Неповторими неща
Прочете се резюме на миналата лекция.
Прочетоха се пет страници от лекцията „Правилни отношения", от книгата „Път към живота."
Представете си, че някой си направи градина при висок планински връх, дето има изобилно вода. Друг си направи градина в пустинята, дето няма вода. Ще бъдат ли щастливи и двамата градинари? Кой от тях ще бъде облагодетелстван: който е при планината, или който е в пустинята? Ако тоя в пустинята каже, че Господ го е поставил в пустинята, говори ли истината? Господ ли го е поставил там, или той сам?
Често лошите работи в живота са облечени добре, а добрите са облечени зле, поради което хората правят погрешки. Понякога за едно престъпление плащат скъпо – дават голяма сума. Човек извърши престъпление, а после се чуди, защо го е направил. То е все едно, да си купите едно прасенце, а после да се чудите, защо сте го купили. Колко години може да живее прасето с вас? Защо ви е това прасе? Имате една мисъл, която е подобна на прасе, което само рови, прави пакости. Вие се занимавате с тая мисъл, но сте недоволни. Имате едно желание, подобно на прасето. Дето мине, все рови. Съседите ви започват да се оплакват от него. Влезете в някоя къща, и прасето с вас – разровило всичко. Защо давате свобода на прасето? Защо го водите навсякъде със себе си? Казвате: Нека си порови малко.
Понякога в човека се явява желание да види богатството на своя близък, да отвори касата му, да знае, с колко злато разполага. Желанието не е лошо, но то води към известно изкушение. Като погледнеш в касата, казваш: Блажен е тоя човек! Колко парички има в касата си! Преди всичко, тия пари не са благословени, те носят престъпни имена. Те са спечелени от продажбата на животни, на кожи, даже и от продажбата на хора. Какво блаженство е това, да притежаваш пари за същества, на които е отнет животът насилствено? Парите, които хората имат днес, са опетнени. Провидението, за да очисти тия пари, скрило ги е в касата, заменило ги е с книжните пари. Те са по-чисти от звонковите.
Казвате: Да имам пари! Ако имаш пари, всичко става; като нямаш пари, нищо не става. И без пари не може, защото, ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Никой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят, и той ще почне да работи. Ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение, златото върши добра работа. Стимул е златото. Понякога и без пари може. Има едно плащане, което е по-скъпо от златото. Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. Ако един цар даде на някого една златна монета, или му каже една добра дума, кое струва в дадения случай повече: парата ли, която е дал, или думата, която е казал? Царската дума струва повече. Представете си, че царят каже на някой мяадеж да следва във всичките факултети даром. Колко думи е казал? – Пет думи. Кое е по-добре за вас: да ви даде пет златни монети, или да ви каже пет такива думи?
Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле – започва да пие. Не се минава много време гласът му се разваля. Той казва че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината, и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това! Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предвл на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошовината, пожелаваш да станеш добър. Често хората се натъкват на смяна в желанията си. Добрият трябва да се пази, да не се подхлъзне. Лошият от какво трябва да се пази? И в лошия човек се явява желание да стане добър. Той прилича на оня богаташ, който изял и изпил-всичкото си богатство – останали му само два лева в джоба. Той си казал; Трябва да купя нещо с тия два лева. Ще си купя едно Евангелие, да видя, какво е писано в него. Като започнал да чете, разбрал, че заслужава да се чете – има смисъл в него. От тоя момент съзнанието му се пробудило и той започнал да съжалява, че изял всичкото си богатство. Добре е станало, че изгубил всичко материално, понеже в него се събудило желание да тръгне в правия път. Не е лошо човек да изгуби всичкото си богатство, но с останалите два лева да си купи Евангелие, което да го насочи в правия път.
Защо богатият обеднява? Представете си, че един силен човек се отнася грубо с хората: тоя набие, оня набие, докато един ден падне, счупи крака си и започне да се моли, да дойде някой и му намести крака. Когато човек наруши правилните си отношения към хората, в него се явява желание да стане добър. Много естествено, като счупи крака си, човек става добър. Като счупи крака си, като навехне ръката си или като изкриви ума си, човек става добър. Някои хора, като забогатеят, изкълчваг ума си, но после дохождат до съзнание, че трябва да се живее добре. Като изгубят богатството си, те слизат при обикновените хора и стават добри. Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползува много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и, като парцал, ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от тебе. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тая астрономия. Всичкп искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.
Един ден светиите се събрали заедно, да покажат знанието си. Всвки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: Аз нямам знания, като вашите. Само две неща мога да направя. Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекло вода. Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя – нищо друго не зная. Знанието се нуждае от прилагане. По-добре е да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твердото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане.
