от ПорталУики
Версия от 20:54, 7 юли 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Най-малкото приложение== Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Изпейте песента „Аз ще...)

Направо към: навигация, търсене

Най-малкото приложение

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя“. Де се крие силата на тая песен? Ще кажете, че силата й се крие в подмладяването. Как се подмладява човек, т. е. по колко начина? За подмладяването има само един на-чин – пътят на доброто. Който влЬзе в пътя на доброто, само той ще се подмлади. Без доброто подмладяване не става. Злото състарява човека, а доброто го подмладява. Който служи на злото, преждевременно остарява.

Имате буквите „а, п" и „, п". Буквата „а" означава извор, който извира непрестанно – п пъти; или, човек, натоварен безброй пж-ти. Буквите „, п" означават посЪване на нт.що хиляди пъти. Като влезеш в пътя на доброто, да се подмладиш п пъти. Доброто подмладява, знаниего товари. Да придобиваш % знание, това значи, да се товарищ. Да се по-дЬбряваш, това значи, да се посаждаш. В тоя смисъл, чувството е посаждане, знанието е товарене. Ще кажете, че това се нуждае от обяснение. Обаче, силата не е в рбясняванетр

256

на нвщата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е истината. Под „истина" разбираме това, което можеш да направиш. Ти можеш да обясниш нвщо, можещ да свириш, но силата още не е в свиренето. Силата е в начина, по който свириш. Нв-кой взима лжка, започва да свири, маха лжка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лж-ка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларьт не вложи мисълта си в цигулката и в стру-нитв, никакъв тон не може да изкара.

. Казват за нвкого, че е добър чов&к. Добър е той, но няма енергия, нищо не може да изкара. Кой човек е добър? – Който има "енергия. Като стисне един камък, отгоре огън излиза, отдолу вода потлча. А тъй, само да пренесе камъка от едно мвсто на друго, това още не е доброта. Добър човек е, казват, хвърля камъкът надалеч. Свячът не прави ли същото? И той взима житото от крината и го хвърля на нивата. – Защо го хвърля? – Идея има. Всвки може да хвърля житото, но трябва да вложи поне малък потик в него. Ще хвърлиш жи> тото на нивата, а не извън нея. При това, няма да свеш два пъти на едно и също мвсто, все на нови мвста ще свеш. Ще сееш, И- доброто ще проявяващ,

257

Къде гръшат хората? – В повтарянето на нвщата. Караш се на никого, това не е погрешка. Караш му се втори, трети път – там е погрешката. Това каране вече не е на мвсто. Карай се един път и кажи: Аз посъх вече мъстото. През лвтото ще отидем двамата заедно да ожънем нивата. Думата,карамъ" има нищо общо с турската дума „кара" – черно. Кара и карам това е объркана работа. Кара, черно – значи, човек може да се кара само вечер, когато е тъмно вън. Но, да се караш през деня, на светло, не върви тая работа. Ви? трябва да се обосновете, да знаете, защо се карате. Защо се кара човек най-много? Кое е най-хубавото каране? Кажете ми една хубава караница.

Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: Ти си невежа, нищо не разбираш. Той отговаря: Верно е, едно време нищо не разбирах; сега започ-нах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам. Ако не бъше се скарал с мене, щъх да си остана простак. Когато двама приятели се карат, по-учени стават. Какво означава думата „простакъ"? Тя съдържа няколко елемента в себе си: заверзване на плода, узрвване на плода и пласирането

258

му. Простакът има условия да заверже, да узрее плода му, да намъри търговец, който да купи плодът и да го натовари на кон, да го занесе нвкъде да се продава. Лошо е, когато простакът няма условия да верже и узрее, или не може да използува условията. Простотията дава сладки плодове, но т скоро ззгниват и стават горчиви. Ще ядеш тия плодове, докато са пръсни, току - що откъснати. Някой път искате да се карате с някого, по цъли дни и месеци мислите, какво да му кажете. Това ще кажете, онова ще кажете, и времето минава напраздно. Изгубено е това време. Като си намисли л да се караш, скарай се един път и сверши по тоя въпрос. Всичко, което става в света, е добро и на мвсто. Ако не бъшг така, природата няма-ше да го допусне. Щом го е допуснала, на място е. Лошо е за ония, които не го разби-рат. За ония, които разбират, всичко е добро. Например, лрез лътото стават голями, непоносими горещини. Лошо ли е това? Ако няма такава топлина, плодовет не можеха да зреят. През зимата има големи студове. Лошо ли е това? Ако нямаше големи студове, микробите щъха да се развиват. А така, сту-дът ограничава развиването на микробите. Нвкой казва, ча сърцето му е истинало. Радвай се, че е истинало сърцето ти – микроби н^маш. Ако е много горещо, ще има микро-

