Разлика между версии на „Нова земя“

Версия от 13:38, 1 септември 2009

Нова земя

В природата съществува един важен закон – закон за разумната икономия. Съвременните хора нямат тоя закон предвид. Те са крайно разточителни. Когато им се говори за икономията на природата, те казват, че са свободни да правят, каквото искат. Дето е разумността, там е свободата. За каква свобода може да се говори там, дето няма разумност? Няма защо да се безпокоим, че тук-там в света има нарушения. Някога се яви буря, някога дъжд, става промяна на времето – температурата спада. Някога човек не си дояжда и не си доспива. Някога е по-добре ти да не си доядеш, а другите да си доядат, отколкото ти да си доядеш, а другите да не си дояждат. Много от сегашнитв хора имат особено възпитание – Евино. Откак влвзе първият учител в рая, дойде заблуждението. Той заблуди жената, като ѝ каза: Не трябва много да работиш, не ти трябва много знание. Достатъчно е да изядеш един плод, за да придобиеш зведнъж истинското знание, да придобиеш и безсмъртието. Жените и досега вярват в думите на първия учител. Те предадоха това учение на мъжете. И те вярват в него.

Има два порядъка в света: Божествен и човешки. Божественият порядък се познава, след като го приложиш. Невъзможно е да го познаеш, без да си го приложил, без да направиш нещо за него. Човешкият порядък, обаче, се познава преди да си го приложил. Хората са наплашени от човешкия порядък, от човешките работи. Те казват: Ние знаем човешките работи, опитали сме ги.

Питат: Защо са добрите хора в света? – За да има плодове. – Защо са лошите хора? – За да стават скандали. Лошите хора са причина за недоимъка. Въпреки че има и лоши хора, съвременната култура минава за такава, която е достигнала върха на своето развитие. Историята не помни по-добре въоръжени хора от сегашнитв. Тая култура е създала далнобойните оръдия, с които днес убиват хората, унищожават цели градове. Като стрелят, гранатите отиват на 400 – 500 км разстояние. Според статистиката на англичаните, неприятелят е разрушил 4 500 000 къщи. Не е малко това число. Вън от това, има още много фабрики и заводи разрушени. Такива разрушения има и в други страни – в Русия, в Германия и др. Какъв ще бъде краят на това? Днес са избити и милиони евреи, поляци и други народности. Като се направи баланс на жертвите от съвременната война, ще дойдем до едно внушително число. Ако тия хора трябваше да се пожертват доброволно, не биха го направили. Невъзможното стана възможно.

Днес всички очакват мир. Мирът се основава на закона на любовта. Само такъв мир може да бъде справедлив и постоянен. Дето е правдата, там е мирът; дето е до-бродетгльта, там е мирът; дето е разумността, там е мирът. Мир има само между здравите и богатите хора. Казано е: „Горко на богатите!" Казвам: Горко на богатите, които носят, учението на Ева! Горко на учените, които носят учението на Ева! Горко на ония, които живеят в заблуждения! Всички хора се страхуват от това, от което не трябва да се страхуват; те не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.

Няма по-опасен момент в живота от тоя, да измениш посоката на един лъч на любовта. Хиляди години ще минат, докато поправиш тая погрешка. Да мръднеш само на една стотна от фокуса на любовта, години ще отидат, докато поправиш отклонението. Спомнете си библейския разказ за грехопадението. Ева изяде само един плод и сгреши. Ще кажете: Какво от това, че изяла един плод? Така изнесен, разказът е за учени хора. В тоя плод има зараза, каквато носят сегашнитв микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, на чумата и на други заразни болести. Микробите на тия болести се размножават чрезмерно много. В една нощ те се увеличават с милиони и отравят организма на човека. На тия дребни, необуздани същества, които се размножават тъй бързо, трябва да разредиш серума. Болният трябва да изпие 4–5 чаши гореща вода, за да се намали силата на размножението им, и процесът да спре.

Казваш за някого: Аз го обичам. – Там е лошото. Казваш, че го обичаш, но това не е вярно. Как ще докажеш, че го обичаш? Ако е болен и, като го посетиш, той стане от леглото си, ти го обичаш. Ти си го погледнал добре. Да допуснем, че като погледнеш човека, той падне на земята. Как мислиш, твоят поглед намясто ли е?

