Работна среда на електронния архив
КНИГА: Беседи от Учителя 22.01 - 05.02 1920
МЪЧЕНИЕТО
НЪколко встжпителни думи къмъ беседата — за пояснение. Не мислете, че е лесно чов%къ да бжде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мжчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези отъ васъ, които нъматъ разположение къмъ другите — които обичатъ да се гнЬвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идзате, но не отго- варямъ за последствията. Азъ искамъ тукъ мжже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете известни зна¬ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за ц%ль не да подобрите временния си жи¬вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичките области на човешкия животъ. Религи-озни хора намъ не ни трЪбватъ, духовни хора сжщо, нито набожни — религиозните да отидатъ въ църквата, духовните въ обществото, а набож¬ните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Какъ ще изтълкувате — религи¬озните въ църквата, духовните въ обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Ме¬стото ни не е тукъ". Действително, местото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарстзото при некой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я превръщате въ каль, после ще ви покаже метода какъ да употребите тази каль, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи д! дадете форма на тази каль. Като гледате ствънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май¬стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитните правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дздатъ тоза колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ. Въ тази школа имаме три метода: първо, мж- чение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мж¬чението излиза здравето отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете : „Много нещо научихме!" Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само едно формула. Когато ви дойде едно мжчение въ света, вие ще требва да го превърнете въ здраве, защото само здравиятъ чозекъ издържа мжчение. Мж- чението се издържа чр^ зъ здравето, а трудътъ — чрезъ щастието. Онзи, който копае съ моти¬ката, е щастливъ защото има цель — да пре¬хранва жена си и децата си. Извадете изъ ума му тези цель, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми требва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ. За да разберете смисъла на мжчението, азъ ще ви обясня известни принципи отъ гле- ди пето на мжчението. Искамъ вашите умове да бждатъ приготвени, да не се образува дис- хармония, защото тя препятствува на всеки ученикъ да разбере нещата. Защо се мжчатъ хората? СветиитЪ сж били мжченици, за да ста- натъ здрави; мжчението въ духовния св^тъ об¬разува здразе, образува бждещите форми на хората, които иде се въплътятъ на земята. Вие, като се мжчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване гЬлата на следва¬щите поколения. Ако възприемете мжчението въ тоза му значение, онези, които ш,е дотдзтъ да се въплътятъ, въ бждеш.е, ще съградятъ своите тела отъ тези елементи и ще уредятъ своя жизогь правилно. Но, ако вие съ всЬко мжчение вчасяте хиляди проклятия, нищо нема да сполучите. Като направите своето бждеще гърне отъ таказа материя, ще бждете нещастни. И така, мжчението е необходимо за следващия вашъ животъ на земята. Този сл+дващъ жи¬вотъ може да бжде сл Ьдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сжщи. Сега, мнозина се стремягь къмъ разбиране на окултните сили. Всички окултни сили, съ коиго искате да боравите, требва да знаете, че сж чрезм Ьрно подвижни и че въ техъ нъмз ни- какъвъ човешки моралъ; те може да ви причи- нятъ най-големо добро, но и най-големо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си некога отчетъ за следния психически мо¬ментъ, за вашето разположение? Обичате не- кого, на се мине день-два, и вашите чузства се променятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сж силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мжтна ? НЪма да обясняаамъ вжтрЪшната страна на този психи- ченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вЬрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из¬воръ, той търси друго м!зсто да се прояви. На изсъхналото г-гЬсто, когато взлятъ дъждове, съ¬бира се нечиста вода и утайки, и въ т"кзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се обра- зуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тл^е, и то продължава, докато тази материя се дематерияпизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза, СлЪдъ като сте обичали единъ чов-Ькъ 1—5 — 10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любсвьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свЬта, е израсло подъ неговата обичь. п отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло ? НЯкой ще ка¬же : „Четохъ еди-кой си авторъ"; чели сте н1з- коя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е изляло? Както видите, тази наука не прилича на вашитЪ съ¬нища и видения. Всички ученици на окултната школа, които «е сж готови да се мжчатъ, да не пр-Ькрачватъ нейния прагь, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за¬питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мжчения — елате. Инакъ, имате обикновени беседи въ неделя, идвайте,':, Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нЪма да стжпите въ нея — хубаво да го