Разлика между версии на „На този камък“

Версия от 13:13, 17 февруари 2010

На този камък

„И който падне на този камък, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже"*)

„На този камък".

В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!

И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.

„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в тяхния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.

Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случават нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.

Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.

Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размечи местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.

„На този камък". Идеята, която се съдържа в този стих, трябва да се постави като основа на вашия живот и върху нея да градите. По-нататък е казано, в същия стих, че този камък, върху който човек падне, ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже. От този стих се вижда, че много хора имат криви схващания за нещата. Те искат, великите идеи да дойдат при тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат. Те искат, великите идеи да паднат върху тях, но самите идеи ще ги унищожат. Великите идеи имат своя светлина, която дава отражение върху всички неща в живота. Радвайте се на светлината, която вашата велика идея носи и не се лакомете, да я обсебите, да я задържите в себе си. Радвайте се на слънцето, което грее. То представя велика Божествена идея, която носи в себе си светлина. Какво щеше да бъде положението на съвременния свят, ако слънцето ходеше от къща в къща, между хората, да яде и да пие с тях?

„На този камък". Тази е основната идея, върху която говоря днес. Всяка основна идея има своя орбита, затова е основна. Тя не може да измени пътя на своето движение, а това трябва да ви радва. Щом знаете това, не се стремете да измените нейния път. Ако някой пожелае, да фотографира своята идея и да я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо? Защото идеите не могат да се фотографират. Ако някой фотографира слънцето и го представи, че е светло, кръгло тяло, с това, идеята не е изразена. Никоя идея не може да се изрази, нито с думи, нито с образи. Идеята не може да се събере нито на земята, нито в ума, нито в сърцето на човека. Всяка идея може, временно само, да присъства в човешката душа. Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал. Човешкото естество пък е това, от което вашата душа и вашата природа се ползват. Казвате: Природата ми е такава. – Каква е вашата природа? Вие се занимавате с дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава. Не унижавайте естеството си! Естеството на човека не е дребнаво, но той се занимава с дребни мисли, не знае, как да работи и отдава всичко това на своята природа. Вие разхвърляте вашите неща, не знаете още, как да ги нареждате. Ако се намерите в общество на десет души – лоши хора и успеете да ги заставите, да мислят право, вие ще минете за тях като учен човек, влязъл между умни хора. Какво представят лошите хора? Лош човек е онзи, който не е постигнал своите желания и иска да ги постигне по един неестествен начин. Добър човек е онзи, който е постигнал своите основни желания и ги е впрегнал да работят, не само за него, но и за своите ближни.

Следователно, ако паднем върху своята основна идея и искаме да я изнесем пред света, ние ще се строшим. Който иска да изнесе своята идея пред света, той ще се строши. Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой ме пита, в какво вярвам, ще кажа: вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината. – Съществува ли някакъв Бог? – По този въпрос, аз бих желал, ти да ми говориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе, да ми говориш за неща, които не зная. И тогава, той започва да ми говори, че Господ е всесилен, всемъдър, всеблаг. – Така е, виждам всичко това. Казвам: човек трябва да бъде умен, да знае, какво да говори. Той трябва да прояви своята интелигентност и чрез нея да разреши мъчнотиите си. Мъчнотиите са задачи, дадени на човека, да ги разреши. Това не значи, че той ще разреши всички задачи – част от задачите си ще разреши, а една част ще останат неразрешени. Тях той ще разреши в бъдеще. Каквото днес разреши, ще остане за основа на бъдещето. Всеки опит, колкото малък да е, никога не остава без последствие. Някой казва: Какво печеля, ако мисля за доброто? – Ако, само по един час на ден, мислиш за доброто, за великото в света, този час, ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден, само половин час, да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага; Той ще го възнагради щедро. Бог никога не забравя да отдаде всекиму нужното, но ние не трябва да се налагаме. Той не може да върви по нашия ум и казва: Да мислите за мене, това е добре за вас, но ще знаете, че аз ще ви дам всичко, каквото ви е нужно, когато намеря благоприятни условия. Кога ще бъде това, то е моя работа. Питам: ако вие сте риба и живеете във водата, може ли Бог да ви направи, на земята, хубав палат за живеене? Ако вие сте птица и живеете във въздуха, може ли Той да ви постави пред царска трапеза? Значи, царските трапези и хубавите работи се дават на човека, само при благоприятни съчетания в живота, за да може той разумно да ги използва.

