавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичат! Това е една стара формула. После казвате: нас не ни обичат. Възможно е, то е според вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви дават пари, не ви обичат, прави сте. Но това е ваше мнение. Аз работя при един несправедлив господар, който не ми дава пари и го считам за лош човек, мисля, че не ме обича. Парите са само изражение на човешката интелигентност и разумност, но те не съдържат самата разумност в себе си. С пари всичко може, но само разумният човек може да употреби парите, както трябва. Дайте пари в ръцете на един неразумен човек и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичат, вие не се изразявате правилно. Щом ти си в света, Бог те обича. Бог ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти няма какво да туряш граници на Неговата Любов и да се съмняваш в Бога. Ако хората постъпват тъй, или иначе, това определя отношенията им. Всеки човек в света има една велика задача.

И тъй, за да бъдем справедливи, трябва да имаме предвид живота на всички същества, малки и големи, и да им отдаваме право всички да живеят. Аз като гледам някоя мравя да върви, отварям й път. Ще кажете: Учителят дошъл да ни говори за мравите. Не, аз виждам, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение." Аз мога да й туря хиляди препятствия и да осуетя задачата й, но какво ще придобия от това? Тя си отива някъде по работа, затова аз ще й отворя път да върви. Божественото в мен казва: Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя. Аз взимам мравята в правилния смисъл на думата; не разбирам мравята, която влиза в нашия хамбар да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, със своята енергичност, е за похвала, тя е много смела и интелигентна. Знаете ли, как мислят мравите? В тях има ред и порядък, какъвто и между хората няма. Те се подчиняват едни на други, слушат се. Като се даде команда от началника им да отидат някъде, веднага отиват и свършват работата. Всички мрави мислят тъй, както комендантът им мисли. Те мислят самостоятелно и разумно, големи глави имат. Ние казваме: тия мрави! В това отношение аз бих желал хората да бъдат като мравите. И Писанието казва: "О, ленивецо, иди и се научи от мравите!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъл. Значи, научи се да мислиш. Тази мравя мисли цял ден. Вие не сте се спирали да наблюдавате, в какво седи тяхната интелигентност. Когато мравите правят своя мравуняк, те го съграждат така, че водата не може да прониква в мравуняка и да намокря стаите им. Те имат цяла инсталация за прокарване на водата, без да се намокри жилището им. Ние, съвременните учени хора, още нямаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравите ги знаят. Нашите зимници се наквасват, мухлясват, изгниват, а жилищата на мравите са всякога сухи. При това, техните стаи са сухи, без да се циментират. Сега, преведете тази мисъл в себе си, да разберете, какво е съотношението между вас и мравите.

Сега аз говоря на младите. Желанието ми е да видите, има ли влага във вашия умствен килер. Нямате ли мисъл, идете при мравите и при пчелите. От мравит ще научите едно нещо, от пчелите - друго. Казват за някого: този човек не е сладък, няма благост, няма сладчина в живота си. Ако искаме да научим как трябва да бъдем благи, трябва да отидем при пчелите, те са пълни с благост. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае как да събира прашеца и от него да прави мед, не е понякога опасна. И тя има жило. Там е хубостта. Дето има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трябва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И в жилото има смисъл. Когато Бог е турил жилото у пчелата, то има известно предназначение. Тя може да не го употребява намясто, то е друг въпрос. Ние няма да се спираме върху това, как трябва да го употребява. Това е вторичен въпрос. По-рано жилото е имало съвсем друго предназначение. Днес пчелата разполага с него, както намери за добре. Когато Господ даде перото в ржката на писателя, или на поета, и той го захвърли недоволен, или го употреби за други цели, питам: перото ли е виновно за това? - Той сам е виновен.

