Разлика между версии на „Мистичната чаша“

Версия от 15:49, 5 октомври 2009

МИСТИЧНАТА ЧАША

21 март 1934 г., сряда, 5,30 ч.с. Изгрев – София

„Добрата молитва." „В начало бе Словото." Ще прочета 3 глава от Първото послание към коринтяните.

Говори се за външните условия. Каква е ползата, когато се разваля и когато се подобрява времето? Понякога то принася полза, а друг път – вреда. Вятърът и дъждът някой път ни напакостяват. Например някоя жена тъкмо си замазала къщата, завали дъжд, измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.

Разприте произтичат от праха, който се вдига, когато вървите по път, дето има прах. Тогава и ти кашляш, и онези, които вървят с тебе, също кашлят. Ще вървиш внимателно. Все ще се вдига прах, но трябва да гледаш да е по-малко. По повод на приготвената тема: "Колко тежи доброто?". Най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми." (Учителя чете теми. Учителя прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото.) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: „Всяко нещо на своето място тежи." И доброто, и злото си имат тегло. На български тази дума "тегло" има двояко значение: означава и страдание. В това отношение езикът ни не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото – неприятност. Да кажем, че двама души вържат един човек с въже и го теглят надолу. Този човек колко тежи? Допуснете, че има 60 кг тегло. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Като правило се взема, че всеки човек може да носи приблизително толкоз, колкото тежи самият той. Значи, силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тежест, отколкото тежи той. Понякога има изключения. Ако един човек тежи 60 кг и двамата здравеняци, които са по 70 кг, го теглят, колко ще им тежи той? Да кажем, че един човек преди да се е оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене разбирайте живота: начинът, формата, в които животът се изразява. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Красотата трябва да има съдържание.

Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходима вяра; вяра всички имате. И знанието не е толкоз потребно. Всички имат знание и даже имат повече, отколкото им трябва. И вяра имате повече, отколкото ви трябва – вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек да се ползва. Опитността, която можете да придобиете днес – това е ползата. Например мъчи те някоя мисъл. Детето се мъчи от мисълта, че майка му я няма и няма кой да му даде храна. Може би това е една от причините. Може да е и нещо друго – не му е удобно в люлката или пък го боли стомахът. Майката трябва да разбере от какво се нуждае детето и да му помогне. Но и възрастният може да плаче.

Няма човек в света, който в известни моменти да не се нуждае от помощ. Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина да говорят за хигиена – хигиена на храненето, хигиена на дома, на тялото. От нея зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота, който е вложен в тялото, и на когото са нужни ония условия, с които Бог го е заобиколил. Защото Бог е заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва тези условия. Който не ги спазва, а ги променя, се натъква на известни мъчнотии.

Представете си, че един заек измени своите условия на живот и дойде между хората. Или вол дойде между хората, какво място ще му се даде? Същото е и с някоя птица, каквато и да е. Всички животни, които са дошли при хората, са станали техни слуги, с изключение на тези, които са били умни. Например щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичките, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркела, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?" И щъркелите се намират при много лоши условия, и по какъв начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, този човек, който се отнася така лошо към другите животни? Как ще обясните вие това положение? И как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея? Отде е дошла тая мисъл у човека, че той не трябва да разваля гнездото й. По някой път се случва да й развали гнездото, но в редки случаи. Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на тялото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1? Положително число ли е, или отрицателно? Живият въглен положително число ли е, или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек – отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно? Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият не може, други трябва да го дигат.

Следователно всички отрицателни числа се нуждаят от външна помощ, а пък всички положителни имат силата в себе си. Когато кажа на някой човек да живее добре и той казва, че няма условия, този човек е отрицателно число, числото 2. Добре, но тогаз какво е числото 3? Тройката в дадения случай е числото, което може да спаси едно отрицателно число. Но как ще го направи? Ти с числото 3 как ще си помогнеш? От 3 трябва да извадиш 2 и да остане 1. Как ще направиш това? Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.

Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.

липсват 156 и 157 стр.

и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: дай нещо – иска да яде. А пък друго ти казва: не му давай. Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп, или хубаво вино. И казва: дай! Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател, а някой в мене ми казва да пия малко винце. Искам да му дам малко, но опасявам се, че след това ще иска още. Не знам какво да го правя." Свещеникът му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ. Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му! Иска да яде. Дай му да яде, но нещо хубаво" Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „фа" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му. Имаш чаша. Чашата ти ще бъде празна и ще я напълниш от Божествения извор. И ако умът и сърцето си не ги повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божественият нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага. Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и да понижиш волята си, а не да искаш да се изпълняват желанията ти. Щом се огъне волята ти, тогаз Господ ще сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие не искате да огънете вашата воля, но според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно трябва да понижиш с половин тон волята си и след като я понижиш, ще дойдат добрите условия и всичко ще става според Божията воля. Инак, ако не понижиш своята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако нашата воля беше господар, ние сами трябваше да се създадем, а не сме се създали. Следователно онзи, който ни е създал, е извън нас. Тогаз какво ще правиш? Не можеш да дойдеш в стълкновение с оная воля, която те е създала. Ако едно гърне се сблъска с онзи, който го е направил, какво го очаква? Това гърне е гърне дотогаз, докато е в съгласие с майстора си. Но ако гърнето почне само да се търкаля по пътя, каквото и да е било неговото желание, очаква го някаква катастрофа. Същото е с вас: когато си в лошо душевно състояние, значи, че то се дължи на надмощието на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние може да е в зависимост и от неестественото ти повишение на ума за сметка на сърцето и волята, които са се понижили. Или пък сърцето ти се е повишило и тормози ума ти. Закон е: ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш. Или ако ги понижаваш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще си създадеш една хармонична, музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум и вашата воля са положителни, вие ще изпаднете в едно противоречие. Например някой казва, че това, което мисли, е право. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави, а не защото ти така мислиш или чувствуваш. Без да чувствуваш нещо, то трябва да е право. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене." Казвам му: слушай, ти трябва да бъдеш добър, преди аз да имам добри чувства към тебе. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на място, но ако аз не съм добър, тогаз работата се усложнява. Законът може да се формулира и тъй: ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла" и моето „ми" трябва да са повишени, а волята ми – понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогаз кой е добър? Другият. Който взема ли е добър, или който дава? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума "лош" е много добра, а пък й излязло лошо име. Л – е стремеж нагоре. О – са добрите условия. Ш – е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: ти си такъв, ти си онакъв. За да бъдете добри, да се проявите добре, какво трябва да направите? (Трябва да понижим волята си и да повишим ума и сърцето си.) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата си да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бог ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш – пълната чаша, щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена – ще даваш. Та кога се приближавате при някого? Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа, никого не поздравявайте. Като се връщате, тогава кажете, че идете от добро място. И давайте от пълната чаша. Тя никога няма да се изпразни, ако раздавате даже на целия свят. Вашата чаша всякога ще бъде пълна. „Отче наш."