Една млада, 19 годишна мома, свършила училище, пита: Има ли Господ в света, или няма? Казвам: Ти търсиш твоя Господ, който сега е на 19 години, черноок, с високо чело, с правилен нос, с хубави очи. Тя пита: Ще живеем ли добре с него? Ако го обичаш, ще живееш. Ако не го обичаш, няма да живееш добре с него – главата ти ще побелее.

Какво искате вие, съвременните хора? Ако си генерал, ще те съдят; ако си министър, ще те съдят; ако си цар, ще те съдят. Сериозна съдба има. Писано е в религиозните книги, че ще има обща съдба. Някой казва: Ще отида на оня свят. Ще идеш на оня свят, но и там има съдба. Като тръгнеш за оня свят, ще носиш всички документи оттук. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги съдят на земята. Ще ти вземат всички документи за доброто и ще кажат: Ти си добър човек. Архивата на доброто взимат горе, осъждат те и те възнаграждават. Ония, които не са съдени на земята, ще бъдат съдени горе. Там ще ги възнаградят, ще им дадат жилища. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място."

Някои от вас може да отидат в Америка, да наблюдават вселената с новия далекоглед, който увеличава извънредно много. Какво ще видят? С тоя далекоглед те могат да четат надписите на разстояние от Ню Йорк до Париж. Сега ние живеем в затворени форми, не знаем, какво има в другите слънца и планети. Не знаем, какво има на Луната. Не знаем, какво има на Марс.

Ако гледате Марс с телескоп, ще видите на него няколко линии, по които учените хора гадаят. Около Сатурн има няколко пръстена. Венера е забулена, добре покрита, нищо не виждаш на нея. Като ни гледат от другите планети, никой не подозира, че ние се безпокоим толкова много. Съвременните хора са ятаци на паднали духове. Днес търсят всичките тия ятаци. Не искат да наказват хората, но ятаци търсят. Дойде някой ятак около вас – хванете го и пуснете хората да си вървят. Духовете са слезли от друг свят. Избягали са, скрили се на земята. Сега трябва да си вървят.

Заглавие на раздел

Често хората се запитват: В какво да вярваме? Т верват точно в това, в което и аз вервач, Верват в светлината – без светлина не може. И т приемат светлината по същия начин, както и аз Т верват във въздуха и го приемат по същия начин, както и аз го приемам. Верват и във водата. И нея приемат по същия начин, както и аз. И хлъба по същия начин приемате. Другите нъща са второстепенни. Какво съществува вън от светлина'»а? Какво сж-ществува вън от въздуха? Какво съществува вън от човешката мисъл? Още много работи могат да съществуват, но не са реални. Реална е човешката мисъл, понеже е обоснована на Божията мисъл. Тя е съз-

п

дадена по образ и подобие на Бога. Бог мисли. Щом Той мисли, и ти мислиш по същия закон Чрез дишането трябва да раз-берем човешката мисъл. Човек се мъчи да диша дълбоко. Не да се мъчиш, яо да дишаш с доволство и радост. Най-хубавото нещо е чозъшката мисъл.

От всички се иска разучна економия в живота Ако вселената се разкрие пред вас, ако всички имлте радио да чувате, какво се говори на Слънцето, на Юлитер, н^ Венера, на Меркурий, на Марс, на Сатурн, на Уран, на Нептун, светът щвше да бъде друг. Аз бих желал да имате поне един радиоприемател от Луната

Мнозина се безпокоят, какво ще сгане с тяхния син, или с техната дъщеря. Защо трябва да се безпокоят? Бог има без-числено светове и същества в тях и не се безпокои. Трябва ли да се безпокои за тях? Какво ще стане с сина ви? Ще стане това, което е станало и с вас. Ако бащата е вълк, и синът ще бъде вълк. С други думи казано: Ако бащата е лош, и синът ще бъде лош; ако бащата е добър, и синът ще бъде добър. Ако майката е умна, и синът, и дъщерята ще бъдат умни. Децата вервят по линията на бащата или на майката. Има разумност в светл,

92

Защо е дошъл човек на земята? – Да чисти. Ние сме пратени на земята да я чи-стим от кальта. Съществува обществена по-винност на земята. И ние сме дошли за това, да чистим земята с лопати. Понъкога се уморяваме – много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по два - три часа на ден.

