Разлика между версии на „Мъчението“

Версия от 14:22, 31 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Извънредни беседи

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Беседи от Учителя 22.01 - 05.02 1920

МЪЧЕНИЕТО

Няколко встъпителни думи към беседата – за пояснение. Не мислете, че е лесно човек да бъде ученик в една окултна школа. Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.

В тази школа имаме три метода: първо, мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството. Сега ще кажете: „Много нещо научихме!" Нищо не сте научили, защото това, което казах, е само едно формула. Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд!" Това е психологичен анализ.

За да разберете смисъла на мъчението, аз ще ви обясня известни принципи, от гледището на мъчението. Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки ученик да разбере нещата. Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите. Като направите своето бъдеще гърне от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята. Този следващ живот може да бъде след 100, 1000, 2000, 5000 и 10 000 години, или пък като един момент, който включва всичко – законът е един и същи.

Сега, мнозина се стремят към разбиране на окултните сили. Всички окултни сили, с които искате да боравите, трябва да знаете, че са чрезмерно подвижни, и че в тях нама никакъв човешки морал; те може да ви причинят най-голямо добро, но и най-голямо зло. И вие, които ме слушате тук, давали ли сте си някога отчет за следния психически момент, за вашето разположение? Обичате някого, не се мине ден-два, и вашите чувства се променят – колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза са силни. Питам, възможно ли е от един чист извор, из който до вчера извираше чиста вода, днес да извира мътна? Няма да обяснявам вътрешната страна на този психичен момент. Ще ви дам само едно пояснение картинно, което е вярно. Обичта – това е като извор, бликащ отдолу. Запуши ли се този извор, той търси друго място да се прояви. На изсъхналото място, когато валят дъждове, събира се нечиста вода и утайки, и в тези малки локви, в които животът е застанал, се образуват миазми – злото, изразено в омраза и злоба. И там има движение, но движението не е вече към центъра, а към периферията. Тъй както огънят тлее, и то продължава, докато тази материя се дематериализира – изчезне в пространството, без да принесе полза. След като сте обичали един човек 1 – 5 – 10 години, какво сте придобили от тази обич? Любовта Божия към нас се проявява в това, че ни е създал, и всичко, което е в света, е израсло под неговата обич. А от вашата любов – ако я имате – какво е израсло? Някой ще каже: „Четох еди-кой си автор"; чели сте някоя книга и ви се е харесала; питам: от вашата обич към този автор какво е изляло? Както видите, тази наука не прилича на вашите сънища и видения.

Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете. Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам. Какво обяснение повече мога да ви дам, когато сте вън от школата? А резултатът от мъчението на физическото поле – това е здравето. Всеки, който изтърпи мъчението, той е здрав. Това може всяка мейка да провери. Слаба жена, която зачене и не послуша лекарите да пометне детето, тя ще бъде силна да го роди; като роди, ще бъде десет пъти по-здрава, отколкото по-напред. Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и 10 деца, но не е жена. Същият закон е и за ученика. Човек, който не може да издържи три мъчения, не е ученик, той е свьршил. Сега забелязвам, че във вашите умове се заражда мисъл: колко строг е този закон! Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание. Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади. Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света. Онзи велик закон, който заставя Божеството да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят. Някои питат, защо Господ създаде света? Туй са онези философи, които са отвън – оглашените: питате, защо – влезте вътре в живота, помъчете се и ще видите защо.

И тъй, имайте предвид, че мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата природа, а не за мъчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мъчението. Ще се явят много противоречия. Като влезете в тази школа, ще се повдигнат толкова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите в положението на човек, който е обран и остава гол. Но законът е такъв, че, ако орехът, който падне, не съблече своята дреха в земята, не може да се развива. Затуй Христос казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плод – 30, 60, 100". Законът на мъчението е свързан и със закона на самопожертването. Вие не може да се самопожертвате, докато не разберете закона на мъчението.

