Разлика между версии на „Най-великата наука“

Текуща версия към 22:25, 23 август 2011

Утринни слова - Тринадесета година (1943-1944)

Новото начало, том 1

Най-великата наука

Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните.

Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.).

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният.

Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения.

Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията.

Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки.

Три закона определят нещата: закон на мислите, закон на чувствата и закон на постъпките. Тия закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно. Говориш на някакъв език, държиш реч. Първо трябва да имаш глас, да говориш; после, словото трябва да бъде съдържателно. Най-после, трябва да нареждаш думите така, че да предаваш мисълта си правилно, да те разберат хората. Кои думи се явиха първи в речта? Първи се явиха съюзите, после глаголите, прилагателните, местоимената. Последни се явиха съществителните. Това са доказали учените опитно. Когато някой заболее мозъчно, първо забравя съществителните имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сече. Не казва кон, но това, което се язди. После забравя местоимената.

Един американски професор, филолог, като предавал на студентите си за местоимената, преживял някакво затъмняване в съзнанието си и забравил, кой е. Разказвал за личните местоимена „аз, ти, той", и като се запитал в себе си, кой е, кое лице е той, не могъл да си отговори, аз ли е, ти ли е, той ли е, или друг някой. Прекъснал лекцията и отишъл у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, с него е станало някакво психично объркване.

Кои са трите лица в семейството? Първото лице в семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синът, или дъщерята. За себе си Бог казва: Аз съм. Това „аз" има едно значение. Когато ние се обръщаме към Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Бог създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цялата вселена. В Него всичко се движи и живее. Кажа ли „Ти си, Господи", трябва да изпълня Божията воля. Човек може да изпълни Божията воля, но не може да носи цялата вселена на гърба си, не може да носи грижите на всички хора и да задоволи нуждите им. Бог задоволява нуждите не само на хората, но на всички живи същества. Като не е в сила да задоволи даже своите нужди, човек се обръща към Великия с думите: „Ти, Господи!" Единствен Той може да ни помогне. За да ни помогне Бог, ние трябва да спазваме закона на любовта.

Помнете: Както са определени тоновете на китарата, мандолината и пианото, така е определено човек да живее по закона на любовта. Обаче, малко пианисти има, които свирят хубаво. Изкуство е да знаеш, как и колко да натиснеш клавиша. Някой пианист свири по няколко часа на ден, и то, след като е свирил 10–15 години. – Защо свири толкова? – Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняват Божията воля. Малко хора се молят, както трябва. Някой се моли по няколко пъти на ден и мисли, че молитвата му е приета. Молиш се, но молитвата ти трябва да даде плод. Ти казваш, че си посял едно семе, но плод нямаш. Минали са вече три-четири години, и семката не е израсла. Да посееш едно семе, това значи, да израсте, да цъфне, да даде плод и да опиташ плода му. Щом не си опитал плода му, ти нито си посял семката, нито си я познал. И за човека се казва, че по плода му ще се познае. Плодът на човека са неговите дела. Значи, човек се познава по делата си. – Набожен човек съм. - - Ако твоята набожност не даде плод, както растенията и дърветата, не си набожен. Плодовете, със своята сладчина и вкус, определят делата на растенията. Като ядеш един плод, виждаш, какво е сърцето на плодното дърво. Ако плодът на една ябълка или круша е сладък, значи, сърцето й е добро. Това дърво обича Господа, и Господ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусът и сладчината на плода изразяват съдържанието на неговата любов.

Като слушат да говоря така, някои казват, че не разбират, как е възможно растението да обича Бога. Ако си вързал очите си с кърпа и казваш, че не виждаш, това не показва, че всички не виждат. Ти авторитет ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излезе напред, на главата. Който свири добре, да излезе напред. Който рисува добре, да излезе на първо място. Някой иска да излезе напред, да се прослави. Истинската слава е слава на Цялото. Ще кажеш, че искаш да бъдеш блажен. Ако искаш само ти да бъдеш блажен, никога няма да постигнеш блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. – Защо Бог изгори градовете Содом и Гомор? – За лошия живот на хората, да не се увеличи злото в света. Обаче, злото от Содом и Гомор достигна и до нашите времена.

