Разлика между версии на „Мястото на Любовта“

Версия от 21:17, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

за сравняване

Мястото на Любовта

Има три науки. Етиката е наука за душата; педагогиката - за сърцето; логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанието за сърцето; интуицията е език на душата; чувствата - на сърцето; разумът - на ума. А волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи великата реалност, която действа чрез него. Човек е малко същество, но то е проявление на Бога. То е въпрос само на времето. Тази най-малка частица може да се разраства. Най-малкото нещо е най-силно, най-деятелно, а най-голямото е най-постоянно. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. Ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. Приятен характер има човек, когато желае да постигне нещо, но ако той преждевременно иска да го постигне, това е лошо. Значи, когато в тебе се събуди чувство преждевременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му, тогава ти си неспокоен. Да кажем имаш едно състояние на индеферентност - тогава се изисква да бъдеш много зает, да работиш. И после представи си, че това състояние е вън от теб, че то е външно състояние. Не е твое, защото ако е твое, ти трябва да му бъдеш господар., а щом не си му господар, тогава не е твое. Има състояния, които не са твои, натрупани са отвънка, трябва да се освободиш от тях. В това тяло ти ще създадеш други тела, които ще бъдат твои, и тогава това тяло ще го дадешна света. Ние физическия свят го владеем само отвънка, не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница, та тя да изчезне и после пак да я сгъстя, тогава аз прониквам материята. Всички трябва да имате една философия - да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите. И от ума си и от волята си. Представете си Бог, който е съвършен, Който е създал всичко. Той всякога се весели в делата си. Защо ти не слушаш Бога, Който те изпълня с всички възможности, защо ти постоянно хленчиш? Не искаш да работиш, а хленчиш, че нямаш нищо.И все искаш да ти дават нещо, което ти имаш. И защо ще искаш другите да ти дадат, когато няма кой друг да ти даде? И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Някойй е красив и иска да стане по-красив - той ще загуби своята красота. Стремеж трябва да имате да използвате заложените сили и възможности в ума, да им дадете условия да се развиват. Това е Божествено. Някой път искате по-голямо сърце. Не, ще развиете възможностите на своите сърца, които имате. Меланхолията вижда нещата откъм моралните чувства. Това е нейният прозорец. Тя е замислена за физически работи. А веселостта гледа от над челото - там й е прозореца. На децата най-малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели. Флегматичните са водни. Детският темперамент е на стомаха, а нервните хора са сухи. Сангвиниците, веселите хора са като птиците, които са вдигнали крила и се радват. Човек трябва да мине една школа на обновление и изменение на организма, да може моментално да измени едно свое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, че вие сте изгубили 10000 лева. Замислен сте. Трябва ви сега една реакция, за да се възвърне спокойствието ви. Как? Казвам: парите ви се намериха, носят ви ги. Това произвежда една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезва от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? /Освен да се примирим със загубеното, да мислим, че някой беден ги е намерил/. Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ви ръка е едно общество, дясната - друго общество и те не се познават. Турите ги едно до друго, запознават се. Е, тяхното щастие от това ли зависи? Някой път ще ги разделите, те ще плачат. Тогава трябва да им създадете работа отвън. Лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея, обаче дясната ръка ги взема. Лявата ръка е неутешима. Тогава аз ще й кажа: няма какво да плачеш, тези пари ще се намерят. Нали се обичате с дясната ръка, тя ще донесе пак парите. Дясната ръка - това са хората на Бога,хората, които обичат Бога, които вървят по Божия път. Лявата ръка са тези, които не вярват в Бога. Да кажем дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон и ти задигнал парите. Но ти, понеже живееш в Бога, ще кажеш: "Моите пари са в лявата ръка." Всичките лоши хора, неверници, са в лявата ръка, която също е в Господа. Е, Господ събира лявата и дясната ръка на едно място, тогава? Но не за дълго време. Държи ги, държи ги и после ги раздели пак - всеки си отива на своето място. Та това е една закономерност. Загубиш ли си парите, кажи: "В лявата ръка са, ще дойдат пак." Често трябва да правите упражнения от този род. Да кажем, срещате някого, но той нещо се нацупил. Първото нещо е да влезете в неговото положение, да го разберете. После пък вие почвате да се цупите, че сте срещнали някого и сте го наскърбили. Сега това състояние се връща у вас. Как ще разрешите задачата си? Когато се обезсърчат хората и когато не вярват в Бога, това е една стратегия. Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Най-първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-първо идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който най-първо е неприятен. После, колкото повече се носи,става по-тежък и най-после този, който го носи или трябва да си почине, или трябва да дойде някой да снеме товара от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар. Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. Има три вида вежди.