Сега, този въпрос ще разисквате философски и ще съберете факти "за" и "против". Може да го разисквате от всички страни. Аз не се плаша от противоречия – нека се повдигнат. В тази школа няма място за обикновената вяра, няма място и за любов. Да се разберем. Ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. Във всяка стадия, на която се възкачвате, вашият живот се улеснява и отива към блаженство. Схващам една ваша мисъл: „Ама ние имаме мъж, жена, деца и т.н." Трябва да разберете истината, без да се разочаровате: колкото повече връзки имате в света, толкова повече мъчения ще имате. Както виждате, аз ви препоръчвам най-мъчния живот – живот на мъчение. Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в любовта – най-голямото мъчение именно там се намира. Всички вас, жени и мъже, които знаете любовта, ще ви попитам: Как познавате любовта? Ако попитам вас, които сте я опитали, как бихте я описали? Аз да ви я опиша, да я материализирам. Ще взема човешката форма – мома и момък, като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава в своите действия, всеки нейн поглед като стрела насочва, тя е като ловец с натегнат лък, дебнещ своята жертва, като хвърли стрела – поглед, отневидяно на някой момък, нещо го припарва, той я заобиква: – „Ох! Обичам я". Колкото повече тя стрели забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовта. Втората фаза на тази любов: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зъбите й се показват. Тя отправя своите стрели, но не из засада, а открито излиза срещу му, хвърля своите стрели, показва своя юмрук: „Познаваш ли ме? Ще се подчиняваш ли?" – „Ще се подчинявам". Настава мир. Сегашната любов е от тази категория. Така, когато съвременните хора ми говорят за любов, аз тази любов я познавам и затова си нося желязна броня, да се пазя от нейните стрели. И религиозните хора, като ми говорят за любов, аз си турям бронята и казвам: „Сега може да се разговаряме". Но в тази школа, окултната, засада не се позволява. Ако някой иска да забие стрелите си върху мен, аз мога да му стана мишенка – забийте 4—5 стрели в гърдите ми, аз съм готов да изтърпя това мъчение. И жена, когато мъжът я стреля 1—2—3 пъти, да се не намръщва. Мъжът само като опне лъка си, или само като профучи край нея из лъка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изкуството на мъчението, Царството Божие ще дойде във вас. Когато влезете в известна окултна школа, ще ви поставят до стената и ще ви пращат стрели – ще ви турят на мъчение. Аз бих ви попитал: защо именно онези, които повярваха в Христа, трябваше да бъдат подложени на толкова мъчения и позор в римските арени? Тези хора, като се обръщат към Бога, той трябваше, именно, да ги защити. Нали и псалмопевецът казва: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго", и по-нататък: „Тисяща ще падат от страната ти и десет

Заглавие на раздел

И тъй, имайте предъ видъ, че мжчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мжчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мжчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху вътроса за мж¬чението. Ще се явягъ много противоречия. Като влезете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол¬кова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите въ положението на човекъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орюсътъ, който падне, не съблече своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Хри- стосъ казва: „Яко житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мжчението е свър- занъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мжчението.

Заглавие на раздел

„Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дЪсно ти" — какъ ще примирите туй противоречие ? Кой е онзи, който живъа подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стр^лятъ и да изтърпи всички мжчения. Изтърпите ли всички мжчения, Господь ще каже: „Ти може да бждешъ подъ моя покривъ". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Язъ имамъ вера";не,не—опитность.опитность, опитностьта на вел/ката Любовь! Мнозина ми казватъ:, 3.-: що не ни разкриешъ н^кои тайни ?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да каззатъ начини за завладяване хора и за пече¬лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа требва да схване ве-ликия принципъ на живота — че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, отЬдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мжчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нема никакво изключение. Въ този законъ на мжчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от¬части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тези вежди и тези издадини отстрани на носа? Требва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човйкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло¬жение на носа и веждите показза числото 13. И нещастията на човека въ сайта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане : когато чозЬкъ за¬почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще преведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сж съставните ча:ти на буквата В ? Отделени съставятъ цифрата 13. Ако събе¬рете цифригЬ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 —2 —3 4 пра¬вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу¬квата В. Като разделите нулата, кржга, на две части и дв-Ьте половини долелите до 1, пакъ ще образувате буквата В ^^ р) Като съе дините 3 съ 1, единицата — това, което е без¬гранично — е Богъ; значи, да го слеете съ Един¬ния, а то е да му дадете всичко. ^ г Л това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човЪкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала презъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една букза отъ бъл-

