от ПорталУики
Версия от 04:25, 21 януари 2009 на Avia (Беседа | приноси) (Насилия под слънцето)

Направо към: навигация, търсене

Насилията под слънцето

Размишление.

Ще прочета 4 глава от Еклисиаст.

"Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето; и ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител". (- 1 ст.). - Сълзите на насилваните се явяват като резултат на насилията, които стават под слънцето. Всички хора проливат сълзи. Няма човек в света, който да не е пролял или проливал сълзи.

"И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха, и нямаше за тях утешител". (- 1 ст.). - Значи, хората плачат, когато ги насилват, когато изгубят нещо, или когато им отнемат нещо. Като умре синът ти, плачеш; когато силно се удариш някъде, плачеш; когато нещата не стават, както ги очакваш, пак плачеш; когато изгубиш нещо ценно, плачеш. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отреже една пръчка от лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човек нещо, което с години, при усилен труд и работа, е постигнал.

Представете си едно малко дете, което постъпва в първо отделение. Първоначално то не знае нищо. Учителят започва да го учи да пише чертички. По цели часове то пише чертички, докато един ден така ги съчетае, че образува от тях букви. Ред години детето се упражнява с буквите и думите пише, чете, развива ума си. Идва ден, когато става голям, възрастен човек. Обаче, по известно съчетание на условията, той заболява, изгубва паметта си и като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писал в ума си. - Какво ще прави този човек? - Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той е могъл да говори, да пее, да декламира. Остарее ли плочата, знанието на човека изчезва. Обаче, голяма е разликата между човека и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пее, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пъти искате, но човека не можете да го накарате да направи нещо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание си съвпадат, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадат желанията ви, нищо не е в състояние да накара човека насила да направи нещо. Значи, на плочите можете да заповядвате, но на съзнателния човек не можете да заповядвате да изпълнява вашата воля. Ако на човека не можете да заповядвате, мислите ли, че можете да заповядвате на Бога? Който се е опитал само веднъж да заповядва на Бога, той е разбрал, какво значи отклоняване от правия път.

Често хората изпадат в противоречия, понеже искат нещата да стават по тяхна воля. Искате ли да налагате волята си, турете плочите на грамофона и заповядвайте на тях. Те ще ви слушат и нещата ще стават по ваше желание. - Ама аз съм слушал всички плочи, искам нещо ново. Щом искаш нещо ново, няма да заповядваш да ти пеят и говорят, каквото ти желаеш, но ще чакаш с търпение, всеки да ти каже нещо ново, когато сам той пожелае. Заповядваш ли, ще чуваш всички да пеят и свирят една и съща песен: "Цвете мило, цвете красно". Какво ново се крие в тази песен? Като я чуеш два- три пъти, ще се откажеш повече да я слушаш. Когато нещо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се от повтарянето. Ще дойде някой и ще каже, че ви обича. Един път ще ви каже, втори, трети, четвърти път, но торбата му е празна, нищо не се ползвате от неговата любов. Дойде друг някой и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всяка негова дума е придружена с някакво благо. Ще кажете, че богатият не се нуждае от вашите блага, той иска само любовта ви. В такъв случай, ако говорите само за любовта, без да давате нещо, вие се намирате пред богат човек, от когото очаквате нещо. Ако говорите малко за любовта или почти никак, а носите торба, пълна с блага, вие се намирате пред някой сиромах. Ето защо, любовта постъпва с богатия по един начин, с бедния - по друг. Пък и самите хора, като богати прилагат любовта по един начин, а като бедни - по друг. Сега, като говоря по този начин, мнозина се запитват, за кого се отнася това. Аз говоря за грамофонните плочи и за реалността на нещата. Има хора, които са грамофонни плочи; има хора, които представляват съзнателни единици. Първите изпълняват чужда воля, а вторите - волята на разумността в себе си. Първите преповтарят нещата, а където има повтаряне, там е старият живот. Вторите изявяват реалността, чрез която се излива новия живот. Докато човек се връща в миналото и си спомня, кой го е обидил, кой му казал лоша дума, той е в живота на грамофонните плочи, а не в реалността. Защо трябва да повтаряш в ума си пакостите или добрините, които някой ти причинил? В реалността няма повторение. Там всяко явление се извършва само веднъж. Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна. Истинският живот се заключава в това, което не се повтаря. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на реалността, но си в пътя, наречен от индусите "мая". И повторението не е лошо, но понякога става банално. Защо трябва да казваш на човека много пъти, че го обичаш? Ти му казваш, че го обичаш, за да ти даде нещо. Той е богат, може да дава. Стани и ти богат, за да се научиш да даваш.