Всички хора се питат, кой ще победи в сегашната война. В един дом се бият майката и бащата, братята и сестрите, и всички се питат, кой ще победи. Щом всички се бият, тоя дом е място на раздор. Казват, че в някой дом пее кокошка, а в друг – петел. Така не се говори. Да пееш, значи, да даваш разумно. Петелът никога не пее за лошо. Той е единственото живо същество, което всякога дава. Петелът не пее, когато човек умира, обеднява или пропада на изпит. Изобщо, когато някъде става зло, петелът не пее. Става ли някъде добро, петелът пее. Това значи петел. Не трябва ли тогава да пее петел вкъщи? Не трябва ли мъж да пее вкъщи? Под „пеене" не разбирам крякане, викане, да се чуват празни думи. Не е мъж оня, който само кряка. Пеенето на петела не е крякане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисъл на думата „кукурига". Аз бих желал петелът всякога да кукурига. Българинът не се е вслушвал в кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Един петел пее бас, друг пее сопран, трети – между двата гласа. Голяма разлика има в гласа на петлите.

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се определя от качеството на плата. Ако носиш дрехата си десет години, и платът не се изтърка, косъм не пада от него, дрехата е добра. Обувките ти са добри, ако след десетгодишна употреба запазват формата си. – Как е възможно това? – Вижте, какво става с крилата и краката на птицата. Цял живот хвърка и кацва от клон на клон, но нито крилата, нито краката се изхабяват.

Какво виждаме в човека? Какво казва той за себе си? Едно време бях млад, обичах; ето, остарях вече и не обичам. Лошо е, че си остарял. Какво направи? Защо остаря? Причината на остаряването не се крие в годините. Мине някой край тебе, и ти казваш: Не мога да търпя тоя човек, не мога да го нося. Чудно нещо, едно време майка ти те носеше – това беше добре за тебе. Ти считаше, че това е в реда на нещата. Не е ли в реда на нещата и ти да носиш някого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала пример? Както тя е носила товар, така и ти трябва да носиш.

Един трудолюбив българин се върнал вечерта вкъщи, уморен от работа и труд. Цял ден копал, сял на нивата, изложен на горещото слънце. Надвечер завалял силен дъжд. Уморен и цял мокър, той бързал по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнежена и ленива, прекарвала повече вкъщи, да не чернее на слънцето, да не се изморява от тежкия труд. Като видяла, че мъжът й пристига мокър, тя го посрещнала с думите: И така си мокър, вземи котлите и донеси вода. Той взел един котел, донесъл вода и го изсипал върху жена си. – Сега, жена, и ти си мокра, можеш да донесеш вода. Наквасването не е повод, мъжът да отиде за вода, а тя да седи вкъщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудът трябва да минава от един човек на друг.

Всички трябва да се трудят! Ако речем да тълкуваме тоя пример, ще се явят две тълкувания. Мъжете ще поддържат страната на мъжа, ще кажат: Каква жена! Вместо да услужи на мъжа си, тя го кара да отива за вода. Жените ще поддържат страната на жената, ще кажат: Колко груб мъж! Да залее жена си с един котел вода. Според мене, тая жена имала добър ум, лошо сърце, а мъжът – добро сърце, лош ум. Ако жената имаше добро сърце, като види, че мъжът иде уморен от работа, веднага щеше да отиде за вода, нямаше да го използва. Ако мъжът имаше добър ум, нямаше да накваси жена си. Мъж с лош ум и жена с лошо сърце не могат да се споразумеят. В техния живот водата ще се разлива и двамата ще накваси.

Работа се иска от всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молим за България. Какво е излязло от вашата молитва? Трябва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Аз няма защо да се моля за България. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи се моля и на тях съдействам. Как постъпиха евреите с Христа, Който дойде между тях? Освен, че не Го приеха, те Го разпнаха.

Един българин овчар слушал свещеника в черква да проповядва за Христа, как евреите Го измъчвали, как Го разпнали. На излизане от черквата, овчарят видял един евреин, вдигнал кривака си срещу него и го запитал: Ти защо разпна Христа? Евреинът отговорил: Това беше преди две хиляди години, други Го разпнаха, а не аз. Хвърлят се минувачи, хващат кривака на овчаря и спасяват евреина. Казват му: Тоя не е виновен. – Тоя хванах, него ще бия.

Едно трябва да се знае: Въпросът не се свърши с разпятието на Христа. Той прости на евреите, които не Го приеха. От евреите, Христос мина в Римската империя. И там Го поругаха чрез инквизицията. Те казваха на Христа: Ние работим за Тебе, проповядваме Словото Ти, но искаме парички. И Той им даде парички. Сега иде ред на славяните. Христос ги пита: Вие какво искате? С пари ли ще работите? Другите, преди вас, въртяха търговия. Те казваха: Ако ни дадеш нещо, ще работим за Тебе.

Сега и вие се питате, кой е избраният народ. Оня цигулар е избран, който знае да свири всички класически парчета, които съществуват от памтивека досега. Оня народ е избран, който свири в гамата на любовта. Такъв човек може да учи. Каже ли някой, че не може да учи, не вярвам на думите му. Човек, който може да яде, може и да учи. Щом ядеш, всичко можеш да правиш; щом не ядеш, всичко не можеш да правиш. Щом пиеш вода, всичко можеш да правиш. Щом дишаш, всичко можеш да правиш. Щом приемаш светлината, всичко можеш да правиш. Някой казва: Това аз не мога да направя. – Все ще го направиш някак. Никой не трябва да върши нещата по закон. Един закон съществува за всички хора, но всеки ще го разбере по своему. Един е законът на любовта, но ти ще го приложиш, както знаеш.

Всички говорят за народа, казват: Милият народ. Въпреки това, казват, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милият народ от невежи и простаци. Кой е милият народ? Божественото прави народа мил. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и също, е Божественото начало. То е мощно и прави народа мил.

Един български офицер ми разправяше една своя опитност: До сръбско-българската война аз мислех, че българинът е прост, невежа. Случи се, че сърбите ме раниха, ротата ми се пръсна, и аз останах сам. Един от моите войници излезе отнякъде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господин капитан, не бой се. Като ме носеше на гърба си, аз се запитах: Ако той беше ранен, щях ли да го нося? Всичките войници се оттеглиха, а тоя ме носеше. По едно време проговори: Аз ще те нося, ще те занеса, дето трябва, а Бог ще ме напътва. Изнесе ме човекът. Днес аз дължа живота си на тоя войник. Той е милият народ, който носи. Това е Божественото в човека, което насърчава. То казва: Не бой се, аз ще те нося.

Сега, като говоря за молитвата, може да се яви спор между молещите. Всички казват, че се молят. Какво е допринесла молитвата им? Ще кажете, че праведните се молят и осигуряват бъдещия си живот. Доброто отваря пътя на човека за другия свят. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и на добрия човек и с него заедно ще влезе в другия свят. Краката са, символ на доброто. Следователно, прав е човек, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне.

Един богаташ заминал за оня свят. Той мислел, че е много праведен и ще влезе направо в рая. Спрели го пред райската врата и го завели в ада. Там го запитали: Какво добро си направил на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислил, дошло му на ума, че един ден купил моркови. Спряла го една бедна жена и му поискала един морков. Той й дал един морков, без да види някой и да му благодари за това добро. Господ прегледал в книгите и видял, че това добро е отбелязано. Тогава заповядал да вземат тоя морков и да му дадат да се хване за него, да излезе от ада, да не се мъчи там. Той се хванал за моркова, но за краката му се заловили неколцина, с желание и те да излязат от ада. Богаташът се обърнал към тях и казал: Защо сте се хванали за краката ми? Морковът е мой! В тоя момент морковът се скъсал, и богатият отново паднал в ада. Такъв морков не може да спаси света. Никакво заливане на жената с вода няма да спаси света. Кой е виновен за това?

Казват : Съдба има в света. Какво се постига, като осъдят, някого? Ще го осъдят, ще го турят в ада, т.е. в затвор. Докога ще го държат затворен? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тях, трябва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдават и следят. Затворниците трябва да се възпитават. В това отношение, истинските християни не говорят за ада. Те се спират върху стиха, дето се казва: „Ще създам ново небе и нова земя”. Адът е временно нещо. Ще дойде ден, когато адът ще се преобрази, ще стане място за добър живот. Не само адът е място за мъчение. И на земята има мъчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне ръката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мъчи, и детето се мъчи. Щом майката поиска ябълката, детето трябва да я даде. Ако майката трябва да бие детето, да натиска ръката му и така да вземе ябълката, това е старата култура.

След всичко това ще се говори за старозаветниците, как са се били, как са побеждавали, как старите пророци са проповядвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И аз мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възраст. И след десетгодишната му възраст пак мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете – момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окъпе детето, изчисти го добре, преоблече го и след няколко часа, или на другия ден – според възрастта му, то пак е нечисто. Майката вика ли съседите си да им разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето й? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добър пример. Гледам, някой окъпал някого, изчистил го и дохожда да ми разправя, какво направил. Казвам: Не постъпваш като майката.

При сегашните бомбардировки хората дадоха достъп на различни слухове. Дойде един познат при мене и ми каза: Нашите свалили 30 неприятелски самолети. След него дойде друг, който донесе официално съобщение, че нашите свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не са едно и също. Някои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за неща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпреки това, ни бомбардират, каква молитва е моята? Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Ако българинът иска да стане човек, готов ли е да даде сърцето си на Бога? Готови ли са българите да направят всичко, каквото Бог им каже?

Не говорете за неща, които не знаете и които не са станали. Аз ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. – Защо? – Искам да намеря крайния предел, додето стига уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората, аз се приближавам към Бога, за да кажа нуждите на тия хора. Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел – даването. Като се приближавам към Бога, приемам нещо; като се отдалечавам от хората, работя. Това означава излизане от къщата и влизане в къщата. Излизането е едно нещо, влизането – друго.

Много съм говорил за любовта, но тя пак остава неразбрана. Някой казва на другите, че не обичат Господа. С това той иска да каже, че него не обичат. Как ще го обичат? Как трябва да проявят любовта си към него? Ако той е мома, или момък, може да му се помогне трояко: да му намерят подходящо лице да се ожени, да му се помогне в духовния свят или в умствения, т.е. да му се даде възможност да прояви доброто чрез сърцето, или чрез ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да й работи, а тя само да заповядва. Тоя морал не е прав. Какво дават господарят и господарката на слугата си, че искат да ги слуша? Парите, които му дават, не са техни; храната, която му дават, не е тяхна; думите, които му говорят, и въздухът, който излиза от устата им, също не са техни. Само едно нещо е тяхно – усилието, което правят, да му говорят.

И от мене искат много неща. Прави са хората, трябва да искат, но да знаят, колко могат да носят. Някой иска пълен чувал, сто килограма тежък. Съгласен съм да му дам, колкото иска, но при условие сам да носи товара си. Той едва може да носи десет килограма, а иска сто килограма. Защо му са толкова много? Гладна година идела, трябвало да се осигури. Там, дето хората не се обичат, глад има; там, дето хората не се обичат, жажда има; там, дето хората не се обичат, страдание има. Страданията се дължат на паднали духове – ангели, които не обичат хората. Ангелите, които обичат хората, причиняват радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вярна, ще я проверите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. С други думи казано: Обичам Бога, причинявам радост; не обичам Бога, причинявам скръб. Само Бог е съвършен. Ако отправите към Него една добра, светла мисъл, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас, и вие страдате, Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите.

Някои казват: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лош човек е оня, който има повече, отколкото му трябва, и го задържа за себе си. Той е материалист. Нуждаеш се от десет лева, имаш 20 лв. – ти си лош човек; нуждаеш се от сто лева, имаш 500 лв. – лош човек си. Трябва ти една къща, имаш две – лош човек си. Трябва ти една служба за прехрана, имаш две служби – лош човек си. Любовта се заключава във вечното движение.

Разказват, че германците открили нещо ново, с което могли в 24 часа да разрушат Лондон. Това, което англичаните направили с Хамбур, те могли да го направят с Лондон, но не искали. Не е въпрос да се разруши един град. Като приложат Мойсеевия закон „Око за око, зъб за зъб", всичко се постига. Те искали да постъпят така, че англичаните да забравят да им пакостят. Дали е вярно това, дали германците са казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъв начин ще стане. Възможно е само при условие, германците да се обърнат към Бога. Той ще смекчи сърцата им, и войната ще се прекрати. Значи, ако германците се обърнат към англичаните с любов, всички въпроси ще се разрешат лесно. Същото се отнася и до англичаните, французите, италианците, руснаците и японците. – Как ще се изяви любовта? – Чрез доброто в човека.

Да приложим доброто в живота си, както го е приложил един от героите на полския писател Сенкевич. Един голям полски велможа бил хванат от враговете си, които, за отмъщение, му извадили очите. След време враговете на велможата попаднали в негови ръце. Запитали го, как ще отмъсти на врага си. Той отговорил: Не искам да си послужа със закона „Око за око, зъб за зъб". Ще постъпя по Христовия закон: „Ако ти ударят една плесница, дай и другата страна". Обърнал се към врага си с думите: Иди си, братко. Бог да те благослови!

И тъй, всеки, който поддържа Христовия закон, е цигулар. Ако свири една песен на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т.е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларите свирят на седем позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата – най-трудната позиция, останалите позиции са братята и сестрите. Както виждате, бащата и майката са създали много синове и дъщери. Те образуват трио, квартет, даже и цял оркестър. Старите еврейски царе са имали много синове и дъщери. Знае се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Ако от всяка жена имал по едно дете, ще излезе, че Соломон имал 1200 деца.

Веднъж ме запитаха, каква е била сунамката, в която Соломон се влюбил. Тя била овчарка, както и Соломон. Тия 1200 жени при Соломон бяха овце, които той пасеше. Сунамката казваше на Соломон: Аз не давам моите овце за твоите. Моите овце са възпитани по друг начин, не както ти възпитаваш твоите. Ти не си добър овчар, не постъпваш, както трябва. Разбиране, философия е нужна на човека, за да се справи с толкова жени. Овцете на Соломон били от различни породи: 300 били от царска порода, от обработен материал – изпредена прежда; 900 били от обикновена порода, необработен материал – непредена прежда.

Казвате: Кажи нещо за оня свят. – Оня свят е музика, трябва да имаш уши – да чуваш и очи – да виждаш. Трябва да разбираш езика на невидимия свят. Според Сведенборг, ако отидете на небето, трябва да минете през първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трябва да разбирате езика. Ангелите от първото небе не виждат ангелите от второто небе, то е затворено за тях. И ангелите от второто небе не виждат тия от третото небе. Ако ангелите не могат да минават от едно небе в друго, колко по-малко това е достояние на хората. Те схващат Божествения свят като светлина. – Какво има в Божествения свят? – Само светлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно, никакви противоречия не съществуват там. И в нашия живот няма по-хубаво нещо от светлината; няма по-хубаво нещо от въздуха, който дишаме; няма по-хубаво нещо от водата, която пием; няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нещо от онова, което виждаме и чуваме. Слушам, някой пее хубаво. Аз говоря за такова пеене, което повдига болния от леглото, прави, го весел и радостен. Като чуеш гласа на любовта, ти оздравяваш, ставаш радостен и весел. Слушайте, когато любовта пее и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздух и приема светлината. Това е истинският живот.

Една вечер стоях на тъмно в стаята си и гледах, как сестрите се молят; те правеха молитвата си, придружена с движения за дишане – очистителни движения, Почувствах силата на молитвата и започнах да размишлявам върху думите, с които Бог сътвори света. Той каза: „Да бъде виделина, и стана виделина. Да бъде суша, и стана суша. Да се яви вода, и яви се водата. Да се явят растенията, и явиха се растенията. Да се явят рибите, да се явят животните, и явиха се. Най-после Бог каза: Да се яви човекът. Да го направим по образ и подобие свое.

Сега и аз казвам: Да отделите всички ония неща от миналото, които ви спъват. Имате много препятствия в ума, в сърцето и във волята си, които и до днес ви спъват — отделете ги. Някои се спъват от най-малките препятствия, като мухите. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения над мухите. Гледам, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувам, че жално бръмчи. Поглеждам, кацнала на една паяжина и се оплела. – Какво търсиш там? – Исках да разбера, какво мисли паякът за мене. – Няма защо да се интересуваш за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вън от тебе, не ти мисли доброто. Което е вътре в тебе – Божественото, има пред вид твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвън. Ако разчиташ на него, всичко ще изгубиш. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвътре. То е Божественото в тебе — него ще слушаш. Христос опита гласа на оня, който говори отвън, и на Оня, Който говори отвътре. Във външния глас Той позна ония, които не Го обичаха. Те Му казваха, че Бог не Го обича, затова Го е изоставил. И Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си ме оставал"? Най-после, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля !" С тия думи Христос победи. В победата е силата на Христа. Тогава Бог проговори на Христа отвътре, и след три дена Той възкръсна. Така Христос разбра силата на думите, които идат отвътре. Вслушвайте се в тихия глас, който ви говори отвътре.

Помнете: Ония, които не ви обичат, са отвън. Тия, които ви обичат, са отвътре. Ония, които не ви обичат, говорят отдолу, от под пъпа. Тия, които ви обичат, говорят отвътре и отблизо. Божественото не е в ума, но някъде под лъжичката. То се проявява по различни начини. Един ден наблюдавах, как една котка си играеше с мишка. Хванала мишката, не иска изведнъж да я изяде, играе си с нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката от устата на котката? Докато мислех по тоя въпрос, котката се унесе и заспа. В това време мишката избяга и се скри в едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади от сандъчето. Тя си мисли: Няма да избегнеш от мене. Поигра си с мишката и пак се унесе. Мишката избяга и отново се скри в сандъчето. И тоя път котката я хвана. После пак се унесе, но третият път мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намери. Значи, има кой да помага. В тоя случай, камъните представят доброто в човека, което помага. Сандъкът не може да помага. Влезем ли в някой сандък, котката ще ни намери там и ще ни изяде. Да влезем между камъните, в доброто, което ще ни изведе на сигурен път.

И тъй, това, което може да ни помогне в сегашните времена, е Божията Любов. Трябва да чувстваме, дали Божията Любов се проявява, или не. Трябва да знаем, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме: Да бъде Божията воля, но ни е страх. – Може да умра. – Да бъде Божията воля! — Да не се простудя. – Да бъде Божията воля! Като се къпеш, ще съблечеш дрехите си, и гол ще влезеш в банята. Като се окъпеш и изчистиш добре, ще облечеш чистите си дрехи и така ще излезеш вън. Не се страхувайте да съблечете старите си мисли и желания. Ще ги съблечете, ще се окъпете и ще се облечете в нови, чисти мисли и желания. – Какво ще остане от нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Съблечете старото, окъпете се и облечете нови дрехи. – Ще ни вземат дрехите. – И това става. Някой отиде на баня да се окъпе, съблече дрехите си, но излиза гол – задигнали дрехите му, няма какво да облече.

Сега всички хора се страхуват от бомбите. Не може без страх, но страхът трябва да остане отвън, а любовта отвътре. И вие, които живеете на Изгрева, също се страхувате. Всички искат да бъдат близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъфне и да завърже плод, трябва да бъде далеч от слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра от слънцето. Важно е дървото да бъде в такова положение към слънцето, че правилно да възприема светлината. Важно е, какво положение има човек към Божията Любов. Ако застанеш хоризонтално към любовта, ти си на северния полюс; ако застанеш наклонено към любовта, ти си на умерения пояс; ако застанеш перпендикулярно към любовта, ти си на екватора, в горещия пояс.

Далеч ще бъдете от слънцето, но важно е да имате плод. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповед". Това значи, да възлюбите Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя". Това е новата – най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. – Трябва да се живее! – Вие още не сте живели. Казано е в Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя". Земята отсега нататък ще се разкрие, както се разкрива приятелят ви, когато ви покани в своя дом. Той ви гощава, разговаря се с вас приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане". Сегашните хора живеят все в „довиждане".

Бог казва: „Ще създам ново небе и нова земя". Да създаде Бог ново небе и нова земя, това значи, да тури нов ред и порядък в света. Новото изисква да не се мисли за старото. Старите да се подмладят, а младите да не остаряват. Млади и стари трябва да уповават на Господа и да Му служат.

Сега ще прочета от 6–10 ст. от 42 гл. на Исаия.

Желая ви да се освободите от товара си, да не носите повече от десет килограма на гърба. Силните да носят най-много по десет килограма, слабите – по един килограм, а средните – от един до десет килограма.

Да прославим името Божие в себе си.

Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великите блага на живота.

Да изпълним Божията воля.

Днес, в света се вдига голям шум. Това да не ви смущава. Шумът е мътна вода, която трябва да се избистри. Мътната вода не може да оправи света. Топящият се лед не може да оправи света. Когато мътната вода се избистри, светът ще се оправи. Когато ледът се стопи, и водата се пречисти, светът ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте от нея нещо? Когато зимата мине, цветята и тревите ще израстат. Сегашната зима трябва да мине, да дойдат пролетта и лятото. Като дойде лятото, ще работиш. Ако не работиш, погрешката е в тебе. Лятото ще мине, без да го използваш. Ако през зимата не можеш да работиш, погрешката е в зимата, а не в тебе. Не се занимавайте с погрешките на зимата, но изправяйте своите погрешки. Как ще ги изправите? Като работите през лятото.

Иде вече пролетта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всекиго има възможност да служи на Бога. – Как ще служим на Бога? – Като турим духа си на работа. – Какво представям аз, един човек в света? Да задаваш такъв въпрос, това е все едно, малкият пръст на ръката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмът от главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нещата. Косъмът, малкият пръст са части от тялото. В Божествения свят един косъм е толкова важен, колкото цялото тяло. И пръстът е толкова важен, колкото цялото тяло. В човешкия свят и хиляда косми нищо не струват.

9-то Утринно Слово от Учителя, държано на 12 декември, 5 ч.с. 1943 г. София – Изгрев.