Сега, за изяснение на тази мисъл, ще приведа един разказ. Като се предава някой разказ, мнозина бързат да кажат, че знаят този разказ. Едно трябва да знаете: който и да е написал разказа, който и да го предава, той всякога остава нов. Законът е такъв. Когато някое дете предава един разказ, той пак е нов, защото, това дете, влага в него своя идея, която авторът не е внесъл. Разказът може да е стар, но детето внася в него нещо ново. Не мислете, че детето не може да внесе нещо ново. И като говори, и като предава нещо, детето всякога може да внесе нещо ново от себе си. Мъдрецът, едновременно, е и млад, и стар: млад е по приложение, стар – по опитност. Когато прилага своето знание, мъдрецът е дете. Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е старец и очаква наготово да му донесат това, което е дал.

Заглавие на раздел

Ще пристъпя към разказа. Това, за което се говори в разказа, се е случило в времето на цар Абу–Бенъ–Фура. Ако искате да знаете н+зщо за този цар, четете книгите по това време. Там ще намерите цялата негова история. Той бил отличен цар. В царството му съществувал голям ред и порядък. Той имал само една дъщеря, наречена Енъ-Суфи, която била най-умна от всички моми, живущи по това време в царството. В този разказ се говори и за нейния бъдещ избранник, който се наричал Елми-Бар. Понеже Ен Суфи била най-красивата и най-умната мома от всички тогавашни моми по света, до нея прис.игали млади и красиви момци, княжески и царски синове, от целия свят. Едни от тях я възп-ввали, други й носили подаръци, цвътя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел – да се домогнат до ръката й. Тя не се подавала на никакви обещания, не се ласкала от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвалк. Казано е, че целият ад е циментиран само от любовни обещания, които никога не се сбъдват. Улиците на ада са послани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов. Целият ад е послан с счупени сърца, които не са постигнали своите мечти и идеали. Обаче, ней-ният избранник, Елми-Бар, живял н"вкъде на планината, дето пасвл овце. В свободното си време правил научни изследвания на небето, изучавал звездит+з, планетит-Б, за която цел си служил с особена тржба. Той бил отличен ов-чар, заради което бил посещаван от много хора. Като

63

дохождали при нзго, хората обичали да гледат през прозореца на стаичката му, да видят, какво лрави, с какво се занимава. Всяка сутрин той отправял тржбата си към прозореца на своята любима, дано отдалеч поне я види. Като я виждал, радвал се и през целия ден работил, занима-вал се усърдно. Като виждал своята любима, започвал да наблюдава небето и да вади бележки от всичко, което му правило впечатление. Така той работил своите любовни фотографии. Ако някой астроном види, какво прави този млад момък, ще каже. че изследва слънцето, юпитер или други някакви планети. Не, този млад момък се занимава с любовни работи. Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера. Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всъкога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота.

Заглавие на раздел

Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онъзи царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цв"бтя в ръце, или на онъзи, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот, или най-после на онзи млад овчар, който живъл на планината и всъка сутрин по-глеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате. Ако предач стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова ще го п^едам в превод. Ето прибллзително преводът на това стихотворение-„Слънцето не бъше още изгряло, Гнъвен б% вътърът и фучеше.

Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всъваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от верховет и, като войници за бой свличаха канари, камъни, пъсък и с сила, гняв и ярост ги прчщаха в подножието, в дълбоките долини : Идете гам долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите верхове. С.чръб и страдание що е, още не сте

познали". Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владъе, а в окови и затвори, всегда

свобода и истина говори".

Заглавие на раздел

64

Както виждате, от всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски синъ-овчар, който живъл на планината, е останало нещо, което и досега още живее' и на небато, и на земята, и в водата, и в въздуха, а най-после ив светлината. Неговите думи и досега още са живи. Следователно, ако живъем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо, и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар. Също така споменавам името на Енъ-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли, защо той всъка сутрин, с тржбата си, поглеждал към нейния прозорец? Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец. Сперед мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бенъ-Фура, царят. Ако той нямаше царство, гози разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душит- на всички хора по земята. Всяка душа, слъзла на земята, търси нещо: една по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря всяка сутрин поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изтоке когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгръва? И то търси някого. Аз бих желал слънцето никога да не намъри този, когото търси, защото щом го намъри, ще престане да изгръва и да залъзва. Ако не го намери, дълго време ще изгръъа и ще залъзва.

Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т. е. пристанала на никого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на никого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намъри своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда с своята възлюбена, подмладен, премънен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дзли са верни т, или не. Само глупавите хора говорят за в^рни, или за неверни неща, а умните хора всъкога говорят за умни работи. Глупавит

65

работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва ръзко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щъше да разбере смисъла и на самото име Ябу-Бенъ-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете, и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсвкъде и в всичко прониква един общ закон. Запри-мър, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в негс настава една и съща промъна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако в врата на човека има малко стеснение, т. е. ако мърката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действува, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, стаза стесняване, свиване.

И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнекъде най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и в втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е една любовна дума да ви каже някой, за де се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живбят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби, и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глу-пав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърдчавате, в втория случай се обезсърдчавате.

Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещ-нал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която

5

66

да се влюбят. Докато не се влюбят, т не могат да се вернат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюб-ват? Влюбването подразбира някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват. това предизвиква цъл скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя оедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и мом-ците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излъзли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога от хиляди години насам, и днес той я срътца, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че на-мърил своята сестра. И родителит-Б трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живъйте, както Бог е определил.

И религиозните хора се намират пред същата опас-ност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате един човек върви в правия път, но изведнъж минава някакво съмнение в ума му, и той се запитва, дали е в правия път, или не. Всички хора вервят в чжтя, който Бог им е начертал. Този път е извън чо-въшкото съзнание и самосъзнание. Докато живъе само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма опред"Блен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът на някои родители се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родители те му, и т го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден той среща красивата мома Ен-Суфи, и веднага в него става промъна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, вев-кога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промъна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му пропо-ведва, и той разбира смисъла на нейните думи. Същата про-

67

мъна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбирз този закон, той е готов да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погръшка, която се е скрила някъде под ноктите й. Като влъзе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното, и той казва* Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Инзче, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облъчен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път, Първият е гръшник, който има условия да стане праведен, Вторият е праведен, който има условия да стане гръшник. Значи, и в двата случая отношенията се изменят.

Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърдчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени най-малко седем идеи. Например, единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието единица, освен количество, ние разб^, аме още и субстанция в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или в въздухообразно, или най-после в лъчи-сто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота- Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в

68

своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Мко си представите числото две в вид на два ангела, слъзли от небето да ви придружават, еди-ният от лавата ви страна, а другият – от дъсната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обач», ако не разберете тия условия и не ги използувате правилно, вие ще влъзете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човеж яде много мед, има опасност да се развали стомаха му. Дко никак не яде мед, пак има опасност за неговия орга-низъм.

Ще приведа един разказ за опитността на една майка» която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всъкога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключоветв, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, в втората – масло, а в третата – праз. Един ден майката излъзла из града, и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мъхтото, което децата не знаели, а ги турила н^къде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намърили трите ключа от стаите, и всбко от тях взело по един ключ и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хлъб от долапа и започнало да яде хлъб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, пръсно масло. Взело хлт^б и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видътю вътре много празъ-лук. И то започнало да яде хл-вб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез т-бзи ключове те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Ме-дът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие ог човека. Тя ще му даде тия условия, когато намъри, че той може да ги използува правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен Следователно,

69

когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намърил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намърил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, ечи-там, че той е намърил ключа от стаята, в която има мед.

Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си. Някой казва: Трябва ли да се яде през? – Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете. Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа. За да го облагородят, за да смекчат естеството му, т го готвят с масло. Обаче, пра-зът не заслужава масло. Празът е изправен нагоре, достига доста голяма височина, затова казват, че е горд, че-столюбив, с голямо достойнство. Като знаят тази негова черта, българите го наръзват на ситно и го сипват в зелена чзрба. Те казватъ' Масло на праза не трябва; достатъчна му е зелената чорба. Това са идеи и понятия, чрез които човек гръбва да разреши вътрешния смисъл на живота, да разбере, защо е дошъл на земята. Някой е свършил уни-верситет, станал е професор, учител или чиновник, но с това още не е разрешил основния въпрос на живота. Трети се е оженил, станал баща, майка, но пак не е разрешил задачата на своя живот. Как ще разрешите въпро-сите на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзад, като нули, а пред тях турете единицата. Само по този начин ще разрешите вътрешния счисъп на живота Значи, когато турите любовта на място^о на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите след нея, на мястото на нулиг, вие ще разрешите задачата на вашия живот, ще разберете вътрешния смисъл на цъло-купния живот.