Един беден човек, който някога бил голям богаташ, срещнал на пътя си едно малко момченце, което искало милостиня. Бедният го погледнал и му казал: Съжелявам, че идеш късно, днес нямам нищо. Ако беше дошло преди една година, щях да те подкрепя. Но сега мога да ти кажа само
188
няколко думи: Както те виждам, ти ще ста-неш учен човек, ще ти провърви в живота. Момчето се зарадвало, записало името на бедния и продължило пътя си. След години той, наистина, станал гол^м, учен човек. Той намърил бедния, дал му една голяма сума и казал: Едно време ти не ми даде нито пет пари, но ми каза няколко ободрителни думи, които ме подтикнаха към работа; днес аз разполагам с големи знания и пари. Каквото каза, така стана.
Помнете: Думите крият мощ в себе си. Понъкога т помагат на човека повече, отколкото парите. Всъка дума, казана на мъ-сто, дава плод. Казваш: От мене човек няма да стане. Или, от мене човек ще стане» Каквото кажеш, става. Бъдете внимателни в думите си. Нвкой пат се сбъдват до-брите думи, а някой път – лошите. Знаете ли, с колко добри думи може да се поправи една лоша дума? Кажеш на никого, че е мазник, и той се обижда. Как Ще попра* виш тая дума? Тя не е лоша дума, но може Да обиди човека. Мазник е тоя, който е ма* зен, с масло намазан. Той надниква тукъ-там, да види, какво има за ядене. Умен е той. Когато искат да смекчат думата я мазникъ", казват „мазна Гана". Кое е отличителното качество на мазната Гана?
189
Преди години бях в Варна. Един ден слушах, как се карат две съседки – га-гаузки. Едната от тях бъше много красноречива, говори цвли два часа Тя изкара всички факти на лице, като някой адвокат или като прокурор, който държи обвинителна реч. Другата слуша, мълчи, уста не отваря. Тя знае, че ако каже само една дума, ще оти-дат още два часа Като сверши своята реч, тя запита съседката си: Можеш ли да ка-жеш нещо против това? Съседката мълчи, нищо не казва – не е красноречива. Досега не съм срвшал друга жена, толкова красноречива. Това б-Ьше гагаузка.
Прочетоха се пет страници от лекцията „Разумни промъни" от книгата – „Път към живота" – от първа страница ната-тък. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Числата 1 и 2 образуват числото 12. Това число минава за щастливо. – Защо? – Защото съдържа единицата, която показва граница на числата. Числото 12 представя поле. Двойката е плоскостта. Това поле е доста плодородно, каквото посЬеш, добри плодове дава. В всеки деден случай един човек може да бъде за вас или граница, или поле. – В какъв случай е полезно полето? – Когато искате да сеете. Двойката означава човек с много ниви, а единицата – човек с малко ниви, при това, с граници. Богатият представя
190
двойката. В природата няма по-добро число от двойката, но и по-лошо число от него нЬма. Съберат ли се двама души на едно място, непременно ще се скарат. – Кой ще ги примири? – Оня, който представя числото три. Тройката примирява, тя е миротворец. Никой не може да примирява, освен числото три. Тройката е в краката – образува се един трижгълник. Тя показва, как трябва да вервят краката. Ако това число изчезне, ходът на човека се нарушава, и той престава да ходи. Докато мисли право, човек е в числото три. Щом се раздвои, мисълта му отслабва. Тогава човек се разколебава и започва да мисли, кое да избере – раздвоена е мисълта му.
Представете си, че сте свершили два факултета, но мисълта ви се раздвоява. Дето отидете, никой не ви иска. Каквато работа започнете, не ви върви. Чудите се, какво да правите. Срвща ви един чов-Ьк и ви дава две стомни, да донесете вода. Казваш: До това ли положение дойдох? Свершил съм два факултета, а сега трябва да нося вода. – Това, именно, е доброто. Досега си пил друго н-Ь-що, а сега те пращат на Божествения извор, оттам да пиеш вода и две стомни да напълни ш – човек да станеш. Това значи, да отидеш зз вода с две стомни. ВмЬсто да пиещ от човешкото вино, ще цапълнищ
191
две стомни от Божественото вино и от него ще пиеш. Мнозина страдат, понеже не са напълнили двет стомни с Божествена вода. Едната стомна е главата на човека, а другата стомна – неговото сърце. И двег стомни трябва да бъдат пълни. Главата тръб-ва да бъде пълна с Божествени мисли, а сърцето – с Божествени чувства. Вс-Ьки човек трябва да се ползува от своите стом ни. Пръв той тр%бва да се ползува от гЬх, а после и окръжаващите.
