Разлика между версии на „Моите овце слушат моя глас“

Текуща версия към 19:47, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Голямото благо, XII серия том III (1929)

10. Моите овце слушат моя глас

25. Неделна беседа от Учителя, държана на 11 август, 1929 г. София. – Изгрев.

„Моите овце слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идват след мене". (Йоана 10:27)

„Моите овце слушат моя глас". Какво искал да каже Христос с тези думи? Какво могат да придобият овцете, които слушат гласа на своя пастир? Чрез този стих се изнася един обикновен факт в живота, а именно, че овцете слушат гласа на своите пастири. Интимната страна на тяхното послушание се заключава в обстоятелството, че пастирът ще покаже на овцете, къде има хубави пасбища, къде има чиста вода. Какво заключение може да се извади от факта, че овцете слушат гласа на своя пастир. От този стих може да се извади заключението, че някои хора разбират живота така просто, така елементарно, както овцете разбират своя пастир и слушат неговия глас.

Следователно, обикновените хора имат обикновено разбиране за живота, както овцете разбират своя пастир. Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания, когато се издигнат над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние. Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си. Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат. За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес като човек. Някои отричат придобивките от положението си като овца, но фактът е на лице. Всички ценности, които човек носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал. Какво е придобила почвата, върху която в продължение на хиляди години са падали листа от дърветата? Много нещо е придобила. Ако листата не бяха падали върху почвата, последната не би се наторила, не би разбогатяла. Почвата дава добри условия за растене и развиване върху нея на всички растения и плодове, от които цялото човечество се ползува като от блага на природата.

„Моите овце слушат моя глас". Тук Христос прави сравнение между човешката душа и овцата. Значи, както овцата слуша гласа на своя пастир, така и човешката душа слуша гласа на Бога, познава Го и тръгва след Него. Друго качество на овцете е това, че те живеят в стадно състояние, т. е. групово, което показва, че между тях съществува някаква връзка. Ще кажете, че това е обикновено стадно състояние. – Не, това говори за разбирателство между души, които са взели форма на овца, с цел да си починат. Някога те са били същества от високо произхождение, с висока култура, но за да могат добре да си починат, те доброволно са взели форма на овца. Изобщо, всяка по-ниска форма, в която животът може да се прояви, представя почивка за възвишените същества. На мнозина тази идея може да се види малко противоречива, но това още нищо не значи. Много идеи изглеждат противоречиви, недостъпни за хората, и то по единствената причина, че те не разполагат с възможности в себе си за тяхното възприемане. Те се намират в положението на онзи човек, който видял на пазаря хубави риби и пожелал да си купи една-две от тях, но като се приближил към рибаря и го запитал за цената им, веднага се отдалечил и казал: Тази риба не струва. – Защо не струва рибата? – Защото бил беден, нямал пари. След малко друг човек минал покрай рибаря, и веднага си купил от същата риба, като казал: Отлична е тази риба. – Защо е отлична? – Защото имал пари в джоба си и могъл да купи, колкото иска. Първият казва, че рибата не струва; вторият казва, че рибата е отлична. Кой от двамата е прав? – И двамата са прави.

Следователно, когато хората дойдат до новите разбирания в живота, ония от тях, които нямат пари, т.е. на които сърцето и умът не са добре развити, казват: Рибата не струва. Ония пък, които имат пари, т.е. на които сърцето и умът са добре развити, казват: Рибата е отлична. Те си купуват от нея, колкото искат, и се ползуват разумно. За всяко нещо трябва да се плаща. Някои казват, че и без пари може да се живее. – Може да се живее без пари, но без плащане не може. Не е било време, когато да не се плаща за всяко нещо. Когато вълкът хване овцата, одере кожата й, той изяжда месото й и казва: Месото е за мене, като заплата, задето одрах кожата на овцата. Кожата може да вземе господарят. Някога вълкът е бил слуга при човека, а сега, за да оправдае лошата си постъпка по отношение на овцата, той казва: Аз одирам кожата на овцата заради своя господар, но като възнаграждение за тази услуга, месото задържам за себе си. Обаче, положението, при което вълкът днес живее, ни най-малко не оправдава лошото му поведение към овцата. Той не може да се извини с това, че господарят му го заставя да дере кожата на овцата. Ако вълкът може да одере кожата на овцата така, че да остави животът й ненарушен, разбирам. Ще даде кожата на господаря си, а съдържанието, т. е. животът на овцата ще остане незасегнат. Понеже това е невъзможно, вълкът не може да се оправдае с нищо за своята постъпка. Какво струва кожата на едно животно, когато се разваля вътрешното съдържание на живота? Някои казват, че и кожата само им е достатъчно. – Не е така. Това се отнася само до ония, които имат интерес от кожата, но не и до ония, които ценят вътрешното съдържание. Какво ни интересува празното шише? Едно шише е ценно повече или по-малко според съдържанието, което е в него. И шишето е ценно, но то става още по-ценно, когато е налято нещо в него.