И тъй, всички хора трябва да нареждат живота си по новия нзчин: единицата – любовта напред, а всичко останало – нулиг назад. Когато някой казва, че е радостен днес, аз намирам, че той не говори истината. Невъзможно е само днес да е радостен. От памти-века са дохождали при мене същества, които са били радостни и весели и са оставили своето благословение на човечеството. Затова рсъки трябва да съзнае в себе си, че животът е добъръ"и пълен с любов. Ако' 'душала На някого е натъжена и скръбна, това не е "всичкото. Животът е пълен с любов и добро-

70

детел, които ще влъзат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбьта не остава за винаги в душата на човека. Скръбьта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сънка, илюзия на живота- Илюзия е това, в което човек верва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а в същност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай вт^рваш в това, което не е; в втория случай не вярваш в това, което е. Животът на съвременните хора седи в постоянно възприемане на едни неща и отричане на други. Сегашната философия пък се изразява в отричане на нещата. И това е добре, но ако човеж само отрича, без да възприеме нещо, какво ще придобие? Човек трябва едновременно да възприема и да отрича. Когато някой млад момък се влюби, хората около него казват: Глупаво нещо е влюбването! Обаче, според мене, влюбването е за предпочитане пред безлюбието. Някой се стреми към велики работи, но хората веднага му противодействуват, съветват го да остави тия неща настрана. Той трябва да каже: Това, което не ми трябва, оставям за вас. За мене задържам потръбното. – Умът ще ти хвръкне от тези работи. – Това, от което умът ми ще хвръкне, оставям за вас; другото аз ще възприема. - Това са празни работи; това не е пра-вият път. – Празните работи са за вас, а пълнит^ – за мене. Правият път е за мене. Няма защо да се разправяте с хората. Всеки смяпо трябва да застане в правия път, като праведен човек. – Ти си гр-вшен човек. – Да, докато не мислъх, бях и грешен, и глупав човеж. От-как започнах да мисля право, аз вече съм мъдрец.

Следователно, когато се намърите в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: „Бог е Любов". Когато не можете да разрешите някоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Бог е Любов". Тези числа са в вашия ум. Те са разумни числа и ще разберат всичко, каквото им казвате. Числата са разумни сили, с които трябва да се нагласите. Щом се нагласите с гбх, ще разрешите задачата си. Всеки може да направи този опите. На-пример, ако седите около една плоскост и нъжолко деня наред усилено мислите, че тази плоскост може дг. се помести, ще видите, че тя ще се помръдне от мъттото си.

/1

Това правят светските хора и са постигнали резултати. Ако се намирате пред трудна задача и цяла година наред постоян-ствувате в мисълта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. Някой иска да свири на някакъв инструмент, но мисли, че не му се подава този инструмент. Не, вземи инструмента в ръка и започни да свириш. Всеки ден повтаряй, че можеш да свириш, ще видиш, как този инструмент най-после ще ти се подаде' сутрин десет пъти, на объд десет пъти и вечер десет пъти повтаряй в себе си мисълта „аз мога да свиря", и ще видиш, че в продължение на една година ще имаш резултат.