гарската азбука — буквата Оггоре имате два полукржга; това е чове- кътъ, който е възмжжалъ. Тукъ, при веж¬дите, се раждатъ електрическите течения и ма- гнегизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулите. Всичките мускули на човешкото лице сж се образували отъ разните тъхни течения въ различни посоки. Като срещнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали ЗоЛО е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифрите. И ^Кто има сжщо такава. Двата последни полукржга отъ горЬ тЬ сж единъ кржгъ, разложенъ на две — показватъ, че едното течение върви надЬсно, а другото — на¬ляво. Но човйкъ колко се е мжчилъ, докато образува туй Оо/ Всички сжщества, докато до- биятъ туй положение, сж се мжчили много въ низшите царства — минали сж известни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя¬нието на човйкъ. И човешките мисли, за да влЪзатъ въ шестата раса, ш,е минатъ тоя пжть и ще образуватъ нови мускули въ човека. Но гь ще се сбразузать само сь новитЬ течения, които трЪбва да се възприематъ, да влйзатъ въ мозъка. Ако не сте готови да се мжчите, за да ги придобиете, ще останете назздъ въ културата. ЖивотнитЬ, птиците и рибитй сж остатъци отъ великата култура въ света. Човешкото лице въ бждеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мжчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на черните, на червените, на жълтите и сега на белите. Седите и сждите света: „Ама този така, онзи така". Дохажвдте да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да опрзвямъ света. И дори е светотатство да оправямъ света: споредъ менъ, той е опразенъ; по-добъръ отъ него нйма ; да оправямъ свйта, то значи да бого- хулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свйта и въ желанието свкгътъ да се проязи по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритЬ ще се появяватъ по опре¬деления за тйхъ редъ. Колкото и да му се мо- лимъ, слънцето ще си гр Ье се по сжщия начинъ и ще праща своята енергия. Облаците ще • се движатъ по слиция начинъ. Природата нйма да се измени нито на милионна часть. Тя не може да се изменя по нашите прищевки. Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намйри значението на това ЖЖали сте ученици? Онзи, който нйма на лицето си туй е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите : „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено. . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава ? Н вма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като гласъ, интонация. Защо ви прйдставямъ тия две букви ? Между тйхъ нЬма никаква логическа връзка, но гео¬метрическа има. Сега, ако вземете букзата В разложена, то е една котва вдигната горе, която показза закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, чо- вйкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгоре, движение къмъ материялния свйтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив¬ката на блаженството си и тръгналъ въ миро¬вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очите и веждите на човека", отговарямъ: за да покаже посоката на него¬вото движение — човйкътъ да се движи въ по¬соката, която носътъ му посочва. А другата буква — 36? Тя показва, че духътъ е слйзълъ отгоре долЪ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра¬ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и ко- рабътъ седи, не мисли да се вргща нз небето. И той ще седи докога? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвите си, и азъ ви поздра- влязамъ, че сте долу съ своите кот°и. Движе¬нието, о5аче, отгоре надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение. Да се повърнемъ. Какъ определя съвре¬менната наука движението? Какъ определяме, че въ насъ, въ даденъ психологически моменгъ, има движение? Движението у човека се обу¬славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горе, има всичкия потребенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо-началното си състояние — спокойствието, и по- търсва храна. Яко разберете недоволството като потикъ за мжчение и трудъ, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разбе¬рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло¬вия, че туй не треб-ало, онуй не требвало, енергията въ васъ ще се превърне въ омраза и зааисть — ще се роди злото. Когато набле- гамъ на думата „мжчение*, азъ подразбирамъ, че требва да превърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Кззахъ ви въ една беседа, че требва да разберете всичко