259

би и ще се явят различни болести. При голямата любов се развиват различни болезнени състояния. Следователно, като се казва, че сърцето на човека е много горещо, или много студено, това са само твердения. Лош е светът – това е твердение; добър е светътъ – и това е твердение. Значи „п" пж.» ти давате и „п° пъти взимате. Като давате, трябва да знаете, как да взимате.

В Провадийско имало двама съседи – българин и турчин. Българин ьт дал на турчина осем крини жито на заем. След като плащал турчинът десет години житото, оста на л да дължи на българина още 80 крини. Работата излЬзла много сложна. Турчинът плащал дълга си с сложна лихва. За да не попадате в затруднения, следвайте пътя на природата: Взимайте по възможност най-малкото. Само малките величини не се по-дават на закона на сложните лихви. И в придобиване на знанието, следвайте природата. Не се стремете към придобиване на много знания. Малко знание, но сигурно. Кое е малкото? – Това, което носиш с приятност. – Ког е голямото? – Което носиш с неприятности. Може ли вселената да се повтори „п" шьти? – Не може. Обаче, аточът и молекулата могат да се повторят „п" пж.ти. Значи, дългът трябва да се плаща на време, за да не се олихвява. Иначе, задачата остава нераз-

260

решена. – Докога една задача остава неразрешена? – Докато човек се научи да дава. Щом се научи да дава, той решава задачата си правилно. Ако само взима, без да дава, той прави погръшки. В взимането се иска голямо знание. Изкуство е да знаеш, как да взимаш.

Сега, какво остана в вас след тия обяснения? Какво разбрахте от лекцията досега? На какво прилича тая лекция? На чаша вода, която изливам в езеро. Ще забележите ли, че водата от чашата е излъта в езерото? Станала ли е някаква промъна с езерото? С колко се е увеличила водата му? Станало е никакво увеличение, но почти незабелязано, микроскопическо. Малцина обръ-щат внимание на такива числа. И вие, като слушате една лекция, не се интересувате, да направите поне един микроскопичен опит. Обръщайте внимание на най-малкото, което се^ влива в вас. То ще ви ползува. Каквото правите, всичко се отразява върху вас. То се отпечатва върху лицето ви, както рисунката върху листа, на който художникът работи.

Мнозина се занимават^, с рисуване, но малцина са истински художници. НЬкой рисува чов-Ьшкото лице с къс нос. Без да подозира, той си създава нещастие. Рисувай лице с дълъг нос. И за себе си пожелай дъ-лъг нос. Природата, като види твоето >ке-

161

ланйе, ще ти даде дълъг нос. На кого дава природата къс нос? – На децата. Ка-къв е клюнът на щъркела? – Дълъг. – Коя е причината, че птичката има къс клюн, а щъркелът – дълъг? Дълго време е ми-слил щъркелът, какъв клюн да си създаде, за да може свободно да хваща змии, влъчуги, жаби. Най после природата му помогнала да си направи дълъг клюн. В това отношение, природата е крайно изобретателна. Тя нагажда всЪка форма според условията. Често разисквате върху проявите на обикновения и на гениалния поет. Коя е отличителната чърта на гениалния поет? Той познава добре законите на речьта и ги прилага. Той съчетава думите правилно, затова и ми-съльта му е лека и логична. Някой обича да поетизира и казва: „Планини високи, долини дълбоки." Това е логично съчетание на думите, защото само при високите планини има дълбоки долини, и при дълбоките долини има високи планини. Срещали ли сте голвм човек с къси крака, или малък чов&к с дълги крака? Това са неестествени съчетания, които рЬдко се срещат в природата. Искате ли да имате малко тяло с дълги крака? Защо ви са дългите крака? Това е все едно, да искате книжни обувки през зимата. Земята може да е суха, но вън е студено – зима е вече. Искайте неща реални, които могат да се при-

1(>1

ложат. При това, знайте, че п<Зследнб#о вггй-чатление, последната идея, последната мисъл оказват силно влияние върху човек;?.

Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. – Защо е грозен? – Когато майка му го раждала, последният човек, когото видвла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видъла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако нъ-кой е >чен, причината е същата: като го раждала майка му, последният човек, когото видЬла, бил учен. Всяко нещо, което човек срвща или вижда в последния час или последната минута на деня, оказва силно влияние върху него. Доброто оказва добро влияние върху човека, злото – лошо влияние. Ако срещ-неш милосърден човек, милосърдието се отпечатва в съзнанието ти. ВсЬка добродетел оказва съответно влияние върху човешкото тяло. Казваш за някого, че е лош човек. Не говори така, защото сам си причиняваш нещастие. Не търси неджзите на човека. Това е последна работа. Само ученият, само сил-ният човек има право да се занимава с погръшките на хората. Като станеш съдия, тогава разглеждай погрЪшките. Докато не си ождия, нямаш право.

Често разглеждате въпроса, кой е прав и кой – крив. Някой отишъл на лозе, на-брал грозде и оставил кошницата си на*

263

ст"рана. Минал ДруТ, видЪл кошницата, сед-нал спокойно и се наял с грозде. Ще кажете, че той направил престъпление. В какво се заключава престъплението му? Той об-лекчил товара на другия, кошницата му олекнала. Ог друга страна, дава му възможност още един пжл да отиде на лозето, да си набере, колкото иска. Оня, който ял от гроздето в кошницата, се задължава към природата. Никой не може да го освободи от задължението. Външно никой не знае, че си сгрвшил, но природата те е хванала вече. Тя гледа, какво правиш, и те държи отговорен. Ти трябва да изправиш погрешката си и да се хармо» низираш с нея. Природата е прочела, колко зърна си изял, и очаква да съчиниш от твх една пЬсен. Всяко зърно е нота. Природата те пита: Каква песен съчини? ВсЬкн носи кошница с неразрешени задачи, Всъка свмка е една задача. Тя трябва да се посади, да израсте и да даде плод. От плода се по* знава сЬмката. Сж.що така и мисълта е съм* ка. Като се посади, дава плод. От плода опредъляме, каква е мисълта. Казано е в Писанието: „От плодовет им ще ги познаете." Искате ли да познаете, каква е дадена ми-съл, посЬйте я. Хората стрвдат все от не-изпитани работи, от неразрешени задачи.

Често хората, с своите мисли и чувствй, обременяват тялото си. Въпръки това, каз*

264

ват за н-Ького, Че е добър чов&к. За да познаете, кой човек е добър, вижте пръстите на краката му. От отношението между пръстите на краката се познава добротата и разумността на човека. Съвременните физио-номисти разглеждат краката, изобщо, а не отношението между пръстите. Вижте, как са устроени пръстите на краката. Т не са устроени, както пръстите на ръцет – отли-чават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцет. Ако приятельт ви е спри-хав, причината за това се крие в пръстите на краката. Искаш ли да се сприятелиш с някой човек, иди на баня заедно с него, да видиш устройството на пръстите на краката му. Вие дружите с никого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, 1 ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек в взимането и даването, т. е. неговата съвЪст. Показалецът опредъля обхода-та на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали в всичките си работи се ръко-води от идеята за Бога, т. е. има ли нвка-къв висш закон, който го ръководи, или живЬе по свои закони. В бъдеще еждията,

265

преДи Да издадб йрисъда За обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Т ще опредълят съдбата на човека. Некултурните народи ще решават дъ-лата' си по сегашния начин, а културните – по новия начин, по пръстите.

