Разлика между версии на „Новият свят“

Версия от 17:32, 25 юни 2009

Новият свят

Размишление.

Душата е храм на истината, умът – светилище на мъдростта, сърцето – олтар на любовта.

Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата.

Старият човек беше създаден за живота и за движението.

Новият човек е създаден за любовта и за знанието.

Следователно, от живота към любовта! От любовта към Бога! Само така човек познава, че Бог е всичко в света. Ние не говорим за света на тъмнината, в която хората блуждаят, но за света на светлината, която отваря очите на хората за ново познание на Бога. Ние говорим за света на светлината, в която хората възкръсват.

Бог е вечна красота на живота.

Бог е вечно постижение на любовта.

Бог е вечно изявяване на красотата – основа на доброто.

В новия свят, който Бог създава, всички хора се обединяват в едно цяло, за да живеят в любовта. Вярни са думите на апостол Павел, който казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за душите, които Го любят".

Бог създаде вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на славата Божия, в която Той ги е облякъл. Христос казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и ние сме едно". (– 22 ст.)

Като четат Евангелието, някои религиозни хора искат да им се открият великите истини на живота. Как ще откриете на човека нeщо, ако той държи очите си затворени? Докато очите му са затворени, той нищо не вижда. Щом отвори очите си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за светлината онзи, на когото очите са затворени? Каквото и да му се говори, нищо няма да разбере. За да учи и да придобива знания, човек трябва да отвори очите и ушите си за светлината. Тя има и звук, който се възприема чрез ушите. Звукът, звуковите вълни носят Словото. Какво ще говорите на човек със затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осъден на страдания.

Какво представят страданията за човешката душа? – Условия за растене и развиване. Когато страда, душата расте и се развива. Нейните мисли, чувства и способности се разцъфтяват. Тя се превръща в цвят, който разнася надалеч уханието си; завързва плод, който скоро узрява. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пъпка.

Храни душата си със зрелите плодове на своя живот, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава.

Плодовете на душата са райски плодове, към които всеки се стреми.

Едва сега хората се готвят да влязат в реалния живот, пълен с красота и вътрешна сладост. Реалният живот наричаме още Божествен живот.

Животът без сладост е горчевина.

Животът без ухание е смрад.

Животът без красота е грозота.

Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия, нови положения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричаме реалност в живота. В тази реалност, именно, човешката душа ще се изяви в своята красота и величие.

Когато перат нечистата риза, трябва ли да се плаче?

Когато посяват житното зърно в земята, трябва ли да се плаче?

Когато вършеят житото, трябва ли да се плаче?

Когато удрят камъка, за да се извае от него хубава статуя, трябва ли да се плаче?

„И явих им Твоето име, и ще явя, да бъде в тях любовта, с която Си ме възлюбил, и аз в тях". (– 26 ст.)

Старият човек изучава живота, а новият – любовта.

Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовта.

7. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 28 юни, 5 ч. с., 1942 г.

• Йоан, 17 гл.