И тъй, всяка форма е необходима на своето място и на своето време. В духовния свят формата никога не може да се отдели от своето съдържание, и съдържанието никога не може да се отдели от своя смисъл. На физическия свят, обаче, формата може да се отделя от съдържанието, и от съдържанието смисъла. Това често става с човека. Срещате един религиозен, вярващ човек, който се моли на Бога по три пъти на ден. След година той се записва в университет, да следва висша наука. Щом свърши университета, той се отказва от своите религиозни възгледи, намира ги за празна работа. Той намира че с тях губи времето си и започва да ги изхвърля вън от себе си. На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с презрение. Кое заставя този човек да изхвърли това свое съдържание навън? Причината за това е неговата форма. Формата му е малка, вследствие на което той не може да налее ново съдържание. Който отива на училище да се учи, той трябва да има ново шише за новото знание. Той не трябва да мисли, че в старо шише може да натъпче ново знание. Тази идея Христос е изказал в стиха: „Новото вино изисква нови мехове." Следователно, каквито и да са вашите религиозни вярвания, оставете ги да стоят в тяхната форма, не ги изливайте навън. Излеете ли ги, ще се намерите пред известно противоречие. Що се отнася пък до новите разбирания, до новите идеи, за тях ще се намерят нови форми. Какво печели човек, ако днес служи на един господар, а утре го отхвърли?

Съвременните хора, като не разбират дълбокия смисъл на слугуването, казват: Дотегна ни да слугуваме на хората. Прави са те. Да бъдеш слуга на хората, това значи да те изтощят, да одерат кожата ти, да пропаднеш. Има смисъл да слугува човек на хората, но заради Бога, а не за себе си. Днес всеки човек служи на другите заради себе си и, като се измори, казва: Аз искам да бъда господар. – Господар може да бъде само онзи, който никога не осиромашава, нито умира. Какъв господар е този, който днес е богат, а утре осиромашава? Истински господар е онзи, който владее живота си; истински господар е онзи, който владее своята мисъл. Той е господар на себе си не само за ден, два, за месец, два или за година, но за вечни времена. Цял свят, цял ад да го нападнат, нищо не могат да му отнемат. Хиляди и милиони комари да обявят война на слона, те не биха могли да извадят нито една кост от него. Такова нещо представя силният човек. Такова нещо представя онзи човек, който е господар на себе си.

Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на себе си, пред обикновените хора. Между животните слонът е най-умен, но колкото и да е умен и интелигентен, той не може да се сравни с човека. Мозъкът на слона по тегло достига до девет килограма, а на човека – един и половина килограма, но въпреки това, по интелигентност, по разумност човек надминава слона. По отношение големината на слона мозъкът му е даже малък. Учените казват, че гръбначният мозък на човека, в сравнение с този на слона, е по-тежък. Слонът има едно качество, по което може да се мери с човека. Това е неговата интелигентност. Дългият му нос показва голяма интелигентност. Слонът е пропадал само от много ум.

И тъй, не само слонът, но и човек пропада от много ум. Срещате един млад момък, около 30 годишен, който е свършил два факултета с отличие. Всички професори са доволни от него и му съдействуват да вземе докторат. Той учи още година–две, докато получи докторат, докато стане доктор. След това го назначават на висока служба. Един ден той се запознава с една професорка, по-млада и по-учена от него. Той се заинтересува от нейната наука и желае да я научи. Тази наука ние наричаме „наука на влюбването." По тази наука, именно, той трябва да държи последния си изпит. Тази професорка се държи пред него така високо, че той не знае, какво да прави. На другите хора заповядва, но като се намери пред нея, седи със скръстени ръце, не знае, какво да й направи; чуди се, кое й е приятно и кое не. Тази млада професорка току се облича с нови дрехи: днес с едни, утре – с други. И цялото си имане да изхарчи за дрехи, мисли ли тя, че с външността си само ще може да привлече този или онзи? С този метод временно само може да успее да привлече човека, но не и за постоянно. Като четете арабските приказки от 1001 нощ, виждате, че женското сърце има много желания, на които мъчно се угажда. Там се разправя за любовта на арап към някоя царска дъщеря. Каквито и да са тия приказки, любовта на обикновените хора е много материалистична. Че е така, кажете, коя обикновена мома би се оженила за светия? Тя казва: Светия къща не храни. Вижте, колко е хилав, какви хлътнали очи има – цял постник. Аз не мога да издържа на неговия режим: да постя, да не ям месо. Този режим на хранене съвсем ще ме съсипе.