знаете. Днгелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прЪдъ вратата, и горко ономува, който пристжпи' Главата му ще се тър- коли на пода. Следователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мжчите и да издържите мжчението. Всичко благородно и възвишено въ света се ражда само отъ мжче¬нието, не отъ труда. Мжчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стжпка, която гради туй, което мжчението е създало. Християн¬ството се подигна благодарение на мжчени- цигЬ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мжчението, то е единъ не- умолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мжчатъ хората — това е достояние само на онези, които сж въ школата. Никакво друго обяснение повече нЪма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато сте вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мж¬чението на физическото поле — това е здравето. ВсЬки, който изтърпи мжчението, той е здравъ. Това може всЬка мейка да пров'Ьри. Слаба жена, която зачене и не послуша лекарите да по¬метне детето, тя ще бжде силна да го роди; като роди ще бжде десеть пжти по-здрава, от¬колкото по-напредъ. Жена три пжти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди после и 10 дЪца, но не е жена. Сж- щиятъ законъ е и за ученика. ЧовЪкъ, който не може да издържи три мжчения, не е уче- никъ, той е свьршилъ. Сега забЯлъзвамъ, че въ вашите умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нЪма место за кри¬тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мжчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: чов 1зкъ се помладява само чр^зъ мжчение; който не се мжчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тяхното съзнание. Старъ човвкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слезе, да се помжчи и да се подмлади. Чов-Ькъ да бжде блаженъ и да оста¬рява, това е едно голЪмо противоречие въ жи¬вота — ще кажете; на топа отговарямъ: ако това не беше единъ необходимъ законъ въ св"Ьта, Богъ не би създалъ света. Онзи ве- ликъ законъ, който заставя Божеството да съ¬здаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислятъ. Некои питатъ защо Господь създаде свЪта ? Туй сж онези философи, които сж отвънъ — оглашените: питате защо — влезте вжтре въ живота, помж- чете се и ще видите защо. И тъй, имайте предъ видъ, че мжчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мжчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мжчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху вътроса за мж¬чението. Ще се явягъ много противоречия. Като влезете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол¬кова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите въ положението на човекъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орЬхътъ, който падне, не съблече своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Хри- стосъ казва: „Яко житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мжчението е свър- I занъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не м же да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мжчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ¬ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противоречия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нема место за обикновената вера, нема место и за любовь. Да се разберемъ. Ако търсите любовь, идете въ обществото; ако тт рейте вера, идете въ църквата. Вие ще си от¬говорите тукъ на какво место сте. То е место на мжчение. И така, светътъ е едно место на мжчение. Този светъ е едно отъ най великите учи-лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го осноза на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло¬нения и прояви, разберете го въ всичките про¬тиворечия, които сжществуватъ въ света. Въ всЬка стадия, на която се възкачвате, взшиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мжжъ, жена, дЬца и т. н.м. Требва да разбе рете истината, безъ да се рззочоровазате : кол¬кото повече връзки имате въ света, толкова по¬вече мжчения ще имате. Както виждате, азъ ви прЪпоржчвамъ най-мжчния животъ — животъ на мжчение. Мжчението вие никжде не може да го избегнете, то е една необходимость въ всЬко верую, въ всЬки строй, въ всЬки животъ, въ всЬка мисъль; мжчението е неизбежно и въ любовьта — най-голямото мжчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мжже, които знаете любовьта, ше ви попитамъ: Какъ позна¬вате любозьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали ? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема чо¬вешката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своите действия, всеки нейнъ по- гледъ като сгряла насочза, тя е като ловецъ съ натегнатъ лжкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрела, погледъ, отъ невидяно на некой момъкъ, нещо го припарза, той я заобикза: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрели забива, толкова повече той я заобикза. Туй е първата фзза на любозьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зжбите й се показ ватъ. Тя отправя своите сгр%ли, но не изъ засада, а открито излиза сръщу му, хвърля своите стрели, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ". Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка¬тегория. Така, когато съвременните хора мк го- ворятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желязна броня, да се паза отъ нейнит-Ь стрели. И религиозните хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и каззамъ: „Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво¬лява. Ако некой иска да забие стрЬлите си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрели въ гърдите ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мжчение. И жена, ко¬гато мжжътъ я стреля 1—2—3 пжти, да се не намръщва. Мжжътъ само като опне лжка си или само като профучи край нея изъ лжка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изку¬ството на мжчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влезете въ известна окултна школа, ще ви поставятъ до стената и ще ви пращатъ стрели — ще ви турятъ на мжчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онези, които поверваха въ Христа, требваше да бж- датъ подложени на толкова мжчения и позоръ въ римските арени? Тези хора, като се обръ- щатъ къмъ Бога, той требваше именно да ги защити. Нали и псалмонЬвецътъ казва: „Който жив1зе подъ покрива на Всезишнаго, ще преби- вае подъ сЪнката на Всемогжщаго", и по-ната- тъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и да роди послЬ и 10 дЬца, но не е жена. Сж- щиятъ законъ е и за ученика. ЧовЪкъ, който не може да издържи три мжчения, не е уче- никъ, той е свършилъ. Сега заб-клЪзвамъ, че въ вашите умове се заражда мисъль: КОЛКО строгъ е този законъ! Тукъ нЪма место за кри¬тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мжчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: чов^къ се помладява само чр!ззъ мжчение; който не се мжчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветЬ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири гЬхното съзнание. Старъ чов^къ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слезе, да се помжчи и да се подмлади. ЧовЪкъ да бжде блаженъ и да оста¬рява, това е едно голямо противоречие въ жи¬вота— ще кажете; на топа отговарямъ: ако това не беше единъ необходимъ законъ въ света, Богъ не би създалъ света. Онзи ве- ликъ законъ, който заставя Божеството да съ¬здаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислятъ. Некои питатъ защо Господь създаде св^та ? Туй сж онези философи, които сж отвънъ — оглашените: питате защо — влезте вжтре въ живота, помж- чете се и ще видите защо. И тъй, имайте предъ видъ, че мжчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мжчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мжчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху вътроса за мж¬чението. Ще се явягъ много противоречия. Като влезете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол¬кова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите въ положението на човекъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орюсътъ, който падне, не съблече своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Хри- стосъ казва: „Яко житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мжчението е свър- занъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мжчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ¬ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противоречия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нема м'всто за обикновената вера, нема место и за любовь, Да се разберемъ. Ако търсите любовь, идете въ обществото; ако тт рейте вера, идете въ църквата. Вие ще си от-говорите тукъ на какво место сте. То е место на мжчение. И така, светътъ е едно место на мжчение. Този езетъ е едно отъ най великите учи¬лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло¬нения и прояви, разберете го въ всичките про-тиворечия, които сжществуватъ въ света. Въ всЬка стадия, на която се възкачвате, взшиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мжжъ, жена, дЪца и т. н.". Требва да разбе рете истината, безъ да се рззочоровавате : кол¬кото повече връзки имате въ света, толкова по¬вече мжчения ще имате. Както виждате, азъ ви прелоржчвамъ най-мжчния животъ — животъ на мжчение. Мжчението вие никждЬ не може да го избегнете, то е една необходимость въ всько верую, въ вскни строй, въ всЬки животъ, въ всЬка мисъль; мжчението е неизбежно и въ любовьта — най-голямото мжчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мжже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна¬вате любозьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали ? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема чо¬вешката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своите действия, вейки нейнъ по- гледъ като стрела насочза, тя е като ловецъ съ натегнатъ лжкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрела, погледъ, отъ незидено на некой момъкъ, нещо го припарва, той я заобикза: — ,Охъ! Обичамъ я- Колкото позече тя стрели забива, толкова повече той я заобикза. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зжбите й се показ ватъ. Тя отправя своите стрели, но не изъ засада, а открито излиза сръщу му, хвърля своите стрели, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ". Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка¬тегория. Тека, когато съвременните хора ми го- ворятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желязна броня, да се паза отъ нейнит1з стрели. И религиозните хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и каззамъ: „Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво¬лява. Яко некой иска да забие стрЬлите си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка —- забийте 4—5 стрели въ гърдите ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мжчение. И жена, ко¬гато мжжътъ я стреля 1—2—3 пжти, да се не намръщва. Мжжътъ само като опне лжка си или само като профучи край нея изъ лжка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изку¬ството на мжчението, Царството Божке ще дойде въ васъ. Когато влезете въ известна окултна школа, ще ви поставятъ до стената и ще ви пращатъ стрели — ще ви турятъ на мжчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онези, които поверваха въ Христа, требваше да бж- датъ подложени на толкова мжчения и позоръ въ римските арени? Тези хора, като се обръ- щатъ къмъ Бога, той требваше именно да ги защити. Нали и псалмоп.евецътъ казва: „Който живее подъ покрива на Всевишнаго, ще преби- вае подъ сЬнката на Всемогжщаго", и по-ната- тъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дЪсно ти" — какъ ще примирите туй противоречие ? Кой е онзи, който живъа подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стр^лятъ и да изтърпи всички мжчения. Изтърпите ли всички мжчения, Господь ще каже: „Ти може да бждешъ подъ моя покривъ". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Язъ имамъ вера";не,не—опитность.опитность, опитностьта на вел/ката Любовь! Мнозина ми казватъ:, 3.-: що не ни разкриешъ н^кои тайни ?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да каззатъ начини за завладяване хора и за пече¬лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа требва да схване ве-ликия принципъ на живота — че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, отЬдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мжчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нема никакво изключение. Въ този законъ на мжчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от¬части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тези вежди и тези издадини отстрани на носа? Требва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човйкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло¬жение на носа и веждите показза числото 13. И нещастията на човека въ сайта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане : когато чозЬкъ за¬почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще преведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сж съставните ча:ти на буквата В ? Отделени съставятъ цифрата 13. Ако събе¬рете цифригЬ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 —2 —3 4 пра¬вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу¬квата В. Като разделите нулата, кржга, на две части и дв-Ьте половини долелите до 1, пакъ ще образувате буквата В ^^ р) Като съе дините 3 съ 1, единицата — това, което е без¬гранично — е Богъ; значи, да го слеете съ Един¬ния, а то е да му дадете всичко. ^ г Л това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човЪкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала презъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една букза отъ бъл-
гарската азбука — буквата
Оггоре имате два полукржга; това е чове- кътъ, който е възмжжалъ. Тукъ, при веж¬дите, се раждатъ електрическите течения и ма- гнегизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулите. Всичките мускули на човешкото лице сж се образували отъ разните тъхни течения въ различни посоки. Като срещнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали ЗоЛО е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифрите. И ^Кто има сжщо такава. Двата последни полукржга отъ горЬ тЬ сж единъ кржгъ, разложенъ на две — показватъ, че едното течение върви надЬсно, а другото — на¬ляво. Но човйкъ колко се е мжчилъ, докато образува туй Оо/ Всички сжщества, докато до- биятъ туй положение, сж се мжчили много въ низшите царства — минали сж известни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя¬нието на човйкъ. И човешките мисли, за да влЪзатъ въ шестата раса, ш,е минатъ тоя пжть и ще образуватъ нови мускули въ човека. Но гь ще се сбразузать само сь новитЬ течения, които трЪбва да се възприематъ, да влйзатъ въ мозъка. Ако не сте готови да се мжчите, за да ги придобиете, ще останете назздъ въ културата. ЖивотнитЬ, птиците и рибитй сж остатъци отъ великата култура въ света. Човешкото лице въ бждеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мжчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на черните, на червените, на жълтите и сега на белите. Седите и сждите света: „Ама този така, онзи така". Дохажвдте да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да опрзвямъ света. И дори е светотатство да оправямъ света: споредъ менъ, той е опразенъ; по-добъръ отъ него нйма ; да оправямъ свйта, то значи да бого- хулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свйта и въ желанието свкгътъ да се проязи по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритЬ ще се появяватъ по опре¬деления за тйхъ редъ. Колкото и да му се мо- лимъ, слънцето ще си гр Ье се по сжщия начинъ и ще праща своята енергия. Облаците ще • се движатъ по слиция начинъ. Природата нйма да се измени нито на милионна часть. Тя не може да се изменя по нашите прищевки.
Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намйри значението на това ЖЖали сте ученици? Онзи, който нйма на лицето си туй е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите : „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено. . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава ? Н вма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като гласъ, интонация.