Докато живеете на земята, вие мислите, че сте бедни, че не сте даровити. Не сте даро-вити, защото стомните ви са праздни. Идете на Божествения извор, напълнете стомните си, и всичко ще тръгне на добре. Няма защо да се доказва това. Кой има право да доказва? Силният всъкога доказва, слабият вс&кога приема. Как ще доказва слабият? Той не може да доказва нищо, не може и да отрича – остава само да приема. Силният доказва и настоява да приемеш. Той казва: Това ще го приемеш; иначе, не можеш да жив%еш. На слабия не остава нищо друго, освен да приема. Има ли н%що лошо в приемането? И силният, като стане слаб, приема нещата. Ако слабият стане силен, налага нвщата. Кое е по-добро: да налагаш, или да приемеш? И двег са необходими. Едно без друго не ногат, Ако в даден случай не
192
си слаб да приемеш една идея, и ако не си силен да наложи ш една идея, ти не можеш да разбереш живота. Първо човек е слаб, за да приеме идеит; по^ле той става гилен, за да налага илеите. Първо ще приемеш една идея в себе си и ще я приложиш в себе си. Ако не разбираш въпроса така, ще се натъкваш на противоречия. Ще питаш: Защо съм слаб? – За да приемеш една идея в себе си. – Защо съм силен? – За да приложиш една идея в себе си. При възприемане на идеигБ, слаб ще бъдеш; при прилагане на идеите, силен ще бъдеш. Сла-бият е гъвкав. леене се огъва. Слабият е долина, поле; силчият е планински връх. Мнозина глед^т на противоречията като на н-вщо излишно. ггЬма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно, всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на местото си. Тя никога не би допуснала неща, които нтзмат полза. ВеЪко нт»шо, колкото и да е лошо, е на местото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се стпахувате, да не се повтарят страданията ви. Помнете: В природата няма повторение. Всяко нещо, добро или зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и любов. И втори път мо-
193
жеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: Всички сладки и всички горчиви неща нямат една и слица стойност. Не се забравяйте в радо-стите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживъли един път, ще ви посети и втори пжл. Привидно нещата се повтарят, в същност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова, гледайте на всяко нещо, като на такова, което се случва веднъж в живота ви.
Казвам: Ценни неща са ония, които се случват само един път в човешкия жи-вот. Ценете вевко нещо, защото само веднъж се случва. Само веднъж ще бъдеш беден, и само веднъж ще бъдеш богат. Два пъти не можеш да осиромашееш – веднъж само ще осиромашееш. Само веднъж ще бж-деш млад, и само веднъж ще бъдеш стар; само веднъж ще бъдеш учен, и само веднъж ще бъдеш прост; само веднъж ще бъдеш добър, и само веднъж ще бъдеш лош. Това е закон. Може да не сте съгласни с мене, но ще го проверите. За мене е важно това, което съществува в природата, и което става в нея. Щом съществува нещо в природата, спор не правя. То е реално. Всяко нещо,
13
194
което не съществува в природата, не е реално. Аз говоря за реалните нвще, които сж-ществуват.
Представете си, че нвкой човек е свер-шил два факултета и става слуга нвкъде. Ще бъде ли доволен от него господарьт му? – Ще бъде доволен. Слугата му знае да свири, да рисува, да лъкува болни. Господарьт се чуди па неговото знание и навсякъде казва: Имам отличен слуга, владее няколко изкуства – знаг да свири, да пве, да лъкува. Лошо ли ще бъде, ако святът е пълен с такива слуги? Сега навсякъде срвщате все невежи слуги, които не владвят нито едно изкуство. В бъдеще за слуга ще приемат само оня, който владее нвкакво изкуство. Значи, слугата трябва да бъде или музикант, или художник, или лъкар. В бъдеще за госпо-дар ще приемат само оня, който не е нито музикант, нито художник, нито лъкар. Който нищо не разбира от живота, може да бъде господар, но не слуга Бъдещите господари ще представят материал, с който слугите ще работят. Така, именно, слугите ще по-вдигнат господарите си. Без такива слуги господарите са изгубени. В бъдеще между господарите и слугите ще има голвма любов. Още сега ще си изберете, какъв искате да бъдете – господар, или слуга. Ако си невежа, господар ще бъдеш и ще се нуждаеш
195
от умен слуга; ако си умен, способен, ще бъдеш слуга при невежа господар, да го певдигнеш.
Виждате една хубава цигулка в кутия и не знаете, какъв тон има тя. Ако я хване никой майстор - цигулар, хубаво нъ-що излиза от нея; ако я хване н-Ькой невежа, нищо не излиза. Само голямият майстор - цигулар разбира хубавата цигулка. Само голямият майстор разбира живота. В бъдеще всички хора трябва да разбират живота. Всеки човек е инструмент, пособие, което трябва да се използува. Ползувайте се от тия инструменти. Така трябва да гледате на нещата. Ново разбиране е нежно. Да се мисли по стар начин, това е изгубено време. Старото е отживяло своето време, не може да се повтори. Нови времена идат за всички.