Вие, младите, трябва да изучавате четирите условия на живота и на мисълта: земята, водата, въздухът и огънят. Какво може да ви даде земята, твърдостта за вашия характер? Ако не сте твърд, ако не сте постоянен, ще изучавате твърдата материя. Нямате ли разширение, ще изучавате водата. Нямате ли движение и не знаете, как да се движите, ще изучавате въздуха. И най-после, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вярно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Под "горение" се подразбира съвсем особен процес в природата, който се отнася до човешката мисъл. Докато мисълта няма условията на земята, докато няма условията на водата, докато няма условията на въздуха, и най-после, докато няма условията на огъня, тя не може да бъде мисъл. Или, казано в духовен смисъл: ако в мисълта няма Любов, тя не може да се развива. Любовта е първият подтик - твърдата почва на човешката мисъл. И ако мисълта няма още онази Вътрешна светлина на Мъдростта и на Истината, както и останалите два елемента, Правдата и Добродетелта, тя не може да се прояви.

Аз искам младите да извадят богатствата, които са скрити в техните души и да ги обработят по най-правилен начин. Вие трябва да турите правата мисъл като основа за образуване на вашия характер, да не се колебаете, днес да мислите едно, утре друго. В правата мисъл не може да има никакво колебание. Строеж, наслояване е това! Човек със своята мисъл строи камъче по камъче. Всяко камъче трябва да се тури на своето място. Щом съградим своето здание до там, додето е позволено, тогава вашият Учител ще се яви, ще погледне работата ви и ще определи вашата по-нататъшна дейност. Всяка вечер става такъв един преглед.

Сега на вас, младите, ще кажа да спазвате следния закон: на всеки седем минути - шестте са ваши, а едната, седмата - е Божествена. На всеки седем часа - шестте са ваши, а седмият е на Бога. На всеки седем деня шестте са за вас, а седмият е на Бога. На всеки седем седмици шестте са ваши, а седмата е за Бога. На всеки седем години шестте са за вас, седмата е на Бога. Така е при сегашните условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяват, седят в това, че като дойде седмата минута, вие не я давате на Бога, употребявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своите нещастия, за своите несполуки, за болестите, за хиляди други неща, без да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отде започват вашите нещастия: от минутите ли, от часовете ли, от дните ли, от седмиците ли, от месеците ли, или от годините. За вековете няма да говорим, тях ще оставим настрана, защото малцина живеят повече от 120 години. Първо ще търсите причините на своето нещастие от годините. Сега и аз се спирам на времето. В колко часа започнах да ви говоря? (- В 6 часа без 20 минути). Тогава колко минути има откак ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има през това време? (- Седем минути). За какво ще ги използвате? - Щом дойде една Божествена минута, ще кажа: аз трябва да бъда в съгласие с Бога и с всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъл ще бъде като Божията мисъл. Ако аз разсъждавам, ще кажа: аз мисля тъй, както Бог мисли. Вие ще кажете: ами твоите отношения към мен какви ще бъдат? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трябва да бъдат като отношенията на Бога. Ако аз не мисля, както Бог мисли, моята мисъл не е права. Тогава и отношенията ми към когото и да е, ще бдат неестествени, анормални. Щом аз мисля, както Господ мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. Не съм аз, който мисля, но в мен ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че аз съм проявил своята любов, но радвам се, че проявявам Божията Любов. По този начин Бог работи в мен, и аз се уча от Него. Аз се радвам, слушам Го. Той говори, аз мисля. Той говори, аз седя, пиша и внимавам. Аз правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различните разумни същества. Няма по-хубаво говорене от това на Бога! При Неговото говорене всички въпроси в света лесно се разрешават. Когато Господ говори, ти ще забравиш и себе си, и всички, ще освободиш сърцето си от всичко отрицателно. Ти ще замязаш на един бистър, любвеобилен извор, и всеки, който пие от него, ще се радва на това, което тече.