Защо ви прйдставямъ тия две букви ? Между тйхъ нЬма никаква логическа връзка, но гео¬метрическа има. Сега, ако вземете букзата В разложена, то е една котва вдигната горе, която показза закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, чо- вйкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгоре, движение къмъ материялния свйтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив¬ката на блаженството си и тръгналъ въ миро¬вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очите и веждите на човека", отговарямъ: за да покаже посоката на него¬вото движение — човйкътъ да се движи въ по¬соката, която носътъ му посочва. А другата буква — 36? Тя показва, че духътъ е слйзълъ отгоре долЪ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра¬ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и ко- рабътъ седи, не мисли да се вргща нз небето. И той ще седи докога? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвите си, и азъ ви поздра- влязамъ, че сте долу съ своите кот°и. Движе¬нието, о5аче, отгоре надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение.
Да се повърнемъ. Какъ определя съвре¬менната наука движението? Какъ определяме, че въ насъ, въ даденъ психологически моменгъ, има движение? Движението у човека се обу¬славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горе, има всичкия потребенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо-началното си състояние — спокойствието, и по- търсва храна. Яко разберете недоволството като потикъ за мжчение и трудъ, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разбе¬рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло¬вия, че туй не треб-ало, онуй не требвало, енергията въ васъ ще се превърне въ омраза и зааисть — ще се роди злото. Когато набле- гамъ на думата „мжчение*, азъ подразбирамъ, че требва да превърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Кззахъ ви въ една беседа, че требва да разберете всичко добре. Човекъ, който влиза въ тази школа, требва да е много ученъ човйкъ, требза да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгоре надолу въ разни посоки и се кръ- стосвзтъ.
И тъй, човекъ е слЬзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мжчението. И когато казватъ за Христа, че е слезълъ и по- страдалъ за целото човечество, разбирамъ, че той е дошълъ на земяга да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мжчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да на- м^римъ човекъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мжчението на гърба на никого, и ко¬гато успеемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мжчението е като неза- коннородено дете. Геройство азъ наричамъ, ко¬гато една майка, която е извършила престж- пление, каже: „Това дете е мое, азъ ще понеса хорското презрение и всички мжчения5. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяс- нимъ онова место въ Евангелието, дето се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на света. Той понесе именно незаконнороденото дете.
Вие сте въ началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мжчение. Домашните мжчения азъ ги наричамъ само чесане, малка физическа краста. НЪкой казалъ нъкоя обидна дума и предизви¬ка лъ страдание — то не е мжчение, то е чесане, физическа краста. Мжчението е велика наука въ света. Когато вие почнете да се мжчите азъ ще ви обикна, Само който се мжчи, мога да го оби- чамъ. Не мислете, че вънъ отъ мжчението има обичь. Ако вие не се мжчите, азъ немамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужди ? Но, ако се мжчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учи¬теля къмъ учениците. Мжчите ли се като вели¬кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из- губзате равновесието на духа си, вие сте оби¬чани. Всички съвременни романисти какъ обяс- нязатъ и ценятъ думата „геройство" ? Ако не- кой кавалеръ води вечерно време мома, напад¬на тъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой,и тя ще му пали свещи; ако ли избега, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сжщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избегате отъ нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мжчите, Христосъ ще ви тури вйнецъ на гла¬вата. Кому поставятъ вЪнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-големи мжчения. Който не е понесълъ мжчения, тсй е развйнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бждещата окултна школа, основа на бждещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рЪшатъ да страдатъ, сир. не да страдотъ, а да се мжчатъ. Мжчението е основа на бждещата окултна школа. Вие може да си имате нЪкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие бгзъ мжчение: всичко може да стене, ко да влезете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мждрость безъ мжчение — никога !
Съ тази бесЪда азъ искамъ да се обновите и следния пжть да додете безъ раници. Вашите светии, икони, идолопоклонстзо сж нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нйкой ви направи .и1вкое зло и сте недозолни отъ него, благодарете на Бога, задето ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голймо благо, съ което си ме удостоилъ!' Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ света, да прекарате вашия животъ безъ мжчения, лъжете се: „Нема другъ пжть къмъ небето, освЪнъ мжчението". Има още единъ пжть, който може да премине безъ страдание, но той не отива нагорй. Мжчението води нагоре, а избяг¬ването отъ него — надолу. Мжчението е необ¬ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка¬чество на учениците. Имате ли туй първо ка¬чество — имате здрава основа, нямате ли го — всичко е свършено : крачка напредъ не може да пристжпите. И какво ще стане съ насъ ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пжтуватъ въ противоположни по¬соки, се отдапечаватъ.