Следователно, в отношенията на двама души, единият трябва да бъде богат, да дава, а другият - сиромах, който обича богатия и получава от неговите блага. Значи, сиромахът трябва да казва, че обича, а богатият трябва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатият да дава. Не говорете за вашето право. - Защо? - Защото на физическия свят нещата се менят. Някога богатият ще стане сиромах, а сиромахът - богат. Тогава те ще сменят ролите си. - Дали ще бъде така, не знаем. - По-добре да не знаете, отколкото да отричате и да се съмнявате в нещата. Понякога положението на невежия е за предпочитане пред това на учения и многознаещ, който живее в големи противоречия.

"И ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител". Днес всички хора плачат, оплакват се от насилниците и търсят своите мъчители вън от себе си. Детето плаче, защото баща му го бил. - Защо го бил баща му? - Защото крало ябълки от чужда градина. Значи, мъчителят е в него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човек, това показва, че в него има нещо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, същият кара бащата да бие детето си. Кой е той и къде се намира? - Той се крие и в бащата, и в детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля, бащата мисли, че детето краде по своя воля. Всъщност, един и същ е причина и за краденето, и за боя. Един и същ краде и бие. В един случай краде, а в друг - бие. Как ще разберете това? Представете си, че отивате в една гостилница. Сядате пред една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарят веднага идва пред вас, учтиво се покланя и казва: Какво обичате, господине? - Искам еди-какво си ядене. Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: Добър човек е гостилничарят. Като се нахраните, същият човек идва при вас и казва: Господине, сега ще платите. - Пари нямам. - Щом нямате пари, не трябваше да ядете. Такъв е законът. Който няма пари, няма право да яде. След това предупреждение гостилничарят взима тояга, набива ви добре и ви изпъжда вън. Казвате: Чудно нещо, колко лош човек бил той. Значи, който ти даде да ядеш, същият дойде да иска пари и като не можа да му платиш, наби те.

Къде е погрешката? - В кривите разбирания на хората. Ако човек не промени разбиранията си, ще бъде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голямо постижение да бъде човек грамофонна плоча. Днес и папагалите се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо. Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти, най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. - Защо? - Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито папагалът може сам да пее. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо? - Защото е в положението на папагал, който повтаря написаното върху плочата. Още със слизането си на земята, човек започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т.н. Един ден ще дойде комисия от невидимия свят, да го изпитва и като види, че знае добре уроците си, ще го тури в по-висок клас.

"За то аз рекох: Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи". (- 2 ст.).

"А по-добър от двамата е, който не е бил още". (- 3 ст.). Това значи: Блазе на онзи, който не се е родил още. Животът представлява гостилницата, в която човек влиза да се нахрани и излиза. В този смисъл, Соломон казва: Блазе на онзи, който е влязъл в гостилницата и се е нахранил добре. Но, като нямал пари да плати, гостилничарят го набил добре и го изпъдил вън. По-блазе е на онзи, който влязъл в гостилницата, но, като разбрал закона, който се прилага там, излязъл вън, без да се нахрани. Обаче, свободен човек е този, който нито е влизал в гостилницата, нито е излизал. Първият е опитал храната на гостилничаря, т.е. неговото благо, но след това е опитал и грубостта му. Вторият само помирисал благото на гостилничаря, но не и грубостта му. Третият пък е напълно свободен, защото не е опитал нито благото, нито грубостта на гостилничаря. Следователно, ще знаете, че сте в живота, т.е. в гостилницата, където се приготвят вкусни ястия. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно от гостилницата. Ако ви се случи някакво голямо изпитание и не можете да ядете, вие влизате в гостилницата, поръчвате си ядене, но, понеже стомахът ви не работи, вие връщате яденето, без да платите. Законът на гостилницата е следният: Който яде, трябва да плаща. Ако не платите, гостилничарят излиза срещу вас с тояга и ви изпраща вън. Ако пък ядеш и не плащаш, пак те изкарват навън. В първия случай си болен, а във втория - сиромах. Дали сте болен или сиромах, ще излезете вън от гостилницата. Който влиза в гостилница, трябва да бъде здрав и богат човек, да знае, как да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: Знаете ли, кой е баща ми? - Не зная и не се интересувам. - Ама той е виден човек. - Не го познавам. Това е друг въпрос. Даже името му не съм чувал. Що се отнася до името му, малцина го познават. Важно е да се спазва законът на гостилницата, който гласи: Днес с пари, утре без пари. Кога ще дойде това "утре", никой не знае.

