(Нова страница: ==Напрежение== Размишление. Представете си, че имате една пружина, на долния край на която зак...) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Беседи]] | |
| − | + | [[Младежки окултен клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]]) | |
| − | + | [[КНИГА: Служене, почит и обич]] | |
| − | + | == Напрежение == | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | Размишление. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се върне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсякъде виждате пружини. | |
| − | + | Допуснете, че човешкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно, вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство. | |
| − | + | Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви. | |
| − | + | Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек? | |
| − | + | ||
| − | + | И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма. | |
| − | Как може да се справя човек | + | Как може да се справя човек със страданията? Чрез музика. Пейте и свирете главно за себе си. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека. |
Т. м. | Т. м. | ||
| − | + | — Само светлият път на мъдростта води към истината. | |
| − | + | — В истината е скрит животът. | |
| − | 22. Лекция от Учителя, държана на 7 | + | 22. Лекция от Учителя, държана на 7 февруари, 1930 г. София – Изгрев. |
Текуща версия към 22:36, 19 април 2011
Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Напрежение
Размишление.
Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се върне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсякъде виждате пружини.
Допуснете, че човешкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно, вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.
Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек?
И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма.
Как може да се справя човек със страданията? Чрез музика. Пейте и свирете главно за себе си. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.
Т. м.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
22. Лекция от Учителя, държана на 7 февруари, 1930 г. София – Изгрев.