Хората в света се делят на духовни и светски. Светските са учените хора, които се произнасят за духовните: Ние не се интересуваме от идеите на духовните, които не могат да се реализират; какъв е онзи свят, за който ни говорят, не ни интересува. За нас е важен този живот, да си хапнем, да си пийнем, да се разговорим с хората, да се повеселим малко – в това седи смисълът на живота. А тъй, че съществували ангели, че съществували светии, напреднали души, това не ни интересува. Това са въображаеми неща.– Кои неща в света не са въображаеми? Питам: кое е онова, което привлича човешкото сърце? Човешкото сърце не се привлича от външната форма на нещата. Външната форма е само условие. Когато някой ви върже с въже и ви тегли, въжето ли е причина за това? – Не, зад въжето се крие силата, която ви тегли. Всеки може да види тази сила. Вие хващате въжето и се мъчите да се освободите. Ако вашата сила е по-голяма от тази, която е зад въжето, вие лесно ще се освободите. Въжето е една форма, но трябва да знаете, че всяка форма съдържа известна сила. Следователно, когато една форма омотае човека, той се намира под влиянието на силата, която се съдържа в дадената форма. На това основание се казва, че каквато форма си създаде човек, такъв ще бъде и животът му. Лошият живот на хората създава лоши форми; добрият живот създава добри форми. Всяка красива форма изменя състоянието на човека. Човек не може да бъде тъжен пред красивия изгрев; човек не може да бъде тъжен пред касата на богатия; човек не може да бъде тъжен пред вида на диамант, голям като лешник, като орех, или като кокошо яйце; човек не може да бъде тъжен пред красивите дрехи на своя ближен.

Сега аз говоря за онези, които разбират. Някой казва, че не му трябват дрехи. Как да не му трябват дрехи? Тялото, което човек има, не е нищо друго, освен дреха. Друг казва, че къща не му трябва. Този човек не знае, какво нещо е къщата. Тялото, в което живее, е къща, която има два прозорци, две входни врати, два вентилатора, две телефонни слушалки. Господарят на тази къща има десет слуги на разположение – десет пръста. Когото от тях бутнеш, всеки е готов да служи на господаря си.

„Моите овце слушат моя глас." За да разбере този стих, човек трябва да схване отношението, което съществува между овчаря и овцете, които той пасе. Питате: кое е заставило овчаря да пасе овцете? Ако проследите човешката история и отидете в далечното минало, ще разберете, защо човек е напуснал света и станал овчар. Да питате, защо човек е станал овчар, то е все едно да питате младия момък, защо е напуснал красивия живот и се е оженил, да се мъчи и да храни деца. Щом се е оженил, той е станал вече овчар. Жената е овца, а мъжът – овчар. Жените ще се обидят от това сравнение, но щом се обиждат, туй показва, че те не разбират дълбокия смисъл на тази идея. Каквото е отношението между овчаря и овцата, такова е отношението между мъжа и жената. Аз взимам овцата и овчаря в тяхното първоначално положение, а не каквито са днес. Когато запалите огън в огнището, между огъня и вас пак има известно отношение. Кой е по-силен в дадения случай: огънят, който гори, или човекът, който пали огъня? Кой е по силен: овцата или овчарят? Овчарят е по-силен. Но това, което в едно отношение е по-слабо, в друго отношение е по-силно. Следователно, в известни случаи огънят е по-силен от онзи, който го пали, и овцата – по-силна от овчаря. В известни случаи овчарят не може без овцата: той взима вълната, млякото й, за да поддържа живота си. Затова, именно, овчарят пази овцете. И онзи, който пали огъня, не може без него. Какво ще прави човек зимно време без огън? Който е опитал, какво нещо е огънят, особено зимно време, той знае, защо трябва да се кладе огън.

„Моите овце слушат моя глас." За да могат овцете да слушат гласа на своя пастир, това показва, че между пастира и овцете съществува известно разумно отношение. Обаче, отношението, което днес съществува между овчаря и овцете, не е още истинското отношение, което трябва да съществува между хората. Следователно, за да има правилни отношения между овчаря и овцете, последните трябва да слушат гласа на своя господар и да го разбират.