Сега аз ви насърдчавам за ногого, което иде. Старото е загубено вече, за него не ви насърдчавам, то си отива. Закон е: Веднъж печалба, веднъж загуба – периодически става това. В бъдеще пак ще се по-вторят нещата, но при други условия, в друга система. При даден случай, в дадена система нещата стават веднъж. Затова трябва да бъдете готови, каквото ви се случи, да го приемете добре. Богатството и сиромашията ще дойдат само веднъж – приемете ги с разположени з – по Божествен начин. Знанието
196
и невежеството ще дойдат само веднъж – приемете ги по Божествен начин. Невежеството не е лошо нещо. Невежият е слаб, не носи никакъв товар на гърба си. Уче-ният е натоварен с голяма раница. Невежият е недоволен, иска да носи раница. Той казва: Нека имам раница, мъчно се жи-вЕе без нея. В раницата се турят теже-стите на живота. Тя служи за уравновесяване на тежестите. Не се страхувайте нито от невежеството, нито от сиромашията. Като ви посетят един път, втори път няма да дойдат при вас. И богатството няма да ви посети втори ш&т. И да искате, няма да дойде, то бъга. Като станете на 120 години, тогава ли ще учите?
Казват: Младият остарява, старият се подмладява. Кой стар човек досега се е под-младил? Подмладяват се хората, но не в една и съща система. Досега не съм срещ-нал нито един стар човек, който е оста-нал в една и съща система, и да се е под-младил. Не съм срещал човек, който да е остарЪвал два пъти. Може да е ставало нЪкъде такова нещо, но аз не съм го виждал. Според мене, млад е оня, кой-. то носи семена. Бог му е дал различни еЪ-мена, да ги изучава. Той посажда съмената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посьтите съмена. Той е градинар. В
197
неговата градина еЬмената растат, цъвтят и плодове дават. Младият носи съмена, ио плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод, трЬбва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможиост да яде. Случва се, че старият няма зъби и не може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. ПосЬй и твоите съмена в моята градина, да има, какво да ядеш. Плодовет са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми даваш от своите плодове. Аз ще нося съмената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодова. Това е закон на смъна, който хората не разбират, затова казват, че жи-вотът е пълен с противоречия^
Прилагане е нежно на хората. Не се иска голямо приложение – малкото е достатъчно, но да се прилага. Ачо чов-Ьк би прила-гал всеки ден по една дума, знаете ли, колко много би направил? Мнозина казват, че нямат работа. Създайте си работа сами. Ако аз съм на вашето мвсто, за една година ще посадя 360 плодни дръвчета. И вие може да направите това. Ще кажете, че нямате мъ-сто. Земята е обща градина, достояние на всички. Вие имате условия да сЬете на земята – поне по едно съменце на ден.
Сега, ако накарам нвкой от вас да изпее една песен, ще се намъри ли такъв
198
пввец? Да пве, без да му трепери гласа Само веднъж може да пвете, както днес На друга лекция няма да се случи същото. Нвкой ще каже, че ще пве вътрешно. – И това не е лошо. Друг ще каже, че не е го-тов да пве. – И това не е лошо. Аз искам от вас такава пвсен, която и децата мо-гат да изпЕят. Напримвр, кой не може да изпве „Цвяте мило, цвяте красно"? Ние имаме пвсеньта „Ходи, ходи, за водата ходи". Кой ходи за водата? – Сутринната роса Виждали ли сте сутринната роса да ходи за вода? Аз не съм я срвщал, макар че пвсен има, за нея. Интересно е да я видя. Тя е музикална и обикновено ходи, когато спя. Щом стана от сън, тл си е донесла вече вода. Кой ще изпие пвсеньта „Ходи, ходи"? (Една сестра я изпв). Сега да я изпве нвкой тенор, сестрата пв сопран. (Двама братя изпвха сжищта гте-сен.). (Учительт изпв същата пвсен тихо и спокойно, а след това я изпвхме всички заедно.)
Човек пве, само когато има вътрешен потик. Считайте за привилегия да пвете. Като пве и като свири, човек срвща голвми препятствия. Да, се състезаваш в музиката, това значи, сам да си поставяш препятствия. Събирайте се заедно и пвйте с любов, но без състезание. Подбудителната причина при пвенето да е любовта. Когато ви ^се пве,
199
пЬйте. Имате ли най-малката подбуда, пъйте. Ако няма условия, не пъйте. Като п-Ьете с любов, ще развивате глесовет си. Пазете ритъма на всъка песен. (Учительт свири тихо на цигулка пвсните: „Ходи, ходи" ... и Дъги, скърби вдигай, слагай" – Скръбният върви бързо. – Защо бърза? – Парите си загубил. Ако върви бавно, полека, загубата му не е голъча.
Учительт свири песеньт1 „Грве, грее, свЬтлината." Всички заедно пеем: „Време е да вървим."
19. Беседа от Учителя, държана на 10 ноемврий, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев. г