И тъй, вие трябва да разбирате живота като школа. Влизането ви в школата пък подразбира познаване на основните закони, които регулират самия живот. За да бъдете щастливи, вие трябва да разбирате законите на щастието. В една от своите книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбен, но те не искат да вървят след него. Той иска да ги направи щастливи, но те не му вярват. Където и да ги заведе, те не могат да бъдат щастливи, защото на земята щастие не съществува. За да бъдат щастливи, те трябва да имат неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вътрешното разбиране на човека. "Елате с мене" - казва Кришнамурти на хората, но това е отвлечена идея, която мъчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбен? Значи, следването на човека е вътрешен, а не външен механически процес. Човек сам намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъг процес. Сам Кришнамурти, който проповядва на хората и ги кани да го следват, не е постигнал още това. Сам той живее в противоречия. Наистина, достатъчно е изпреварил своите последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповядва безличен живот, но сам не е дошъл до него.

Казват някои, че Христос е направил много нещо за човечеството. Вярно е, Христос се пожертвува за човечеството, но какво направиха християните за Него? Те ядат и пият в гостилницата и заставят Христос да плаща за тях. Това е неразбиране на Христовото учение. Христос казва: "Както ме е Отец научил, така и аз ви научих". Давате ли си отчет, на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда сметка? Христос спазва законите на природата, както и на разумния живот и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре - без пари. Думата "пари" подразбира труд, усилие, работа. Значи, за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи, човек няма право да яде. Като свърши някаква работа и спечели нещо, тогава може да влезе в гостилницата и да се нахрани добре. Мнозина запитват, къде са Божията Любов, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се от вашите стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия в света. В света има хора, които могат да приложат и любовта, и милосърдието, и правдата. Защо не ги приложат тогава? Те стоят и питат, къде е любовта в света. Няма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другите хора. Щом вие я приложите и другите ще я приложат. Днес хората работят повече за пари. Ние пък казваме: Работи, без да очакваш да ти се плати. Като работите с любов, непременно ще ви възнаградят, ще изкарате хляба си. Обаче, първо ще работите. Докато не работите, нямате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пак нямате право да ядете. - Възможно ли е това? - Възможно е. Който не спазва този закон, ще оголее. Не стана ли същото с Адам и Ева? Те ядоха от забранения плод, преди да имаха нужното знание, вследствие на което сгрешиха и ги изпъдиха от рая.

Много от съвременните хора искат да бъдат посрещани навсякъде с уважение и почести, като княжески синове. Те искат, без да работят, да имат всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески син, трябва да отговаря на званието си. Като отиде в някой дом, където хората имат пиано, те ще отворят пианото и ще му кажат: Господине, изсвирете ни нещо хубаво. Той погледне към пианото, вдигне рамене и казва: Не мога да свиря на пиано. Отива в друг дом, там го накарат да нарисува нещо за спомен. - Не зная да рисувам. Отива в трети дом, искат да им напише нещо за спомен. - Нищо не мога да напиша, не съм учил много. Питам: какъв княжески син е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? В който дом е влязъл, като излезе, ще чуе след себе си думите: Голям простак е този човек! Той не е никакъв княжески син. Всички хора, които мислят, че са княжески синове, а нямат знания, са големи простаци. Всички религиозни хора, които мислят, че са чада Божии, а не прилагат Словото Божие, също са големи простаци.

Всеки може да бъде княз или княгиня, ако разполага със светлина и знание, с мъдрост и любов. Всеки човек може да бъде Син Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняват, това не е нито княз, нито Син Божи. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и любов. Първо ще работите и учите, а след това ще ядете. - Слуги ли трябва да станем? - Първо ще бъдете слуги, после господари. - Това е унижение за нас. - Унижение е за онзи, който не разбира нещата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на място. Много хора се страхуват да не изпаднат в положение да ги унижи някой, а не виждат, че като не разбират живота, сами се унижават.