Сега ще дам едно малко разяснение. Представете си, че ви трябва едно дебело въже. Търсите тук-там по бакалите да купите едно дебело въже. Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите. Всички питат, защо ви е това дебело въже. Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в кладенеца. Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци?–Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо. Ако ученикът върви десетки години след учителя си и нищо не е научил, какъв е този учител? И ако някой вярващ с години изповядва едно верую и нищо не е научил, какво е било това верую? Ако ти вярваш, че в едно шише има някакво съдържание, без да си го опитвал и познал, какво си спечелил? Ако вярваш, че в касата на един богат човек има милиони левове, какво си спечелил? Ако вярваш, че слънцето е милиони пъти по-голямо от земята, какво се ползуваш? Ползата седи в това, човек да възприема слънчевата енергия, и тя да допринася нещо за неговото растене и развитие.

И тъй, човек трябва да превърне всички въглени в живота си, които му служат като спирачки, да се освободи от тях. Въглените представят стари форми, които са изиграли своята роля. Това, което се говори в свещените книги за самоотричането, не е нищо друго, освен освобождаване на човека от старите форми на миналото, от старите възгледи, които днес могат да служат само за спънка. Следователно, да се самоотрече човек от себе си, това значи да изхвърли старите форми вън от себе си и да постави на тяхно място нови форми, чрез които да подобри живота си.

„Моите овце познават моя глас." Значи, само онази овца може да се ползува от своя пастир, която слуша неговия глас. Само онзи ученик може да се ползува от своя учител, който слуша неговия глас. Ако едно учение, или една наука не може да създаде такива условия, които да се използуват разумно и да подобрят живота на ученика, какво учение, каква наука е тази? Човек нищо не се ползува от тази наука. Ако слушането не може да даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това? Например, някой заболее от ревматизъм, от коремоболие, или от друга някаква болест и казва: Такава била волята Божия. –Не, Бог не се занимава с никакви болести. Причините на болестите се дължат на някакво отклоняване или престъпване от Божиите закони. Затова, именно, Бог казва на човека: Внимавай да изпълниш закона. Ако не го изпълниш, ще страдаш. Тъй щото, всяка болест се дължи на известно нарушаване на Божиите закони. Главоболието, например, се дължи на нарушаване законите на правата мисъл. За да се освободи от главоболието си, човек трябва да изправи мисълта си, т.е. да приложи в живота си законите на правата мисъл. Какво правят хората, като ги заболи глава? Те търсят лекари да им помагат. От хиляди години насам лекарите лекуват и коремоболие, и главоболие, но въпреки това болестите още съществуват. За да не съществуват, хората трябва да изправят законите, които са нарушили.

Съвременните хора водят един неестествен живот. Даже и най-светите и чисти хора на земята, които минават за праведни, се молят на Господа да ги спаси. Има светии на земята, които, като заминат за другия свят, стоят вън от рая. Те не могат да достигнат даже и пред вратата на рая. Докато тези светии са на земята, хората очакват помощ от тях. Те не могат на себе си да помогнат, че на хората ще помагат. Руснаците имаха един такъв светия – свети Николай чудотворец, който не можа да ги спаси от ръцете на болшевиките. Много риби изядоха те в негово име, но той не можа да ги спаси. Ако беше силен, като божество, той трябваше да освободи Русия. Въпреки това слушате мнозина да казват: Свещените традиции не трябва да се нарушават. Значи, ако мостът, по който хората минават, е слаб, и те рискуват да потънат, той не трябва да се премахне, да се разруши.– Не, гредите на този мост са изгнили, и той трябва да се премахне. Който е светия, той трябва да покаже своето светийство; който е божество, той трябва да покаже своята божественост. Лесно е да се каже, че този или онзи е светия. Много от съвременните хора са все светии и божества, които нито на другите могат да помогнат, нито на себе си. Време е вече човек да направи коренно преобразование в своите възгледи, да се освободи от заблужденията си, защото те са причина за нещастията му. Всяко красиво чувство в душата на човека, всеки възвишен порив на любовта, който днес се заражда в човека, утре може да бъде смачкан от собствените му заблуждения. Единственото реално нещо в света, това е животът. Ако сегашният живот е безсмислен, кой друг живот ще има смисъл? Ама не трябвало да се живее физически, трябвало да се води само духовен и Божествен живот. Каква е разликата между тези три вида живот? Физическият живот представя камъните, тухлите – изобщо, материалът за съграждане на една къща. Духовният живот представя мазилката на къщата. Божественият живот пък представя завършена къща, в която човек влиза да живее и спокойно отваря и затваря вратата, влиза и излиза от къщата, когато пожелае, и води разумен живот. Следователно, ако всеки ден чука камъни, човек води физически живот само; ако всеки ден маже къщата си, той води духовен живот; ако всеки ден влиза и излиза от къщата си и живее разумно, човек е влязъл вече в Божествения свят. За да покаже на хората, че се е отвратил от физическия живот, някой казва: Не искам повече да готвя.– Не искаш да готвиш, но искаш да ти готвят. Друг казва: Не искам да слугувам.– Не искаш да слугуваш, но искаш да ти слугуват. Каква философия е тази? Ако слугуването е лошо нещо, то трябва да се отхвърли за всички. Който не иска да слугува, това показва, че той иска да господарува. Това е невъзможно. Който не иска да слугува, той не може и да господарува.