Та въ туй движение на З&то има едно разби¬ране. Какво, предполагате, предстазпяватъ дол¬ната и горната части на .СКто? То сж дзата принципа, които се спосрещзтъ. Вие виждате, че тия кржгове сж разкжсани, нали? Яко по¬теглите отъ очите една права линия навънъ, кжде ще отиде ? До ушите — следващ^ятъ центъръ ; значи, знанието въ света се придо¬бива сзмо чрезъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрещатъ два велики принципа, които съ¬временната психология нарича: сгремежъ на духа и стремежъ на душата, сгремежъ на ума и стре- межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. Я слушането може да дойде, ко¬гато човекъ е вече издържалъ първия изпитъ — мжчението. Ще го посети любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ превратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се венчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи
на онзи великъ сгремежъ на човешката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна¬чението на този законъ за буквата В, иска да излезе извънъ себе си и да отиде на небето и тогаза да разбере Бога; но човекъ требва да го разбере тукъ на земята. Ако разбере най- пързия и най-заженъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горе на небето. Ако не го разбере тукъ на земята, нЬма да го разбере и на небето. Съвременното християнство, тъй както тълкуза влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал¬шива основз.
Дзъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашите стари възгледи. Най-пързо вие требва да ре¬шите всички въпроси вжтре въ себе си: готови ли сте да се мжчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сж стра¬хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мжчи., Хззнзтъ го и го биятъ, и той страда — това не е мжчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мжчението! Който не може да издържи мжчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши последукощи стжпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдат из азъ опре- делямъ законъ на движение въ света; стра¬дание и движение то е едно и сжщо н!що. Но, за да се дзижите въ известна посока, требва
да имате знание, умение въ посоката, къмъ която отивзте, и да сте добре осведомени, да знаете пжтя, по който отивате, какъвъ е. „Не¬приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва самз, че ти отива шъ въ известна посока въ този бо- жесгвенъ светъ.
Та, ще се спрете на думата мжчение — тя е не й сжществената, най-важната въ света и въ тази школа, въ която искате да бждете уче¬ници. Ще спрегате тази дума въ всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мжчатъ, защото въ мжчението е спасението. Ако не бе мжчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихрисгъ? Онзи, който не се е мжчилъ, а иска да заеме местото на Христа. Който се е мжчилъ и съ спокойствие е изтърпелъ мжченията, той е Христосъ, а който не с.е е мжчилъ и иска не презъ предната, но презъ задната врата да влйзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа.
Азъ засегамъ въпроса за мжчението общо, въ всичкитй му разклонения. То е засегнало сегашното общество едва съ края на своя не- кътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашите мжчения съ Действителните, едва-ли тЬ се равняватъ на една хилядна отъ истинските. И още казвате, че за Бога се мжчите! Не. Преста¬нете да мислите, че сте се мжчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но ке вер- вамъ да сте се мжчили. Азъ признавамъ за мж- ченикъ истински само Христа. Мжчили сж се учехицитЬ на тази школа, но съврйменниятъ сзЬть не се мжчи. Сега настава великиятъ мо- ментъ на мжчението за сегашното общество, въ света идза едно мжчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онЪзи, кои го го разбе- ратъ, ще се повдигнатъ въ бждеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мжченици. Слезте долу, въ дъното на мж¬чението, и ще прьстанатъ всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче¬ние — нали Христосъ слЬзе въ ада, да изкупи нашита грехове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малките мистерии. И като изучите малкитй, вие ще отидете къмъ великите мистерии. Центърътъ на земята е пжтъ къмъ слънцето — нЬма други пжть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ действителното слънце.
Дотукъ сега ще спремъ. Тази беседа за¬сега само една дума — мжчението, и беседата ми може да се нарече беседа за мжчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич¬кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облечена въ дрипи ! Ако се облечете въ дрехата на мжчението, взъ ще ви поздравя.' Поне единъ отъ васъ е разбралъ тоза, което гозорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сж разбрали, за менъ не важи. Следова¬телно, тази вечерь свършзамъ съ единица. Не
казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае.
И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мжчението — основа на Цар¬ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мждрость въ пълната нейна хармония и красота.
(Ее- -Ьда, държана на ученицитЬ и ученичките отъ окулт¬ната школа на Всемирното Б"Ьло Братство, на 5 февруа- рий 1920 г., четвъртъкъ).