„На този камък". Този камък е основата, върху която трябва да положите живота си съобразно Божиитб закони. Бог не създаде св1вта като мъхто за роби, за слуги, нито го създаде за затвори и за наслаждения Хората сами създадоха затворите и ограниченията. Той създаде света за училшде на своите- деца, като каза: Ако сте умни, вие ще видите, че в света владъе пълен ред и порядък. Ако не сте умни, вие ще виждате навсъкъде пълен безпорядък Този камък представя основата на живота – любовта. Ако очаквате любовта да дойде при вас, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете светлината на любовта в себе си и оставете сърцето си свободно. Когато Бог работи в вас, отворете Му широко пътя и не се противопоставяйте. Защо? Защото, когато Бог работи в вас, а вие противодействувате, Той ще ви смаже; ако пък Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте Той да дойде при вас. Човек трябва с готовност да приеме Божията светлина. Зат?ва и Писанието казва: „Изпраща ми Духа си . . . ". „Изпраща ми Духа си", значи, изпраща ми своята светлина. Следователно, всеки трябва да възприеме любовта в себе си, защото след всъка скръб иде радост, и след вевка радост иде скръб. След всяко смущение иде мир. Тъй щото, противоречията в света не са нищо друго, оезен условия за проява на Битието. Така е за мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието. Мъдрецът очаква щастието на вевко време. Дойде ли ви никакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. Всеки ден невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи, как тб разби-рат нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое – нещастие. Някой човек седи отчаян, обезсърдчен от живота,

(2

нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захверля го, почеркът му се вижда крив, нечетлив и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после гой отваря писмото и в него вижда единъ чек, изпратен от негов приятел, който го обича. – Чудно нт^що, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, с изкривен почерк писмо, в него ще нам-вриш единъ чек. Когато човечлката душз преживява вътрешна криза, отъ невидимия св"бт му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотииг си само за един ден. В 365 деня той ще получи 365 любовни писма с по един чек в гбх, съ който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгр-вва.

„На този камък". Този камък представя любовта която се взима за основа на проявения живот. Животът пък прониква цялата жива природа, а душата взима материята на природата и твори. Между душата и природата съществува в"бчно единство. Следователно, няма защо да се разисква върху въпроса, има ли душа, или няма. За мъдреца има и душа, и природа; за глупавия природата съществува, но безформена, а душата пък съзсем не съществува. Когато чозък отричз душата и живота, той заслужавз нула. Когато върви по правия път, той заслужавз единица. След това, като тури нулата зац единицата, всички неща ще се осми-слят. Когато получите любовното писмо с чека, всички объркани работи ще се изправят. Вие можете да се занимавате с ред научни теории, но щом получите такова любовно писмо, скачате от радост. Защо? Реално е това писмо. Всички любовни писма не са реални, но тия, които невиди-мият свят изпраща, са реални. Щом получи такова писмо, човеж казва1 Има смисъл да се живъе да се работи! Тъй щото, когато човек е готов да жертвува всичко за Великото в евета, това показва, те той е получил и про-чел вече своето любовно писмо. Когато човтьк не е готов да жертвува, това показва, че той още не е получил своето любовно писмо, или, ако го е получил, още не го е чел. – Не мога да свърша тази работа. – Прочети писмото си и ще я свършиш.

Съвременните хора говорят за отворените, т. е. за прочетените вече писма в миналото си, от които са получили само разочарования. От тия писма ние не се

в

интересуваме; ние се интересуваме от току-що получените писма, които още не са отворени. Само тези писма могат да осми:лят живота ви Днес и аз имам такова едно писмо и за него ви говоря. Какво сте писали вчера, и какво са ви отговорили, това не е важно. Аз говоря за реализирането на новото учение днес. Миналото е еднг опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете нз някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано в вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всвко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви, и днес вие трябва да я приведете на ваш език, дз се ползувате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото щом нещата станат съвършени, т веднага се разруша-ват. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават голями разрушения на земята, всъкога и навсъкъде трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погръшките. Когато нвкой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В доброде-тельта има разширявания – безгранични са нейните предели. И любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и любовта ще дава повече блага

И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгръващето слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес от всички се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес всички хора се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение

74

на това знание. Например, сега, при студените ноши, когато температурата вън е 21 – 22° под нулата, аз спя с отво-рен прозорец, и въпр-вки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частички става известно триене, и в резултат на това се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън, и в стаята става студено.

Казвам: вЯра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло, и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползуват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота.

„На този камъкъ". На този камък ще поставим живота си, и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме той да пада върху нас. Затова трябва да бъдем в пълна хармония с любовта и да се ползуваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня провъ-рявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се мтвнят, и човек може да се измъсти от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се м-внят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Измъттил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намъсти на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи да бъде човек мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.

3. Беседа от Учителя, държана на 17 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.