(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи Съборно слово [[Работна среда на елект...) |
(→М. Тодорова - Ние, Учението и животът) |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== М. Тодорова - Ние, Учението и животът == | == М. Тодорова - Ние, Учението и животът == | ||
| − | Както ви е | + | Както ви е известно, темата, върху която сме се събрали да обменим мисли през този събор е: "Ние, Учението и животът." |
| − | + | ||
| − | + | Преди да започнем да правим каквито и да е разисквания, трябва да установим, какво се разбира под всяка дума от поставеното заглавие. | |
| − | Ако | + | |
| − | + | Учителят преди малко изказа мисълта, че този събор представлява седмата минута, в която трябва да определим посоката на нашите мисли, т.е. когато мислим, да сме във връзка с Първата причина. | |
| − | + | ||
| − | + | Ако схванем темата правилно, разискванията ни ще бъдат смислени и заключенията, до които дойдем, ще имат резултат. | |
| − | Кое учение? - Не учението, което носи | + | |
| − | Кой | + | Под "ние" не се разбират хората, които са оковани във веригите на робството, които са играчка на природните стихии и в които шумът на неразумните сили е толкова голям, че не са в състояние да чуят собствения си глас. |
| + | |||
| + | Под "ние" се разбират човеците на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и над всичко слушат само тихия и възвишен глас на Божественото в себе си. За Него те са готови всичко да пожертвуват: да преминат през дълбоки долини и да изкачат високи планински върхове. Тези хора трябва да си подадат ръка. За какво? - За да учат, за учението. | ||
| + | |||
| + | Кое учение? - Не учението, което носи светска слава, което създава учени и професори, и което подтиква хората към трупане на богатство и всякакви земни блага. Не учението, което разделя хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бедни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противоречия, нанася им хиляди страдания и ги води към смърт, но учението на светлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своите блага, на което еднакво са способни да се учат учени и прости, силни и слаби, бедни и богати. Онова учение, което примирява всички противоречия и под светлината на което хората с радост си подават ръка и влизат в живота. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| + | |||
| + | |||
| + | Кой живот? - Не този стария, изпълненъ съ ревность, за- висть, съмнЬния и подозрЬния животъ, който хората досега сж живЬли. Не този животъ, който е охлузилъ човЬшкитЬ сърдца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вжтрЬшна свЬтлина, вжтрЬшна чистота, вжтрЬшна радость - безкористниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожерт- вувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. . •> | ||
| + | |||
Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. | Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. | ||
Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. | Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. | ||
Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. | Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. | ||
Версия от 17:55, 21 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
М. Тодорова - Ние, Учението и животът
Както ви е известно, темата, върху която сме се събрали да обменим мисли през този събор е: "Ние, Учението и животът."
Преди да започнем да правим каквито и да е разисквания, трябва да установим, какво се разбира под всяка дума от поставеното заглавие.
Учителят преди малко изказа мисълта, че този събор представлява седмата минута, в която трябва да определим посоката на нашите мисли, т.е. когато мислим, да сме във връзка с Първата причина.
Ако схванем темата правилно, разискванията ни ще бъдат смислени и заключенията, до които дойдем, ще имат резултат.
Под "ние" не се разбират хората, които са оковани във веригите на робството, които са играчка на природните стихии и в които шумът на неразумните сили е толкова голям, че не са в състояние да чуят собствения си глас.
Под "ние" се разбират човеците на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и над всичко слушат само тихия и възвишен глас на Божественото в себе си. За Него те са готови всичко да пожертвуват: да преминат през дълбоки долини и да изкачат високи планински върхове. Тези хора трябва да си подадат ръка. За какво? - За да учат, за учението.
Кое учение? - Не учението, което носи светска слава, което създава учени и професори, и което подтиква хората към трупане на богатство и всякакви земни блага. Не учението, което разделя хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бедни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противоречия, нанася им хиляди страдания и ги води към смърт, но учението на светлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своите блага, на което еднакво са способни да се учат учени и прости, силни и слаби, бедни и богати. Онова учение, което примирява всички противоречия и под светлината на което хората с радост си подават ръка и влизат в живота.
Заглавие на раздел
Кой живот? - Не този стария, изпълненъ съ ревность, за- висть, съмнЬния и подозрЬния животъ, който хората досега сж живЬли. Не този животъ, който е охлузилъ човЬшкитЬ сърдца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вжтрЬшна свЬтлина, вжтрЬшна чистота, вжтрЬшна радость - безкористниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожерт- вувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. . •>
Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ.