Най-великата наука
Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните.
Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползува. То трябва да се посее.
„Ако говоря с человЪчески и ангелски езици, а любов н&мам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка*. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." Значи, неразумен ще бъда.
„И ако имам пророчество, и зная всич-каг тайни и всяко знание, и ако имам всичката веро, щото и гори да прсм&ствам, а любов н&мам, нищо не съм." (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако прем&стнш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще кзразходваш -– нищо повече. Важно е любов да имаш.
„И ако раздам всичкия си имо1 за прехрана на сиромасит, и ако предам тялото
181
йи на изгаряне, а любов н&мам, нищо не се ползувам." (– 3 ет.).
„Любовта дълготърии, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее." (–4 ст.). Значи, лю>-бовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-сшшият.
Най-великата наука в света е да се научи човйк да живее според закона на любовта. Това е най-леспото нещо, а същевре-менно и най-мъчяото. Мислите ли, че жив&ете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с яюбовьта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен с страдания и смущения.
Вчера б&х в дома на един от нашити братя. Той разказваше, че оиАкъде му дошло едно куче, което проявява гол&ма рев-ност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присжтствие на кучето, последното се хверля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козит, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и т ревнуваг. Човек мисли, че ако погладят нъкого в негово присжтствие, него ще за-бравят. Как ще гладиш едновременно и козят, и кучето? Ще дойде ред да се п#-
ш
гали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казвот „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е моме. Учете се да се освобождавате от заблужденията.
Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантит, философии. Всвки гледа да направи това, което може и знае. Ве&ки е специалист в известна област. Ци-гуларьт свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Фи-лософът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което оби-чам. Изменн ли на себе си, чов&к прави гръшки.
Три закона опредюшт нещата: закон на мислит, закон на чувствата и закон на постъпкит. Тия закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно. Говориш на някакъв език, държиш реч. Първо трябва да имаш глас, да говориш; после, словото трябва да бъде Съдържателно. Най-после, трвбва да наре-ждаш думите така, че да предаваш мисълта си правилно, да те разберат хората. Кои думи се явиха първи в речьта? Първи се явиха съюзит, после глаголитв, прилагателните, местоимената. Последни се явиха съществител-нитк Това са доказали учените опитно. Ко-
115
гато някон заболее мозъчно, първо забравя съществителните имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сече. Не казва кон, но това, което се езди. После забравя м&стоимената.
Един американски професор, филолога,, като предавал на студентите си за м&стоимената, преживял никакво затъмня-ване в съзнанието си и забравил, кой е. Разказвал за яичннте местоимена ваз, ти той", и като се запитал в себе си, кой е, кое лице е той, не могъл да си отговори, аз ли е, ти ли е, той ли е, или друг еякой. Прекъснал лекцията и огишъл у дома си, да гата жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, с не! о е станало нЪкакво психично объркване.
Кои са. трите лица в семейството? Първото лице в семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синът, или дъщерята. За себе си Бог казва: Аз съм. Това „азъ" има едно значение. Когато ние се обръщаме към Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Бог създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цялата вселена. В Него всичко се движи и живЪе. Кажа ли „Ти си, Господи", тр%бва да изпълня Божията воля. Човек може да изпълни Божията воля, но не може да носи цЪлага вселена на гърба си, не може да носи грижите на всички хора и да задоволи нуждите им. Бог задоволява
т
нуждите не само на хората, но на всички живи същества. Като не е в сила да задоволи даже своите нужди, човек се обръща към Великия с думите: Ди, Господи!" Единствен Той може да ни помогне. За да ни помогне Бог, ние трябва да спазваме закона на лю-бовьта.
Помнете: Както са определени тоновете на китарата, мандолината и пианото, така е определено човек да жмвее по закона на любовта. Обаче, малко пианисти има, които свирят хубаво. Изкуство е да знаеш, как и колко да натиснеш клавиша. Някой пиа-нист свири по няколко часа на ден, п то, след като е свирия 10–15 година. – Защо свири толкова? – Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняват Божията воля. Малко хора се молят, както трябва. Шкой се моли по няколко пъти на ден и мисли, че молитвата му е приета. Мо-лиш се, но молитвата ти трябва да даде плод. Ти казваш, че си посбл едно семе, но плод нямаш. Минали са вече три - четири години, и семката не е израсла. Да посвеш едно семе, това знечи, да израсте, да цъвне, да даде плод и ла опиташ плода му. Щом не си опитал нлода му, ти ннто си посял семката, нито си я познал. И за човека се казва, че по плода му ще се познае. Плодът на човека са. неговите дела. Значи, човек се познава по делата си. – Набожен човек съм. - - Ако твочта набожност не даде плод,
1*5
както растенията и дърветата, не си набожев. Плодовег, с своята сладчина и вкус, опре-дйлят д-ьлата на растенията. Като ядеш един плод, виждаш, какво е сърцето на плодното дърво. Ако плодът на една ябълка или круша е сладък, значи, сърцето й е добро. Това дърво обича Господа, и Господ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вку« сът и сладчината на плода изразяваг съдържанието на неговата любов.
Като слушат да говоря така, някои каз-ват, че не разбират, как е възможно растението да обича Бога. Ако си верзал очите си с кърпа и казваш, че не виждаш, това не показва, че всички не виждат. Ти авторитет ли си? Който не разбира, да от «де на опашката; който разбира, да излвзе на» пред, на главата. Който свири добре, да из-лЪзе напред. Който рисува добре, да излезе на нърво м&сто. Някой иска да излезе напред, да се прослави. Истинската слава е слава на Цялото. Ще кажеш, че искаш да бъдеш блажен. Ако искаш само ти да бъдеш блажее, никога н&ма да постигнеш блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. – Защо Бог изгори градовег Содом и Гомор? – За лошия живот на хората, да не се увеличи злото в свита. Обаче, злото от Содом и Гомор достигна и д© нашите времена.
ш
Всички хора се оитат, кой ще победи в сегашната война. В един дом се бият майката и бащата, братята и сестрит, и всички се питат, кой ще победи. Щом всички се бият, тоя дом е място на раздор. Каз-ват, че в някой дом п&е кокошка, а в друг – петел. Така не се говори. Да п&еш, значи, да даваш разумно. П&телът никога йе п-ве за лошо. Той е единственото живо сж-щество, което вс&кога дава. П&телът не п^е, когато човек умира, обеднява или пропада на изпит. Изобщо, когато н&къде става зло,х петелът не пйе. Става ли нЪкъде добро, пй-телът п&е. Това значи пттел. Не тр&бва ли тогава да пее п&тея вкшци? Не трйбва ли мжлс да пее вкъщи? Под „пвене" не раз-бирам крккаие, викане, да се чуват празни думи. Не е мъж оня, който само кряка. Пеенето на петела не е крякане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисъл на думата „кукурига". Аз бих желал п&хелът всякога да кукурига. Българинът не се с вслуш-вал в кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Един п&тел п&е бас, друг пъе сопран, трети – между двата гласа. Голяма разлика има в гласа на пътлит.
Цельта на моите беседи не е да изна-сим нсджзите на хората. Да зиаеш недостатъците на хората, нищо не те ползува. Да критикуваш, това е гол&мо изкуство. Да бж-деш критик, значи, да си учен и свет чов4к. Ако не си учен, ако не си светия,
18?
ще мъдчиш, нима да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; око не знасш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трйбва, губи. Защо ще критикувани», кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го на-м^риш, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се определя от качеството на плата. Ако носиш дрехата си десет години, и платът не се изтърка, косъм не пада от него, дрехата е добра. Обувките ти са добри, ако след десетгодишна употреба запазват формата си. – Как е възможно това?–Вижте, какво става с крилата и краката на птицата. Щл живот хверка и кацва от клон на клон, но нито крилата, нито краката се изхабяват.
Какво виждаме в човека? Какво казва той за себе си? Едно време бях млад, оби-чах; ето, остарях вече и не обичам. Лошо е, че си остарял. Какво направи? Защо остар? Причината на остаряването не се крие в го-динитт.. Мине н-вкой край тебе, и ти казваш: Не мога да търпя тоя човек, не мога да го нося. Чудно нещо, едно време майка ти те носеше – това беше добре за тебе. Ти считаше, че това е в реда на нещата. Не е ли в реда на нещата и ти да носиш някого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала пример? Както тя е носила товар, така и ти трябва да носиш.
ш
Един трудолюбив българйн се &ър-нал вечерьта вкъщи, уморен ог работа и труд. ЦЪл ден копал, сЬл на нивата, из-ложен на горещото слънце. Надвечер за-вал&л силен дъжд. Умореи и цял мокър, той бързал по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изн&жена и ленива, прекарвала повече вкъщи, да не чер-н&е на слънцето, да не се изморява от тежкия труд. Като видЪла, че мъжът й пристига мокър, тя го посрещнала с думи-тк: И така си мокър, вземи котлите и донеси вода. Той взел един котел, донесъл вода и го изсипал върху жена си. – Сега, жена, и ти си мокра, можеш да донесеш вода. Наквасването не е повод, мъжът да отиде за вода, а тя да седи вкъщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудъг трябва да минава от един човек на друг.
Всички трябва да се трудят! Ако речем да тълкуваме тоя пример, ще се явят две тълкувания. Мъжет ще подържат страната на мъжа, ще кажат: Каква жена! Вместо да услужи на мъжа си, тя го кара да отива за вода. Женитй ще подържат страната на жената, ще кажат: Колко груб мъж! Да залее жена си с един котел вода. Според мене, тая жена имала добър ум, лошо сърце, а мъжът – добро сърце, лош ум. Ако жената имаше добро сърце, като види, че мж-жът иде уморен от работа, веднага нгеше да отиде за вода, нямаше да го използува. Ако
189
мъжът имаше добър ум, нямаше да на-кваси жена си. Мяик с лош ум и жена с лошо сърце не могат да се споразумеят.
В тйхния живот водата ще се разлива и двамата ще лекваси.
Работа се иска от всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се ма-лим за България. Какво е изяъзло от вашата молитва? Трябва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Аз няма защо да се моля за България. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи се моля и на тях съдействувам. Как постж-пиха евреите с Христа, Който дойде между тях? Освен, че не Го приеха, гк Го разпнаха.
Един българин овчар слушал свещеника в черква да проповядва за Христа, как евреите Го измъчвала, как Го разпнали. На излизане от черквата, овчарьт видЪл един евреин, вдигнал кривака си срещу него и го запитал: Ти защо разшю Христа? Евреи-нът отговорил: Това беше креди две хиляди години, други Го разпнаха, а не аз. Хвер-лят се минувачи, хващат кривака на овчаря и спасяват евреина. Казват му: Тоя не е виповен. – Тоя хвенах, него ще бия.
Едно трябва да се знае: Въпросът не се сверши с разпятието на Христа. Той прости на евреи?, които не Го приеха. Ог евреит, Христос мина в Римската империя. И
190
там Го поругаха чрез инквизицията. Те казваха на Христа: Ние работим за Тебе, проповядваме Словото Ти, но искаме парички. И Той им даде парички. Сега иде ред на сла-вяните. Христос ги пита: Вие какво искате? С пари ли ще работите? Другите, преди вас, вертяха търговия, Те казваха: Ако ни дадеш нещо, ще работим за Тебе.
Сега и вие се питате, кой е избраният народ. Оня цигудар е избран, който знае да свира всички класически парчета, които съществуват от памтн-вйка досега. Оня народ е избран, който свири в гамата на любовте. Такъв човек може да учи. Каже ли някой, че не може да учи, не вярвам на думит- му. Чов&к, който може да яде, може и да учи. Щом ядеш, всичко можеш да правиш; щом не ядеш, всичко не можеш да правиш. Щом пиеш вода, всичко можеш да правиш. Щом дишаш, всичко можеш да правиш. Щом приемаш светлината, всичко можеш да правиш. Никой казва: Това аз не мога да направя. – Все ще го направиш някак. Никой не трябва да верши нещата по закон. Един закон съществува за всички хора, но всеки ще го разбере посвоему. Един е законът на любов-та, но ти ще го приложиш, както знаеш.
Всички говорят за народа, казват: Ми-лият народ. Въпреки това, казват, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, иилият народ от невежи и простаци. Кой е мшгаягь
191
народ? Божественото прави народа мил. Онова, което расте и се развива и коего при всички условия остава едно н също, е Божественото начало. То е мощно и прави народа
мил.
Един български офицвр ми разправяше една своя опятност: До сръбскобългар-ската война аз мислЪх, че българинът е прост, невежа. Случи се, че сърбите ме раниха, ротата ми се пръсна, и аз останах сам. Един от моите войници излезе отиъ-къде, взе ме бързо на гърба си и каза: Госпо-дин капитап, не бой се. Като ме иосеше на гърба си, аз се запвтах: Ако той бъше ра-нен, щЪх ли да го нося? Всичките войници се оттеглиха, а тоя ме носйше. По едно време проговори: Аз ще те нося, ще те занеса, дето тр&бва, а Бог ще ме яаш&тва. Изнесе ме човекът. Днес аз дължа живота си на тоя войник. Той е милият народ, който носи. Това е Божественото в човека, което насърд-чава. То казва: Не бой се, аз ще те нося.
Сега, като говоря за молитвата, може да се яви снор между молещигк Всички каз-ват, че се молят. Какво е допринесла молитвата им? Ще кажете, че праведните се молят и осигуряват бъдещия си живот, Доброто отваря пътя на чов&ка за другия св&т. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човек и с него заедно ще вл^зе в другия свйт. Краката са,
192
символ на доброто. Следователно, прав е човяк, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне.
Един богаташ заминал за оня сайт. Той мисл&л, че е много праведен и ще влъзе направо в рая. Спрели 1 > пред райската врата и го завели в вдз. Там го запитали: Какво добро си направил на земята, за което да не ти"е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислил, дошло му на ума, че един ден купил моркови. Спръла го една бедна жена и му поискала един морков. Той й дал един морков, без да види някой и да му благодари за това добро. Господ прегледал в книгите и видял, че чова добро е отбелязано. Тогава за-пов&дал да вземаг тоя морков и да му да-даг да се хване за него, да излъзе от ада, да не се мж.чи там. Той се хвавал за моркова, но за краката му се заловили неколцина, с желание и тй да излйзат от ада. Бога-ташът се обърнал към тях и казал: Завдо сте се хванали за краката ми? Морковът е мой! В тоя момент морковът се скъсад, и богатият отново паднал в ада. Такъв морков не може да спаси свита. Никакво заливане иа жената с вода нт>ма да еласи света. Кой е вииовен за това?
Казват : Съдба има в счита. Какво се постга, като осъдятт, никого? Ще го осъдят,
193
ще го гурят в ада, т. е. в затвор. Докога ще го държаг затпорен? Каква култура носи оная държава, която имт хиляди ^птвор-ницн? Покрай чях, тр^бв. де се плаща на стотици пазачи, да ги наблюд шат и следят. Затворниците трябва да се Еьзпюават<>. Б това отношение, истинските хри"тияни не го-ворят за ада. Т4 гг спират върху стиха. дето се казва: „Ще създам ново небе и нова земя." Адът е временно нещо. Ще дойде дега, когато адът ще се преобрази, ще стене място за добър живот. Не само адът е място за мъчение. И на земята има мъчсние. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне ръката му, вземе ябълката и го набне. То плаче, сърди се. И майката се мъчи, и детето се мъчи. Щом майката поиска ябълката, детето трябва да я даде. Ако майката трябва да бие детето, да натиска ръката му и така да вземе ябълката, това е старата култура. След всичко това ще се говори за ствро-заветницит, как са се били, как са побеждавали, как старите пророци са проповядвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И аз мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възраст. И елед десетгодишната му възраст пак мога
194
да кажа, какв® прави. Какви?* раб®тж и да прави малкот© дете – момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищ© не казва. Тя окжпе детето, изчисти го добре, иреобя&ч® го и след няколко часа, или на другия ден – според З5ъзрестта му, то иак е нечисто. Майката вика ли съседите си да им разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето "й? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добър примйр. Гледам, н&кой окж-иал никого, изчистид го и дохожда да ми разправя, какво направил. Казвам: Не по-стъпваш като майката.
При сегашните бомбардировки хората да-деха достъп на различни слухове. Дойде едга познат при мене и ми каза: Нашите свалили 30 неприятелски самолети. След него дойде друг, който донесе официално съобщение, че нашити свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 ие са едно и сж.що. Някои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нища, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля ш, въпреки това, ни бомбардират, каква молитва е моята? Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Ако българинът иска да стане човек, готов ли е да даде сърцето си на Бога 1 Готови ли са. българите да направят всичко, каквото Бог им каже?
Не говорете за неща, които не знаете и които не са станали. Аз ходя на планината, но ви® не знаете причииата^за това,
19*
Вие не знаете, защо излизам вън от града. Никое цвъхе има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. – Защо? – Искам да нам&рч крайния предвл, додето стига уханието на това цвйте. Ако се приближавам до някое цв&те, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората, аз се приближавам към Бога, за да кажа нуждитй на тия хора. Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дем посде. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел – даването. Като се приближавам към Бога, приемам н&що; като се отдалечавам от хората, работя. Това означава излизане от къщате и влизане в къщата. Излизането е едно Н&0Д0, влизането – друго.
Много съм говорил за любовта, но тя пак остава неразбрана. №кой казва на другит, че не обичат Господа. С това той иска да каже, че него не обичат. Как ще го обичат? Как трябва да проявят любовта си към него? Ако той е мома, или момък, може да му се помогне трояко: да му нам^рят подходещо лице да се ожени, да му се помогне в духовния св%т и ла в умствения, т. е. да му се даце възможност да прояви доброто чрез сърцето, или чрез ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да й работи, а тя само да заповядва. Тоя мо-рал не е прав. Какво дават господари и
196
господарката на слугата си, че искат да ги слуша? Парит, които му дават, не са т^хнп; храната, която му дават, ие с гяхиа; думитт», които му говорят, и въздухът, който излиза от устата им, също не са тяхни. Само едно нещо е тйхно – усилието, което прявят, да му говорят.
И от мене искат много нт>ща. Прави са хората, трябва да искат, но да знчят, колко могат да носят. Никой иска пълен чувал, сто килограма тежък. Съглаеен съм да му дам, колкото иска, но при условие сам да нося товара си. Той едза може да носи десет килограма, а иска сто килограма. Защо му са толкова много? Гладна година идъла, требвало да се осигури. Там, дето хората не се обичат, глад има; там, дето хората не се обичат, жажда има; там, дето хората не се обичат, страдание има. Страданията се дължат на паднали духове – ангели, които не обичат хората. Ангелит, които обичат хората, причиняват радости. Това е една истина. Дали е сто на сто верна, ще я проверите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. С други думи казано: Обичам Бога, причинявам радост; не обичам Бога, причинявам скръб. Само Бог е съвершен. Ако отправите към Него една добра, светла мисъл, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас, и вие страдате,
т
Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите,
НАкои казват: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лош чонек е оня, коша има повече, отколкото му трябва, и го задържа за себе си. Той е материаяист. Нуждаеш се от десет лева, имаш 20 лв. – ти си лош човек; нуждаеш се от сто леаа, имаш 500 лв. – лош чов&к си. Трябва ш едаа клада, имаш две – лош чов&к си. Трябва ти една служба за прехрана, инаш две служби – лош човек си. Любовта се заключава в вечното движение.
Разказват, че германците открили яЪшо ново, с което могли в 24 часа да разруша * Лондон. Това, което англичаните направили с Хамбур, й могла да го нанрзвят с Лондон, но не искали. Не е въпрос да се разруши един град. Като приложез Мойсеевия закон „Око за око, зъб за зъбъ", всичко се постига. Тв искали да ност&пят така, че англичаните да забравят да им пакос!ит. Дали е вйрно това, дали германците са казали така, не е важно. Важно е, може ли да стаие това и по какъв начии ще стане. Възможно е само при условие, германците да се обърнат към Бо:а. Той ще смекчи сърцата ьм, и войната ще се прекрати. Значи, ако германците се обърнат към англичани!е с лю-бов, всички въпроси ще се разрешегг лесно. Същою се отнася и до англичаните, французите, италианпит, руснаците и японците. –
198
Как ще се изяви любввьта? – Чрез доброто в човека.
Да приложим доброто в живота си, както го е приложил едян от геронА па полския пасател Сенкеевич. Един голт»м полски велможа бил хванат от враговетй си, които, за отмъщение, му извадили очит. След време враговег на велможата попаднали в негови ръце. Запитали го, как ще отмъсти на врага си. Той отговорил: Не нс-кам да си послужа с закона „Око за око, зъб за зъбъ". Ще постъпя по Христовия закон: „Ако ти ударят една плесница, дай и другата страна". Обърнал се към врага си с думиг: Иди си, братко. Бог да те благослови !
И тъй, всеки, който подържа Христовия закон, е цигулар. Ако свири една песен на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларите свирят на седем позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата – най-трудната позиция, останалите позиции са братята и сестритт». Както виждате, бащата и майката са създали много синове и дъщери. Г образуват трио, квартет, даже и цял оркестър. Старите еврейски царе са имали много синове и дъщери. Знае се за Соломоиа, че нмал 300 жени и 900 наложници. Ако от всяка жена
ш
имал но едно дете, ще излйзе, че Солемон имад 1200 деца.
Веднъж мг запитаха, каква е била еу-намката, в която Соломон се влюбил. Тя била овчарка, както и Соломон. Тия 1209 жени при Соломона биха овце, които той па-сеше. Сунамката казваше на Соломина: Аз не давам мойг овце за твоитк Моите овце са възпитани по друг начин, не както ти възаитаваш твоит. Ти не си добър овчар, не постъпваш, както тр^бва. Разбиране, философия е нежна на чов&ко, за да се справи с толкова жени. Овцетй на Соломона били от различни породи: 300 били о! царска порода, от обработен материал –- напредена прежда; 900 бияи от обикновена порода, необработен материал – напредена прежда.
Казвате: Кажи ньщо за оня свет.– Оня свят е музика, трябва да имаш уши – да чуваш и очи – да виждаш, Трябвл да раз-бираш езика на невидимия свет. Според Сведенборга, ако отидете на небето, трябва да минете през първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трябва да разбирате езика. Ангелите от първото небе не виждат ангелите от второто небе, то е затворено за тях. И ангелите от второто небе не виждат тия от третото небе. Ако ангелите не могат да мвнават от едно небе в друго, колко по-малко това е достояние на хората. Те схващат Божествения свет като светлина. – Какво има в Божествения
200
сзтд? – Само св&тлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно, никакви противоречия не съществуваг там. И в нашия живог Няма по-хубаво нещо от светлината; няма по-хубаво нещо от въз-духа, който дишаме; няма по-хубаво нещо от водата, която пием; няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нищо от онова, което виждаме и чуваме. Слу-шам, някой пйе хубаво. Аз говоря за такова п^ене, което повдига болния от леглото, прави, го весел п радостен. Като чуеш гласа* на любовта, ти оздравяваш, ставаш радостен и весел. Слушайте, когаго любовта п%е и свири, когато яде, пие вода, диша чи-стия въздух и приема светлината. Това е истинският живот.
Една вечер стоях на тъмно в стаята си и гледах, как сестрите се молят; т п^ачйха молитвата си, придружена с движения за лвшане – оадстителни движения, По-чувствувах силита на молитвата и започнах да ре.змишяявам върху думите, с които Бог сътвори сзъта. Той каза: „Да бъде виделина, и стана виделина. Да бж.де суша, и стана суша, Да се яви вода, и яви се водата. Да се явят растенията, и явиха се растенията. Да се явят рибите, да се явят животните, и явиха се Най-после Бог каза: Да се яви човекъг Да го наиравим по образ и подобие свое
Сега и аз казвам: Да отделите всичк* ония неща от миналото, които ви спъватъ
201
Имате много препятствия в ума, в сърцето в в волята е», които и доднес вн спъва!ъ
— отдЪлете ги. Някои се сиъват от най-малкат препятствия, като мухигк Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се сяъие. Често правя наблюдения иад мухит. Гледам, една муха весело бръмчи и хверка. По едно време чувам, че жално бръмчи. По-глеждам, кацнала иа една паяжина и се опле-ла. – Какво търсиш там? – Искох да разбера, какво мисли пая.чът за мене. – Няма защо да се интересувош за мнението па паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вън от тебе, не ти мисли добро ю. Което е вътре в тебе – Божестеного, има пред вид твоето добро. Не разчитай но това, което говори отвън. Ако разчитанг па яего, всичко ще изгубиш. То ще задигне всичко, ще те обгре. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвътре. То е Божественото в тебе — — н»го ще слушаш. Христос опита ппеп на оня, който говори отвън, и на Опи, Които говори отвътре. В външния глас Той позна ония, които не Го обичаха. Те Му казиахи, че Бог не Го обича, затова Го е изостанил. И Хрйстос се обърна към Бога с думитК: „Господи, защо си ме оставилъ"? Нан-нослс, Той каза: „Господи, в Тбоите ржне предп-вам духа си. Да бъде Твоята воля I" С тия думи Хрйстос победи. В победата е силим на Христа. Тогава Бог проговори на Христа отвътре, и след три деня Той възкръсна. Та- —
%%г
ка Христвс разбра силата на думит&, конто идат отвътре. Вслушвайте се в тихия глас, който ви говори отвътре.
Помнете: Ония, които не ви обичат, са отвън. Тия, които ви обичат, са отвътре. Ония, които не ви обичат, говорят отдолу, от под пжпа. Тия, които ви обичат, говорят отвътре и отблизо. Божественото не е в ума, но някъде под лъжичката. То се проя» вява по различни начини. Един ден наблю-давах, как една котка си играеше с мишка. Хванала мишката, не иска изведнъж да я изяде, играе си с нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката от устата на котката? Докато мислъх по тоя въпрос, котката се унесе и заспа. В това време мишката изб&га и се скри в едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади от сандъчето. Тя си мисли: Шша да избегнеш от мене. Поигра си с мишката и пак се унесе. Мишката избяга и отново се скри в сандъчето. И тоя път котката я хвана. После пак се унесе, но трехият път мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намъри. Значи, има кой да помага. В тоя случай, ка-мъните представят доброто в човека, което помага. Сандъкът не може да помага. Влезем ли в никой сандък, котката ще ни намери там и ще ни изяде. Да влезем между камъните, в доброто, което ще ни изведе на сигурен път.
ш
И тъй, това, което може да ни помогне в сегашните времена, е Божията Любов. Трябва да чувствуваме, дали Божията Любов се проявява, или не. Трябва да знаем, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бъде Божията воля, но ни е страх. – Може да умра. – Да бъде Божията воля!
— Да не се простудя. – Да бъде Божията воля! Като се кжпеш, ще събл&чеш дрегш-т си, и гол ще влезеш в банята. Като се окжпеш и изчистиш добре, ще обл&чеш чистите си дрехи и така ще излезеш вън. Не се страхувайте да съблечете старите си мисли и желания. Ще ги съблечете, ще се окж-пете и ще се облечете в нови, чисти мисли и желания. – Какво ще остане от нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Съблечете старото, окжпете се и облечете нови дрехи. – Ще ни вземат дрехиА. – И това става. Ш-кой отиде на баня да се окжпе, съблече дре-хите си, но излиза гол – задигнали дрехите му, нима какво да облЪче. — Сега всички хора се страхуват от бом-бит. Не може без страх, но страхът тръб-ва да остане отвън, а любовта отвътре. И вие, които живеете на Изгрйва, също се страхувате. Всички искат да бъдат близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвке и да заверже плод, трябва да бъде далеч от слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра от слънцето. Важно е дървото да бъде в такова положение към слънцето, че
264
правилно да възнрмема св&тявдата. Важно е, какво положение има човек към Божията Любов. Ако застанеш хоризонтално към любовта, ти си на северния полюс; ако застанеш наклонено към любовта, ти си на умерения нояс; ако застанеш перпендикулярно към любовта, ти си на екватора, в горещия пояс.
Далеч ще бъдете от слънцето, но важно е да имате плод. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповедь". Това значи, да въздюбпте Бога с всичкото си сърцг, с всичката си дула, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това значи, да възлюбйте ближния си като себе си. „Ако думкт ми пребъдват в вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дой-дем, ще направим жилище в вас, и аз ще ви се изявя". Това е новата – най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. – Трябва да се живъе! – Вие още не сте живели. Казано е в Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя". Земята отсега на-татък ще се разкрие, както се разкрива нрия-тельт ви, когато ви покани в своя дом. Той ви гощаеа, разговаря се с вас приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-поелз ще си кажете „довиждане". Се-гашните хора живеят все в „довиждане".
Бог казва: „Ще създам ново небе и нова земя". Да създаде Бог ново небе и нова земя, това значи, да тури нов ред и по-
205
рядък в света. Новоуо изисква да не се мисли за старото. Старите да се подмладят, а младат да ие остаряват. Млади и стари трябва да уковават на Господа и да Му служат.
Сега ще прочета от 6–10 ст. от 42 гл. на Исаия.
Желая ви да се освободите от товара си, да не носите повече от десет килограма на гърба. Силни тк да носят най-много по десет килограма, слабите – по един кило-грам, а средните – от един до десет килограма,
Да прославим името Божие в себе си.
Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великите блага на живота.
Да изпълним Божията воля.
Днес, в света се вдига голям шум. Това да не ви смущава. Шумът е мжтна вода, която трябва да се избистри. Мжтната вода не може да оправи света. Топещият се лед не може да оправи света. Когато метната вода се избистри, светът ще се оправи. Когато ледът се стопи, и водата се пречисти, светът ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте от нея нищо? Когато зимата мине, цветята и тревите ще израстат. Сегашната зима трябва да мине, да дойдат пролътта и лятото. Като дойде лятото, ще работиш. Ако ие работиш, погрешката е в тебе. Лятото ще мине, без да
206
го използуваш. Ако ирвз зимата не межеш да работиш, погр%шката е в зимата, а ме в тебе. Не се занимавайте с погр^шкитй на зимата, но изправяйте своите погрешки. Как ще ги изправите? Като работите през лятото. Иде вече пролетта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За вс&киго има възможност да служи на Бога. – Как ще служим на Бога? – Като ту-рим духа си на работа. – Какво предете-вям аз, един човек в света? Да зала-ваш такъв въпрос, това е все едно, мал-кият пръст на ръката да каже, че нищо не верши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмът от главата да каже, че и той нищо не верши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нещата. Косъмът, мал-кият пръст са части от тялото. В Божествения свет един косъм е толкова ва-жен, колкото цялото тъло. И пръстът е толкова важен, колкото цйлото тяло. В човешкия свет и хиляда косми нищо не стру-ват.
9. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.