от ПорталУики
Версия от 08:45, 22 февруари 2011 на Ruana (Беседа | приноси) (М. Тодорова - Ние, Учението и животът)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

Работна среда на електронния архив

V Младежки събор

М. Тодорова - Ние, Учението и животът

Както ви е известно, темата, върху която сме се събрали да обменим мисли през този събор е: "Ние, Учението и животът."

Преди да започнем да правим каквито и да е разисквания, трябва да установим, какво се разбира под всяка дума от поставеното заглавие.

Учителят преди малко изказа мисълта, че този събор представлява седмата минута, в която трябва да определим посоката на нашите мисли, т.е. когато мислим, да сме във връзка с Първата причина.

Ако схванем темата правилно, разискванията ни ще бъдат смислени и заключенията, до които дойдем, ще имат резултат.

Под "ние" не се разбират хората, които са оковани във веригите на робството, които са играчка на природните стихии и в които шумът на неразумните сили е толкова голям, че не са в състояние да чуят собствения си глас.

Под "ние" се разбират човеците на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и над всичко слушат само тихия и възвишен глас на Божественото в себе си. За Него те са готови всичко да пожертвуват: да преминат през дълбоки долини и да изкачат високи планински върхове. Тези хора трябва да си подадат ръка. За какво? - За да учат, за учението.

Кое учение? - Не учението, което носи светска слава, което създава учени и професори, и което подтиква хората към трупане на богатство и всякакви земни блага. Не учението, което разделя хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бедни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противоречия, нанася им хиляди страдания и ги води към смърт, но учението на светлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своите блага, на което еднакво са способни да се учат учени и прости, силни и слаби, бедни и богати. Онова учение, което примирява всички противоречия и под светлината на което хората с радост си подават ръка и влизат в живота.


Кой живот? - Не този, старият, изпълнен с ревност, завист, съмнения и подозрения живот, който хората досега са живяли. Не този живот, който е охлузил човешките сърца и ги е покрил с рани, но новият живот на Любовта и братството, изпълнен с вътрешна светлина, вътрешна чистота, вътрешна радост - безкористният живот, който подтиква хората към самопожертване, към взаимно уважение, към добра и деликатна обхода. С една дума, живот, който изхожда от Бога.

Така като разберем тези думи, ще можем да разискваме върху тях, без да се натъкнем на противоречия; ще можем да чертаем планове, да се въодушевяваме от идеи. И нашите начинания, каквито и да са те, малки или големи, ще се увенчаят с успех.

Разберем ли тези думи по стария начин, тъй както досега човечеството ги е разбирало, ще пожънем неговите печални резултати, на които сме свидетели днес и делото, за което Учителят ни е призовал да работим, ще пропадне.

Обаче, разберем ли ги по новия начин, както Учителят ни учи, ще успеем във всичко и ще образуваме един силен организъм, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй светла, както са слънчевите системи в безграничното пространство на небесния мир.

Д. Гарвалов- чете доста обширен реферат, в който изтъкна някои лични и общи дефекти, които е необходимо да се коригират, като очерта и реалният идеален образ на всеки ученик.