В турско време двлата се решавали бързо, по прост начин. Съдията питал обвиняемия : Иване, имаш ли да дължиш? – Имам. – Колко? – Сто лева. – Плати ги! Иван вади парите от кесията си и плаща. Така се свершва дълото. Днес дълата се протакат с месеци и години. Сегашният човек разглежда своите вътрешни дЬла по сегашното съдопроизводство: първо ще види, в какво се заключава работата; после ще разисква върху нея, ще отлага месеци и години, докато най после издаде едно решение. Работата е проста. Имаш да даваш пари. Дай ги и сверши. Какво ти струва, като минаваш край сестрата, с която имаш нищо неправилно в отношенията си, да спреш за момент пред нея и да кажеш: Имах към тебе лоша обхода, мислЪх лошо за тебе, но измвних мнението си вече, искам да се подобрим. Кажи така, подай ръката си и отмини напред. Срещнеш друга сестра, към която имаш лоши отношения, спри и нея, кажи й няколко добри думи и забрави лошото. Кажи й, че в

т

лицето й виждеш една добра сестра. – б^р-8 но ли е това? – Верно е. Досега ти си виж-дал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живвеш десетки години с брата си, роден ог същите майка и баща, както и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брата си и за сестра си, че са добри. Кажи, и не се съмнявай в думите си. Ще обясня идеята си. Минавам през едно пвсъчливо мвсто. Изваждам от джоба си три евмки от плодни дръвчета и ги по-саждам. Турям им малко тор и си заминавам . След една година те са израстнали вече. Потв1м ги, наглеждам ги – те се развиват добре. Който мине край мене, казва : Защо на:ади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата? ТЬ> иЬмат основание да говорят така. Мвстото, дето сьм посадил евмената, не е пустиня. Изобщо, там, дето човек посажда евмена, рай става. Мвсто, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказ-ваш най-после от него. Ти сам си причи* няваш нещастие – доброто мвсто превръ* щаш в пустиня. Всички хора, които не реа-лизират своите мисли и чувства, причиняват голвми пакости на човечеството. Приложи най-малкото ! Иначе, ще направиш пустиня в се-

бе си. Пос&й най-Малкото семенце, тури го в действие в себе си. Каквото добро нами-слиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.

Разговарят се двама християни. Единият пита другия: Кажи ми, защо дяволът е бо-гат? Ще ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи, дяволът я взима за себе си. Това, което хората обещават и не изпълняват, става капитал на дявола. Кой каквото не изпълни, отива в банката на дявола. Затова той е богат. Ако хората започнат да живЕят добре, ако при-лагат доброто, дяволът ще осиромашее. А вие какво правите? Постоянно внасяте в неговата банка, и той забогатява. Той ви залътеа, че ще ви даде, и все нищо не дава. Поглед-неш един ден, банката ти фалирала. Аз съм виждал, н4кой отчупи парче хляб да даде на н-Ького, но му се вижда малко, отчупи по-гол-вмо парче. Друг някой отчупи голямо парче, вижда му се голямо, отчупва от него половината, и тогава го дава. Първият създа* ва своето щастие, вторият – своето нещастие. Който отчупва голвмо парче, а дава малко, той създава своето нещастие; който отчупва малко парче, а дава голямо, той създава своето щастие. И първият корегира по-грешката си, и вторият я корегира, но в обратна посока.

ж

Допуснете, че никой от вас е разда-вач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Трябва да раздаде писмата. Ще занесе писмото на човека и ще каже: Имате едно писмо, заповядайте. Значи, след лекцията, ще раздаде писмата на приятелите. Представете си, че някой е получил писмо, в което му казват да вземе първия трен и да тръгне. Раздавачът не дава на време писмото. Близките му го чакат, виждат, че той не пристига още. Какво трЬбва да напра-виш? Да изпълниш задачата си без отлагане.

Сега ще ви дам един съвет: Когато имате никакви проекти, не ги съобщавайте на никого. Кажеш ли проекта си на никого, веднага ще ти отговорят: Тая работа няма да стане. Защо не стават някои работи? Как ще станат? Казваш, че искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш ли, какво е кротост? Искаш да бъдеш мек чов^к. Знаеш ли, какво е мекота? Искаш да гово-риш разумно. Знаеш ли, какво е разумно говорене? Не е лесна работа да говориш разумно. Това, в което ти не верваш, не мо-жеш да убедиш и другите да ти пов-Ърват. В природата нещата винаги стават, защото, каквото замисли тя, вЬрва в него и го прилага. Свт»тът може да се обърне с главата надолу, но това, което тя е решила да направи, щб стане. В вея няма отрицателни мисли,

269

че това няма да стане, или онова няма да стане. Там е нейната сила. Че нещо е закъсняло, че не се изпълнило на време, нищо не значи. Тя не се отказва от решенията си.