Един цар извикал един млад момък при себе си и му казал: Давам ти дъщеря си да живееш с нея. Момъкът се стреснал от това предложение. Царят, обаче, продължил: С две условия само – и слуга да й бъдеш, и господар да й бъдеш. Момъкът отговорил на царя: Досега съм учил само изкуството да слугувам, но не и да господарувам. Един ден, когато науча и последното изкуство, ще дам кандидатурата си за твоята красива дъщеря.

Днес всеки човек си е подал кандидатурата за царски зет, но още на другия ден го свалят от трона. Защо? – Защото не знае нито да слугува, както трябва, нито да господарува. В една от приказките на 1001 нощ се разправя за един слуга, който се оженил за царска дъщеря. Тя имала голямо отвращение от чесъна. Обаче, мъжът й обичал да яде чесън, особено вечер, за да заспива добре. Недоволна от този навик на мъжа си, тя издала заповед да му ударят 25 тояги. От този момент той престанал да яде чесън, защото с него си създал голямо нещастие. Като го запитвали, иска ли чесън да яде, той казвал, че не иска да го види, нито помирише. Наистина, понякога и най-малкото парченце чесън разваля всички добри работи. Чесънът, в случая, представя греха, за който човек получава по 25 тояги на гърба си. И светия да е човек, щом сгреши, веднага ще получи 25 тояги. Като греши, и за светия да минава на земята, щом отиде на онзи свят, няма да го пуснат даже пред вратата на рая. От осем хиляди години насам Адам е вън от рая. Той плака пред вратата на рая, но не го приеха. И досега още той не може да влезе в рая. Някои проповядват, че Адам е извън рая, но синовете му са в рая. Това е невъзможно. Невъзможно е бащата да е в ада, а синовете му – в рая. Дето е бащата, там са и синовете; дето са синовете, там е и бащата. Бащата още не е в рая. Той сега прави опити да влезе в рая, но както тържествено изпъдиха него, жена му и децата му, така тържествено един ден цялото му домочадие ще се събере на едно място и ще влезе в рая. Затова, именно, казват, че какъвто е бащата, такива са и синовете. Когато излезе от рая, Адам се обърна към Господа и каза: Искам да направя един опит, да поживея свободно. Щом се отдели от Бога, Адам се натъкна на големи противоречия, които и до днес съществуват в света. Тази е причината, задето сегашният живот на хората не представя нищо друго, освен противоречия.

Сега, не смесвайте понятието за Христа с понятието за Адама. Апостол Павел нарича Христа втори Адам, но като Адам, Христос никога не е вървял по пътя на човешката еволюция, което значи, че Той никога не е грешил. Христос е слязъл от друг свят, за да опита живота на хората, но Той сам не е от човешка еволюция. В Писанието е казано, че Христос не е дошъл да помага на ангелите, но е дошъл да помага на хората. Той дойде в света да послужи като съединителна нишка между еволюцията на ангелите и еволюцията на хората и да покаже на последните, по кой път могат да придобият Божествения живот. Вярващите мислят, че лесно могат да придобият този живот. Те казват, че с вяра всичко се придобива. Обаче, между вяра и вярване има голяма разлика. Вярата е вътрешна връзка, която се образува между човешката душа и Бога, т.е. любовта. Който е успял да направи тази връзка, той е придобил истинския живот и го е разбрал. Вие изпитвали ли сте тази връзка? Познали ли сте силата й? Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че тази връзка постепенно се създава. Когато ученикът свърши прогимназия, той е запознат с цялата аритметика, но не е дошъл още до алгебрата. Като влезе в гимназията, там ще започне да изучава алгебра, да се запознава с нейните правила и закони. В дадения случай алгебрата представя новите форми на живота, които човек постепенно изучава. Тъй щото, когато се говори за Бога като висше понятие, ние нямаме пред вид нито аритметическите, нито алгебричните действия. Ние имаме пред вид онази висша Божествена математика, която разрешава всички неща, всички процеси, които стават и предстоят да станат.