Рис. 1.

Рис. 2

Рис. 3

Рис. 1. Тези вежди са на човек с научни интереси. Рис. 2. Това са вежди на човек чувствителен, венерин тип. Рис. 3. Това са вежди на старите хора, клюмнали надолу, на песимистите. Когато в средата са издадени (Рис. 2) горе е идеалното. Но откъдето почват и където свършват има силно привличане. Значи дедите в началото и края са били материалисти, живели са в гъстата материя. Това са вежди на весел човек - всичките неща отвънка му правят впечатление, имат ефект върху него, но тогава често стават промени. И в децата промените стават бързо. Както са радостни, така веселието им се превръща скоро в плач. Тези вежди (Рис. 2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват. А тези вежди (Рис. 1) са с един по-голям кръгозор. От малки работи не се наскърбяват, но веднъж наскърбени, мъчно им минава. Когато веждите, които в началото си, до носа, са по-тънки (рис. 2), а към края се разширяват, това значи, че у тези хора чувствата играят важна роля. У тях може да се развие и интуицията. Те повече разсъждават, а по-малко наблюдават. Въображението и разсъждението са развити.

Рис. 4.

Колкото челото е по близо до правата АВ (Рис. 4), активността е по-слаба, а колкото челото и цялата лицева част е по-издадена навън, и силата е по-активна. Иносът също трябва да е навън, да не е спитен до лицето. Ако в брадата има една взлъбнатина, това показва развитие на чувствата, устойчивост на чувствата и амбициозност. Колкото това вдлъбване е по-голямо, толкова повече личните и волевите елементи преобладават. У някои хора волевите елементи не влизат и те имат само импулсивност на чувствата. Вдлъбнатината на брадата показва аналитичен ум. Има хора, у които е развит повече строителният или конструктивният, творческият ум. У някои чувството за ред и порядък е много развито и преди всичко държат на тях, а след това вадят заключение за вътрешния живот. Най-първо тези хора събират, а после идва разсъждението. И хора, които имат хубав овал на челото, наблюдението е силно развито. Такива хора трябва да наблюдават, но и да разсъждават. Интуиция имат развита, но трябва да разсъждават. Най-силно наблюдателните способности са развити у хора, у които обективният ум (първата част на челото точно над веждите) е силно развита, изпъкнала. Изпъкнало чело говори за разсъдителни способности. На някои хора им трябва логика, на някои етика, на други педагогика, а на някои - психология. Някои хора имат силно развити методични способности, имат богато въображение. (Откъде да знаем, какво трябва още да развиваме или какво ни липсва?) Това, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможност да се развие, да го усвоиш. Някой път творческият ум (овалната линия на челото) може да лиши човека от дълбочината на чувствата. Такъв човек не оставя нещата да узреят, той ги обира предварително. Този човек не дочаква да дозреят плодовете, а ги прибира да доузреят в къщи. Не да ги яде, но да ги пази. Хора, които нямат търпение, не дочакват до края. Такъв човек ще изяде баницата недопечена. У някои има една опасност, че като бързат, бързат, няма да си доправят баницата, ще се забъркат повече, понеже са прибързани; други ще я ядат и ще кажат: "Кой е направил тази баница?" А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая огъняткато угасне, ще се разсърди. Систематичността, външният ред, всичкотова идва от силните наблюдателни способности и разсъдъка - тези хора турят всичко в ред и порядък и послее чакат, търсят вътрешното отношение между нещата. При тях умът се проявява в своята първична дейностн. Те си нареждат нещата по един ред и ако някой им го разтури, може да отнеме всичкото им въодушевление и импулс за работа. (Рис. 5).

Рис. 5.