Един турски бей, който живял в Цариград, умрял. Докато бил на земята, той си мислел, че като умре, ще отиде направо в рая. Обаче, не станало, както мислел. Като напуснал земята, явил се при свети Петър, с мисълта, че ще влезе в рая. Свети Петър му казал: Тук няма място за тебе. Временно ще живееш в едно магаре. Понеже си напуснал преждевременно земята, ще живееш в магарето дотогава, докато се свършат годините, определени да живееш на земята. Както му казал св. Петър, така станало. Той влязъл в едно магаре, без да знае някой за неговото пребиваване в тази форма. Като влязъл в магарето, той вършел различни работи: вода носел на господаря си, дърва - от гората и т.н. Един ден магарето трябвало да занесе дърва в същия дом, където живял беят. Като видяло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влезе в двора. Господарят му го ударил няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе. - Защо? - Беят се страхувал да не познаят близките му, че живее в магарешка форма. Всички се чудели, как да заставят магарето да влезе в двора. Един дервиш, който наблюдавал цялата работа, казал: Ако ми платите, аз ще го накарам да влезе вътре. Те му обещали една сума. Той се приближил до магарето и му пошепнал тихо: Влез в двора, никой няма да те познае. След тези думи магарето влязло в двора. - Каква била тайната? - Че никой няма да го познае.

И тъй, когато човек изпадне в по-ниско положение, отколкото някога е бил, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаят, да не си спомнят, че някога той е бил при по- високо положение, отколкото днес. Казвам: Не се стеснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой няма да ви познае. Добре, че хората не помнят нито своето минало, нито вашето, за да бъдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате. Аз изнасям този пример, за да пречистите мисълта си, да бъдете свободни. Като не разбират нещата, мнозина роптаят. Целият свят е пълен с вътрешен ропот. Всеки казва: Това не е право, онова не е право. - Защо не е право? - Защото не станало, както очаквал. - Кой човек може да каже, че всичките му работи са станали, както той очаквал? Ще кажете, че царят е свободен, заповядва на всички и работите му се нареждат, както той иска. - Лъжете се и на царя заповядват. Над него стои Един, Който му заповядва. Коларят заповядва на коня си, но и на него заповядват. Взводният заповядва на войниците си, но и на него заповядват. Няма човек на земята, който да не заповядва на някого, но също така няма човек на земята, на когото някой да не заповядва. Всеки човек се намира под заповед. Например, стомахът заповядва на човека да яде. Ако не яде, ще го уволнят. В случая, стомахът е господар. Умората заповядва на човека да спи, за да си почине. Външните условия го заставят да се облича. Гладът и нуждата от хляб заповядват на човека да учи, да работи, за да изкарва прехраната си. Затова, именно, той става музикант, поет, художник, учител, проповедник, майка или баща. Момата и момъкът искат да се оженят, да родят деца, да ги издържат на старини.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си, понеже уповават на чуждото, както и на временни неща. Те уповават на парите, на имотите си, на децата си и т.н. Малко хора уповават на Бога, а още по-малко изпълняват волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човек, създаден по образ и подобие на Бога. Който не е готов да изпълнява волята Божия, той живее в областта на грамофонните плочи. И така се живее, но друго нещо е животът на реалността. Като турите грамофонните плочи да свирят, пеят и говорят и децата ще научат езика, но друго нещо е да слушат езика непосредствено от своя учител, оригиналът на словото. Детето, както и ученикът, се нуждаят от живото слово на своя учител, а не от копията на нещата. Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост".

И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно.

"И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му. И това е суета и угнетение на духа". (- 4 ст.). - За какво завиждат хората на своя ближен? - Задето е влязъл в гостилницата да яде. Завистта ще изчезне, когато човек разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работил. Който оре и жъне, той яде. "Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си". (- 5 ст.). - Наистина, когато човек по цели дни седи, сгъва ръцете си и нищо не работи, ще се намери в лишения и мъчнотии и ще се принуди да яде плътта си. Като види, че окръжаващите ядат и пият, той започва да завижда. - Ама чужд съм в този свят! - Много естествено. Щом влезеш в гостилницата без пари, непременно ще бъдеш чужд и за гостилничаря, и за клиентите му. Щом влезеш в живота без знания, ще бъдеш чужд за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиите закони и Неговите пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всякога ще бъдете чужди за Бога, за разумния свят. Само онзи син може да бъде щастлив, който изпълнява волята на баща си, разбира неговите мисли и е едно с него. Следователно, станете Синове Божии, за да бъдете щастливи на земята. Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе, той нарушава своя вътрешен мир, а заедно с това губи щастието си. Човек трябва да спазва три неща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любов и да следва пътя на Божия Дух. Който спазва тези неща и като музикант ще свири добре, и като художник ще рисува добре, и като поет, учен и философ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другите. За да изпълни своето предназначение като личност и като душа, човек трябва да работи, да учи, за да има пари, с които може да влезе в гостилницата. Той трябва да има и знание, с което да влезе в живота.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

19. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 март 1935 г.

София. – Изгрев.