Кой чъртае бъдещето на човека: бащата или синът? Бащата опредъля, какъв да бъде синът. Майката чъртае, какъв да бжце синът. Бащата и майката раждат деца, следователно, тв са повод – т чъртаят тяхното бъдеще. Когато синът стане баща, той чъртае бъдещето на своя син. Мислите ли, че Бог – нашият Велик Баща, Който ни е пратил в света, ще остави на нас, ние да чъртаем своето бъдеще? Той е начъртал нашия път, и ние трябва да вервим по начъртания път. Когато ние сами създаваме нещо, имаме право да чъртаем бъдещето му. Какво правим понъкога? Искаме да внесем своите теории и възгледи в Божията система и настояваме всичко да се върши спо-ред нашите разбирания. Това е невъзможно. Това може да стане, когато ние бъдеч самостойни творци.

Днес любовта действува в света. Единственото нвщо, с което се отличава любовта, е, че тя изисква най-малкото. От слабия из-

93

исква малко, от силния – много. Няма друга разумна сила, която да спазва това правило, както любовта. Тя иска от човека, като срещне своя ближен, да го погледне мило. Това и най-слабият може да направи. И без това, като срещнеш един човек, ще му кажеш „добър день". Не можеш ли тогава да му изпратиш един мил поглед? Ще кажеш, че си неразположен. Отде иде това неразположение? Любовта е крайно справедлива. Тя иска и хората да бъдат справедливи.

Казва се, че трябва да обичаме. На какво се основава закона на любовта? Казваш: Трябва да обичам. – Защо? – Закон е това. Бог е Любов. Той е създал света, и всяко същество е задължено по закона ня необхо-димостта да обича. Човек е свободен, никой не му се налага, но освен любовта, няма друг път, по който той трябва да върви и да действува. Хората се нуждаят повече от любов, отколкото от знание. Когато си гла-ден, не е важно знанието. Любовта се отличава по това, че тя не се изучава, нито учи нъкого. Любовта не се учи в никое училище. Единствените същества, които се раждат учени, това са съществата на любовта. Като се научат, тогава се раждат. Значи, т се раждат учени. Като се родят, т знаят вече, как да ядат.

94

Един ден срещнах едно шестгодишно момиченце. То отправи към мене мил, лю-бовен поглед. Каква мекота, каква дълбочина имаше в тоя поглед! Той говори за неговия характер. Питах се, де е учило момиченцето това нещо? Учено се е родило, го-тов артист. Колко почтени моми и жени се усмихват, но погледът им не е мил, усмивката им няма съдържание. Това момиченце постъпва като учен човек – приятно ти е да го гледаш. И вне трвбва да се учите от него. С погледа си само то казваше: Бог ми е дал очи да гледам, да се радвам на Божията светлина. Радвайте се и вие на Неговата светлина. Това е философска мисъл. Детето разбира, че хората трябва да възприе-мат светлината през очигб, като през фо-кус, и да се радват.

Някой казва: Аз съм чел Писанието. Ти мислиш, че, като си чел Писанието, си набожен, честен човек. Може да опиташ, колко си честен, доколко хората имат доверие в тебе. Иди в една чужда страна, в Англия или в Америка, например, без пет пари в джоба си и, като срещнеш непоз-нат човек, запитай го, какъв кредите би ти дал. По лицето да опред-вли кредита. Ня-. кой може да те кредитира за 100 лева, друг – за 500 лева. Едва ли ще се намъри някой да те кредитира над хиляда лева. По-горе от

9

хиляда лева никой няма да ви даде. Зная един случай на оказано доверие. Това б-еше с един мой познат. Отишъл да сп купи дрехи. Из-брал дрехит, пазарил ги и, когато требвало да ги плати, бръкнал в джоба си, кесията я н-яма – забравил я вкъщи. Той се извинил и оставил дрехите настрана. Обърнал се към търговеца с думит: Нека стоят дре-хите тук, забравил съм кесията си, ще се верна да платя – тогава ще взема костюма си. – Вземете дрехите, казал търговецът, ние имаме дов-ерие във вас. После ще донесете парите. Как оказаха доверие в него? Той не беше верващ, нито набожен човек. Има нещо, което показва, какво се крие в човека. То определя неговото вътрешно естество. То е неизменното, реалното в човека. Всичко, което не се мени, е реално. Следователно, който се мени, не живее в реалността. Който не се мени, живее в реалността.