А - умствената способност; а1 - наблюдението, впечатленията. В - силите на моралните чувства. С - личните чувства. Д - домашните чувства. Е - животинските чувства Индивидуалните чувства имат нещо общо с тези от умствен характер. Някой по сърце е бърз, припрян, а по умне е. Някой е по-активен. Това се познава по ухото (Рис. 6).

Рис. 6

Ако човек е активен, ухото добре е очертано и изпъкнало в средната част. Колкото долната част, месестата, е по-дълга, толкова по-голяма жизненост има човек. Някой е по-активен на физическото поле, а щом дойде до сърцето, при чувствата, той почва да мисли, иска да бъда коректен в чувствата.Ако на този човек кажат: "Хайде да спрем тука", той казва: "Чакай да помисля." Всички хора се различават много един от друг. Нищо не се повтаря. Наблюдавайте колко различни са ушите само на хората. Някои схващат формата от някое музикално парче, други ще схванат идейното в него. Някои ще се интересуват от това, как свири артиста, други ще се интересуват само от музиката, трети от публиката. На някои хора ръката е малкаа, значи преобладава аналитичният ум. И естетика има у такива хора, те са миролюбиви. Те казват: "Ако ми е късмет, на краката ми да дойде."Някои гледат не само как свири музиканта, а как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави като свири. Доброто е всякога красиво, това е закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, тя не е красота, тя е маска. В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят - това говори за добър, установен характер. А ако всичко в лицето се мени и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето. А има хора и като се смеят, сериозността остава. Сериозността е едно добро качество. Това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие изатова е сериозен. Една скръб, това е един високвръх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят,вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са. В духовния свят има същите тези черти. Човек, който се отличава с постоянство, притежава една ярка, пълна светлина. Човек, който е достигнал почти до съвършенство, е като една горяща свещ, дето горенето е пълно, без дим. А у другите хора горенето енепълно, има повече кадеж. По това се познават и различават хората. Та човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има са здрави. Има някои греди, които трябва да се извадят. На лицето ще четеш какво си свършил и какво ти остава да довършиш. Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва да се довърши. Недостатъците, това е недовършената работа. А недостатъци аз наричам само това, когато човек е злоупотребил с благат, които Бог му е дал. Недостатъци има, когато хубавите чувства са се изродили и са станали на грехове. Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи. И затова такива хора са нещастни. Каквото и да правите, най-първо туряйте основната черта. Като пишете нещо, туряйте основната мисъл, а после другите неща могат да се нахвърлят наоколо. Всичко може да се каже, но една основна идея вие трябва да кажете. Аз като кажа, нещо го смалявам дори, въпреки че е вярно. Казвам само една десета от цялото. Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ. Човек още не може да издържавсичко, затова трябва да се стреми към вътрешно самообладание. За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата, меката линия. Тя е фиктивна (Рис. 7). Хората с големи уста са разговорчиви. С малки са идейни, но не са устойчиви.

Рис. 7

Колко е хубаво човек да се чувства като дете. Да бъде едновъзрастно, но умно дете! Да не остарява преждевременно. Където и да си, между колкото хора и да седвижиш, да си представиш, че си в една къща, в някой ъгъл, откъдето да виждаш всички, да ги наблюдаваш, но теб никой да не вижда. Такова едно поведение да държи човек спрямо хората е хубаво. Но днешният свят все влияе на човека и той все иска да се прояви. Да си кажеш: "И аз мога след време да го науча." Чакай, не бързай, наблюдавайхората и се учи. Какво е любов? Как бихте я определили? (Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, това е любов). Любовта е кроеж, а не рязане. Някойй става да копае лозето, но за това си има правила: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая на най-слаботе. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да изсмуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всички отиват в началото на извора. Чакай, туй място не е за тебе, накрая иди. Ти трябва да определиш колко можеш да носиш и тогава да застанеш на съответното място до водата. Ако отидеш в началото, може водата да те отвлече и нищо да не остане от теб. Можеш ли да поканиш слънцето да ти дойде на гости? То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме слънцето на гости? Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да говори, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери! Няма същество, което да не разбира Любовта.

22 октомври 1924 г, сряда 10 ч преди обяд, "Оборище"