Сега, като става въпрос за Божествената, за възвишената математика, мнозина запитват, с какви задачи се занимава тя. Висшите математици, които се занимават с тази математика, имат пред вид живота на всяка душа на земята. Те правят изчисления, кога ще дойде една душа на земята, при какви условия, колко ще живее и т.н. Това са тънки, подробни изчисления. Това, което хората наричат възприемане на нещата по интуиция, не е нищо друго, освен свързване на човека с тия възвишени, напреднали същества, които правят изчисления из областта на висшата математика. Ако направите правилна връзка с някое от тия същества, вие можете да го запитате, например, кой билет печели от дадена лотария и него да вземете. Ако ви се каже, че еди-кой си номер печели, вие ще вземете този номер и ще видите, че наистина той печели. Някой ще се запита, възможно ли е висшите същества да се занимават с такива дребни работи.–Ями когато някой мъж бие жена си, и тя се обръща за помощ към Бога, тази жена не се ли запитва, дали Бог ще се занимава с такава дребна работа? Не е въпрос, дали Бог се занимава с човешките недоразумения, но важно е, защо мъжът и жената не могат да се споразумеят помежду си, а трябва да викат към Господа за помощ. Ето какъв съвет бих дал на жена, която мъжът й я бие. Тя трябва да се обърне към Господа с молба да й даде начин да придобие сила, че каквото хване, да струва силата й. Ако хване парче желязо в ръка и го стисне, да издрънка. Ако хване стъблото на едно дърво, с корен да го изтегли от земята. И ако мъж има жена, която разполага й магическа пръчица, се опита да я бие, тя ще му даде такъв урок, който завинаги да му остане паметен. Достатъчно е само да вдигне тази пръчица из въздуха и да заповяда нещо, за да започне той веднага да й се подчинява. Ще го питат след това, как може да се подчинява на една жена.–Много естествено. Дето магическата пръчица владее, там всички се подчиняват. Слабият трябва да се подчинява на силния; глупавият–на учения.

Съвременните хора искат да се освободят от лошите условия на живота, но за това се иска работа, усилия, готовност за нов живот. Че хората не са влезли още в новото учение, това нищо не значи. Ето, и учените хора още не са придобили новата наука. Ще каже някой, че днес е много радостен. Питам: този човек може ли да задържи днешната си радост за дълго време? Каква радост е тази, която утре още може да я изгуби? Или, каква сила е тази, която човек днес я има, а утре я няма? Когато се казва, че овцата слуша гласа на своя пастир, това показва единство, единение между овцата и нейния пастир. Следователно, човек може да бъде силен, само когато има единство между човешката душа и Бога. И ако овцата винаги слуша гласа на своя пастир, никога вълк не би я нападал. Като я срещне, той ще я поздрави само и ще замине. Когато овцата не слуша гласа на своя пастир, вълкът я среща и одира кожата й. Тъй щото, когато човек заболее от някаква болест, той трябва да се запита от кои вярващи е. Не е въпрос да се обезсърчава човек, но той трябва да търси причините на своето заболяване. Ако някой заболее от ревматизъм, той трябва да хване ревматизма, да го разтърси малко и да започне да му говори, че е забъркал пътя си и трябва да напусне организма му. Ако ревматизмът се е загнездил някъде в китката или в рамото, човек трябва постепенно да го закара към лакътя си, после към пръстите на ръката, после да го изкара навън. След като се разговаря с ревматизма две, три, седмици, най-после ревматизмът излезе от човека и го освобождава. Ще кажете, че болестите се лекуват само с лекарства. – Не, болестите се лекуват с мисъл. Мисълта може да изпъжда всяка болест в човешкия организъм. Че мисълта е главната сила, ще познаете по това, че 20–30 сантиграма хинин са достатъчни да излекуват болния. Като вземе една доза хинин, той казва: Проработи този хинин, излекува ме. Всъщност хининът не го е излекувал, но мисълта, вярата му в хинина са го излекували. Мощна е силата на мисълта. Един от чиновниците в едно учреждение, като отивал на работа, още на първия етаж го срещнал един от другарите му със следните думи: Как си, приятелю? – Добре съм. – Не ми се виждаш добре. Той продължил да се качва нагоре, но на втория етаж го посрещнал вторият му другар и казал: Как си? Виждаш ми се малко пожълтял. – Добре съм, нищо не ми е. На третия етаж го посрещнал третият другар и го запитал: Да не си болен? Виждаш ми се слаб, измъчен. – Нищо не ми е. Той казал на другарите си, че е здрав, но тяхната мисъл започнала да работи в него. Докато се качвал на четвъртия етаж, той взел вече да се чувствува слаб, немощен. И на този етаж го посрещнал четвъртият му другар, който дал вид, че се учудва на неговата слабост. Това било достатъчно вече да се убеди, че наистина е болен. Като влязъл в стаята си, той решил да отиде при началника и да го помоли за десетдневен отпуск по болест. Началникът му дал отпуск, но всичката негова работа възложил на четиримата му другари, за тяхната необмислена шега.