Всички хора са призвани на работа. Кой за каквото е дошъл на земята, това ще работи. Червеят си знае работата. Бръмбарът си знае работата. Вътърът си знае работата. Ръката си знае работата. Звездите си знаят работата. И човек трябва да си знае работата. Чудни са хората, не искат да напуснат земята! Много естествено, не са свършили работата си.

96

В Америка нъклчде, близо до една духовия семинария, живяла една стара, 90 годишна негърка. Тя често се молела на Господа, да прати нвкой ангел, да вземе душата ѝ. Тя казвала: Господи, стара съм^ вече, дотегна ми да живея на земята. Искам да си замина оттук. Студентитв, които живвели в близко съседство с нея, чували молбата ѝ. Един ден трима от твх се наговорили да ѝ устроят една шега. Потропалн на вратата ѝ. – Кой хлопа? – запитала бабата. – Трима ангели. Изпратени сме от небето, да вземем душата ти и да я отнесем горе. – Кажете на Господа, че бабата не е тук.

Често слушате да казват за нвкого: Той не заслужава моята любов. – Бог, Великият, гледа с благоволение към тебе, а ти се пи-таш, заслужил ли е даден човек твоя поглед, твоята мисъл, твоето внимание. Всички звезди гледат с благоволение към тебе, усмихват ти се, а ти още се питаш, да окажеш ли внимание към нвкого, или не. Цв-лата вселена е пред вас. Слънцето изгрява и святи. А човек търси начин, как да по-стъпва. Постъпвай, както слънцето. Постлшвай, както ввтъра. Постъпвай, както водата. Постлшвай, както бръмбаритв.

Нвкой седи, мисли и се запитва: Какво да правя, отде да взема хлвб? Защо ми-слиш напраздно? Години ще мислиш и ни-

97

що нима да направиш. Стани рано сутриньта, започни да работиш и кажи: „Иова и ре." Това значи: Господ ще промисли. Бог е промислил вече, ти ще работиш, и хлъбът ще дойде. Разболял се някой – ще оздравее. Обеднъл някой – ще забогатее. Про-паднал на изпите – ще издържи. Изгубил нарити си – щастието му ще проработи. Каквото и да ви се случи, дръжте положителна мисьл в главата си. Питаш: Ако държа положителна мисъл, ще стане ли това, което подържам? – То е станало, няма защо повече да става. Ти търсиш подкрепа, а вече имаш такава. Има разумност в света, която е определила, кой на кого да помага. Това е опредълено в Божествевия план. Ще кажете, че трябва да се доказва това. Божественото не се нуждае от доказателства. Който се заеме да доказва духовните работи ще види, че само едно на стот е вярно. Оста-налите доказателства едни • други се изклгоч-вот. гтекой боледувал, употръбил едно лъ-карство, което му помогнало. Лъкарите пре-поржчват същото лвкарство на всички болни от същата болест. Обаче, лъкарството не помага. Двама души не могат да се лъ-куват с едно и също лъкарство. Това малцина знаят. Ето защо, едно и също лекарство минава от поколъние на поколение,

/

98

Мощна е любовта. Мощне е и в началото, и в края. Тя е мощна и в силната, и и в слабата си страна. Двама паралитици били болни цели 20 години. Понеже нямало кой да ги гледа, оставили ги в една клиника, в едно малко планинско градче, нт^къде в Южна Америка. Един ден една змия – звънарка се спуснала от планината в града. Като я гонели, тя )сп-яла да се скрие в болницата, дето лежали двамата паралитици. Тв видели отровната змия и толкова се уплашили, че забравили болестта си: скочили от леглата и избягали вън. Тоя случай на-праввл сензация в целия град, и вестни-ците писали за него. Това, ксето л-екарите не можаха да направят, направи го звънарката-змия. Като влезе в стаята на паралитиците, те веднага оздравиха.

Помнете: НтАМЛ.Лй-Голймо благо в св-вта от страданията. Те са най-голямото благо на земята. Защо идат страданията? – Да ти до-несат блага. Докато си на зематр, ще стра-даш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измъни. От времето на Христа досега страданията са намалили силата си. Днешните страдания не са толкова интен-сивни, както тия в миналото. Сегашните хора по-леко понасят страданията. Можете ли да си представите страданията, през които Хри-стос е минал? Той се е намирал в тако-

99

ва напрежение, че кръв излизала от порите Му. Външното налъгане не могло да спре изтичането на кръвьта.