Та казвам: първата причина за нещастията в света е отсъствието на правата мисъл, както и прекъсването връзката с Бога. И за в бъдеще да не казвате, че едно време сте били обърнати към Бога. Не е въпросът за едно време, но сега трябва да се обърнете към Бога. Връзка с Бога трябва да става постоянно! След всеки шест минути, седмата е на Бога. Тук ще има едно малко прекъсване на твоето съзнание. Умът ти, съзнанието ти ще потъмнеят, ти няма да разрешиш въпросите и ще се намериш в чудо. Колко пъти за тази една минута хората се спират с години да разрешават въпроса, дали да простят някому, или не. Някой казва: обиден съм. Аз видях този човек, еди-какво си мисли за мен. - Нищо не си видял. Вижда само умният човек, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще бъде отворено, всичко ще разбираш. Ще разбереш, защо Бог е наредил така живота. Мислиш ли по човешки, отчасти ще разбираш нещата и тогава всякога ще има едно вътрешно неразбиране между млади и стари. Синът не разбира баща си. Защо? - Той не е разбрал седмата минута, седмия час, седмия ден, седмата седмица, седмия месец и седмата година. Искам правилно да схванете моята мисъл. У вас има възможност да разбирате; у вас има и всички добри желания. Аз не искам да ви критикувам, но искам да ви покажа какъв е законът. Като става туй прекъсване, вие ще се намерите в затруднение.

Представете си, че вие сте един добър човек. Дойде при вас някой разбойник и ви мушне с ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останах жив! Вие не знаете, кой е този разбойник, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, един ваш приятел ви мушне с ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятел, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвам ви: аз засягам този въпрос, разрешете го! Той е един от практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпрос, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъв проект има, и цялото събрание ще се раздели на две мнения. Започват да спорят, и Божията минута отива напразно. Не, щом дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. През тази минута ще разрешавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка с Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: няма време за това нещо. Не, Бог е създал времето заради нас; Бог е създал всички условия заради нас. И проявеният живот на земята е създаден пак заради нас, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Дух е да мислим, както Бог мисли. И аз ви казвам: да мислим, както Бог мисли. Сега вие ще си турите ред ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаем ние тази мисъл! Не, тази преходна мисъл аз наричам "астрална каша". Във всеки случай ти трябва да мислиш, както Бог мисли. Какво прави Бог, като се обръщаш към Него? Ти отиваш при това най-велико същество и започваш да го безпокоиш за един хляб, за десет лева. И Той, при своята велика работа, трябва да се спре за тебе. Ти се докачаш някой път, че Той не те е послушал, не ти обърнал внимание. Не, още преди да дойдеш при Бога, Той те вижда и казва: "Дайте му хляб"! - И хлябът е готов. Бог дава всички неща навреме. В Божествения свят нищо не закъснява. И ако някои работи в нашия живот закъсняват, то е по причина на неразбиране великия Божи закон.

И тъй, ако вие искате да бъдете хора на новото, да ви обичат, трябва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичат. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеят със своята мисъл. Това не е мисъл. Правата мисъл е тази, която може да уреди живота. Ако вашият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Самокритика се изисква от вас, а не самоосъждане. Ако искате да ви обичат и да обичате, трябва да имате велика мисъл! Трябва да мислите право! Като срещна на пътя си един велик цигулар да свири, няма ли да се спра да го слушам? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушам този велик виртуоз! Но ако срещна на пътя си един цигулар да скърца със своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушам? - Не, няма да се спра при него нито половин минута.

Каква е задачата сега на вас, младите, в това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпросите, върху темите, по които ще говорите, трябва да се ръководите от правата мисъл. Не искам да се обезсърчавате, но да имате онзи велик стремеж да мислите, както Бог мисли. Хиляди години човек ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислиш право, това е най-красивото засега! Правата мисъл иде сега в света. Тя ще влезе в овчата купел и ще размъти водата й. Учителят трябва да дойде при водата - при втория елемент. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трябва да изучавате водата и качествата й, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъл, върху вашите желания, върху вашия организъм, изобщо върху съзнанието ви.