Съвременните хора често си служат с този метод. Някой тръгне в правия път, но кой как го срещне, все му казва, че нищо няма да придобие в този път. – Не, този метод не е прав. Щом някой човек предприеме нещо добро, кажете му, че ще успее. Щом го насърчите, работите му ще тръгнат напред. Каквото човек каже, това става. Следователно, хората сами могат да си внушават и доброто, и злото. Те сами могат да се вдъхновяват, да се поощряват към добро. Човек не може да намери истината изведнъж, но като вложи в себе си мисълта, че ще я постигне, един ден все ще я намери.

И тъй, мисълта е мощна сила, но за да се проектира, човек не трябва да допуща никакво съмнение. Каже ли, че нещо може да стане, той трябва да остави мисълта да работи. Който оставя мисълта си да работи, той е онзи, който слуша гласа на своя пастир. Не е човекът, който слуша своя пастир, но мисълта му; не е почвата, която е създала дървото. Дървото има съвършено друг произход. Не е човекът, който е създал мисълта. Всяка мисъл има Божествен произход. Гледате, че някой поет пише хубави работи. Обаче, поетът не пише по своя инициатива – някой му диктува, а той пише. Тази е причината, задето поетът пише при особени условия, а не всякога и на всяко време. Истинският поет пише всякога по вдъхновение, което иде от висшите светове. Душата на човека е потопена в тия светове и оттам черпи своя живот. Човек е потопен в света на храната, на въздуха и на светлината. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости прояви. Те не подозират даже, че светлината носи известни мисли с себе си. Всеки цвят отделно също носи нещо специфично в себе си. Например, ако внесете червения цвят в организма на някой анемичен човек, веднага червените кръвни телца в кръвта му ще започнат да се увеличават, и животът в него ще се засили. Ако внесете портокаловия цвят в организма на човека, той става самостоятелен, започва да мисли свободно. Ако внесете зеления цвят в човешкия организъм, човек започва да гради, да създава. Това е само пасивната страна на всеки цвят, но те имат и своя активна страна, което показва, че във всеки цвят природата е скрила известен род сили. Като знае това, чрез всеки цвят разумният човек може да придобие това, което му липсва. Чрез възприемане на червените цветове на светлината, човек може да си създаде здраво, хубаво лице. Каква по-добра козметика от действието на червения цвят върху човешкия организъм? Някой червисва, пудри, маже лицето си с разни червила и помади. – Не, няма по-лесен, по-естествен начин за подобряване здравословното състояние на човека и придобиване на жизнерадостност от възприемане на червения цвят. Червилата, пудрите, помадите са причина за запушване на порите, както и за атрофиране клетките на човешкия организъм, вследствие на което те се осакатяват. Ако е въпрос за пудрене, само болните имат право да се пудрят. Когато някой човек има рана, или когато някое дете се изприщи, веднага им се притичат на помощ с пудра. Но здравият човек да маже лицето си с пудра, това няма смисъл. Това значи преждевременно човек да запуши порите си. Когато хората мият лицето си, когато се къпят, те имат пред вид да отворят порите на тялото си, правилно да възприемат и дават. Каквото е лицето на човека, такъв е и неговият живот. Ако дойдете до лицето, до неговите черти, до формата му, това представя цяла наука. Успехът на човека в живота му зависи от неговото лице. Лицето на човека трябва да бъде красиво, пластично. Мускулите на лицето трябва да бъдат възприемчиви към всичко, което ги заобикаля.

И тъй, когато се казва, че трябва да слушаме вътрешния си глас, ние подразбираме изучаването на законите от духовния и Божествения свят. Съвременните хора казват, че изучават само това, което виждат. Обаче, това, което те виждат, едва съставя микроскопическа част от цялата вселена. Те виждат ли цялата земя? Чудни са хората, като казват, че реални неща са само тия, които се виждат.– Не, реални неща са и тия, които се виждат, както и тия, които не се виждат. Що се отнася до ония неща, които се виждат, това показва, че хората са дошли до прямо съприкосновение с тях. Следователно, за да види цялата земя, човек трябва да разшири своя кръгозор, да разшири своето зрение, за да види земята с всичките й части, с всички гори, морета, хора, животни и растения по нея, да има представа за целия й външен и вътрешен състав, вид и форма. Първокласният адепт има свойството, да вижда всичко. Със своето зрение той може да обхване цялата земя, с всичките й части: Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Той може да вижда, какво правят хората из целия свят и какво говорят помежду си. Това, което днес е достъпно за адептите един ден ще бъде достъпно за малките деца. Те ще бъдат с такива дарби и способности, с каквито днес се раждат даровитите деца. Това, което един съвременен 25 годишен музикант свири, в далечното бъдеще ще го свирят малките деца. Това зависи от зрението, от полета на човешката мисъл. Следователно, когато говорим за духовния свят, ние подразбираме онези условия, при които човек може да се развива. Под думата духовен свят аз разбирам свят на радостта. Когато някой говори за ангелския свят, аз пак разбирам света на радостта, на благата в живота. Дето има блага, само там има растене. Човешкият свят, който е лишен от Божествени блага, е свят на скърби, на отрицания. Какво добро можете да видите между хората? Ако не нахраните три деня възлюбената, на която се радвате, тя ще започне да ви гледа накриво. Ако бащата и майката не гледат детето си, то ще започне да протестира, какъв баща и каква майка са, че тъй са го изоставили.