Мнозина обичат да фантазират, стре-мят се към нвща, които не могат да ре-аяизират. Наприм&р, никой си въобразява, че може да премъсти Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората н&ма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я премвстите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свет, поне в духовния. Имате един скжлоценен ка-мък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой иръст ще турите камъка? Ако склшоцен-ният камък е на пръстен, лесно ще му намЬрите местото. Ш.кой туря пръстена си на показалеца. Това показва, че трЬбва да бъде благороден, да има благородство. Ако туриш пръстена на средния си пръст, трябва да бъдеш справедлив. Ако го туриш на безименния си пръст, трябва да се стремиш към красотата. Ако туряш пръстена на малкия си пръст, трябва да имаш правилни отношения към взимането и към даването. Някой човек туря пръстени и на двет си ръце – на всичките си пръсти.

И тъй, не пренасяйте Витоша. Ако направите това мирлено, все ще научите нещо,

270

Ще се научите да пренасяте желанията си. Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като хванат въшка, хвер-лят я на пода в стаята, или на земята. Но така въшките започват да лазят по човека. Хванеш ли една въшка, занеси я на полето, да пасе трева. Кажи и, че си много -зает, нъ-маш време да се занимаваш с нея. Въшката, като паразите, представя непотребната човешка мисъл, или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе, трябва да го хванеш с двата си пръста – пале-цът и показалецът, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле, да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре.

Прочетете лекцията „Езикът на природата" от книгата „Път към живота". След-ният път ще направим разбор върху нея.

Изпейте „Благость". Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави

271

бдагостта? – Болни милва, здрави радва. Като пт*ете, трябва да предавате известна динамика, да изпъкнат образиг.

Често се говори за справедливост, за милосърдие. Справедливостта има един ри-тъм, а милосърдието – друг ритъм. Спра-ведливият човек без милосърдие е сух, костелив) без мазнина, устнвт му са прибирани, опнати. Ако справедливостта и милосърдието се съберат заедно, образуват красиви форми. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Ако си само справедлив, ти си сух, косте-лив. Сухотата е неразбрана справедливост. Тя прави човека строг, взискателен. Да бж-деш само справедлив, това значи, да пееш една песен, като дете, без изпълнение, без чувство, по буква. Ако детето пее като възра-стен, това е неестествено; и ако възраст-ният пее като дете, пак е неестествено. Ще пееш и като млад, и като възрастен, и като стар. Пишеш с три пръста. Следователно, ще вложиш три елемента в пеенето.

Как започвате пъсеньта „Благость"? – Тихо, много тихо. Като пеете „радост носи за душата", ще измЬните тона, ще станете весели. В радозтта има светлина. „Болни вдига* – под „боленъ" разбираме още и недоволен . Недоволен е, защото работите му не вервят добре. Човек тръбра да внесе една

272

нова идея в себе си, да стане и да оживЕе. Болният трябва да си каже: Достатъчно съм лежал на това легло, Бях здрав, нямаше какво да правя, станах болен. Сега пак мога да бъда здрав. Внасяйте нови идеи в умовет си. Пъйте пъсеньта по нов начин, с нови образи.

Има един ритъм в природата, който действува отрицателно върху човека. Тоя ритъм се среща и в турски, и в български пъсни. Като чуя такава песен, трябва да мине досга време, докато се освободя от нея. Има нвщо изопачено, криво в музиката, от което тя трябва да се очисти. Нвкои български пъсни са живи, активни, бързи. В класичната музика има едно продължаване, забавяне. И това е хубаво, но време е нежно, а сега нъ-ма време. Някой има да плаща, полицата не чака. Как ще пее: алегро, или анданте?

(Учительт свири на цигулка весел, кра-сив мотив. Съдържанието на мотива: „Млад съм; имам да давам, не зная, как да платя; гости имам, не зная, как да ги посрещна."

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

22. Беседа от Учителя, държана на 17 ноемврий, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.