И тъй, от времето на Христа, страданията са се намалили, а любовта се е увеличила. В мисълта на сегашнитв хора има повече любов, отколкото в миналото. Днес милиони хора са ранени, но лъкари, милосърдни сестри се грижат за т-ях. С носилки ги носят, лъкарства им дават, хра-нят ги добре, утешават ги. Голяма организация съществува за цельта. В тия грижи и жертви се вижда любовта и безкористието на хората. Крайната задача в живота им е добра Всички се стремят да проявят мощното – любовта. Един ден любовта ще застане над всичко. Тя ще заличи всички неджзи. Когато се охлузи кората на дървото, или кожата на човека, сама се оправя. Под „сама" разбираме любовта. Тя е единствената сила, която всичко оправя. Остави се на любовта,' тя всичко ще оправи.

Казано е в Писанието, че човек е на-правен по образ и подобие на Бога. Обаче, не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само роденитв от Бога. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие." В трва

100

раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи, и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убсъдават, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш, какво да му ка-жеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: Добре ще свършиш изпита си. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си, кажи: Добре ще -свършиш. На майката, на която предстои да ражда, кажи: Благополучно ще родиш. Огдето минаваш, казвай: Добре ще свършиш работата си. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: Добри плодове ще имаш.

Съвременнитв хора се безпокоят, какво ще стане с тях. Те търсят Божията правда и справедливост. Наистина, велико нещо е справедливостта. Тя е велико^^рщно нещо. Дето има правда и справедливост, там има ред и подядък, там има свобода. Що се отнася до свободата, тя е външна форма на справедливостта. Днес всички очакват спра-ведлив народен съд. Народът ще сади. Бог трябва да се прояви чрез него. Всички се страхуват, да не би българският народ да отдаде по-крайна присъда, отколкото трябва. Да верваме, че «ародът ще отсъди правилно,

м

Да вярваме, че народът ще съди по Бога, Отде иде вярата, че един съдия ще бъде по-справедлив от цял народ? Коя вода е по-прясна: в шишето или в извора? В извора е прасната, жива вода. Народната мисъл е жива. Поетът, който твори и излива мисълта си, е малка струя от големия извор. Всеки човек, който се отделя от народа, от Цялото, е статична единица. Да имаме доверие в хората! Да вярваме в българския народ! Какъв е българският народ? Какво представя българинът? Още в рая българинът е бил градинар – слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от рая. Името „българин" произлиза от думите благ и градинар. От времето, когато бил в рая, досега, българинът е все градинар. Дето и да отива – в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Желая и в бъдеще българинът да се занимава с градинарство и с обработването на земята. Той сади и зеле – така се опитва вярата му.

Едно време, в далечното минало, опитали вярата на българина с един морков. Един богаташ българин минал покрай градината на един градинар. Той се спрял пред него и го помолил да му даде нещо

т

от градината си, защото решил да направи добро на никого. Градинарят му дал един морков и казал: На когото дадеш моркова, да му вървят работите добре. Богатият взел моркова и, като повървял малко, срещнал един беден човек, на когото дал моркова. След няколко години богатият умрял. Той мислел, че ще влезе направо в рая, но ангелът го запитал: Какви добрини си правил на земята? – Училища, болници, църкви строих. – Какво получи срещу това? – Вестниците писаха за моите добрини. – Значи, платено ти е за всичко. Спомни си едно добро, за което никой не знае. – Помня, че един добър градинар ми даде морков, и аз го подарих на един беден човек, без да ме види някой. Ангелът разказал тоя случай на Бога, Който му казал: Дай един морков на богатия човек, да се хване за него, за да го измъкнеш от ада. Богатият се хванал за моркова, но в същото време много души от ада се хванали за моркова; морковът изглеждал като грозд – пълен с хора от ада. Като видял това, богатият казал: Морковът е мой! В тоя момент морковът се счупил, и всички заедно паднали в ада. Дръжте се здраво за моркова, и никой да не казва, че е негов.