добре. Човекъ, който влиза въ тази школа, требва да е много ученъ човйкъ, требза да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгоре надолу въ разни посоки и се кръ- стосвзтъ. И тъй, човекъ е слЬзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мжчението. И когато казватъ за Христа, че е слезълъ и по- страдалъ за целото човечество, разбирамъ, че той е дошълъ на земяга да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мжчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да на- м^римъ човекъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мжчението на гърба на никого, и ко¬гато успеемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мжчението е като неза- коннородено дете. Геройство азъ наричамъ, ко¬гато една майка, която е извършила престж- пление, каже: „Това дете е мое, азъ ще понеса хорското презрение и всички мжчения5. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяс- нимъ онова место въ Евангелието, дето се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете. Вие сте въ началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мжчение. Домашните мжчения азъ ги наричамъ само чесане, малка физическа краста. НЪкой казалъ нъкоя обидна дума и предизви¬ка лъ страдание — то не е мжчение, то е чесане, физическа краста. Мжчението е велика наука въ света. Когато вие почнете да се мжчите азъ ще ви обикна, Само който се мжчи, мога да го оби- чамъ. Не мислете, че вънъ отъ мжчението има обичь. Ако вие не се мжчите, азъ немамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужди ? Но, ако се мжчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учи¬теля къмъ учениците. Мжчите ли се като вели¬кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из- губзате равновесието на духа си, вие сте оби¬чани. Всички съвременни романисти какъ обяс- нязатъ и ценятъ думата „геройство" ? Ако не- кой кавалеръ води вечерно време мома, напад¬на тъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой,и тя ще му пали свещи; ако ли избега, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сжщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избегате отъ нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мжчите, Христосъ ще ви тури вйнецъ на гла¬вата. Кому поставятъ вЪнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-големи мжчения. Който не е понесълъ мжчения, тсй е развйнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бждещата окултна школа, основа на бждещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рЪшатъ да страдатъ, сир. не да страдотъ, а да се мжчатъ. Мжчението е основа на бждещата окултна школа. Вие може да си имате нЪкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие бгзъ мжчение: всичко може да стене, ко да влезете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мждрость безъ мжчение — никога ! Съ тази бесЪда азъ искамъ да се обновите и следния пжть да додете безъ раници. Вашите светии, икони, идолопоклонстзо сж нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нйкой ви направи .и1вкое зло и сте недозолни отъ него, благодарете на Бога, задето ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голймо благо, съ което си ме удостоилъ!' Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ света, да прекарате вашия животъ безъ мжчения, лъжете се: „Нема другъ пжть къмъ небето, освЪнъ мжчението". Има още единъ пжть, който може да премине безъ страдание, но той не отива нагорй. Мжчението води нагоре, а избяг¬ването отъ него — надолу. Мжчението е необ¬ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка¬чество на учениците. Имате ли туй първо ка¬чество — имате здрава основа, нямате ли го — всичко е свършено : крачка напредъ не може да пристжпите. И какво ще стане съ насъ ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пжтуватъ въ противоположни по¬соки, се отдапечаватъ. Та въ туй движение на З&то има едно разби¬ране. Какво, предполагате, предстазпяватъ дол¬ната и горната части на .