Сега пожелавам на вас, младите, работата ви да бъде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовта, за ограда Мъдростта и за светило Истината. Три неща ви трябват: Любов, Мъдрост и Истина. Имате ли тия три неща в живота си и в мисълта си, вярвам, че ще успеете. Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Бога. Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча, как да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата Причина на нещата в Божествения свят. На всеки седем минути, на всеки седем часа, на всеки седем деня, на всеки седем седмици, на всеки седем месеца и на всеки седем години да има непреривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрекъснато да излиза светлина от вас. И всеки, който ви срещне, да се радва. Това пък, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите "задачи на живота", които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите. Мнозина от вас сте сериозни задачи заради мене. Някога по цели часове разрешавам такава една задача и си казвам: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нещо представляват задачите. Щом разреша една трудна задача, аз се радвам, виждам скрития смисъл в нея. Някой казва: той знае всичко. Това е предположение. Не може да се знае всичко. Ти можеш да знаеш всичко само след като си решил задачата с всичките й подробности. Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го вкусиш, ще се роди в тебе една свещена мисъл, която е истинската връзка с Бога. Само тогава ти си разрешил и разбрал добре задачата си; само тогава можеш да мислиш като Бога.

Какво мислеше Бог, като създаде първия човек? - Не знаем. И защо го създаде? - И това не знаем. Не е лошо, че не знаем - трудна задача е това. То не показва невежество. Какъв е смисълът на човешкия живот? - И това е една задача. Казвам: това е една велика, важна задача. Време се изисква, докато я реша. Още хиляди години ми трябват да работя върху нея. Ще ви запитам: какво мислите да правите в живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрешавам. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичаш, това е най-сложната задача. Щом започнеш да обичаш хората, ще се родят хиляди противоречия. Докато яйцата в кошника не са се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледат към тебе с благо око и с всички можеш да минеш в мир и съгласие. Излюпят ли се, всички гледат към тебе вече с жадно око, всички искат храна. И като зацъртят всички тия пилци около тебе, всяко те следи, обикаля - храна не си му дал. Какво трябва да направиш? - Ще отвориш хамбара си и ще ги нахраниш - нищо повече! Излюпиш ли яйцата, хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. Господ ще ти даде жито, а ти ще вземеш крината и ще я напълниш. Ще излезеш след това всред широкия двор и ще хвърляш наляво-надясно. Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива!

Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях!" След няколко месеца това жито узрява и радостта на земледелеца е голяма. На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги! Противоречия ще имате, но вървете напред! Някои ме питат, какво да правят. Казвам: изнесете пълна крина с жито и хвърляйте на пилците! Те не са лоши, не мислят зло, но казват: "Дай ни хлебец, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите същото нещо във вашия живот, както пилците правят по отношение на вас. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хляб!" Главната мисъл, която се прокарва в Господнята молитва, е "хляб наш насъщний"... Вие се молите:

"Отче наш. Който си на небесата.

Да се свети името Твое.

Да бъде волята Твоя.

Както на небето, така и на земята.

Хляб наш насъщни,

Дай ни го нам днес"...

Без този хляб, ние нито името Му ще осветим, нито нещо можем да разберем. Добием ли този хлебец, ние името Му ще осветим и силни ще бъдем. Ще мислим и ще работим, както нашият Небесен Баща работи и подобни на Него ще бъдем. Това е красивото в живота. По същия начин и Бог всяка сутрин иде при нас с пълна крина: "Къти-къти!" - И хвърля навред своето благословено семе. Ядем ли от това семе, ние ще бъдем Негови послушни деца. Колко е хубаво синът да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синът става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъл в себе си. Какво по-хубаво от това, да бъдем подобни на Бога, да носим Неговата мисъл в душата си и да можем веднага да разрешаваме въпросите, както Господ ги разрешава? Нека се научим от Господа на дълготърпение. Колко време сме спали като неизлюпени яйца под квачката! Колко време Той е чакал, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много от нашите идеи и стремежи не са разбрани, не са реализирани, но ние трябва да имаме търпението на Бога. Един ден всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Бог да живее у нас. Не мислете, че Бог и днес не живее у вас. Той живее у вас, но не във всичката си пълнота, затова вие не сте уверени. Божественото постепенно се буди и развива у вас. Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва.