Дръжте се за българския морков! Думата „морков" е съставена от сричките „мо„

46*

и „ов* – „мо* значи повече, „ов" –нещо огъваемо, което издържа. В с 1учая, морко вът е символ на любовна мисъл, която може да повдигне цялото човечество. Нема опасност да се скъса мисъл, която е проникната от любовта. Да благодарим, че жив^ем в свет на възможности. Да благодарим, че иде новата светлина. Съвременните хора трябва да се подмладяг, да поумнеят, да станат по-здрави, отколко о са били досега ; да станат силни, справедливи. Да вло-жим добродетелите си в действие.

Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." – Кога ще бъде това? –В последните дни на века. Ние сме в края на века, в една важна епоха. Ние минаваме през такава опитност, каквато минали: поколения не познават. В София, при една от бомбардировките, един автомобил бил вдигнат от улицата чак на четвертия етаж на едно учреждение. Разказваха ми и друг особен случай, не зная, доколко е верен. Една жела се скрила в една изба, докато мине бомбардировката. Една бомба пад* над! в тая изба и изхвърлила жената на улицата, цела заровена в пръсгьта. След малко на улицата паднала друга бомба, която разро-вила жената; тя станала и продължила пътя си, съвършено здрава, от нищо незасегната. Да те изхвърли една бомба на улицата, да те

ш

зарови в пръстта, и след това да те1 раз-рови друга бомба, без да те засегне – да оста-пеш съвършено здрав, това е Божие чудо. И след това да поемеш пътя си, като че нищо не се е случило. Какво ло-голямо чудо искате от това? Верен ли е тоя факт, не зная; нъщата трябва да се проверявате И да има нещо преувеличено, има и нещо вярно. Ако има нещо преувеличено, това е в реда на нъщата. ѝ природата преувеличава нвкои работи, а някои намалява.

Дръжте в ума си правилото: Не товарете ума си с излишни работи. Не товарете и сърцето си с излишни работи. Дали искаш, или не искаш, каквото тр-ябва, ще дойде. Страх те е от смъртта – тя ще дойде. Страх те е от беднотията – и тя ще Дойде. Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, и то ще дойде. В света само Божественото е абсолютно положително. Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на човека без Божията воля." Ако падне косъм, пак ще се възстанови. Косъмът е антена – преда-вател и възприемател на хубави мисли. Гла-вите на мъжет-в започнаха да оголяват. Това не е добре. Като падне косъм от главата ви, не го хвърляйте, но заинтересувайте се от неговата история. Да дадеш един косъм на н-якой психометър, това значи, да опре*

№

двлй той харйкте^а Аа човека", чийто е ко-съмът. Косъмът крие в себе си историята на човешкия живот. Не горете космите си, но събирайте ги в малка, сребърна кутийка* Гледайте на космите си като на нещо свето, Божествено,

Нови идеи са нежни на човечеството* Никой се оглежда в огледалото, но не се харесва, не е доволен от себе си. Туря огледалото настрана и повторно се оглежда – пак е недоволен. Друг нвкой се оглежда, доволен е от себе си, харесва се. Има нвщо красиво в човека, но трябва да знаете, как да гледате, да виждате красивото. Няма по голямо благо за човека от това, да вижда Божественото в себе си и в своя ближен. Цв-лата природа се отваря пред него. Приятно е да те погледне човек, който вижда Божественото и мисли за Него. Тоя човек е на ваше разположение и готов на вевкаква услуга. Той започва от малкото и постепенно върви към голямото.

Любовта се занимава с малките възможности и прояви. Не можеш да познаеш любовта, докато не приложиш една от малките ѝ добродетели. Ако искаш да познаеш Божия Промисъл, направи една услуга на нвкое същество, без да те видят. Какъвто и да си, цар или последен бедняк, направи едно добро, без да те знае някой,

т

Само така ще почувствуваш особено раз'пд-> ложение в душата си. Човек нима представа за ония грандиозни процеси, които стават в природата. Слънчевата енергия иде на земята от 150 милиона километра разстояние и се разпределя навсячжде. Разумно разпределена, слънчевата енергия се възприема от всички живи същества – животни и растения. Плодовете са резултат на тая енергия. Да узрее един плод, това е жив, съзяателен процес.