СКто? То сж дзата принципа, които се спосрещзтъ. Вие виждате, че тия кржгове сж разкжсани, нали? Яко по¬теглите отъ очите една права линия навънъ, кжде ще отиде ? До ушите — следващ^ятъ центъръ ; значи, знанието въ света се придо¬бива сзмо чрезъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрещатъ два велики принципа, които съ¬временната психология нарича: сгремежъ на духа и стремежъ на душата, сгремежъ на ума и стре- межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. Я слушането може да дойде, ко¬гато човекъ е вече издържалъ първия изпитъ — мжчението. Ще го посети любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ превратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се венчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ сгремежъ на човешката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна¬чението на този законъ за буквата В, иска да излезе извънъ себе си и да отиде на небето и тогаза да разбере Бога; но човекъ требва да го разбере тукъ на земята. Ако разбере най- пързия и най-заженъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горе на небето. Ако не го разбере тукъ на земята, нЬма да го разбере и на небето. Съвременното християнство, тъй както тълкуза влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал¬шива основз. Дзъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашите стари възгледи. Най-пързо вие требва да ре¬шите всички въпроси вжтре въ себе си: готови ли сте да се мжчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сж стра¬хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мжчи., Хззнзтъ го и го биятъ, и той страда — това не е мжчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мжчението! Който не може да издържи мжчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши последукощи стжпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдат из азъ опре- делямъ законъ на движение въ света; стра¬дание и движение то е едно и сжщо н!що. Но, за да се дзижите въ известна посока, требва да имате знание, умение въ посоката, къмъ която отивзте, и да сте добре осведомени, да знаете пжтя, по който отивате, какъвъ е. „Не¬приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва самз, че ти отива шъ въ известна посока въ този бо- жесгвенъ светъ. Та, ще се спрете на думата мжчение — тя е не й сжществената, най-важната въ света и въ тази школа, въ която искате да бждете уче¬ници. Ще спрегате тази дума въ всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мжчатъ, защото въ мжчението е спасението. Ако не бе мжчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихрисгъ? Онзи, който не се е мжчилъ, а иска да заеме местото на Христа. Който се е мжчилъ и съ спокойствие е изтърпелъ мжченията, той е Христосъ, а който не с.е е мжчилъ и иска не презъ предната, но презъ задната врата да влйзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа. Азъ засегамъ въпроса за мжчението общо, въ всичкитй му разклонения. То е засегнало сегашното общество едва съ края на своя не- кътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашите мжчения съ Действителните, едва-ли тЬ се равняватъ на една хилядна отъ истинските. И още казвате, че за Бога се мжчите! Не. Преста¬нете да мислите, че сте се мжчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но ке вер- вамъ да сте се мжчили. Азъ признавамъ за мж- ченикъ истински само Христа. Мжчили сж се учехицитЬ на тази школа, но съврйменниятъ сзЬть не се мжчи. Сега настава великиятъ мо- ментъ на мжчението за сегашното общество, въ света идза едно мжчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онЪзи, кои го го разбе- ратъ, ще се повдигнатъ въ бждеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мжченици. Слезте долу, въ дъното на мж¬чението, и ще прьстанатъ всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче¬ние — нали Христосъ слЬзе въ ада, да изкупи нашита грехове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малките мистерии. И като изучите малкитй, вие ще отидете къмъ великите мистерии. Центърътъ на земята е пжтъ къмъ слънцето — нЬма други пжть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ действителното слънце. Дотукъ сега ще спремъ. Тази беседа за¬сега само една дума — мжчението, и беседата ми може да се нарече беседа за мжчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич¬кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облечена въ дрипи ! Ако се облечете въ дрехата на мжчението, взъ ще ви поздравя.' Поне единъ отъ васъ е разбралъ тоза, което гозорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сж разбрали, за менъ не важи. Следова¬телно, тази вечерь свършзамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае. И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мжчението — основа на Цар¬ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мждрость въ пълната нейна хармония и красота. (Ее- -Ьда, държана на ученицитЬ и ученичките отъ окулт¬ната школа на Всемирното Б"Ьло Братство, на 5 февруа- рий 1920 г., четвъртъкъ).