Та казвам: всички ще излезете навън с пълни крини! На какво мяза млад човек с празна крина? Аз не бих желал да видя нито един млад човек с празна крина. Да видя млад човек с празна крина, разбирам, но кога? - Като е нахранил пилците и оттам да се връща. Тогава аз ще се радвам, че крината му е празна. Това показва, че той е свършил работата си. Но ако го видя да излиза от дома си с празна крина, разбирам, че той е взел празната крина на някой друг, който е нахранил пилците си. Всеки трябва да излиза от дома си с пълна крина и да се връща с празна крина! Това е правилният живот, това е естественият ред на нещата. Да излиза човек с празна крина от дома си и да се връща с пълна крина, това е безсмислие в живота. Ето защо, аз искам да ви видя в естественото положение на живота. Млад ли си - с пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия път. Идете на Божествената нива, нахранете пилците и ще получите Божието благословение. Постъпвате ли така, всички въпроси ще се разрешат добре.

Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота. И всеки човек сам за себе си ще разреши своята важна задача - задачата на своя живот - какво трябва да прави. Щом всички хора разрешат правилно своята задача, тогава животът сам по себе си се осмисля. Той представлява сбор от разумни същества, йерархии, съединени в едно цяло. И всички тия същества имат своя определена служба. Следователно, когато ние разрешаваме своите въпроси, когато завършим своето развитие на земята, ще имаме определено място, определена служба. Сега ние тук сме деца, без служба, но един ден всеки ще заеме приготвеното за него място и определената за него служба. Кой е определил това място и тези служби? - Бог. Ученикът като излезе от университета, нали чака кариера? Така и всеки млад, който е дошъл на земята, има определено място, но за да го получи, от него се изисква учение, от него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Бог ни учи. Защо се иска мисъл? - Понеже мисълта е връзка между Бога и нас. Не казвам, че мисълта е връзка между Бога и човешката душа, понеже понятието за душата е пак частично схващане. Ние отделяме душата от себе си. Под "човек" в своето целокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тяло, неговият ум и дух. Съберете ли всички тия неща заедно, ще имате целия човек. В тази идея се съдържа целия човек. Сам духът не е човекът, и умът сам не е човекът. Тяло, ум, сърце, душа и дух - всички заедно представляват целокупния човек, в който Бог се проявява и който е връзка с Божията мисъл. Това е мислещият, разумният човек, който е дошъл на земята да изпълни великата задача на живота.

И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпросите, които ще поставите на разискване, разгледайте с вътрешна горещина. Аз мисля, не този събор ще бъде един от плодоносните. Той ще определи отношенията ви за в бъдеще. Той е един от важните събори - седмият събор в духовно отношение. По брой кой е сегашният събор? (- Пети). Значи, вие сте закъснели малко, с две години. В този събор ще определите отношенията си с Бога, ще направите връзка с Първичната причина на живота и ще гледате мисълта ви да бъде права. Определите ли отношенията си с Бога, за идния събор всичките ви останали отношения ще бъдат прави. Затова не губете времето си в спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бъдете крайно снизходителни един към друг. Щом се намерите в затруднение, молете се. Да се моли човек на Бога, това е най-хубавата мисъл. Молитвата е призоваване Бога на помощ, да ни научи да мислим право. Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щом Господ дойде, светлина ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане мир и веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у вас ще настане пълно равновесие.

Аз говоря сега на младите. Като казвам "млади", аз считам всички ви за млади, но под млади на физическия свят разбирам ония, които взимат инициатива. Все някой трябва да бъдат глава, да вървят напред, а другите да останат в тил. Аз говоря на онези, които отиват на фронта. Правата мисъл аз наричам "боен фронт". Там е неприятелят, там са картечниците, там са гранатите. Герои, смели и решителни хора се изискват!

Писанието казва: "хиляди гранати ще падат отляво и отдясно ти, но неприятелят при тебе няма да се приближи. Бомба при тебе няма да падне и няма да експлодира". Ако ти си свързан с Божията мисъл, ще отидеш на фронта, но здрав и читав ще се върнеш.