Много от болестите се лекуват с слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се ликува. Никои болести се лекуват през май, други – през юний, юлий – изобщо, през цялата година. Ще кажете, че вврата лекува. Не е въпрос за обикновената вяра. Има една вира, според която нещата стават сами по себе си. Тя е Божествената вяра, при която нъщата стават отвътре – „интау" – ин – означава вътре, а тзу – небг. Интау е това, което се проязява в небето, в Божествения, т. е. в организирания свет. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби свита, щото даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине вейки, който верза в Него." На съвременен език превздено: Бог толкова възлюби света, щото даде възмюжност да се проявят всички негови погрешки, да

ш

<?е Очисти ет тях, за да зажив^ят хората съзнателен, разумен живот.

Сега ние влизаме в демаркационната линия между две епохи. От 1945 г. влизаме вече в новата епоха. Ог тая година започва постепенно подобряване на човвшките мисли, чувства и постъпки. Настава подобряване на човвшкия организъм. Подобряваг се и отношенията между хората: между майки и бащи, между господари и слуги, между учители и ученици. Иде една коренна органична промяна в живота. Приятно ще бъде на хората да живеят.

Питате се: Вярно ли е това, което сега ни се говори?– Ако стане така, както говоря, вярно е. Вгяко нещо, което е вярно според думите и става в действителност, е вярно сто на сто. Ако не става, не е вярно. Аз виждам цълия свет в процес на промъна. Аз виждам, как се измъня културата, как се измъня светлината. Виждам, как се измъня образът на човека. Виждам, как се измънят растенията. Виждам, как се измънят ръкитв. Вътрешната промъна в цълокупния живот показва, че разумността, която обединява хората, действува за доброто на цълото човвчество. Всеки ще се прояви според призванието си. Всички народи са призвани да бъдат служители на Великото Божие Царство.

• (ЙУ

Някой ще цитира стиха; „йине отп> щаеш, Владико, раба Твоего." Аз бих казал: Господи, съдействувай ни да влезем в Твоята градина, да обработваме морковит, да станем слуги на любовта. – Защо остаряват хората? – Защото не служат на любовта и мислят, че знаят много. Бащата казва на сина си, че е зелен още, че нищо не знае. Радвай се, че синът ти е дете. Какъвто и да е бащата, синът му да се радва. В бъдеще и бащата, и синът ще бъдат повече от това, което са днес. Бащата да не остарява, но да ноумнява. Синът да запази детското в себе си, защото е казано, че Царството Божие е на децата. Синовет и дъ-щеритв трябва да уенлят любовта си към своите майки и бащи.

Мнозина казват: Да има кой да ни обича! Въпросът не е правилно поставен. Много хора носят любовта, но ти трябва да отво-риш сърцето си за нея, да възприемеш част от любовта им. Хиляди килограми гюлово масло има в живота, но ти трябва да отвориш шишенцето си, да ти сипят в него. Как ще искаш любовта на хората, ако нъмош форма, в която да ти влеят от нея? Всеки добър човек носи в сърцето си от екстракта на любовта. Той може да ти даде част от тоя екстракт, но и ти можеш да му дадеш от своя. Добре е да си преливате

109

един в друг от екстракта на любовта. Без това преливане животът не се проявява правилно. Съществува козмична енергия в Битието, подобна на електричеството и на магнетизма, която се влива във всички хора. Ония, които са взели повече електричество, са по-енергични ; ония, които са взели повече магне-тизъм, са по-меки. Бъдете готови да приемате от изобилието на добрите и разумни хора. Ще черпите от другит, но и т ще черпят от вас.

Християнитв казват, че преди две хиляди години Христос пролъл кръвьта си за човечеството. Наистина, прол се Христовата кръв и отиде в земята. Ако хората се б-яха присадили с кръвьта на Христа, светът щъше да бъде друг. Питате, ще дойде ли Христос втори път на земята. Ще дойде, но чрез живото Слово. – Вярно ли е това? – Ако обичаш Христа, вврно е. Ако си свободен, вярно е. Ако не Го обичаш и не си свободен, не е вврно. Ще кажете, че и вие имате опитности от духовния свет. Дръжте опит-ностите си, тв ще ви ползуват. Казвам: Има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Само веднъж можеш да видиш Христа. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживвят." Тоя глас е като слънчеви^ лъчъ–това е отличителното му качество.

110

И растението, като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато чсв^к чуе тоя глас, св-ет-ла мисъл прониква в съзнанието му и благородно, Божествено чувство в сърцето му.

Ползувайте се от свободата, която ви е дадена. Ако не се ползувате от нея, не сте разумни хора. Мислите ли, че 01№, който има библиотека с съчиненията на знаменити писатели, е учен човек? Ако не се ползува от тая библиотека, той работи с чужд капитал. Ще кажат, че той е учен чов-ек. И енциклопедията, съставена от много томове, е учена. Това е външно знание. Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото, е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано във вас. Върху написаното от Бога се градят вашите мисли, чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве; на написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си.ба-калин и не можеш да служиш с любов, напусни занаята си. Ако си учител, и не можеш да служиш с любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с любов.

Нов потик е нужен на света. Нова педагогия е нежна на хората. Вложете новото $■$» дивота, като житотворна струя. Днес и в

ш

горните етажи има вода. Докато се ползувате от тая вода, не слизайте долу. Като наблю-давам лицата ви, чета по т-ях. Казвате: Колко сме нещастни!–Колко сте щестливи, без да знаете това. – Колко сме бедни! – Колко сте богати! Сами не съзнавате, какво богатство носите в себе си. Благодарете за бед-нотията. Противоречията са необходими. Ке-зано е: .Горко на *ас, богатит!" – Има ли богати хора, които ще влязат в Царството Бсжие? – Има. Това са богатите, които сами носят богатството си. Богати, на които други носят богатството, не могат да влязат в Царството Божие. Всеки трябва да разчита на оная веро, която носи в себе си; на онова знание, което е придобил с любов. За такова знание се казва, че е придобито даром. Колко сме платили за слънцето, което изпраща енергията си към нас? Нищо ие сме платили. Колко сме платили за въздуха, който носи щедро блага за нас? Разумният свет обръща внимание на всички живи същества. Той обръща внимание и на нас, но ние трябва да го слушаме, да изпълняваме съветите му. Един военен разправяше една своя опитност от миналата война. В едно сражение той застанал с войниците си на една позицш'. Н-вщо отвътре му казвало: Не се мърдай от мвстото си! Той послушал гласа, #,леньт минал благополучно – нито един

112

не пострадал. На другия ден той застанал на същото място. Чул гласът да му казва: Премести се оттук. Войникът започнол да философствува : . Това място е добро. Вчера прекарах тук и минах благополучно, няма да се местя. Едва изговорил тия думи, и едии куршум го ранил в ръката. Той казваше: Ако не бях философствувал, нвмаше да ме ранят. Заради непослушанието ми ме раниха. Дкес човечеството излиза от 13 сфера на земята. То минава през нови области, дето се твори нова земя. Следващите години ще бъдат щастливи. Т приготвят условия за новата земя и новото небе. Който го опита, ще поверва. Който не верва, да се моди да бъде свидетел на тия времена-. Това, което светлината внася в ума на човека, е вярно. Това, което силата внася в човешкия орга-низъм, е вярно. Това, което прдмладява човека, е веякога вярно; това, което го състарява, не е вярно. Това, което усилва верата ти в хората, е вярно; това, което те кара да се съмняваш в тях, не е вярно. Не казвайте, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали, е опаковка на нъщата. Човешкото е опаковка на Божественото. Човешкото е сред-ство, а Божественото – цел. В прилагане на средствата се крие благородството на чов-ека. А^ам прояви благородството си, като последва

113

Ева. Той можа да не яде от забранения плод, но яде и каза: Дето отива Ева, и аз ще вервя след нея. Много пъти се оплаквах от нея, но решил съм повече да не се оплак-вам. Няма да роптая вече, приемам я такава, каквато е. Казвам и на мъжете, и на женит: Престанете да се оплаквате едни от други.

Нов ред иде в света. Той изисква нови хора – герои. Тоя порядък изключва болестите. Той изключва престъпленията и насилията. Видиш ли, че някой хванал кокошка да я коли, кажи му: Ти си добър, щедър човек, прояви човещината си. Остави кокошката да си поживее.

Станете всички очи и уши за Господа, да се проявява чрез вашите очи и уши. Като гледа през вашите очи, Бог ще оправи всичко.

Станете живи очи, живи уши, жива уста за проявяване на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Само така ще дойде живогьт, знанието и свободата.

Да благодарим, че сме на земята. Пръв Бог беше на земята. След Него дойде Хри-стос.

Да благодарим, че сме дошли на земята, защото от нея ще научим много нъща.

27. Беседа от Учителя, държана на 10 декемврий, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

• ) Матея 4:1–12.