от ПорталУики
Версия от 20:35, 16 април 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Наука и знание

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Разлика между морален и добродетелен човек“.

Кой човек е морален? – Който ходи с патерици. – Защо му са патерици? – Защото краката му са слаби, не издържат тежестта на тялото. – Нужни ли са патерици на здравия човек? – Не са нужни. За кого съществуват законите? – За онези, които вършат погрешки и престъпления. Обаче, за онези, които никога не грешат и не правят престъпления, закони не съществуват. Следователно, моралът има отношение към безморалния, а законът – към онзи, който живее в беззаконие. За кого е знанието? – За невежия.

Всички хора се стремят към наука, към придобиване на знания. Какво разбираме под думата „наука“ и какво – под думата „знание“? Казваме, че някой не е учен човек, но трябва да придобива знания. Кое от кое произлиза? Науката ли дава знанието, или знанието създава науката? Науката подразбира систематизирано знание, но тя не го създава. Не е достатъчно човек само да има знания, но те трябва да са живи, да имат отношение към живота. Казвате, че някой има много знания. Колко знания има? С числа можете ли да ги определите? Слушали ли сте да казват, че някой има пет или десет милиона знания? С каква мярка се измерват знанията? Казва се пет грама жито, 100 грама сол, 5 милиона лева, но никъде не е казано, колко знания може да има човек. Числата, с които си служим в живота, са живи величини; те имат отношение, както към материалния, така и към духовния и умствения свят. Обаче, стойността им в разните светове е различна. В материалния свят единиците мерки са: монета, грам, метър, литър и др. В духовния и умствения свят съществуват други единици мерки за определяне количеството и стойността на нещата.

За да се справя и с трите свята, човек се нуждае от положително знание. Като се домогне до него, той става активен, способен за всякаква работа. Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията. Той се намира в чудо. Защо? – Не е застанал на здрава основа. Животът е един и неделим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще лягаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота. За това е нужно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръв той се ползва от знанието си. Той е в положението на пътник в бурно море, който е стъпил здраво на канара. Този човек е господар на условията.

Съвременните хора искат да уредят живота си външно, да са осигурени. Това е невъзможно. Докато човек не уреди живота си вътрешно, никога не може да го нареди външно. Как ще управлявате юздите на коня си, ако мускулите ви не са здрави? Силата на човека е вътре в него, а не отвън. Само вътрешно силният може да сменя отрицателните си състояния в положителни. Само той може да превръща нощта в ден. Правили ли сте опит, да видите, колко сте силни? Седите в тъмна стая, нищо не виждате; казвате, че сте в нощта на вашия живот. Какво трябва да направите, да излезете от този мрак? Драснете клечка кибрит, запалете свещта си, и състоянието ви веднага ще се смени – превърнали сте нощта в ден. На всеки човек е дадена тази възможност, тази вътрешна сила. Това значи, да има човек знание, да разполага с науката. Невежеството е нощ, знанието – ден, зора на живота. Безморалието е нощ, моралът – ден. – Какъв ден? – Какъвто и да е – ясен или облачен, тих или бурен – не е важно – все пак е ден. Един бурен, облачен ден е за предпочитане пред нощта. Значи, каквото знание да има човек, то е за предпочитане пред невежеството. Важно е човек да знае, какво може в даден момент да направи, какво в даден момент може да излезе от него, а не какво го очаква в далечното бъдеще.

Мнозина се спъват в развитието си, защото бързат, искат в малко време да постигнат много неща. Който бърза, той е страхлив. Дето отиде, той силно хлопа на вратата, иска по-скоро да му отворят. Защо бърза? – Страх го е от нещо. Който иска в малко време да стане велик човек, и той е страхлив. Той се спира на вейка врата и силно хлопа. Ако майка му, т. е. любовта, е вътре, има смисъл да хлопа силно на вратата. Тя ще стане и ще му отвори. Но ако майка му не е вътре? Колкото и да хлопа, всичко е напразно – никой няма да му отвори.

Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближните си. Изучавайте минералите, растенията и животните, като части на Цялото, за да се свържете с Него. То ще ви даде сила и устой да издържате на всички мъчнотии и изпитания, на всички страдания и нещастия. Колкото по-здраво е прикрепено растението към почвата, толкова повече издържа. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява той на външните и вътрешни условия.

И тъй, за да се развивате правилно, за да придобиете знания, трябва да бъдете слепи и глухи за отрицателното в живота. Както спящият не вижда и не чува, какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателните сили. Когато спи, човек е добър. Като се събуди, той е и добър, и лош. Който иска да бъде всякога добър, трябва да заспи. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота. Заспете за всичко, което ви измъчва, за да го забравите. Когато болният заспи, състоянието му се подобрява. Когато страдащият заспи, забравя скръбта си.

Желая ви да заспите за всичко лошо и отрицателно в живота, за да го забравите и да се събудите като младенци, обновени и бодри, готови за нов живот, за нова работа, за нова светлина.

Упражнение за дишане: поемане въздух през лявата ноздра, а дясната затворена. Задържане на въздуха няколко секунди, след което издишвате през дясната ноздра, а лявата затваряте. Ще правите упражнението три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по шест пъти.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.


28. Лекция от Учителя, държана на 1 март, 1929 г. София – Изгрев.