И тъй, любовта и радостта в човешкия живот са временни. Например, докато майката и бащата хранят и отглеждат детето си, то ги обича. Щом престанат да го хранят, то веднага се отказва от тях. Следователно, когато се говори за невидимия свят, подразбират се всички блага, които поддържат живота. Който се ползува от услугите на хората, той е пак в духовния свят. Материалният свят е свят на скърби. Когато духовните радости и блага се проявяват в този свят, те го организират, както влагата, светлината и въздухът преработват почвата. Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радост. И сърцето на човека може да мръдне, да трепне, но това още не е радост. Никой не може да отнеме истинската радост на човека. Има същества, които вървят изключително по пътя на радостта. Ангелът, например, никога не може да бъде тъжен. Той не знае, какво нещо е тъга. Когато радостта посети един дом, това показва, че някой ангел внася радостта в този дом. Да мислите, че човекът създава радостта, това е заблуждение. Никой човек в света не може да създаде радост на своя ближен. Радостта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората. Затова Христос казва на учениците си: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате. И радостта ви никой няма да отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми." Скръбта се дължи на падналите ангели. Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание да се приближат към тях, да им слугуват.

„Моите овце слушат моя глас." Сега и на вас желая да слушате гласа на своя пастир. Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа. Да слуша човек вътрешно, това е условие на човешката душа да се развива, да придобива онези необходими качества, потребни за обширния живот, който й предстои в бъдеще. Без ново разбиране за слушането, вие ще се намерите в положението на екскурзианти, които отиват на онзи свят само за няколко деня или седмица и после се връщат назад. Вие не можете да останете на онзи свят за дълго време. Какво ще правите там? Ако ви оставят да свирите в един първокласен оркестър, какво ще бъде положението ви? Вие не знаете да свирите на никакъв инструмент. Ако ви поставят между най-видните художници да рисувате, какво ще правите? Вие не разбирате нищо от рисуване. Яко ви поставят между небесните шивачи, какво ще правите' Вие не разбирате нищо от шиене. Представете си, че искат от вас да ушиете една дреха, която да носите най-малко хиляда години. Ще кажете, че това са приказки от „1001 нощ". Ами когато носите скъсани дрехи, това не са ли приказки от „1001 нощ"? Благодарение на това, че вие късате дрехите и обущата си, шивачите и обущарите поддържат своя живот. Обаче, когато Божественият живот дойде у вас, вие ще поставите живота си на нови начала.

„Моите овце слушат моя глас." Следователно, ако вие слушате този глас, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потребно за сегашния и за бъдещия живот. Който не слуша своя пастир, той не може да се моли. Слушането е свързано с вярата. Ако отиваш при един свой приятел и не вярваш, че ще те приеме, той ще излезе 20 минути по-рано от определеното за излизането му време и няма да го завариш у дома му. Обаче, ако вярваш, че ще те приеме, ще го задържиш в дома му, и той ще Те приеме. Ако отиваш при един банкер с вяра, с любов към него, той ще извади от касата си пари и ще ти услужи. – Ама аз искам да видя това. – Няма какво да го виждате. Ако правите това, което аз правя, и ако постъпвате така, както аз постъпвам, сами ще го видите. Да искате да виждате нещата, без да сте направили каквото и да е от ваша страна, това е развлечение. В духовния свят развлечения не се допущат. Когато някой човек иска да живее в радостта, пращат го при ангелите. Когато някой ангел иска да изпита скръбта, пращат го на земята. Когато Христос говори за овцете, които слушат гласа на своя пастир, Той има пред вид онези души, които вървят в пътя на радостта, в пътя на разумността.

25. Неделна беседа от Учителя, държана на 11 август, 1929 г. София. – Изгрев.