от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ

25.11,1943 година — Изгрева — София.

Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да по-чиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили три-мата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В пър-вия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея. — Днес времето е музикално — каза Учителят. Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз из-пях „Имаше человек", „Страшен беше вятъра" и „Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеех-ме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учите¬ля. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима. Рисунка 33-1-2.png Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Яв¬но беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други по¬добии случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Хрис-то заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого.

След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Вен¬цислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложеге тук едно пиа¬но. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза: — Хубаво, хубаво! — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове. — Тази музика е мистична — каза Учителят. — Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено ка¬ то се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие! Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя..

Брат Христо вдъхновено рече: — Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките свето-ве: физическия, духовния и Божествения!